Решение по дело №204/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Г. А. Д., [ЕГН], чрез адв.С. Ф. – САК, против Решение № 1704/29.11.2023 г. по АНД № 3991/2023 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 4716179, с който, за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. С решението са присъдени разноски в полза на ОДМВР-Варна в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът поддържа, че Районен съд - Варна не е коментирал конкретните му оплаквания досежно нарушеното изискването на закона за определяне на точното място на нарушението, посоката на движение на автомобила, разположението на мобилното техническо средство, неговия вид и годност, в зависимост от първоначалната сертификация и последващи технически преглед. Наред с това поддържа възражението, че не става ясно по коя алинея на чл.21 от ЗДвП е било извършено нарушението. Поддържа се и оплакването, че в случая е следвало да се издадена АУАН, с оглед спецификата на камерите MD1194. Иска се отмяна на обжалваното решение, и на потвърдения с него електронен фиш (ЕФ), както и присъждане на сторените разноски в касационното производство.

В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява.

Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и моли за потвърждаване на решението на ВРС.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред районния съд по АНД № 3991/2023 г. на РС – Варна е образувано по жалбата от Г. А. Д. срещу Електронен фиш Серия К № 4716179, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на Д., е наложена глоба, в размер на 100 лв.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 12.04.2021 г. в 13:42 часа, в обл. Варна, общ. Аксаково (извън населено място), по път втори клас № 29 „Баир Баши“, от гр. Варна в посока на движение към гр. Добрич, на км.8+300м., при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26 60км/час и поставена допълнителна табела „Т-2- 1900м“ с МПС л.а. „КИА СЕЕД“ с peг.№ [рег. номер] е извършено нарушение за скорост, като автомобилът бил управляван със скорост 87км./час при разрешена скорост 60км./час, или с превишение от 27км./час. Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство № MD1194. Като собственик/ползвател на автомобила бил вписан Г. А. Д.. Бил издаден Електронен фиш Серия К № 4716179, в който е посочено, че е нарушена нормата на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 100 лв., на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.

За да потвърди електронния фиш, първостепенният съд е приел, че той съдържа всички изискуеми реквизити и отговаря на всички законови изисквания – посочени са териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, основанието за налагането й, срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане. Ясно и недвусмислено в ЕФ е посочено точното място на извършване на нарушението – извън населено място, път втори клас № 29 „Баир Баши“ на км. 8+300м. Посочена и посоката на движение на МПС-то от гр. Варна към гр.Добрич. Посочен са също и номера на техническото средство, както и нарушената законова норма, която е в пълно съответствие с изложените факти. ВРС не е споделил становището, че в случая следвало да бъде съставен АУАН, а не ЕФ, именно с оглед спецификата и инструкциите за работа с техническото средство, с което е заснето нарушението. Съдът е приел, че по категоричен начин се установява, че е реализирано нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДП като разрешената скорост е била 60км./час (регламентирана с нарочен пътен знак В-26), а водачът се е се е движел с превишение от 27км./час. В горната насока е приложената към АНП снимка (извлечение от техническото средство). Нарушението е било установено с годно автоматизирано техническо средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникация тип Cordon M2 № MD1194 и при спазване на изискванията предвидени в НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В тази насока се позовал на приложените към АНП протокол за използване на АТСС (приложение към чл.10, ал.1) рег. № 819р11453/13.04.2021год. придружен със снимка на разположение на АТСС и Протокол от проверка № 7-С-ИСИС/17.02.2021год. от проверка на видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникация тип Cordon M2 издаден от БИМ. ВРС отхвърлил възраженията, че на снимката се виждал повече от един автомобил, като се подовал на метрологичните характеристики на техническото средство, изчерпателно посочени в писмо [рег. номер] № 33913/09.07.2018год. на БИМ, Дирекция „Изпитване на средствата за измерване, устройства и съоръжения“. Приел, че на установеното нарушение е била дадена съответната на фактите правна квалификация, предвиждаща глоба във фиксиран размер.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Изводите на районния съд се основават на подробно, последователно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по доказателства. Въззивният съд е извел правилно фактите и ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието и за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност по основание и размер на наложеното наказание.

Неоснователни и несъответни на съдържанието на оспорваното решение са оплакванията на касатора, че въззивният съд не е разгледал доводите му във въззивната жалба, и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение. Въззивният съд е извършил цялостна проверка на издадения ЕФ и е дал самостоятелен отговор на всяко повдигнато от жалбоподателя, настоящ касатор, оплакване, който отговор съдът е обосновал със съответни аргументи, почиващи на събраните писмени доказателства.

Възражението, че не става ясно по коя алинея на чл.21 от ЗДвП е било извършено нарушението е напълно неоснователно. Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП се тълкува и прилага именно във взаимовръзка с ал.1 на същия член, като двете разпоредби съвместно очертават съставомерните признаци на установеното нарушение, изразяващо се в превишаване на допустимата скорост за съответния участък, обозначена в конкретния случай с пътен знак В-26.

Лишено от основание е и възражението на касатора, че в случая е следвало да бъде издаден АУАН, като същото е получило аргументиран отговор и от въззивната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4, изречение първо от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съобразно този ред е издаден и оспореният пред районния съд електронен фиш. Видно от неговото съдържание, ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4, изречение второ от ЗДвП. От наличните по делото доказателства по категоричен начин се установява, както извършването на нарушението, така и изправността на мобилната система за видеоконтрол, посредством която е установено същото към посочената в електронния фиш дата.

Декларативни и неоснователни са оплакванията на касатора, че Удостоверението за одобрен тип средство за измерване се отнася за съвсем друг АТСС, а не за това, с което е заснето нарушението. Видно от доказателствата по преписката, провереното и използвано техническо средство е именно радар „Cordon M2“. В приложения протокол за използване на АТСС (приложение към чл.10, ал.1) рег. № 819р11453/13.04.2021год. същият е допълнително идентифициран със серийния си номер MD 1194. В Протокол от проверка № 7-С-ИСИС/17.02.2021год. радарът е посочен с номера, под който е вписан в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, а именно – В-46.

Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски се явява не основателно. От страна на ответника по касация разноски не са претендирани, поради което не следва да се присъждат.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1704/29.11.2023 г. по АНД № 3991/2023 г. по описа на РС – Варна.

Решението е окончателно.