Решение по дело №1164/2022 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 841
Дата: 24 ноември 2022 г.
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20221520101164
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 841
гр. Кюстендил, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20221520101164 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Агенция по заетостта, с адрес в гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ №3, представлявана от Смилен Вълов – изпълнителен директор,
чрез гл. юрисконсулт Вероника Величкова, със съдебен адрес в гр.
Благоевград, ул. „Иван Михайлов“ №58, е предявила против М. В. С., ЕГН
**********, гр. ***************, иск да бъде признато за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 1237,67 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължението по сключения
между страните договор за професионално обучение на безработно лице в
Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално
обучение“ № 807-0570-19-66091/29.11.2019г., сключен между Агенция по
заетостта, чрез дирекция „Бюро по труда“ – Кюстендил, в качеството на
възложител и М. С. в качеството на обучаем, за която сума е издадена заповед
за изпълнение №383 от 19.05.2022г. по ч.гр.дело № 853 по описа на КРС за
2022г.
В исковата молба се твърди, че предмет на правния спор са
неизпълнени договорни задължения по т.2.2.1 от договор за професионално
обучение на безработно лице в ДП БГЦПО с № 807-0570-19-
66091/29.11.2019г., а именно обучаемото лице се задължава да посещава
редовно курса на обучение /минимум 80 на сто присъствие в учебни занятия/
и да се яви на изпит за приключване на обучението. Ищецът твърди, че
ответникът М. С. не е спазила изискванията за редовно посещение, като е
направила 20 % отсъствия. Според ищецът на 29.11.2019г. между Агенция по
заетостта, чрез Бюро по труда – Кюстендил, в качеството на възложител и М.
1
В. С., в качеството на обучаем, е сключен договор за професионално обучение
на безработно лице в Държавно предприятие „Българо-германски център за
професионално обучение“ – клон Смолян, като възложителят предоставя
средства от държавния бюджет за обучението, които били в размер от 1200
лева. С оглед обявеното извънредно положение и съгласно препоръките на
Националния оперативен щаб, присъственото обучение е временно
преустановено. На 13.04.2020г. между страните по договора бил сключен
анекс, с който е променен графика на посещение в обучаващата институция.
Обучаващият се и настоящ ответник бил уведомяван на два пъти от
ищеца за възобновяване на присъственото обучение – по телефона на
27.05.2020г. и писмено на 11.06.2020г.
На 24.06.2022г. държавно предприятие „Българо-германски център за
професионално обучение“ – клон Смолян /ДП БГЦПО/ уведомили Дирекция
„Бюро по труда“ – Кюстендил, че лицето М. С. е направила повече от
допустимите 20% отсъствия от учебните занятия, с което е нарушила и
сключения договор. Съгласно разпоредбата на т.3.1 от договора, обучаващият
при неизпълнение на задълженията по т.2.2.1 дължал неустойка в размер на
направените разходи по т.1.1, ведно с 5% върху тази сума.
С оглед на това се иска от съда да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сума в общ размер на 1237,67 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на задължението по сключения между страните
договор, за която сума е издадена заповед за изпълнение №383 от 19.05.2022г.
по ч.гр.дело № 853 по описа на КРС за 2022г. Претендират се разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва иска и обстоятелствата на които
се основава, прави възражение че не дължи на ищеца посочената сума, тъй
като не било истина твърдението на ищеца, че е уведомена за промяна в
обучителния план. Твърди, че не е получавала никакви известия от Агенция
по заетостта. Същите не са й съдействали финансово, за да пътува към гр.
Смолян за довършване на обучението, предвид което нямала вина за
невъзможността да довърши обучението си.
Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
В рамките на проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 853/2022
г. по описа на КнРС, образувано по заявление на Агенция по заетостта от
19.05.2022 г. в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с № 383 от 19.05.2022 г., обективираща
вземане, идентично по предмет, основание и страни със съдебно предявеното
и предмет на разглеждане в настоящото производство. Искът по чл. 422, ал. 1
е предявен в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ГПК и е процесуално
допустим.
По делото не се спори, като същото се установява и от писмените
доказателства, които са налице по ч.гр.д. № 853/2022 г. по описа на КнРС, че
на 29.11.2019 г. в гр. Кюстендил е сключен договор за обучение на безработно
лице на основание чл. 30б, ал. 1, т. 1 и чл. 58а, т. 2 от Закона за насърчаване
на заетостта /ЗНЗ/ между Агенция по заетостта, чрез Дирекция "Бюро по
труда“ – Кюстендил /ДБТ – Кюстендил/, като възложител и М. В. С., като
обучаем, с предмет обучение по професия „Готвач“, специалност
2
„производство на кулинарни изделия и напитки“ по предоставен от ДП
БГЦПО учебен график за периода 03.12.2019 г. – 14.04.2020 г. със средства от
Държавния бюджет, предоставени на обучаващата институция в размер на
1200 лв.
Възложителят по договора поел задължение да организира уговореното
обучение, а обучаемият – да посещава редовно курса на обучение /минимум
80% присъствие в учебните занятия/ и да се яви на изпит при приключване на
обучението. При стартиране на обучението, обучаващият следвало да
предостави на обучаващата институция необходимите документи, свързани с
изготвянето на неговия личен картон по реда на т.21 от Приложение №2 към
чл.7, т.2 от Наредба №8 от 11.08.2016г. на МОН /т. 2.2.2. от договора/, както и
да уведоми писмено в срок от 2 работни дни ДБТ за настъпили промени в
учебния процес, както и да уведоми обучаващата институция, ако по своя
инициатива прекрати участие в обучението. Съгласно т.3.1 от договора
обучаемият, при неизпълнение на задълженията по т. 2.2.1 дължал неустойка
в размер на направените разходи по т. 1.1, ведно с 5% върху тази сума,
дължима в срок от 5 работни дни от изтичане на срока за изпълнение на
задължението.
Приложени са декларации, подписани от ответника М. С., като съгласно
първата от тях /Приложение №1/, същата декларира, че ще ползва квартира на
ДП БГЦПО клон Смолян. Съгласно декларация /Приложение №3/,
ответникът заявява, че желае да получи еднократно авансово стипендия в
размер на 96 лева на основание т.2.1.4 от договора.
Между Агенция по заетостта, чрез Дирекция „Бюро по труда“ –
Кюстендил и М. С., са подписани два броя анекси към сключения договор с
дати 27.01.2020г. и 13.04.2020г., като съгласно Анекс №2 от 13.04.2020г.,
подписан в гр. Кюстендил, в договора, сключен на 29.11.2019г. е удължен
периода на обучение от 03.12.2019г. до 15.12.2020г., като е добавено ново
изречение в края на т.1.1 от договора, съгласно което обучението могло да се
извърши за по-кратък срок в съответствие с актуализиран учебен график от
обучаващата институция.
Ищецът твърди, че със Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра
на здравеопазването, присъственото обучение във всички учебни занятия и
извънкласни мероприятия е временно преустановено, включително и
провеждането на обучения за професионална квалификация. Със Заповед
№РД-01-268/15.05.2020г. на Министъра на здравеопазването е създадено
изключение от забраната за провеждане на извънкласни мероприятия, което
включвало и провеждането на обучения, финансирани с публични средства
по линия на Националния план за действие на заетостта за 2020г.
С оглед на това, на 20.05.2020г. директора на Дирекция „Бюро по труда“
– Кюстендил е уведомен от директора на ДП БГЦПО – клон Смолян за
възобновяване на обучението по специалност „Производство на кулинарни
изделия и напитки“, съобразно приложен към писмото нов учебен график,
считано от 08.06.2020г.
На 16.06.2020г., ответникът е представил пред Директора на Дирекция
„Бюро по труда“ – Кюстендил болничен лист за временна
неработоспособност от 16.06.2020г. за период от 10 дни.
3
С писмо от 11.06.2020г. М. С. е уведомена от директора на Дирекция
„Бюро по труда“ – Кюстендил, че съгласно т.3.1 от сключения договор от
29.11.2019г., обучаемият дължи неустойка при неизпълнение на
задълженията си по т.2.2.1 /да посещава редовно курса на обучение/, в размер
на направените разходи по т.1.1, ведно с 5% върху тази сума. В писмото се
твърди, че ответника по делото е уведомен на 27.05.2020г. за възобновяване
на присъственото обучение, считано от 08.06.2020г. Писмото е получено от
М. С. на 15.06.2020г., видно от известие за доставяне.
На 24.06.2020г. в Дирекция „Бюро по труда“ – Кюстендил е постъпило
уведомление от директора на ДП БГЦПО – клон Смолян, с което уведомява,
че лицето М. В. С., включена в обучение по специалност „производство на
кулинарни изделия и напитки“ е отпаднала от обучение, тъй като е направила
повече от 20% отсъствия, считано от 17.06.2020г. Директора на ДП БГЦПО –
клон Смолян уведомява Дирекция „Бюро по труда“ – Кюстендил, че не може
да приеме представения болничен лист за временна неработоспособност от
16.06.2020г., тъй като е неправомерно издаден, поради факта, че в болничния
лист е записано, че лицето М. С. работи на трудов договор с ДП БГЦПО, а
същата в действителност нямала такъв договор, а била курсист при тях.
На 20.07.2020г. е изпратена покана за доброволно изпълнение от
директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Кюстендил до ответника, съгласно
която на основание т.2.2.1 по сключения между страните договор, М. С.
дължи сума в общ размер на 1237,67 лева, представляваща неустойка по
договора. Посочена е и банкова сметка за доброволно заплащане на сумата.
Поканата е получена лично от лицето М. С. на 21.07.2020г., видно от известие
за доставяне.
По ч.гр.дело № 853/2022 г. по описа на КнРС са представени два броя
фактури. Първата от тях е с № **********/03.12.2019г., според която е
направено авансово плащане по договор за обучение от 06.02.2019г. за
безработно лице в размер на 600 лева, при получател - Дирекция „Бюро по
труда“ Кюстендил и доставчик – ДП БГЦПО-клон Смолян. Втората фактура с
№ ********** от 14.07.2020г. е на стойност 578,74 лева, издадена на същото
основание, между същите страни.
По настоящото дело от ищеца е представен формуляр за регистриране
на телефонно обаждане от 27.05.2020г. В същия е посочено, че М. В. С. е
уведомена на посочената дата, че се възобновява обучението по в ДП БГЦПО
– клон Смолян от 08.06.2020г. Формуляра е подписан от лице, за което се
твърди, че е служител на Дирекция „Бюро по труда“ Кюстендил.
Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане е установителен иск за вземане за неустойка,
поради виновно неизпълнение на договорно задължение на обучаем да
посещава редовно курс на обучение и да се яви на изпит при приключване на
обучението по договор за обучение на безработно лице, сключен с Агенция по
заетостта, чрез Дирекция „Бюро по труда“ – Кюстендил на основание чл. 30б,
ал. 1, т. 1 и чл. 58а, т. 2 от ЗНЗ.
Ищецът основава претенцията си на сключен договор между страните за
професионално обучение на безработно лице, съгласно двугодишен план за
4
обученията, провеждани от ДП БГЦПО в изпълнение на публични задачи по
чл. 60а ал. 10 от Закона за насърчаване на заетостта.
Между страните не е спорно, като се установява от представения
договор, че по силата на същия обучаващият се е задължил да посещава
редовно курса на обучение и да положи изпит след приключване на
обучението. Договорът е допускал направени отсъствия по уважителни
причини до 20 % от общия брой учебни часове в курса на обучение, като
легалната дефиниция на термина „уважителни причини“ е дадена в § 1, т.26
от ДР на Закона за насърчаване на заетостта - такива са задържане от
органите на властта; явяване в съд или друг държавен орган; участие във
военноучебен сбор или преподготовка, заболяване и други, удостоверени с
официален документ, за които ръководителят на поделението на Агенцията
по заетостта е уведомен своевременно. Като допълнителни причини, които не
попадат в горните хипотези, но не са квалифицирани като неизпълнение на
задълженията на обучаемия, разпоредбата на т. 3.2 от процесния договор
посочва също и неиздържан изпит и започването на работа по трудово или
служебно правоотношение или обучение в образователната система /за което
се представи съответен документ/.
Друг факт, който не се оспорва от страните е, че ответникът е допуснал
отсъствия в повече от допустимия процент, за които не са представени
доказателства, че са били по уважителни причини, оправдаващи отсъствията
на ответника от проведеното обучение. Видно от приложеното писмо с изх.
№223 от 22.06.2020г., изпратено от директора на ДП БГЦПО – клон Смолян
до директора на ДБТ - Кюстендил е, че ответникът е превишил допустимия
брой отсъствия за периода на обучението.
В исковата молба се твърди, че поради усложнената епидемична
обстановка в страната, породена от Covid-19 и въз основа на Заповед № РД-
01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, присъственото
обучение е временно преустановено. Твърди се, че съгласно Заповед № РД-
01-268/15.05.2020г. на Министъра на здравеопазването работата, обученията в
ДП БГЦПО – клон Смолян, е възобновено, като на 20.05.2020г. в Дирекция
„Бюро по труда“ – Кюстендил е изпратен коригиран учебен график за
провеждане на обучение по специалност „производство на кулинарни изделия
и напитки“.
Твърди се, че на два пъти – на 27.05.2020г. М. С. е уведомена, че
присъственото обучение е възобновено с начална дата – 08.06.2020г., като на
11.06.2020г. е уведомена повторно за възобновеното провеждане на
присъственото обучение.
Съдът намира, че в действителност според т.2 от Заповед № РД-01-
124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, присъственото обучение
във всички учебни занятия и извънкласни мероприятия е временно
преустановено. Видно от б. „бй“ от т.2 на Заповед № РД-01-268/15.05.2020г.
на Министъра на здравеопазването, изключение от забраната за провеждане
на извънкласни мероприятия включвало и провеждането на обучения,
финансирани с публични средства по линия на Националния план за действие
на заетостта за 2020г.
От писмените доказателства по ч.гр.дело № 853/2022 г. по описа на
5
КнРС се установи, че директора на ДП БГЦПО – клон Смолян е уведомил
директора на ДБТ гр. Кюстендил за възобновяване на обученията в ДП
БГЦПО на 20.05.2020г., като е приложен и коригиран учебен график.
По делото се установява, че ответникът е уведомен за възобновяване на
обучението. Ищецът твърди, че лицето е уведомено по телефона на
27.05.2020г., за което е представен частен удостоверителен документ
/наименован Формуляр за регистриране на телефонно обаждане/, подписан от
лице, което е служител на ДБТ Кюстендил, като за последното не се спори по
делото. Частният свидетелстващ /удостоверителен/ документ се ползва с
материална доказателствена сила /т.е. има доказателствено значение за
стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното
изявление/, само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти - тогава
има доказателствена сила срещу него. В противен случай /както е и в
настоящия/ не се ползва с такава доказателствена сила, а съгласно чл.180 от
ГПК е само доказателство, че изявлението е направено от лицето, посочено
като негов автор, поради което съдът следва да цени посоченото
доказателство съобразно съвкупността от останалите. По делото не са налице
други доказателства, които да доказват наличие на уведомяване на ответника
за възобновяване на обучението в ДП БГЦПО – клон Смолян на 27.05.2020г.
От посочения Формуляр за регистриране на телефонно обаждане не се
установява със сигурност, че ответникът е уведомен, но въпреки това е
налице и повторно уведомяване за възобновяване на присъственото обучение,
считано от 08.06.2020г., с писмо, получено от ответника М. С. на 15.06.2020г.
Констатацията на директора на ДП БГЦПО – клон Смолян, че обучаващият е
превишил допустимия брой отсъствия, е направена на 22.06.2020г., като в
писмото до директора на ДБТ гр. Кюстендил е посочено, че 20% отсъствия са
направени, считано от 17.06.2020г.
По делото е представен болничен лист за временна неработоспособност
от 16.06.2020г., който е представен пред ръководителят на поделението на
Агенцията по заетостта /директора на ДБТ – Кюстендил/, каквото е
изискването на § 1, т. 26 от ДР на Закона за насърчаване на заетостта.
Болничният лист е издаден от лечебно заведение ГППМП „Клиника
Батенберг“ ООД за срок от 10 календарни дни, т.е. временната
неработоспособност на ответника е определена до 26.06.2020г.
Видно е от представения и коригиран учебен график, че периода на
обучение е бил с продължителност до 07.07.2020г. След изтичането на
крайния определен срок на временна неработоспособност на ответника, не са
налице нито твърдения, нито доказателства, че същата е възобновила
обучението си или поне е направила опит за това до момента, когато е
уведомена, че поради неявяване за довършване на обучението си, дължи
неустойка, изчислена съобразно договореното между страните в договора.
Съдът, след преглед на събраните доказателства, приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответника
съобразно разпоредбата на т. 3.1 от сключения договор, а именно - между
страните по делото е било налице облигационно правоотношение и
ответникът виновно не е изпълнил основното си задължение като обучаем /да
посещава редовно курса на обучение/, поради което същият следва да
възстанови на възложителя направените във връзка с обучението разноски,
6
ведно със санкционна надбавка от 5 % върху сумата. Съдът приема, че
претендираната неустойка не е прекомерна, съобразно разпоредбите на
закона, доколкото същата не е прекомерно голяма в сравнение с претърпените
вреди. Твърденията на ответника, че не е разполагал с парични средства, за да
пътува до клона на ДП БГЦПО в гр. Смолян, не го освобождава от
отговорност – чл.81, ал.2 от ЗЗД.
С оглед изложеното съдът приема, че в полза на ищеца Агенция по
заетостта съществува вземане срещу ответника за сумата 1237,67 лв.,
представляваща дължима неустойка за неизпълнение на задълженията по
Договор, сключен на 29.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 19.05.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, в който размер предявеният
положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК следва да
се уважи.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по
делото, която е в размер на 50 лева.
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното
производство /уважен изцяло иск/, на ищеца следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен от съда съобразявайки
фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно
заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението
на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно която в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ адвокатското възнаграждение, за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
юрисконсулт в размер на 100 лв. По ч.гр.дело № 853 от 2022г. по описа на
КнРС ответникът е осъден да заплати и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева, което остава в негова тежест.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. В. С., ЕГН
**********, гр. ***************, че дължи на Агенция по заетостта, с адрес
в гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №3, представлявана от
Смилен Вълов – изпълнителен директор, сума в общ размер на 1237,67 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължението по сключения
между страните договор за професионално обучение на безработно лице в
Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално
обучение“ № 807-0570-19-66091/29.11.2019г., сключен между Агенция по
7
заетостта, чрез дирекция „Бюро по труда“ – Кюстендил, в качеството на
възложител и М. С. в качеството на обучаем, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 19.05.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането за която сума е издадена заповед за
изпълнение №383 от 19.05.2022г. по ч.гр.дело № 853 по описа на КРС за
2022г.
ОСЪЖДА М. В. С., ЕГН **********, гр.**************, да заплати на
Агенция по заетостта, с адрес в гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“
№3, представлявана от Смилен Вълов – изпълнителен директор, разноски за
заповедното производство в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/ и разноски за
исковото производство в размер на 100,00 лв. /сто лева/.
ОСЪЖДА М. В. С., ЕГН **********, гр. ************, да заплати по
сметка на Районен съд-Кюстендил държавна такса в размер на 50,00 лв.
/петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8