РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1518
гр. Пловдив,
11. 07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при
секретаря М.Г. като разгледа докладваното от
съдията Л. Несторова
административно дело № 3012 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр.
с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
Образувано е по жалба, предявена от „Я.“
ЕООД с ЕИК ***, с адрес по чл. 8 от ДОПК***, представлявано от Я.К.Я., срещу Ревизионен
акт № Р-16001617007544-091-001/14.06.2018г., издаден от В.П.А. на длъжност
началник сектор, възложил ревизията и М.Г.Г. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив и Ревизионен акт
№ П-16001618128204-003-001/16.07.2018 г. за поправка на ревизионен акт, с които
допълнително е установен ДДС в размер на 24 649,48 лв. и лихви 15 463,46 лв. и
допълнително установен корпоративен данък за 2012 г. в размер на 15 966,81 лв.
с прилежащи лихви 8 535,13 лв. /в това число лихви върху авансови вноски за
корпоративен данък в размер на 93,46 лв./, потвърден с Решение № 514 от
04.09.2018г на Директора на Дирекция“Обжалване и данъчноосигурителна
практика“-Пловдив.
В жалбата, се навеждат се доводи за
материалноправна и процесуална незаконосъобразност на административния акт и се
иска неговата отмяна от Съда. Претендират се разноските по делото. Представят
се подробни писмени съображения.
Ответникът - Директорът
на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – Пловдив, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Р., е на становище, че жалбата е
неоснователна и моли Съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, възразява относно прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Представя подробни писмени съображения.
Ревизионният
акт /РА за поправка на РА/, обект на настоящото производство, е бил обжалван в
предвидения за това процесуален срок пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който е счел същият за законосъобразен. Така
постановеният от приходния орган резултат и подаването на жалбата, в рамките на
установения в закона срок, по повод на която е образувано настоящото
производство, налагат извода за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 16001617007544-020-001 от 02.11.2017г..
/л. 159 по делото/ е сложено начало на ревизията на жалбоподателя. Определено е
ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: данък върху
добавена стойност от 01.01.2012г. до 31.12.2012г; корпоративен данък от
01.01.201(2г. до 31.12.2012г. ЗВР е издадена от В.П.А.– началник сектор
„Ревизии” при ТД на НАП – гр. Пловдив на основание чл. 112 и чл.
113 от ДОПК и на основание Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г. на Директора на ТД
на НАП – гр. Пловдив и Приложение №1 към заповедта, с която на органите по приходите е възложено да издават заповеди за
възлагане на ревизии по реда на чл. 112 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК.
Със ЗВР са определени да извършат
ревизията органите по приходит: М.Г.Г.на длъжност главен инспектор по приходите
- ръководител на ревизията и Г.В.К.– на длъжност старши инспектор по приходите.
Определен е срок за завършване на ревизията - до три месеца от датата на
връчване на заповедта, което е направено на 04.11.2017г., видно от разпечатка
на изпратено потвърждение за получаването на електронно съобщение /л. 161/.
Заповедта е подписана с валиден електронен подпис към датата на издаването й,
установено от информация за сертификата на л. 181 и л. 182 по делото и ел.
носител-л. 3 по делото..
Първоначално издадената ЗВР е изменена
със ЗВР за изменение на заповед за възлагане на ревизията № 16001617007544-020-002/02.02.2018г.
/л. 155/, с която е определен срок за завършване на ревизията до 06.03.2018г.
Заповедта е подписана от издателя си с валиден електронен подпис и връчена
надлежно по електронен път на 05.02.2018г. /л.157/. Тази ЗВР е изменена със ЗВР
16001617007544-020-003/02.03.2018г., като е определен срок за завършване на
ревизията до 04.04.2018г. Същата е подписана с валиден електронен подпис към
датата на издаването й и връчена по ел. път на 06.03.2018г. /л. 153/.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от
датата на връчването на заповедта за възлагане. Разпоредбата на чл. 114, ал. 2
от ДОПК определя, че ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да
бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа,
възложил ревизията. Сроковете на ревизията са съобразени със законовите
изисквания.
В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е
изготвен Ревизионен доклад 16001617007544-092-001 от 18.04.2018г./ л. 70 и сл./
РД е връчен редовно на 23.04.2018г., установено от Удостоверение за извършено
връчване по ел. път /л. 78/. Направено е искане за удължаване срока за
депозиране на възражение.
В хода на производството, в срока по чл.
119, ал. 3 от ДОПК и на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден Ревизионен
акт № Р-16001617007544-091-001/14.06.2018г.от В.П.А.на длъжност началник
сектор, възложил ревизията и М.Г.Г.на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив. Последвало е издаването на
Ревизионен акт № П-16001618128204-003-001/16.07.2018 г. за поправка на
ревизионен акт.
РА и РА
за поправка са подписани с валиден електронен подпис към датата на издаването
им, установено от информация за сертификата /л. 181, л. 182л. 185-187 по
делото/ и ел. носител –л. 3 по делото.
От
фактическа страна, съдът намира за установено следното:
През ревизирания период
проверяваното дружество-„Я.“ ЕООД е извършвало дейност свързана с търговия на
зърно и транспортна дейност. За извършваната транспортна дейност дружеството
притежава лиценз № 17843. Регистрирано е по ЗДДС, считано от 31.01.2007г.
В хода на
ревизията, на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, на
ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения /ИПДПО №Р-16001617007544-040-001/16.11.2017г; ИПДПО № Р-16001617007544-040-002/02.02.2018г. Представени са
от ревизираното лице писмени обяснения относно дейността на 15.01.2018г,
счетоводна справка за начислени амортизации и остатъчна стойност на
31.01.2018г, договор за заместване и ППП от 29.03.2012г. С протокол № КД-73 и с
вх. № 1438227/24.01.2018г са присъединени документите при посещение на
приходните органи в счетоводството на дружеството. ИПДПО и представените
документи са подробно описани в РД.
При анализ на данните в представените документи
и депозираните писмени обяснения са направени следните констатации:
I. Относно извършено увеличение на финансовия
резултат на дружеството на основание чл. 78 от ЗКПО за 2012 г. със сумата от
123 247,40 лв. и допълнително начислен за м.03.2012 г. ДДС в размер на 24 649,
48 лв.
Приходите органи са установили, че за
ревизирания период „Я.“ ЕООД е страна по 2 бр. /два броя/ договори за лизинг на
активи с лизингодател- „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ“ ЕООД: № 002098-001/26.01.2007 г.
за автомобил ИВЕКО ***, с цена на придобиване 68 000,00 евро /132 996,44 лв.
без ДДС/ и № *********/31.01.2007 г. за полуремарке МЕНЧИ ***, с цена на
придобиване 37 290,00 евро /72 932,90 лв. без ДДС/, цена на придобиване общо за
двата актива 205 929,34 лв.
Сключените лизингови договори са със срок 60
месеца. Активите са заведени счетоводно на дата 31.01.2007 г. по сметка 205
„Транспортни средства“ с обща сума 205 929,34 лв. и е определен 10 годишен срок
на ползването им.
Констатирано е, че договорите за лизинг приключват
към 05.03.2012 г., за който период са направени приключителни вноски на
23.02.2012 г.: 61-ва вноска -7 983,38 лв. по договор № 002098-001/26.01.2007г.
и 4 379,58 лв. по договор № 002098-002/31.01.2007 г.
Я.К.Я. – управител на „Я.“ ООД, на 05.03.2012, подписва 2 броя декларации за
съгласие, с които декларира, че е съгласен, във връзка с изтичане на договорите
за лизинг, сключени между „Я.“ ООД – лизингополучател и „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ“
ЕООД - лизингодател, собствеността върху лизинговите активи: товарен
автомобил марка IVECО STRALIS АТ440S43T,
с рег. № *** и полуремарке модел MENCI SA850 R, с рег. № ***, да премине на
физическото лице Д.Й.Б.. Представените декларации са нотариално заверени на
05.03.2012 г.
Съгласно
договор за прехвърляне на собственост от дата 29.03.2012 г., „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ“ ЕООД – прехвърлител и Д.Й.Б. – приобритател, прехвърлителят
прехвърля на приобритателя, по силата на договорите за лизинг, правото на
собственост върху товарен автомобил
IVECО STRALIS АТ440S43T, с рег. № *** и полуремарке модел MENCI SA850 R,
с рег. № ***. Приобритателят приема да придобие правото на собственост върху
посочените превозни средства в състоянието, в което се намират към момента.
Договорът е нотариално заверен на 29.03.2012г.
На 05.03.2012 г. е платен данък при
придобиване на МПС от Д.Й.Б. и съответно са променени данните в контролните
талони на МПС с вписване на новия собственик на 17.04.2012 г. за товарния
автомобил и на 31.05.2012 г.- за
полуремаркето.
Ревизиращият орган приема, че ревизираното
дружество се е разпоредило със собствени активи, придобити с плащането на
последната вноска на 23.02.2012 г., съгласно договореното по т. 2.4 на двата
лизингови договори, сключени между „Я.“ ООД – лизингополучател и „И ЕФ ДЖИ АУТО
ЛИЗИНГ“ ЕООД – лизингодател. Последващата продажба на свързано лице / тъй като Д.Й.Б.
е майка на М.В.Я.- съдружник и управител в „Я.“ ООД/, е извършена на 05.03.2012
г., когато Д.Й.Б. е заплатила местен данък за придобиването на превозните
средства и впоследствие е направена промяната в издадените свидетелства за
регистрация от КАТ, като е вписан новия собственик.
Във връзка с разпореждането с описаните
активи, ревизираното дружество е направило счетоводни записвания по кредита на
сметка 205 „Транспортни средства“ със сумата 205 929,33 лв., срещу дебитиране
на сметка 241 „Амортизация“ – 82 681,94 лв. и дебитиране на сметка 709 „Други
приходи“ със сумата 123 247,40 лв., представляваща остатъчна стойност
/балансова стойност/ след приспадане на натрупаните амортизации. Въпреки, че
с/ка 709 е дебитирана с балансовата стойност на активите, по кредита на сметакта
не са отразени обороти. В счетоводството на ревизираното дружество няма
отразено плащане по сделката и при ревизията не са събрани доказателства за
извършено плащане от лицето Дочка Блажева.
При тези констатации приходните органи, в частта по ЗДДС, са установили, че от
подписването на лизинговите договори през м.01.2007 г. до приключването им през
м.02.2012 г. „Я.“ ООД / промяна на формата на ЕООД, считано от 23.02.2018 г./ е
получавало фактури с начислен ДДС, издадени от „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ“ ЕООД, за
направените вноски по двата договора за лизинг и РЛ е упражнявало правото на
приспадане на данъчен кредит по тях. Констатирано е, че с лизинговите превозни
средства през периода от 2007 г. до 2012 г. дружеството е извършвало облагаеми
доставки на транспортни услуги, за които е начислявало дължимия ДДС. В тази
връзка при ревизията не се извършва корекция на ползвания данъчен кредит за
частта от стойността на активите, която е амортизирана към датата на
прехвърлянето на превозните средства, и се приема, че същият е ползван
правомерно от дружеството.
Във връзка с установеното, прехвърлянето
на собствеността на активите: автомобил ИВЕКО ***и полуремарке МЕНЧИ ***, е
прието от ревизиращите за доставка на стока по реда на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС /в редакцията за 2012 г./.
За
дата на извършената продажба е определена 05.03.2012 г., на която дата
за ревизираното дружество е настъпило данъчно събитие и съгласно разпоредбите
на ЗДДС в 5 - дневен срок /до 11.03.2012 г./ е следвало да издаде фактура и да начисли ДДС.
Прието е, че с неиздаването на данъчен
документ - фактура за извършената продажба, е укрит приход в размер на
остатъчната стойност /балансова стойност/ на двете превозни средства - 123
247,40 лв., за която ревизираното лице дължи ДДС.
Ревизиращият орган, на основание чл. 86,
ал.1 и ал. 2 от ЗДДС, за данъчен период м.03.2012 г., е начислен ДДС в размер
на 24 649,48 лв.
Установени са лихви в размер на 15 463,46
лв., съгласно чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ.
В частта по ЗКПО: За целите на ЗКПО е констатирано, че чрез
отчитане на стойността на актива с отнасянето на сумата 123 247,40 лв. по
дебита на с/ка 709, дружеството е намалило счетоводния финансов резултат и в
резултат на това действие е отчетена загуба от дейността за 2012 г.
Прието е, че като не е издадена фактура за
извършената продажба, е укрит приход в размер на балансовата стойност на
активите 123 247,40 лв. /след приспадането на начислените амортизации до
м.03.2012 г./.
На основание чл. 78 от ЗКПО приходният
орган определя данъчна основа, върху която е изчислен допълнително корпоративен
данък за 2012 г. в размер на 12 324,74 лв. и прилежащи лихви.
II.
Относно извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2012
г. със сумата от 51 274,72 лв.
Приходните органи са приели, че през
ревизирания период дружеството се е разпоредило и с друг притежаван актив -
склад за зърнени храни и прилежащ парцел 1398 кв. м., земеделска земя - 3,910
дка и парцел в стопански двор 3,885 кв.м. в гр. Генерал Тошево.
Имотите са били предмет на залог пред Банка
ДСК до 23.11.2012 г. Посочените активи са отписани през 2012 г. от ДАП и
отчетните регистри на дружеството. При отписването на актива балансовата
стойност му в размер на 51 274,72
лв. е осчетоводена по дебита на с/ка
709, а по Кт на с/ка 709 не е отчетен приход от разпоредителните
действия с актива. По този начин дружеството е намалило счетоводния си финансов
резултат за 2012 г. и в резултат на това действие е отчетена загуба от
дейността за 2012 г. Прието е от
приходния орган, че на практика, с неиздаването на данъчен документ за
извършеното разпореждане, не е отчетен приход
в размер на
балансовата стойност на активите в размер на 51 274,72 лв.
В хода
на съдебното производство са приети писмени доказателства, представени от
процесуалния представител на жалбоподателя: 12-броя
Уведомления по ЗДДС, 12-броя СД и 12-броя Месечни оборотни ведомости за
процесния период 2012г.; Счетоводен регистър на сметка 152-01 „Получени
дългосрочни заеми/Лизинг 2098-01/26.01.2007г. и Счетоводен регистър на 152-02
„Получени дългосрочни заеми/Лизинг 2098-02/31.01.2007г.; Счетоводен регистър на
сметка 205 „Транспортни средства”; Амортизационният план за 2012г. и Счетоводен
регистър на сметка 241 „Амортизации на ДМА”; ГДД за 2012г.; Договор за наем на
недвижим имот от 30.07.2007г. между ЕТ „Я.Я.” (Наемодател) и „Я.” ООД
(Наемател) за недвижимити имоти в гр.Генерал Тошево и Нотариален акт №
90/17.09.2012г.; Счетоводен регистър на сметка 203 „Сгради”; свидетелство за
регистрация на МПС /л. 299 и л. 300 по делото/.
По
делото е изслушана и приета СТЕ, изпълнена от вещото лице С.В., неоспорена от
страните, която Съдът не кредитира, тъй като същата е ирелевантна за правния
спор.
По
делото е приета и изслушана ССчЕ /ведно с приложения/, изпълнена от вещото лице
Н.Г., неоспорена от страните, която Съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвена и в съответствие с доказателствата по делото.
Експертът
е анализирал представените 12-броя уведомления по ЗДДС, 12-броя СД и 12-броя
Месечни оборотни ведомости за процесния период 2012г. с данните по данъчните регистри и оборотите на
приходните счетоводни сметки. Установява равенство между тях, което означава,
че няма необложени приходи. Счетоводството на жалбоподателя не е завело
лихвите по финансовия лизинг като отложени приходи, съгласно НСС 17 „Лизинг“;
отчитането на балансовата стойност на процесните активи е станало със
мемориални ордери, а не с първични счетоводни документи, от които да е ясно
каква е точно стопанската операция (продажба, брак, липса), кои са страни по
сделката, каква е цената; остатъчната стойност на лизинговите активи е включена
в амортизируемата сума.
Според заключението на вещото лице счетоводство
на жалбоподателя е водено частично редовно.
Относно
счетоводните записвания по 2-броя договор за лизинг е посочено:
За процесния период 2012г. жалбоподателят е
страна по 2-броя Договор за лизинг: Договор за лизинг № 002098-001/26.01.2007г.
между „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД ( в качеството му на лизингодател) и „Я.” ООД
(лизингополучател) за влекач ИВЕКО ***, с цена без ДДС - 68 000 евро без ДДС
(132 996,44 лв. без ДДС), срок на договора 60-месеца, период на
разплащанията-всеки месец (л.84-85) и Договор за лизинг №
002098-002/31.01.2007г. между „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД (лизингодател) и „Я.”
ООД (лизингополучател) за полуремарке МЕНЧИ ***, с цена без ДДС 37 290 евро без
ДДС (72 932,90 лв. без ДДС), срок на договора 60-месеца, период на
разплащанията-всеки месец (л. 86-87). Съгласно договорите това са финансови
лизинги.
По време на проверката на експерта са
представени: Счетоводен регистър на сметка 152-01 „Получени дългосрочни
заеми/Лизинг 2098-01/26.01.2007г. и Счетоводен регистър на 152-02 „Получени
дългосрочни заеми/Лизинг 2098-02/31.01.2007г., съгласно които в периода от
31.01.2007г. до 05.03.2012г., в счетоводството са взети следните стопански
операции, а именно: За признаване на лизинговите активи (влекач ИВЕКО и
полуремарке МЕНЧИ). Осчетоводяването е на 31.01.2007г.:Дебит сметка 205
„Транспортни средства-аналитични влекач ИВЕКО 132996.44 лв. и полуремарке МЕНЧИ
72 932,90 лв.; Кредит сметки 152-01 и
152-02 „Получени дългосрочни заеми/Лизинг”; 132996.44 лв. /влекач ИВЕКО/ и
полуремарке МЕНЧИ 72 932,90 лева.
За осчетоводяване на първоначалната лизингова
вноска и месечните лизингови вноски: Дебит сметка 152-01 и 152-02 „Получени
дългосрочни заеми/Лизинг”; Кредит сметка
401 „Доставчици-„И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД.
За
начисления ДДС на лизинговите активи: Дебит сметка 4531 „ДДС на покупките”; Кредит сметка 401 „Доставчици-„И ЕФ
ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД;
За
начислените месечни лихви по лизинговите договори: Дебит сметка 621 „Разходи за
лихви”; Кредит сметка 401 „Доставчици -„И
ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД;
За разплащанията: Дебит сметка 401
„Доставчици-„И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД; Кредит сметка 503 „Разплащателна
сметка”.
Експертът пояснява, че съгласно Счетоводен
стандарт № 17 „Лизинг” общата сума на лихвите (за целия период на лизинга) е
следвало да бъде осчетоводена първоначално по дебита на сметка 625 „Финансови
разходи за бъдещи отчетни периоди” и всеки месец тези разходи е следвало да се
осчетоводяват със стойността на месечните лихви като текущи разходи по с-ка
621, което не е направено от жалбоподателя. Той ги е осчетоводявал само като
текущи разходи. С изключение на тази операция другите са взети правилно.
Вещото лице посочва, че последните 60-ти
вноски по двата договора за лизинг са осчетоводени на 23.02.2012г., съгласно
Счетоводен регистър на сметка 152-01 „Получени дългосрочни заеми/Лизинг
2098-01/26.01.2007г. и Счетоводен регистър на 152-02 „Получени дългосрочни
заеми/Лизинг 2098-02/31.01.2007г.
На същата дата са осчетоводени и 61-вите
вноски, които представляват остатъчните стойности на процесните МПС и оформени
с фактури, приложени по делото: Данъчна фактура №**********/23.02.2012г. с
доставчик-лизингодател „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД, получател „Я.” ООД за
последната 61-ва вноска от 7 983,38 лв.(с ДДС) за товарния автомобил ИВЕКО ***(л.
91) и Данъчна фактура №**********/23.02.2012г. с доставчик-лизингодател „И ЕФ
ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД, получател „Я.” ООД, за последната 61-ва вноска от 4
379,58 лв.(с ДДС) за полуремарке МЕНЧИ ***(л. 91).
Относно счетоводните записи във връзка с
договора за прехвърляне на собственост с дата 29.03.2012г. вещото лице
изяснява, че по делото са приложени 2-броя декларации: Декларация за съгласие,
нотариално заверена на 05.03.2012г., от Я.К.Я., в качеството му на законен
представител на „Я.” ООД, същият декларира,
че във връзка с изтичането на Договор за лизинг № 002098-001/26.01.2007г.,
сключен между „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД (лизингодател) и „Я.” ООД (лизингополучател),
собствеността върху лизинговия актив- влекач ИВЕКО ***да премине на физическото
лице Д.Й.Б. (л. 89) и Декларация за съгласие, нотариално заверена на
05.03.2012г., от Я.К.Я., в качеството му на законен представител на „Я.” ООД,
декларира, че във връзка с изтичането на Договор за лизинг №
002098-002/31.01.2007г. между „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД (лизингодател) и „Я.”
ООД (лизингополучател), собствеността върху лизинговия актив-полуремарке МЕНЧИ ***да
премине на физическото лице Д.Й.Б. (л. 90).
По делото е
приложен Договор от 29.03.2012г. за прехвърляне на собственост между „И ЕФ ДЖИ
АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД (Прехвърлител) и Д.Й.Б. (Приобретател) на основание Договор
за лизинг № 002098-001/26.01.2007г. и Договор за лизинг №
002098-002/31.01.2007г. се прехвърлят МПС влекач ИВЕКО ***и полуремарке МЕНЧИ ***;
договорът е нотариално заверен със същата дата (л. 145-146); придружен с
Приемо-предавателен протокол на документи: Талони на процесните МПС, ключ и код
карта (л. 146-гръб).
В счетоводството на жалбоподателя няма
счетоводни записи във връзка с Договора за прехвърляне на собственост с дата
29.03.2012г.
Относно счетоводните записвания по кредита на
сметка 205 „Транспортни средства”, сметка 241 „Амортизация” и сметка 709 „Други
приходи” за автомобил ИВЕКО ***и полуремарке МЕНЧИ ***, експертът посочва, че съгласно
приложената по делото Главна книга за 2012г. (л. 93-100) е видно, че:
-по сметка
205 „Транспортни средства” е Кредитирана (отписване на двата актива) срещу
Дебитиране на сметки 241 „Амортизация на ДМА” (отписване на амортизацията на
двата актива) с 82 681,94 лв., Дебитиране на сметка 709 „Други приходи”
(отписване на балансовата стойност на двата актива) с 123 247,40 лв. и общо 205
929,34 лв. (л. 94). Така сметката е занулена.
-по сметка
241 „Амортизация на ДМА” е Дебитирана (отписване на амортизацията на двата
актива-транспортни средства) с 82 681,94 лв. срещу Кредитиране на сметка 205
„Транспортни средства” (л. 94). Така сметката е занулена; Остатъчната стойност
общо за двата процесни МПС 10296.47 лв. (6649.82 лв. и 3646.65 лв.) не следва
да се амортизират до момента на упражняване на опцията за закупуването им – в
края на лизинговия договор.
-по сметка
709 „Други приходи” е Дебитирана (отписване на балансовата стойност на двата
актива-транспортни средства) с 123 247,40 лв. срещу Кредитиране на сметка 205
„Транспортни средства” (л. 99-гръб). Остава със дебитно салдо, което
представлява загуба от двата актива в размер на 123 247,40 лв.
Тези обстоятелства се потвърждават и от
Счетоводен регистър на сметка 205 „Транспортни средства.
Вещото лице установява, че съгласно
Амортизационен план за 2012г., Счетоводен регистър на сметка 241
„Амортизации на ДМА” и Справка за
начислени амортизации към 31.12.2012г.(л. 101) е видно, че процесните МПС са
заведени в амортизационния план и са им начислявани годишни амортизации, което
пряко се отразява в себестойността на услугите (основна дейност на
жалбоподателя е търговия със зърно и транспортна дейност), на които продажби е
начисляван ДДС, т.е. са извършвани облагаеми доставки на услуги.
Счетоводното изражение е дебитиране на
сметка 603 „Разходи за амортизации” и кредитиране на сметка 241 „Амортизации на
ДМА”.
Относно балансовата стойност при отписването
на активите през 2012г. експертът посочва, че съгласно Счетоводен регистър на
сметка 205 „Транспортни средства” балансовата стойност на 2-те процесни МПС е
общо 123 247,40 лв. (за автомобила ИВЕКО ***е 79 609,22 лв. и полуремарке МЕНЧИ
***е 43 636,16 лв.).
Относно загубата: Съгласно ГДД за 2012г.
дружеството-жалбоподател е отчело загуба от дейността, а именно: счетоводен
финансов резултат (загуба) в размер на 17 194 лв., който след увеличенията и
намаленията на финансовия резултат (по чл.54, ал.1 и 2 от ЗКПО) става данъчен
финансов резултат (данъчна загуба) в размер на 14 392,61 лв.
Съгласно приложената по делото Главна книга за
2012г. (л. 93-100) е видно, че: по сметка 205 „Транспортни средства” е
Кредитирана (отписване на активите) срещу Дебитиране на сметки 241 „Амортизация
на ДМА” (отписване на амортизацията на активите) с 82 681,94 лв., Дебитиране на
сметка 709 „Други приходи” (отписване на балансовата стойност на активите) с
123 247,40 лв. и общо 205 929,34 лв. (лист 94). Така сметката е занулена; по
сметка 709 „Други приходи” е Дебитирана (отписване на балансовата стойност на
активите-транспортни средства) с 123 247,40 лв. лв. срещу Кредитиране на сметка
205 „Транспортни средства” (л. 99-гръб). Остава със дебитно салдо, което
представлява загуба от двата актива в размер на 123 247,40 лв.
Тези
обстоятелства се потвърждават и от Счетоводен регистър на сметка 205
„Транспортни средства”.
Вещото лице пояснява, че математически вярно е
определена от приходния орган стойността на заплатените от жалбоподателя
лизингови договори, като по сметка 205 „Транспортни средства” са отразени
стойностите на двата лизингови договора на двете процесни МПС, които общо са
205 929, 33 лв. (132 996,44 лв. за автомобила ИВЕКО ***е 79 609,22 лв. и 72
932,90 лв. за полуремарке МЕНЧИ ***). Същите суми е признал чрез
осчетоводяването им и жалбоподателят. Разликите между жалбоподателят и приходният
орган се дължат на това, че на 5-та година паричните плащания се
преустановяват, защото договорът за лизинг е 5 годишен. Но жалбоподателят сам
определя за колко години ще използва активите и съответно да го амортизира.
Жалбоподателят е избрал 10 години да ползва активите и затова се получава
разлика в годините на плащане и на използване на активите.
Експертът посочва, че размерът на начислените
амортизации на двете МПС са общо 82 681,94 лв. (53 387,22 лв. за ИВЕКО ***и 29
294,72 лв. за МЕНЧИ ***), съгласно Счетоводен регистър на сметка 205 „Транспортни средства-аналитични влекач
ИВЕКО и полуремарке МЕНЧИ”.
Прекият разход, отчетен от жалбоподателя по
с-ка 709 „Други приходи“ е определен от него на неамортизираната част на двата
актива в общ размер 123 247,40 лв. (205 929,33 лв. минус 82 681,94
лв.-амортизация) се дължи ДДС. Приходният орган е приел за продажна цена същата
сума - неамортизираната част на двата актива в общ размер 123 247,40 лв. И
тогава данъчната основа е пазарната цена.
Относно
разглеждане на хипотезата за доставка на
услуга и ДДС експертът уточнява, че доставка на услуга би имало, ако договорът
беше третиран като оперативен лизинг (наем), при който всяка лизингова вноска
щеше да се отчита текущо като разход за външна услуга по сметка 602. Нямаше да
се заприхождава актив, нито да се признава дългосрочно задължение. Нямаше да
има остатъчна стойност, защото няма заприходен актив. В погасителните планове
няма 61-ва вноска (която е записана като главница 61-ва вноска); записът е
„остатъчна стойност“. Когато е услуга и счетоводно няма признаване на актив,
като разходите по лизинговите договори се отчитат като текущи, съгласно чл.27,
ал.2 от ЗДДС данъчната основа при доставката на услуги по чл.9 от ЗДДС е сумата
на направените преки разходи, свързани с извършването й. Дефиниция за преки
разходи е дадена в т.4.1 от Счетоводен стандарт № 16 „ДМА”, съгласно който
преки са разходите, които са необходими за привеждане на актива в работно
състояние в съответствие с предназначението му. Тъй като няма признат актив,
няма и база на която да се начисли ДДС, то такава база се явява остатъчната
стойност, които са последните 61-ви вноски по лизинговите договори от 7 983,38
лв.(с ДДС) за товарния автомобил и 4 379,58 лв.(с ДДС) за полуремаркето и общо
12 362,96 лв., върху които следва да се начисли ДДС на стойност 2 472,59 лв. и
лихва в размер на 1 579,86 лв. за периода 05.03.2012г.-14.06.2018г.
Относно съпоставимост между приходи и разходи
се изяснява, че когато се отнася за услуга – наем на транспортни средства, то
отчетеният текущ разход се съпоставя с приходите от транспортни услуги, които
жалбоподателят е извършвал. В тази хипотеза има съпоставимост на приходи с
разходи.
Относно преобразуването на финансовия
резултат на дружеството за 2012г. със сумата 51 274,72 лв., отразен ли е
приходът от прехвърлени имоти намиращи се в гр.Генерал Тошево; какви данъчни
документи са издадени; какво е основанието за отписването на тези имоти и какво
е счетоводното му изражение; има ли счетоводни документи обосноваващи
отписването на активите – недвижимите имоти, експертът посочва, че в
счетоводството на жалбоподателя няма отразен приход от прехвърлени имоти,
намиращи се в гр.Генерал Тошево – няма кредитиране на сметка 709 „Други
приходи”.
Относно
това какви данъчни документи са издадени; какво е основанието за отписването на
тези имоти и какво е счетоводното му изражение, вещото лице изрично уточнява,
че по време на проверката, от страна на жалбоподателя не са е представени
данъчни документи, във връзка с прехвърлените имоти (2-броя складове за зърно)
и няма документално обосноваване на отписването на тези имоти – взетите
счетоводни операции за отписването на имотите са само мемориални ордери, които
са вътрешни счетоводни документи.
Освен това по време на проверката от страна
на жалбоподателя се представиха Договор за наем на недвижим имот от
30.07.2007г. между ЕТ „Я.Я.” (Наемодател) и „Я.” ООД (Наемател) за недвижимите
имоти в гр.Генерал Тошево с месечен наем 200 лв. за срок от 3-години и
Нотариален акт № 90/17.09.2012г., с който ЕТ „Я.Я.” продава тези имоти на ЕТ „Д.-В.В.”,
т.е. жалбоподателят „Я.” ООД е осчетоводил по сметка 203 „Сгради” актив, който
представлява подобрение (ремонт) на наетия актив. По време на проверката от
страна на жалбоподателя се обясни, че при признаване на актива по сметка 203
„Сгради” са натрупани разходи за ремонт на двата склада за зърно. От данъчна
гледна точка ремонтът на нает актив са нематериален актив и се признават
амортизации за срока на договора за наем. Жалбоподателят обаче не е амортизирал
напълно ремонта за 3-те години на договора за наем, а е останала балансова
стойност, която е станала основа за облагане с корпоративен данък. Сумата,
отчетена от жалбоподателя по с-ка 709 „Други приходи“ е определена от него на
неамортизираната част на двата актива в общ размер 51274.72 лв. (60243.44 лв.
минус 8968.44 лв.-амортизация). Приходният орган е приел за продажна цена
същата сума - неамортизираната част на двата актива в общ размер 51274.72 лв.
Съгласно Счетоводен регистър на сметка 203
„Сгради” счетоводното отражение на отписването на тези активи е следното: Дебит
сметка 241 „Амортизации” със стойността на начислените амортизации; Дебит
сметка 709 „Други приходи” с балансовата стойност; Кредит сметка 203 „Сгради” .
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
1.Относно ЗДДС:
Съгласно чл.27, ал.2 от ЗДДС / в редакцията
от 01.01.2012 г./данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3 е
сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й.
Съгласно чл. 9, ал.3, т.2 от ЗДДС за възмездна доставка на услуга се смята и: безвъзмездното предоставяне на
услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на
работниците и служителите или на трети лица.
От приетата по делото ССчЕ се
установи, че счетоводството на жалбоподателя е водено частично редовно. От
писмените доказателства по делото и от приетата ССчЕ се установи, че през
процесния период жалбоподателят е страна по два броя договори за лизинг:
Договор за лизинг № 002098-001/26.01.2007г. между „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД (
в качеството му на лизингодател) и „Я.” ООД (лизингополучател) за влекач ИВЕКО ***,
с цена без ДДС - 68 000 евро без ДДС (132 996,44 лв. без ДДС), срок на договора
60-месеца, период на разплащанията-всеки месец и Договор за лизинг №
002098-002/31.01.2007г. между „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД (лизингодател) и „Я.”
ООД (лизингополучател) за полуремарке МЕНЧИ ***, с цена без ДДС 37 290 евро без
ДДС (72 932,90 лв. без ДДС), срок на договора 60-месеца, период на
разплащанията-всеки месец .
От приетите по делото договори
/л. 84-87/ се установи, че това са договори, представляващи финансови лизинги,
а не договори за наем, ето защо следва да се заприхождават МПС като активи,
което е сторено от жалбоподателя, установено от счетоводните записи в Счетоводен
регистър на сметка 152-01 „Получени дългосрочни заеми/Лизинг 2098-01/26.01.2007г.
и Счетоводен регистър на 152-02 „Получени дългосрочни заеми/Лизинг
2098-02/31.01.2007г. Счетоводните опрации са подробно описани в приетата по
делото ССчЕ.
Последните 60-ти вноски по двата договора за
лизинг са осчетоводени на 23.02.2012г., съгласно Счетоводен регистър на сметка
152-01 „Получени дългосрочни заеми/Лизинг 2098-01/26.01.2007г. и Счетоводен
регистър на 152-02 „Получени дългосрочни заеми/Лизинг 2098-02/31.01.2007г. На
същата дата са осчетоводени и 61-вите вноски, които представляват остатъчните
стойности на процесните МПС и оформени с фактури, приложени по делото.
Я.К.Я.-Управител на „Я.“ ЕООД
подписва два броя декларации: Декларация за съгласие, нотариално заверена на
05.03.2012г., декларира се, че във връзка с изтичането на Договор за лизинг №
002098-001/26.01.2007г., сключен между „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД
(лизингодател) и „Я.” ООД (лизингополучател), собствеността върху лизинговия
актив-влекач ИВЕКО ***да премине на физическото лице Д.Й.Б. и Декларация за
съгласие, нотариално заверена на 05.03.2012г, декларира, че във връзка с
изтичането на Договор за лизинг № 002098-002/31.01.2007г. между „И ЕФ ДЖИ АУТО
ЛИЗИНГ” ЕООД (лизингодател) и „Я.” ООД (лизингополучател), собствеността върху
лизинговия актив-полуремарке МЕНЧИ ***да премине на физическото лице Д.Й.Б..
Договорът с нотариална заверка от 29.03.2012г. е за прехвърляне на собственост между „И ЕФ
ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД (Прехвърлител) и Д.Й.Б. (Приобретател) на основание
Договор за лизинг № 002098-001/26.01.2007г. и Договор за лизинг №
002098-002/31.01.2007г. Прехвърлят се влекач ИВЕКО ***и полуремарке МЕНЧИ ***.
От приетата по делото ССчЕ
се установи, че в счетоводството на жалбоподателя няма счетоводни записи във
връзка с Договора за прехвърляне на собственост с дата 29.03.2012г.
След като жалбоподателят
прехвърля правото да се придобие собственост, то е налице доставка на услуга и
след като не се ангажираха доказателства за заплащане от страна на приобретателя
Д.Й.Б., то е осъществена безвъзмездна доставка на услуга, съгласно чл. 9, ал.3,
т.2 от ЗДДС / в приложимата редакция/.
Стойността на заплатените от
жалбоподателя лизингови договори без ДДС е 205 929, 33 лв., като по сметка 205
„Транспортни средства” са отразени стойностите на двата лизингови договора на
двете процесни МПС, (132 996,44 лв. за
автомобила ИВЕКО ***е 79 609,22 лв. и 72 932,90 лв. за полуремарке МЕНЧИ ***).
От приетата ССчЕ се установи,
че размерът на начислените амортизации на двете МПС са общо 82 681,94 лв.
(53 387,22 лв. за ИВЕКО ***и 29 294,72 лв. за МЕНЧИ ***), съгласно Счетоводен
регистър на сметка 205 „Транспортни
средства-аналитични влекач ИВЕКО и полуремарке МЕНЧИ”.
Неамортизираната част на двата
актива е в общ размер от 123247.40лв. С тази сума е намален счетоводният
резултата на дружеството-жалбоподател за 2012г., като е отчетен пряк разход в
същия размер. Така данъчната основа е пазарната цена и съгласно чл. 27, ал.2 от ЗДДС законосъобразно е начислен ДДС в
размер на 24 649.48лв.
Относно ЗКПО:
Относно извършеното увеличение на
финансовия резултат за 2012г със сумата в размер на 123 247.40лв.
Във връзка с договорите за финансови лизинги и
последвалото прехвърляне на собственост между „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД и Д.Й.Б.
(приобретател), жалбоподателят е направил счетоводни записи, установени от
приетата ССчЕ: по сметка 205
„Транспортни средства” е Кредитирана (отписване на двата актива) срещу
Дебитиране на сметки 241 „Амортизация на ДМА” (отписване на амортизацията на
двата актива) с 82 681,94 лв., Дебитиране на сметка 709 „Други приходи”
(отписване на балансовата стойност на двата актива) с 123 247,40 лв. и общо 205
929,34 лв. ; по сметка 241 „Амортизация на ДМА” е Дебитирана (отписване на
амортизацията на двата актива-транспортни средства) с 82 681,94 лв. срещу
Кредитиране на сметка 205 „Транспортни средства” Така сметката е занулена;
Остатъчната стойност общо за двата процесни МПС 10296.47 лв.;по сметка 709
„Други приходи” е Дебитирана (отписване на балансовата стойност на двата
актива-транспортни средства) с 123 247,40 лв. срещу Кредитиране на сметка 205
„Транспортни средства” Остава със дебитно салдо, което представлява загуба от
двата актива в размер на 123 247,40 лв. Така дружеството-жалбоподател е
намалило счетоводният финансов резултат, което води до отчетена загуба от
дейността за 2012г., но всъщност имаме укрит приход от услуга в размер на
балансовата стойност на активите след приспадане на начислените амортизации до
05.03.2012г.
Относно извършено преобразуване на
финансов резултат за 2012г със сумата от 51 274.72лв.
Приходните органи са приели, че
дружеството-жалбоподател се е разпоредило с притежаван от него актив в с.
Генерал Тошево и са коригирали декларирания финансов резултат като са го
увеличили. От приетата по делото ССчЕ се установи, че в в счетоводството на
жалбоподателя няма отразен приход от прехвърлени имоти, намиращи се в
гр.Генерал Тошево – няма кредитиране на сметка 709 „Други приходи”. Не са представени данъчни документи, във връзка с
прехвърлените имоти (2-броя складове за зърно) и няма документално обосноваване
на отписването на тези имоти – взетите счетоводни операции за отписването на
имотите са само мемориални ордери, които са вътрешни счетоводни документи.
Но от приетия по делото Договор
за наем на недвижим имот от 30.07.2007г. между ЕТ „Я.Я.” (Наемодател) и „Я.”
ООД (Наемател) за недвижимите имоти в гр. Генерал Тошево с месечен наем 200 лв.,
за срок от 3-години и Нотариален акт № 90/17.09.2012г., с който ЕТ „Я.Я.”
продава тези имоти на ЕТ „Д.-В.В.” и от ССчЕ се установи, че жалбоподателят „Я.”
ООД е осчетоводил по сметка 203 „Сгради” актив, който представлява подобрение
(ремонт) на наетия актив. От данъчна гледна точка ремонтът на нает актив е
нематериален актив и се признават амортизации за срока на договора за наем.
Жалбоподателят обаче не е амортизирал напълно ремонта за 3-те години на
договора за наем, а е останала балансова стойност, която е станала основа за
облагане с корпоративен данък. Сумата, отчетена от жалбоподателя по с-ка 709
„Други приходи“ е определена от него на неамортизираната част на двата актива в
общ размер 51274.72 лв. (60243.44 лв. минус 8968.44 лв.-амортизация).
Приходният орган е приел за продажна цена същата сума - неамортизираната част
на двата актива в общ размер 51274.72 лв. Съгласно Счетоводен регистър на сметка 203
„Сгради” счетоводното отражение на отписването на тези активи е следното: Дебит
сметка 241 „Амортизации” със стойността на начислените амортизации; Дебит
сметка 709 „Други приходи” с балансовата стойност; Кредит сметка 203 „Сгради” ,
но се установи, че няма документално обосноваване на отписването на тези имоти,
тъй като основанието за взетите счетоводни операции са само мемориални ордери,
които са вътрешни счетоводни документи. Следователно отписването на посочения
актив е направено без основание, тъй като няма продажба, активът не е бракуван,
нито е погинал, не е и напълно амортизиран. При това положение законосъобразно
приходният орган, на основание чл. 78 от ЗКПО, е определил данъчна основа, върху която е определен допълнително
корпоративен данък за 2012г. в размер на 12 324.74лв. и лихви. При това
положение Съдът намира, че пазарната цена на МПС, определена с приетата СТЕ, е
неотносима към правния спор.
Налага се изводът, че приходните органи
законосъобразно са коригирали декларирания данъчния финансов
резултат/декларирана загуба/ за 2012г. и са определили дължим корпоративен
данък. Съгласно чл. 89 от ЗКПО във вр. с чл. 175 от ДОПК лихви върху авансови
вноски се определят от датата, на която авансовата вноска е станала изискуема и
се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания и се начислява до 31 декември на съответната година. От
приетата по делото ССчЕ се установи, че математически вярно е определен
дължимият корпоративен данък и съответните лихви.
При този
изход на делото, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК и чл. 8 ал. 1 т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на Дирекция "ОДОП”- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат
извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се
установиха в размер на 2 468.45лв. / две хиляди четиристотин шестдесет и осем
лева.45 стотинки/.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Съдът, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Я.“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес по чл. 8 от ДОПК***, представлявано от Я.К.Я., срещу
Ревизионен акт № Р-16001617007544-091-001/14.06.2018г., издаден от В.П.А. на
длъжност началник сектор, възложил ревизията и М.Г.Г.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив и
Ревизионен акт № П-16001618128204-003-001/16.07.2018 г. за поправка на
ревизионен акт, с които допълнително е установен ДДС в размер на 24 649,48 лв.
и лихви 15 463,46 лв. и допълнително установен корпоративен данък за 2012 г. в
размер на 15 966,81 лв. с прилежащи лихви 8 535,13 лв. /в това число лихви
върху авансови вноски за корпоративен данък в размер на 93,46 лв./
ОСЪЖДА „Я.“
ЕООД с ЕИК ***, с адрес по чл. 8 от ДОПК***, представлявано от Я.К.Я., да
заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр. Пловдив
при ЦУ на НАП сумата в размер 2 468.45лв. / две хиляди четиристотин шестдесет и
осем лева.45 стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/