Решение по дело №2558/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 127
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия: Нейко Георгиев Нейков
Дело: 20215510102558
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. К., 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510102558 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „********“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район *****, ж.к. „*****
4“, *****., сграда 6, чрез пълномощника си адв. В.Г. от САК, против А.Д.А.
ЕГН:**********, Адрес: **** гр. К., ул. ******** бл. ****** с правно
основание:чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, вр.с чл.92 ЗЗД, вр.с чл.79 ЗЗД, вр.
с чл. 342 ТЗ и цена на иска: 417.9 лева.
Ишецът, чрез процесуалния си представител сочи, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК, срещу А.Д.А. било образувано ч.гр.д № ****/2021 г.,
по описа на РС К.. Против дльжника била издадена Заповед за изпълнение за
парично задължение в размер на 417.9лв. за незаплатени далекосъобщителни
услуги, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Сочи, че между мобилния оператор „********“ ЕАД, и ответника А.Д.А.
били сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на
конто ответникът бил абонат на дружеството.
Съгласно Договор за мобилни услуги от дата ****** г., сключен за мобилен
номер *******, ответникът А.Д.А. бил абонат на дружеството-доставчик на
мобилни услуги „********“ ЕАД с абонатен номер № ******. Отношенията
между страните били подновявани многократно, като настоящата претенция
на ищеца се основавала на подписаното Допълнително споразумение от дата
28.05.2018 г., като абонатьт избрал ползването на абоиаментна програма
Тотал 24.99 лв., с уговорен срок на действие 24 мссеца до 28.05.2020 г.
Абонатьт сключил и Договор за лизинг от същата дата - 28.05.2018 г., по
силата на коийто е взел мобилно устройство ******* Dual Black на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 18.59 лв.
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и
1
с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 18.59 лв. да придобие собсгвеността върху лизинговата
вещ. На ответника било предоставено за ползване описаното мобилно
устройство с отстъпка от страндарната цена, както следва:
-Станадартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ с
649.90 лв.;
-Цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма
Тотал 24.99 лв. е 446.16 лв., отстъпката от стандартната цена, която
ответникът е получил възлизала на сума в размер на 203.74 лв.
Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната №******.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода ****** г. до *******
г. Теленор
е издал:
- фактура №***7926008/01.05.2019 г. за отчетния период на потребление от
****** г.-30.04.2019 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 0.03 лв./с ДДС/, от които:
- За мобилен номер *******: 20.82 лв./без ДДС/ за месечен абонаментен
план Тотал 24.99 лв., и 18.59 лв. за 12-та лизингова вноска.
Дължимата сума била платима в срок 16.05.2019 г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Първоначално дължимата сума по процесната фактура била в размер на 43.53
лв., но след извършено частично плащане от страна на абоната останал
незаплатен остагък в размер на 0.03 лв.
- фактура №***9271186/01.06.2019 г. за отчетния период на потребление от
01.05.2019 г. 31.05.2019 г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 43.57 лв./с ДДС/, от които:
- За мобилен номер *******: 20.82 л в ./без ДДС/ за месечен абонаментен
план Тотал 24.99 лв., и 18.59 лв. за 13-та лизингова вноска.
Дължимата сума била платима в срок 16.06.2019 г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- Фактура №***0586927/01.07.2019 г. за отчетния период на потребление от
01.06.2019 г.-30.06.2019 г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 44.47 лв./с ДДС/, от които:
- За мобилен номер *********,911: 20.82 лв./без ДДС/ за месечен
абонаментен план Тотал 24.99 лв., и 18.59 лв. за 14-та лизингова вноска.
Дължимата сума била платима в срок 16.07.2019 г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура №***1903283/01.08.2019 г. за отчетния период на потребление от
01.07.2019 г.-31.07.2019 г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 43.57 лв./с ДДС/, от които:
- За мобилен номер *******: 20.82 лв./без ДДС/ за месечен абонаментен
план Тотал 24.99 лв., и 18.59 лв. за 15-та лизингова вноска.
Дължимата сума била платима в срок 16.08.2019 г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Сочи, че абонатьт потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност
131.64 лв., фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за месец
05/2019 г., за месец 06/2019 г., за месец 07/2019 г., и за месец 08/2019 г. Към
2
всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.
С Кредитно известие № ***3327922/01.09.2019 г. била извършена корекция
по дълга, като била сторнирана сумата в размер на - 8.87 лв., начислена била
и дължимата лизингова вноска в общ размер на 18.59 лв. и бил отразен
незаплатеният баланс от предходния отчетен период в размер на 131.64 лв.,
при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 141.36 лв.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 141.36 лв., ангажирало договорната
отговорност на абоната по т. 11 от ироцесния договор за услуги, като във
връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника А.Д.А. за
ползваните абонаменти.
След прекратяване на отношенията операторът издал крайна фактура
№**********/01.10.2019 г.. в която били начислени суми в размер, както
следва:
-127.82 /Сто двадесет и седем лева и 82 ст./лв.- за дължима договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти /процесна
сума в настоящото производство/;
-148.72 /Сто четиридесет и осем лева и 72 ст./лв.- незаплатени лизингови
вноски /процесна сума в настоящото производство/;
-141.36 /Сто четиридесет и един лева и 36 ст./лв.- за незаплатени
далекосъобщителни услуги /процесна сума в настоящото производство/;
Общата сума по издадената крайна фактура възлизала в размер на 417.90 лв.
Сочи, че датата на деактивация на процесния абонамент била 25.09.2019 г.,
като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Абонатьт бил в неизпълнение на договорите си, като същият не спазил
крайния срок за ползване на абонамента Тотал 24.99 лв. за мобилен номер
******* до 28.05.2020 г. съгласно Допълнително споразумение от дата
28.05.2018 г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като
начислил в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване
на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба
между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина на
формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяванае на
договорен абонамент, начислената на абоната неустойка, била формирана
съобразно новите правила за изчисление, уговорен в в т.11 от индивидуалния
договор за мобилни услуги. .
Претендира неустойка съгласно уговорените правила с комисията за защита
на потребителите и съгласно изричнага клауза, съдържаща се и в т. 11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, а именно:
Неустойката в размер на 127.82 /Сто двадесет и седем лева и 82 ст./лв..
формирана, както следва:
-За абонаментен план Тотал 24.99 лв. за мобилен номер ******* се дължала
3
неустойка в размер на 62.46 лв., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без
ДДС, или 20.82 лв. х 3 = 62.46 лв.
-Към абонаментен план Тотал 24.99 лв. за мобилен номер ******* е
начислена и неустойка за ползване на устройство ******* Dual Black, в
размер на 65.36 лв., представляваща такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т. 12, ал.2 от Общите условия,
приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за
предоставените на абоната устройства били обявени за предсрочно
изискуеми, както следва:
-мобилно устройство ******* Dual Black по Договор за лизинг от дата
28.05.2018 г.
При сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата на
фактуриране на услугите 01-во число от месеца. Така, падежът на
лизинговите вноски бил указаният в месечните фактури срок за заплащане на
фактурираните услуги.
Сочи, че поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове
дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното
прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг, били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими след месец 10/2019 г., когато била издадена крайната
фактура №**********/01.10.2019г.. съгласно уговорения погасителен план,
както следва:
- За устройство ******* Dual Black, се дължи цената в размер на 148.72 /Сто
четиридесет и осем лева и 72 ст./лв., по Договор за лизинг от дата 28.05.2018
г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер *******. Длъжникът
не заплатил 7 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 130.13 /Сто
и тридесет лв. и 13 ст./лв., дължими за периода от месец 10/2019 г. до месец
04/2020 г., не бил върнал мобилното устройство на Лизингодателя при
условията на чл.1, ал. 3 от договора за лизинг, поради което била дължима и
допълнителната сума в размер на 18.59 /Осемнадесет лв. и 59 ст./лв. по чл.1,
ал.2 от договора. Общо дължимата от длъжника сума възлизала в размер на
148.72 /Сто четиридесет и осем лева и 72 ст./лв.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „********" ЕАД А.Д.А. се съгласил и е приел Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонии
услуги.
Сочи, че ответникът А.Д.А. подписал договор за услуги с мобилния
оператор, ползвал процесния мобилен номер и не изпълнил задължението си
по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадени били фактури и в срок не ги
заплатил.
Моли съда на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, след като се убеди
4
в основателността на претенцията, да постанови Решение, с което да
признаете за установено по отношение на ответника А.Д.А., с ЕГН:
**********, с адрес: **** гр. К., ул. ******** бл. ******, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „********“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление в град С., район „*****“, ж.к. „***** 4“,
*****., страда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик,
в общ размер на 417.9 /Четиристотин и седемнадесет лева и 90 ст./лв., от
които:
1. 141.36 /Сто четиридесет и един лв. и 36 ст./лв,- представляваща дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
за които са издадени фактури ***7926008/01.05.2019 г.,
***9271186/01.06.2019 г., ***0586927/01.07.2019 г., ***1903283/01.08.2019 г.,
***3327922/01.09.2019 г. за периода от ****** г. до ******* г.
2. 148.72 /Сто четиридесет и осем лв. и 72 ст./лв.- незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от дата 28.05.2018 г.
3. 127.82 /Сто двадесет и седем лв. и 82 ст./лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 28.05.2018 г. за мобилен номер
*******.
Претиндира за разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. И.С., в
качеството му на особен представител на ответника А.Д. А..
Заявява, че предявените искове се явяват допустими, но изцяло
неоснователни и като такива ги оспорва по основание и размер.
Твърди, че изцяло оспорва сключването на договори и допълнителни
споразумения от страна на ответника, както и приемането на общи условия
към тях, в който смисъл отправя и доказателственото си искане.
Евентуално, смята че е налице договор сключен с потребител, въпреки че в
исковата молба се твърди неговата „индивидуалност“. Сочи, че в този смисъл
служебно задължение на настоящия състав е да следи за неравноправност в
потребителския договор и това обстоятелство следвало да бъде съобщено на
страните с доклада по делото.
Отбелязва и че предявените искови претенции следвало да бъдат разглеждани
въз основа на основанието и твърденията, изложени в заявлението по чл. 410
от ГПК.
По исковата претенция за заплащане на сумата в размер на 141,36 лв. -
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
смята за безспорно между страните, че договорът за предоставяне на мобилни
услуги криел характеристиките и по своего естество бил договор за покупко-
продажба. Срещу заплащането на предварително определена месечна цена,
продавачът предоставял на купувача определено количество мобилни услуги.
Сочи, че съгласно разпоредбите на ЗЗД при договора за продажба задължение
на продавача е прехвърлянето правото на собственост върху веща, или както
било в конкретния случай с началото на отчетния месечен период
/периодична доставка/ ищецът следвало да предостави на разположение на
ответника до говорения пакет мобилни услуги. Само при това пълно и точно
изпълнение на продавача, за него възниквало правото да изисква заплащане
на цената по договора. Твърди, че със забавата на една месечна вноска, от
страна на мобилните оператори, се преустановявал достъпа до мобилни
услуги. В този смисъл изрично твърди, че по отношение на претендираните
5
вземания в тази им част за ответника не било възникнало задължението за
заплащане, тъй като договорения пакет от услуги не му бил предоставен от
страна на ищеца.
Твърди, че в процесните фактури се съдържали задължения за заплащане на
лизингови вноски, които също оспорва изцяло.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 148.72 лв. -
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг. Видно от
обстоятелствата изложени на стр. 5 от исковата молба, въпросните лизингови
вноски се претендирали, като предсрочно изискуеми, поради прекратяване на
договора и изгубване преимуществото на срока от страна на длъжника. Като
основание за неговото прекратяване, което в действителност представлявало
разваляне на договора за лизинг, било посочено неизпълнение, свързано не с
подписаните към конкретния договор ОУ, а други такива. Това се явявало
недопустимо. Неоснователна се явявала тази претенция и поради
обстоятелството, че за развалянето на този договор, тъй като била налице
писмена форма съгласно чл. 87 от ЗЗД, до длъжника следвало да бъде
отправено изрично писмено изявление за това, което да обуслови
изискуемостта на претенцията.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 127.82 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, сочи, че
изискуемостта на тази претенция, доколкото неустойката била предвидена
като санкционна при прекратяване на договора, а не поради негово забавено
изпълнение, също би се явявала основателна, само и доколкото било налице
изрично писмено известие до длъжника за прекратяването на договора.
Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли изцяло като неоснователни
така предявените искови претенции.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото е приложено ч.гр.д. ****/2021 по описа на РС-К..
Видно от същото на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение № ****** г. на парично задължение за сумите, предмет на
настоящото исково производство, която е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за вземането си, като в указания срок същият е завел настоящия
иск.
Към заповедното производство са приложени писмени доказателства:
Допълнително споразумение към Договор да мобилни/фиксирани услуги от
28.05.2018 г.; Договор за лизинг от 28.05.2018 г.; Приложение от 28.05.2018
г.; Договор за мобилни услуги от ****** г.; Общи условия; фактура №
***7926008/01.05.2019 г.; ***9271186/01.06.2019 г., ***0586927/01.07.2019 г.,
***1903283/01.08.2019 г., ***3327922/01.09.2019 г. за периода от ****** г. до
******* г. и фактура № **********/01.10.2019 г.
По настоящото дело са приети като доказателства Общи условия на
Теленор.
Фактура № ***7926008/01.05.2019 г. е за отчетния период на потребление от
******г. - 30.04.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 43,53 лв.
за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги
/като видно от исковата молба от тази фактура е останала незаплатена сума в
размер на 0,03 лева/.
6
Фактура №***9271186/01.06.2019 г. за отчетния период на потребление от
01.05.2019 г. 31.05.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 43,57
лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора
услуги.
Фактура №***0586927/01.07.2019 г. за отчетния период на потребление от
01.06.2019 г.-30.06.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 88,07
лв., с натрупване на незаплатени услуги от предходните месеци, месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги
Фактура №***1903283/01.08.2019 г. за отчетния период на потребление от
01.07.2019 г.-31.07.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 131,64
лв., с натрупване на незаплатени услуги от предходните месеци, месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги
Фактура №***3327922/01.09.2019 г. за отчетния период на потребление от
01.08.2019 г.-******* г. с дължима стойност за плащане в размер на 141,36
лв., с натрупване на незаплатени услуги от предходните месеци, месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги
Крайна фактура №**********/01.10.2019 г. е за отчетния период на
потребление от 01.09.2019-30.09.2019 г. с обща сума за плащане 417,90 лева,
като в сумата са включени неустойки предсрочно прекратяване на договор в
размер на 127,82 лева; вноска за лизинг – 148,72 лева и задължения от
предходен период в размер на 141,36 лева.
От така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно страните се намират в договорни отношения.
По делото е безспорно установено, че ответникът е подписал договори за
услуги с ищеца, ползвал е мобилни номера, мобилни услуги, мобилно
устройство, предоставени по договора и не е изпълнил задължението си да
заплати дължимите суми в срок. По делото не бяха представени доказателства
за плащане на претендираните от ищеца суми от страна на ответника.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се
заповедно производство ч.гр.д. № ****/2021 г. по описа на РС-К., по което е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същата е връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца от ответника, нужно е
да бъдат установени като настъпили следните факти: че ответникът има
качество на потребител на мобилни услуги за процесния период и абонатен
номер; че от доставчика на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено
договорно отношение са били предоставени посочените услуги на ответника,
като е начислена дължимата стойност за тях, съобразно индивидуалния
договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочените във
фактурите размери.
Ищецът обосновава исковата си претенция на посочените договори и
фактури.
С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че
приложените: Договор за мобилини услуги, Допълнително споразумение за
мобилни услуги от дата 28.05.2018 г.сключен с мобилния оператор
„********“ ЕАД; Договор за лизинг от същата дата, са валидно сключени
между страните. Представените договори не са оспорени от ответника, и тъй
като носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно
чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в
7
същите, са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1
от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с
оглед на което с подписването на процесните договори за мобилни услуги в
правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. По
делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основните си задължения по
договорите - да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги.
Доказателство относно факта на плащане на сумите по фактурите не са
ангажирани и до датата на приключване на съдебното дирене.
С оглед на изложеното съдът намира, че исковете на ищеца към ответника за
всички претендирани дължими суми са основателни и доказани, а като такива
следва да бъдат уважени.
Относно разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения установителен
иск, съдът счита, че разноските, сторени в заповедното производство, следва
да бъдат присъдени изцяло, за което следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ****/2021 г. по описа на РС-К.
съдебни и деловодни разноски в размер на 205,00 лв.
В производството по гражданско дело № 2558/2021 г. ищецът има разноски в
общ размер на 530,00 лева, от които 50,00 лева държавна такса; 180,00 лева
адвокатско възнаграждение и 300,00 лв. депозит за особен представител.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът
следва за заплати на ищеца направените в настоящото производство съдебни
и деловодни разноски в размер на 735,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Д.А., ЕГН **********,
Адрес: **** гр. К., ул. ******** бл. ******, че дължи на „********” ЕАД с
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „*****” № 4,
*****. сграда 6, по Заповед за изпълнение № ****** г. по ч.гр.д. № ****/2021
г. по описа на РС-К. сумата от: 417.90 лв. (четиристотин и седемнадесет лева
и 90 ст.) главница, от която: 141,36 лв. месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги; 148,72 лв. незаплатени лизингови вноски;
127,82 лв. – неустойка предсрочно погасяване на договорен лизинг.
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН **********, Адрес: **** гр. К., ул. ******** бл.
****** да заплати на „********” ЕАД с ЕИК ******* със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. „*****” № 4, *****. сграда 6, сумата 205,00 лева,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 530,00
лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
8
пред Окръжен съд- Стара Загора.

След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№
****/2021 г. по описа на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9