Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 31.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на
тринадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при
секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 15 730 по описа за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ
следните искове на Н.Т.В. срещу И.Г.В. и Й.Г.В.:
1. иска по чл.
19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обявяване за
окончателен на предварителен договор от 24.04.2016 г. за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен между Г. Т.В. и Н.Т.В.. Този недвижим имот представлява: ¼
идеална част от УПИ XII-748 в квартал 53 по плана на с. Бистрица с площ от
550,00 кв. метра и 2/6 идеални части от построената в имота жилищна сграда със
застроена площ от 78,00 кв. м. УПИ е с идентификатор 04234.6969.3401, а
жилищната сграда е с идентификатор 04324.6969.3401.1. Съседите на УПИ са имоти
с идентификатори: 04234.6969.3560, 04234.6969.746, 04234.6969.747,
04234.6969.3402, 04234.6969.750, 04234.6969.749. Жилищната сграда се състои от
приземие и два етажа. Адресът на имота е в с. Бистрица, район Панчарево,
ул. „********Къщата се състои от приземие и два етажа;
2. иска по
чл. 93, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД за заплащане на задатък в двоен размер, даден по
предварителния договор от 24.04.2016 г. Н.В. е с адрес ***, ж. к. „Гоце ********.
Й. и И. В. са със съдебен адрес ***, кантора 208.
[2] ОСЪЖДА Н.Т.В. да
заплати на Й.В. и И.В. 3 630,00 лева разноски по делото на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
[3]
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за
изготвяне на решението.
[4] Ако
ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 300,00 лева държавна такса по сметка
на САС (100,00 лева по първия иск и 200,00 лева по втория иск). При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ И ИСКАНИЯ НА
СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[5] В искова
молба от 16.12.2016 г. Н.В. е заявил, че брат му Г. В. е бил собственик на
недвижим имот. Този имот е представлявал УПИ XII-748 в квартал 53 по план на с.
Бистрица с площ от 550,00 кв. метра заедно с 5/6 идеални части от построената в
имота жилищна сграда със застроена площ от 78,00 кв. м. и състояща се от
приземие и два етажа.
[6]
Г.
В. е придобил собствеността чрез наследяване от баща им и чрез сделки с
роднини. Тъй като от сделките е бил ощетен Н.В., през април 2016 г. Г. В. е
пожелал да върне нещата към първоначалното им справедливо положение. Затова на
22.04.2016 г. Г. В. е упълномощил майката си да продаде ¼ идеална част
от дворното място и 2/6 идеални части от къщата. Пълномощното е било нотариално
заверено от нотариус А.Н..
[7]
На 24.02.2016 г. Г. В., представляван от майка си, е сключил с Н.В.
предварителен договор за продажба на имотите, описани в пълномощното за майка
му, срещу цена от 5 000,00 лева. При подписването на договора Н.В. е
заплатил 2 000,00 лева, а остатъкът е трябвало да заплати при сключването
на окончателния договор за покупко-продажба.
[8] Г. В. е
починал на 06.05.2016 г. На 01.12.2016 г. Н.В. е поканил ответниците И. и Й. В.,
деца на Г. В., да се явят на 05.12.2016 г. в 10:00 часа пред нотариус А.Ч.за
изповядване на сделката. Ответниците не са се явили. Затова Н.В. моли съда да
обяви предварителния договор за окончателен. Евентуално Н.В. моли съда да осъди
ответниците да му заплатят платения в изпълнение на предварителния договор
задатък в двоен размер, а именно 4 000,00 лева (исковата молба, л. 5-6).
2. На ответника
[9]
Ответниците
И. и Й. В. са оспорили предявения иск. Те са направили няколко възражения.
Първото възражение е, че пълномощното от Г. В. за майка му е било без неговото
съгласие, защото поради тежкото си здравословно състояние той не е могъл да
изрази такова. Затова пълномощното и предварителният договор са нищожни поради
липса на съгласие.
[10]
Второто възражение е, че с предварителния договор се накърняват добрите нрави, защото
няма еквивалентност на престациите – продаваният имот е на стойност много
по-висока от уговорената цена. Затова предварителният договор е нищожен.
[11]
Третото евентуално възражение е, че пълномощницата на Г. В. е договаряла в
негова вреда. Затова договорът е недействителен.
[12]
Четвъртото възражение е, че поради тежкото си здравословно състояние Г. В. не е
разбирал свойството и значението на подписването на пълномощното в полза на
майка му. Затова е унищожаемо пълномощното, което опорочава сключването на
предварителния договор. Ето защо те молят съда да отхвърли иска (писмения
отговор, л.48-53).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[13] Не се
спори, че Г. В. е бил роден на *** г. На 01.10.2012 г. В.В., майка на Н. и Г. В.,
е продала на Г. В. 1/2 идеална част от УПИ XII-748 в квартал 53 по план на с.
