№ 1058
гр. Варна, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100501203 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба вх.№ 13077/03.06.2022г от АНН. Н. АТ. ЕГН
********** /личното име на страната е променено от М. на А.-М., като промяната е вписана
в АР на 6.12.2021г/, чрез особения представител адв.А.А., срещу решението на ВРС-XVIIс-в
№ 260204/ 31.03.2022г по гр.д. № 212/2021г, с коeто е прието за установено между страните,
че М. Н. А. ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.Варна ул.„А. К.“ № 6, дължи на „Чез
Електро България”АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София бул.
„Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк, Бизнес Център, сумата от 304,99лв /триста и четири
лева и деветдесет и девет ст./, представляваща цена за потребена ел.енергия за периода от
5.11.2019г до 07.03.2020г за обект, находящ се в гр.Радомир ж.к.“НОЕ“ бл.3 ап.76, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
20.05.2020г до окончателното погасяване на задължението и сумата от 5,04лв /пет лева и
четири ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от 3.01.2020г до 8.05.2020г, за
които суми е издадена Заповед № 3222/6.07.2020г за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7337/2020г на ВРС.
Жалбоподателката счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, като излага бланкетно, че не споделя изложените от ВРС мотиви досежно
възраженията й, направени с отговора на исковата молба.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за отхвърлянето
на предявения иск.
Претендира сторените разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Електрохолд
1
Продажби“АД ЕИК *********, като правоприемник на „ЧЕЗ Електро България“ АД
от м.04.2022г, чрез адв.Р.Д., в който е изразено становище за законосъобразност и
правилност на обжалваното решение и затова моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Претендират се разноските по делото.
Производството е по реда на чл.422 ГПК, образувано по исковата молба на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД ЕИК *********, в която се излага, че дружеството в
качеството му на доставчик на ел.енергия е доставял такива услуги на ответницата на имот с
адрес: гр.Радомир ж.к.“НОЕ“ бл.3 ап.76 с кл.№ 300106659513.
Ответницата не е заплатила цената на доставената за периода от 5.11.2019г до
7.03.2020г ел. енергия, като вземането е станало изискуемо.
Поради забавата си ответницата дължи и обезщетение за забавеното изпълнение,
което също не е било заплатено.
По този повод ищецът подал заявление по реда на заповедното производство и е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7337/2020г на ВРС, за която
длъжницата била уведомена по реда на чл.47 ал.5 ГПК.
Ето защо за него е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на
вземанията по заповедта и затова моли за постановяване на решение, с което да се признае
за установено в отношенията между страните, че ответницата М. Н. А. ЕГН **********
дължи на ищцовото дружество сумата от 304,99лв, представляваща цена за потребена
ел.енергия за периода от 5.11.2019г до 7.03.2020г за обект в гр.Радомир жк“НОЕ“ бл.3 ап.76,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
20.05.2020г, до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 5,04лв,
представляваща обезщетение за забава за периода от 3.01.2020г до 8.05.2020г, за които суми
е издадена Заповед № 3222/6.07.2020г за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 7337/2020г на ВРС.
Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответницата М. Н. А. чрез назначения й особен представител адв.Ат.Ив.А. е подала
писмен отговор със становище за неоснователност на исковете.
Оспорва да е обвързана от сключен с ищцовото дружество договор за предоставяне
на ел.енергия, както и качеството си на потребител на ел.енергия за посочения в ИМ обект.
Оспорва реалната доставка на твърдяното количество ел.енергия и консумацията й от
ответника.
Счита, че стойността на евентуално доставената ел.енергия през периода от
3.01.2020г до 8.05.2020г не е равна на стойностите, посочени в ИМ.
Оспорва процесния имот да е бил посещаван от инкасатори през посочения период.
Възразява, че претендираната сума била заплатена от нея своевременно и
задължението било погасено.
Оспорва претенцията за лихви, като счита, че размерът на евентуално дължимите
лихви не отговарял на този, претендиран от ищеца.
Оспорва представените писмени доказателства, вкл.по отношение съдържащите се в
тях данни за изразходваното количество ел.енергия.
Поради изложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.
Така предявеният положителен установителен иск намира правното си
2
основание в разпоредбата на чл.422 ГПК, а кумулативно обективно съединеният с него
акцесорен иск – в чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
Представена е справка за издадени фактури за задължения на партньор **********
М. А. с кл.№ 300106659513 за периода 1.05.2010г–29.12.2020г /л.6-11-I/
На името на М. Н. А. с кл.№ 300106659513 за обект в гр.Радомир ж.к.„Ное“ бл.3
ап.76 /л.11-15-I/ са издадени фактури със следното съдържание:
ф-ра № **********/10.12.2019г на ст-ст 67,34лв за периода 5.11.2019–5.12.2019г;
ф-ра № **********/9.01.2020г на ст-ст 86,74лв за периода 6.12.2019 г–5.01.2020г;
ф-ра № **********/10.02.2020г на стойност 119,95лв за периода 6.01.2020г–5.02.2020г и
ф-ра № **********/12.03.2020г за периода 6.02.2002г–5.03.2020г.
Представена е справка за консумация на клиент М. Н. А. с кл.№ 300106659513 за
горепосочения обект за периода 5.01.2018г–5.12.2020г /л.15-16-I/.
По делото са приети като доказателство /макар същите да са публично известни/
Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/7.11.2007г, изменени и
допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010г и Лицензия за доставка на ел.енергия от
доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г.
От справка от 29.11.2021г, изд. от АВп по партидата на М. Н. А. /л.78-87-I/ е видно,
че на 14.11.2003г е била вписана покупко-продажба, по силата на която В.Ц.К. и М. Н. А. са
закупили апартамент № 76 ет.12 бл.3 в ж.к.„Ное“ в гр.Радомир, след което на 18.07.2006г е
била вписана покупко-продажба на 1/2ид.ч. от имота от В.Ц.К. на М. Н. А..
На 27.01.2021г е вписано придобиване на жилището чрез публичен търг от
купувача Д.Б.А..
Представена е справка за показания на СТИ за потребител с аб.№ ********** за имот,
находящ се в гр.Радомир ж.к.„Ное“ бл.3 ап. 76 /л.114-115-I/, като за периода 5.01.2021г–
6.02.2021г е била вписана М. А., а след 7.02.2021г- новият собственик Д.А..
От заключението на в.лице по допуснатата СТЕ, неоспорено от страните и прието от
съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че за периода 20.01.2016г–
21.12.2021г в обекта е бил монтиран електромер, който е бил в метрологична годност.
Определените и фактурирани цените на потребената ел.енергия съответстват на одобрените.
В с.з. пояснява, че не е виждал договор за ползване на ел.мрежа, както и документи за
метрологичната годност на електромера, но след като е бил монтиран през 2016г, той бил в
срока си за годност, доколкото нямало данни за последващи проверки.
Според заключението на в.лице по допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните и
прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесните фактури
са отразени в счетоводството на ищеца и по същите не е отразено плащане. Имало данни за
предходни плащания по издадени от ищеца към ответницата фактури за периода 1.05.2010г–
12.06.2020г, като последното плащане е било на 10.01.2020г. Размерът на дължимите
задължения за процесния период е 304,99лв главница и 5,04лв лихва за забава.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът следва да
докаже, че между него и ответницата е било налице валидно облигационно правоотношение
за процесния период, изпълнението на задълженията си по договора – че реално е
3
предоставил енергийната услуга, както и основанието и размера на нейната цена.
В тежест на ответницата да установи, че е заплатила дължимата цена за
предоставената услуга.
Ищецът е доставчик на ел.енергия съобразно предоставената му лицензия за
обособена територия, която включва и процесния обект в гр.Радомир.
Съгл. нормата на чл.98а ЗЕ крайният снабдител продава ел.енергия при публично
известни общи условия, които влизат в сила за клиентите без изрично писмено приемане.
В конкретния случай от представените по делото доказателства се установява, че
ответницата е била клиент на ищеца най-рано от 1.05.2010г, от която дата е представената
справката за издадени фактури и за това лице се е водила регистрирана партида. Ползвала е
ел.енергия, за което са й били издавани фактури, голяма част от сумите по които
ответницата е заплащала.
Същата /според данните при дружеството/ е била клиент до 6.02.2021г, предвид че
след посочената дата като титуляр на партидата е бил вписан новият собственик на имота -
Д.А., придобил го на публична продан на 27.01.2021г. Затова от 7.02.2021г на негово име е
открита партида, видно от представената справка от АВп и справката за показанията на
СТИ.
Последно заплатената сума от ответницата в полза на ищцовото дружество е била от
10.01.2020г.
При тези данни следва изводът, че страните са били в облигационно правоотношение
във връзка с продажба на ел.енергия, по което ответницата се явява потребител.
За процесния период 5.11.2019г-7.03.2020г ответницата е била и собственик на
електроснабдения обект и затова е била и ползвател на мрежата и съответно задължено
лице.
От справката за потреблението в обекта се установява, че преди процесния период
показания на електромера са били 15 572кВтч, а след това 19137кВтч, от което следва, че в
обекта е била налице консумация, за което може да се направи извод, че ел.енергия
действително е била доставена. Вещото лице по СТЕ посочва, че консумираната ел.енергия
е била правилно остойностена. В процесния период електромерът е бил в метрологична
годност. Няма данни по делото за наличието на повреди, които да налагат извод, че същият
не е отчитал правилно преминаващата през него ел.енергия.
Според заключението на в.лице по ССчЕ се установява, че фактурираните суми не са
били заплатени от ответницата.
Предвид събраните по делото доказателства съдът достига до извода, че предявените
искове са основателни. Следва да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата в размер на 304,99лв, представляваща цената за консумираната от нея ел.енергия за
процесния период, както и акцесорното вземане за сумата от 5,04лв, представляваща
обезщетение за забава, доколкото дължимите по фактурите парични суми не са били
престирани своевременно на съответните падежи.
Като краен извод следва, че предявеният иск като доказан по основание и размер
следва да бъде уважен.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване
решението на ВРС.
Само за пълнота на изложението може да се посочи защо в конкретния случай не може да
намери приложение решението на ВКС, ІІІ ГО, № 205/28.02.2019 по гр.д.№ 439/2018,
постановено по реда на чл.290 ГПК.
На първо място. След изменението на посочената разпоредба с ДВ бр.86/2017 е приета нова ал.3,
изрично указваща, че решението на ВКС по ал.2 не представлява задължителна съдебна практика.
4
На сл.място.В коментираното решение по чл.290 ГПК, установената фактическа обстановка е
различна от тази по настоящото дело. Установено е било, че процесният обект, за който са били
дължими сумите за консумирана и незаплатена ел.енергия за продължителен период от време
/няколко години/, собствеността върху него е била изгубена от ответницата чрез отнемането й в
полза на Българската държава, на осн.чл.28 ЗОПДИПД /отм./, със съдебно решение от 2009г,
влязло в сила през 2011г. От този момент ответницата е била лишена от достъп до имота и не била
живяла в него и не го е ползвала. Същевременно, с Постановление от 2011г на ЧСИ, вписано в
СлВп, останалата 1/2ид.част от имота, притежавана от съпруга на ответницата, е била възложена
на дружеството-взискател по изп.дело. От това следва, че са налице оригинерни способи за
придобиване правото на собственост. През процесния период имотът е бил ползван от трети лица,
които не са имали сключен договор за доставка на ел.енергия.
В тази връзка е бил поставен въпросът: кой дължи цената на доставената ел.енергия за битови
нужди в периода след прехвърляне на собствеността върху имота – старият или новият
собственик, когато за същия имот няма сключен договор за доставка на ел.енергия за битови
нужди между крайния снабдител и ползвателя.
В посоченото решение ВКС се е позовал на ТР на ОСГК на ВКС № 2/2018г по тълк.д.№
2/2017г, което също няма основание да се приеме за напълно приложимо спрямо договорите за
ел.енергия доколкото касае договорите за продажба на топлинна енергия. Съображенията за това
са следните: В ТР е направено тълкуване разпоредбите на ЗЕ, който свързва качеството на
длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на
имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за
същия имот не е имало сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика
на топлинна енергия.
1/ Настоящият случай не е такъв, тъй като договор за продажба на ел.енергия е имало сключен с
ответницата по иска и неговото действие е продължило до прекратяването му през 2021г, когато
трето лице е придобило имота на публична продан.
2/ С ТР са дадени отговори на поставените в същото въпроси, които са следните:
а/ Кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбата на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение–собственикът,респ. носителят на ограниченото вещно право
или титулярът на облигационното право на ползване.
б/ Прекратява ли се облигационното правоотношение между топло- преносното предприятие и
клиентите на топлинна енергия в съответната сграда – етажна собственост в случаите на чл.78 от
Наредба № 16-334/6.04.2007г за топлоснабдяването.
По първия въпрос е отговорено, че собствениците, респ. бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди съгл.разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между самия ползвател на договорно основание и топлопреносното предприятие е бил
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи
цената й. За да достигне до този извод ВКС в мотивите е обсъдил разпоредбата на чл.153 ал.1 ЗЕ,
отнасяща се към Гл.Х „Топлоснаблдяване“ и разглеждаща специална хипотеза, според която
„всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140 ал.1, т.2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната Наредба по чл.36 ал.3. Направен е и анализ на съдържанието на
ОУ към договора за продажба на топлинна енергия, сключен с конкретното топлопреносно
предприятие.
По втория въпрос е даден следният отговор: В хипотезата на чл.78 ал.7 от Наредба № 16-
334/6.04.2007г за топлоснабдяването облигационното правоотношение между топлопреносното
5
предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната сграда-етажна собственост не се
прекратява по силата на закона (ex lege). При неизпълнено задължение на топлопреносното
предприятие по чл.78 ал.1 от Наредбата клиентите на топлинна енергия дължат цената за
топлинната енергия за сградна инсталация.
От горното се налага извод, че дадените решения не могат да бъдат приложени направо за
случаите, касаещи ползването на ел.енергия. Макар двата вида енергия да са уредени в един закон,
поради особеностите на всеки вид енергия като вещ с различни физически качества
/електричество, съответно водна пара или гореща вода/, същите са подчинени на различен правен
режим и затова са обособени в отделни глави. Така в гл.ІХ „Електроенергетика“, чл.95 ал.2 ЗЕ, е
посочено, че снабдяването с ел.енергия е услуга от обществен интерес по смисъла на този закон, за
разлика от снабдяването с топлинната енергия, за която липсва такова посочване. Макар
продажбата и на двата вида енергия да е предвидено да става при публично известни общи
условия, предварително одобрени от КЕВР и публикувани, от съпоставката на двете разпоредби
/чл.98а и чл.150 ЗЕ/ налага извод, че Законодателят е посочил само общите рамки, указвайки на
задължителните елементи от съдържанието на договорите при ОУ, които следва да бъдат
съобразени от различните доставчици на енергийни услуги. Детайлното разписване на клаузите е
предоставено на всеки един от енергийните доставчици, щом като не противоречи на императивни
разпоредби и е в рамките на договорната свобода, съобразно общото правило на чл.9 ЗЗД. При
положение, че се касае за различни правни субекти, то те имат право и могат да предложат и
различни договорни условия в своите ОУ.
След одобряването от КЕВР съответните ОУ стават задължителни само за страните по съответното
облигационно правоотношение.
В допълнение следва да се има предвид, че в Гл.„Топлоснабдяване“ от ЗЕ се съдържат специални
разпоредби, каквито липсват за ел.енергия, и които са свързани с естеството на съоръженията, по
които се подава горещата вода или пара до крайните клиенти в сгради - етажна собственост -
чл.133 ал.2; чл.137; чл.149; чл.151; чл.153 от ЗЕ/. Анализът на посочените норми налага извод, че,
когато става реч за консумирана и незаплатена топлинна енергия, това действително е обвързано с
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда–ЕС, тъй като намиращите се в него
съоръжения за топлоподаване /вертикални и хоризонтални щрангове, и радиатори/ поради
предназначението им нямат самостоятелен характер и представляват вещи, прилежащи към
главната вещ. Последната може да бъде както самостоятелен обект в сградата, така и общи части
от същата сграда. На следващо място. Както в гл.ІХ за ел.енергия, така и в гл.Х за топлинната
енергия се съдържат норми, които препращат към подзаконови нормативни актове, съдържащи
по-подробната регламентация за всеки отделен вид енергия.
От всичко изложено следва, че в ЗЕ е установен различен режим според вида подавана
енергия – електрическа или топлинна. Във втория случай е от значение на кого принадлежи
правото на собственост, което обуславя дължимостта на сметките за консумирана топлинна
енергия. В тази връзка са и дадените с ТР указания. Липсва празнота при уреждането на
отношения за търговия с ЕЕ, за да се приеме, че са приложими по аналогия законовите разпоредби,
касаещи ТЕ, след като за търговията с всеки от двата вида енергия са предвидени специални
разпоредби. Ето защо коментираното по-горе ТР № 2/2017 не може да намери приложение спрямо
договорите за доставка на ел.енергия, какъвто е настоящият случай.
Съобразно изхода на спора във въззивното производство, върху ответницата следва
да бъдат възложени разноските за първата инстанция, така както са определени от ВРС, а
именно: 88лв - разноски в заповедното производство и 868лв-в исковото производство,
които следва да се присъдят изцяло, на осн.чл.78 ал.1 ГПК. В полза на особения
представител на ответницата следва да се изплати сумата в размер на 300лв. от внесения от
ищеца депозит.
За настоящата инстанция в полза на въззиваемото дружество не следва да бъдат
присъждани разноски, макар своевременно да е било заявено искането за това.
Съображенията за това са следните:
6
В приложения към писмения отговор списък по чл.80 ГПК /л.9/ са посочени следните суми :
20лв-адв.възнаграждение за заповедно производство и
100лв-ОП /очевидно се има предвид „ПО“, т.е.писмен отговор/.
Към списъка е приложена фактура с посочено основание “за правна услуга по договор–
необходими действия срещу М. Н. А.“ която е за сумата от 20лв+4 лв ДДС = 24лв.
Що се отнася до разноските за заповедното производство, то такива са били присъдени от
ВРС и в случай, че размерът им е бил неправилно определен, страната е разполагала с друга
процесуална възможност да иска изменението им. Затова такива не следва да бъдат
присъждани. По отношение на претенцията за адв.хонорар за изготвен писмен отговор -
поради липсата на доказателства за заплатени такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-XVIIс-в № 260204/ 31.03.2022г по гр.д. №
212/2021г, с коeто е прието за установено между страните, че М. Н. А. ЕГН ********** с
настоящ адрес: гр.Варна ул.„А. К.“ № 6 /личното име на страната е променено от М. на А.-
М., като промяната е вписана в АР на 6.12.2021г/, чрез особения представител адв.А.А.,
дължи на „Чез Електро България”АД ЕИК ********* /сега „Електрохолд Продажби“АД
ЕИК ********* като правоприемник на „ЧЕЗ Електро България“ АД от м.04.2022г/, със
седалище и адрес на управление: гр.София бул.„Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк,
Бизнес Център, сумата от 304,99лв /триста и четири лева и деветдесет и девет ст./,
представляваща цена за потребена ел.енергия за периода от 5.11.2019г до 07.03.2020г за
обект, находящ се в гр.Радомир ж.к.“НОЕ“ бл.3 ап.76, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението-20.05.2020г до окончателното
погасяване на задължението и сумата от 5,04лв /пет лева и четири ст./, представляваща
обезщетение за забава за периода от 3.01.2020г до 8.05.2020г, за които суми е издадена
Заповед № 3222/6.07.2020г за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 7337/2020г на ВРС.
Разноски не се присъждат.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг.чл.280
ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7