Мотиви към присъда N87/14.09.2016 година по нохд N 1223/2016г. по описа на ПОС.

Пловдивска окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия А.Р.Н. за извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр.с чл.20 ал.2 и чл.26 ал.1 от НК, за това че през периода 01.02.2009г.-15.11.2010г. в гр.Пловдив, в качеството си на управител на „Б.”ООД БУЛСТАТ:***, в съучастие като извършител с Р.Б.С. ***, в качеството му на управител на „Б.”ООД БУЛСТАТ: *** като извършител, при условията на продължавано престъпление за пет данъчни периода е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 27 995.72лв., за „Б.”ООД БУЛСТАТ: ***, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставил и използвал документи с невярно съдържание-отчетни регистри-дневници за покупки на „Б.”ООД, съгласно 124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, като е потвърдил неистина в писмени декларации,които се изискват по силата на закон-чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС и е приспаднал неследващ се данъчен кредит,както следва:

1.През м.февруари 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Б.”ООД, в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура №**********/11.02.2009г. с доставчик „К.”ЕООД с данъчна основа – 15033.60лв.и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 3006.72лв.

и на 11.03.2009г.е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери-3 006.72лв., като в СД по ЗДДС вх.№16001244258/11.03.2009г. за данъчен период м.февруари 2009г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 160.68лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 4 153.96лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 5082.33лв.,а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 8089.05 лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3 006.72лв.

        2. През м.септември 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Б.”ООД, в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура №129/28.09.2009г.  с доставчик „И.”ЕООД с данъчна основа – 20000.00лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 4000.00лв.

И на 10.10.2009г.е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери-4000.00лв., като в СД по ЗДДС вх.№16001365399/10.10.2009г. за данъчен период м.септември 2009г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10082.71лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 6082.71лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 258.68лв.,а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 4258.68,като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4000.00лв.

3. През м.януари 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Б.”ООД,в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 9159.36лв. със следните доставчици:”М.”ЕООД по фактури №№319/07.12.2009г. с данъчна основа 10 152.00лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 030.40лв., №320/01.01.2010г. с данъчна основа 6 804.00лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 360.80лв., №330/11.12.2009г. с данъчна основа 8 424.00лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 684.80лв., №327/10.12.2009г. с данъчна основа 4 168.80лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 833.76лв. и от „П.”ЕООД по фактура №430/01.12.2009г. с данъчна основа 16 248.00лв.и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 249.60лв.

И на 09.02.2010г. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери-9159.36лв., като в СД по ЗДДС вх.№16001434649/09.02.2010г. за данъчен период м.януари 2010г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10137.88лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 978.52лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 3710.98лв.,а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5448.38 лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 9159.36лв.

4. През м.май 2010г.при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Б.”ООД, в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 6177.00лв. с доставчик ”Н.”ЕООД по фактури №№1079/17.05.2010г. с данъчна основа 23 360.00лв.и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 672.00лв.и ф-ра №1081/18.05.2010г.с данъчна основа 7 52500 лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 505.00лв.

И на 09.06.2010г. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери-6177.00лв.,като в СД по ЗДДС вх.№16001508488/09.06.2010г. за данъчен период м.май 2010г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9943.16лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 3766.16лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 293.87лв.,а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 6470.87 лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6177.00лв.

5. През м.октомври 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Б.”ООД, в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 5652.64лв. с доставчик ”Б. е.”ЕООД по фактура №950/17.09.2010г. с данъчна основа 28263.21лв.и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 5652.64лв.

И на 15.11.2010г. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери-5652.64лв., като в СД по ЗДДС вх.№16001613660/15.11.2010г. за данъчен период м.октомври 2010г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 15591.81лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 9939.17лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 281.07лв.,а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5933.71лв.,като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 5652.64лв.

Пловдивска окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия Р.Б.С. за извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр.с чл.20 ал.2 и чл.26 ал.1 от НК, за това че през периода 01.02.2009г.-15.11.2010г. в гр.Пловдив, в качеството си на управител на „Б.”ООД БУЛСТАТ:***, в съучастие като извършител с А.Р.Н. ***, в качеството му на управител на „Б.”ООД БУЛСТАТ: *** като извършител, при условията на продължавано престъпление за пет данъчни периода е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 27 995.72лв., за „Б.”ООД БУЛСТАТ: ***, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставил и използвал документи с невярно съдържание-отчетни регистри-дневници за покупки на „Б.”ООД, съгласно 124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, като е потвърдил неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на закон-чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС и е приспаднал неследващ се данъчен кредит,както следва:

1.През м.февруари 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Б.”ООД, в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура №**********/11.02.2009г. с доставчик „К. ”ЕООД с данъчна основа – 15033.60лв.и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 3006.72лв.

И на 11.03.2009г.е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери-3 006.72лв.,като в СД по ЗДДС вх.№16001244258/11.03.2009г. за данъчен период м.февруари 2009г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 160.68лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 4 153.96лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 5082.33лв.,а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 8089.05 лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3 006.72лв.

        2. През м.септември 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Б.”ООД,в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура №129/28.09.2009г.  с доставчик „И.”ЕООД с данъчна основа – 20000.00лв.и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 4000.00лв.

И на 10.10.2009г. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери-4000.00лв., като в СД по ЗДДС вх.№16001365399/10.10.2009г. за данъчен период м.септември 2009г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10082.71лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 6082.71лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 258.68лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 4258.68 лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4000.00лв.

3.През м.януари 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Б.”ООД, в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 9159.36лв. със следните доставчици:”М”ЕООД по фактури №№319/07.12.2009г.с данъчна основа 10 152.00лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 030.40лв.,№320/01.01.2010г. с данъчна основа 6 804.00лв.  и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 360.80лв.,№330/11.12.2009г. с данъчна основа 8 424.00лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 684.80лв.,№327/10.12.2009г. с данъчна основа 4 168.80лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 833.76лв. и от „П.”ЕООД по фактура №430/01.12.2009г.с данъчна основа 16 248.00лв.и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 249.60лв.

И на 09.02.2010г.е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери-9159.36лв., като в СД по ЗДДС вх.№16001434649/09.02.2010г. за данъчен период м.януари 2010г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10137.88лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 978.52лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 3710.98лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5448.38 лв.,като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 9159.36лв.

4. През м.май 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Б.”ООД, в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 6177.00лв. с доставчик ”Н.”ЕООД по фактури №№1079/17.05.2010г.с данъчна основа 23 360.00лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 672.00лв. и ф-ра №1081/18.05.2010г.с данъчна основа 7 525.00лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 505.00лв.

И на 09.06.2010г. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери-6177.00лв., като в СД по ЗДДС вх.№16001508488/09.06.2010г. за данъчен период м.май 2010г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9943.16лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 3766.16лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 293.87лв.,а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 6470.87 лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6177.00лв.

5. През м.октомври 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Б.”ООД, в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 5652.64лв. с доставчик ”Б.е.”ЕООД по фактура №950/17.09.2010г. с данъчна основа 28263.21лв.и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 5652.64лв.

И на 15.11.2010г.е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери-5652.64лв., като в СД по ЗДДС вх.№16001613660/15.11.2010г. за данъчен период м.октомври 2010г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 15591.81лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 9939.17лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 281.07лв.,а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5933.71лв.,като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 5652.64лв.       

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск предявен от Държавата, представлявана от Министъра на финансите срещу подсъдимите А.Н. и Р.С. солидарно за сумата от 27 955,72 лв., за имуществени вреди от престъплението, ведно с лихвата за забава върху главницата от 15.11.2010г. до окончателното плащане.

Подсъдимият А.Р.Н. се признава за виновен и производството по делото протича по реда на чл.371 т.2 от НПК.

          Подсъдимият Р.Б.С. се признава за виновен и производството по делото протича по реда на чл.371 т.2 от НПК.

          Защитникът на двамата подсъдими адв.Ш. иска да се наложат наказания и на двамата при условията на чл.55 ал.1 и ал.3 от НК, поради многобройни смекчаващи обстоятелства, а наказанията лишаване от свобода да се отложат по реда на чл.66 ал.1 от НК. Иска отхвърляне на гражданския иск поради изтекла погасителна давност от 5 години по чл.110 от ЗЗД.

          Прокурорът поддържа обвинението и иска налагане на наказание лишаване от свобода с приложение на нормата на чл.58а от НК.   

          Държавата, представлявана от министъра на финансите поддържа гражданския иск и иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за доказана следната фактическа обстановка:

„Б.” ООД било образувано с Решение по фирмено дело № 453/2005 г. по описа на Пловдивски окръжен съд със седалище и адрес на управление гр. Асеновград. /т. 6, л. 49/ В Търговския регистър към Агенция по вписванията било вписано на 10.08.2009 г. с ЕИК *********. Дружеството се управлявало от подсъдимите А.Р.Н. и Р.Б.С. заедно и поотделно. Управителите имали право да представляват дружеството заедно и поотделно. Двамата били съдружници в „Б.” ООД при равни дялове. /т. 3, л. 20 и сл./

По ДОПК /Данъчно осигурителен процесуален кодекс/ дружеството е било регистрирано в ТД – НАП – Пловдив на 11.02.2005 г. По ЗДДС /Закон за данък върху добавената стойност/ било регистрирано на 20.04.2007г. /т. 6, л. 49/

Основен предмет на дейност на дружеството бил строително-монтажни работи и други довършителни строителни дейности. Дружеството извършвало довършителни работи по строителни обекти – мазилки, фаянс, теракот, боя. Включено било и като подизпълнител към друго дружество за извършване на груб строеж.

Подсъдимите А.Р.Н. и Р.Б.С. се занимавали с цялостната организация и дейност на дружеството през инкриминирания период. Същите намирали контрахентите си и контактували с тях, организирали извършването на строителните услуги към клиентите си. Извършвали всякакви правни и фактически действия и сключвали договори във връзка с търговската дейност на дружеството.

Наред с тази си дейност и с цел да намалят дължимите данъци за отделните данъчни периоди за „Б.” ООД, за които по силата на закона следвало да начисляват и внасят всеки месец ДДС, подс. Н. и подс. С. се снабдявали от неустановени по делото лица с фактури с предмет строителни материали, по които реално дружеството не получавало стоки.       Същите фактури двамата обвиняеми предоставяли за осчетоводяване и отразяване в СД по ЗДДС и Дневниците за покупки и така намалявали резултата на дружеството за периода, минимизирайки дължимия ДДС за внасяне или излизайки на възстановяване. По този начин подс.Н. и подс.С. спестявали дължим ДДС за внасяне за „Б.” ООД, формиран от реалните продажби на дружеството.

Подсъдимите Н. и С. възложили счетоводното обслужване на дружеството на св.С.Т. от неговото учредяване. /т. 1, л. 53-56, л. 22-42/ Св.Т. поела изцяло организацията на счетоводното обслужване, като съставяла проекти на счетоводни и данъчни документи, включително и справки-декларации по ЗДДС и месечни дневници за покупките и продажбите по ЗДДС. Справките-декларации и дневниците за покупки и продажби обикновено били подписвани от подс. А.Н., а считано от месец август 2009 г. /за данъчен период месец юли 2009 г./ били подавани по електронен път с електронен подпис. /т.13/ Съдържанието на справките-декларации и дневниците за покупки и продажби било предопределяно от двамата подсъдими. В дневниците св.Т. отразявала фактурите, които подс. Н. и подс. С. й предоставяли, а стойностно ги отразявала в справките-декларации.

Ежемесечно документите, подлежащи на осчетоводяване, били предавани от подс.Н. и подс.С. на св.С.Т., която ги обработвала и разпечатвала с оглед подаването им в ТД на НАП Пловдив.

Св. Т. редовно и в срок изготвяла и подавала пред ТД - НАП справки-декларации /СД/, ведно с дневниците за покупки и продажби в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Тя разполагала с пълномощни от двамата управители за подаване на СД по ЗДДС и отчетни регистри, които ежемесечно прилагала към тях при подаването в ТД на НАП Пловдив до момента, в който започнала да ги подава по електронен път.

Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС – за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157.

Според чл. 116, ал.1 от ППЗДДС – регистриранато лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка – декларация по чл. 125, ал.1 от закона по образец.

Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 от ППЗДДС – регистрираните лица по този закон водят задължително регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник.

Въз основа на правата, предоставени й от подсъдимите Н. и С., св.Т. за проверявания период формирала окончателните задължения на „Б.” ООД с подаване на справки-декларации по ЗДДС, основани на аналитични регистри - дневници за покупки и продажби. Съдържанието на дневниците за покупки, в които били включени „безстокови” фактури, било предопределяно само от подс. Н. и подс. С., които за инкриминираните данъчни периоди й предоставяли данъчни фактури от името на „К. 2008” ЕООД, „И. 08” ЕООД, „П.” ЕООД, „Б. Е.” ЕООД, „Н. – 82” ЕООД и „М. – Б” ЕООД, въз основа на които изготвяла отчетните регистри и справките декларации, които от името на задълженото лице били подавани в ТД – НАП - Пловдив.

При описаните условия за инкриминирания период такива справки-декларации /СД/, дневници за покупки и продажби били подавани в срок в ТД-НАП– Пловдив.

В дневниците за продажби и в подаваните справки - декларации винаги били отразявани реални продажби на „Б.” ООД. Съответно върху тези облагаеми продажби като регистрирано по ЗДДС дружеството начислявало и събирало косвен данък – ДДС. Подсъдимите Н. и С. минимизирали данъчния резултат в подаваните справки-декларации с цел редуциране на дължимия косвен данък, посредством ползването на данъчен кредит по „безстокови” данъчни фактури, от които реално „Б.” ООД не е получавало доставки и по които не е извършвано плащане. Това всъщност била крайната цел на двамата подсъдими.

Това било водено систематично, с цел привидно да се увеличи данъчният кредит, който да превиши начисления данък, като разликата да представлява – данък за възстановяване, съгласно нормата на чл. 88, ал.3 от ЗДДС или данък за внасяне, но в много по-малък размер.

Подсъдимите Н. и С. били наясно, че регистрираното лице „Б.” ООД само определя резултата за всеки данъчен период и че с така включените „безстокови” фактури за данъчните периоди ще постигнат желания резултат.

През инкриминирания период ежемесечно подсъдимите Н. и С. предоставяли в счетоводството фактури с получател „Б.” ООД по неполучени доставки на стоки от дружеството, за отразяването им в СД по ЗДДС и Дневниците за покупки, с цел привидно да се увеличи размерът на начисления ДДС по доставките към дружеството /като получател/ и така завишената сума да се извади от начисления ДДС по продажбите на дружеството, под формата на приспадане на данъчен кредит.

Дейността на „Б.” ООД за правилното прилагане на ЗДДС за периода 20.04.2007 г. – 31.12.2010г. е била обект на данъчна ревизия, приключила с издаването на РА № *********/19.01.2012 г. /т. 6/ Ревизията била извършена от св. А. К. – главен инспектор по приходите и св. М. И. – младши инспектор по приходите, които съставили РД /ревизионен доклад / № 1105102/18.11.2011 г., в който установили, че по така декларираните доставки от посочените по-горе доставчици дружеството е ползвало неправомерно данъчен кредит, в резултат на което определили данъчни задължения за довнасяне в размер на 77 229.14 лв./главница/. РД е бил връчен на управителя Р. С. на 23.11.2011 г. На 19.01.2012 г. бил издаден РА № *********, който бил връчен на управителя А.Н. на 30.01.2012 г., с който били определени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 77 229.14 лв. /главница/. Същият е бил обжалван пред Директора на дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив. С решение № 413/12.04.2012 г. РА е бил потвърден в обжалваната част за непризнат данъчен кредит. /т. 6/ РА бил обжалван по съдебен ред пред Административен съд Пловдив, който с Решение № 1656/16.07.2014 г. по а.х.д. № 1723/2012 г. АС Пловдив отменил ревизионния акт в частта за непризнат данъчен кредит по фактури с издатели „Е. Д. Е. Г.” ООД и „Д.” ЕООД в общ размер на 47 434.45 лв. /т. 14, л. 38-42/

Решението било обжалвано пред Върховен административен съд, който със свое Решение № 13840/17.12.2015 г. по адм. дело № 13569/2014 г. отменил решението на АС Пловдв в частта, с която РА бил отменен по фактурите с издатели „Е.Д. Е. Г.” ООД и „Д.” ЕООД, както и в частта, с която РА бил потвърден относно фактура с издател „П.” ЕООД, с която на „Б.” ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 249.60 лв. В посочените части ВАС върнал делото на друг състав на АС Пловдив за ново разглеждане. Въз основа на решението на ВАС досежно върнатите части, делото било преобразувано в а.х.д. № 3296/2015 по описа на Административен съд Пловдив, ХХV състав, производството по което е висящо. В останалата част, с която РА бил потвърден, решението на АС Пловдив влязло в сила /т. 14, л. 34-42/.

