РЕШЕНИЕ
№260102
гр. Русе, 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито заседание на 23 декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
като разгледа
докладваното търговско дело № 466 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Постъпила е жалба от „Д****” АД с ЕИК ****, представлявано от П.В.П., чрез
адв. К.С., против отказ № 20201111172016/12.11.2020 г. на длъжностно лице по
регистрацията от Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието. Обжалва
отказа като неправилен, за което излага подробни съображения и иска да бъде
отменен от съда и да се укаже на Агенция по вписванията – ТР да впише заявените
обстоятелства по партидата на дружеството.
Жалбата срещу отказа е подадена на 18.11.2020 г., видно от посоченото в
уведомителното писмо на Агенцията по вписвания, той е постановен на 12.11.2020 г.,
поради което същата е в срок. Подадена е от търговеца, чрез упълномощен адвокат,
поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Със заявление Б4 вх. № 20201111172016 по партидата на „Д****” АД е поискано
вписване на промяна в обстоятелствата – заличаване на особен залог върху търговското
предприятие на дружеството, учреден в полза на „Е****“ ЕАД и вписан по
партидата на „Д****” АД под № 20141212103509.
Към заявлението е приложена декларация-съгласие за заличаване на залог на търговско
предприятие от представляващия заложния кредитор, с нотариална заверка на
подписа, както и други изискуеми документи.
Длъжностното лице е отказало заявеното вписване, като е посочило, че не се
установява съгласието на заложния кредитор за заличаване на залога, тъй като
съществува спор относно личността на заложния кредитор. Според длъжностното
лице, по партидата на търговеца са висящи регистърни
производства, инициирани със заявления от „Д****“ ЕАД, за вписване на
дружеството като нов заложен кредитор на основание договори за цесия и за
вписване на подновяване на особения залог върху търговското предприятие на „Д****”
АД, които производства са спрени по реда на чл. 536 от ГПК. От партидата на
търговеца не се установява съдебните дела, обусловили спирането, да са приключили
с влезли в сила съдебни актове, които да са постъпили по реда на чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, което е пречка да се извърши вписване на заявените обстоятелства, в
това число и на заявеното заличаване.
Отказът е законосъобразен и правилен, а жалбата – неоснователна, по
следните съображения. Проверката, която според разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ следва да извърши длъжностното лице по регистрация, в случая се свежда
до това дали е подадено заявление, заявеното обстоятелство подлежи ли на
вписване и дали не е вписано, дали заявлението изхожда от оправомощено
лице, приложени ли са изискуемите от закона документи, дали съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство се установява от представените документи,
представена ли е декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, платена ли е
дължимата държавна такса. В случай, че не е налице някое от сочените
обстоятелства, длъжностното лице следва да откаже вписване на заявеното
обстоятелство.
Подадено е заявление образец Б4 за вписване на промяна в обстоятелства в акционерно
дружество, а именно заличаване на особен залог върху търговското предприятие на
дружеството, учреден в полза на „Е****“ ЕАД и вписан по партидата на „Д****” АД
под № 20141212103509. Към заявлението са приложени изискуеми документи съгласно
чл. 24, ал. 3 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и
достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел. Държавната такса по сметка на АВ е платена.
Единственият мотив за отказа на ДЛР е съществуващият спор относно личността
на заложния кредитор. Според жалбоподателя, по партидата на „Д****“ АД е
вписан като заложен кредитор „Е****“ ЕАД, ЕИК **** с вписване под № 20141212103509 и съгласно специалните правила на Закона
за особените залози, заложен кредитор е само и единствено лицето, което е
вписано като такъв по партидата на дружеството в АВ. Съдът установи след
служебна справка по партидата на „Д****“ АД, че след поредица от цесии, всеки
по реда си цесионер, последният от които – „Д****“ ЕАД, е заявявал вписването
си като заложен кредитор в ТРРЮЛНЦ. По всички заявления регистърните
производства са спрени с акт на съда до приключване на производството по търг.
дело № 19/2016 г. по описа на ОС-Сливен с влязъл в сила съдебен акт. Всяко
постановено определение по чл. 536, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице по регистрацията да се въздържа от
разглеждане на заявлението до разрешаване на посочения в определението спор за
материално право. До настоящия момент по партидата на „Д****“ АД няма акт на
съда за възобновяване на регистърните производства, в
това число и по заявление № 20170828143532 относно вписването на „Д****“ ЕАД като заложен кредитор.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 6, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ
предоставя в правомощие именно на длъжностното лице, което администрира
регистърното производство, да установи наличието на разрешен с влязъл в сила
съдебен акт спор за материално право, който е дал основание на съда да спре
регистърното производство и да се произнесе по съществото на искането на
заявителя. В процесния случай не са представени доказателства за разрешаване на
спора за материалното право, послужило като основание на съда да спре
регистърното производство, поради което длъжностното лице не е излязло извън
кръга на своята компетентност и обхват на проверка по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ и
правилно е постановило отказ по настоящото заявление за заличаване на вписания особен
залог. Несъмнено е налице висящ правен спор относно съществуването на заложното
право на „Е****“ ЕАД спрямо търговското
предприятие на „Д****“ АД, чието заличаване се желае да бъде вписано в ТРРЮЛНЦ
от жалбоподателя, по отношение на който, обаче преди това е спряно регистърното
производство по вписването на нов заложен кредитор. Ето защо съдът намира, че
отказът на длъжностното лице има своята аргументация, за да се предотврати
отразяване на евентуално незаконосъобразни и/или несъществуващи обстоятелства в
регистъра.
С оглед гореизложеното, обжалваният отказ е законосъобразен и
правилен и като такъв следва да бъде потвърден.
По тези съображения и на основание чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20201111172016/12.11.2020 г. на длъжностно лице по регистрация при
Агенция по вписванията по заявление вх. № 20201111172016/11.11.2020
г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред Апелативен съд –
Велико Търново.
Окръжен съдия: