№ 169
гр. Пловдив , 11.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско
дело № 20215001000529 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 и сл.от ГПК.
С определение №21120/11.05.2021г., постановено по т.д. №66/2018г. по
описа на Окръжен съд Смолян, е прекратено производството по делото.
Против така постановеното определение е подадена частна жалба от
ищеца – Н.. Счита, че определението е неправилно. Изразено е несъгласие с
изводите на първоинстанционния съд, че с прекратяване на производството
по несъстоятелност и заличаване на ответника - търговец – ЕТ „В.“, по реда
на чл.632 ал.4, във вр. с ал.5 от ТЗ, същият е изгубил своята процесуална
правосубектност и качеството си на надлежна страна по смисъла на чл.26 и
чл.27 от ГПК. В тази насока са изложени доводи относно сливащата се
правосубектност на едноличния търговец и физическото лице, при което
прекратяване на производството по несъстоятелност срещу едноличния
търговец не води до загуба на правосубектността на физическото лице
осъществявало дейността на ЕТ, нито до погасяване на негоивите публични
задължения по аргумент на чл.168 т.5 от ДОПК. Позовава се на приетото в ТР
№2/2020г- по тълк. дело №2/2018г. относно нормата на чл.744 от ТЗ. Счита,
че при наличие на заделени суми от синдика при изготвяне на последната
сметка за разпределение в производството по несъстоятелност на ЕТ „В.“,
производството по т.д. №66/2018г. по описа на ОС Смолян не би следвало да
се прекратява. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да
1
се върне на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопризводствените действия.
От насрещната страна - ЕТ „В.“, както и от синдика – К.И. не е
постъпил отговор по така подадената частна жалба.
Като се запозна с приложените към делото доказателства,
Апелативният съд намира частната жалба за допустима, като подадена в срок
и насочена спрямо определение, което подлежи на обжалване. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по т.д. №66/208г. по описа на ОС Смолян е образувано
по предявен от Н. срещу ЕТ „В.“ положителен установителен иск по чл.694
ал.2, т.1 от ТЗ за установяване съществуването на неприето от синдика
вземане, за което е Н.равил възражение по чл.690 ал.1 от ТЗ, но съдът е
оставил възражението му без уважение.
С решение №337/23.08.2013г. по т.д. №20/2013г. по описа на ОС
Смолян, вписано в ТР на 26.08.2013г., по реда на чл.630 ал.2 от ТЗ е открито
производство по несъстоятелност на ЕТ „В.“. В хода на исковото
производство по т.д. №66/2018г. по описа на ОС Смолян е постановено
Решение №21028/19.04.2021г. по т. д. №20/2013г. на ОС – Смолян, влязло в
сила на 27.04.2021г., с което е прекратено производството по несъстоятелност
на основание чл.632 ал.4, във вр. с ал.5 от ТЗ и е постановено заличаване на
ЕТ „В.“ /в несъстоятелност/, което заличаване на търговеца е вписано в
търговския регистър на 11.05.2021г. За да прекрати производството по
предявения иск по чл.694 от ТЗ, първоинстанционният съд е приел, че със
заличаването на търговеца ответникът ЕТ „В.“ е загубил своята процесуална
правоспособност и качеството си на надлежна страна по смисъла на чл.26 и
чл.27 от ГПК, като правосубектността е процесуална предпоставка от кръга
на абсолютните, за която съдът следи служебно във всяка фаза на висящия
исков процес и загубата й в производството по иска по чл.694 ал.2, т.1 от ТЗ
води до неговата процесуална недопустимост.
Приетото от окръжния съд се споделя изцяло и от въззивната
инстанция. Със заличаването на търговеца – длъжник в производство
понесъстоятелност от търговския регистър същият губи правосубектността
2
си, независимо от това дали длъжникът е ограничено или неограничено
отговорен. /В този смисъл е определение №90/15.04.2021г. по т.д.
№1514/2020г. на ВКС, първо т.о./. Вярно е, че според дефиницията, изведена
от разпоредбата на чл.56 от ТЗ, като един от видовете търговци, едноличният
търговец е физическо лице, развиващо търговска дейност, но сливащата се
правосубектност между едноличния търговец и физическото лице би
намерила проявление при една осъдителна искова претенция срещу
физическото лице след заличаването на едноличния търговец. С оглед
спецификата на производството по несъстоятелност и свързаното с него
исково производство по чл.694 от ТЗ, което е допълнително производство,
имащо обслужващо предназначение по отношение на основното, същинско
производство по несъстоятелност, пасивно легитимирана страна по иск по
чл.694 може да бъде само длъжникът в производството по несъстоятелност, а
не физическото лице – едноличен търговец или ограничено отговорен
съдружник. Развитието на исковото производство по чл.694 от ТЗ е паралелно
с развитието на производството по несъстоятелност. Въпросът за
съществуването или несъществуването на релевантно за несъстоятелността
вземане е от значение за развитието на производството по несъстоятелност,
но значимостта на този въпрос се разпростира само при висящо производство
по несъстоятелност. Правният интерес от провеждане на установителните
искове за съществуване или несъществуване на вземанията на кредиторите е
налице до приключване на производството по несъстоятелност. Със
заличаването на длъжника от търговския регистър настъпва „юридическата
смърт“ на търговеца, съответно липсва правен субект, който да е пасивно
легитимирана страна по иска по чл.694 от ТЗ. Противното не може да се
изведе от нормата на чл.168 т.5 от ДОПК, на която се позовава
жалбоподателят и която се отнася конкретно до публични задължения на
физическо лице.
Що се отнася до възможността за възобновяване на производството по
несъстоятелност по реда на чл.744 от ТЗ, то тази възможност не води до
възстановяване правосубектнстта на заличения търговец – длъжник, а се
възобновява само производството по несъстоятелност и това рефлектира само
по отношение възстановяване правата на синдика и комитета на кредиторите
/чл.746 от ТЗ/.
3
Не могат да се споделят и доводите на жалбоподателя, че при наличие
на заделени суми от синдика при изготвяне на последната сметка за
разпределение в производството по несъстоятелност на ЕТ „В.“,
производството по т.д. №66/2018г. по описа на ОС Смолян не би следвало да
се прекратява. Съгласно чл.726 ал.1 от ТЗ за оспореното по съдебен ред
вземане се заделя съответната сума в сметката за разпределение. В
изготвената от синдика частична сметка за разпределение №7, обявена в ТР
на 29.03.2019г., в графа „забележки“ е отразено, че за кредитора Н. е заделена
сумата от 4 343,89лв., която е предмет на т.д. №66/2018г. на ОС Смолян.
Производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.632 ал.5 от ТЗ с
решение №29/30.01.2020г., обявено в ТР на същата дата. При интерес от
установяване съществуването на вземането в рамките на исковото
производство по чл.694 от ТЗ, за да се развие и приключи същото паралелно с
висящо производство по несъстоятелност, кредиторът – жалбоподател – Н.,
би могъл да привнесе определените по реда на чл.629б от ТЗ разноски,
необходими за възобновяване и продължаване производството по
несъстоятелност. При наличие на прекратено производство по
несъстоятелност няма как разпределението със заделената по реда на чл.726
ал.1 от ТЗ сума да бъде изпълнено в полза на кредитора. Правно и житейски
оправдано е да се изисква от кредитора да прояви активност – да издири
имущество на длъжника или да предплати началните/необходими разноски за
същинското развитие на производството по несъстоятелност, за да се осигури
възможността му да реализира правата си по установяване съществуването на
неприето вземане и да получи удовлетворяване с това вземане. Ето защо
възможността за упражняване правото на кредитор с оспорено вземане да
установи съществуването на това вземане е в зависимост и от преценката и
активното поведение на този кредитор. А последица от кредиторовото
бездействие в рамките на едногодишния срок по чл.632 ал.2 от ТЗ е тази по
чл.632 ал.5, във вр. с ал.4 от ТЗ – прекратяване на производството по
несъстоятелност и заличаване на длъжника от търговския регистър.
Ето защо частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Пловдивският апелативен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №21120/11.05.2021г., постановено по
т.д. №66/2018г. по описа на Окръжен съд Смолян, с което е прекратено
производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5