РЕШЕНИЕ
Гр.София, 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май
През две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
Като изслуша
докладваното от съдия Маркова ч.гр..д.№ 5712 по описа за 2021
година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от ЗАД „А.Б.“/длъжник по изп.производство/ срещу „постановление“
№ 30810 от 05.04.2021 г., постановено
по изп.дело № 20218600400373 от ЧСИ В.М., рег.№ 860, с район на действие СГС, с
което е оставено без уважение възражението на длъжника относно определяне като размер
на адв.възнаграждение на взискателя в размер над 200 лв. , както и срещу
определения размер на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
В обстоятелствената част на жалбата се
сочи, че адв.възнаграждение, определено от ЧСИ в размер на 2 662 лв. е прекомерно
по смисъла на чл.10, т.1 от НМРАВ, където се приемал размер от 200 лв. Не било
дължимо възнаграждение по т.2 от чл.10 от същата Наредба, тъй като в случая било
извършено само образуване на изп.дело; вземането било удовлетворено в срока за
доброволно изпълнение и по нататъшни действия не били извършвани. Не била налице
и фактическа и правна сложност на делото. Освен това дружеството-длъжник било с
публично оповестени банкови сметки. Съобразно минималноустановения размер на
адв.възнаграждение от 200 лв. следвало да бъде намален и размерът на таксата по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Иска се обжалваното постановление да
бъде отменено, както и да бъде уважено възражението за прекомерност, а
адв.възнаграждение да бъде определено по реда на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2014
г. за минималните размери на адв.възнаграждение в размер на 200 лв., а не 2662
лв. лв., както е приел СИ.
С жалбата се претендират разноски –
държавна такса - 25 лв. и юриск.възнаграждение в размер на 200 лв. като със самата
жалба се представя списък по чл.80 ГПК.
По жалбата не е постъпил отговор от
взискателя – Г.М.А..
От ЧСИ се излагат мотиви за
допустимост на жалбата, защото същата била в обхвата на чл.435 ГПК, а по
същество излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че правилно били
присъдени и определени разноските в полза на взискателя като се позовава на
чл.2, ал.3 от НМРАВ. В случая било отчетено поведението на длъжника, който бил
станал повод за образуване на изп.дело. Събирането на сумите било станало
вследствие на наложените запори, т.е. принудително. По отношение на размера на
определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ излага мотиви, че адв.възнаграждение
следва да бъде включено в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл.83 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т.26 ТТРЗЧСИ и чл.78,
ал.1,т.1 ЗЧСИ.
По
допустимостта на жалбата:
За обжалваното постановление жалбоподателят
е бил уведомен на 09.04.2021 г.
Жалбата е подадена на 19.04.2021 г.
Следователно същата е в срока по
чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.
По
основателността на жалбата:
Процесното изп. дело е образувано въз основа на молба, подадена на 19.03. 2021 г. за събиране на сумата в размер на
50 000 лв. – главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 29.08.2017 г. ведно със законната лихва от 08.12.2018 г. до
окончателното плащане, по изп.лист от 18.
02.2021 г., издаден от АС,гр.Варна.
Претендирани са и разноски, вкл. такива за
адв.възнаграждение.
С разпореждане от 19.03.2021 г. ЧСИ е приел
следните разноски: адв.хонорар в размер на 2 662 лв., авансови такси по
чл.79 и чл.80 от ЗЧСИ в размер на 84 лв.
С поканата за доброволно изпълнение, изх.№ 25207/19.03.2021
г. ЧСИ е определил за дължими разноски
по изпълнителното дело –160,80 лв.- разноски по изп.дело, такса по т.26 от ТТРЗЧСИ – 4 546,44 лв./с ДДС/, както и сумата в размер на 2 662 лв.,
която освен адв.възнаграждение включва и др.суми като възнаграждение за вещо
лице, пазач и др. или общо задължение в размер на 68 924,80 лв.
Оправена е ПДИ до длъжника
/жалбоподател/ за заплащане на сумите. Поканата
е била връчена на длъжника, който признава това.
На 30.03.2021 г. е постъпило
от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК с доводи аналогични на тези в
жалбата, по която е образувано настоящето производство. Направено е и искане СИ
да намали и таксата по т.26 Тарифата по ЗЧСИ.
С обжалваният акт, изх. № 30810 от 05.04.2021 г. /наречен от
жалбоподателя „постановление“/ възражението по чл.78, ал.5 ГПК е оставено
без уважение без изложени конкретни мотиви.
По доводите в жалбата:
Съгласно
чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените
им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато
участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат
увредени права и законни интереси на други действие в разрез с основните права
на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България),
извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не
следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен
с компетентността да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи
за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а
при превратното им упражняване следва да откаже защитата им.
Отговорността за разноски цели не да
обогати кредитора, а да възстанови реално направените разноски, виж в този
смисъл РЕШЕНИЕ № 325 ОТ 29.12.2014 Г.
ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
„Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва
изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това съдебният
изпълнител следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от
страните в процеса и когато тези права се упражняват превратно/ какъвто е
настоящият случай/ следва да откаже тяхната защита“- решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО.
Основателен е довода на
жалбоподателя, че не се касае до изп.дело с фактическа и правна сложност.
В конкретния случай
единственото действие, което е предприето от взискателя е това по образуването
на изп.дело.
Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.
Запорите са извършени преди
длъжника да е получил поканата за доброволно изпълнение поради което не може да
му бъде вменено соченото от ЧСИ виновно поведение.
При липсата на поведение на
длъжника, което да е станало пречка за реализирането на изпълнителния способ,
което поведение е основание за възникването на отговорността на длъжника за
разноски по изпълнението, на него не може да му бъде възложена отговорността за
извършените от взискателя във връзка с нереализирания изпълнителен способ
разноски, а същите следва да останат в тежест на извършилия ги, като в тази
връзка са и т. 6 и т. 11 от ТР № 2/26.02.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
Налага се извод, че жалбата
е основателна във връзка с възражението по чл.78, ал.5 ГПК, а обжалваният отказ
на ЧСИ ще следва да бъде отменен относно разноските за адв.възнаграждение за
разликата над 240 лв./с ДДС/ тъй като са налице данни адвоката да е регистриран
по ДДС.
Следва да отбележим, че
сочените от ЧСИ в ПДИ като разноски, включени в присъдената сума от 2 662
лв.- възнаграждение за вещо лице, пазач и др., липсват данни да са извършени.
Длъжникът не може да бъде обременяван да плати на взискателя разноски за
неизвършени изп.действия.
Що се касае до искането за намаляване размера на пропорционалната
такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ, съдът излага следните мотиви:
Според забележка 4 към т. 26 от
Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В
същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото
изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист.
Съгласно забележка 27а към т. 26 от Тарифата, максималният размер на пропорционалната
такса по т. 26 не може да надвишава една десета от вземането.
Ето защо в настоящия случай
дължимата такса по т. 26, изчислена по реда на т.26, б.г) от Тарифата при материален
интерес от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв.
+ 6 на сто за горницата над 10 000 лв. е в размер на 3 220 лв.
В ПДИ съдебния изпълнител е
посочил размер от 4 546,4 4 лв., то определена такса по т.26 е извън
рамките на законното съответствие с материалния интерес по издадения изпълнителен
лист.
Точното определяне, начисляване
и събиране на дължимите такси по ТТРЗЧСИ е задължение на частния съдебен
изпълнител. Неизпълнението на
тези задължения представлява
несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, т.е. налице е
противоправно поведение, виж в този смисъл ТР № 2/13 от 26.05.2015 г. на ОСГТК
на ВКС.
Следователно, жалбата и в тази
й част е основателна.
По разноските:
С оглед утвърдената вече
съдебна практика в производство по разноски, разноски не се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ „постановление“ № 30810 от 05.04.2021 г., постановено по изп.дело №
20218600400373 от ЧСИ В.М., рег.№ 860, с район на действие СГС, с което е
оставено без уважение възражението на длъжника- ЗАД „А.Б.“,
вх.№ 22071 от 02.04.2021 г. относно
определяне като размер на адв.възнаграждение в полза на взискателя Г.М.А., в
размер над 200 лв. , както и у определения размер на таксата по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ за сумата над 3 220 лв.
И вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определеното от ЧСИ В.М., рег.№ 860, с район на
действие СГС, по изп.дело № 20218600400373, адв.възнаграждение в полза на
взискателя – Г.М.А., ЕГН **********, до сумата в размер на 240 лв. /с ДДС/.
НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по т.26 от
Тарифата по ЗЧСИ по изп.дело №20218600400373 по описа на ЧСИ В.М., рег.№ 860, с район на
действие СГС, до сумата в размер на 3 220 лв.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: