Р Е Ш Е Н И Е
№ 553
гр. Пловдив, 23.03.2023г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд Пловдив, ХVІ
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря П. П. и с участието на
прокурора Йорданка Тилова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова адм.
дело № 2552 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.285 от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на М.М.Д., ЕГН **********,
чрез упълномощен адвокат – С.Н., против Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията“ гр. София /ГДИН/ с искане за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди по време на престой в Затвора гр. Пловдив от 05.01.2018 г.
до 20.01.2022 г. обезщетение в размер на
10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
– 04.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; за престоя му в Затвора
гр. Пловдив от 10.03.2022г. до 04.10.2022г. обезщетение в размер на 2000 лева,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 04.10.2022
г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът сочи, че ответникът не е осигурил
условия за изтърпяване на наказанието съгласно чл. 3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека. Оплакванията са от санитарно-битовите условия в
Затвора гр. Пловдив: пренаселеност на помещенията по
настаняване на ищеца – нетната площ не надвишавала 3 кв.м.; липса на вентилация
и достатъчно свеж въздух, водещо до задух и кашлица; лоши битови условия в
тоалетната – неработещи казанчета, липса на прегради и шумоизолация на
тоалетната, липса на работещи чешми и умивалници и липса на санитарен възел в
килията при престой на ищеца в четвърти отряд, което налагало ползване на кофи
и туби за облекчаване физиологичните му нужди; лошо състояние на банята с
множество ползващи я лишени от свобода, които следвало да се изчакват и
наличие, или само на гореща, или на ледено студена вода на душовете, които били
4-5 бр.; липса на достатъчно светлина в помещенията поради наличето само на
един прозорец; развитие на мухъл в помещенията, поради липсата на светлина,
прокапали тръби и застоял въздух; липса на външна и вътрешна изолация на
стените на затвора, водещо до ниски температури в помещенията през зимата;
отказ от предоставяне на завивки от страна на затворническата администрация; нередовна
подмяна на спалното бельо, водещо до развъждане на дървеници и бълхи в леглата
на лишените от свобода; непредоставяне на почистващи препарати за спалните
помещенията; непровеждане на индивидуална и корекционна работа с ищеца и
непредоставяне на възможност същият да участва в програми за въздействие за
индивидуална и групова работа, което го довело до поведенческа и личностна
криза; липса на достатъчно шкафове в помещенията, водещо до необходимост от
ползване на общи шкафове за бельо и посуда, както и липсата на достатъчно
мебели и лошо състояние на наличните такива. Всички тези посочени обстоятелства
са довели до унижаване на човешкото достойнство на ищеца.
Процесуалният представител на
ответника - Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София, в
депозиран писмен отговор застъпва становище, че исковите претенции са
неоснователни и недоказани. Сочи се, че ищецът търпи своята присъда при
условия, не по различни от условията, при които са поставени останалите
затворници, като всички те са лишени от свобода в изпълнение на съответно
наложена санкция, но не и от други права и интереси в местата за лишаване от
свобода. Според процесуалния представител на ответника не може да се приеме, че
престоят в условията на затвора биха провокирали твърдените от ищеца
неимуществени вреди. Иска се претенцията за парично обезщетение да бъде
отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
юрк. Ч. поддържа оспорването на иска. Прави се възражение за изтекла петгодишна
давност.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив изразява становище, че предявеният иск не е доказан, поради
което следва да бъде отхвърлен.
Административен съд Пловдив, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
За първия исков период на престой в
Затвора гр. Пловдив от 05.01.2018 г. до 20.01.2022 г.
Съгласно представените становища по
делото за М.М.Д. е видно, че е изтърпявал наказание лишаване от свобода в
Затвора гр. Пловдив от 27.04.2016г. до 01.06.2017г., когато поради добрите
данни по време на работа, примерно поведение и положително отношение към труда,
режимът му е сменен от строг в общ, поради което е изведен в общежитие от
открит тип при Затвора гр. Пловдив и пребивава там в периода 01.06.2017г. до 21.06.2019г. За период на
престой в общежитието от открит тип няма
направени възражения от ищеца относно условията на пребиваване, съответно по
делото не са събирани/представяни данни с колко души и в кои помещения е
пребивавал ищецът(л.27).
За периода 21.06.2019г. до
08.03.2020г. Д. ***, а свободен.
Следващият престой на ищеца в
Затвора гр. Пловдив, видно от представените по делото писмени становища(л.20 и
л. 27-28) от ГДИН е от 09.03.2020г. до 06.08.2021г. От постъването си в Затвора
на 09.03.2020г. до 12.03.2020г. (вкл.)
тоест 4 дни е настанен в Стая „ОП-2“ на Приемно отделение, с площ от 26,28
кв.м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два прозореца с размери 0,44
м. х 1,18 м. и 0,98 м. х 1,18 м. Санитарният
възел е с площ 2,27 кв.м. и разполага с един прозорец с размери 0,35 м./0,35 м.,
течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация.
Стаята има две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с
централно парно отопление. При постъпването в затвора на всички лишени от
свобода са предоставени за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Дадена е
възможност за внасяне на лично спално бельо. Хигиената на спалните помещения, в
т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода. При престоя
му в Приемно отделение М.Д. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши
битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт. Съжителствал е в
Стая „ОП-2“ с други лишени от свобода и са били два дни 7 човека в помещението
и два дни – 9 човека, което води до разполагаема жилищна площ от 3,75 кв.м и
2,92 кв.м. за общо 4 дни.
По данни от справка на л. 23 от
делото за периода от 13.03.2020 г. до 22.04.2020 г.(39 дни) Д. е пребивавал в
спално помещене № 63 на пост V, с площ
26,99 кв.м. (без площта на санитарен възел), разполагащо с два отваряеми
прозореца с размери 0,45 м. х 1.17 м. и 0.90 м. х 1.17 м. и санитарен възел е
2.48 кв.м. с един отваряем прозорец - 0.30 м. х 1.17 м. За всеки лишен от
свобода е осигурено легло и са налични шкафове с размери 45х50 м. От 13.03.2020
г. до 22.04.2020 г. в спално помещение №
63 са били настанени от 4 до 6 лишени от свобода /4,49- 6,75 кв.м. жилищна площ
на човек/.
На 22.04.2020 г.(по справка на л.
27) ищецът Д. е преместен на пост VI в стая №
15, с площ 28.18 кв.м., разполагаща с два отваряеми прозореца с размери 0,99 х
1,15 м и 0,45 х1,15 м., и санитарен възел с плош 2,69 кв.м. с отваряем прозорец
с размери 0,33м х 1,15м. От 22.04.2020г. до 22.05.2020г. в помещението, където
е пребивавал ищецът са били от 6 до 9 лишени от свобода като само през
периодите от 24.04.2020г. – 24.04.2020г.(един ден), от 15.05.2020г. до
18.05.2020г.(4 дни) и от 19.05.2020г. до 21.05.2020г.(3 дни) площта, с която разполагал л.св. била под 4
кв.м. (за 8 дни общо)
М.Д. за периода от 22.05.2020г. до
20.05.2021. е бил настанен на пост VI в стая №
6, която е с площ от 28,28 кв.м./без площта на санитарния възел/, разполагаща с
два отваряеми прозореца с размери 0,45 х 1,10 м и 0,50 х1,10 м. и обособено
помещение - санитарен възел с площ 2,48 кв.м. и с един отваряем прозорец - 0,35м х 1,10м. Съгласно справката на
ответника(л.27) от 22.05.2020г. до 14.06.2020г. в помещението са били настанени
6 лс.в; от 15.06.2020г. до 18.06.2020г. в помещението са били настанени 5 л.св.;
от 19.06.2020г. до 22.06.2020г. в помещението са били настанени 6 л.св.; от
23.06.2020г. до 24.06.2020г. в помещението са били настанени 8 л.св.; от
25.06.2020г. до 30.06.2020г. в помещението са били настанени 7 л.св.; от 01.07.2020г.
до 04.07.2020г. в помещението са били настанени 6 л.св.; от 05.07.2020г. до
06.07.2020г. в помещението са били настанени 7 л.св.; от 07.06.2020г. до
16.07.2020г. в помещението са били настанени 6 л.св.; от 17.07.2020г. до
27.07.2020г. в помещението са били настанени 7 л.св.; от 28.07.2020г. до
06.08.2020г. в помещението са били настанени 6 л.св.; от 07.08.2020г. до
13.08.2020г. в помещението са били настанени 5 л.св.; от 14.08.2020г. до
20.08.2020г. в помещението са били настанени 6 л.св.; от 21.08.2020г. до
27.08.2020г. в помещението са били настанени 7 л.св.; от 28.08.2020г. до
03.09.2020г. в помещението са били настанени 8 л.св.; от 04.09.2020г. до
09.09.2020г. в помещението са били настанени 7 л.св.; за периода от
09.09.2020г. до 09.11.2020г. липсва информация за броя на настанените в
помещението лица; от 09.11.2020г. до 14.01.2021г. в помещението са били
настанени 8 л.св.; от 15.01.2021г. до 09.02.2021г. в помещението са били
настанени 7 л.св.; от 10.02.2021г. до 18.02.2021г. в помещението са били
настанени 6 л.св.; от 19.02.2021г. до 25.03.2021г. в помещението са били
настанени 7 л.св.; от 26.03.2021г. до 01.04.2021г. в помещението са били
настанени 6 л.св.; от 02.04.2021г. до 04.04.2021г. в помещението са били
настанени 7 л.св.; от 05.04.2021г. до 15.04.2021г. в помещението са били
настанени 8 л.св.; от 16.04.2021г. до 25.04.2021г. в помещението са били
настанени 7 л.св.; от 26.04.2021г. до 26.04.2021г. в помещението са били
настанени 6 л.св.; от 27.04.2021г. до 27.04.2021г. в помещението са били настанени
7 л.св.; от 28.04.2021г. до 10.05.2021г. в помещението са били настанени 6
л.св.; от 11.05.2021г. до 20.05.2021г. в помещението са били настанени 7 л.св.;
Съгласно посочените установявания за
периода от 22.05.2020г. до 20.05.2021. при настанени в помещението 6-7 души, Д.
е бил с разполагаемата жилищна площ над 4 кв.м. При условия на пребиваване на 8
човека в помещение от 28.28 кв.м., жилищна площ е 3,5 кв.м. Това е времето от
23.06.2020г. до 24.06.2020г.(2дни), от 28.08.2020г. до 03.09.2020г.(7дни), от
10.09.2020г.-08.11.2020г.(60 дни, за които няма данни по справката къде е
пребивавал); от 09.11.2020г. до 14.01.2021г.(66
дни). Тоест общо 135 дни не се доказва спазено изискване на чл. 43, ал.
3 от ЗИНЗС при пребиваването на пост VI в стая № 6.
На 21.05.2021г. Д. е бил преместен
на пост VI в стая № 17,
която е с площ от 28,75 кв.м. /без площта на санитарния възел/, разполагаща с
един отваряем прозорец с размери 1 х 1 м и обособено помещение - санитарен
възел с площ 3,14 кв.м. с отдушник ф 110. Съгласно справката на ответника(л.28)
от 21.05.2021г. до 24.05.2021г. в помещението са били настанени 7 лс.в. /при
капацитет 7/; от 25.05.2021г. до 10.06.2021г. в помещението са били настанени 6
л.св.; от 11.06.2021г. до 24.06.2021г. в помещението са били настанени 7 л.св.;
от 25.06.2021г. до 08.07.2021г. в помещението са били настанени 8 л.св.; от
09.07.2021г. до 13.07.2021г. в помещението са били настанени 9 л.св.; от
14.07.2021г. до 21.07.2021г. в помещението са били настанени 8 л.св.; от
22.07.2021г. до 02.08.2021г. в помещението са били настанени 9 л.св.; от
03.08.2021г. до 05.08.2021г. в помещението са били настанени 8 л.св.; от
03.08.2021г. до 05.08.2021г. в помещението са били настанени 8 л.св.
На 06.08.2021г. М.Д. е освободен по
изтърпяване на накзанието.
Съгласно посочените установявания в
периода от 21.05.2021г. до 05.08.2021г. Д. е бил тези 42 дни в условия, на
пребиваване на 8 и 9 души в помещение от 28.75 кв.м., което е 3,59 кв.м. и 3,19
кв.м. жилищна площ. Това е периода от 25.06.2021г. до 05.08.2021г. През другите
дни на коментирания период при настанени в помещението 6-7 души, разполагаемата
жилищна площ е била над 4 кв.м.
След освобождаването от изтърпяване
на наказанието му на 06.08.2021г. до 14.12.2021г. Д. ***.
Постъпил е отново в пенитенциарното
заведение на 14.12.2021г.(л.20) и е настанен в стая РЦ на Приемно отделение,
където е пребивавал до 17.12.2021г. Стая РС е площ от 27,04 кв/м. (без площта
на санитарния възел) и разполага с два прозореца с размери 0,49 м. х 1,2 м.
и 1,1 м. х 1,2 м. Санитарният възел е с
площ 2,66 кв/м. и разполага с един прозорец с размери 0,34м. х 1,2 м., течаща
студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята има
две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с централно
парно отопление. При постъпването му в затвора, както и на всички лишени от
свобода, е предоставено за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Дадена е
възможност за лично спално бельо. Хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на
спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода. При престоя му в
Приемно отделение М.Д. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови
условия или други форми на причиняван му дискомфорт. Съжителствал е в Стая РЦ с
още от седем лишени от свобода, тоест осем човека са пребивавали на площ от 27.04
кв.м. или за 3 дни е било с осигурена 3,38 кв.м нетна площ на човек.
За периода от 17.12.2021 г. до 11.01.2022
г. Д. е пребивавал в спално помещене № 57
на пост V, с площ 27,11 кв.м. (без площта на санитарен възел), разполагащо с
два отваряеми прозореца с размери 0,45 м. х 1.17 м. и 0.90 м. х 1.17 м.
Санитарният възел е 2.53 кв.м. с един отваряем прозорец - 0.35 м. За всеки
л.св. е осигурено легло и са налични шкафове с размери 45х50 м. Съгласно
справката от ответника(л.23) от 17.12.2021г. до 22.12.2021г. в помещението са
били настанени 7 лс.в. /при капацитет 7/; от 23.12.2021г. до 28.12.2021г. в
помещението са били настанени 8 лс.в.; на 29.12.2021г. в помещението са били
настанени 7 лс.в.; от 30.12.2021г. до 04.01.2022г. в помещението са били
настанени 6 л.св.; от 05.01.2022г. до 06.01.2022г. в помещението са били
настанени 5 л.св.; от 07.01.2022г. до 11.01.2022г. в помещението са били
настанени 6 л.св. От страна на ответника по делото не е представена информация
за конкретни помещения, техния капацитет и броят на лишените от свобода, в
които е пребивавал Д. за периода от 11.01.2022г. до 20.01.2022г. – която дата е
посочена в исковата молба като край на първия исков период.
Съгласно посочените установявания в
периода от 17.12.2021 г. до 11.01.2022 г. Д. е бил 19 дни в условия, на
пребиваване на 7-8 души в помещение от 27.11 кв.м., което е 3,39 кв.м. и 3,87
кв.м. жилищна площ. През другите дни на коментирания период при настанени в
помещението 5-6 души, разполагаемата жилищна площ е била и над 4 кв.м. За другите
10 дни от исковия период(от 11.01.2022г. до 20.01.2022г.) също не се доказа
осигуряване на жилищна площ за пребиваване от 4 кв.м.
За втория исков период на престой в
Затвора гр. Пловдив от 10.03.2022г. до 04.10.2022г.
За втория исков период, посочен от
ищеца – от 10.03.2022г. до 04.10.2022г. се установява(л.28), че на 10.03.2022г.
Д. е пребивавал в стая № 16 на пост VI, която е с
площ 27,06 кв.м. (без санитарния възел) и има
два отваряеми прозореца с размери 1х1м. и 1,15х1,15м. и санитарен възел
към нея с площ 3,03 кв.м. и отдушник ф 110. В стая № 16 са били настанени
петима лишени от свобода /при капацитет - 6/.
На 11.03.2022г. по молба на самия Д.,
той е преместен в стая № 4 на пост VI, където
пребивава до датата на депозиране на исковата молба до съда. От Справката на л.
28 се установява, че стая № 4 е с площ от 28,19 кв.м. /без площта на санитарния
възел/, разполагаща с един отваряеми прозореца с размери 0,50х1 м и санитарен
възел с площ 2,99 кв.м. с прозорец с размери 0,30х1,10м. Съгласно справката на
ответника за периода от 11.03.2022г. до 04.10.2022г. в помещението са били
настанени от 4 до 6 лишени от свобода /при капацитет - 7/. За целия престой от
10.03.2022г. до 04.10.2022 г. не се установи пренаселеност в помещенията на
пребиваване, а спазено изискване за осигуряване на 4 кв.м.
За периода на този престой ищецът е
устройван на работа в „Обособено производство“, където за два месеца има
отработени общо три работни дни и е спрян, поради нежелание да работи на тази
трудова позиция. Включван е в културно информационни мероприятия - Конкурс за боядисване на великденски яйца,
Турнир по тенис на маса. Провеждани са индивидуални беседи и разговори по
различна тематика.
Установява се, че в Затвора Пловдив
е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на
времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп
/баня/ всеки работен ден. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има
достъп до течаща студена вода. Отоплението е с централно парно, спалните
помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването
на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез
отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от
настанените, които получават съответните прибори, могат да ги закупуват от
лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно
списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от
свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. Ответникът е
представил графици на разпределение на времето на лишени от свобода от V и VI-ти пост.
При желание от страна на лишения от
свобода домакинът осигурява колкото комплекта спално бельо са му необходими.
Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и
одеяла, да използват лични ведно със служебните. Прането става по усмотрение на
самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за
пране от близките.
Съгласно становище на л.39 в Затвора
гр.Пловдив са извършвани текущи ремонти по своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняване на течове, сменя на осветителните тела. Не се допуска да
има счупени прозорци /същите се подменят своевременно.
През 2017г. е
извършен осовен ремонт на общите части - боядисване на общите помещения;
подмяна на догамата с нова/П В Ц/, поставяне на гранитогрес в общите умивални;
фаянс на стените на общата баня, подът й е с мозайка. Банята се ползва от
лишените от свобода по утвърден график. Всички лишени от свобода, работещи,
имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване
на работния ден. Ищецът Д. е работил и е имал възможност да ползва банята всеки
ден. Съгласно справката във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен
възел и лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. Затвора гр. Пловдив
се отоплява с централно парно. Спалните помещения в затвора са добре осветени и
с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването па помещението се
извършва от лишените от свобода.
Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в
затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по които се извършва
дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. По делото са представени
протоколи от ДДД обработки за процесните периоди /л.43-68/, които доказват, че
са положени усилия за справяне с проблема с насекоми и гризачи.
По делото са събрани гласни
доказателства.
Разпитан е свидетелят М.Р.М.,
който сочи, че познава ищеца от пребиваването им заедно в Затвора Пловдив през
2018г. и 2019г., като последните години били настанени заедно в стая № 17.
Споделя, че имало постоянно дървеници, хлебарки, килиите били в лошо състояние
и имало мухъл, нямало топла вода и препарати за почистване. Имало метла и
лопата. Посочва, че имало дограми, които не се затваряли. В помещенията, в
които били заедно през 2018г., били настанени по 12 души и нямало свободно
пространство. Имало легла, които били съединени. Имало завивки. Парното било
пускано само при ниски температури или за тестване. Имало прозорци, но не се
затваряли и от дупки между прозорците в стаята било студено. Липсвала
хигиена в банята. Лишените от свобода използвали бързовари, за да си топлят
сами вода за къпане и пране. Споделя, че след скандал от негова страна, от
затворническата администрация му е предоставен сапун. Свидетелят си спомня, че
в килии 16, 17 и 18 са ползвали кофи за тоалетна през 2017г. – 2018г. Посочва,
че има шкафчета и гардероби в помещенията - един шкаф се ползвал от пет човека.
Поради ниското налягане в килията не достигало достатъчно количество вода. Посочва,
че тоалетната е отделна от спалното с врата, но тази врата отдолу има цепина. В
банята нямало и половината душове не работели. Свидетелят не е виждал да се
провеждат спортни мероприятия в затвора.
Разпитан е свидетелят В.И.Ч. – инспектор
„Социална и възпитателна дейност“ към Затвора Пловдив. В съдебно заседание на 24.02.2023г.
той разяснява за работата си с ищеца Д.. Посочва, че поради примерно поведение,
положително отношение към труда, режимът на Д. е заменен от „строг“ на „общ“ и
е изведен в общежитие, откъдето е освободен на 21.06.2019г. При следващото му
пребиваване в Затвора Пловдив с Д. са провеждани индивидуални разговорипо
различни теми и е включван в общогрупови мероприятия от различен характер,
спортни мероприяития – турнир по тенис и конкурс за боядисване на великденски
яйца. Д. не е искал да работи и не е бил
устройван на работа. Към датата на разпита си, свидетелят сочи, че основният
корекционен подход на администрацията спрямо ищеца е устройването му на работа
в Обособено производство, но за два месеца същият имал само три отработени дни
и нямал желание да продължи да работи. Отново бил включван в конкурс за
боядисване на яйца и са провеждани беседи и индивидулни разговори с него.
Другият свидетел – К.Ф.П., инспектор
„Социална и възпитателна дейност“ към Затвора Пловдив описва, че през 2020г. и
2021г. с Д. като назначен в пета група „за обвиняеми и подсъдими“, които нямат
влязла в сила присъда, не е водена корекционна работа. Разяснява, че когато
л.св. не е осъдено лице с него не се работи и няма как да се направи оценка на
риска от рецидив, какъвто е случаят на Д. в посочените от свидетеля периоди.
Съдът кредитира с доверие
показанията на тримата свидетели по делото. Св. М. и ищецът са изтърпявали
наказанията си заедно през 2018г. и 2019г. има непосредствени впечатления от
съвместното съжителство, както и от обстановката в килиите, като
съдът кредитира неговите показания, че е осигурено спално бельо, завивки,
обзавеждане с мебели. Информацията, която свидетелят дава за ползването на кофи
за физиологични нужди касае 2017г.-2018г., а същите не са част от исковия
период, съответно ищецът не е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, а за част от
времето през 2018г. е бил в общежитие от открит тип. В другата част на
показанията на М. относно бани, санитарни възли, хигиена са оборени от събраните
писмени доказателства.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля
Ч., който има преки впечателния от работата си с ищеца. Показанията на другото
длъжностно лице при ГДИН – свидетеля П., дават информация, че не е извършвана
корекционна работа, но поради изискването, че такава е относно осъдените с
влезли в сила присъди.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение е
предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат
престоя му в Затвора в гр. Пловдив, като ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от ГД „Изпълнение на
наказанията”, т.е. дейност на длъжностни лица на държавата. Исковата молба е
подадена от лице с правен интерес.
Претенцията на ищеца е насочена
срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” и е за заплащане на общ
размер на обезщетение от 12 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди по време на престой в Затвора гр. Пловдив: от
05.01.2018 г. до 20.01.2022 г.
обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба – 04.10.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата; за престоя му в Затвора гр. Пловдив от 10.03.2022г. до 04.10.2022г.
обезщетение в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 04.10.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата
Съгласно чл. 12,
ал. 1 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват
от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. ГДИН е надлежен ответник по
предявения иск за претърпени неимуществени вреди за действия на администрацията
на затворите.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно
ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
В
конкретния случай, като основание за предявения иск за репарация на вреди от
незаконосъобразното бездействие на ГДИН, е да осигури площ, подходящи
битово-хигиенни условия в Затвора гр. Пловдив и корекционно въздействие на
ищеца за периодите от 05.01.2018 г. до 20.01.2022 г. и от 10.03.2022г. до 04.10.2022г.
Фактическия състав на обезвредата по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва три
елемента: 1. нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, 2. настъпили
вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението.
Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента
съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е
пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в
случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.
Изискванията за осигуряване на
минимална жилищна площ /4кв.м/ са регламентирани в разпоредбата на чл. 43, ал.
3 от ЗИНЗС, влязла в сила на 07.02.2017 г. Отделно от това е приложима
Конвенцията за правата на човека и основните свободи на основание чл. 5, ал. 4
от Конституцията на Република България.
Съгласно практиката на Европейския
съд по правата на човека липсата на жилищна площ следва да е за продължителен
период от време, за да е налице отклонение от подходяща жизнена среда и
нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи отговорност. Съобразно §
167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските
затвори „Н. и други против България“ на ЕСПЧ: (а) всяко задържано лице трябва
да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-
малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава
възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. В § 166 от
същото решение „Н. и други против България“, се акцентира, че ако затворниците
имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ,
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
Съдът счита за неоснователно направеното възражение за изтекла давност в
полза на ответника. Вземането за обезвреда от незаконосъобразна административна дейност се
погасява с общата 5 годишна погасителна давност /чл.110 ЗЗД, вр.с §1 от ЗОДОВ/.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълкувателно гр. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, началният момент на изискуемостта на обезщетението
при незаконни действия и бездействия на административните органи, /вкл. от
специализираните органи по изпълнение на наказанията/ е момента на тяхното преустановяване. В случая престоят на ищеца Д. за първия
период е преустановен на 20.01.2019г., от която дата до датата на предявяване
на исковата молба не е изтекла 5-годишната погаситела давност. Тоест исковата
претенция на Д. не е погасена по давност и съответно искът не е неоснователен
на това основание.
Първият исков период е за времето от 05.01.2018г. до 20.01.2022г. Исковата претенция е насочена единствено за незаконосъобразно бездействие
на администрацията на Затвора гр. Пловдив за осигуряване на условия за изтърпяване на присъдата. Поради
тези зададени от ищеца рамки на правния спор и така заявен петитум по исковата
молба пребиваването в затворническо общежитие не следва да бъде взето в
предвид. За периодът на пребиваване в затворническо общежитие от открит тип от
01.06.2017г. до 21.06.2019г., откъдето е освободен на 21.06.2019г., ищецът няма
направени възражения и твърдения за незаконосъобразни действия на
администрацията на общежитието, поради което исковата претенция за времето от
05.01.2018г. до 09.03.2020г. е неоснователна, тъй като пред този период ищецът
не е бил в Затвора гр. Пловдив. Същият е пребивавал в общежитие от открит тип
за времето от 01.06.2017г. до 21.06.2019г., когато е освободен. Постъпването му
в Затвора гр. Пловдив е от 09.03.2020г., като по справка е настанен в
помещение № 63, пост V от 13.03.2020 г. Ищецът навежда твърдения и възражения
за нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, извършени от администрацията в Затвора гр.
Пловдив. Периодът, за който от справките по делото се установява пребиваване в
Затвора гр. Пловдив е от 09.03.2020г. Съобразявайки се с първият исков период,
очертан от ищеца за времето от 05.01.2018г. до 20.01.2022г., а реално се
установява пребиваване в Затвора гр.
Пловдив от 09.03.2020г. до 06.08.2021г.(освобождаване), то именно за него следва
да се установи дали тогава са налице незаконосъобразни действия на
администрацията в Затвора гр. Пловдив и дали са причинени имуществени вреди от
действията на администрацията на Затвора гр. Пловдив.
За
периоди 05.01.2018г. до 13.03.2020г. и 06.08.2021г. до 14.12.2021г. искът е
неоснователен, тъй като ищецът не е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, поради което твърденията му се явяват неодоказани.
За периода на пребиваване на ищеца Д.
от 09.03.2020г. до 06.08.2021г. и 14.12.2021 до 20.01.2022г. по делото се
установява, че ищецът Д. е пребивавал в помещения
при площ под 4 кв.м. за конкретно посочените периоди от време, а именно:
от 09.03.2020г. до 12.03.2020г.(вкл.) тоест 4 дни; от 24.04.2020г. –
24.04.2020г.(един ден), от 15.05.2020г. до 18.05.2020г.(4 дни) и от
19.05.2020г. до 21.05.2020г.(3 дни) ; от 23.06.2020г. до 24.06.2020г.(2дни), от
28.08.2020г. до 03.09.2020г.(7дни), от 10.09.2020г.-08.11.2020г.(60 дни, за
които няма данни по справката къде е пребивавал); от 09.11.2020г. до
14.01.2021г.(66 дни); от 25.06.2021г. до
05.08.2021г.(42 дни); от 14.12.2021г. до 17.12.2021г.(3 дни); от 17.12.2021г.
до 22.12.2021г.(6дни); от 23.12.2021г. до 28.12.2021г. (6дни); на 29.12.2021г.
(1 ден); от 11.01.2022г. до 20.01.2022г.(10дни). Общо се установи, че за част
от първия исков период, за който е установено, че е пребивавал в Затвора гр.
Пловдив, ищецът Д. е бил общо 215 дни в условията на пренаселеност, тъй като
администрацията в затвора гр. Пловдив не е спазила изискването на чл. 43, ал. 3
от ЗИНЗС.
Твърдението за пренаселеност, тоест
за неосигуряване на минималната жилищна площ от 4 м² през втория исков
период (от 10.03.2022г. до 04.10.2022г.), се явява недоказано, тъй като в стаи
№ 16 и № 4, в които е пребивавал ищецът в този период е осигурено пребиваване,
със съответен на капацитета им настанени лишени от свобода, при което е спазено
изискването за осигуряване на 4 кв.м. жилищна площ.
Установява се, че в целия период на
пребиваване на ищеца в Затвора гр. Пловдив, в помещенията, в които същият е бил
настанен, е осигурявана достатъчно светлина и вентилация, поради
наличието на отваряеми прозорци. Няма данни по делото, вкл. и медицински
документи, от които да е видно, че Д. е имал симптоми или е страдал от задух и
кащлица. В показанията си свидетелят М., сочи за наличие на мухъл в помещенията,
но самият ищец сочи в исковата молба, че периодично се пръскали стените против
мухъл и плесен, което сочи на признание за липса на установено бездействие. Напротив
– доказват се предприети конкретни мерки от страна на ответника за справяне с
този проблем. Както от писмените доказателства, така и гласните такива, се
установява категорично, че в стаите в Затвора Пловдив са изградени санитарни
възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода могат да
ползват по определен график баня с осигурена топла вода поне два пъти седмично.
Ищецът, когато е бил на работа, е можел да ползва банята ежедневно. Установява
се от писмените доказателства, че санитарните възли, прилежащи към всяко спално
помещение, са били отделени от спалното помещение, като на практика са отделни
помещения, разполагащи и със собствени прозорци, поради което и твърденията на
ищеца за липса на уединение при ползване на тоалетната, не са доказани,
включително и не се потвърждават от показанията на разпитания свидетел М.. Не
се установява от гласните и писмените доказателства, в някое от помещенията по
настаняване на ищеца да липсва санитарен възел и същият да се е налагало да
ползва за облекчаване на нуждите си кофи и туби, както твърди в исковата молба.
Свидетелските показания сочат за ползване на такива от лишени от свобода в
килии, но за период 2017-2018г., когато ищецът не е пребивавал в Затвора гр. Пловдив.
Още повече, че не са налице доказателства същият да е бил настанен на четвърти
пост, където всъщност
сочи да е търпял подобни неблагоприятни условия.
Установява се от приложената справка, че при наличие на
повреди се осъществява своевременна смяна на кранчета, отстраняване на течове и
пр., като поради това и оплакването за претърпени вреди от подобни повреди, не
се доказва.
Обори се твърдението относно липсата на възможност да се
ползва топла вода и съответно за лоши условия в банята при затвора Пловдив,
доколкото се установява, че е въведен изричен график за използването ѝ по
съответните отделения в затвора. Относно общото твърдение за лоши условия в
банята, следва да се има предвид, че от писмените доказателства се установява
банята да е със съответна за такъв тип помещение подова и стенна настилка.
Има осигурени препарати, извършва се дезинфекция,
дадени са постелъчно бельо, одеала, душеци, възглавници. В частта, че същите
като количество са малко или недостатъчни, съдът не кредитира, още повече, че
тези показания са недостатъчни за доказване на незаконосъобразно бездействие от
страна на администрацията. Същата е осигурила набавянето им, дала е възможност
за закупуване или внасяне, подсигурила е възможност за самопочистване от страна
на лишените от свобода. Самият бит и хигиенни навици на лишените от свобода не
следва да се вменяват в неизпълнение на задълженията на администрацията.
Не е основателно и оплакването на ищеца
за липса на достатъчни мебели, като в тази насока от свидетелските показания се
установява, че имало налични шкафове и гардероби. Търдението на ищеца, че
шкафовете били недостатъчни и се ползвали общо за бельо и посуда, според съда,
дори и да бъде установен, не би могъл да доведе до извод за отношение на
администрацията на затвора, което поставя лишения от свобода в унизително
положение, като се имат предвид усилията на администрацията да оборудва
помещенията с необходимите мебели и несъответното поведение на лишените от
свобода по увреждане и унищожаване на този инвентар. Поради това според съда не
може да се счете за доказана и причинна връзка между наличието на по-малко
мебели в помещенията и причиняването на неимуществени вреди на ищеца, като в
тази насока не са налице и ангажирани конкретни доказателства за търпени
конкретно от ищеца неимуществени вреди, нито в какво са се изразили те.
Оплакването на ищеца относно липсата на изолация на външните и вътрешните стени
на затвора и преживени от него неблагоприятни усещания на студ, поради отказ да
му бъдат предоставени завивки от администрацията на Затвора Пловдив, също са
неоснователни. Установява се, че в затвора Пловдив отоплението през
отоплителния сезон се осъществява посредством изградено локално парно, за което
е свидетелствал и свид. М.. Недоказани са твърденията на ищеца, че не са му
били предоставени завивки и поради това е изпитвал студ, предвид факта, че не
са налице данни, включително и от показанията на свидетеля, ищецът изобщо да е
депозирал такива молби до администрацията на затвора, съгласно утвърдения за
това ред и съответно да му е било отказвано, както и установената възможност
всеки лишен от свобода да разполага и ползва и собствени завивки, предоставени
му от негови близки. В действителност ответникът не е ангажирал доказателства
по отношение твърденията за липса на изолация, но следва да се има предвид, че
поставянето на такава не е негово нормативно установено задължение. Нещо
повече, установено е от писмените доказателства, че дограмата на затвора е била
подменена с ПВЦ такава, което е доказателство за стремеж на администрацията на
затвора за осигуряване на по-благоприятни условия на престой на лишените от
свобода, включително и по отношение на изолация на помещенията от външните
климатични условия.
Що се касае до оплакването за лоша
хигиена и нередовна подмяна на спалното и постелъчно бельо, съзсаващо според
ищеца предпоставки за разввъждане на на дървеници и бълхи в леглата на лишените
от свобода, то от доказателствата по делото се установява, че са създадени
условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите, като отговорността за
това, е на самите лишени от свобода. Същото касае и смяната и изпирането на
спалното бельо, в която връзка е предоставена възможност за избор на лишените
от свобода.
От страна на ответника са представени и
доказателства за осъществяване на дейности по дезинсекция и дератизация
периодично за времето на престой на ищеца в затвора Пловдив, които дейности са
включвали и обработката на спалните помещения. Видно от представените доказателства по делото, от страна на
администрацията в Затвора гр. Пловдив се извършва дезинсекция и дератизация на
сградите. В справките от директора на Затвора гр. Пловдив също се сочи за
извършване на тези мероприятия. Тоест от страна на ответника са положени усилия
за справяне с проблема с насекомите. Ноторно известен факт е, че хлебарките са
вид насекомо, чието унищожаване е труден процес, но са предприети мерки от
страна на администрацията в Затвора гр. Пловдив за решаването му.
Що се касае до оплакването на ищеца относно
това, че спрямо него не е била извършвана индивидуална и групова възпитателно -
корекционна работа, то следва да се има предвид, че по делото са ангажирани от
страна на ответника доказателства за изготвен план за изпълнение на присъдата
му с конкретно посочени цели и начини за постигането им. Установява се от
разпита на свидетеля Ч., че с Д. са
провеждани индивидуални разговори и е включван в общогрупови мероприятия от
различен характер. Установява се, че основният корекционен подход на администрацията
спрямо ищецът е устройването му на работа в Обособено производство, но
последният е отказвал да работи. Ето защо и съдът
намира, че в случая не е установено противоправно бездействие на ГДИН, което е
елемент от отговорността по чл.284 от ЗИНЗС. Отделно от това, по делото от
страна на ищеца не са били ангажирани и каквито и да било доказателства за
реално претърпени вреди, изразили се в твърдяната от него поведенческа и
личностна криза.
С оглед на гореизложеното съдът
счита, че при осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните
лица от Затвора – гр. Пловдив при изтърпяване на наказанието на Д. за
посочените периоди в горното изложение се установи нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС единствено по отношение на пренаселеност. В останалите времеви периоди
съгласно всички справки от Затвора гр. Пловдив се установява, че на ищеца е
осигурено пребиваване в килии, със съответен на капацитета им настанени лишени
от свобода, при което е спазено изискването за осигуряване на 4 кв.м. жилищна
площ, битови условия и корекционно въздействие на ищеца.
Няма незаконосъобразни бездействия
на администрацията, тъй като съвкупността от всички условия, по делото се доказа
като осигурена и своевременна.
С оглед на изложеното, искът на М.Д.
срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на сумата от 12 /дванадесет хиляди/
лева – обезщетение за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС, дължащи се на
незаконосъобразни действия /бездействия/ на администрацията на Затвора в гр.
Пловдив за период от 05.01.2018г. – 21.06.2019г.;
09.03.2020г. до 06.08.2021г.; 14.12.2021г. до
20.01.2022г., нарушаващи правата му, се явява частично основателна за
посочените в изложението периоди на пренаселеност и следва да бъде уважен
частично. В останалата му част за целия друг период - от 21.06.2019г. до 08.03.2020г., от
06.08.2021г. до 14.12.2021г. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан, тъй
като ищецът не е пребивавал в Затвора гр. Пловдив. Същото се отнася и за втория
исков период от 10.03.2022г. до 04.10.2022г.
Размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от тези незаконосъобразни действия/бездействия
на затворническата администрация, подчинена на ГДИН, следва да бъде определен
по реда на чл. 52 от ЗЗД. С оглед изискването на чл. 52 от ЗЗД съдът приема, че
по справедливост и на основание чл. 52 от ЗЗД, исковата претенция за
претърпени неимуществени вреди в Затвора гр. Пловдив за период от 215 дни, в
които е живял в условия на пренаселеност се явява доказана и следва да бъде
уважена частично. Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на
обезщетението за неимуществени вреди за периодите, за които съдът намира искът
за основателен, следва да бъде определено по справедливост. Спазването на
принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението да
бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт
в страната към момента на увреждането. Следва да бъде съобразено и Решение на
ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото "Нешков и други срещу България",
съгласно което паричната компенсация като форма на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, не трябва да бъде в неразумен размер в равнение с
присъжданията за справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ по силата на чл.
41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока в това отношение могат да
служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно
фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на
нечовешко или унизително отношение от една страна, а от друга - времето, през
което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на
претърпените вреди. Съдът дължи и съобразяване с практиката на ЕСПЧ по въпросите
за размера на присъжданите обезщетения. В случая, като се отчетат
обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр.
с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция, интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане на
физическото здраве на ищеца в резултат на действия или бездействия на
администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата
инстанция приема, че искът в тази част следва да бъдат уважен при определяне на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва:
За периоди на престой в Затвора гр.
Пловдив от 09.03.2020г. до 12.03.2020г.(4 дни); от 24.04.2020г. –
24.04.2020г.(1 ден), от 15.05.2020г. до 18.05.2020г.(4 дни) и от 19.05.2020г.
до 21.05.2020г.(3 дни) ; от 23.06.2020г. до 24.06.2020г.(2дни), от 28.08.2020г.
до 03.09.2020г.(7дни), от 10.09.2020г.-08.11.2020г.(60 дни, за които няма данни
по справката къде е пребивавал); от 09.11.2020г. до 14.01.2021г.(66 дни); от 25.06.2021г. до 05.08.2021г.(42
дни); от 14.12.2021г. до 17.12.2021г.(3 дни); от 17.12.2021г. до
22.12.2021г.(6дни); от 23.12.2021г. до 28.12.2021г. (6дни); на 29.12.2021г. (1
ден); от 11.01.2022г. до 20.01.2022г.(10дни),
поради установено бездействие на ГДИН и установена пренаселеност през 215 дни следва
да бъде уважен искът за сумата в размер на 1075 лв. Претендираните лихви следва
да бъдат присъдени от датата на установеното незаконосъобразното действие от
09.03.2020г., а разликата до претендираните 12 000 лв. и
за периодите, в които не е пребивавал в Затвора гр. Пловдив и за които не се
установява незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица при ГДИН, искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
С оглед частичната
основателност на иска, следва да се присъдят разноски за ДТ в размер на 10 лева
на ищеца. както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, което да бъде присъдено съобразно с чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата. От приложения договор за правна защита и съдействие се
установява, че адвокатът Н., упълномощен от ищеца за представителство по
делото, е следвало да представлява последния безплатно като лице, което е
близък на адвоката, на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Поради това и според
съда са налице основанията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. С.Н.
да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в случая съобразно с
нормата на чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т.3
от Наредбата, което, с оглед на това, че следва да се присъди съразмерно на
уважената част на иска, така изчислено възлиза на 120 лева.
По отношение на претендираните
разноски от юрк. Ч. в полза на ответника, съдът счита, че същият
няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като специалната
норма на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда.
Воден от горното и на основание чл.
203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС,
Административен съд Пловдив, ХVI състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” София, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, да заплати
на М.М.Д., ЕГН **********, сумата в размер на 1075 (хиляда седемдесет и
пет) лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие
от неосигуряване на минимална жилищна площ
за период в Затвора гр. Пловдив от 09.03.2020г. до 12.03.2020г.; от
24.04.2020г. – 24.04.2020г; от 15.05.2020г. до 18.05.2020г; от 19.05.2020г. до
21.05.2020г; от 23.06.2020г. до 24.06.2020г; от 28.08.2020г. до 03.09.2020г.;
от 10.09.2020г.-08.11.2020г; от 09.11.2020г. до 14.01.2021г.; от 25.06.2021г.
до 05.08.2021г.; от 14.12.2021г. до 17.12.2021г.; от 17.12.2021г. до
22.12.2021г.; от 23.12.2021г. до 28.12.2021г.; на 29.12.2021г.; от 11.01.2022г.
до 20.01.2022г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” София да заплати на на М.М.Д., ЕГН **********,
законна лихва върху присъдената сума, считано от 09.03.2020г. до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.Д., ЕГН **********, против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“
гр.София иск за заплащане на обезщетение над сумата от 1075 лева до предявения
размер от 10000 лева за
процесния първи период от 05.01.2018г.
до 20.01.2022г., в който не се установяват незаконосъобразни действия
на администрацията на затвора гр. Пловдив и за периодите 21.06.2019г. до
08.03.2020г.; 06.08.2021г. до 14.12.2021г., в които ищецът не е пребивавал в
Затвора гр. Пловдив, както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за заплащане на обезщетение в
размер на 2000 лева за целия втори исков период от 10.03.2022г. до 04.10.2022г.
на пребиваване в Затвора гр. Пловдив.
Осъжда Главна дирекция „Изпълнения
на наказанията“ гр.София да заплати на М.М.Д., ЕГН ********** 10 (десет) лева
разноски по делото за държавна такса.
Осъжда Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да
заплати на адв. С.К.Н., сумата от 120(сто и двадесет) лева, съставляваща размер
на адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, съразмерно на уважената част от иска.
Отхвърля искането на Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София за присъждане на разноски по
делото за юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен
състав на Административен съд Пловдив.
СЪДИЯ: