№ 520
гр. Стара Загора, 07.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501610 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частната жалба на „Е.М.“ АД - ***,
чрез адв. Ж.Д. против разпореждане № 871 от 16.06.2021г., постановено по
ч.гр.д.№ 2652/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се
отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу длъжника Й.И.А. за сумата 155.03 лв. – лихва за забава от 15.06.2018г.
до 13.03.2020г. и от 15.07.2020г. до 10.06.2021г.
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното
разпореждане, поради което го обжалва в срока като неправилно. Счита, че
мотивите на съда, че заявителят претендира лихва за забава л размер на 19.95
%, което е над 10 % годишно е противоречащо на закона е невярно. Прилага
изчисления от онлайн калкулатор за претендираните периоди. Счита, че
всички формални изисквания са изпълнени, поради което отказът на РС –
Стара Загора да издаде исканата заповед за изпълнение е необоснован,
неправилен, незаконосъобразен и в противоречие с процесуалните правила.
Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се върне делото на
РС за издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
допустимостта й намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за
въззивното производство.
С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението
1
на „Е.М.“ АД - *** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника Й.И.А. за сумата 155.03 лв. – лихва за забава от 15.06.2018г.
до 13.03.2020г. и от 15.07.2020г. до 10.06.2021г. За да постанови това
разпореждане, съдът е изложил съображения, че претендираното вземане за
лихви противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал.1 и 2 ЗПК, съгласно която,
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Приел е, че
това искане е в противоречие със закона – чл. 411, ал.2 т.2 ГПК, поради което
не следва да се уважава.
Частно гражданско дело № 2652/2021 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора е образувано по заявление на „Е.М.“ АД - ***,за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й.И.А. за 900 лева главница по
договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка, 155.03 лева лихва за забава от
15.06.2018г. до датата на подаване на заявлението с изключение на периода
13.03.2020г. – 15.07.2020г., заедно със законната лихва. Посочено е, че
договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт е сключен на 22.07.2014г. , по силата на който банката е отпуснала
кредит в размер на 900 лв.Срокът на договора бил 12 месеца до 22.07.2015г.
Останало непогасено задължение в размер на 1055.03 лв. от които 900 лв.
главница и 155.03 лв. лихва за забава. С договор за цесия вземането било
прехвърлено на заявителя, а длъжникът бил уведомен за цесията.
От договора за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от 22.07.2014г. е видно,
че при просрочен дълг обезщетението за забава е в размер на 19.574 % и ГЛП
19.95 %.
Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 604 на 16.06.2021г. за главницата от невърнатия кредит – 900 лв.,
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 10.06.2021г.
до изплащането й, както и разноски.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е
редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3
и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не
е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес
или седалище на територията на Р България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2
ГПК.
Видно от съдържанието на заявлението, в т.12 от заявлението не е
посочено претендираната лихва как е изчислена, нито какъв процент е
същата, за да може да се прецени от съда дали претенцията в тази част
2
отговаря на изискванията на закона – чл. 33, ал.2 ЗПК. При положение, че в
договора за потребителски кредит е договорена лихва за забава в размер на
19.574 % и 19.95 % ГЛП, претендираната лихва е в противоречие с
повелителната разпоредба на закона.
За да бъде уважено заявлението в тази част, в него следва да се посочи
как е изчислена претендираната законна лихва, за да може да се установи
съответствието й с повелителната разпоредбата на ЗПК. Този недостатък в
заявлението не може да бъде саниран, чрез прилагане на разпечатки от
кредитен калкулатор пред въззивната инстанция.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 871 от 16.06.2021г., постановено по
ч.гр.д.№ 2652/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3