В тази връзка следва да се посочи Тълкувателно решение № 1/07.05.2009г. на ОСНК на ВКС, според което „В разрез с основни принципи на наказателното право би било да се допусне смесване на обстоятелствата, предмет на доказване по обвинението, с относимите към данъчния деликт обстоятелства, които са основа за ангажиране на административна отговорност. Съдът изследва обстоятелствата от кръга на подлежащите на доказване по чл. 102 от НПК единствено със способите и средствата на НПК, без да презумира формална доказателствена сила на заключенията на данъчните органи, както не би могъл да направи това и по отношение на което и да било доказателство или доказателствено средство (чл. 14, ал.2 от НПК).” Извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт, респективно влизането му в сила, не е необходима предпоставка за определяне на данъчното задължение по чл. 255 от НК и за ангажиране на наказателната отговорност. Т.е. установените данъчни задължения на „Б.”ООД по видове, размери и години, описани в Ревизионния акт, респ. предмет на разглеждане по съдебен административен ред, не обвързат наказателното производство.

1. Данъчен период месец февруари 2009г.

През м. февруари 2009г. подсъдимите Н. и С. се снабдили по неустановен по делото начин с данъчна фактура № **********/11.02.2009 г. с посочен издател „К. 2008” ЕООД, данъчна основа 15033.60 лв., ДДС 3006.72 лв. и предмет материали.

След това предали посочената фактура на св.Т., за да я включи в дневника за покупки и да я отрази в СД по ЗДДС за периода, без да й обяснят, че фактурата не отразява реална стопанска операция.

Св.Т. попълнила дневника за покупки и дневника за продажби, както и справката-декларация за този данъчен период, като включила в дневника за покупки и посочената фактура по неполучена доставка, без да знае, че същата не документира реална стопанска операция. В справката-декларация включила данъчната основа и ДДС по посочената фактура отново без да знае или да предполага, че по фактурата не е налице реална доставка. Съобразно установения в дружеството механизъм изготвените СД по ЗДДС и Дневникът да покупки за този данъчен период били подписани от подс.А.Н., като съдържанието им било одобрено  и от подс.Р.С.. Така двамата подсъдими предопределили тяхното съдържание с предоставянето на посочената фактура в счетоводството на дружеството.

Подс. Н. и подс. С. знаейки, че по така включената данъчна фактура в дневника за покупки „Б.” ООД не е получавало стока с посочения предмет на доставка – материали, от „К. 2008” ЕООД, не извършили плащане нито на данъчната основа, нито на начисления ДДС, като целили да редуцират данъчния резултат за периода, което и сторили с подадената на 11.03.2009 г. СД по ЗДДС /т. 13/.

На 11.03.2009 г. св. С. Т. подала така попълнената справка-декларация /СД/ лично, входирана в ТД на НАП Пловдив с № 16001244258/11.03.2009 г. за данъчен период месец февруари 2009 г., в която подсъдимите Н. и С. потвърдили неистина в раздел „Б” относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 160.68 лв., а действително установеният е 4 153.96 лв., формиран от реално получени от „Б.” ООД стоки и услуги. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС по мнимите доставки от посочения търговец, подсъдимите Н. и С. са целили да редуцират дължимия ДДС, начислен от доставките, по които „Б.” ООД се явявало продавач, което е довело до минимизиране на данъчния резултат за периода, като в раздел „В” са декларирали ДДС за внасяне 5082.33 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 8089.05 лв., като са приспаднали и неследващ се данъчен кредит в размер на 3006.72 лв. С това подсъдимите Н. и С. са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери 3006.72 лв.

1.1. Свидетелят А.В.Г. бил собственик и управител на „К. 2008” ЕООД от 2008 г. През 2010 г. прехвърлил дружеството на Д. Е. Н.. Дружеството било със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „И. Д.” № , но св. Г. не знаел кой живеел на този адрес. Самият той не знаел на кой адрес било регистрирано дружеството. Св. Г. бил заведен в съответните институции за регистрация на дружеството от лицето Ж.И.И.. Впоследствие подписал пълномощно на същото това лице, което му платило 100 лв. за това. Св. Г. не знаел „К. 2008” ЕООД да е имало търговски взаимоотношения с „Б.” ООД, не е издавал фактури, не е виждал печата на дружеството, чийто собственик бил. Не знаел дали това дружество имало материално-техническа обезпеченост. /т. 1, л. 92-94, т. 2, л. 17-23/

1.2. Св. Ж.И.И. познава задочно А.В.Г. *** Търново, виждал го е един или два пъти. Същият имал генерално пълномощно от А.Г., но не е сключвал сделки и не е издавал от името на „К. 2008” ЕООД фактури. Фактури от името на това дружество му били предавани от трето лице – К. З. Ц. от гр.Д., а той от своя страна ги предавал на друго лице, което му било посочвано. По-късно св.Ж.И. разбрал, че всички тези лица му се представяли с фалшиви имена. Всички документи, свързани с „К. 2008” ЕООД, били иззети от ГДБОП през 2010 г. /т. 1, л. 100-105/

Съгласно заключението на вещото лице Д., изготвило ССЕ, резултатът по кл. 50 „ДДС за внасяне” следва от деклариран 5082.33 лв. да се увеличи с 3006.72 лв. /отказан данъчен кредит/ и да бъде деклариран ДДС за внасяне в размер на 8089.05 лв.

2. Данъчен период месец септември 2009 г.

През месец септември 2009 г. подсъдимите Н. и С. се снабдили по неустановен по делото начин с данъчна фактура № 129/28.09.2009 г. с посочен издател „И.” ЕООД, данъчна основа 20000.00 лв., ДДС 4000.00 лв. и предмет материали.

След това предали посочената фактура на св.Т., за да я включи в дневника за покупки и да я отрази в СД по ЗДДС за периода, без да й обяснят, че фактурата не отразява реална стопанска операция.

Св.Т. попълнила дневника за покупки и дневника за продажби, както и справката-декларация за този данъчен период, като включила в дневника за покупки и посочената фактура по неполучена доставка, без да знае, че същата не документира реална стопанска операция. В справката-декларация включила данъчната основа и ДДС по посочената фактура отново без да знае или да предполага, че по фактурата не е налице реална доставка. Съобразно новоустановения в дружеството механизъм изготвените СД по ЗДДС и Дневникът да покупки за този данъчен период били подадени по електронен път от св. Т., като преди това били одобрени от подс. А.Н. и от подс. Р.С.. Така двамата подсъдими предопределили тяхното съдържание с предоставянето на посочената фактура в счетоводството на дружеството.

Подс. Н. и подс. С. знаейки, че по така включената данъчна фактура в дневника за покупки „Б.” ООД не е получавало стока с посочения предмет на доставка – материали, от „И. ” ЕООД, не извършили плащане нито на данъчната основа, нито на начисления ДДС, като целили да редуцират данъчния резултат за периода, което и сторили с подадената на 10.10.2009 г. СД по ЗДДС /т. 13/.

На 10.10.2009 г. св.Т. подала така попълнената справка-декларация /СД/ по електронен път, входирана в ТД на НАП Пловдив с № 16001365399/10.10.2009 г. за данъчен период месец септември 2009 г., в която подсъдимите Н. и С. потвърдили неистина в раздел „Б” относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 082.71 лв., а действително установеният е 6 082.71 лв., формиран от реално получени от „Б.” ООД стоки и услуги. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС по мнимите доставки от посочения търговец, подсъдимите Н. и С. са целили да редуцират дължимия ДДС, начислен от доставките, по които „Б.” ООД се явявало продавач, което е довело до минимизиране на данъчния резултат за периода, като в раздел „В” са декларирали ДДС за внасяне 258.68 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 4 258.68 лв., като са приспаднали и неследващ се данъчен кредит в размер на 4 000.00 лв. С това подсъдимите Н. и С. са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери 4 000.00 лв.

2.1. Свидетелят В.В.К. *** си спомня, че е бил собственик и управител на „И. 08” ЕООД. Признава, че е собственик на множество фирми /около 70-80 бр./, които само купува, а впоследствие продава. Не си спомня кога е било регистрирано дружеството „И. 08” ЕООД, не знае каква дейност е осъществявал и дали е регистрирано по ЗДДС. Понякога е подписвал пълномощни на лица, които са му били посочвани от продавачите. Не знае нищо за процесната фактура и дали е включена в СД по ЗДДС. Не знае дали дружеството е имало складове, офиси и лица, наети по трудови договори. Никога не е подписвал фактури. /т. 1, л. 110-113, т. 2, л. 29-31/

Съгласно заключението на вещото лице Д., изготвило ССЕ, резултатът по кл. 50 „ДДС за внасяне” следва от деклариран 258.68 лв. да се увеличи с 4 000.00 лв. /отказан данъчен кредит/ и да бъде деклариран ДДС за внасяне в размер на 4 258.68 лв.

       

3. Данъчен период месец януари 2010 г.

През месец януари 2010 г. подсъдимите Н. и С. се снабдили по неустановен по делото начин с данъчни фактури с номера, дати на издаване и посочени доставчици, както следва:

№ 319/07.12.2009г. с посочен издател „М.” ЕООД, данъчна основа 10 152.00лв., ДДС 2 030.40лв. и предмет материали,

№ 320/01.01.2010г. с посочен издател „М.” ЕООД, данъчна основа 6 804.00лв., ДДС 1 360.80лв. и предмет материали,

№ 330/11.12.2009г. с посочен издател „М.” ЕООД, данъчна основа 8 424.00лв., ДДС 1 684.80лв. и предмет материали,

№ 327/10.12.2009г. с посочен издател”М.” ЕООД, данъчна основа 4 168.80лв., ДДС 833.76лв. и предмет материали,

№ 430/01.12.2009г. с посочен издател „П.” ЕООД, данъчна основа 16 248.00лв., ДДС 3 249.60лв. и предмет материали.

След това предали посочените фактури на св.Т., за да ги включи в дневника за покупки и да ги отрази в СД по ЗДДС за периода, без да й обяснят, че фактурите не отразяват реални стопански операции.

Св. Т. попълнила дневника за покупки и дневника за продажби, както и справката-декларация за този данъчен период, като включила в дневника за покупки и посочените фактури по неполучени доставки, без да знае, че същите не документират реални стопански операции. В справката-декларация включила данъчната основа и ДДС по посочените фактури отново без да знае или да предполага, че по фактурите не е налице реална доставка. Съобразно установения вече в дружеството механизъм изготвените СД по ЗДДС и Дневникът да покупки за този данъчен период били подадени по електронен път от св. С. Т., като преди това били одобрени от подс. А.Н. и от подс. Р.С.. Така двамата подсъдими предопределили тяхното съдържание с предоставянето на посочените фактури в счетоводството на дружеството.

Подс. Н. и подс. С. знаейки, че по така включените данъчни фактури в дневника за покупки „Б.” ООД не е получавало стоки с посочения предмет на доставки – материали, от „М.” ЕООД и „П.” ЕООД, не извършили плащане нито на данъчната основа, нито на начисления ДДС, като целили да редуцират данъчния резултат за периода, което и сторили с подадената на 09.02.2010 г. СД по ЗДДС /т. 13/.

На 09.02.2010 г. св.Т. подала така попълнената справка-декларация /СД/ по електронен път, входирана в ТД на НАП Пловдив с № 16001434649/09.02.2010 г. за данъчен период месец януари 2010 г., в която подсъдимите Н. и С. потвърдили неистина в раздел „Б” относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 137.88 лв., а действително установеният е 978.52 лв., формиран от реално получени от „Б.” ООД стоки и услуги. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС по мнимите доставки от посочените търговци, подсъдимите Н. и С. са целили да редуцират дължимия ДДС, начислен от доставките, по които „Б.” ООД се явявало продавач, което е довело до минимизиране на данъчния резултат за периода, като в раздел „В” са декларирали ДДС за възстановяване 3 710.98 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5 448.38 лв., като са приспаднали и неследващ се данъчен кредит в размер на 9 159.36 лв. С това подсъдимите Н. и С. са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери 9 159.36 лв.

3.1. Свидетелят С. *** признава, че е собственик и управител на „М.” ЕООД от 2009 г. Дружеството му било прехвърлено със съдействието на лицето С.Ч., за което подписал съответните документи пред нотариус в гр. С. По-късно, пак чрез лицето С.Ч. е подписал пълномощно за работа с дружеството на предходните собственици Е. И. и Г. И., пред нотариус в гр.В. Т.. Св.С.Ц. не е работил с дружеството, не е подписвал процесните фактури, не е подавал СД по ЗДДС в НАП, не знае какви сделки по покупки и продажби са били декларирани, не знае дали дружеството има назначени работници и дали има някакви дълготрайни материални активи. Св. С.Ц. декларира, че не му е известно дружеството „Б.” ООД и не познава лица с имена А.Н. и Р.С. ***. /т. 2, л. 79-81/

3.2. Свидетелят П.И.Й. ***, признава, че е собственик на „П.” ЕООД от 2008 г. Не е работил с дружеството. Подписал е 5-6 пълномощни на лица, чиито имена не си спомня, по указания на лицето С.Ч., който му предложил регистрирането на дружеството срещу заплащане. Св. П.Й. не е сключвал сделки с „Б.” ООД, не е изготвял и подписвал процесната фактура № 430/01.12.2009 г., нито предявената му складова разписка № 2321/01.12.2009 г. Не знае дали дружеството има материално-техническа и кадрова обезпеченост или транспортни средства за извършване на доставките. /т. 1, л. 116 и сл., т. 2, л. 45-46/

Съгласно заключението на вещото лице Д., изготвило ССЕ, резултатът по кл. 60 „ДДС за възстановяване” следва от деклариран 3 710.98 лв. да стане 0.00 лв., а клетка 50 „ДДС за внасяне” следва да бъде 5 448.38 лв. /компенсирано 9 159.36 лв. – отказан данъчен кредит минус декларирания ДДС за възстановяване – 3 710.98 лв./ и да бъде деклариран ДДС за внасяне в размер на 5 448.38 лв.

4. Данъчен период месец май 2010 г.

През месец май 2010 г. подсъдимите Н. и С. се снабдили по неустановен по делото начин с данъчни фактури с посочен издател „Н. ” ЕООД, както следва:

№ 1079/17.05.2010 г. с данъчна основа 23 360.00 лв., ДДС 4 672.00 лв. и предмет материали,

№ 1081/18.05.2010 г. с данъчна основа 7 525.00 лв., ДДС 1 505.00 лв. и предмет материали.

След това предали посочените фактури на св.Т., за да ги включи в дневника за покупки и да ги отрази в СД по ЗДДС за периода, без да й обяснят, че фактурите не отразяват реални стопански операции.

Св.Т. попълнила дневника за покупки и дневника за продажби, както и справката-декларация за този данъчен период, като включила в дневника за покупки и посочените фактури по неполучени доставки, без да знае, че същите не документират реални стопански операции. В справката-декларация включила данъчната основа и ДДС по посочените фактури отново без да знае или да предполага, че по фактурите не е налице реална доставка. Съобразно установения в дружеството механизъм изготвените СД по ЗДДС и Дневникът да покупки за този данъчен период били подадени по електронен път от св.Т., като преди това били одобрени от подс.А.Н. и от подс.Р.С.. Така двамата подсъдими предопределили тяхното съдържание с предоставянето на посочените фактури в счетоводството на дружеството.

Подс. Н. и подс. С. знаейки, че по така включените данъчни фактури в дневника за покупки „Б.” ООД не е получавало стоки с посочения предмет на доставки – материали, от „Н.” ЕООД, не извършили плащане нито на данъчната основа, нито на начисления ДДС, като целили да редуцират данъчния резултат за периода, което и сторили с подадената на 09.06.2010 г. СД по ЗДДС /т. 13/.

На 09.06.2010г. св.Т. подала така попълнената справка-декларация /СД/ по електронен път, входирана в ТД на НАП Пловдив с № 16001508488/09.06.2010 г. за данъчен период месец май 2010 г., в която подсъдимите Н. и С. потвърдили неистина в раздел „Б” относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 943.16 лв., а действително установеният е 3 766.16 лв., формиран от реално получени от „Б.” ООД стоки и услуги. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС по мнимите доставки от посочения търговец, подсъдимите Н. и С. са целили да редуцират дължимия ДДС, начислен от доставките, по които „Б.” ООД се явявало продавач, което е довело до минимизиране на данъчния резултат за периода, като в раздел „В” са декларирали ДДС за внасяне 293.87 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 6 470.87 лв., като са приспаднали и неследващ се данъчен кредит в размер на 6 177.00 лв. С това подсъдимите Н. и С. са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери 6 177.00 лв.

4.1. Свидетелят С.С.С. ***, признава, че е собственик и управител на „Н. – 82” ЕООД от зимата на 2010 г. Дружеството му било прехвърлено от негов съселянин с малко име М., за което е подписал съответните документи пред нотариус в гр.С. По-късно отново подписал документи пред нотариус в гр.С., свързани с това дружество, със съдействието на същото лице, което му казало, че вече не е собственик на „Н. – 82” ЕООД. Св.С. не знаел каква е дейността на дружеството, не е подписал процесните фактури, не е подавал СД по ЗДДС в НАП, не знае какви сделки по покупки и продажби са били декларирани, не знае дали дружеството има назначени работници и дали има дълготрайни материални активи. Докато дружеството било негова собственост, не е имало активи. На св.С.С. не му било известно дружество „Б.” ООД и не познава лицето Р.С. ***. /т. 1, л. 149 и сл., т. 2, л. 90 и сл./

Съгласно заключението на вещото лице Д., изготвило ССЕ, резултатът по кл. 50 „ДДС за внасяне” следва от деклариран 293.87 лв. да се увеличи с 6 177.00 лв. /отказан данъчен кредит/ и да бъде деклариран ДДС за внасяне в размер на 6 470.87 лв.

5. Данъчен период месец октомври 2010 г.

През месец октомври 2010 г. подсъдимите Н. и С. се снабдили по неустановен по делото начин с данъчна фактура № 950/17.09.2010 г. с посочен издател „Б. Е.” ЕООД, данъчна основа 28 263.21 лв., ДДС 5 652.64 лв. и предмет материали.

След това предали посочената фактура на св.Т., за да я включи в дневника за покупки и да я отрази в СД по ЗДДС за периода, без да й обяснят, че фактурата не отразява реална стопанска операция.

Св.Т. попълнила дневника за покупки и дневника за продажби, както и справката-декларация за този данъчен период, като включила в дневника за покупки и посочената фактура по неполучена доставка, без да знае, че същата не документира реална стопанска операция. В справката-декларация включила данъчната основа и ДДС по посочената фактура отново без да знае или да предполага, че по фактурата не е налице реална доставка. Съобразно установения в дружеството механизъм изготвените СД по ЗДДС и Дневникът да покупки за този данъчен период били подадени по електронен път от св. Т., като преди това били одобрени от подс.А.Н. и от подс.Р.С.. Така двамата подсъдими предопределили тяхното съдържание с предоставянето на посочената фактура в счетоводството на дружеството.

Подс. Н. и подс. С. знаейки, че по така включената данъчна фактура в дневника за покупки „Б.” ООД не е получавало стоки с посочения предмет на доставка – материали, от „Б. Е.” ЕООД, не извършили плащане нито на данъчната основа, нито на начисления ДДС, като целили да редуцират данъчния резултат за периода, което и сторили с подадената на 15.11.2010 г. СД по ЗДДС /т. 13/.

На 15.11.2010 г. св.Т. подала така попълнената справка-декларация /СД/ по електронен път, входирана в ТД на НАП Пловдив с № 16001613660/15.11.2010 г. за данъчен период месец октомври 2010 г., в която подсъдимите Н. и С. потвърдили неистина в раздел „Б” относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 15 591.81лв., а действително установеният е 9 939.17лв., формиран от реално получени от „Б.” ООД стоки и услуги. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС по мнимата доставка от посочения търговец, подсъдимите Н. и С. са целили да редуцират дължимия ДДС, начислен от доставките, по които „Б.” ООД се явявало продавач, което е довело до минимизиране на данъчния резултат за периода, като в раздел „В” са декларирали ДДС за внасяне 281.07 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5 933.71 лв., като са приспаднали и неследващ се данъчен кредит в размер на 5 652.64 лв. С това подсъдимите Н. и С. са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери 5 652.64 лв.

5.1. Свидетелят П.Н.В. ***, твърди, че не е собственик на дружество „Б. Е.” ЕООД и никога не се е занимавал с покупки и продажби на фирми. Безработен е, грижи се за болната си майка и преживяват с нейната пенсия. През 2008г. на Кооперативния пазар в гр. Плевен била открадната личната му карта. След като подал жалба в РПУ 2 гр. Плевен си извадил нова лична карта. На св.П.В. не му е известно дружество „Б.” ООД и не е участвал в сделка с процесната фактура № 950/17.09.2010 г. /т. 1, л. 140 и сл., т. 2, л. 62-62/

Съгласно заключението на вещото лице Д., изготвило ССЕ, резултатът по кл.50 „ДДС за внасяне” следва от деклариран 281.07 лв. да се увеличи с 5652.64 лв. /отказан данъчен кредит/ и да бъде деклариран ДДС за внасяне в размер на 5933.71 лв.

От заключението на изготвената съдебно-почеркова експертиза, документирана с Протокол № 528/06.08.2014 г. /л. 161-168, т. 2/, е установено, че

1.Подписът за „съставил” във фактура № **********/11.02.2009 г., издадена от „К. 2008” ЕООД с получател „Б.” ООД – не е изпълнен от лицата А.В.Г. и Ж.И.И. и е несравним с подписите на лицата А.Р.Н. и Р.Б.С..

2.Подписът за „съставил” във фактура № **********/18.05.2010 г., издадена от „Н. - 82” ЕООД с получател „Б.” ООД – не е изпълнен от лицето С.С.С. и е несравним с подписите на лицата А.Р.Н. и Р.Б.С..

3.Подписът за „съставил” във фактура № **********/17.05.2010 г., издадена от „Н.” ЕООД с получател „Б.” ООД – не е изпълнен от лицето С.С.С. и е несравним с подписите на лицата А.Р.Н. и Р.Б.С..

4.Подписът за „съставил” във фактура № **********/01.12.2009 г., издадена от „П.” ЕООД с получател „Б.” ООД – не е изпълнен от лицата П.И.Й. и С.Н.Ч.С.С.С. и е несравним с подписите на лицата А.Р.Н. и Р.Б.С..

5.Ръкописните текстове във фактура № **********/01.12.2009 г., издадена от „П.” с получател „Б.” ООД и складова разписка № 2321/01.12.2009 г. – не са изпълнени от лицата П.И.Й., А.Р.Н. и Р.Б.С..

От заключението на изготвената ССЕ /л. 98-115, т. 2/ се установява, че общият размер на данъчните задължения по ЗДДС е в особено големи размери – 27 995.72 лв.

По периоди  подсъдимите Н. и С. са декларирали в справките-декларации за „Б.” ООД суми за получени доставки с право на пълен данъчен кредит без основание, както следва:

За данъчен период м. февруари 2009 г. – 3006.72 лв.

За данъчен период м. септември 2009 г. – 4000.00 лв.

За данъчен период м. януари 2010 г. – 9159.36 лв.

За данъчен период м. май 2010г. – 6177.00 лева.

За данъчен период м. октомври 2010г. – 5652.64 лв.

Вещото лице е установило, че данъчните фактури с посочени доставчици „И.” ЕООД, „П.” ЕООД, „Н. ” ЕООД и „Б. Е.” ЕООД не са отразени в дневниците за продажби за съответния данъчен период. Заключението на ССЕ е обсъдено подробно за всеки от инкриминираните данъчни периоди.

          Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от самопризнанията на подсъдимите А.Н. и  Р.С., които се подкрепят от свидетелските показания свидетелите М.И., А.К., С.Т., А.Г., В.К., П.Й., П.В., С.Ц., С.С., С.Ч., Ж.И., фирмени досиета, годишни данъчни декларации, съдебно-почеркова експертиза, съдебно-счетоводна експертиза, решение на АС Пловдив /л.46-52 от том 1 ДП/, фактури и касови фискални бележки, в това число и в оригинал /том 5 от ДП/,  справки за съдимост и характеристични справки /л.167-170 том ІІ от ДП/, решение по жалба срещу ревизионен акт /л.4-10 т.3 от ДП/, удостоверение от Търговския регистър, протоколи за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, справки декларации по ЗДДС, ревизионен акт № *********/19.01.2012г. на ТД НАП Хасково /т.6 от ДП/, ревизионен доклад № 1105102/18.11.2011г. /том 5 от ДП/, доклади за извършени насрещни проверки /том 5 от ДП/, решение №13840/17.12.2015г. по административно дело №13569/2014г. на ВАС /л.35, том.ХІV от ДП/, диплома за завършено средно образование, епикриза за заболяване, удостоверение за липса на висящи изпълнителни дела /л.82-88 от СД/, договор за потребителски кредит, студентска книжка, удостоверения за раждане, дипломи за висше образование /л.89-94 от СД/ . Горните събрани доказателства по един безсъмнен и непротиворечив начин описват приетата от съда за установена фактическа обстановка. Събраните доказателства са взаимно допълващи се и водят до един единствен извод за извършване на настоящото престъпление от подс. А.Н. и подс. Р.С..

                                      ПРАВНИ ИЗВОДИ:

          Подсъдимия А.Н. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

Подсъдимият Р.С. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият А.Н. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.255 ал.3 вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр.с чл.20 ал.2 и чл.26 ал.1 от НК, защото през периода 01.02.2009г.-15.11.2010г. в гр.Пловдив, в качеството си на управител на „Б.”ООД БУЛСТАТ:***, в съучастие като извършител с Р.Б.С. ***, в качеството му на управител на „Б.” ООД БУЛСТАТ: *** като извършител, при условията на продължавано престъпление за пет данъчни периода е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 27 995.72лв., за „Б.” ООД БУЛСТАТ: ***, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставил и използвал документи с невярно съдържание-отчетни регистри-дневници за покупки на „Б.”ООД, съгласно 124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, като е потвърдил неистина в писмени декларации,които се изискват по силата на закон-чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС и е приспаднал неследващ се данъчен кредит,както следва:

1.През м.февруари 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Б.”ООД, в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура №**********/11.02.2009г. с доставчик „К.”ЕООД с данъчна основа – 15033.60лв.и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 3006.72лв.

и на 11.03.2009г.е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери-3 006.72лв., като в СД по ЗДДС вх.№16001244258/11.03.2009г. за данъчен период м.февруари 2009г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 160.68лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 4 153.96лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 5082.33лв.,а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 8089.05 лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3 006.72лв.

        2. През м.септември 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Б.”ООД, в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура №129/28.09.2009г.  с доставчик „И.”ЕООД с данъчна основа – 20000.00лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 4000.00лв.

И на 10.10.2009г.е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери-4000.00лв., като в СД по ЗДДС вх.№16001365399/10.10.2009г. за данъчен период м.септември 2009г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10082.71лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 6082.71лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 258.68лв.,а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 4258.68,като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4000.00лв.

3. През м.януари 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Б.”ООД,в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 9159.36лв. със следните доставчици:”М.”ЕООД по фактури №№319/07.12.2009г. с данъчна основа 10 152.00лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 030.40лв., №320/01.01.2010г. с данъчна основа 6 804.00лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 360.80лв., №330/11.12.2009г. с данъчна основа 8 424.00лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 684.80лв., №327/10.12.2009г. с данъчна основа 4 168.80лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 833.76лв. и от „П.”ЕООД по фактура №430/01.12.2009г. с данъчна основа 16 248.00лв.и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 249.60лв.

И на 09.02.2010г. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери-9159.36лв., като в СД по ЗДДС вх.№16001434649/09.02.2010г. за данъчен период м.януари 2010г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10137.88лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 978.52лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 3710.98лв.,а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5448.38 лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 9159.36лв.

4. През м.май 2010г.при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Б.”ООД, в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 6177.00лв. с доставчик ”Н. ”ЕООД по фактури №№1079/17.05.2010г. с данъчна основа 23 360.00лв.и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 672.00лв.и ф-ра №1081/18.05.2010г.с данъчна основа 7 52500 лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 505.00лв.

И на 09.06.2010г. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери-6177.00лв.,като в СД по ЗДДС вх.№16001508488/09.06.2010г. за данъчен период м.май 2010г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9943.16лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 3766.16лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 293.87лв.,а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 6470.87 лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6177.00лв.

5. През м.октомври 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Б.”ООД, в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 5652.64лв. с доставчик ”Б. Е.”ЕООД по фактура №950/17.09.2010г. с данъчна основа 28263.21лв.и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 5652.64лв.

И на 15.11.2010г. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери-5652.64лв., като в СД по ЗДДС вх.№16001613660/15.11.2010г. за данъчен период м.октомври 2010г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 15591.81лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 9939.17лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 281.07лв.,а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5933.71лв.,като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 5652.64лв.

Горните деяния в рамките на продължаваното престъпление осъществяват по отделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите от обективна и субективна страна се явяват продължение на предхождащите ги. Съобразно чл.93 т.14 от НК размера, с оглед на причинения общ престъпен резултат, изпълнява изискванията на закона за данъци в особено големи размери и е много над 12 000 лв., а именно 27 955 лв., тоест над два пъти над изискуемата парична стойност от закона.

Неоснователни са възраженията на защитника на подсъдимия Н., че същият не е виновен по обвиненията, защото в условията на алтернативност е или жертва на „ДДС мафията” или жертва на собствената си счетоводителка, която е трябвало да изследва по-щателно предоставените й фактури и фирмите издатели и да установи че същите са нередовни и да не ги осчетоводява. На първо място по делото няма доказателства как „ДДС мафията” е жертвала подсъдимия за собствена изгода. А и в казуса изгодата не е за „ДДС мафията”, а за фирмата собственост на двамата подсъдими и единствените две физически лица, които се облагодетелстват от това престъпление са подсъдимите Н. и С.. Ето защо това възражение е изцяло неоснователно. Що се отнася до действията на счетоводителката на фирмата св.С.Т., съдът приема, че в безспорно установената фактическа обстановка по делото е доказано, че ежемесечно подсъдимите Н. и С. са предоставяли в счетоводството фактури с получател фирмата им „Б.” ООД. Св.Т. /разпит на л.53, том І от ДП/, е изготвяла СД по ЗДДС и ги е подавала пред данъчните служби, но никога не е проверявала, нито фактурите, нито фирмите съконтрахенти, за липса на доставки по тези търговски сделки. Подобни задължения на счетоводителя няма доказателства да са й били възлагани по договор с „Б.” ООД. Следователно св.Т. е нямала никакви правомощия да проверява и одобрява или не даваните й от подсъдимите фактури, напротив била е длъжна да ги осчетоводява. Отговорността за реалността на осчетоводяваните търговски сделки пада само върху управителите на дружеството – подсъдимите Н. и С..

          От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. А.Н. е извършил престъплението с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че създава и използва  документи с невярно съдържание, потвърждава неистина в подавани от него данъчни декларации - СД по ЗДДС, и приспада неследващ се за представляваното от него дружество данъчен кредит и е целял да осъществи горното с цел да избегне плащането на данъчни задължения в особено големи размери.

От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият Р.С. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.255 ал.3 вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр.с чл.20 ал.2 и чл.26 ал.1 от НК, защото през периода 01.02.2009г.-15.11.2010г. в гр.Пловдив, в качеството си на управител на „Б.”ООД БУЛСТАТ:***, в съучастие като извършител с А.Р.Н. ***, в качеството му на управител на „Б.”ООД БУЛСТАТ: *** като извършител, при условията на продължавано престъпление за пет данъчни периода е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 27 995.72лв., за „Б.”ООД БУЛСТАТ: ***, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставил и използвал документи с невярно съдържание-отчетни регистри-дневници за покупки на „Б.”ООД, съгласно 124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, като е потвърдил неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на закон-чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС и е приспаднал неследващ се данъчен кредит,както следва:

1.През м.февруари 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Б.”ООД, в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура №**********/11.02.2009г. с доставчик „К. 2008”ЕООД с данъчна основа – 15033.60лв.и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 3006.72лв.

И на 11.03.2009г.е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери-3 006.72лв.,като в СД по ЗДДС вх.№16001244258/11.03.2009г. за данъчен период м.февруари 2009г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 160.68лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 4 153.96лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 5082.33лв.,а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 8089.05 лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3 006.72лв.

        2. През м.септември 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Б.”ООД,в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура №129/28.09.2009г.  с доставчик „И.”ЕООД с данъчна основа – 20000.00лв.и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 4000.00лв.

И на 10.10.2009г. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери-4000.00лв., като в СД по ЗДДС вх.№16001365399/10.10.2009г. за данъчен период м.септември 2009г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10082.71лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 6082.71лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 258.68лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 4258.68 лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4000.00лв.

3.През м.януари 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Б.”ООД, в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 9159.36лв. със следните доставчици:”М.”ЕООД по фактури №№319/07.12.2009г.с данъчна основа 10 152.00лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 030.40лв.,№320/01.01.2010г. с данъчна основа 6 804.00лв.  и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 360.80лв.,№330/11.12.2009г. с данъчна основа 8 424.00лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 684.80лв.,№327/10.12.2009г. с данъчна основа 4 168.80лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 833.76лв. и от „П.”ЕООД по фактура №430/01.12.2009г.с данъчна основа 16 248.00лв.и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 249.60лв.

И на 09.02.2010г.е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери-9159.36лв., като в СД по ЗДДС вх.№16001434649/09.02.2010г. за данъчен период м.януари 2010г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10137.88лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 978.52лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 3710.98лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5448.38 лв.,като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 9159.36лв.

4. През м.май 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Б.”ООД, в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 6177.00лв. с доставчик ”Н.”ЕООД по фактури №№1079/17.05.2010г.с данъчна основа 23 360.00лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 672.00лв. и ф-ра №1081/18.05.2010г.с данъчна основа 7 525.00лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 505.00лв.

И на 09.06.2010г. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери-6177.00лв., като в СД по ЗДДС вх.№16001508488/09.06.2010г. за данъчен период м.май 2010г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9943.16лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 3766.16лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 293.87лв.,а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 6470.87 лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6177.00лв.

5. През м.октомври 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Б.”ООД, в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 5652.64лв. с доставчик ”Б. Е.”ЕООД по фактура №950/17.09.2010г. с данъчна основа 28263.21лв.и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 5652.64лв.

И на 15.11.2010г.е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери-5652.64лв., като в СД по ЗДДС вх.№16001613660/15.11.2010г. за данъчен период м.октомври 2010г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 15591.81лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 9939.17лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 281.07лв.,а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5933.71лв.,като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 5652.64лв.

Горните деяния в рамките на продължаваното престъпление осъществяват по отделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите от обективна и субективна страна се явяват продължение на предхождащите ги. Съобразно чл.93 т.14 от НК размера, с оглед на причинения общ престъпен резултат, изпълнява изискванията на закона за данъци в особено големи размери и е много над 12 000 лв., а именно 27 955 лв., тоест над два пъти над изискуемата парична стойност от закона.  

Неоснователни са възраженията на защитника на подсъдимия С., че същият не е виновен по обвиненията, защото в условията на алтернативност е или жертва на „ДДС мафията” или жертва на собствената си счетоводителка, която е трябвало да изследва по-щателно предоставените й фактури и фирмите издатели и да установи че същите са нередовни и да не ги осчетоводява. На първо място по делото няма доказателства как „ДДС мафията” е жертвала подсъдимия за собствена изгода. А и в казуса изгодата не е за „ДДС мафията”, а за фирмата собственост на двамата подсъдими и единствените две физически лица, които се облагодетелстват от това престъпление са подсъдимите Н. и С.. Ето защо това възражение е изцяло неоснователно. Що се отнася до действията на счетоводителката на фирмата св.С.Т., съдът приема, че в безспорно установената фактическа обстановка по делото е доказано, че ежемесечно подсъдимите Н. и С. са предоставяли в счетоводството фактури с получател фирмата им „Б.” ООД. Св.Т. /разпит на л.53, том І от ДП/, е изготвяла СД по ЗДДС и ги е подавала пред данъчните служби, но никога не е проверявала, нито фактурите, нито фирмите съконтрахенти, за липса на доставки по тези търговски сделки. Подобни задължения на счетоводителя св.Т. няма доказателства да са й били възлагани по договор с „Б.” ООД. Следователно тя е нямала никакви правомощия да проверява и одобрява или не даваните й от подсъдимите фактури, напротив била е длъжна да ги осчетоводява. Отговорността за реалността на осчетоводяваните търговски сделки пада само върху управителите на дружеството – подсъдимите Н. и С..

          От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. Р.Б.С. е извършил престъплението с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че създава и използва  документи с невярно съдържание, потвърждава неистина в подавани от него данъчни декларации - СД по ЗДДС, и приспада неследващ се за представляваното от него дружество данъчен кредит и е целял да осъществи горното с цел да избегне плащането на данъчни задължения в особено големи размери.

 

          При индивидуализацията на наказанието на подс. А.Н. съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства – критично отношение към деянието и добри характеристични данни – липса на минали осъждания.

Признанието на вината не е смекчаващо отговорността обстоятелство, защото с това самопризнание подсъдимият в хода на досъдебното производство с нищо не е спомогнал за разкриването на престъплението и неговия извършител, така че това самопризнание в рамките на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК не е самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство, съобразно тълкуването на точка 7 от ТР №1/2009г. по т.д. №1/2008г. на ВКС, ОСНК.

Във връзка с характеристичните данни и представените доказателства от подс.Н., а именно диплома за завършено средно образование, епикриза за заболяване, удостоверение за липса на висящи изпълнителни дела /л.82-88 от СД/ съдът не намира, че същите удостоверяват смекчаващи за него обстоятелства.

Съдът не приема за налични по делото на следните смекчаващи отговорността обстоятелства – добри характеристични данни, изразени в придобито средно образование, липса на висящи изпълнителни дела и недобро здравословно състояние. По отношение на характеристичните данни от рода на – има ли образование и какво е то или е необразован, наличие или не на изпълнителни дела и тем подобни съдът приема следното. Образоваността или необразоваността и липсата или наличието на изпълнителни дела не се явява смекчаващо отговорността обстоятелство, а още по-малко няколко отделни такива обстоятелства. Това е така поради принципа за равенство на гражданите в процеса въведен в чл.11 от НПК и чл.6 от Конституцията, който не допуска права или привилегии основани на лично, обществено или имуществено състояние. Това са обстоятелства от гражданския статус на лицето и съдът не може да се позовава на тях при индивидуализацията на наказанието, като се сочи и в решение №293/27.07.2012г. по н.д. №912/2012г. на ВКС ІІІ н.о.

Вярно е че в горепосоченото решение на ВКС се аргументира тезата, че лошите характеристични данни не могат бъдат отчитани като отегчаващи отговорността обстоятелства поради принципа за равенство на гражданите в процеса въведен в чл.11 от НПК. Но по аргумент за противното или per argumentum a contrario, както се използва този израз в правната теория, това недопускане използването на характеристичните данни за индивидуализиране на наказанието следва да се отнася и тогава когато същите се отчитат и като отегчаващи и като смекчаващи отговорността обстоятелства. Да се приеме, че този принцип важи само за лошите характеристични данни, но не и за добрите характеристични данни означава да се пренебрегне първия закон на логиката за непротиворечието.

Освен това текста на чл.6 от Конституцията и чл.11 от НПК е много ясен, за да бъде труден за тълкуване. Не се допускат привилегии основани на базата на критерии приемани от наказателното право като характеристични данни. Намаляването на наказанието си е чиста привилегия. В подкрепа на горното следва да се отбележи, че в наказателното право по-леконаказуемите състави на едни вид престъпление се наричат и привилегировани състави по отношение на основния състав.

По отношение на здравословното състояние, съдът намира че същото не е смекчаващо отговорността обстоятелство. Ако се налага условно наказание лишаване от свобода по реда на чл.66 от НК или други подобни наказания несвързани с лишаване от свобода, то здравословното състояние на дееца няма абсолютно никакво значение за определяне на размера на наказанието, защото последния бидейки на свобода ще се лекува и ще води начин на живот както намери за добре. Условното осъждане с нищо не го ограничава в тази насока. 

Отегчаващи отговорността обстоятелства – едно деяние по чл.78а от НК, предхождащо настоящото престъпление /л.167 том ІІ от ДП/, много деяния в рамките на продължаваното престъпление и над двукратно превишаване на необходимия размер за квалификация на престъпния резултат от престъплението като такъв в особено големи размери. Степента на обществена опасност на деянието и дееца е висока, защото се касае до еднообразно престъпно поведение на подсъдимия със значителни вредни последици. Подбудите за извършване на престъплението са желание за избягване на данъчни задължения. Съществува превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и следва на основание чл.54 от НК да се определи наказание в минимума на предвиденото за лишаването от свобода, а именно три години лишаване от свобода. Това наказание на основание чл.58а ал.1 от НК, съобразно съкратената процедура, по която е протекло съдебното следствие следва да се намали с една трета и да се наложи окончателно наказание в размер на две години лишаване от свобода. Кумулативно предвиденото наказание конфискация по това дело не може да се наложи, защото липсват доказани имущества собственост на подсъдимия към настоящия момент, които да се конфискуват от съда. С оглед на липсата на минали осъждания и характеристиката на дееца съдът намира, че целта на наказанието ще се постигне и ако наказанието лишаване от свобода се отложи за изтърпяване по чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

 

          При индивидуализацията на наказанието на подс. Р.С. съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства – критично отношение към деянието и добри характеристични данни – липса на минали осъждания.

Признанието на вината не е смекчаващо отговорността обстоятелство, защото с това самопризнание подсъдимият в хода на досъдебното производство с нищо не е спомогнал за разкриването на престъплението и неговия извършител, така че това самопризнание в рамките на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК не е самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство, съобразно тълкуването на точка 7 от ТР №1/2009г. по т.д. №1/2008г. на ВКС, ОСНК.

Във връзка с характеристичните данни и представените доказателства от подс.С., а именно договор за потребителски кредит, студентска книжка, удостоверения за раждане, дипломи за висше образование /л.89-94 от СД/, съдът не намира, че същите удостоверяват смекчаващи за него обстоятелства.

Съдът не приема за налични по делото на следните смекчаващи отговорността обстоятелства – добри характеристични данни, изразени в наличен потребителски кредит и две пълнолетни дъщери, които са завършили висше образование медицина. По отношение на характеристичните данни от рода на – липса или наличие на потребителски кредити и тем подобни съдът приема следното. Наличието или липсата на кредити от подсъдимия не се явява смекчаващо отговорността обстоятелство. Имущественото състояние на подсъдимия не може да е обстоятелство от значение при индивидуализацията на наказанието. Това е така поради принципа за равенство на гражданите в процеса въведен в чл.11 от НПК и чл.6 от Конституцията, който не допуска права или привилегии основани на лично, обществено или имуществено състояние. Това са обстоятелства от гражданския статус на лицето и съдът не може да се позовава на тях при индивидуализацията на наказанието, като се сочи и в решение №293/27.07.2012г. по н.д. №912/2012г. на ВКС ІІІ н.о.

Вярно е че в горепосоченото решение на ВКС се аргументира тезата, че лошите характеристични данни не могат бъдат отчитани като отегчаващи отговорността обстоятелства поради принципа за равенство на гражданите в процеса въведен в чл.11 от НПК. Но по аргумент за противното или per argumentum a contrario, както се използва този израз в правната теория, това недопускане използването на характеристичните данни за индивидуализиране на наказанието следва да се отнася и тогава когато същите се отчитат и като отегчаващи и като смекчаващи отговорността обстоятелства. Да се приеме, че този принцип важи само за лошите характеристични данни, но не и за добрите характеристични данни означава да се пренебрегне първия закон на логиката за непротиворечието.

Освен това текста на чл.6 от Конституцията и чл.11 от НПК е много ясен, за да бъде труден за тълкуване. Не се допускат привилегии основани на базата на критерии приемани от наказателното право като характеристични данни. Намаляването на наказанието си е чиста привилегия. В подкрепа на горното следва да се отбележи, че в наказателното право по-леконаказуемите състави на едни вид престъпление се наричат и привилегировани състави по отношение на основния състав.

 По отношение на личния живот на гражданите, като например, сключил ли е граждански брак или не, има ли деца или не, колко деца има, как ги отглежда, какво образование имат децата му и други подобни съдът намира че същите не са смекчаващо отговорността обстоятелство. Бракът и раждането на деца не е задължение за гражданите, а въпрос на лична преценка, видно от чл.32 и чл.46 от Конституцията и не е работа на Държавата в лицето на съдилищата да се месят в личния живот на гражданите и да му дават оценки, и оценката на личния живот на гражданите да е опора за индивидуализирането на наказанията по НК.

Отегчаващи отговорността обстоятелства – много деяния в рамките на продължаваното престъпление и над двукратно превишаване на необходимия размер за квалификация на престъпния резултат от престъплението като такъв в особено големи размери. Степента на обществена опасност на деянието и дееца е висока, защото се касае до еднообразно престъпно поведение на подсъдимия със значителни вредни последици. Подбудите за извършване на престъплението са желание за избягване на данъчни задължения. Съществува превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и следва на основание чл.54 от НК да се определи наказание в минимума на предвиденото за лишаването от свобода, а именно три години лишаване от свобода. Това наказание на основание чл.58а ал.1 от НК, съобразно съкратената процедура, по която е протекло съдебното следствие следва да се намали с една трета и да се наложи окончателно наказание в размер на две години лишаване от свобода. Кумулативно предвиденото наказание конфискация по това дело не може да се наложи, защото липсват доказани имущества собственост на подсъдимия към настоящия момент, които да се конфискуват от съда. С оглед на липсата на минали осъждания и характеристиката на дееца съдът намира, че целта на наказанието ще се постигне и ако наказанието лишаване от свобода се отложи за изтърпяване по чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

 

          Предявения граждански иск от Държавата срещу двамата подсъдими А.Н. и Р.С. е доказан по своето основание и размер. С престъпните си действия подсъдимите са укрили данъчни задължения в особено големи размери - 27 995.72 лева, които се явяват имуществени вреди от престъплението и на деликтно основание /чл.45 от ЗЗД/ двамата подсъдими ги дължат солидарно на основание чл.53 от ЗЗД на държавата. Изискуемостта на това вземане е възникнало към момента на довършването му - 15.11.2010 г. /по правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД/ и от тази дата до до окончателното изплащане, двамата подсъдими следва да се осъдят да платят дължимата законна лихва върху тази сума. На основание чл.78 ал.1 вр. с ал.8 от ГПК и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения и на на държавата, представлявана от министъра на финансите се дължи и 1369.87 лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение. В тази насока е и решение на Конституционния съд от 29.09.2016г. по конституционно дело №3/2016г.

Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимите за изтекла погасителна давност от деня на извършване на деликта /15.11.2010г./ до предявяване на иска - /21.06.2016г./ Не е изтекла погасителната давност на задължението на двамата подсъдими за репарация на вредите от престъплението /деликта/ по чл.45 от ЗЗД в срок от 5 години визирана в чл.110 от ЗЗД. Това е така защото по силата на чл.114 ал.3 от ЗДД се въвежда едно изключение от общото правило че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а именно давността за непозволеното увреждане започва да тече от откриването на дееца. Общата изискуемост на обезщетението при деликт започва да тече от деня на настъпването на деликта и без покана, по правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Но давността не започва да тече от тази дата, видно от чл.114 ал.3 от ЗЗД, а от откриването на дееца в края на 2015г. и началото на 2016г., от който момент давността не е изтекла. Това е така защото погасителната давност няма как да тече спрямо лице-ответник, което е неизвестно. ГПК не предвижда възможност за предявяване на иск срещу неизвестно лице, видно от чл.124-133 от ГПК. Ето защо давността тече от откриването на дееца и в случая  същата не е изтекла.

В настоящия случай наказателното дело е образувано с постановление на прокурор при ОП Пловдив на 12.06.2013г. срещу незвестен извършител. В началния момент на разследването двамата подсъдими са били разпитвани като свидетели по делото – /л.22-31, том І от ДП/. За пръв път двамата подсъдими са привлечени като обвиняеми на 24.11.2015г. за подс.Н. и на 05.01.2016г. за подс.С. /л.1-8, том ІІ от ДП/.

Вярно е че в мотивите на т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г., ОСГК и ОСТК на ВКС пише, че «в повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта», но настоящия случай не е такъв. Става дума за престъпление по чл.255 ал.1 вр. с ал.3 от НК, където наказателно отговорното лице, може да е всяко едно наказателно отговорно лице, видно от думата «който» в ал.1. Става дума за престъпна дейност извършвана най-често по повод търговската дейност на юридически лица, в случая на «Б.» ООД. Последното не носи наказателна отговорност, защото е юридическо лице. Ето защо кой носи отговорност за избягването на установяването и плащането на данъчни задължения е въпрос напълно неясен при започване на наказателното производство. Това може да са множество различини физически лица, управител, търговски представител, счетоводител, друг служител на търговското дружество и така нататък, както това е обяснено в т.3 на Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСНК. Ето защо точно в този случай въпреки принципното становище на ОСГК и ОСТК на ВКС за яснотата на дееца още към момента на извършване на престъплението това в конкретния казус изобщо не е така. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС  - Решение № 737/308/ от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 865/2009 г., III г. о., ГК.

Задължителната съдебна практика по приложението на нормата на чл.114 ал.3 от ЗЗД по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК обективирана в Решение № 380 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 429/2011 г., IV г. о., ГК, ясно сочи относно конкретния казус, че «Началният момент, от който започва да тече давностният срок при деликти, съставляващи същевременно и престъпления по глава VII от Особената част на НК, започва да тече от датата на откриването на дееца, което не може да стане по-рано от откриването на самото нарушение. По-конкретно не може да тече давност за престъпления, свързани с осуетяване на плащане на данъчни задължения, преди тези задължения да са установени от приходната администрация по съответния предвиден в ДОПК ред.” Което в случая е факт едва на дата 17.12.2015г., защото тогава данъчния спор относно процесните данъчни задължения е решен със сила на пресъдено нещо с решение №13840/17.12.2015г. по адм. дело №13569/2014г. на ВАС /л.35, том.ХІV от ДП/, видно обстоятелствената част на мотивите. Ето защо в казуса не е настъпила никаква погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.

Веществените доказателства – оригинални документи, ведно с фискални бонове, следва да останат приложени към досъдебното производство в том 5, защото не се съхраняват отделно от материалите по делото и няма да създадат затруднения със съхранението, а все пак са оригинални документи, със значение за счетоводството и за данъчни цели.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът следва да осъди  подсъдимия А.Н. и Р.С., със снета самоличност, да заплатят по отделно по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от по 471.80 лв., представляващи разноски направени в хода на досъдебното производство. 

          Мотивиран така съдът се произнесе с присъдата си.

 

                                                                         Председател: