№ 365
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000503004 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 263237 от 19.05.2021 г. по гр. д. № 1538/2020 г. на Софийски
градски съд ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на С. А. Х., С. А. И.. и А. Х. Х. по
50000 лева на всеки - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. А.,
настъпила в резултат на ПТП на 08.08.2019 г., а за разликата до пълните предявени
размери от по 250000 лева исковете са отхвърлени.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника в осъдителната част с
оплакване за необоснованост на извода за наличие на предпоставките за обезщетяване
на А.Х., С.Х. и С.И.. Относно първата се оспорват фактическите изводи за трайно
съвместно съжителство с починалия; относно последните се сочи, че не са деца на
починалия, нито са отглеждани, но неосиновени деца; между М. А. и тях не е била
изградена връзка, сходна на тази между родител и деца.
Ищците са подали насрещна въззивна жалба с оплакване от необоснованост на
извода за значителен принос на пострадалия за настъпване на ПТП, довел да
неправилния правен извод за 50% съпричиняване. Оплакват се и от несправедливо
занижен размер на определените обезщетения. Молят решението да бъде отменено в
отхвърлителните части и исковете за обезщетение на неимуществени вреди да бъдат
уважени изцяло.
1
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в сроковете по чл. 259, ал. 1 и ал.2
от ГПК срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите съобразно изложените оплаквания, съдът
намира следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявени от С. А. Х.,
С. А. И.. и А. Х. Х. срещу ЗД „Бул инс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал.1 от
КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на М. А.,
настъпила при ПТП на 08.08.2019 г. в по вина на водача Х. Д., чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника. Твърди се в исковата молба, че при
управление на лек автомобил Д. причинил ПТП, в което починал М. А. А. –
фактически съпруг на ищцата, с която той живеел „на семейни начала“ от 2010 г.
Ищците С.И. и С.Х. били отгледани, но неосиновени от починалия. Четиримата живели
в задружно семейство, сплотено от силна емоционална връзка, в любов, подкрепа и
хармония. Починалият бил грижовен баща и съпруг, помагал в отглеждането и
възпитанието на С. и С., а те били привързани към него. Смъртта му нанесла на
ищците тежък удар и силни душевни страдания, за обезщетяването на които са
претендирали заплащане на по 250000 лева.
Ответникът е оспорвал иска с възражение, че ищците нямат право на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. А., защото не са от кръга на
най-близките, очертан от тълкувателната практика на ВКС. Въведено е възражение за
съпричиняване вредоносния резултат от пострадалия, който като пешеходец пресичал
на необозначено място и без да се съобрази с движението на МПС по пътното платно.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира
следното: Оплакванията във въззивната жалба на ответника касаят възникване правото
на обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищците А.Х., С.Х. и С.И..
Оспорват се като необосновани констатациите досежно обстоятелството, че между М.
А. и А.Х. е съществувало фактическо съжителство, както и правните изводи за наличие
на основание за обезщетяване на С.И. и С.Х., които не са деца на починалия, нито са
били отглеждани от него.
Ищците оспорват фактическите изводи за поведение на пешеходеца, което е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Съобразявайки оплакванията на жалбоподателите, след преценка на
доказателствата, Софийски апелативен съд намира следното.
От показанията на свидетелите Ц. С., С. М. и С. М. се установява без съмнение,
че ищцата А.Х. и починалият М. А. са съжителствали като семейство за около десет
години преди смъртта на А.. С тях са живели и децата на ищцата С. и С..
ПТП е настъпило на 08.08.2019 г. около 21,20 ч. в тъмната част на денонощието
2
и без работещо улично осветление (протокол за оглед). Автомобилът, управляван от Х.
Д., се е движил по ул.“Каменоделска“ в гр.София, по която движението е било
двупосочно в двете ленти в дясната част пътното платно, в посока ул.“Първа българска
армия“. Поради ремонт трамвайното трасе отляво на лентата за движение, широко
3,40 метра, е било неизползваемо, а платното вляво е било заградено. В ремонт е бил и
тротоарът от дясната страна на платното. Необосновано е оплакването в насрещната
жалба на ищците, че поради ремонта на тротоара М. А. е бил принуден да се движи по
платното за движение на автомобилите. Действително, видно от протокола за оглед,
тротоарът от дясната страна е бил неизползваем, но както от протокола, така и от
показанията на свидетелката С. М. се установява, че движението на пешеходците е
било възможно от лявата страна на движението, по левия тротоар, по който се е
движела свидетелката. М. А. се е движел по пътното платно, като е бутал ръчна
количка, при това в тъмната част на денонощието. Той се е движел в лентата за
насрещно движение, но при наближаването на автомобил в тази лента предприел
пресичане на лентата, по която се движел автомобилът, управляван от Х. Д. и бил
блъснат от него. Основателно е направеното от ответника възражение за
съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалия, който пресякъл
платното на необозначено място без да се съобрази с приближаващия автомобил.
Налице е причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпване на ПТП, от
което е последвала смъртта му. Нарушението на водача е управление със скорост
около 68 км/ч при максимално позволена скорост 50 км/ч, което не му позволило да
спре аварийно преди настъпване на удар. Действително изискванията към водачите за
осигуряване безопасността на пешеходците е по-голяма, но бутането на количка по
платното, което допълнително затруднява и забавя движението на пешеходеца,
съчетано с пресичане на необозначено място без съобразяване с приближаващия
автомобил в условията на намалена видимост при липса на улично осветление,
несъмнено е имало решаващо значение за настъпването на ПТП. Ето защо и
настоящата инстанция приема, че с поведението си пострадалият е допринесъл в равна
степен с водача на лекия автомобил за настъпване на ПТП и на собствената си смърт.
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за обезщетяване на
неимуществени вреди от смъртта на М. А., починал при ПТП, причинено от
автомобил, гражданската отговорност за който е застрахована при ответника. Ищците
твърдят, че А.Х. живяла на съпружески начала с М. А., а децата й С. Х. и С.И. били
отгледани от него. Съгласно ППВС № 4 /1961 г. , допълнено с ППВС № 5/1969 г. и
ППВС № 2/1984 г., лицето, съжителствало на съпружески начала с починалия, има
право да претендира неимуществени вреди от смъртта му при деликт, като негова е
тежестта за доказване на активната му материалноправна легитимация, т.е. безспорно
установяване в конкретния случай, че между ищцата и починалия М. А. са
съществували отношения като между съпрузи, със съдържанието, което СК предписва
3
за отношенията между брачни партньори: интимен, траен, доброволен съюз, при който
двамата са споделяли общо домакинство, намирали са се във фактическа и физическа
близост, полагали са обща грижа за семейството, споделяйки разходите, изпитвали са
уважение и оказвали подкрепа един на друг. Настоящата инстанция споделя извода на
СГС, че такова доказване е проведено. Това налага извод, че е налице
материалноправна легитимация на ищцата за обезщетение на неимуществени вреди,
при положение, че докаже търпенето на такива. През десетте си години съвместен
живот ищцата и М. били в много добри отношения, той изгледал децата й като
заместил починалия им баща. Установените по делото обстоятелства относно начина,
по който ищцата е преживяла смъртта на М. А. са оскъдни – била в шок при
научаването за смъртта, търсила е средства, за да изпълни погребалните ритуали;
според свидетелката С. М., сестра на ищцата, последната много тежко приела смъртта
М.: „угаснала“. Не е установено въз основа на какви проявления в живота на ищцата
свидетелката прави своята оценка на събитието. При наличните доказателства съдът
намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение съответства на
принципа за справедливост. С оглед ангажираните доказателства, заявената претенция
е силно завишена и не се подкрепя от установените по делото обстоятелства, които не
сочат на висок интензитет на душевни страдания на ищцата. Ето защо в частта по иска
на А.Х. обжалваното решение следва да се потвърди като правилно.
По отношение предявените от С. Х. и С.И. искове. От обстоятелствата, изложени
в исковата молба, следва да се направи извод, че ищците се позовават на отношения с
починалия, сходни с тези между дете и родител. Настоящата инстанция намира, че
двамата ищци не са сред кръга на лицата, имащи право на обезщетение на вредите,
понесени от смъртта на Б. Й., очертан с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1968 г. Това е така,
защото те не са роднина по права линия, нито са «взети за отглеждане и осиновяване, но
неосиновени деца.
В Постановление No 4 от 25.V.1961 г., раздел II, т. 2 е очертан кръгът на лицата,
които имат право на неимуществени вреди - най-близките роднини като низходящите,
възходящите и съпруга. С Постановление N: 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС този
кръг е разширен с отглежданото, но не осиновено дете, съответно с отглеждащия го,
ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане.
Наи-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с
право на обезщетение, тъи като поради естеството на съществувалата житеиска връзка
е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
Правото на наи- близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че деиствително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
чл.52 ЗЗД. Правото на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете е
4
мотивирано със съдържанието на съществувалите между него и починалия житеиски
отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете.
Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете е обвързано с изискване
отглеждането да е било траино и да е създало връзка и чувства като между биологичен
родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по
осиновяване или установяване на произход. Това налага извода, че на доказване в
процеса подлежат както настъпилите неимуществени вреди, така и видът на връзката
между пострадалото лице и претендиращия вреди като преценката е при условията на
пълно и главно доказване на факта на специалната връзка, между починалия и лицето,
претърпяло неимуществени вреди.
Установява се от показанията на свидетелите Ц. С. и С. М., че М. А. живеел в
кв.*** в съжителство с А.Х. и двете й деца. Той се грижел за тях, гледал децата от
малки, в квартала ги знаели като негови синове. Той им били втори баща, но те му
викали „татко“. Няма никакви данни как двамата възприели смъртта на М. А..
Показанията на свидетелите не установяват нито факта на отглеждане на
ищците С. и С. от починалия М., нито създадени близки отношения, идентични на тези
между дете и родител. Липсва конкретика в изложението на фактите относно
съдържанието на отношенията между двамата ищци и М., а преобладават оценките на
свидетелите: „гледаше ги”, „грижеше се финансово”. Въз основа само на тези
доказателства не може да се приеме, че починалият М. А. е отгледал ищците, полагал е
грижи и ги е издържал, при което между двамата с годините да е била изградена
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, аналогична на отношенията между
биологичен родител и дете.
Не е установено по какъв начин е засегната неимуществената сфера на ищците,
изпитвали ли са те скръб, душевни болки и страдания от смъртта на М. А..
Неимуществените вреди дори при най-близки роднини не се предполагат, а подлежат
на доказване чрез установяване на техни конкретни проявления. Такива доказателства
в случая не са събрани. Ето защо предявените от С.И. и С.Х. искове за неимуществени
вреди са недоказани и следва да се отхвърлят като неоснователни.
В Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, е
разяснено, че легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на техен близък, са лицата, които са създали постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка заради съдържанието, на която търпят морални болки и страдания,
сравними по интезитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.
Това налага извода, че на доказване в процеса подлежат както настъпилите
неимуществени вреди, така и видът на връзката между пострадалото лице и
претендиращия вреди като преценката е при условията на пълно и главно доказване на
факта на специалната връзка, между починалия и лицето, претърпяло неимуществени
5
вреди. По делото не са установени обстоятелства, обуславящи извод за определяне на
С.И. и С.Х. като лица, изградили с пострадалия близка връзка, подобна на отношенията
с баща, и имащи право на справедливо обезщетение за причинените им неимуществени
вреди.
В обобщение обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на С.И. и С.Х. обезщетения от по 50000 лева на всеки
от тях, и да се потвърди в останалата част. Предявените от двамата искове следва да се
отхвърлят. На отмяна подлежи решението и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на адв.О. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА над 1590,24 лева и в полза на
СГС държавна такса над 2000 лева.
За направените от ответника разноски пред тази инстанция всеки от ищците С.И.
и С.Х. следва да му заплати по 1000 лева за държавна такса и по 2333,33 лева – за
адвокатско възнаграждение. А.Х. дължи на ответника разноски съразмерно
отхвърлената част на предявения от нея иск в размер на 1866,67 лева за адвокатско
възнаграждение. Възражението на ищците за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263237 от 19.05.2021 г. по гр. д. № 1538/2020 г. на
Софийски градски съд в частта, с която ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на С. А.
Х. и С. А. И.. по 50000 лева – обезщетения за неимуществени вреди, и в частта, с която
е осъдено да заплати на адв.В.О. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА над 1590,24 лева
и в полза на СГС държавна такса над 2000 лева, и постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А. Х. и С. А. И.. срещу ЗД „Бул инс“ АД искове
за заплащане на по 50000 лева – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на
М. А., настъпила при ПТП на 08.08.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С. А. Х. и С. А. И.. да заплатят на ЗД „Бул инс“ АД разноски за
въззивната инстанция в размер на по 3333,33 (три хиляди триста тридесет и три 0,33)
лева всеки от тях.
ОСЪЖДА А. Х. Х. да заплати на ЗД „Бул инс“ АД разноски за въззивната
инстанция в размер на 1866,67 (хиляда осемстотин шестдесет и шест 0,67) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
6
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7