Решение по дело №3/2018 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 36
Дата: 28 март 2018 г. (в сила от 28 септември 2018 г.)
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20181820200003
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр. Елин Пелин, 28.03.2018 година.

 

В        И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО Г.

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Г. АНД № 3 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Т.М.М., ЕГН *********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 4865/20.11.2017 г. на Началника на отдел „Мониторинг”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, с което му е наложено административно наказание глоба от 1000 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС носят лицата, които извършват превозите, а според чл. 15, ал. 3 от Наредбата това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл. 14, ал. 3 Наредбата, се осъществява състава на чл. 177 ал. 3 ЗДвП, а не  - на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

В съдебното заседание въззиваемата страна чрез юриск. Николов изразява становище за неоснователност на жалбата.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 23.10.2017 г. свидетелите Д.Г.Г. и Д.  Т.Д., служители на Агенция „Пътна инфраструктура”, пътно превозно средство, представляващо състав от МПС с две оси и ремарке с две оси, върху което били качени 9 автомобила. Свидетелите Д.Г.Г. и Д.  Т.Д. проверка, при което било установено, че височината на ППС е 4.10 м. при допустима максимална височина 4.00 м., а измерената дължина на ППС е 20.20 м. при допустима максимална дължина 18.75 м.

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0005831/ 23.10.2017 г. от Д.Г.Г., инспектор контрол по Републиканската пътна мрежа  към Агенция „Пътна инфраструктура” за това, че на 23.10.2017 г., в 12:30 часа, на п. в. Витинска река, км. 30+240, на 300 м. след табела „Витиня“ на АМ Хемус, в посока София-Варна, Т.М.М. е управлява състав от ППС с четири оси- МПС с две оси марка Рено модел Премиум с peг. № В6779ВН и ремарке с две оси с peг. № В2164ЕН; водачът  осъществявал движение с  надвишаващи стойности на разрешението (квитанция за платени пътни такси 17BG005804V25544487/23.10.2017 г. за дължина 19,70 м) за дейност от специално ползване на пътищата, издадено от администрацията управляваща пътя (АПИ) извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата; Необходимостта от разрешение се запазва от напрвеното измерване, при което са констатира надвишаване на нормите на Наредбата, както следва: 1. Измерената височина на ППС е 4.10 м., при допустима максимална височина 4.00 м., съгласно чл.5, ал.1, т.2 от Наредбата; 2.  Измерената дължина на ППС е 20.20 м. при допустима максимална дължина 18.75 м., съгласно чл.5, ал.1, т.3, буква Д от Наредбата; измерването е извършено с техническо средство - ролетка Р50 и щрихова мярка за дължина L01; ППС превозва 9 бр. автомобили, с което е нарушил чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата (ЗП) вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. На 23.10.2017 г. актът бил подписан от актосъставителя Д.Г.Г., свидетеля при установяване на нарушението Д.  Т.Д., както и от жалбоподателя Т.М.М., като последният получил препис от него и посочил „ще направя писмени възражения в срок”. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени писмени възражения.

Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 4865/20.11.2017 г. на Началника на отдел „Мониторинг”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, с което му е наложено административно наказание глоба от 1000 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС за това, че на 23.10.2017 г., в 12:30 часа, на пътен възел Витинска река, км. 30+240, на 300 м. след табела „Витиня“ на АМ Хемус, в посока София-Варна, Т.М.М. е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с четири оси- МПС с две оси марка „Рено“ модел „Премиум“ с peг. № В6779ВН и ремарке с две оси с peг. №В2164ЕН, е осъществявал движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата с параметри надвишаващи описаните в представеното разрешение (квитанция за платени пътни такси 17BG005804V25544487/23.10.2017г.), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата. Посочено е, че в процеса на проверката е направено измерване с техническо средство - ролетка Р50 и щрихова мярка за дължина L01, при което е констатирано ППС превозва 9 бр. автомобили и че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва: 1. Измерената височина на ППС е 4.10 м., при допустима максимална височина 4.00 м., съгласно чл.5, ал.1, т.2 от Наредбата; 2.  Измерената дължина на ППС е 20.20 м. при допустима максимална дължина 18.75 м., съгласно чл. 5, ал.1, т.3, буква Д от Наредбата. За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата. Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил.

Според свидетелство за калибриране № 841А-Д-15  на 17.09.2015 г. е извършено калибриране на щрихова мярка за дължина с идентификационен номер L01. Според свидетелство за калибриране № 840А-Д-15  на 17.09.2015 г. е извършено калибриране на ролетка с идентификационен номер Р50.

Представен е трудов договор от 09.06.2015 г., сключен между Валмат 92 ООД – работодател и Т.М.М. - работник.

 Представени са международни товарителници, изготвени в Торино на 19.10.2017 г. с посочен превозвач Валмат 92 ООД, с превозно средство с номер В6779ВН и разтоварен пункт Варна, България.

Според квитанция за платени пътни такси № 17BG005804V25544487/, издадена на 23.10.2017г. 09.57.57ч. са платени такси: 1. дневна винетка (270134242076) - 21.00 лева; 2. Превишаване на допустима максимална дължина (19,7м) – 75 лева.

Според квитанция за платени пътни такси № 103010350016880/, издадена на 23.10.2017г. час- 13:35:16 са платени такси на обща стойност 159,59 лева, от които: извънгабаритно МПС височина ед. цена 0.08 лева – 33,60 лева; извънгабаритно МПС дължина ед. цена 0.30 лева – 125,99 лева;

Представени са заповед № РД-44-406/ 22.04.2015 г. и пълномощно № П-195/23.08.2016 г. от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура” за компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

Горепосочената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от горепосочените писмените доказателствата, както показанията на свидетелите Д.Г.Г., като съдът кредитира изцяло показанията им, възприемайки ги като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 08.12.2017 г. и е обжалвано на 13.12.2017 г.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен от оправомощено лице в присъствие на един свидетел и са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН. В акта е вписан един свидетел - по съставяне на акта, който беше разпитан устно и непосредствено пред съда и чийто показания съответстват на останалата събрана по делото доказателствена съвкупност. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН. Налице е припокриване на установените фактически обстоятелства между АУАН и НП, описани са нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, датата и мястото на извършването им.

Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели. Доказателствената сила на АУАН не само, че не е оборена, но е безспорно установена в съдебно заседание. Установява се от гласните доказателства, че жалбоподателят е управлявал извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата с параметри, надвишаващи описаните в представеното разрешение (квитанция за платени пътни такси 17BG005804V25544487/23.10.2017r.), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата. Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, чегабаритните размери, общата маса или натоварването на ос са по-големи от описаните в разрешителното по чл. 14, ал. 1 или посочени в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 (чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС). Собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец (приложение № 4) (чл. 15, ал. 3 от същата Наредба).

Според чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви „в“ и „г“, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя (чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП).  

Отговорността, която се следва на основание на  чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗП за лицето, което управлява процесното ППС без изискуемото разрешително, не игнорира изискването на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното Областно Пътно Управление или Община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Отговорността за неизпълнение на тази законова разпоредба спрямо задължените лица може да бъде ангажирана на самостоятелно правно основание. Въведеното задължение за собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС не освобождава водачите на съответното ППС от задължение да спазват правилото на  чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗП и съответно при неизпълнение на същото да носят отговорност. Нормата на чл. 177, ал. 3 ЗДвП има за предмет нарушение, пряко свързано с управляването на пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, докато вмененото в случая нарушение касае нарушаване на забраната без съответно разрешение движението на извънгабаритни пътни превозни средства. Водачът няма задължение да се снабди с разрешение за движението на извънгабаритното или тежко ППС, обаче няма право да извършва движение на ППС, което е извънгабаритно и тежко без предварително издадено разрешение от администрацията, управляваща пътя, какъвто е конкретният случай. Водачът е бил длъжен да знае дали управляваното от него ППС попада в хипотезата на извънгабаритно ППС, съответно да не допуска движението му в обхвата на пътя. В този смисъл процесното административно нарушение се явява напълно и безспорно доказано от обективна и субективна страна.

Горепосоченото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, защитава обществените отношения, свързани с правото на администрацията, управляваща пътя, да прецени доколко е допустимо преминаването на определено извънгабаритно или тежко превозно средство по конкретен път, с оглед неговата товароносимост и евентуалните неблагоприятни последици за поддръжката му впоследствие, респ. да издаде съответното разрешение за ползването на пътя. Естеството на обществените отношения, които засягат, изключват приложението на чл. 28 ЗАНН, а извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно.

Обжалваното наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 4865/20.11.2017 г. на Началника на отдел „Мониторинг”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”.

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.

 

                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: