№ 247
гр. Благоевград, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас И.
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас И. Въззивно гражданско дело №
20251200500280 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от А. И. И., с
ЕГН **********, чрез адв. А. А., срещу Решение № 992/ 21.12.2024 г.,
постановено по гр. д. № 2135/ 2023 г. по описа на РС – Благоевград, с искане
за отмяната му.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се
квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в
противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон.
Навежда се, че порок на атакуваното решение е пропускът на съда да обсъди
всички събрани доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка. Също така
съществува несъответствие между фактическите констатации на съда и
представените по делото доказателства, както и че е приел съда за доказани
факти, за които няма представени надлежни доказателства по делото.
Поддържа се, че решението е неправилно и незаконосъобразно предвид това,
че първоинстанционният съд при излагането на мотивите не е взело предвид
факта, че така депозираният иск от А. И. изобщо не е оспорен от ответника М.
И., същата не е представила отговор по реда на чл.131 от ГПК, не е взела
становище по допустимостта и основателността на иска, не се е явила в
първото по делото заседание, както и не е ангажирала доказателства по
отношение на обстоятелствата изложени в исковата молба на ищеца – прави
се довод, че ответника М. И. е изцяло дезинтересирана по така предявения
1
срещу нея иск.
Поддържа се, че ответника оспорва претенциите на главно встъпилите
лица, но не възразява и не оспорва с никакви действия претенциите на А. И.,
както и не е ангажирала каквито и да е доказателства за да обори исковата й
претенция.
Прави се довод, че с непредставяне на писмен отговор по исковата
молба на ищеца и липсата на каквито и да е правни доводи от ответника М. И.
във връзка с оспорване на активната легитимация на ищеца като носител на
спорното материално право, чиято защита се претендира с предявения иск от
А. И. води до обстоятелството, че М. И. се съгласява с обстоятелствата,
изложени в исковата молба и не възразява срещу тях.
С оглед изложеното, се прави довод, че първоинстанционният съд
изцяло неправилно, немотивирано и незаконосъобразно е приел, че ищеца не е
оборила легитимационния ефект на Нотариален акт за удостоверяване право
на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение №
182, том VI, рег.№ 9995, дело 1118 от 2022 г. на А.Б. Помощник - нотариус по
заместване при Нотариус И.К. - Нотариус с район на действие Районен съд -
Благоевград относно претендираната от нея идеална част.
Поддържа се, че изцяло необосновано първоинстанционният съд е
приел, че М. И. е допускала ищеца да ползва, като по съществото си нейните
действия са търпими такива, като от събраните по делото гласни
доказателства, се доказа по несъмнен начин обратното.
Поддържа се, че първоинстанционният съд при постановяване на
решението си е извършил едностранчив и необоснован анализ на събраните
по делото доказателства, като не е съобразил нито един факт, изложен и
доказан от ищеца в производството. Изцяло оспорва изводите на Районен съд
— Благоевград, досежно показанията на разпитаните по делото свидетели,
доведени от страна на ищеца, като се сочи, че доказателствата по спора не са
обсъдени в тяхната съвкупност.
Прави се довод, че от събраните гласни доказателства, а именно разпита
на доведените от ищеца свидетели се доказало, по несъмнен начин, че ищеца
е осъществявала владение върху процесния имот постоянно, непрекъснато,
явно, безсъмнено и необезпокоявано, с намерение да го свои, като никой по
какъвто и да било начин не е оспорвал нейното упражняване на фактическо
владеене върху процесния недвижим имот.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 992/
21.12.2024 г., постановено по гр. д. № 2135/ 2023 г. по описа на РС –
Благоевград, като се постанови друго, с което да се уважи иска. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна К. И. И. и Д. И. И., в който се оспорва жалбата.
Поддържа се, че съгласно възприетото в Решение №288 от 20.12.2010г.
2
по т.д. №530/2010г. на ВКС, ТК, 1Гро търг.отд.. с пропускането от страна на
ответника, на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК за упражняване правото да се
подаде писмен отговор на исковата молба, не се преклудира правото му да
изложи правни доводи във връзка с оспорване на активната легитимация на
ищеца като носител на спорното материално право, чиято защита се
претендира с предявения иск. Също съгласно решението, неподаването на
писмен отговор не изключва по-нататъшното участие на ответника в
производството и не го лишава изобщо от процесуални права, свързани с
неговата защита. Правото на ответника да навежда правни доводи относно
основателността на иска и обстоятелствата, на които се основава, се запазва,
независимо от пропускането на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Подобно е
разрешението в Решение №67 от 0б.07.2010г. по т.д. №898/2009г. на ВКС, ТК,
Гво тъуг.отд.. съгласно което не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че
неподаването на писмен отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК преклудира правото
на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава,
както и да изрази становище по представените доказателства. В Решение №27
от 16.04.2014г. по т.д. № 1893/2013г. на ВКС, ТК, 1Тр0 тъуг.отд. е възприето,
че разпоредбата на чл. 133 от ГПК не следва да се прилага буквално,
доколкото пропускането на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не се приравнява на
признание на иска и фактите, на които той се основава.
Поддържа се, че процесуалният закон не дава подобна възможност, а
съдебната практика на ВКС трайно приема, че липсата на отговор, не
освобождава ищеца от задължението да докаже правнорелевантните
факти, на които основава претенцията си. В този смисъл Тълкувателно
уешение № 6 от 15.07.2014г. по тълк.д. №6/201 Зг. на ВКС, ОСГК, както и
Решение №70 от 14.06.2024г. по т.д. №2386/2022г. На ВКС, 1в0 тъуг. отд.
От изложеното се прави довод, че и при неподаване на отговор на
исковата молба, в тежест на ищеца е да докаже осъществяването на фактите,
от които извежда спорното право ( чл. 154, ал. 1 ГПК), което А. И. не стори в
настоящото производство (така Решение №2675 от 05.04.201Зг. по гр.д.
№11940/2012г. на Възз. IV-e състав на Софийски градски съд).
Навежда се, че с Определение от 20.05.2024г., обективирано в Протокол
№920/20.05.2024г., по делото е допуснато ГЛАВНО ВСТЪПВАНЕ на
лицата - К. И. И., ЕГН ********** и Д. И. И., ЕГН **********.
Поддържа се, че главното встъпване представлява особен случай на
другарство и средство за защита на правоимащия, по повод на образуван вече
процес, да упражни правото си на иск спрямо ищеца и ответника, като ги
конституира като другари. При него се съединяват за общо разглеждане в
безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство един вече
предявен иск с исковете, които трето лице предявява срещу ищеца и
ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си
изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на
първоначалния иск (така и Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по
3
тьлк.д. №1/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК). Главното встъпване
е средство за защита на правоимащия, когато той е двояко затруднен да
осъществи правото си. Същият е заинтересуван не само да получи защита по
предявените от него искове, но и да осуети уважаването на вече предявения
иск, затова главно встъпилото лице е ищец по предявените от нето искове и
помагач на ответника по вече предявения иск. Главното встъпване е особен
случай на другарство и средство за защита на правоимащия по повод на
образуван вече процес да упражни правото си на иск спрямо ищеца и
ответника като ги конституира като другари. Основанието на другарството е в
предмета на двата иска, който е за едно и също спорно право, макар че
относно него спрямо всеки от ответниците може да се търси различен вид
защита. Правоимащият е заинтересуван не само да получи защита по
предявените от него искове, но и да осуети уважаването на вече предявения
иск, затова главно встъпилото лице е ищец по предявените от нето искове
и помагач на ответника по вече предявения иск. В този смисъл
Определение №858 от 28.12.2012г. по ч.пу.д. №700/2012г. на Върховен
касационен съд. както и Определение№2420 от 30.09.2024г. по в.ч.гр.д.
№2165/2024г. на Апелативен съд — София.
Поддържа се, че доколкото главно встъпилите лица, в качеството си и
на помагачи на М. И., ангажирали многобройни доказателства - както
писмени, така и гласни, установяващи неоснователността на предявения от
А. И., иск, то правилно Районен съд - Благоевград отхвърлил същия.
Сочи се, че по делото е депозиран отговор от М. И. /чрез процесуалния й
представител/ на депозираната от главно встъпилите лица-ищци искова молба,
в който същата посочва: „Твърдя, че доверителната ми е осъществявала
владението върху процесния имот постоянно, непрекъснато, явно,
безсъмнено и необезпокоявано... М. е живяла в това жилище от осемдесетте
години на миналия век и никой по никакъв повод оттогава не е
фактически владял жилището. “ От изложеното следва, че М. И. се счита за
едноличен собственик на процесния недвижим имот.
Сочи се, че именно считайки се за единствен собственик на
апартамента, на 30.09.2022г. М. И. се е снабдила с Нотариален акт за
удостоверяване на право на собственост върху недвижимия имот на основание
давностно владение № 182, том VI, per. № 9995, дело № 1118 от 2022 г. на
А.Б.- помощник-нотариус по заместване при И.К.- нотариус с район на
действие PC- Благоевград.
Сочи се, че не отговаря на обективната действителност, изложеното във
въззивната жалба, че съдът не е преценил всички относими доказателства и не
е обсъдил въведените от страните доводи и възражения.
Поддържа се, че районен съд - Благоевград е извършил цялостна
преценка на събрания в хода на производството, доказателствен
материал, обсъдил е подробно в своето решение същият и е изтъкнал
собствените си съображения относно дадените факти, поради което е спазил
4
задължението си да изрази мотиви, като в последните са коментирани
абсолютно всички релевантни по делото факти и са обсъдени всички
възражения и правни доводи на страните.
Оспорва се и тезата на А. И., че в хода на първоинстанционното
производство се е доказало по несъмнен начин, че същата е осъществявала
владение върху процесния имот, като никой, по какъвто и да било начин не е
оспорвал нейното фактическо владение върху имота. Поддържа се, че по
делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че А. И. от 2010 година до настоящия момент преимуществено пребивава
в Германия. В показанията на свидетелите К., Г. и К. (живеещи в съседство)
се установявало, че същите не познават и никога не са виждали А., което е
в явно противоречие с твърденията на последната, че е посещавала имота
почти всеки месец. Прави се довод, че житейски нелогично е лицата, живеещи
в съседство, в продължение на над 20 години, да не са виждали поне веднъж в
и около апартамента човек, твърдящ, че посещава имота почти ежемесечно.
Поддържа се, че дори и да се приеме, че в някакъв момент ответника А.
И. е упражнявала владение върху претендираните идеални части от
апартамента, то следва да бъде съобразено, че владението е било прекъснато
през лятото на 2023 г., с оглед което е невъзможно същата да е придобила
правото на собственост, на основание изтекла в нейна полза придобивна
давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 от Закона за собствеността, с
изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността
се прекъсва.
Поддържа се, че през лятото на 2023 г. А. И. е загубила владението върху
имота, за което самата тя признава, като в законоустановения шестмесечен
срок обаче същата не е предявила иск за защита на отнетото си владение
срещу К. и Д. И.и. Прави се довод, че дори и да се приеме, че А. е владяла
имота преди лятото на 2023 г., то правното значение на миналия период е
заличено и към настоящия момент не е изтекъл законоустановения 10-
годишен срок.
Поддържа се, че А. И. е депозирала на 13.10.2023 г. искова молба против
М. И., а не - против К. И. и Д. И., които реално са й отнели владението (според
твърденията й). Последната е заявила собствеността си и съответно
придобИ.ето й, спрямо К. и Д. И.и едва с депозирането на отговора на
исковата молба, на 02.08.2024 г. - година по-късно.
Прави се искане за оставане в сила решението на първата инстанция.
Претендират сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
5
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството е образувано по искова молба на А. И. И., ЕГН
**********, срещу М. Л. И., ЕГН **********, като е предявен положителен
установителен иск, с който се претендира да бъде признато за установено по
отношение на ответницата М. Л. И., че ищцата А. И. И. е собственик на
основание давностно владение, установено през 2004г. върху 1/3 ид.част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.
Благоевград, индивидуализиран в исковата молба.
Поддържа се от А. И. И., че е собственик на 1/3 ид.ч. от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Благоевград,
индивидуализиран в исковата молба. Поддържа, че е придобила правото на
собственост върху сочените ид.ч. на основание на основание давностно
владение, продължило повече от 20 години /от 2004г./. Заявява, че ответницата
М. Л. И. е нейна майка, която притежава 1/3 ид.ч. от имота, а останалата 1/3
ид.ч. е на нейната сестра К. И. И.. Поддържа, че ответницата нарушава
правото й на собственост върху нейната 1/3 ид.ч., тъй като се била снабдила
през 2022 г. с Констативен нотариален акт № 182 от 30.09.2022 г., издаден на
основание чл. 587, ал. 2 ГПК за целия имот.
Ответникът М. Л. И. не е депозирала отговор на исковата молба.
В хода на процеса с протоколно определение, постановено в открито
съдебно заседание, проведено на 20.05.2024г. съдът е допуснал главно
встъпване на К. И. И., ЕГН ********** и Д. И. И., ЕГН ********** и двамата
с адрес гр. София, общ. Столична, ж.к. „***“ № 42 вх.5 ет.7 ап.123 по
настоящето гр.дело № 1 2135/2023 г. на Районен съд - Благоевград, като е
приел за съвместно разглеждане предявените от тях срещу първоначалните
страни А. И. И. и М. Л. И. положителни установителни искове за собственост,
че са съответно собственици на по 1/2 ид.ч. на процесния недвижен имот.
В исковата им молба, главно встъпилите лица К. И. И. и Д. И. И.
заявяват, че са синове и две от общо петте деца на първоначалния ответник М.
Л. И., както и на И. К.ов И., който е починал на 30.09.2015 г. Заявяват, че
първоначалната страна и ищца А. И. И. е тяхна сестра, както и че имат още
две сестри – К. И. И. и С. И. И., които не са страни по настоящия спор.
Изразяват позиция, че са придобили процесния имот въз основа на давностно
владение установено през 2005г. и продължаващо до настоящия момент.
Заявяват, че до месец септември 2023г. тяхната майка М. И. е живяла в
апартамента със знанието и съгласието им, като заявяват, че сестрите им К. И.
и А. И. повече от двадесет години живеели и работили в чужбина, като
същите никога не са били владели имота. Излагат, че сестрите К. И. и А. И. са
посещавали изключително рядко имота и то единствено като гости. Заявят, че
са били изненадани, когато установили, че на 30.09.2022 година майка им М.
И. се снабдила с констативен нотариален акт, както и че сестра им А. И. е
6
депозирала искова молба, че е собственик на 1/3 ид. ч. на процесния имот.
Поддържат, че сестра им А. И. никога не е била упражнявала фактическа власт
върху имота, тъй като е живяла повече от двадесет години в Германия, поради
което била в обективна невъзможност да упражнява фактическа власт върху
жилището. От друга страна, заявяват, че вторият ответник по техния предявен
иск, а именно: майка им М. И. е живяла в апартамента с тяхното знание и
съгласие, като смятат, че в тази връзка същата е осъществявала търпими
действия, а не владение. Твърдят, че са полагали грижи за майка си, тъй като
същата страдала от редица заболявания, като са я водили на различни
прегледи и са й били осигурявали необходимите грижи и съдействие. Като от
месец септември 2023 година майка им се намирала в Гърция при дъщеря й К.
И.. Във връзка с твърдението, че само те са упражнявали фактическа власт в
имота от 2005 година сочат, че всички сметки за битови и комунални услуги са
били заплащани именно от тях. Навеждат, че през 2023 година са били
започнали основен ремонт на апартамента. Излагат подробни съображения, че
са налице всички предпоставки на разпоредбата на чл. 79 ЗС, да са придобили
имота по давност, при равни квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях. В срока
по чл. 131 ГПК първоначалната страна и ищца по първоначалния иск,
съответно ответница по исковете на главно встъпилите лица, А. И., е
депозирала отговор на исковата молба, като счита предявените от главно
встъпилите лица искове за неоснователни. В тази връзка поддържа
първоначалните си твърдения в нейната си искова молба, че е станала
собственик на основание давностно владение на 1/3 ид. част от имота.
Заявява, че е владяла и своила процесния недвижим имот заедно с майка си М.
Л. И. и сестра й К. И. И., като никой не е оспорвал владението им. Заявява, че
ищците К. И. И. и Д. И. И. не са били посещавали имота и не са се
интересували от него, нито лично, нито чрез трето лице, до момента когато
през 2022г. същите са били свързали с нея и сестра й К. И. и се били
представили за нейни братя. До този момент не е знаела, че имала освен
сестра си К., още двама братя и още една сестра. Излага, че до 2023 г. същите
никога не са били идвали в жилището, нито го били посещавали по някакъв
повод, както и да са били владели имота. Поддържа, че през 2023г. ищците са
били поискали да се правел ремонт на процесното жилище, заедно с нея и
сестра й К., на което тя и сестра й категорично са противопоставили и не били
съгласни. Не оспорва обстоятелството, че живее в Германия от около 2010г.,
но заявява, че всяка година живеела в България и по няколко пъти в годината
пребивала в жилището си, а именно в процесния имот, като съхранявала в
него свои и на 2 семейството й лични вещи и документи. Оспорва
твърдението на главно встъпилите лица, че са били заплащали всички битови
и комунални сметки през годините. В тази връзка сочи, че сметките за
жилището са били поемани основно от майка им М. И. и от сестра й К. И..
Оспорва твърдението на главно встъпилите лица, че са били полагали грижи
за майка им М. И.. Навежда, че през лятото на 2023г. главно встъпилите лица
са сменили бравата на жилището, което я принудило да предяви иска си. Сочи,
7
че майка й М. И. можела да се грижи за себе си, сама да посещавала лекари,
както и че главно встъпилите лица не са били полагали каквито и да били
грижи за нея. В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Л. И., чрез
пълномощника й адвокат Бараков, оспорва твърдението в исковата молба, че
нейните синове К. И. И. и Д. И. И. са били придобили недвижимия имот при
равни квоти, по 1/2 ид. ч. В тази връзка заявява, че е била станала собственик
на основание давностно владение на имота, като е била владяла и своила
процесния недвижим имот заедно с дъщерите й А. и К. И.и, и никой друг не
им бил оспорвал владението. Заявяват, че главно встъпилите лица не са
посещавали имота и не са се интересували от него нито лично, нито чрез трето
лице, когато в началото на 2023г. под предлог, че искали да направили ремонт
на жилището, за да можела тя да живеела в по-добри условия. Излага, че до
2023г. Д. и К. И.и никога не са били идвали в процесното жилище, нито са
посещавали нея по никакъв повод. Поддържа, че тъй като тя и съпругът й И.
И. са нямали финансова възможност, малко след раждането на главно
встъпилите лица К. и Д. И., същите са били настанени в дом за деца лишени от
родителска грижа, като същата е посещавала синовете си много рядко. Сочи,
че след навършване на пълнолетие на синовете й, не е имала контакт с тях, не
се е била виждала с тях, освен малко преди смъртта на съпруга й И. И. през
2015г. Оспорва твърденията им, че не е упражнявала фактическа власт върху
имота, както и че са налице търпими действия, а не владение. В тази връзка
твърди, че е живяла в процесното жилище от 80-те години на 20-ти век и
никой по никакъв повод оттогава не е владял фактически жилището. Оспорва
главно встъпилите лица К. и Д. И.и да са полагали грижи за нея. В тази връзка
заявява, че от месец септември 2023г. е била принудена да живеела при
дъщеря си К., тъй като ищците не я били пускали в апартамента.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора:
Безспорно е по делото, а и от представените по делото доказателства се
установява, че първоначалната ищца А. И. е сестра на главно встъпилите лица
и ищци К. И. и Д. И.. Родители на А. И., К. И. и Д. И. са И. К.ов И. и
ответницата М. Л. И.. Става ясно по делото, че И. И. и ответницата М. И. са се
намирали в граждански брак, от който освен първоначалната ищца А. И. и
главно встъпилите лица и ищци К. И. и Д. И. са се родили още две деца,
именно К. И. И. (разпитана като свидетелка по делото) и третото неучастващо
по делото лице С. И. И.. От удостоверение за наследници на И. К.ов И., с изх.
№ 2989/19.08.2022 г., издадено от Община Благоевград, се установява, че
ищцата А. И., ответницата М. И., главно встъпилите лица К. И. и Д. И. са
наследници по закон на И. К.ов И., починал на 30.09.2015г. Това е така, защото
ищците А. И., К. И. и Д. И. са деца на починалия И. К.ов И., а пък ответницата
М. И. е негова преживяла съпруга. За установяване на процесуалните им тези,
че са придобили имота по давност първоначалната ищца А. И. и главно
встъпилите лица и ищци Д. И., и К. И. ангажираха писмени и гласни
8
доказателства. В тази връзка по делото бяха събрани гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите В. И. К., В.Д. К., Е.Й. Г., К. И. И., Д. К.ов
Н. и В.А. И.. При разпитите им всички гореизброени свидетели описват
родствените връзки между страните по делото, техните отношения във връзка
уреждане въпроса с процесния имот. В тази връзка свидетелите заявяват, че:
ответницата М. И. и И. И. са били съпрузи, като от брака им са били родени
пет деца, сред които са и първоначалната ищца А. И. и главно встъпилите
лица и ищци Д. И., и К. И.. Става ясно, че съпрузите М. и И. И.и от средата на
80-те години на 20-ти век живели в процесното жилище в гр. Благоевград,
което е било техен дом. Установява се, че като деца главно встъпилите лица Д.
и К. И.и са били изоставени от родителите си И. И. и ответницата М. И., като
са живеели до пълнолетието си в социален дом в гр. Благоевград. След като са
навършили пълнолетие главно встъпилите лица и ищци Д. И., и К. И. /през
2003г./ са живеели в гр. София, като са идвали понякога на посещения в дома
на родителите им гр. Благоевград. Става ясно, че в процесния апартамент
освен съпрузите М. и И. И.и са живеели до навършване на пълнолетието им и
дъщерите им ищцата А. И. и свидетелката К. И.. След 4 като ищцата А. И. и
свидетелката К. И. са били навършили пълнолетие /съответно през 2000г. за К.
И. и 2002г. за А. И./ същите живеят преимуществено в чужбина, където е и
тяхното обичайно местопребиваване. Така става ясно, че свидетелката К. И.
живее в Гърция, а сестра й ищцата А. И. живее в Германия. Установява се, че
двете сестри К. И. и А. И. са посещавали и гостували на родителите им в
процесния апартамент в гр. Благоевград. Установява се от свидетелските
показанията, че след смъртта на съпруга й през 2015г. в процесното жилище е
останала да живее единствено ответницата М. И.. Става ясно, че през
последните две-три години главно встъпилите лица и ищци К. и Д. И.и са
били извършили ремонт на жилището с позволението на тяхната майка. От
показанията на всички свидетели се установява, че ищцата е имала известни
когнитивни проблеми. Става ясно, че от месец септември 2023г. ответницата
М. И. е напуснала процесното жилище, като понастоящем живее при дъщеря
си свидетелката К. И.. От прието по делото копие на решение на ТЕЛК от
19.08.2008г. се установява, че ответницата М. И. страда от дисоциално
личностово разстройство, лека умствена изостаналост. Въпреки това й
заболяване ответницата М. И. е живеела в процесното жилище през целия й
брачен живот със съпруга й И. И., а след неговата смърт през 2015г. и сама до
септември 2023г., когато е отишла да живее при дъщеря й К. И.. От
представените по делото стокови разписки, оферти, приемо-предвателни
протоколи става ясно, че главно встъпилите лица К. и Д. И.и са били
извършили ремонт на процесния апартамент през 2023г. Освен от
горепосочените писмени доказателства това обстоятелство се установява и от
показанията на свидетелите, които бяха обсъдени по горе. Фактът на
извършения ремонт се установява и от приетото копие на извлечение от
приложението вайбър от дата 22.04.2023г. и копие на извлечение от
приложението вайбър от дата 23.04.2023 г. за кореспонденция между К. И. и
9
А. И.. От съдържанието на тази кореспонденция е видно, че главно
встъпилото лице К. И. е направил изявление, че процесният апартамент е на
майка му ответницата М. И. и че същата е позволила на него и на брат му
другото главно встъпило лице Д. И. да правили ремонт на процесния
апартамент. Към доказателствения материал е приобщен нотариален акт с №
182 от 30.09.2022 г., том ⅤI, peг. № 9995, издаден по нот. дело № 1118 от 2022
г. по описа на кантората на нотариус И.К., с район на действие – районът на
Районен съд – гр. Благоевград, ведно с препис от копие от пълната преписка
по нотариално дело № 1118/2022г. по описа на този нотариус. С него, след
извършена обстоятелствена проверка по смисъла на чл. 587, ал. 2 ГПК,
нотариусът е признал ответницата М. Л. И. за едноличен собственик на
процесния апартамент, на основание придобивна давност.
В Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11 от
2012 г. на ОСГК на ВКС, е утвърдено разбирането, че нотариалният акт, с
който по реда на чл. 587 ГПК се признава право на собственост върху
недвижим имот, макар да не притежава материалната доказателствена сила по
чл. 179 ГПК, има легитимиращ ефект за лицето, в чиято полза е издаден; тази
легитимация е обвързваща за третите лица и за съда досежно удостовереното
в акта право на собственост; затова в исковото производство съдът не
извършва проверка на верността на извода на нотариуса за осъществяване на
удостовереното с нотариалния акт право, нито преповтаря извършената от
нотариуса проверка на правата на поискалото издаването на акта лице, а е
длъжен да зачете обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт; тя
обаче може да бъде оспорена от всеки субект, който има правен интерес да
твърди, че титулярят на акта в действителност не е носител на спорното вещно
право. ; при такова оспорване тежестта на доказване се носи от оспорващата
страна, без да намира приложение специалният процесуален режим,
регламентиран в чл. 193 – чл. 194 ГПК; в този случай оспорващият трябва да
опровергае констатациите на нотариуса било като докаже свои права,
противопоставими на титуляря на акта, било като опровергае фактите,
обуславящи посоченото в акта придобивно основание, или докаже, че
признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след
издаването на акта; когато оспорващата страна не успее да обори
легитимационния ефект на констативния нотариален акт по визирания начин,
се прилагат последиците от недоказването и съдът е задължен да зачете този
ефект
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва
както обективният елемент на упражнявана фактичека власт, така и
субективният елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на
владението – упражняване на фактическа власт, съвпада с този при
държането, като от значение една фактическа власт да се определи като
владение е субективният елемент на своене на вещта. Намерението според чл.
69 ЗС се предполага от упражняваната фактическа власт. Следователно
цитираният нотариален акт по обстоятелствена проверка от 30.09.2022 г., с
10
който М. И. е била призната за собственик на основание давностно владение
на процесния имот, я легитимира като такава до доказване на противното от
страна на както на първоначалната страна ищцата А. И., така и на главно
встъпилите лица и ищци К. И., и Д. И.. С оглед събраните по делото
доказателства се констатират факти, които ясно показват, че ответника е
упражнявал фактическа власт спрямо процесния апартамент с намерение за
своене както преди смъртта на съпруга й И. И. (на 30.09.2015г.), така и след
неговата смърт и след издаването на констативния нотариален акт.
Следователно фактическата власт е била установена от ответника М. И.. Тя е
допуснала както първоначалния ищец и нейна дъщеря А. И., така и главно
встъпилите лица и нейни синове Д. И., и К. И. да ползват имота. По
съществото си това са търпими действия. Ищеца е считала себе си за
собственик на имота. Това следва обстоятелството, че същата се е снабдила с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесния
апартамент, с който е била призната за собственик на имота на основание
изтекло давностно владение. Както стана ясно ищеца е живяла през целия си
брачен живот, включително и след смъртта на съпруга си през 30.09.2015г. в
жилището. Същата е напуснала жилището и отишла при дъщеря си
свидетелката К. И. в Гърция през септември 2023 г. Ремонтите на главно
встъпилите лица са започнали едва преди две-три години по данни на
свидетелите, доведени от самите тях. Дори да се приеме, че главно встъпилите
лица от три-четири години живеят постоянно в апартамента, то оттогава не е
изтекъл изискуемият се минимален 10 годишен срок. Дори и по-рано да се
посещавали дома на майка си М. И., това не означава, че се установили
фактическа власт върху имота. Не може да се сподели тезата на главно
встъпилите лица, че майка им М. И. е живяла в апартамента с тяхното знание
и съгласие, като в тази връзка същата е осъществявала търпими действия, а не
владение. От събрания по делото доказателства може да се направи извод за
точното обратното, а именно, че ответника М. И. е позволила търпими
действия на синовете си К. и Д. И.и. Позитивното ни право урежда
институтите на владението – упражняване на фактическа власт върху вещ за
себе си /чл. 68, ал. 1 ЗС/ - и държането – упражняване на фактическа власт
върху вещ за другиго /чл.68, ал.2 ЗС/ и свързва с тях определени правни
последици. Липсва правна уредба на търпимите и съизволителните действия,
които са самостоятелен вид факти, свързани с упражняването на фактическа
власт върху вещ и които не пораждат последиците на владението и държането.
Практиката на ВКС /вж. Решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г.,
ВКС, І г.о./ е възприела определението на търпими действия в правната
теория: търпими са всички онези действия, които представляват според
обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на
един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо
съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се
извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за
11
извършени с неговото съгласие. При търпимите действия фактическата власт
се придобива със съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие
може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите
междуличности отношения /съседски, приятелски или роднински/, поради
което се търпи едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го
извършва няма никакво право. За да се определи дали действието, което едно
трето лице упражнява върху един чужд имот, е между тия, които са само
търпими, нужно е да се има предвид, както волята на лицето, което упражнява
действието, така и волята на собственика/владелеца, върху имота на когото се
извършва то. Ако волята на лицата е да уредят отношенията си чрез правна
сделка и са налице съвпадащи волеизявления относно съществени елементи
на сделката, то е налице държане въз основа на възникнало облигационно
отношение. Ако волята /изрична или предполагаема/ е свързана единствено с
междуличностните отношения, то не възниква облигационна връзка, а са
налице единствено търпими действия.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че
ответника М. И. е установила фактическа власт върху апартамента още по
време на брака й със съпруга й И. И. през 80-те години на 20-ти век. След
неговата смърт на 30.09.2015 г. същата е продължила да упражнява
фактическа власт върху апартамента. Както едното от главно встъпилите лица
К. И. признава във вайбър кореспонденцията си с ищеца А. И., неговата майка
М. И. е позволила на него и на брат му другото главно встъпило лице Д. И. да
правят ремонт на процесния апартамент. Посочените факти обуславят извод,
че главно встъпилите лица К. и Д. И. не са владелци на процесния апартамент,
а са упражнявала фактическата власт при условията на търпими действия.
Същите са били допуснати да извършат ремонт в собствения на ответника М.
И. апартамент с оглед сложилите се между тях междуличностни отношения.
Този извод се отнася и за първоначалния ищец А. И. и сестра й свидетелка К.
И.. Последните също са били допускани от майка си М. И. да отсядат и да
ползват апартамента й, но това не означава, че ищеца е била упражнявала
владение върху сочената от нея 1/3 ид. ч. от жилището на майка й. от това
следва извода, че легитимиращият ефект на констативния нотариален акт,
издаден в полза на ответника М. И., не е успешно оборен както от
първоначалния ищец А. И., така и от главно встъпилите лица Д. И., и К. И.,
поради което и същият трябва да бъде зачетен от съда. Последното е
основание за извод, че искът е неоснователен, тъй като ищеца А. И., така и
главно встъпилите лица Д. И., и К. И. не доказаха да са собственици на
претендираните идеални части от процесния имот, въз основа на заявеното
правно основание – давностно владение.
Фактическият състав на придобивната давност включва упражняването
на владение - анимус и корпус. Той се осъществява с извършването на
активни, външно обективирани действия, от които може да се направи
изводът, че едно лице упражнява фактическата власт върху конкретен имот
като свой собствен. ПридобИ.ето по давност е оригинерен придобивен способ.
12
Владелецът придобива правото на собственост не от друг правен субект и
независимо дали вещното право е принадлежало на трето лице. ПридобИ.ето
по давност е правомерно юридическо действие. Фактическият му състав
включва владение, изтичане на определен срок и позоваване пред съд или
нотариус. От гледна точка на собственика следва да се съобрази липсата на
интерес от негова страна към вещта, която, в крайна сметка, съчетана с
владението на трето лице, има за правен резултат намаляването на
имуществото му. Що се отнася до владелеца, функцията е възнаградителна,
защото законът му признава и зачита интереса към вещта, положените грижи
и направените разходи.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/ 2012 г., придобивната давност е способ за придобИ.е на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Разпоредбата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС – в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС,
и добросъвестност и юридическо основание – в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от
ЗС. Правната последица - придобИ.е на вещното право - е нормативно
свързана само с тези юридически факти. Изискващото се от чл. 120 от ЗЗД,
във връзка с чл. 84 от ЗС волеизявление - позоваване, не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС. Това обаче не
означава, че правната последица - придобИ.е на правото на собственост или на
друго вещно право – настъпва автоматично с изтичане на установения в
закона срок. Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС,
включва както обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективният елемент вещта да се държи като своя. След като владението е
съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически
факт от категорията на правомерните юридически действия, които по
определение обхващат като свой елемент както наличието на представи и
желания, насочени към установяването, придобИ.ето, прехвърлянето,
изменението и погасяването на права и задължения /представляващи
субективният елемент от предметното им съдържание/, така и тяхното
обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане
от други, с цел да се разкрият тези преживявания и представи
/представляващо обективният елемент от предметното им съдържание/.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа
власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Разпоредбата
на чл. 69 от ЗС предполага наличието на намерение да се свои вещта. За да се
трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез
действия, съответстващи на определено вещно право, в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване на наличието на намерение за своене чрез
13
позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120
от ЗЗД урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез
процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на
спор за собственост, или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка, с цел легитимиране на придобитото вещно право с
оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни
процедури по попълване на кадастрална карта. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от
ЗС изисква упражняването на фактическа власт с намерение за своене в
продължение на 10 години, като упражняваното владение трябва да е било
спокойно - да не е установено с насилие, явно - фактическата власт да е
упражнявана така, че всеки заинтересован да е имал възможност да научи за
това, постоянно - упражняването му да няма случаен характер, а да е израз на
воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение
на други лица, непрекъснато – да не е било прекъсвано изобщо, в частност - за
период по-дълъг от 6 месеца - чл. 81 от ЗС, като се съобразява и презумпцията
на чл. 83 от ЗС, и несъмнено - да няма съмнение, че лицето е държало вещта,
както и че я е държало за себе си.
В конкретния казус, както се посочи и по-горе, ищеца А. И., така и
главно встъпилите лица Д. И., и К. И., които се позовават на придобивна
давност, не доказаха пълно, пряко и главно, че се е осъществил нейният
фактически състав.
Релевантните за казуса факти са изяснени от РС – Благоевград, който на
база на тях е формирал правилен правен извод за основателност на предявения
установителен иск.
Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални
норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от Районен съд Благоевград.
Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се
възразява в жалбата. Същото следва да се потвърди по съображения, основани
на препращане към мотивите на районния съд. Оплакванията в жалбата не
намират опора в закона и на събраните доказателства.
По разноските във въззивното производство и разноските, направени в
първата инстанция.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 8 ГПК въззиваемата страна има право на разноски, в размер на 700.00
лв. – възнаграждение за адвокат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 992/ 21.12.2024 г., постановено по
14
гражданско дело № 135/ 2023 г. на Pайонен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН **********, да заплати на К. И. И., ЕГН
********** и Д. И. И., ЕГН **********, сумата в размер на 700.00 лв.
(седемстотин лева), представляващи разноски за адвокат във въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15