РЕШЕНИЕ
№ 1626
гр. Бургас, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120106103 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от
Производството е образувано по подадена искова молба от М. Н. С. с ЕГН
**********, срещу „Кредирект“ ЕООД с ЕИК ........................., с която е
предявен иск по чл. 55 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 695,11 лв., представляваща недължимо заплатена сума по нищожна
клаузата, обективирана в чл.18 от договор за потребителски кредит №
975552/05.12.2023г.
Ищцата твърди, че по силата на сключен с „Кредирект” ЕООД договор за
паричен заем, последното й е предоставило кредит в размер на 800 лв. със
срок на погасяване от 18 месеца, при ежемесечни вноски, ГЛП от 47% и ГПР
от 58,31 %. Сочи, че допълнително е дължала заплащане и на неустойка в
размер на 1156,20 лв., но счита, че клаузата за така посочената неустойка е
нищожна, като развива подробни съображения в тази насока. Моли за
уважаване на предявените искове, както и за присъждане на сторените
разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответното дружество оспорва предявения иск и моли същият
да бъде отхвърлен. Излага множество твърдения и възражения, чрез които
обосновава неоснователността на предявения иск.
1
В случай че съдът уважи в цялост или част от предявената осъдителна
претенция на ищеца, ответното дружество моли същата да бъде прихваната
със вземането на Кредирект ЕООД по договор № 1094744 в размер на 2 300
лева, представляващо непогасената главница по договора, до размера на по-
малкото от двете вземания. Сочи, че вземането на ответното дружество по
договор № 1094744 е претендирано за плащане по гр. д. № 6104/2024 г. на
Районен съд - гр. Бургас, като е предявен насрещен иск в тази смисъл, поради
което и желае да бъде извършено съдебно прихващане между вземанията.
Съдът е констатирал, че в РС Бургас е образувано и последващо
гражданско дело с предмет иск по чл. 55 от ЗЗД между същите страни. Така
гр.д. №6104/2024 г. по описа на РС - Бургас е образувано по повод на подадена
искова молба от М. Н. С. с ЕГН **********, срещу „Кредирект“ ЕООД с ЕИК
........................., с която е предявен иск по чл. 55 от ЗЗД, с твърдения, че
ищцата е заплатила на ответника суми, въз основа на недействителни клаузи
от договор за кредит. При анализ на двете производство съдът е установил, че
сключените между страните договори за кредит са свързани помежду си,
доколкото с единия е погасено задължението по другия.
Предвид горното с Определение № 487/23.01.2025г. съдът е
присъединил производството по гр.д. № 6104/2024г. към това по настоящото
гр.д. № 6103/2024г.
Гражданско дело № 6104/2024г. е образувано по искова молба на М. Н.
С. против „Кредирект” ЕООД, за прогласяване нищожността на чл.18 от
сключения между страните договор за потребителски кредит с № 1094774 /
21.06.2024 год., като заобикалящ императивна законова разпоредба - чл.19,
ал.4 и ал.5 от ЗПК, както и поради противоречието му с добрите нрави.
Ищцата твърди, че по силата на сключен с „Кредирект” ЕООД договор
за паричен заем, последното й е предоставило кредит в размер на 2300 лв. със
срок на погасяване от 18 месеца, при ежемесечни вноски, ГЛП от 50% и ГПР
от 62.98 %. Сочи, че допълнително е дължала заплащане и на неустойка в
размер на 4 418.72 лв., но счита, че клаузата за нейната дължимост е нищожна,
затова моли за уважаване на исковете. Ангажира доказателства и претендира
деловодните разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК процесуалният представител на
ответното дружество е оспорил изложеното в исковата молба, като на свой ред
е изложил защо счита, че неустоечните клаузи не страдат от твърдените от
ищеца пороци. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Предявява насрещни искове за осъждане на ответницата да заплати на
ищцовото дружество сумата от 2300 лв. - предсрочно изискуема главница,
предоставена по посочения договор за кредит, а евентуално, ако договорът за
2
кредит бъде обявен за недействителен - да върне същата сума,
представляваща чистата стойност на предоставения кредит по
недействителния договор.
В срока за отговор на насрещните искове, пълномощникът на С. е
депозирал отговор, преповтарящ съображенията, изложени с първоначалната
искова молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните не се
явяват и не изпращат процесуални представители. По делото са депозирани
писмени молби от всяка от страните, с които последните изразяват
становищата си по същество, представят списъци с разноски и претендират
тяхното присъждане.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по
делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази
предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и
отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Договор за кредит № 975552/05.12.2023г.,
сключен между „Кредирект“ ЕООД (кредитор) и ищцата М. С.
(кредитополучател), с който на ищцата е отпуснат потребителски кредит в
размер на 800 лв. при следните условия: брой вноски по кредита - 18,
фиксиран лихвен процент - 47 %, ГПР – 58,31%, общо дължима сума по
кредита – 1179,80 лв., дата на връщане на сумата по кредита 05.06.2025 г. В
договора е посочено, че изчисленият ГПР включва параметрите по ал. 2 на чл.
3, в това число общите разходи по кредите съгласно §1, т. 1 от ЗПК, а именно
възнаградителна лихва.
В чл. 6 от договора страните са предвидили, че същият ще бъде
обезпечен или чрез безусловна банкова гаранция, или чрез поръчителство на
едно или две физически лица, при конкретно разписани условия, на които
следва да отговарят поръчителите. В чл. 18 от договора е предвидено, че при
непредоставяне едно от предвидените с договора обезпечения,
кредитополучателят дължи наустойка в размер на 1 540. 54 лв. Така
посочената неустойка е предвидена предварително между страните и може да
се заплаща разсрочено от кредитополучателя.
По делото е представен Договор за кредит № 1094744/21.06.2024г.,
сключен между „Кредирект“ ЕООД (кредитор) и ищцата М. С.
(кредитополучател), с който на ищцата е отпуснат потребителски кредит в
размер на 2300 лв. при следните условия: брой вноски по кредита - 18,
3
фиксиран лихвен процент - 50 %, ГПР – 62,98 %, общо дължима сума по
кредита – 3465,25,80 лв., дата на връщане на сумата по кредита 22.12.2025 г. В
договора е посочено, че изчисленият ГПР включва параметрите по ал. 2 на чл.
3, в това число общите разходи по кредите съгласно §1, т. 1 от ЗПК, а именно
възнаградителна лихва.
С подписване на договора страните са предвидили да се рефинансира
сключеният на 05.12.2023г. договор за паричен заем № 975552/05.12.2023г.,
като заемателят е заявил, че желае да погаси цялото задължение по посочени
договор, в това число главници, лихви, такси и неустойки, възлизащи на обща
стойност от 769,37 лв.
В чл. 6 от договора страните са предвидили, че същият ще бъде
обезпечен или чрез безусловна банкова гаранция, или чрез поръчителство на
едно или две физически лица, при конкретно разписани условия, на които
следва да отговарят поръчителите. В чл. 18 от договора е предвидено, че при
непредоставяне едно от предвидените с договора обезпечения,
кредитополучателят дължи наустойка в размер на 4 418,72 лв. Така
посочената неустойка е предвидена предварително между страните и може да
се заплаща разсрочено от кредитополучателя.
Представено е платежно нареждане, видно от което ищцата е получила
сумата от 1 530,63 лв., като наредител на сумата е „Кредирект“ ЕООД, а
основанието за паричния превод е „заем съгл. дог. 1094744“.
По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която е установило, че по Договор за потребителски кредит № 975552
от 5.12.2023г. има извършени плащания от М. Н. С. в размер на 1710.71 лв.,
като на 21.06.2024г. е направено плащане в размер на 769.37 лева, средствата
по което са от отпуснат кредит по договор за потребителски кредит №1094744
от 21.06.2024г. Установява се още, че по Договор за потребителски кредит
№1094744 от 21.06.2024г. няма извършени плащания от М. Н. С.. При
извършена проверка в счетоводството на ответника вещото лице е установило,
че по Договор за потребителски кредит № 975552 от 5.12.2023г. ищцата е
погасила неустойка в общ размер на 661,18 лв., лихва в размер на 200,98 лв.,
48,55 лв. такса, както и 800 лв. главница. При така извършените плащания по
договора от 05.12.2023г. не са останали дължими от ищцата суми. По договор
за потребителски кредит № 1094744/21.06.2024г. са останали дължими суми в
общ размер на 9041.62 лева - по пера- главница в размер на 2300 лв., лихва в
размер на 1165,28 лв., неустойка в размер на 4418.72 лв., и такси и разноски в
размер на 1157.62 лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
4
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В случая несъмнено се касае за договор за потребителски кредити по
смисъла на ЗПК, поради което същите следва да отговарят на предвидените в
този закон условия.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по конкретно определен
начин.
Съгласно чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит; ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания, като при изчисляването му не се включват следните разходи: 1/
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит; 2/ разходите, различни от покупната
цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой
или чрез кредит; 3/ разходите за поддържане на сметка във връзка с договора
за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент,
позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на
плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в
друг договор, сключен с потребителя.
В чл. 22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 , и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен, като липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до недействителност на договора, а чл. 23 ЗПК
предвижда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
В настоящия случай в Договор за кредит № 975552/05.12.2023г. е
посочено, че ГПР е в размер на 47 %, като в самия договор е предвидено, че
единственият разход по кредита, който е включен при изчисляването на ГПР, е
5
договорната лихва.
При така сключеният договор за кредит съдът приема, че за него
приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и
чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния
договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Съгласно чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП неравноправна е клауза в договор,
сключен с потребител, която е в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание или да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора.
Съдът, като съобрази текста на сключения договор намира, че така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновното неспазване на задължението за предоставяне
на обезпечение. По същността си тя не обезпечава изпълнението на основното
задължение по договора, а вторичното задължение за предоставяне на
обезпечение. Само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди от кредитора. Следователно уговорената неустойка
излиза извън основните й функции - обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, доколкото същата се дължи дори при редовно изпълнение на
поетите задължения за връщане на заетата сума, в която хипотеза не би имал
право да се ползва от обезпечението. Дори при изпълнение на поетите
задължения за връщане на заетата сума, ведно със съответната
възнаградителна лихва, отново съобразно уговорките по договора се дължи
претендирана неустойка, което противоречи на същността на неустоечната
клауза. Тоест, кредиторът получава реално парична сума, заедно с вноските по
кредита и на техния падеж, преди да са настъпили каквито и да е вреди. По
този начин се достига до значително оскъпяване на ползвания заем, като
размерът на неустойката е необосновано завишен, спрямо предвидимите при
сключване на договора вреди, поради което е налице хипотеза на типично
неравноправно договаряне по смисъла на чл. 143, ал. 2 т. 3 ЗЗП. С включване
на това вземане за неустойка в погасителните вноски по съществото си се
6
добавя сума, която се явява печалба за дружеството.
Следователно начинът, по който е уговорено погасяването на
задължението за неустойка, позволява то да се определи като разход по
кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съобразно дефиницията на чл.
19 ЗПК. Следва да се посочи още, че правилата на чл. 16 и чл. 10а ЗПК
вменяват задължение на кредитора, преди сключване на договора за кредит
сам да оцени кредитоспособността на потребителя и то без да начислява
допълнителни суми за това. Ето защо не следва върху кредитополучателя да
се прехвърля финансовата тежест за оценката на платежоспособността на
длъжника и евентуалните вреди, които кредиторът би могъл да претърпи, ако
се окаже неплатежоспособен.
Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо
кредитора, доколкото той не разполага с действителна информация колко
точно е оскъпяването по кредита. Това се явява в директно противоречие с чл.
3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено
на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие
с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да вземе
информирано и икономически обосновано решение дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
то е необхоД. в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Неустойката за
непредставяне на обезпечение не е отразена като разход при формиране на
ГПР, което е в противоречие с изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При това
положение не става ясно по какъв начин и от какви компоненти се състои ГПР
в процесния договор за кредит, като се създава основателно съмнение относно
посочване в договора за кредит на ГПР по-нисък от действителния такъв.
Очевидно е, че при изчисляването на ГПР по кредита, посочен в размер на
58,31 % , не е включена и дължимата неустойка. С така предвидената
неустойка неминуемо ще се стигне до увеличаване на ГПР и то съществено,
предвид това, че същата е в почти двоен размер на отпуснатия заем. Затова и
доколкото неустойката представлява разход, който е следвало да бъде включен
в ГПР, то при липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е
налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Така
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о.,
7
ГК. От това следва, че кредитополучателят дължи връщане единствено
чистата стойност на кредита.
С оглед на горното и тъй като в случая се установи, че неустойката не
участва при формиране на ГПК, съдът намира, че ГПР е неточно посочен в
процесния договор за потребителски кредит, съответно договорът е сключен в
нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК и на основание чл. 22 ЗПК същият е
недействителен. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК ищцата
е следвало да върне само чистата стойност на кредита, която е в размер на 800
лв. - главница, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо и
тъй като по делото се установи, че платените от ищцата суми по процесния
договор са в общ размер от 1710.71 лв., съдът намира, че същата е платила без
основание на ответното дружество сумата от 800 лв., поради което тази сума
следва да й бъде върната. Предвид това и тъй като искът е предявен в по-
нисък размер, а именно за сумата от 695,11 лв., същият се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен в пълен размер. В полза на ищцата следва да
бъде присъдено и обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане.
Аналогични са правните изводи на съда и досежно исковата
претенция, касаеща Договор за кредит № 1094744/21.06.2024г. и по-
конкретно претенцията за прогласяване нищожността на чл.18 от същия.
Както беше посочено и по-горе, съдът приема, че ищцата се явява
потребител, по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит и за неговата валидност и последици важат
изискванията на Закона за потребителския кредит. Предвид това следва да се
обсъдят твърденията на процесуалния представител на ищцата за
недействителност на договора за заем в посочената в исковата молба част,
поради неспазване разпоредбите на ЗПК. Нещо повече, съдът е длъжен да
извърши такава проверка, дори да не е налице възражение в тази насока.
Такова е и даденото разрешение във формираната задължителна практика на
ВКС - Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г.
на ОСГТК на ВКС, според което съдът се произнася в мотивите на решението
по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи, които са от значение
за правния спор, без да е направено възражение, ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, независимо от
вида на договора и страните по него. В настоящия случай съдът приема, че
договорът за кредит № 1094744/21.06.2024г. е нищожен, като такава е и
конкретно и клаузата на чл. 18. Доколкото ищцата претендира прогласяване
нищожността само на посочената клауза, то и съдът не може да прогласи
8
нищожност на целият договор в диспозитива на решението си, а следва да се
ограничи до конкретиката на исковата претенция. Поради това като нищожен
договорът следва да се прогласи единствено в мотивите на настоящото
решение.
По насрещния иск:
По насрещния иск, с който насрещният ищец претендира осъждане на
М. С. да му заплати сумата от 2300 лв., представляваща неплатена главница по
договора за кредит, поради наизпълнение, а евентуално поради прогласяване
нищожност на договора, съдът намира следното:
Към датата на предявяване на насрещния иск – 04.11.2024 г. кредитът не
е бил изцяло изискуем, доколкото видно от погасителния план, падежът на
последната погасителна вноска настъпва на 22.12.2025 г. Кредитът не е бил
изцяло изискуем поради падежиране на всички погасителни вноски и към
датата на приключване на съдебното дирене – 10.06.2025г. По делото не са
ангажирани доказателства, че кредиторът е упражнил потестативното си
право да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което и не може да се
приеме, че така предявеният иск е основателен за целия размер. По делото не
са ангажирани доказателства от насрещната страна, че е погасила всички или
част от падежиралите вноски, а съдът изрично е посочил на страната, че е
нейна доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства. Нещо
повече, ответницата по насрещния иск дори не е навела твърдения, че е
заплащала каквито и да било суми по процесния договор.
Въпреки горното, доколкото съдът прие и двата договора за кредит за
недействителни в изложените вече мотиви, то следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която предвижда, че при обявяване на договора
за кредит за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, включително и
възнаграждение за поръчителство. Ето защо съдът намира, че предвид
недействителността на договорите за кредит, ответницата по насрещната
претенция следва да заплати на ищеца чистата стойност на кредита, а именно
сумата от 2300 лв.
Ответникът по насрещния иск е направил искане, при уважаване на
претенцията му, да бъде извършено прихващане между двете вземания до
размера на по-малкото от двете. Тъй като съдът уважи исковата претенция на
ищцата до предявения размер от 695,11 лв., както и насрещната претенция на
ответника за сумата от 2 300 лв., следва да бъде уважено и искането за
съдебно прихващане на двете суми. При това положение предявеният от
ищцата иск, доколкото е за по-малката сума, следва да бъде отхвърлен като
9
погасен чрез прихващане. Насрещният иск следва да бъде уважен до сумата
от 1 604,89 лв., за разликата до пълния размер следва да бъде отхвърлен, като
погасен чрез прихващане.
По отговорността за разноски:
При този изход от спора по главния иск ищцата има право да й бъдат
присъдени сторените разноски в процеса. С исковата молба по гр.д. №
6103/2024г. същата е представила списък по чл. 80 от ГПК, видно от който
претендира сума в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса, както и
сумата от 400 лв. за процесуално представителство, осъществено по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. С исковата молба по гр.д. № 6104/2024г. ищцата
претендира 176,74 лв. за държавна такса и 841,87 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна е
прекомерно. Видно от същото, както и от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от
Наредба 1 за възнаграждения за адвокатска работа, минимално предвиденото
възнаграждение, съобразено с материалния интерес в настоящото
производство, възлиза на сумата от 695,11 лв. (погр.д. 6103/2024г.) и 4418,72
лв. (по гр.д. 6104/2024г.) Предвид това и претенцията от 400 лв. за първото
дело и 841,87 лв., не може да бъде приета за прекомерна, предвид правната и
фактическа сложност на процеса. Ето защо, основателно се явява искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение дължимо в полза на адв. Д. Б. С. -
процесуален представител на ищеца, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Ответникът по главните искове следва да бъде осъден да заплати в полза
на съдебната власт и по сметка на РС Бургас възнаграждението на вещото
лице по изготвената ССчЕ, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, което е в размер
на 300 лв.
Ищецът по насрещния иск е направил по делото разноски за държавна
такса в размер на 100 лв., както и разноски за адвокатско възнаграждение в
качеството на ищец в размер на 480 лв. Представил е и списък на сторените
разноски, както и доказателства за тяхното извършване. Предвид това и
предвид уважената част на исковата му претенция, съдът намира че в негова
полза следва да бъде присъдена сумата от в цялост.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.18 от сключения между
10
„Кредирект“ ЕООД с ЕИК ......................... и М. Н. С. с ЕГН **********
Договор за потребителски кредит с № 1094774 / 21.06.2024 год., като
заобикаляща императивна законова разпоредба - чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. С. с ЕГН **********, с адрес:
....................................... против „Кредирект“ ЕООД с ЕИК .........................,
със седалище и адрес на управление ........................................, иск с правно осн.
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 695,11 лв.,
представляваща недължимо заплатена сума по нищожна клауза, обективирана
в чл.18 от Договор за потребителски кредит № 975552/05.12.2023г., като
погасен изцяло след извършено съдебно прихващане с вземане на
ответника срещу ищцата в размер на 2 300 лв., дължимо по Договор за
кредит № 1094744/21.06.2024г.
ОСЪЖДА М. Н. С. с ЕГН **********, с адрес: .......................................,
да заплати на „Кредирект“ ЕООД с ЕИК ........................., със седалище и
адрес на управление ........................................, сумата от 1 604,89 лв.,
представляваща непогасено задължение за главница, дължима по Договор за
кредит № 1094744/21.06.2024г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдената сума до пълния размер на иска от 2300 лв., като погасена чрез
прихващане с вземане на М. Н. С. в размер на 695,11 лв., дължимо по
Договор за потребителски кредит № 975552/05.12.2023г.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД с ЕИК ........................., със седалище и
адрес на управление ........................................, да заплати на М. Н. С. с ЕГН
**********, с адрес: ......................................., сумата от 226,74 лв.,
представляваща заплатената държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД с ЕИК ........................., със седалище и
адрес на управление ........................................, да заплати на адв. Д. Б. С. от АК
Пловдив, сумата от 1 241,87 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, дължима на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 2
от ЗАдв.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД с ЕИК ........................., със седалище и
адрес на управление ........................................, да заплати по сметка на РС
Бургас сумата от 300 лв., представляваща заплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Н. С. с ЕГН **********, с адрес: .......................................,
да заплати на „Кредирект“ ЕООД с ЕИК ........................., със седалище и
адрес на управление ........................................, сумата от 580 лв.,
представляваща сторените разноски по насрещния иск, на основание чл. 78,
11
ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
12