РЕШЕНИЕ
Номер 2890 18.07.2018 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
IV брачен състав
В публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и
осемнадесета година в следния състав:
Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА
Секретар: София Чаушева
като разгледа докладваното от съдията
дело номер 17984
по описа за 2017 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 150 от СК.
Производството по делото е образувано по иск
по чл. 150 от СК,
предявен от Н.Б.К. ЕГН ********** и
А.Б.К. ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Т.П.Р. ЕГН **********, с настоящ адрес *** против Б.П.К. ЕГН ********** с адрес: ***
Ответникът е баща на малолетните деца Н. и А.. С решение № 4349/2015год. по
гр.дело № 13816/2015год,по описа на ПдРС, същият бил осъден да изплаща на
децата си ежемесечна издръжка в размер на по 95 лева за всяко дете. От 2015 година, когато е постановено решението на Пловдивски
районен съд по присъждане размера на издръжката до сега се променили
социално-икономическите условия на живот в страната. От
това значително нараснали и разходите, свързани с издръжката на двете деца.
Н. бил ученик в ****
клас на ОУ **** - гр. П., като само за заплащане на пътните
му разходи ежемесечно му били необходими около 45 лева. А. посещавал
общинска детска градина **** в
град град П., за която заплащали месечна такса от 50
лева. И за двете деца били необходими средства за
задоволяване на техните потребности, свързани с покриване на разходите за
дрехи, прехрана и издръжка. Майката работила в **** град П., като
получавала БТВ от 1272,63 лева и с наличните й трудови доходи едновременно
следвало да подсигурява цялостната издръжка на семейството, да плаща наем за
жилището, в което живеели тримата - тя и децата, да заплаща ежемесечните
необходими потребителски разходи /ел. енергия,
водозахранване, отопление и др/, както и своевременно да погасява кредитните си
задължения към Банка **** при месечна вноска в
размер на 300 лева.
Ответникът понастоящем работил като **** в А.за а. компания, чието наименование ищците не могат да
посочат, тъй като ответникът укривал тази информация от тях, а и доколкото им било известно не е
оповестил това обстоятелство пред държавните органи в РБългария и реализирал
трудови доходи от около 3000 щатски долара, достатъчни за задоволяване на
личните му нужди и за изплащане на издръжка за двете деца.
Направено е
искане съдът да постанови решение с което да измени издръжката на двете деца
като осъди техният баща и ответник в производството да им заплаща увеличен размер на издръжката
от 95 лева на 250 лева за всяко
едно от тях, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда, ведно със зак. лихва върху всяка
закъсняла вноска от падежа й до окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил такъв от ответникът
Пловдивският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Между страните не се спори, а и от
приложените удостоверения за раждане / лист 7 и 8 от делото/ е видно, че Н.Б.К.
ЕГН ********** и А.Б.К. ЕГН **********, са деца на Т.П.Р.
ЕГН **********и Б.П.К. ЕГН
**********
Видно от представеното Решение № 4349/2015год. постановено по гр.дело № 13816/2015год. по описа на ПРС, същият бил осъден да изплаща
на децата си Н.Б.К. ЕГН ********** и А.Б.К. ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител Т.П.Р. ЕГН **********ежемесечна
издръжка в размер на по 95 лева за всяко дете.
От показанията на разпитания свидетел
на ишцовата страна Й. Х. Х.,
без родство със страните, става ясно, че децата живеели при
майка си Т. А. на квартира. Майката плащала около 300 лв. наем
за квартира. С бащата не бил близък, близък бил
смайката. Виждали се редовно, били приятели.
От началото на годината живеели заедно с нея и децата. Т. работела във фирма ****. Месечните й доходи били около 1100-1200 лв. брутна заплата. Н. бил
ученик в **** клас. Ходил на занималня. Водили го на училище сутрин с кола,
после го прибирали, давали му пари сутринта за закуски.
По 2 лв. на ден му давали за закуска. Купони му
купували за стола в училище.
Сумата за купони била
около 15 лв. на седмица. Боледувал често, особено през зимните месеци. Н. не посещавал извънкласни форми на обучения. Вкъщи
имал интернет, имал мобилен телефон и таблет.
А. ходел
на детска градина. Таксата била 50 лв. на месец за детска
градина. Също го
водили с кола на градина и го взимали. Записали го на футбол в градината.
Имало
допълнителна такса за футбола, която била около 100 лв. на година в
периода, в който е на градина. Единия като се разболеел, болестта се прехвърляла на другия като били заедно. Малкият
нямал мобилен телефон, имал таблет. Момчетата били малко
буйни и доста износвали обувки и анцузи, и им се купували
нови. Били в такъв период, че растели и израствали бързо дрехите. С баща им се виждали веднъж в годината. Не знаел баща им
дали освен издръжката им е давал други пари. Децата не били
носили пари на майка им от него. Децата казвали, че баща им работил в
чужбина и поддържали връзка по телефона с
него. Купувал
им дрехи, но това било за
даден период, когато бил тук.
Имал един месец почивка, когато идвал в България. Доколкото свидетеля знае, ответникът работел в А. като
охрана. Преди около две години ответникът Б.
поискал паричен заем от Т..
Имал някакви задължения, които искал да си погасява и обещал да й ги върне след първа заплата.
Щял да получава добри пари и щял да ги върне още с първата
заплата. До ден днешен тези пари не били върнати още. Заемът
от Т. бил 2000
лв. Тази
година през месец февруари ответникът купил
якета и дрехи на децата, но им били
малки и не успели да ги носят. Свидетелят знаел,
че ответникът има задължения към банки и затова той помагал на Т. за децата и за наема. Заплащал бил 100
лв. за
част от наема. Децата се гледали
добре от майката. Боледували, но все пак ходели на градина, на училище, общували с други деца и се разболявали. Когато
била свободна майката им ги карала с кола, когато бил свободен, свидетелят ги карал
на училище. В същата фирма до преди един месец работил. В различни смени били с Т..
Съдът кредитира показанията на свидетеля Х.. Намира същите за непротиворечива помежду
си и на останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетелят разказва пред съда за личните и преки свои
впечатления от отношенията между страните.
От изготвения социален доклад от
ДСП – П., изготвен на базата
на проведени разговори с майката и детето Н.. С А. не е проведена среща, тъй-като е във ваканция от 24.05.2018г. и пребивава при
баба си по майчина линия в гр. С., става ясно, че Т.Р. и Б.К. сключили граждански брак през **** г. През м. *** ***г. се развеждат по взаимно съгласие. Родителските
права спрямо децата Н. и А. са предоставени на майката. Определена е месечна
издръжка от 95 лв. за всяко дете. Към настоящия момент Т.Р.
и двете деца живеят в жилище под наем. Тя сама се грижи за двете момчета,
като разчита на подкрепа от своята майка. По думи на г-жа Р., бащата не
е изпращал редовно издръжката за децата, но от една година, тя всеки месец
получава определената сума за децата. Според разказаното от
нея с израстването на децата се увеличават и техните нужди. Г-жа Р.
съобщава, че за детска градина всеки месец заплаща такса от 50 лв.; такса за
охрана в училището на Н., освен това комунално-битовите й разходи /заплащане на
топла и студена вода, електричество, отопление през зимния сезон от ТЕЦ/ плюс
наема са на стойност около 500лв. на месец. Майката споделя, че среща затруднение при осигуряването на средства
за участията на Н. в спортни празници, в училищни екскурзии, Коледни и
новогодишни празници.
По думи на Т.Р., бащата
на Н. и А. от м. февруари 2017г. пребивава в чужбина. Тя разказва, че не поддържа връзка с него, но той почти всяка вечер
разговаря с Н. по телефона. Разговаря и с А.,
но по-рядко, тъй като детето не винаги имало желание за това. Г-жа Р. споделя, че бащата на децата им обещава, че ще им купи
играчки или други желани оттях неща, но не изпълнява обещанията си. По информация от Т.Р., тя полага основни
грижи за децата. В грижите си за тях получава помощ от своята майка, която е
пенсионер по болест. Тя придружава А. и Н. до детската
градина и училището и обратно, когато г-жа Р. е на работа. Грижи се и за това децата да имат винаги домашно приготвена храна.
На момчетата са осигурени учебни пособия и дрехи, а също и
занимателни игри.
Личен лекар на двете деца
е д-р Й. С.
с адрес на практиката в ****. Направени са им всички
задължителни за календарната възраст имунизации и профилактични прегледи.
По данни от г-жа Р., момчетата често боледуват през
преходните сезони и се налага закупуването на лекарства. Майката
заявява, че се старае да осигури всичко необходимо за посрещане на техните
базови, здравни и емоционални потребности, но среща трудности от финансов
характер.
Децата и майката живеят
на квартира. Заплащат наем от 250 лв. Жилището се
състои от спалня и всекидневна с кухненски бокс, баня с вана, тоалетна и
перално помещение. Майката и момчетата спят в една
стая, която е обзаведена със двуетажно детско легло и спалня. За ученическо бюро е приспособена една маса. В жилището се поддържа добра хигиена. Обзавеждането
е функционално и са създадени удобства, съобразени с възрастта на децата, за
което е осигурена сигурна и безопасна среда.
Т.Р. разказва, че работи като **** във фирма. От един месец работи само редовна
смяна. По нейни думи, заплатата й е в размер на 1143
лв.
По информация от майката
семейството не живее изолирано. Общува със
съседи и приятелски семейства с деца. Децата Н. и А. и
Т.Р. поддържат връзка с членове от разширеното семейство по майчина и бащина
линия на децата.
Н. е на *** години, с нормално психическо и физическо
развитие за календарната възраст. По време на срещата ни беше
облечено с чисти и подходящи за сезона дрехи. Завършил
е **** клас в ОУ **** с много добър успех. Момчето е много общително. Посещавало е
редовно училище и занималия след обяд. Разказа, че има
приятели в класа и съседски деца, с които общува. През
свободното си време обича да рисува. Има желание да
тренира футбол. Детето има изграден режим за спане,
хранене и свободни занимания. Н. разказа, че
след като баща му е заминал за чужбина, всяка вечер разговаря с него по
телефона. Споделя, че от 01.06.2018г. двамата не са общували.
А. е на *** години. Направени са му
всички задължителни за календарната възраст имунизации и профилактични
прегледи. Редовно посещава детска градина ****.
Между децата и майката
има изградена привързаност. Детето разказва, че е привързан и към баба си по
майчина линия. До 01.06.2018г. Н. и брат му са посещавали и баба си по бащина линия.
По думи на Т.Р. бащата на
Н. и А. не поддържа връзка с нея. По нейна информация, той не се
интересува от тяхното развитие, занимания и интереси. Г-жа
Р. сътрудничи на социалната служба.
Въз основа на проведените разговори и наблюдения
могат да бъдат направени следните изводи:
Децата Н. и А. се
отглеждат от майка си при добри жилищни и хигиенни условия. В грижите си за децата майката, получава
подкрепа от своята майка; Майката
се стреми да посреща по адекватен начин потребностите на децата, но среща
затруднения от финансов характер; Детето
Н. е в училищна възраст и има потребност от закупуване на учебни пособия,
джобни пари, средства за задоволяване на индивидуалните му интереси и
потребности предвид възрастта. Детето А. е в *** възраст и има нужда от задоволяване на
индивидуалните му интереси и потребности предвид възрастта. В интерес на децата е да
бъде определен подходящ размер на месечна издръжка, позволяваща сигурност и
стабилност в ежедневието за в бъдеще.
По делото съществуват писмени доказателства касателно доходите
на майката на децата - Т.П.Р. с ЕГН **********. Лицето няма регистрация като ЕТ, няма регистрация
като самоосигуряващо се лице. Няма участие в търговски дружества. Приложена е Справка актуално състояние на всички трудови договори
от Регистъра на осигурителите за регистрирани трудови договори, съгласно която лицето
работи по трудово правоотношение в **** от 27.08.2015г. От приложена Справка с данни за осигуряването на лицето за периода от
01.01.2016г. до 31.03.2018г. има осигурителен доход в размер
на около 1300 лева. Няма данни за подадена
годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2016 г. и 2017 г. По информация от централизирана база данни
„Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл.73 от ЗДДФЛ" за лицето няма данни за
изплатени суми от фирми през отчетни 2016 г. и 2017 г. Няма данни за декларирано движимо и недвижимо
имущество /по данни на Общините/.
Касателно доходите на лицето Б.П.К. с ЕГН **********, същият няма регистрация като ЕТ, няма регистрация
като самоосигуряващо се лице. Няма участие в търговски дружества. От приложена Справка за актуално състояние на всички трудови договори от
Регистъра на осигурителите за регистрирани трудови договори, последният трудов
договор на К. е прекратен на 09.12.2016г. От приложена Справка с данни за осигуряването на лицето за периода от
01.01.2016г. до 31.03.2018г. става ясно че същият няма
осигурителен доход след месец септември 2016г. Лицето има подадени декларации
образец 1 с код 06 - за ***,
подадени от Организация подлежаща на отчет към специален регистър към Дирекция *** при *** на НАП. Няма данни за подадена годишна данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2016г. и
2017г. По информация от
централизирана база данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ" за лицето няма данни за изплатени суми от фирми
през отчетни 2016г. и 2017г. Има декларирано движимо имущество- два броя МПС -та, няма декларирано недвижимо имущество /по данни на Общините/. Тук следва да се посочи, че
според разпитания по делото свидетел на
ищцовата страна бащата на децата и
ответник в производството реализира месечен доход в размер на
3 000 щатски долара.
Разпитът бе проведен в присъствието на пълномощника на ответника, който не взе становище и не поиска да
опровергае по какъвто и да е
начин свидетелските показания- не направи
доказателствени искания, не взе
становище по исковата молба.
При предходното
определяне на издръжката на А.,
детето е било на *** години. В момента
детето е на почти *** години. При предходното определяне на издръжката на Н.,
детето е било на *** години. В момента детето
е на почти ***
години.
При така установените факти
от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
Задължението за издържане
на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане
на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка
от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан
от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер
на детето си, следва да се установи
промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на
издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата група
обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от
една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали
първоначално определения размер на дължимата на децата издръжка. Същата е
присъдена преди близо 3 години. За изминалия период от време е налице промяна в
нуждите на децата. Освен това съществува
промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е
трудно деца на тази възраст да бъдат издържани с определените преди 3
години средства – по 95 лева за
всяко едно от децата - издръжката, която ответникът е
осъден да плаща. Понастоящем минималната
издръжка за едно дете
месечно е в размер на 127.50 лева,
от което е видно, че присъдената понастоящем
издръжка за всяко от децата е с близо 33 лева под минимума. Освен това трябва да се има
пред вид, че майката осъществява и
фактическото отглеждане на децата. От
друга страна няма информация и доказателства бащата на
децата да полага грижи за други лица или да има задължения за издръжка на друго
малолетно дете.
Съдът
приема, че бащата на децата е млад, здрав и в трудоспособна възраст и е на мнение, че същият е в състояние да реализира месечен доход над размера на средния за страната такъв, какъвто впрочем и реализира предвид свидетелските показания, събрани втози процес. Същият не участва по никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието
на децата, и становището на съда е, че издръжката, която в момента заплаща бащата на децата е изключително
ниска, не само заради изминалия
период от време и нарасналите нужди на децата, но и заради
факта , че към момента
минималната издръжка за едно дете
е в размер на 127.50 лева.
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката,
който да отговаря едновременно на потребностите на децата и на доходите на
родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и гласни
доказателства, че детето А. има нужда да получава, а двамата родители са
задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 320 лв - за храна, дрехи, и задоволяване на други текущи
нужди, включително и такива, необходими за правилното интелектуално и физическо развитие, както и
за задоволяване на здравословните проблеми и необходимите за това лекарства. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че
детето живее при майката и
същата полага ежедневни грижи
за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 200 лева месечна издръжка за детето си А., а останалите 120 лева
следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на
детето.
По отношение на детето Н., съдът намира, на базата на
събраните писмени и гласни доказателства, че детето Н. има нужда да получава, а
двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер
на около 360 лв - за храна, дрехи, и задоволяване на други текущи
нужди, включително и такива, необходими за правилното интелектуално и физическо развитие, както и
за задоволяване на здравословните проблеми и необходимите за това лекарства. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че
детето живее при майката и
същата полага ежедневни грижи
за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 220 лева месечна издръжка за детето си Н., а останалите 140 лева
следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на
детето.
Ето защо
искът за увеличение на издръжката се
явява основателен за сумата в размер на 200 лева месечно за детето А. и 220
лева за детето Н., начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда –
10.11.2017г, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер. Съдът
намира, че предвид факта, че бащата се
намира в работоспособна възраст, млад и здрав е, няма задължения към други непълнолетни
лица, ще може да заплаща издръжка в този размер.
За разликата над сумата
от 200 лева до пълния претендиран размер на месечна издръжка
от 250 лева за детето А. и над
сумата от 220 лева до пълния претендиран размер от 250 лева за детето
Н. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Не се
доказа децата А. и Н. да имат специфични нужди, такива различни от
тези на децата на тяхната възраст, както и не се доказа бащата да разполага с
възможности да заплаща издръжка в размер по-висок от присъдения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът дължи окончателна
държавна такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/
издръжка, която възлиза на сумата от 331.20 лева (триста, тридесет
и един лева и двадесет стотинки)– държавна такса върху
увеличения размер на издръжката /230 лв. х 36 месеца х 4%/.
Ищците не претендират разноски,
като и не съществуват доказателства за направени такива от
ищцовата страна. Ответникът също не претендира разноски, въпреки представеното адвокатско пълномощно от което е видно, че
последният е заплатил адвокатски
хонорар в размер на 500 лева. Не е представен и списък с разноски и по
тази причина съдът намира, че на ответника не се дължат разноски, въпреки
факта, че предявения иск не е уважен
напълно. В този смисъл не е
необходимо да се коментира и направеното възражение от ищцовата страна
за прекомерност на заплатения от ответника
адвокатски хонорар.
На основание чл.
242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на издръжка следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 4349/2015 год. по гр.дело № 13816/2015 год. по описа на ПРС – V бр.с., влязло в сила на 21.12.2015г., месечна издръжка, дължима от Б.П.К.
ЕГН ********** на детето Н.Б.К. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Т.П.Р. ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 95 лева /деветдесет и пет лева/ на 220 лева (двеста
и двадесет
лева) месечно, считано от 10.11.2017г. до навършване на пълнолетие от детето
или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за
времето от падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 220 лева
месечно до пълния предявен размер от 250
лева месечно.
ИЗМЕНЯ размера на определената с
решение № 4349/2015 год. по гр.дело № 13816/2015 год. по описа на ПРС – V бр.с., влязло в сила на 21.12.2015г., месечна издръжка, дължима от Б.П.К.
ЕГН ********** на детето А.Б.К. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т.П.Р. ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 95 лева
/деветдесет и пет лева/ на 200 лева (двеста лева) месечно, считано от
10.11.2017г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на
друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до
окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 200 лева месечно до пълния предявен размер от
250 лева месечно.
ОСЪЖДА Б.П.К. ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд- Пловдив сумата от 331.20 лева (триста,
тридесет и един лева и двадесет стотинки)– държавна такса върху
увеличения размер на издръжката / 230 лв. х 36 месеца х 4% /
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително изпълнение на
решението
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Диана Костадинова
Вярно с оригинала
С.Ч.