Бистрица с площ от 550,00 кв. метра заедно с 2/3 идеални части от къщата, построена
в имота. В.В. е продала имота за 9 900,00 лева, като си е запазила
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху него (нотариалния акт, л.
7-8).
[14] През
2015 г. Г. В. е заболял от рак на костите. Към края на април 2016 г. той е
изпитвал силни болки, но не е бил напълно обездвижен; пиел е силни обезболяващи
лекарства, но е бил контактен, не е имал сериозни психически отклонения, които
да не му позволяват да взема базови решения (заключението и разпита на доц. В.,
л. 259-270 и л.275; заключението и разпита на д-р М., л. 119-121, л. 150-156 и
л. 277-281; показанията на свидетелите В., М., Г., К., П., л. 162-170).
[15] На
22.04.2016 г. Г. В. е упълномощил майка си В.В. да продаде ¼ идеална
част от процесното дворно място, заедно с 2/6 идеални части от къщата,
построена в него (пълномощното, л. 9). Към момента на упълномощаването. Той е
направил това в автомобил, паркиран пред входната врата на кантората на
нотариус А.Н.. Причината за това е била, че Г. В. е бил болен и трудно
подвижен. Пълномощното е било изготвено от нотариус А.Н.. Той е разбирал какво
прави (показанията на свидетелката В., л. 162-165; писмени сведения на нотариус
А.Н., л. 187 – тях съдът цени като частен свидетелстващ документ).
[16] На
24.04.2016 г. Г. В., представляван от майка си, е сключил с брат си Н.В.
предварителен договор за продажба на 1/4 идеална част от УПИ XII-748 заедно с
2/6 идеални части от къщата в него срещу цена от 5 000,00 лева. При
подписването на договора Н.В. е заплатил 2 000,00 лева, а остатъкът е
трябвало да заплати при сключването на окончателния договор за покупко-продажба
(предварителния договор, л. 12-13).
[17]
Данъчната оценка на дворното място заедно с къщата в него е 11 181,40 лева
(2 386,00 лева – земя; 8 795,40 лева – жилище). Данъчната оценка за 1/4
идеална част от поземления имот заедно с 2/6 идеални части от къщата в него е общо
3 528,30 лева (данъчна оценка, л. 16). Пазарна цена към пролетта на 2018 г. на
дворното място е 66 700,00 лева, а на жилищната сграда е 139 450,00
лева (заключението на вещото лице Ц., л. 249-251). Следователно към този момент
пазарната цена на частта от имота, предмет на предварителния договор, е
63 175,00 лева ((1/4х66 700,00+(2/6х139 450,00).
[18] Г. В. е
починал на 06.05.2016 г. Не се спори, че неговите наследници по закон са децата
му ответниците Й. и И. В..
[19] На
01.12.2016 г. помощник-нотариус М. е връчила на ответниците нотариална покана
от ищеца, с което той ги е поканил да се явят на 05.12.2016 г. в 10:00 часа при
нотариус А.Ч.за изповядване на сделката по предварителния договор. Ответниците
не са се явили (нотариалните покани, л. 19-20; констативните протоколи, л. 21-22)
[20] Ищецът е заплатил 200,00 лева държавна
такса, 10,00 лева такса за вписване на искова молба, 50,00 лева депозит вещо
лице и 580,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 3, 4, 113). Ответниците са
заплатили 1 030,00 лева депозити за вещи лица и свидетели, и 2 600,00 лева
адвокатско възнаграждение (л. 73, 101, 102, 174, 271).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[21] Ищецът
е предявил два иска. Първият иск е по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД). Вторият иск е евентуален на първия и е по чл. 93, ал. 2, изр..
2 от ЗЗД – ако съдът отхвърли главния иск, да разгледа евентуалния иск за
връщане на задатъка в двоен размер. Главният иск е основателен. Затова съдът не
разглежда евентуалния иск.
1.
По иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
[22]
Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, всяка от страните по предварителния договор може
да предяви иск за сключване на окончателен договор. Когато задължението е да се
прехвърли право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице
предпоставките за прехвърлянето на собствеността на имота, включително дали
отчуждителят е собственик на имота (чл. 363 от ГПК).
[23] Следователно
предпоставките за уважаването на иска са:
1.
ответникът да е собственик на недвижим имот;
2. наличие на
валиден предварителен договор между ищеца и ответника за продажба на този
недвижим имот;
3. да не е
сключен окончателен договор;
4. ищецът да
иска от съда обявяването на предварителния договор за окончателен;
5. ищецът да
е изправен относно изпълнението на задълженията си по предварителния договор.
[24] Съдът
установи, че Г. В. е бил собственик на недвижимия имот, предмет на
процесния предварителен договор. Налице е първата предпоставка за уважаването
на иска.
[25] Основният спор е валиден ли е предварителният
договор. Ответниците са направили четири възражения за невалидност на договора:
1.
пълномощното от Г. В. за майка му е било без неговото съгласие, защото поради
тежкото си здравословно състояние той не е могъл да изрази такова;
2. с
предварителния договор се накърняват добрите нрави, защото няма еквивалентност
на престациите – продаваният имот е на стойност много по-висока от уговорената
цена – и затова предварителният договор е нищожен;
3.
пълномощницата на Г. В. е договарял в негова вреда;
4.
поради тежкото си здравословно състояние Г. В. не е разбирал свойството и
значението на подписването на пълномощното в полза на майка му, то е нищожно, а
договорът е сключен при липса на съгласие.
[26]
Съдът ще разгледа едновременно първото и четвъртото възражение. Съдът приема,
че Г. В. макар и в тежко здравословно състояние към 22.04.2016 г. и изпитващ
силни болки е могъл да разбира свойството и значението на постъпките, както и
да взема решения и изразява правно валидна воля. Всички събрани доказателства,
с изключение на показанията на свидетеля М., подкрепят това. Съдът не възприема
споделеното от свидетеля М., че Г. В. не е бил адекватен последните дни преди
да почине, защото това противоречи на показанията на останалите свидетели и
заключенията на вещите лица, чиято съвкупна доказателствена стойност е много
по-висока от показанията на свидетеля М..
[27]
Съдът едновременно разглежда второто и третото възражение. Сделка е сключена в
противоречие с добрите нрави, когато е налице значителна и
явна нееквивалентност на насрещните престации (Решения на ВКС 24-2016-III Г. О. по
гр. д. 2419/2015 г.; 615-2010-III Г. О. по гр. д. 1208/2009 г.). В случая цената
на имота, предмет на предварителния договор, е била договорена на 24.04.2016 г.
на 5 000,00 лева, цената на имота към пролетта на 2018 г. е била
63 175,00 лева. Съдът приема, че към 24.04.2016 г. цената на имота е била
55 000,00 лева (от 24.04.2016 г. до пролетта на 2018 г. цената на имотите
в близост до София нарастваше). Следователно уговорената цена по процесния
предварителен договор е била 11 пъти по-ниска от реалната. Невквивалентността е
значителна и явна (ВКС е приел, че 12 пъти разлика между уговорена и реална
цена е значителна и явна
нееквивалентност – решение на ВКС 615-2010-III Г. О. по гр. д.
1208/2009 г.). Затова съдът приема, че процесният договор е бил сключен в
противоречие на добрите нрави и е нищожен.
[28] Съгласно чл. 40 от ЗЗД, ако представителят и лицето, с което
той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не
произвежда действие за представлявания. Вреда за представлявания е налице, когато уговорената
цена е значително по-ниска от пазарната и лицето, с което представителят договаря,
е недобросъвестно (Решение на ВКС 65-2017-ІV Г. О. по гр. д. 639/2016 г.).
[29]
В случая съдът установи,
че разликата между уговорената и реалната пазарна цена на процесния имот е 11
пъти, т. е. тя е значително по-ниска от пазарната. При такава разлика в цената
няма как ищецът да не е знаел, че уврежда брат си Г. В. (купува нещо за
5 000,00 лева, което струва 55 000,00 лева). Ето защо съдът приема,
че ищецът е бил недобросъвестен. Затова предварителният договор е
недействителен по отношение на Г. В. и неговите универсални наследници, каквито
са ответниците по делото.
[30]
Съдът приема, че не е
налице валиден предварителен договор. Липсва предпоставка за уважаването на
иска. Затова съдът го отхвърля.
2. По иска по чл. 93, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД
[31] Съгласно
чл. 93, ал. 2, ако страна по договор, която е получила задатък по него, не изпълни свое задължение, другата страна при отказ от
договора може да иска задатъка в двоен размер. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. наличие на валиден договор между ищеца и ответника; 2. по този договор
ищецът да е предал задатък на ответника по валидна договорка за задатък; 3.
ответникът да е изпълнил свое задължение по основния договор, довело до отказ
на ищеца от договора; 4. ответникът да не е върнал на ищеца задатъка в двоен
размер.
[32] Съдът прие, че предварителният договор
между ищеца и Г. В. не е валиден. Не е налице предпоставка за уважаването на
иска. Затова съдът го отхвърля.
2. По разноските
[33]
Ответниците търсят разноски. Те са направили такива за 3 630,00 лева.
[34]
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля и двата иска на ищеца. Затова съдът
осъжда ищеца да заплати на ответниците 3 630,00 лева разноски по делото.
Съдия: