Р
Е Ш Е
Н И Е №
10.06.2016г, гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на десети май през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря М.К. , като разгледа
докладваното от районен съдия Харизанова гр.д. №3661 по описа за 2014г., за да
се произнесе прие следното:
В исковата си молба срещу Б.С.Г. с ЕГН ********** ***, ищцата Е.С.С.
с ЕГН **********о*** чрез пълномощника си адв. К. твърди, че е работела като
директор на Общински детски комплекс/ОбДК/-Пазарджик и притежава качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл.93 от НК. Твърди, че към ОбДК е регистрирано
сдружение с нестопанска цел –Училищно настоятелство към ОбДК-Пазарджик, чиито председател е бил
ответника. Твърди се, че на 08.06.2012г ОбДК имало юбилей, поради което се
налагало да бъдат изразходени средства. За решението на този въпрос било проведено събрание, на което ищцата
заявила, че са необходими около 5 хиляди лева,които е трябвало да се осигурят
от Училищното настоятелство. Ответникът заявил, че такава сума няма и това
породило спорове относно събиране, съхраняване и изразходване на средства в
настоятелството и взаимни обвинения. Събираните суми от децата в УН на ОбДК
били описвани в тетрадка , която сама по себе си била доказателство за
събраните и разходвани суми. Твърди се, че на 14.09.2012г около обяд ответникът
е следвало да предаде служебния реквизит на домакина на ОДК, тъй като бил подал
молба за напускане. След като направил това ответникът, заедно с ищцата и Т. К. / касиер в ОДК/ отишли в сградата на Младежкия дом , където
има стая в която се намирали неговите лични вещи , за да ги вземе. Ответникът
започнал да подрежда личните си вещи,
когато видял в една найлонова чанта въпросната тетрадка. Ищцата също забелязала
тетрадката и веднага я взела, като казала на ответника, че тази тетрадка се
търси от икономическа полиция, на която ще я предаде. В отговор на тези нейни
думи ответникът заявил, че иска тетрадката. Ищцата отказала да му я върне като стискала
тетрадката в ръцете си, отстъпвайки назад.Твърди се, че ищцата държала
тетрадката пред гърдите си като
ответникът се насочил към нея и я хванал отзад и започнал да дърпа тетрадката.
Тъй като не ищцата не пускала тетрадката
ответникът започнал да я блъска в мивките, столовете и нанесъл няколко удара. Това продължило около
5-6 минути. Очевидец на случващото се била Т. К. , която се опитала да спре
ответника , на не успяла. Твърди се, че К. се обадила на телефон 112 и на нейни
колежки. През това време ответникът успял да вземе тетрадката от ищцата.Твърди
се, че в резултат на действията на ответника ищцата получила наранявания по
ръцете и тялото , от които чувствала болки. На същата дата 14.09.2012г ищцата
била прегледана от съдебен лекар, като констатираните наранявания са описани в СМУ №82/2012г. Твърди се, че
непосредствено след нанасяне на побоя от ответника , както и през следващите
дни освен физически болки и страдания, ищцата се чувствала неспокойна и неуверена. Изпитвала страх от нападение
както от непознати лица , така и от самия ответник. Трудно заспивала и често се
будела. Когато минавала в близост до мястото на инцидента в съзнанието и се
появявали спомени за станалото и очаквала всеки момент да се появи ответника.
Твърди се, че по този повод ищцата посетила психиатър , който и назначил
лечение. Взимала лекарството ципролекс до месец юни 2013г. За закупуването на
лекарството са издадени фактури, придружени с касов бон както следва : фактура №1264/25.10.2012г. на
стойност 32.39 лв. с ДДС, фактура №1277/13.11.2012г на стойност 32.66 с ДДС,
фактура №1425/18.12.2012г. на стойност 32.68лв., фактура №1442/15.01.2013г на
стойност 32.66 лв. с ДДС , фактура №1457/13.02.2013г на стойност 29.74 лв. с
ДДС, фактура №1475/17.03.2-13г на стойност 30.10лв. с ДДС, фактура №1490/17.04.2013г
на стойност 31.25 лв. с ДДС, фактура №1507/17.05.2013г на стойност 31.24 с ДДС,
фактура №1687/14.06.2013г на стойност 31.25 с ДДС, фактура №1490/17.07.2013г на
стойност 31.25 лв. с ДДС. Общата стойност на лекарството възлиза на сумата от 283.97 лв.
Твърди се, че извършеното от ответника съставлява
престъпление по чл.131, ал.1,т.1 във вр.
с чл.130 от НК. Въз основана на предложение от РП-Пазарджик ответникът бил
освободен от наказателна отговорност с решение по НАХД№814/2013г по описа на
РС-Пазарджик като на основание чл.78а от НК му е било наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. Това съдебно решение е потвърдено с
решение на Окръжен съд- Пазарджик, постановено по ВНАХД№183/2013г, влязло в
сила на 03.06.2014г. Твърди се, че на основание чл.300 от ГПК осъдителното
решение на наказателния съд е задължително за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието.
Ищцата твърди, че в резултат на действията на ответника е
получила множество увреждания: кръвонасядания по долни и горни крайници, охлузвания на пръстите на дясната
ръка, които представляват комплексна лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, от които
продължително време изпитвала физически болки и страдания.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата от 2 500 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – физически болки и страдания в резултат на причинена комплексна лека
телесна повреда в качеството ин а
длъжностно лице по повод изпълнение на служебните и задължения , ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 14.09.2012г
до окончателното изплащане на сумата. Моли
съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди- психически страдания
в резултат на причинена комплексна лека телесна повреда в качеството и на длъжностно лице по повод
изпълнение на служебните и задължения , ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането 14.09.2012г до окончателното изплащане
на сумата. Моли съда да бъде осъден ответника да заплати на ищцата и сумата от
283.97 лв. , представляваща обезщетение за причинените и имуществени вреди –
средства за закупуване на лекарства, в резултат на причинената и лека телесна
повреда в качеството и на длъжностно лице при
и по повод изпълнение на служебните и задължения , ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски.
В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен
отговор, с който се изразява становище, че исковете са частично основателни.
Исковете се оспорват по размер. Според ответникът негативните преживявания,
които ищцата изпитвала към процесната дата са в резултат на извършената
проверка от РИО-МОН-Пазарджик, както и от извършената проверка от МВР и от
Прокуратурата във връзка с подадени сигнали
от ответника за извършени финансови нарушения в ОДК-Пазарджик.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си,
поддържа предявените искове. Подробни съображения по съществото на спора за
развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени
бележки.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощниците си,
поддържа направеното оспорване. Подробни съображения по съществото на спора са
развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени
бележки.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с
изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите
на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
По делото не бе спорно, че ищцата е работила към инкриминирания момент 14.09.2012г и към
настоящия момент като директор на Общински детски комплекс-Пазарджик. Няма спор
и досежно обстоятелството, че към ОбДК е регистрирано и сдружение с нестопанска
цел „Училищно настоятелство“, като към процесния момент ответникът е бил
председател на това сдружение.
От приложените към
исковата молба писмени доказателства / решение №210/25.03.2014г по
НАХД№814/2013г по описа на ПРС и решение №87/03.06.2014г по ВНАХД№183/2013г
по описа на ПОС/ се установява, че с
влязло в сила решение на наказателния съд
ответникът Б.Г. е признат за виновен в това, че на 14.09.2012г около 13 часа в
Младежки дом – град Пазарджик, е причинил лека телесна повреда , изразяваща се
в кръвонасядания по двете мишници , дясната предмишница, лявото бедро и дясната
подбедрица, охлузвания по пръстите на дясната ръка и болезненост в лявото рамо
и дясната длан, довели до болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК на
длъжностно лице Е.С.С. / ищец по настоящото дело/ - директор на Общински детски
комплект – град Пазарджик при изпълнение на службата и по ръководство,
организация и контрол дейността на педагогическия персонал на общинско
звено като на основание чл.78А ал.1 от НК е освободен от
наказателна отговорност за престъпление
по чл.131, ал.1,т.1 от НК във вр. с чл.130, ал.2 от НК и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е
изслушана комплексна съдебно –психиатрична експертиза, чието заключение съдът
кредитира с доверие като компетентно и обосновано изготвено. От констатациите, залегнали в експертизата и от
разясненията на вещите лица, дадени в съдебно заседание се установи, че в следствие
процесния инцидент, станал на 14.09.2012г, ищцата е получила
постравматично разстройство, продължило една година. Това състояние е лекувано
с психиатрично консултиране и прием на медикамента ципралакс. Според разяснениятя на вещото лице д-р Щ.
ищцата е развила хипобулия и хипопросекция. Хипобулията се характерезира с намалена действена
активност и е типична проявна форма на
постравматично стресово разстройство. Хипопросекция според вещото лице е разсеяност и се характеризира с непрекъснато
преживяване на травмата. Вещото лице заключава, че състоянието на хипопросекция, което е
продължило 5-6 месеца се е редуцирало в
т.нар изживявания „ флашбак“ , изразяващо се във връхлитане на целия инцидент с всички
преживявания и постепенно отдръпване от инцидента. Според вещото лице д-р Щ.
психическата болка е по-съществена от физическата, защото това е
психическо страдание.В резултат на физическата травма ищцата е развила болестни симптоми-
нервност,напрежение, емоционална обтегнатост, отдръпнатост, лошо справяне с
работата , кошмарни сънища, което е много мъчително , защото тя отново и отново
преживява случилото се . Вещото лице д-р Щ. уточнява, че при изготвяне на
заключението обстойно се е запознала и с приложената към делото медицинска
документация и разяснява, че медикамента, „ципралекс“, който ищцата е приемала освен антидепресант, е и антитревожен
медикамент. Експертизата заключава, че към настоящия момент психическото
равновесие на ищцата е възстановено.
Постравматичното разстройстно е отшумяло напълно за 10 месеца, през
който период ищцата е взимала
медикаменти.
По делото бе
изслушана и съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът кредитира с
доверие като компетенто и обосновано изготвено. От заключението на вещото лице
се установи, че процесните телесни увреждания: кръвонасядания по двете мишници, дясна предмишница, лявото
бедро и дясната подбедрица, охлузвания по пръстите на дясната ръка, болезненост
в лявото рамо и дясна длан първите 3-6
дни са предизвикали болки с по –голям интензитет, като оздравителния процес е приключил за 12-15
дни.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са
събрани и гласни доказателствени средства. От разпита на свидетеля Спас Спасов/
съпруг на ищцата / се установи, че след инцидента ищцата започнала да спи много
неспокойно, да се събужда често. След
инцидента известно време свидетелят съпровождал съпругата си до работа
и я взимал от работа, тъй като последната изпитвала страх да не срещне отново
ответника . Свидетелят допълни, че няколко дни след инцидента ищцата започнала
да посещава психиатър и да взима медикаменти.
От разпита на свидетелката Т. К. се установи, че от 20
години работят заедно с ищцата в
ОбДК-Пазарджик като от 18 години ищцата е директор на ОбДК-Пазарджик.
Свидетелката е очевидец на процесния инцидент, но дадените пред настоящия
граждански съд показания във връзка с развитието на самия инцидент не следва да
се обсъждат, тъй като относимата фактология е била обсега на преценката на наказателния съд досежно обективните признаци
на самото инкриминирано деяние. От показанията на свидетелката К. се установи,
че веднага след инцидента двете с ищцата отишли до съдебна медицина. Седмица се
след случилото се ищцата имала доста
синини по ръцете и краката. Свидетелката допълни, че много често
коментирали случилото се. Ищцата била стресирана, притеснена като това нейно състояние продължило месеци.
Вземала и лекарства. Свидетелката допълни,че след инцидента съпругът на ищцата
я е придружавал до работа и обратно. На тръгване от работа ищцата често молела свидетелката да я изпрати,
тъй като се страхувала ответникът да не я пресрещне.
От разпита на свидетеля Й.Ч. се установи, че същият към 2012г е бил началник на РИО-Пазарджик.
През 2012г е била извършена
проверка в ОбДК- Пазарджик, при която
били констатирани административни нарушения.Повод тази проверка свидетелят
осъществил лична среща с ищцата в качеството и на директор на ОбДК като според
свидетеля ищцата била видимо притеснена.
От разпита на свидетеля Г.И./***/ се установи, че през
месец май 2012г от експерти при РИО- Пазарджик е извършена проверка в ОбДК.
Били констатирани нарушения по водената документация. Било установено фиктивно
провеждане на курсове по тамбура и акордеон. Според свидетеля по време на
проверката ищцата била видимо притеснена. Свидетелят заяви, че след
процесния инцидент видял ищцата, която му споделила, че незабавно ще
отиде да си извади медицинско , защото и бил нанесен побой от колегата му по народни танци Б.Г.. Свидетелят допълни,
че след инцидента ищцата не е споделяла
с него, че се страхува от ответника
От представените от
трето неучастващо по делото лице РИО-Пазарджик писмени доказателства Заповед №РД
06-211/10.05.2012г, на началника на РИО Пазарджик, Заповед
№РД06-219/14.05.2012г. на началника на РИО-Пазарджик, Констативен протокол №КМД
03-363/29.05.2012г. и доклад до началника на РИО-Пазарджик се установява,
че със заповед на началника на РИО-Пазарджик
е възложена проверка в ОбДК-Пазарджик във връзка с прилагането и спазването на държавните образователни
изисквания , спазване и правилно прилагане на закона за държавния бюджет за 2011г и 2012г , правилното водене и
съхраняване на задължителната
документация в ОбД. Резултатите от тази проверка са обективирани в констативен
протокол от 29.05.2012г. като ищцата се е запознала с констатациите на
проверяващите на 19.09.2012г.
От приложените към исковата молба 9 броя фактури, съдържащи се на лист 22-30 от
досието на делото, всяка от които
придружена с касов бон, се установява, че за периода от 25.10.2012г. до
17.06.2013г. ищцата е закупила лекарство „ципролекс“ общо за сумата от 283.97 лв. с ДДС.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът прави следните изводи.
Предявени са
обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД, а именно: 1/ за сумата
от 2 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
– физически болки и страдания в резултат
на причинена комплексна лека телесна повреда
в качеството и на длъжностно лице по повод изпълнение на служебните и
задължения , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането 14.09.2012г до окончателното изплащане на сумата, 2/ за сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди- психически страдания в резултат на причинена комплексна лека
телесна повреда в качеството и на
длъжностно лице по повод изпълнение на служебните и задължения , ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 14.09.2012г
до окончателното изплащане на сумата и 3/
за сумата от 283.97 лв. , представляваща обезщетение за причинените и
имуществени вреди – средства за закупуване на лекарства, в резултат на
причинената и лека телесна повреда в качеството и на длъжностно лице при и по повод изпълнение на служебните и
задължения , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл.45 , ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Проявлението на така визирания основен правен принцип да не се
вреди другиму вменява в тежест на извършителя на непозволеното увреждане да
поправи вредите, които виновно с лични действия е причинил другиму. Длъжен е да
репарира всички вреди , които са пряка и непосредствена последица от
увреждането съгласно правилото на чл.51 от ЗЗД . Задължението за поправяне на
вредите, произтичащо от деликтната отговорност като вид гражданска отговорност
има обезщетителен характер и при липса
на доброволното му реализиране за удовлетворяване на увредения, последният
разполага с предоставената му от законодателя защита по съдебен ред с иска по
чл.45 от ЗЗД.
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45
от ЗЗД субсимира в себе си следните кумулативни елементи: противоправно деяние/
действие или бездействие/, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина.
На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд , който разглежда гражданските
последици от деянието относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. Съгласно
разясненията, дадени в т.15 от ТР№6/06.11.2013г по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на
ВКС с присъдата и с решението по чл.78А
от НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и
постановеното от наказателния съд , и в двата случая, има обвързваща сила по
чл.300 от ГПК за гражданския съд. С решението по чл.78А от НК наказателният съд
се произнася по същият кръг въпроси, по които и с присъдата – за дееца,
деянието, противоправността му и за вината. Разликата е само във вида на
отговорността – освобождаване от наказателна отговорност и налагане или
неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието
и в този случай си остава престъпление , а не административно нарушение и
решението по чл.78А от НК, с което е наложено административно наказание , е
приравнено на влязла в сила присъда . Съдебният акт по чл.78А от НК също е
задължителен за гражданския съд относно това дали и кой е извършил деянието ,
противоправността и виновността на дееца.
В контекста на така изложеното и с оглед обсъдената по-горе
доказателствена съвкупност безспорно се установи, че в влязло в сила решение по
чл.78А от НК ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1,т.1 от НК във вр.с чл.130,
ал.2 от НК за това , че на 14.09.2012г е причинил на ищцата в качеството и на
длъжностно лице по смисъла на чл.93 от НК / директор на ОбДК лека телесна
повреда. Фактическият състав на конкретното непозволено увреждане, описано в
обстоятелствената част на исковата молба е субсимирано в престъпно деяние.
Наказателният съд се е произнесъл по въпроса за противоправния характер на
извършеното от ответника Г., осъществяващо състав на престъпление и вината на
ответника. Тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане не
следва да бъдат изследвани повторно от
гражданския съд, защото ка задължителни
да него.
Безспорно се установи от осъдената по-горе доказателствена съвкупност/ гласни
доказателствени средства и заключението на съдебно-медицинската експертиза/, че
в резултат на престъпното поведение на ответника на ищцата са причинени следните
травматични увреждания- кръвонасядания по двете мишници и дясната
предмишница, , ляво бедро и дясна подбедрица , охлузвания по пръстите на
дясната ръка , болезненост в ляво рамо и
дясна длан. Зясягането на физическия и интегритет е предизвикало у нея
негативни изживявания – физическа болка и страдание, които според кредитираното
с пълно доверие експертно мнение са били по –интензивни през първите
3-6 дни като за около две седмици е настъпило пълно оздравяване.Така
установените негативни изживявания, които
са в пряка причинно- следствена връзка с противоправното поведение на
ответника следва да бъдат репарирани от
деликвента. Същите по своята правна природа представляват претърпени
неимуществени вреди, за които законът предвижда
обезщетение. Безспорно се установи както от гласните доказателствени
средства / показанията на свидетелите Спасов и К., които съдът цени като
убедителни, взаимодопълващи се еднопосочни, наситени с конкретика и
неопровергани в хода на съдебното дирене/ така и от заключението на комплексната съдебно
психиатрична психологическа експертиза,
че в резултат на противоправното
поведение на ответника е причинено на ищцата постравматично стресово разстройство, така наречените психически болки
и страдания, като за овладяване на това състояние ищцата е била подложена на медикаментозно лечение в
продължение почти на една година. Това психическо разстройство по своята правна природа също представлява претърпяна неимуществена
вреда, подлежаща на обезщетяване.
Законът предвижда обезщетението за претърпените
неимуществени вреди да се определя по
справедливост. Справедливото обезщетение както изисква разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди следва да бъде определено като точен паричен
еквивалент. Паричната сума, която съдът
следва да присъди е предназначена да компенсира в най-пълна степен страданията
– физическите и психически на ищцата.
Ето защо справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства , които носят обективни характеристики
– характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства при които е получено ,
интензитета и обема на травмите, продължителността на лечението , възрастта и
социалния статус на пострадалия, икономическата обстановка в страната.
В този ред на мисли
по първия обективно съединен иск – за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди- физически болки и страдания, решаващият състав
съобрази характера на увреждането – множество леки телесни повреди. Съобрази
обстоятелството, че противоправното посегателство е извършено на работното
място на ищцата. Съобрази общественото положение и социален статус на ищцата,
която е директор на ОбДК от твърде дълъг период от време 18
години. Съдът взе предвид и интензитета на физическите болки и страдания,
търпени в момента на самото увреждане и след това ,оздравителния период, който
е непродължителен / около 15 дни/ както и факта на пълно възстановяване. Съобрази
също така и обществено –икономическата обстановка в страната и стандарта на
живот . Ето защо счита, че справедливо по смисъла на чл.52 от ЗДД се явява
обезщетение в размер на 1700 лв.за причинените
на ищцата физически болки и страдания.
При това положение следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищцата сумата от 1 700 лв. , представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, физически болки и страдания, причинени в резултат на
осъществен от ответника състав на престъпление по чл.131,ал.1,т.1 от НК във
вр.с чл.130 , ал.2 от НК , за което е признат за виновен с влязло в сила
решение по НАХД №814/2013г по описа на ПРС като за разликата от 1 700 лв.
до претендираните 2 500 лв. искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
В този ред на мисли
по втория обективно съединен иск
– за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди- психически болки и страдания, решаващият
състав съобрази интензитета им, възстановителния период, който е продължил
почти една година. Взе предвид, че за да възстанови психическото си равновесие ищцата е била подложена 10 месеца на медикаментозно
лечение, в резултат на което обаче е настъпило пълно възстановяване. Съобрази
обстоятелството, че противоправното посегателство е извършено на работното
място на ищцата. Съобрази общественото положение и социален статус на ищцата,
която е директор на ОбДК от твърде дълъг период от време- 18
години.Съобрази също така и обществено –икономическата обстановка в страната и
стандарта на живот . Ето защо счита, че справедливо по смисъла на чл.52 от ЗДД
се явява обезщетение в размер на 2 300
лв.за причинените на ищцата физически
болки и страдания.
При това положение следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищцата сумата от 2 300 лв. , представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, психически болки и
страдания, причинени в резултат на осъществен от ответника състав на
престъпление по чл.131,ал.1,т.1 от НК във вр.с чл.130 , ал.2 от НК , за което е
признат за виновен с влязло в сила решение по НАХД №814/2013г по описа на ПРС
като за разликата от 2 300 лв. до
претендираните 2 500 лв. искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Деликтната отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД вменява
в тежест на деликвента задължението му да поправи всички вреди, последица от
противоправното му поведение/ извършено от ответника престъпление/, тоест и
причинените имуществени вреди. Характер на такива вреди имат сторените от
ищцата разходи по лечението и ,
проведено в резултат на негативните изживявани, провокирани от инкриминирания
инцидент. Безспорно се установи от обсъдените по –горе писмени доказателства
и комплексна експертиза, че във връзка
с медикаментозното си лечение ищцата е
сторила разноски в общ размер от 283.97 лв. Тези разноски са в пряка причинно- следствена връзка с противоправното
поведение на ответника и следва да бъдат репарирани.
Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата и сумата от 283.97 лв. , представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на
осъществен от ответника състав на престъпление по чл.131,ал.1,т.1 от НК във
вр.с чл.130 , ал.2 от НК , за което е признат за виновен с влязло в сила
решение по НАХД №814/2013г по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-27.11.2014г. до
окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължения от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. От това следва, а това е и
константната практика на ВКС, че за задължения от непозволено увреждане
забавата настъпва от момента на възникването им. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение / каквито са настоящите/ длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Понеже за паричните задължения, произхождащи от
непозволено увреждане забавата настъпва от момента на възникването им , то
съгласно посочената разпоредба законната лихва върху двете главници -1700 лв. и
2 300 лв. се дължи от датата на деликта , като с оглед обсъдената по горе
доказателствена съвкупност датата на деликта е 14.09.2012г.Ето защо следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца и законната лихва върху двете
главници, считано от датата на увреждането.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и сумата от 1094.51 лв.,сторени по делото разноски
съразмерно уважената част от исковете.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати
на Е.С.С. с ЕГН **.*** на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата от
1 700 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди-физически
болки и страдания, причинени в резултат на осъществен от Г. състав на
престъпление по чл.131,ал.1,т.1 от НК във вр.с чл.130 , ал.2 от НК , за което е
признат за виновен с влязло в сила решение по НАХД №814/2013г по описа на ПРС,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
14.09.2012г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от
1 700 лв. до претендираните 2 500 лв. отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати
на Е.С.С. с ЕГН **.*** на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата от 2 300
лв.
, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- психически болки и страдания, причинени в резултат на
осъществен от Г. състав на престъпление по чл.131,ал.1,т.1 от НК във вр.с
чл.130 , ал.2 от НК , за което е признат за виновен с влязло в сила решение по
НАХД №814/2013г по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането 14.09.2012г до окончателното изплащане на
сумата като за разликата от 2 300 лв. до претендираните 2 500 лв.
отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.С.Г. с ЕГН ********** *** да
заплати на Е.С.С. с ЕГН **.*** на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата от 283.97 лв. , представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат
на осъществен от Г. състав на престъпление по чл.131,ал.1,т.1 от НК във вр.с
чл.130 , ал.2 от НК , за което е признат за виновен с влязло в сила решение по
НАХД №814/2013г по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба-27.11.2014г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Б.С.Г. с ЕГН ********** *** да
заплати на Е.С.С. с ЕГН **.*** сумата от
1 094.51 лв. разноски по делото.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: