Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. Враца, ГО, VI състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
участието на секретаря Наталия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Шумков гр. д. № 5028
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание по: 1/
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от 1036,63 лв.
главница, ведно със законната лихва върху сумата от 29.05.2018 г. до
погасяването на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
за сумата от 431,03 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 01.10.2016 г. до 10.11.2017 г. и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 52,62 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г. В условията на евентуалност са
предявени три осъдителни иска с правно основание, както следва: 1/ чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1036,63 лв. главница, ведно със
законната лихва върху сумата от 29.05.2018 г. до погасяването на вземането; 2/
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от
431,03 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 01.10.2016 г. до 10.11.2017 г. и 3/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
52,62 лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.11.2017 г. до
11.05.2018 г.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България ЕИК ********* e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу С.Д.П.
за следните суми: 1036,63 лева, представляваща
дължима главница по Договор за револвиращ
потребителски кредит; сумата от 431,03 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 01.10.2016 г. до 10.11.2017 г.; сумата от 52,62 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от
10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.05.2018 г. до изплащането на вземането; сумата от 30,41 лева
представляваща платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца е предявен установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че при сключването на договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер CREX-11661108,
ответникът С.П. дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде
отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта MasterCard. Сочи, че на 17.05.2016 г. ответникът е активирал предоставената му от ищцовото
дружество кредитната карта № CARD-12881388, с максимален
кредитен лимит в размер 1000,00 лв. Твърди се, че същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ,
плащания, чрез терминални устройства (POS) и др.,
осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума било
уговорено и начисляването на годишна лихва и такси за обслужване за използвания
период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от
Приложението за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, за кредитополучателя възникнало задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението. Сочи, че ответникът П. е
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.10.2016 г., когато
е било последното му плащане по нея, като балансът по същата е бил в размер на
минус 1467,66 лв. Поради тази причина кредиторът блокирал използването й. До
ответника били отправени покани да погаси задълженията си, но последният не
изпълнил. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, така както да заявени в заповедното производство.
В условията
на евентуалност, в случай че съдът прецени, че процесните вземания не са
предсрочно изискуеми, ищецът предявява три осъдителни иска за процесните суми.
Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор ответникът счита, че предявените установителни искове са
допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва както по основание, така и
по размер. Сочи, че не е уведомен преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, поради
което исковете следва да бъдат отхвърлени. Сочи, че не е ясно претендираният дълг към коя дата е формиран. Твърди, че процесният договор за кредит за покупка на стоки и услуги е
сключен в противоречие със Закона за потребителския кредит, тъй като към него
липсва представена преддоговорна информация съгласно
изискването на чл. 5, ал. 1 от закона. Като неоснователни моли да бъдат
отхвърлени и предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2307/2018 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, 9 състав, се установява, че по депозирано от
ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ КЧТ, ЕИК *********, заявление
против С.Д.П. е издадена Заповед № 1444/01.06.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 1036,63 лева,
представляваща дължима главница по
Договор за револвиращ потребителски кредит; сумата от
431,03 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 01.10.2016 г. до 10.11.2017 г.; сумата от 52,62 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г. до
11.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.05.2018 г. до изплащането на вземането; сумата от 30,41 лева представляваща
платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лева.
След
служебна справка в електронната страница на Търговския регистър и от
представените от ищеца писмени доказателства – превод на български език на
извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018
г., издадено от Секретариат на Търговския съд в гр. Париж, Франция, Нотификация
за презгранично сливане, пълномощно и Доклад на
съвета на директорите се установява, че на 31.01.2018 г. е осъществено презгранично сливане на основание чл. 13 от Директива
2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., регистрирано във Франция акционерно
дружество, със седалище в гр. Париж, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – българско
еднолично акционерно дружество със седалище в гр. София. Считано от 24.04.2018
г. – преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е със статут „заличен търговец“ в ТР.
Дружеството е преобразувано по реда на чл. 265г ТЗ чрез трансгранично вливане в
едноличния собственик на капитала му „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. Считано
от 01.02.2018 г., по силата на настъпилото универсално правоприемство, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. упражнява дейността си чрез регистрирания в
ТР клон на чуждестранния търговец, а именно: „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.,
клон България“, ЕИК *********, поради което надлежна страна в производството е
чуждестранният търговец чрез клона си в България.
От
представения по делото Договор за потребителски паричен кредит CREX – 11661108/22.10.2015 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответника С.Д.П., се установява, че ответникът като кредитополучател е получил
от ищеца като кредитодател потребителски паричен
кредит в размер на 999,00 лева при уговорени в договора условия. В чл. 12 от
договора е записано, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000
лева, като кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя не по –
късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по потребителския кредит. В чл. 21 е посочено, е с кредитната карта ще
бъде доставен документ – приложение, неразделна част от договора за
потребителски кредит, съдържащо всички условия на револвиращия
кредит и процедурата за активиране на картата.
Представено
е Приложение към Договор за потребителски кредит от 22.10.2015 г., в което се
съдържат параметрите на револвиращ кредит от 1000
лева, но същото е подписано единствено от представител на кредитора и не
съдържа подпис на потребителя – кредитополучател. Представени са месечно
извлечение от 13.10.2017 г., без данни за получаването му от ответника П.;
товарителница за връчване на документи на ответника, получени лично от него на 10.05.2016
г., без да е посочено какви точно документи са се съдържали в пратката, както и
последна покана за плащане до ответника от 16.11.2017 г., за която не са налице
данни дали реално е получена от адресата.
Представен
от ищеца е и талон за кандидатстване за покупка на кредит от трето за делото
лице – търговецът Technopolis, от която
се установява, че е налице кандидатстване за кредит за покупка на електроуред Panasonic на стойност от 999 лева. Не е посочено нито лицето,
което е кандидатствало за кредит, нито дали същият е одобрен, нито дали е
предоставен такъв.
Други
относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Исковете са
допустими, предявени са в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след връчване на
заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 ГПК, поради което е налице правен
интерес за ищеца от тяхното предявяване.
От „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ против С.Д.П. за следните
суми: 1036,63 лева, представляваща
дължима главница по Договор за револвиращ
потребителски кредитпод формата на кредитна карта №
CARD-12881388 от 22.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението – 29.05.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането; сумата от 431,03 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 01.10.2016 г. до 10.11.2017 г.; сумата от 52,62 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от
10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 2307/2018 г. по описа на РС – гр. Враца. Претендира се
присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски. В
условията на евентуалност исковете са предявени като осъдителни.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
За
основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи следните предпоставки: че между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А.,
Франция, рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България ЕИК ********* и С.Д.П. е възникнало
облигационно правоотношение по процесния договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard, по силата на който за кредитополучателя
е възникнало задължението за връщане на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва в претендираните
размери.
Въпреки
разпределената му доказателствена тежест и дадените
му от съда указания, ищецът не е ангажирал доказателства относно елементите от
фактическия състав на исковата претенция. От представените доказателства не
може да се заключи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника
П. е било налице облигационно правоотношение по силата на валидно сключен
Договор за револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта № CARD-12881388 от 22.10.2015 г., както и че
заемодателят реално е предоставил на ответника заемната сума в твърдения размер
от 1036,63 лева главница под формата на кредитна карта.
Представеното
Приложение към Договор за потребителски кредит от 22.10.2015 г., в което се
съдържат параметрите на револвиращия кредит, е
подписано единствено от представител на кредитора и не съдържа подпис на
потребителя – кредитополучател, поради което не може да се приеме, че такъв
договор за револвиращ кредит под формата на кредитна
карта е бил сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника.
Няма представени доказателства, че кредиторът е предал във фактическа власт
кредитната карта и ПИН-код към нея, поради което не може да се приеме, че
ответникът е получил картата и я е активирала чрез теглене на суми от нея.
Няма никакви
доказателства въобще ответникът П. да е сключвал договор за револвиращ
кредит под формата на кредитна карта, нито да е получавал от кредитора такава
карта, нито да е теглила суми от нея. В приложената по делото товарителница от
28.04.2016 г. не е посочено какви "документи" се изпращат на С.П.,
още по-малко е удостоверено изпращането на кредитна карта до същия.
Горните
изводи не се променят и от съдържанието на подписания от ответника като
кредитополучател Договор за потребителски паричен кредит от 22.10.2015 г. От
същия единствено е видно, че ответникът като кредитополучател е получил от
ищеца като кредитодател потребителски паричен кредит
в размер на 1078 лева, който не е предмет на настоящото производство. С оглед
на представеното от ищеца искане за отпускане на кредит от третото за делото
лице – търговецът Technopolis, може да се
предположи, че кредитът е бил за покупка на стоки, макар да няма надлежни
доказателства за това. Категорично обаче не се установява кредитът да е бил
усвоен чрез отделни тегления чрез банкомати
АТМ, терминални устройства (РОС) и др., както твърди ищецът.
В чл. 12 от договора е записано, че кредиторът
може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10 000 лева, като кредиторът ще издаде и достави картата
на кредитополучателя не по – късно от 18 месеца от първата погасителна вноска
по потребителския кредит. В чл. 21 е
посочено, че с кредитната карта ще бъде доставен документ – приложение,
неразделна част от договора за потребителски кредит, съдържащо всички условия
на револвиращия кредит и процедурата за активиране на
картата. Уговорките в чл. 12 до чл. 21 от договора съдържат само възможност за
постигане на допълнително съгласие между страните за предоставяне на револвиращ кредит под формата на кредитна карта, а не и
волеизявления в този смисъл. В подкрепа на този извод е и използваното от
страните в посочените клаузи бъдеще време, а договорът ще се счита сключен едва
с доставянето на картата и документ – приложение, неразделна част от договора
за потребителски кредит, съдържащо всички условия на револвиращия
кредит и процедурата за активиране на картата. Както бе посочено по – горе,
няма никакви доказателства нито картата да е доставена и получена от
ответницата, нито последната да е запозната, да е получила и подписала
представеното по делото Приложение към Договор за потребителски кредит от 22.10.2015
г.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен. В този смисъл
е и практиката на ОС Враца по идентични казуси – напр. Решение № 365/22.11.2019 г. по в. гр. дело 587/2019 г.
Предвид
приетия от съда извод, че с оглед ангажираните доказателства не е установено
договор за кредит посредство издадена кредитна карта MasterCard въобще да е бил сключен, безпредметно е обсъждането на наведените в
отговора на исковата молба възражения за липса на обявена предсрочна
изискуемост на вземането преди депозиране на заявлението по реда на чл. 410 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед
неоснователността на главния иск, то неоснователни се явяват и акцесорните искове за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 431,03 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.10.2016 г. до
10.11.2017 г., както и сумата от 52,62 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г. Исковете по чл. 422 ГПК вр.
чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат изцяло отхвърлени.
С оглед
отхвърлянето на предявените главни установителни искове се сбъдна вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове.
Ищецът е
направил искане, при условие, че установителните
искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то съдът да разгледа исковете за същите суми, периоди и основания
като осъдителни. Както беше посочено по-горе, в случая не е необходимо да бъде
обсъждан въпросът за наличие или липса на надлежно обявена предсрочна
изискуемост, доколкото съдът достигна до извод за липса на доказана
облигационна връзка между страните по договор за кредит, усвояван от ответника
посредством издадена в негова полза кредитна карта. Поради изложените
съображения по съществото на обсъжданите установителни искове, като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени и предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове.
По разноските:
При този изход на спора за ищцовото дружество не възниква право на
разноски.
Ответникът не претендира и не е представил доказателства да е сторил разноски
в производството, поради което и такива не му се дължат.
Така
мотивиран и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от зам. управителя Д. Д., против С.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, искове за признаване за установено, че ответникът
С.Д.П. дължи на ищцовото дружество следните суми: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД сумата от 1036,63 лева, представляваща дължима главница по Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта № CARD-12881388 от 22.10.2015 г.;
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД сумата от
431,03 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 01.10.2016 г. до 10.11.2017 г.; на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 52,62 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от
10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 2307/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, както и
предявените в условията евентуално осъдителни искове за същите суми, периоди и
основания.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: