РЕШЕНИЕ
№ 429
гр.
Враца, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 14.11.2022 г.
/четиринадесети ноември две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела МОНОВА, като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм.
дело № 575 по описа на АдмС – Враца за 2022
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 44, вр. чл. 22,
параграф 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза, чл. 220,
ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, във връзка с чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по ЖАЛБА на „С.К.Е.И.Г.“
ЕООД ***, с * Ц.К.К., чрез пълномощник - * Г.Г. *** , против Решение №
32-186751/08.06.2022г. към МД с MRN 21BG001009006168R5 с дата на приемане
15.02.2021г. на Директор на ТД Митница Бургас, с което е извършена промяна на
декларираната митническа стойност на употребяван катастро-фирал автомобил марка
„Ауди“, модел „S8“ с първа регистрация през 2014г. от 4 040.63 лв. на 22 705.80 лв., с
доплащане общо в размер на 5 972.86 лв., ведно с дължимите лихви за
забава, на основание чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 19 ал.7 от ЗМ и
чл.59 от АПК.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореният административен акт на основанията по чл. 146, т.
3 и т. 4 от АПК. На първо място се сочи, че декларираната
митническа стойност напълно съответства на всички представени документи. Твърди
се, че митническите органи грубо са нарушили чл.140 пар.1 и пар.2 от регламент
за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията, като информацията от уебсайта ** не
е част от митническите информационни системи и данните от същия не са събрани
по законоустановения ред, при проверка не била открита. Посоченият уебсайт е
ненадежден източник на информация и информацията от същия е недо-стоверна. Информация от този сайт не може да бъде
използвана за пре-остойностяване на внесения автомобил. Необосновано и
нелогично е приетото, че цената от 13 000 щ.д. между двете американски
компании е договорната и продажбата е
предназначена за износ в ЕС, и едва последвалата продажба от „G.A.E.“ към
жалбоподателя е предназначена за износ и може да бъде използвана за определяне
на митническата му стойност. Сочат се и процесуални нарушения на правилата на
определяне на митническата стойност на стоката, както и такива при издаване на
атакувания акт. Иска се отмяна на оспореното решение и
присъждане на сторените по делото разноски.
Пред съда жалбата се поддържа от пълномощника по изложените в нея
съображения, представя се и аргументирана писмена защита.
Ответникът – Директора на ТД Митница -
Бургас, редовно призован, не се явява в съдебното заседание и не се
представлява. От процесуален представител - * Г. П., в представена по делото молба
с писмено становище /л.106/ се поддържа,
че решението на директора на ТД Митница
– Бургас, с което е определена по-висока митническа стойност от декларираната
пред митническите органи по МД е правилно и законосъобразно. Намира жалбата за
неоснователна и като такава отправя искане съдът да я отхвърли. Претендират се
разноски.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред адм. орган
административна преписка /л.35-60/. От жалбоподателя са представени с жалбата преведени
документи от преписката – Разписка за продажба/Договор за продажба на МПС от
14.12.2020г., Удостоверение за прехвърляне на собственост върху остатъчна
стойност/Претенция за пълна загуба, Отговор от 25.03.2022г. с представени към
него доказателства с превод, както и експертна оценка, общи условия на сайта и
3бр. решения /л.12-33 и л.122-150/, а от страна на ответника – преводи на
документи от преписката /л.109-118/.
Адм. съд, като се
запозна с доводите на страните, доказателствата в административната преписка и представените
от страните, след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговоря на изискванията за
форма и съдържание, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Решението е връчено на 15.08.2022 г., видно от известие за
доставяне /л. 44/, а жалбата срещу него е изпратена по пощата на 27.08.2022 г.
/л.34/ и входирана на 30.08.2022 г. /л.7/.
Съдът счита, че като адресат на жалбата
оспорващият има правен интерес от оспорването ѝ. Жалбата отговаря на
изискванията за форма и съдържание, визирани в разпоредбата на чл. 150 от АПК.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
На 15.02.2021 г. в Митническо Бюро /МБ/ - гр.
*** е приета Митническа декларация /МД/ с MRN 21BG001009006168R5, с вносител в
ел. д. 3/15 „С.К.Е.И.Г.“ ЕООД,
декларатор в ел.д. 3/18 и пряк представител
в ел. д. 3/19 и ел. д. 3/21 е посочен "КИСИ" ЕООД, за режим допускане
за свободно обращение на стока с описание в ел. д. № 6/8: "катастрофирал
употребяван автомобил; марка „Ауди“, модел „S8“, бензин, с първа регистрация
през 2014г., цвят „черен“ и посочени др. данни за л.а.
На база декларираните данни, към датата на
приемане на МД размера на митническата стойност е определен съгласно
разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база
договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост. Декларираното условие на
доставка е "DAR – Доставено на уговореното място" и към митническата
декларация е приложена Bill of Sale /фактура/Договор
за продажба/ с дата от 14.12.2020 г., издадена от „G.A.E.“ LLC, 416 C. W. S. 140 L., FL
32750 САЩ, като митническата стойност за стоката е определена на база
декларираните за нея елементи на 4 040.63 лв. Определени, взети на отчет и
заплатени са мита 404.06 лв. и ДДС 888.94 лв. /л.70-74 и л.81-87/.
С Писмо с peг. № 32-381898/29.11.2021 г. /л.
66-67/, ТД Митница Бургас МБ Сливен е уведомила * на фирма „С.К.Е.И.Г.“ ЕООД,
Ц.К.К., че на основание чл. 48 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1
от ЗМ
се извършва последващ контрол на митническа декларация за деклариране, за режим
допускане за свободно обращение на декларираната митническа стойност по
митническа декларация с МРН: 21BG001009006168R5/15.02.2021г. относно
митническото оформяне на следните стоки: "катастрофирал употребяван
автомобил; марка „Ауди“, модел „S8“,
бензин, с първа регистрация през 2014г., цвят черен“ и посочени др. данни за
автомобила, като е поканен в 7-дневен срок от получаване на писмото да
представи допълнителни документи и информация относно посочените в същото
обстоятелства.
Във връзка с това писмо жалбоподателя е
депозирал Отговор и е предоставил писмени доказателства, относими към
случая /л. 68-79/.
Със Съобщение с peг. №32-8874/11.01.2022 г. /л.59-64/
на Директора на ТД Митница Бургас жалбоподателя е информиран, че предстои
издаване на Решение на Д-ра на ТД Митница Бургас, с което ще се определи нов
размер на митническата стойност по МД с MRN 21BG001009006168R5/15.02.2021г.,
като са предоставени мотивите, на които ще се основава решението, с което ще
бъде постановен неблагоприятен резултат и е определен 30-дневен срок от датата
на получаването му за предоставяне на становище.
С Докладна записка от 17.05.2022 г. /л.45-50/
от Г.Г. – ** , на Директора на ТД Митница
Бургас е предложено на основание чл. 70 и чл.71, §1, б“д“ от Регламент
/ЕС/ № 952/2013 г. да бъде издадено решение, с което да бъде определен нов
размер на митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение с
МД с МРН 21BG00 1009006168R5/15.02.2021 г. и съответно нов размер на дължимите
вземания.
В тази връзка Директора на ТД
Митница Бургас е постановил Решение № 32-186751/08.06.2022г. с което е
извършена промяна на декларираната митническа стойност на употребяван
катастрофирал автомобил марка „Ауди“, модел „S8“ с първа регистрация през
2014г. от 4 040.63 лв. на 22 705.80 лв., с доплащане общо в размер на
5 972.86 лв. /доплащане мито 1 866.52 лв. и ДДС 4 106.34 лв./,
ведно с дължимите лихви за забава, на основание чл.29 от Регламент (ЕС) №
952/2013, чл. 19 ал.7 от ЗМ и чл.59 от АПК, което е получено от адресата с
известие за доставяне на 15.08.2022 г.
При така изяснената фактическа обстановка и
след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Предмет на оспорване пред Административен съд
Враца е Решение № 32-186751/08.06.2022 г. на
Директора на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция
"Митници".
Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материално-правните
разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отмяната му.
В настоящият случай оспорения акт е издаден
от директора на ТД Митница Бургас в рамките на неговата компетентност, в
изискуемата писмена форма. Съгласно чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.
размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи,
отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото
задължение съгласно чл.87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата
информация, а по дефиницията, дадена в чл. 5, т. 39 от същия Регламент,
"решение" означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до
митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен
случай, и който има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл.
29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден
митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22,
§ 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за
решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало
предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно разписаното в
чл. 19, ал. 7 от ЗМ за целите на
прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 2013 решения, взети без предварително
заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако
не е предвидено друго.
Спазена е и регламентираната в нормативната
база процедура, без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, касаещи процедурата за извършване на последващ контрол на
декларирането, залегнала както в ЗМ, така и в относимата към случая нормативна
уредба, съдържаща специфични правила за издаване на административен акт от
категорията на настоящия.
Съгласно чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ
за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на
стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез
проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и
придружаващите документи, а според т. 2 обект на проверката може да бъде и
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с
операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски
операции, включващи съответните стоки. Според разписаното в ал.
2 на чл. 84 от ЗМ,
проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл.
84а
и чл.
84м от ЗМ.
В случая е налице хипотезата на последващ контрол на декларирането по смисъла
на чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ,
за който не е предвидено нарочно производство и няма законово изискване за
издаване на заповед по чл. 84в от с. з., с която да бъде поставено неговото
начало.
В конкретния казус митническият орган е
извършил последващ контрол на подадената митническа декларация по смисъла на чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ,
тъй като е взел предвид както представените от получателя на стоката
доказателства при подаването й, така и събраната допълнителна информация с цел
установяване истинността на данните от декларацията и законосъобразността на
действията на АО при поставяне на стоките под режим "допускане за свободно
обращение". При така извършения последващ контрол на декларирането не е
проверявана счетоводната и материална отчетност на декларатора, свързана с
операции с процесната стока, каквото е законовото изискване за извършване на
контрол по реда на чл.
84а
и на чл.
84м от ЗМ
по аргумент от чл.
84, ал. 2,
вр. ал.
1, т. 2 от ЗМ.
Видно от съдържанието на оспореното решение и приобщените към административната
преписка доказателства, от страна на Директора на ТД Митница Бургас за нуждите
на проверката на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.
84, ал. 1, т.1 от ЗМ
от оспорващия е изискано да представи доказателства, потвърждаващи
декларираната цена, документи за извършените плащания към доставчика (продавач
на стоките) от купувача по фактурата, всякакви други данни, сведения, документи
и информация, удостоверяващи цената по сделката, както и документи,
удостоверяващи разходи в степента, в която са направени от купувача, но не са
включени в действително платената или подлежаща на плащане цена, в която връзка
е представен нарочен отговор.
Ето защо в случая е извършен последващ
контрол на декларирането, при което не е проверявана счетоводната отчетност на
декларатора, свързана с операции с процесната стока и с предварителни или
последващи търговски операции, включващи съответната стока, а е извършена
проверка по смисъла на чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ,
т.е. на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на
придружаващите документи, поради което и по аргумент от чл.
84, ал. 2 от ЗМ
не може да се приеме, че проверката е следвало да бъде извършена по реда на чл.
84а
и чл.
84м от ЗМ,
за което да е било необходимо издаването на заповед по чл. 84в от ЗМ, липсата
на която да се отрази върху валидността на решението.
Същевременно оспореното решение е
незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с материално-правните
разпоредби, което е основание за отмяната му съобразно чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК,
по следните съображения:
Установената от митническите органи
информация за продажбата на автомобила, на който се оспорва митническата
стойност, от проведени аукциони и в интернет страници в държавата на износ, по
никакъв начин не може да се използва за целите на определяне на митническата стойност
на въпросните автомобили по реда на чл. 70 от Регламент ЕС) 952/2013, като не
може да се приеме и че продажна цена, намерена в сайта на проведения аукцион е
реално платена цена.
Приравняването на информацията, получена от
страницата на интернет търг за техническото състояние на даден автомобил от
налични на сайта изображения, удостоверяващи, че автомобилът е повреден или не,
към описанието на автомобила към датата на деклариране за допускане на свободно
обращение, съдържащо се в митническата декларация, като „Употребяван
катастрофирал автомобил“ е неправилно и в противоречие с митническото
законодателство.
В тази връзка, когато след анализ на
представените документи и наличната информация на автомобила до VIN номер на
страницата на онлайн търга, на който е закупен автомобила се установи, че
митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70 от
Регламент ЕС) 952/2013, на основание чл. 74, § 1 от същия, тя се определя, като
се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС)
952/2013, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките.
Когато митническата стойност не може да се
определи съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, на основание разпоредбата
на чл. 74, § 3 от Регламента, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите на общите
разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията
и Глава трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС)
952/2013.
Така определената стойност се основава във
възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности,
като на основание чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
когато не може да се определи митническата стойност на стоката по § 1 на същия
член се използват други подходящи методи за определяне на митническата
стойност.
При определяне на митническата стойност на
автомобил, следва да се отчете и износването при всеки отделен случай, като
процентът на корекцията е в зависимост от вида на автомобила, различието в
екстрите и мощност, датата на първоначалната регистрация и би могъл да се
определи при извършване на експертна оценка, след което на основание чл. 74, §
3 от Регламент (ЕС) 952/2013 да се определи нова митническа стойност.
Митническата стойност по този метод може да се базира на цени на нови или
употребявани автомобили към момента на деклариране, като се коригира със сума,
която да отразява състоянието на автомобила.
Правилното и законосъобразното определяне на
митническата стойност е от съществено значение за определянето на размера на
задълженията. При всички случай органът е длъжен да изложи мотиви, в които да
посочи установените от него факти и правни основания, въз основа на които се
издава административния акт.
Митническият орган следва да установи и
мотивира наличието на основания, които да доведат до неприемане на митническата
стойност. В тази връзка „основателно съмнение“ е съмнение, което се основава на
обективно съществуващ факт, но не и на невъзможността на митническия орган да
събере необходимата информация.
В конкретният случай митническите органи не
са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни
съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Според
дадената там регламентация именно в тежест на митническия орган е да докаже
възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска
от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. Видно от съдържанието на оспореното
решение, митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново
е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради
възприетото от органа становище, че действително платената или подлежаща на
плащане цена, т.к. в случая при проверката е анализирана наличната информация
за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) на ел.
страница ** е открита информация за
обявена продажна цена на аукцион със статус "продадена" (SOLD) за
автомобил със същия VIN номер на шаси и локация в страната на износа, където публикуваната
продажна цена е в размер на 13 000 USD и превишава декларираната пред
митническите органи цена в размер на 2 100 USD при допускане за свободно
обращение.
В тази връзка следва да се отбележи, че това
е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод
за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74, §
2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая
от митническите органи. В този смисъл налице е нарушение на законовите
разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена
митническата стойност.
Отделно от това, позоваването в процесното
решение на налична на интернет адрес ** информация за автомобил със същите
характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа с обявена
продажна цена от 13 000 USD не е достатъчно за обосноваване на т.нар.
"основателни съмнения", защото въпросната информация не е част от
митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред,
разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. При това
положение следва да се приеме, че липсват каквито и да са сравнителни данни,
които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена,
декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, а това
лишава съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на
тези изводи на митническия орган. От друга страна, видно от приобщената по делото
административна преписка, оспорващият е предоставил всички документи, с които
разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно
твърдяната митническа стойност, т.е. оказал е необходимото съдействие за
извършване на митническите формалности и контрол, и още при първоначалното
определяне на митническата стойност на стоката е представен Договор за продажба
на употребяван автомобил от дата 14.12.2020 г.
сключен между: Г.А.Е. ООД, К. У.
416, Л., Ф. 32750, Съединени Американски Щати и „С.К.Е.И.Г.“ ЕООД *** /в превод
на л.12, л.122/.
Изложеното обосновава извод, че декларираната
митническа стойност към датата на приемане на МД с 21BG001009006168R5/15.02.2021
г., е договорната стойност и решението, с което не е приета митническата
стойност по декларацията и е определена нова при липса на безспорна обосновка,
е незаконосъобразно поради противоречието му с материално-правните разпоредби
на закона.
Доколкото новата митническа стойност на
стоката е незаконосъобразно определена, то такива са и определените
допълнителни задължения за мито и ДДС на стоката, за която е подадена
митническата декларация, както и лихвата върху определените суми, поради което
обжалваното решение следва да се отмени изцяло. В случая жалбата се явява
напълно основателна.
При този изход на делото и на основание чл.
143, ал. 1 АПК
ответната страна дължи да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски
в размер на 806,00 лева, включващи платена д.т. от 50,00 лв. и възнаграждение
за адвокат от 756.00 лева. Процесуалният представител на ответникът е направил
искане, в случай, че заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя е
прекомерно завишено да не бъде уважено в пълен размер.
Предвид обжалвания материален интерес от 5 972.86 лв. /доплащане/
фактическата и правна сложност на делото и с оглед чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и § 2а от ДР на същата
Наредба, заплатеното от страната адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, от АПК, Адм. съд Враца
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 32-186751/08.06.2022г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция
"Митници".
ОСЪЖДА
ТД
Митница Бургас при Агенция Митници, гр. Бургас, ул. *** № * да заплати на „С.К.Е.И.Г.“ ЕООД ***, с *
Ц. К.К., направените по делото разноски в размер на общо 806.00 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване, чрез АдмС Враца, пред ВАС в 14 /четиринадесет/ – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМ. СЪДИЯ: