РЕШЕНИЕ
№ 475
гр. Бургас, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100501654 по описа за 2021 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от И. С. Д. и Т. К. Д.,
като майка и законна представителка на малолетното дете Я. С. Д., всички от гр.Бургас,
ж.к.“М. р.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, подадена чрез пълномощник адв.Мариана Димитрова,
против решение № 747/21.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 2950/2021 г. по описа на
РС-Бургас.
С първоинстанционното решение съдът е изменил издръжката, която С. Д. Д. (с
погрешно посочена фамилия – Д.) заплаща за детето си Я. С. Д., родена на 31.05.2010
г., чрез нейната майка и законен представител Т. К. Д. (с погрешно посочена фамилия
– Д.), съгласно решение № 1570/17.07.2018 г. по гр.д.№ 4270/2018 г. по описа на РС-
Бургас, като е ОСЪДИЛ С. Д. Д. (с погрешно посочена фамилия – Д.) да заплаща за
детето си Я. С. Д., родена на 31.05.2010 г., чрез нейната майка и законен представител
Т. К. Д. (с погрешно посочена фамилия – Д.), месечна издръжка в размер от 200 лв.,
считано от 26.04.2021 г. (погрешно посочена дата – 36.04.2021 г.) до настъпване на
предвидени в закона причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка месечна вноска до окончателното й плащане, като е
ОТХВЪРЛЕН иска до пълния предявен размер на месечна издръжка.
1
Със същото решение съдът е ОСЪДИЛ С. Д. Д. (с погрешно посочена фамилия
– Д.) да заплаща на И. С. Д. месечна издръжка в размер от 200 лв., считано от
26.04.2021 г. (погрешно посочена дата – 36.04.2021 г.) до настъпване на предвидени в
закона причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка месечна вноска до окончателното й плащане, като е ОТХВЪРЛИЛ
иска до пълния предявен размер на месечна издръжка.
С въззивната жалба първоинстанционното съдебно решение се обжалва в
отхвърлителните части, с които иска по чл.150 СК за увеличение на издръжката на
малолетното дете Я. и иска по чл.144 СК за присъждане на издръжка на пълнолетното
дете И. са отхвърлени за размера над 200 лв. до пълните предявени размери месечна
издръжка, като в тези части решението на БРС се счита за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Според въззивниците, съдът неправилно е приел тезата, че имота, закупен от
бащата на децата, неждаещи се от издръжка, е за родителите му, като се сочи, че те
имат апартамент непосредствено до апартамента на ответника в Р., имат и друга къща в
друго населено място. Сочи се, че на съда е известно какви суми получават
международните шофьори от порядъка на 2000-4000 евро, а освен това голямата
дъщеря няма как сама да се издържа след тежката операция и е смешно сумите, които
съдът отрежда да се приемат за адекватна грижа към тях. Според въззивниците, съдът
не е преценил всички съотносими писмени и гласни доказателства, че майката е с
тежки заболявания, които се нуждаят от специални лекарства и грижи. Посочва се,
практиката на съда по други дела е да се дава издръжка на осемгодишно дете и да се
потвърждава от окръжен съд издръжка в размер на 270 лв. Моли въззивния съд да
отмени решението на БРС и да уважи исковете в пълния им размер. Претендират се
направените по делото разноски.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за издаване на
съдебно удостоверение, с което въззивниците да се снабдят с друго такова от Агенция
по вписванията Бургас относно имотите на родителите на ответника. Това искане е
оставено без уважение от въззивния съд като неотносимо към спора.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия С.
Д. Д., не се взема становище по жалбата. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, въззиваемия оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Заинтересованата страна Д“СП“ Бургас не е взела становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има
правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК,
поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
2
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка,
Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен
акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
След като обсъди доводите и възраженията на страните и при извършена
самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящата инстанция намира въззивната жалба за частично основателна,
а първоинстанционното решение за частично неправилно в обжалваните му части.
Пред Районен съд – гр.Бургас са предявени иск с правно основание чл.150
СК – за увеличение на присъдената по гр.д.№ 4270/2018 г. по описа на БРС месечна
издръжка на детето Я. С. Д. от 160 лв. на 400 лв. и осъждане на ответника С. Д. Д. да
заплаща на малолетното си дете Я. месечна издръжка в увеличения размер от 400 лв.,
считано от подаване на исковата молба – 26.04.2021 г. до настъпване на законни
причини за изменение или прекратяване на издръжката, както и иск с правно
основание чл.144 СК – за осъждане на ответника да заплаща на пълнолетната си
дъщеря И. С. Д. месечна издръжка от 500 лв., считано от подаване на исковата молба –
26.04.2021 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на
издръжката.
По делото е безспорно, че с решение № 1570/17.07.2018 г. по гр.д.№ 4270/2018
г. по описа на РС-Бургас гражданският брак между родителите С. Д. Д. и Т. К. Д. е
прекратен по реда на чл.50 СК – по взаимно съгласие, като е одобрено постигнатото
между тях споразумение, с което родителските права спрямо малолетното дете Я. С. Д.
и непълнолетното дете И. С. Д. са предоставени за упражняване на майката при
определен режим на лични отношения с бащата и последният е осъден да заплаща за
дъщеря си Я. месечна издръжка в размер на 160 лв. и за дъщеря си И. – месечна
издръжка в размер на 180 лв., считано от 01.07.2018 г. до настъпване на причини за
изменение или прекратяване на издръжките.
Безспорно е, че малолетното дете Я.Д. и пълнолетната вече И.Д. живеят при
майката си Т.Д. в гр.Бургас, която пряко упражнява родителските права по
отглеждането и възпитанието за детето Я., както и грижи за голямата си дъщеря И..
Към момента малолетната Я. е на възраст 11-години (навършени) и за учебната
2020/2021 г. е била редовна ученичка в * клас в ** „***“ – гр.Бургас, а понастоящем е в
*-ти клас. Безспорно е също така, че ищцата И.Д. е пълнолетна, но не е навършила 20-
годишна възраст и понастоящем е ученичка в * клас в ** „***“ – гр.Бургас, като по
делото не се твърди и липсват доказателства понастоящем ищцата да работи, да
притежава други доходи или движимо/недвижимо имущество, от което да се издържа.
От събраните по делото доказателства е установено, а и между страните не се
спори, че детето Я. е преболедувало от Ковид и се нуждае от възстановителна терапия,
3
а ищцата И.Д. е претърпяла увреждане на колянна става и е била оперирана на
16.02.2021 г., като за възстановяването й е назначена рехабилитация за три месеца.
Установено е по делото, че ответникът е трудово ангажиран, като от
представената служебна бележка от „Нефтохимтраспорт“ АД гр.Бургас е видно, че
бащата С. Д. Д. работи по трудов договор в предприятието на това дружество и за
периода м.май 2020 г. – м.април 2021 г. е получил брутно трудово възнаграждение в
общ размер от 17464 лв., или средно брутно трудово възнаграждение от 1455.33 лв. на
месец, респективно – общо нетно възнаграждение от 13551.69 лв., или средно нетно
възнаграждение от 1129.30 лв. на месец. Безспорно е, че към момента бащата живее в
гр.Бургас, в собствено жилище и няма алиментни задължения за издръжка към други
свои ненавършили пълнолетие деца. По отношение на майката Т. К. Д. е установено, че
на 16.12.2020 г. е била регистрирана като безработна в Бюрото по труда, видно от
представената регистрационна карта, а от представените пред въззивната инстанция
отчети и от извършената от настоящия съд справка в сайта на Търговския регистър се
установява, че Т.Д. е едноличен собственик на капитала и управител на „Дрийм тийм
Танита“ ЕООД, ЕИК *********.
При така установената фактическа обстановка, Бургаският окръжен съд
намира, следното:
По отношение на иска по чл.150 СК:
Безспорно в случая е налице трайно съществено изменение в нуждите на
малолетното дете Я., свързано с физическото й израстване и увеличаване на нейните
нужди, което води до доказаност по основание на исковата претенция за увеличаване
на присъдената с бракоразводното решение месечна издръжка за детето. Направените в
тази връзка правни изводи от БРС са правилни и напълно се споделят от настоящата
инстанция.
Въззивният съд намира обаче за неправилна преценката на БРС по отношение
определения размер от 200 лв. на необходимата за детето Я. месечна издръжка,
дължима от бащата, съобразно неговите възможности и нуждите на детето. В тази
връзка, съдът намира, че от събраните пред първата инстанция доказателства се
установява възможността на ответника да заплаща издръжка за малолетната си дъщеря
в по-висок размер от присъдения с първоинстанционното решение.
Задължението на родителите за издръжка по чл.143 СК е безусловно, т.е. те
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали те са
работоспособни и могат да се издържат от имуществото си. Необходимо е да се
престират от страна на родителите такива грижи и внимание, които да са достатъчни за
правилното възпитание и развитие на децата, съобразени с техните нужди, които се
преценяват с оглед на правилното им отглеждане, здравословното състояние, възраст,
получаване на образование и задоволяване на техните потребности. Ето защо,
4
родителите са длъжни да осигуряват съответната част от необходимата за децата си
издръжка, съобразно своите възможности, с цел създаването на нормални условия за
живот, възпитанието и обучението им, като интересите на децата следва да бъдат
защитени по същия начин, както ако двамата родители живееха заедно. По отношение
средствата, необходими за отглеждането и възпитанието на детето Я., която е на 11
години, следва да се имат предвид и нормите на чл.49, ал.2 и чл.50 ППЗЗДет.,
регламентиращи издръжката, осигурявана от държавата като социална помощ на деца,
настанени за отглеждане извън семейството. С цитираните разпоредби се гарантира
издръжка за деца от 4 до 14 години в размер на 3,5-кратния размер на гарантирания
минимален доход за страната, който е определен с ПМС № 305/19.12.2017 г. в месечен
размер на 75 лв., т.е. за деца до 14 години гарантираната от държавата издръжка е в
размер на 262.50 лв. месечно. Така посоченият размер в ППЗЗДет. е критерий за
минималния и жизнено необходим размер на средствата за отглеждането на едно дете,
за което е предвидена социална защита от държавата, поради настаняването му за
отглеждане извън семейството – при роднини и близки, или в приемно семейство. В
тази връзка, за да определи необходимия размер издръжка за малолетната Я.,
въззивният съд съобрази възможностите на ответника и липсата на негови алиментни
задължения към други низходящи, като обстоятелството, че бащата подпомага своите
родители и има лични разходи, не го поставят в обективна невъзможност да заплаща
издръжка в необходимия размер за правилното отглеждане и възпитание на детето,
както и за задоволяване на нуждите му, така, както тези нужди биха били задоволени,
ако родителите живееха заедно.
Предвид горното, с оглед доказателствата по делото за възможностите на
двамата родители и нуждите на малолетната Я., въззивният съд намира, че за
задоволяване потребностите на детето е необходима и възможна към момента месечна
издръжка в общ размер от 480 лв., от която бащата следва да заплаща 280 лв., а
останалите 200 лв. следва да се осигуряват от майката, която въпреки че полага
непосредствените грижи в отглеждането и възпитанието на детето също следва да
участва в негова издръжка. При разпределяне на сумите за издръжка между
родителите, съдът взе предвид по-добрите финансови възможности на ответника, както
и обстоятелството, че майката се грижи лично за детето и при всеки допълнително
възникнал извънреден разход за неговата издръжка тя следва да реагира своевременно
и да го обезпечи. Ето защо, БОС приема, че бащата разполага с финансова възможност
да заплаща издръжка за малолетното си дете Я. в размер от 280 лв. Възраженията във
въззивната жалба за определяне на по-висок размер издръжка са неоснователни,
доколкото събраните по делото доказателства не установяват получаването от бащата
на доходи, които да му позволяват да заплаща претендираната издръжка от 400 лв. на
месец. В тази връзка, БОС намира за неоснователни и възраженията във въззивната
жалба, че на съда следва да е известно какви са доходите на международните шофьори,
5
тъй като по делото липсват доказателства ответникът да изпълнява длъжността
„международен шофьор“ – същият е назначен на работа по трудов договор като
„шофьор на цистерна“.
Предвид изложените съображения и поради несъвпадане на изводите на двете
инстанции, въззивният съд намира, че решението на БРС следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен иска за увеличение на издръжката на детето Я. за разликата
над 200 лв. до 280 лв., като вместо него издръжката да бъде увеличена в размер от 280
лв., т.е. да бъде присъдена издръжка от още 80 лв. на месец. В останалата част относно
отхвърляне на иска за увеличение на издръжката за разликата над 280 лв. до
претендирания размер от 400 лв. първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на иска по чл.144 СК:
Съгласно разпоредбата на чл.144 СК, родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, които учат в средно учебно заведение, за срока на обучението,
до навършване на 20-годишна възраст, като въведеното в закона изискване е учащите
да не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и
родителите да могат да дават издръжка без особени затруднения.
В конкретния случай между страните не се спори, че ответникът е баща на
ищцата И.Д., че последната е пълнолетна, но не е навършила двадесет години и е
ученичка в средно учебно заведение, като липсват данни същата да реализира доходи,
нито да притежава имущество.
Спорът, пренесен във въззивната инстанция се съсредоточава върху
възможността на ответника да заплаща без особени затруднения поисканата от
пълнолетната му дъщеря месечна издръжка за разликата над присъдения с
първоинстанционното решение размер от 200 лв. до претендирания размер от 500 лв.
Тук следва да се има предвид, че даването на издръжка в хипотезата на чл.144 СК не е
безусловно за разлика от задължението за издръжка на непълнолетните деца по чл.143
СК, тъй като издръжката на пълнолетните учащи деца се дължи само, ако даването й
не съставлява особено затруднение за родителя. Това означава, че този родител трябва
да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното
си учащо дете, т.е. с даването на издръжката да не се ограничават възможностите за
задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия родител. Преценката за това
е винаги конкретна и зависи от имуществото, доходите, семейното положение,
здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
Съобразно правилата за разпределянето на доказателствената тежест в процеса,
установяването на възможността на родителя да дава издръжка в хипотезата на чл.144
СК следва да се извърши от ищеца по пътя на пълно и главно доказване. В конкретния
6
случай, обаче, такова доказване не е проведено по делото. От събраните по делото
доказателства се установява, че бащата получава брутен трудов доход на месец от
1455.33 лв., респ. нетния доход на месец е 1129.30 лв., като не се спори, че същият
притежава собствено жилище, в което живее, както и вилен имот. От страна на ищцата
К., чиято е тежестта на доказване, не са ангажирани доказателства ответникът да
получава допълнителни доходи, поради което не може да се приеме, че същият
притежава средства, които да му позволяват да заплаща претендираната издръжка от
500 лв. без особени затруднения.
Освен това, по делото е безспорно, че ответникът има и задължения към
малолетното си дете Я., на което се дължи безусловна издръжка от бащата, без оглед на
възможността последният да я дава. Както бе посочено по-горе, правото на издръжка
на ненавършилото пълнолетие дете се ползва с предпочитание спрямо правата на
пълнолетното лице. Задължението на родителя да заплаща издръжка на своето
навършило пълнолетие дете не е безусловно, бащата трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка и след приспадане на средствата, които
безусловно дължи на други ненавършили пълнолетие свои деца, за да може без
особено затруднение да отделя средства за навършилото пълнолетие дете (Решение №
195/01.06.2011 г. по гр.д.№ 1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 305/07.06.2011 г.
по гр.д.№ 1269/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др.)
Предвид горните съображения и с оглед събраните по делото доказателства,
въззивният съд намира, че към момента ответникът не разполага със средства над
необходимите за собственото му съществуване, които да му позволяват да заплаща
издръжка на пълнолетната си дъщеря над присъдения с първоинстанционното решение
размер от 200 лв. до претендираната издръжка от 500 лв. При положение, че
установения по делото месечен доход на бащата е в нетен размер от 1129.30 лв., има и
друго малолетно дете, на което трябва да заплаща месечна издръжка от 280 лв., при
това преимуществено, следва извода, че ответникът не разполага със средства, които да
може да отделя без особено затруднение за пълнолетната си дъщеря над присъдения й
размер издръжка от 200 лв. на месец. Ето защо и при липсата на други данни,
въззивният съд намира, че в случая даването на по-висока издръжка от ответника ще
представлява за него „особено затруднение“ по смисъла на чл.144 СК, като
възраженията във въззивната жалба са неоснователни. С оглед на горното, въззивната
жалба на И.Д. е неоснователна, а поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции, решението на БРС следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно в тази обжалвана част.
С оглед изход на спора и направеното от двете страни искания за разноски,
съдът намира, че на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивниците следва да заплатят на
въззиваемия сумата от 252 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете. На въззивницата И.Д. не й се следват
7
разноски, предвид неоснователността на подадената от нея жалба. На основание чл.78,
ал.1 ГПК въззивницата Т.Д. има право на разноски, но такива не следва да бъдат
присъждани, въпреки частичната основателност на жалбата, тъй като в представения
договор за правна защита и съдействие не е посочен начинът на плащане на
уговореното възнаграждение и не са представени доказателства за действително
направени от нея разходи по делото.
Съобразно увеличения размер на издръжката, на основание чл.78, ал.6 ГПК
въззиваемият следва да заплати дължимата държавна такса от 115.20 лв. по сметка на
ОС-Бургас.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 747/21.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 2950/2021 г. по
описа на Районен съд – гр.Бургас, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Т. К. Д. с
ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетната Я. С.
Д. с ЕГН **********, за увеличение размера на издръжката, определена с решение №
1570/17.07.2018 г. по гр.д.№ 4270/2018 г. на РС-Бургас, дължима от С. Д. Д. с ЕГН
**********, за разликата над 200 лв. до сумата от 280 лв.,
като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена с решение № 1570/17.07.2018 г.
по гр.д.№ 4270/2018 г. на РС-Бургас, дължима от С. Д. Д. с ЕГН **********, на
малолетното дете Я. С. Д. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител Т. К. Д. с ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 160 лв. на 280 лв.
ОСЪЖДА С. Д. Д. с ЕГН **********, на основание чл.150, вр. чл.143, ал.2 СК
да заплаща на малолетното си дете Я. С. Д. с ЕГН ********** чрез нейната майка и
законен представител Т. К. Д. с ЕГН **********, месечна издръжка от още 80 лв.
(осемдесет лева) месечно, представляваща разликата над присъдената от РС-Бургас
издръжка от 200 лв. до общо дължимия размер на месечната издръжка от 280 лв. (т.е.
да заплаща общо месечна издръжка в размер 280 лв.), считано от подаване на исковата
молба – 26.04.2021 г. до настъпването на законни причини за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 747/21.07.2021 г., постановено по гр.д.№
2950/2021 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, в останалата обжалвана част, с
която иска за увеличение на издръжка по чл.150 СК е отхвърлен за разликата над 280
лв. до пълния предявен размер от 400 лв., както и в обжалваната част, с която иска за
заплащане на издръжка по чл.144 СК е отхвърлен за разликата над 200 лв. до пълния
8
заявен размер от 500 лв.
ОСЪЖДА С. Д. Д. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Бургас държавна
такса от 115.20 лв. (сто и петнадесет лева и двадесет стотинки), дължима върху
увеличения размер на издръжката.
ОСЪЖДА И. С. Д. с ЕГН ********** и Т. К. Д. с ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на С. Д. Д. с ЕГН **********, сумата от 252 лв.
(двеста петдесет и два лева) за направени във въззивното дело пред БОС съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9