№ 9061
гр. София, 21.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110104404 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от З. Р. Д., С ЕГН : ********** против „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С. А., Париж, Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ - клон България, с която са предявени два главни кумулативно съединени
иска за нищожност на Договора за кредит и иск за връщане на платена сума по
недействителен договор за кредит, като в условията на евентуалност е предявен иск за
нищожност на „такса ангажимент“ по договор за потребителски паричен кредит PLUS-
17252235 и иск за връщане на платена сума по „такса ангажимент“ по договор за
потребителски паричен кредит PLUS-17252235, или :
Да се приеме за установено, че договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
...... от 17.10.2018г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.10
ал.1, чл.11 ал.1 т.9, т.10, т.11, т.12 от ЗПК, а в условията на евентуалност да се приеме от съда
, че клаузата „такса ангажимент“ по договор за потребителски паричен кредит
PLUS-17252235 е нищожна , на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД , вр.с чл. 10а, чл. 19 ал.4 и чл.
21 от ЗПК , както и на основание чл. 143 от ЗПК , и обективно съединения осъдителен иск
Да се осъди на основание чл. 55 ал. 1 пр.1 от ЗЗД ответника да заплати сумата в
размер на 600 лева , представляваща дадена без правно основание по един недействителен
договор за потребителски паричен кредит PLUS-...... от 17.10.2018г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба в съда, до окончателно изплащане на сумата, а в
условията на евентуалност да се осъди на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, да заплати на ищцата сумата в размер на 47 лева,
представляваща дадена без правно основание „такса ангажимент“ по договор за
потребителски паричен кредит PLUS-...... от 17.10.2018г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда, до окончателно изплащане на сумата.
Претендират се сторени разноски в хода на производството.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора бил сключен
ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ ПАРИЧЕН КРЕДИТ от 17.10.2018г., съгласно който
ищцата трябвало да върне сумата по кредита в общ размер на 5793.60 лева, при сума на
1
получаване в размер на 4200.00 лева, при ГПР 28.76%, годишен лихвен процент21.80% при
срок на кредита 24 вноски.Наред c това, съгласно ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ
ПАРИЧЕН КРЕДИТ от 17.10.2018г, ищцата следвало да заплати, сумата в размер на 147
лева - такса ангажимент и застрахователна премия в размер на 564.48 лева, и по този начин
общата месечна погасителна вноска е в размер 241.40 лева.Твърди се, че по този договор от
17.10.2018г, ищцата заплатила сумата в размер на 4800 лева, след което ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ ПАРИЧЕН КРЕДИТ от 17.10.2018г, е погасен чрез рефинанс с договор
за потребителски паричен кредит PLUS-17252235 от 02.09.2019г.
Твърди се , че сключения договор за потребителски паричен кредит № PLUS-...... от
17.10.2018г. е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК . Съгласно чл.22
от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако
не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в
договор за потребителски паричен кредит PLUS-...... от 17.10.2018г. е посочен годишен
лихвен процент 21.80 %. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му.
Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита,
или е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в
погасителния план има отбелязване какъв е общия размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да
се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания
от заемодателя. Съгласно чл. 22 от ЗПК във р.с.чл. 11 ал.1, т.10 от ЗПК , договрът за
потребителски кредит е недействителен , ако в същия не е посочен ГПР и общата сума ,
дължима от потребителя. Съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дейстително в
договор за потребителски паричен кредит PLUS- ...... от 17.10.2018г. е посочено, че ГПР е в
размер на 28.76%. Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват
в посочения процент.Посоченият лихвен процент от 21.80% не е ясно какво точно съдържа
и как е изчислен по отношение на общия ГПР, като се твърди, че по този начин ищцата не
би могла да разбере какъв е процента на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт.
Или кредитополучателя е поставен в положение, за да разбере действителния размер на
ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР
противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Твърди се, че
застрахователната премия от 564.48 лв и такса ангажимент от 147 лева е следвало да се
включи в ГПР, а в случая това не е сторено. Това от своя страна съставлява заобикаляне на
императивната норма на чл. 19. ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на
разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с ПМС.В тази
връзка се твърди , е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката за
застрахователна премия предвидена в Договор за потребителски кредит се нарушава
изискването П1Р да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
2
задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.
Поради невключване на уговорката за застрахователна премия и такса ангажимент в
размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Твърди се , в
настоящия случай , че съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, г. 11 от ЗПК, погасителния план
към договора не отговаря на в него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в
договор за потребителски паричен кредит PLUS- ...... от 17.10.2018г. е предвидена
дължимостга на договорна лихва, такса, както и застрахователна премия, същите е следвало
да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това не е
сторено то кредитодателя, а единствено и само се е задоволил с посочване на обща
дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създава
невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви
компоненти включват как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно
самостоятелно основание за нищожност на договор за потребителски паричен кредит PLUS-
...... от 17.10.2018г., както и не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в
еднакьв по вид, формат и размер шрифт - не по малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните. В настоящия случай, в договор за потребителски паричен кредит PLUS-
...... от 17.10.2018г. е предвидено предоставяне на потребителски кредит, както и заплащане
на застрахователна премия. При това положение приложените Сертификат и Общи условия
за застраховката съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от
ответника застрахователна премия, поради което намира, че същите съставлява елементи от
договора, по отношение на които трябва да са спазени посочените законови изисквания.
Дори и без наличието на специални познания е видно, че договорът за потребителски кредит
и сертификатът с общите условия са изготвени в различен по размер шрифт, като в
застрахователните документи този шрифт категорично е в размер по малък от 12 и
практически е нечетлив.При тези съображения, от една страна е налице нарушение на
изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички
елемент на договора, а от друга страна е налице нарушение и на изискването за шрифт не
по-малък от 12 по отношение на част от елементите на договора, касаещи поетото със същия
задължение за заплащане на застрахователна премия.
Твърди се, че, в договора за потребителски паричен кредит PLUS-26458680 от
17.10.2018г. и погасителен план към него не се съдържа предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК
информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва
3
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска. Именно въз основа на това е налице
недействителност на договора на основание чл. 10 ал.1 от ЗПК, както и на изискванията на
чл. 11 ал.1, т.12 ЗПК. Твърди се, че така уговорената „такса ангажимент“ в договор за
потребителски паричен кредит PLUS-...... от 17.10.2018г. е нищожна на основание чл.143
ал.1 т.5 от ЗЗП.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна., поради това, че се
стига и до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона
на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК, като същата не е включена и в
процента на ГПР.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане да бъде допуснато
изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице да отговори на въпросите:
-Каква е сумата заплатена от ищцата по договор за потребителски паричен кредит PLUS-......
от 17.10.2018г., по пера: главница, лихва, застрахователна премия, такса ангажимент и др.?
-Ако в процента на ГПР, посочен в договор за потребителски паричен кредит PLUS-
...... от 17.10.2018г., бъде включено възнаграждението за застрахователна премия и такса
ангажимент, то какъв би бил действителния размер на ГПР по договор за потребителски
паричен кредит PLUS-...... от 17.10.2018г.?Какъв е размерът на ГПР изчислен съобразно
разпоредбите на ЗПК ?
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, депозира такъв от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, в който са изложени твърдения, че на 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на
търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ - клон България, по
силата на което приобретателят „Юробанк България“ се явява правоприемник на клона,
което обстоятелство е надлежно вписано в Търговския регистър на 06.06.2023 г. по
партидата на отчуждителя и правоприемника. Направено е искане извършеното
прехвърляне да бъде съобразено от съда. При съобразяване на изложеното на основание чл.
227 ГПК „Юробанк България“ АД следва да бъде конституиран в процесуалните права на
ответника.чрез процесуалния си представител. Оспорва допустимост на предявените четири
обективно съединени иска като счита същите за процесуално недопустими, поради липса на
пасивна процесуална легитимация за ответното дружество в качеството му на частен
правоприемник на първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ, доколкото всички вземания, както и принадлежности по процесното
кредитно правоотношение, като част от рефинансиращия Договор за кредит № PLUS-
17252235 от 02.09.2019 г. са били прехвърлени на друг, нов кредитор - „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, съгласно Приложение № 1 от 12.12.2022 г. към Рамков Договор от
15.02.2022 г. за продажба и прехвърляне на вземания, наличието на която легитимация е
една от основните абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото
на иск. Отсъствието на надлежна пасивна процесуалноправна легитимация за ответното
4
дружество, която е от категорията на абсолютните предпоставки за допустимост на иска,
препятства както надлежното упражняване правото на иск за ищеца, така и възможността за
законосъобразно развитие на съдебното производство по настоящия правен спор. Твърди, че
всички вземания на ответното дружество към ищцата са предмет на сключения между
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ Рамков договор за цесия, тъй като са надлежно индивидуализирани,
доколкото в Приложение № 1, което се счита за неразделна част от рамковия договор за
цесия на основание nap. 1, т. 4 от договора, като е посочен техният размер, основанието, от
което произтичат, както и трите имена и ЕГН на задълженото лице. В случай че ищцата
оспори факта на прехвърляне на вземанията по процесния Договор за кредит № PLUS-...... от
17.10.2018 г., като част от рефинансиращия Договор за кредит № PLUS-17252235 от
02.09.2019 г. от цедента и първоначален кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ КЧТ на цесионера и актуален титуляр на субективните права на кредитор по
това кредитно правоотношение „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, то изразяват
становище ищцата да се счита уведомена за цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с
получаване на препис от настоящия отговор на искова молба.
Посочва, че с прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера длъжникът по
договора, от който то произтича, не се лишава от правата и възраженията си, които има към
първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, респ.
правоприемника му „Юробанк България“ АД, но спрямо последния длъжникът вече няма
нито материалното, нито процесуалното право да ги упражни, а това може да стори
единствено срещу настоящия си кредитор - цесионера „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, титуляр и носител на прехвърленото му субективно право ведно със съответните му
тежести и недостатъци, с които го е придобил. Именно такъв смисъл е вложен в използвания
в разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД термин „принадлежности“, към които според
съдебната практика и доктрината несъмнено се причисляват своеобразните тежести,
недостатъци или пасиви, които прехвърленото вземане инкорпорира. В допълнение следва
да се посочи, че независимо дали по настоящото дело се установи престиране от страна на
ищцата Д. в полза на дружеството-цедент (първоначален кредитор), в конкретния случай в
хипотеза на извършена цесия на вземането законът фингира, че това „даване“, респ.
„получаване“ по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е извършено в полза на настоящия кредитор
- цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, което е и израз на принципа, известен
още от римското право комуто ползите, нему и вредите/тежестите“ („Qui habet commoda,
ferre debet oner a. “). Още повече, че по занятие и предмет на дейност дружеството цесионер
е изцяло специализирано в събиране на просрочени и трудно събираеми вземания (т.нар.
„колекторска“ дейност), което му позволява при придобиването на такива вземания да
направи винаги пълен и всеобхватен анализ на придобитите активи, както и реална преценка
на съпътстващите ги рискове, тежести и евентуални неблагоприятни последици, свързани с
тяхното събиране.
В пар. 6, ал. 6 от Рамков Договор от 15.02.2022 г. за продажба и прехвърляне на
5
вземания изрично е уредено и предвидено, че купувачът е положил грижата на добрия
търговец при предварителното проучване на вземанията, обект този Договор, доколкото му е
предоставена информация от Продавача, и притежава необходимите знания и умения за
събиране и управление на вземания, и не може да предявява искове/претенции към
Продавача, свързани с факти, обстоятелства и/или последици, настъпили след
прехвърлянето на вземанията, които са били очевидни от анализираната информация,
включително последици свързани с погасителна давност
В този смисъл, доколкото предмет на делото са два отрицателни установителни иска
и два осъдителни иска, произтичащи от прехвърлено на нов кредитор преди повече от
година и половина, вземане (включително и това по процесния договор за кредит чрез
рефинансиращия договор от 2019 г.), производството по него следва да бъде прекратено
поради липса на пасивна процесуална легитимация - ответното дружество не може да бъде
надлежна страна по спора.
Твърди се недопустимост на предявените четири обективно съединени иска и с оглед
липсата на една от основните абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване
правото на иск, а именно правния интерес от търсената защита, въпросът за чието наличие се
поставя с още по-голяма сила доколкото два от предявените искове са установителни, а при тях
интересът следва да бъде ясно и недвусмислено разграничен и установен, и пряко да
произтича от спорното материално правоотношение. В конкретния случай от страна на ищцата
на първо място се претендира прогласяване нищожност на отделни договорни клаузи, както и на
целия договор за кредит, който, обаче, вече не съществува и е прекратен преди повече от 3 и
половина години договор между страните, и на второ — на практика вероятната крайна цел на
ищцата е да се отрече съществуването на част от вземането на банката-кредитор за част от
главницата по Договор за кредит № PLUS-17252235 от 02.09.2019 г., с част от отпуснатата
сума по който е бил рефинансиран целият дълг по процесния Договор за кредит № PLUS-...... от
17.10.2018 г., след което последният е престанал да съществува и е бил прекратен.
Основната част от изложението на обстоятелствата, на които се основава предявеният иск,
е съсредоточена около твърдението, че в процесния, прекратен преди 3 и половина години
първи договор за кредит от 2018 г. били налице неравноправни или нищожни клаузи,
свързани с липса на определени реквизити или тяхното погрешно включване, формата и
съдържанието на договора, изчислението на ГПР, евентуално неправилно изготвен погасителен
план и други претендирани от ищцата евентуални пороци, възникнали през периода от
усвояването на сумата по този кредит през 2018 г. до неговото пълно предсрочно погасяване
чрез рефинансиране през 2019 г., приложението на които клаузи, според имплицитното мнение на
ищцата, били довели до неправилното определяне на главницата, респ. на нейните задължения по
рефинансиращия кредит чрез евентуалното неправомерно и без основание включване в тази
главница на суми, начислени като дължими въз основа на евентуално твърдяни за нищожни
клаузи от договора за кредит от 2018 г., респ. била платена от ищцата без основание и следвало
да й бъде върната, което обстоятелство обуславя несъмнено липсата на правен интерес.
Посочва се, че ищцата е обосновала искането си за прогласяването нищожността на
процесния договор за кредит от 2018 г. по първия и третия главни установителни искове,
обуславящи основателността и на двата осъдителни иска за възстановяване в нейна полза на
сумите от 600,00 лв. и/или 147,00 лв., произтичащи от надлежно погасено вземане на
банката за част от главницата по договор за кредит № PLUS-17252235 от 02.09.2019 г., с
посочването на следните доводи, твърдения и обстоятелства:
6
-Договорът за банков кредит от 2018 г. съдържал неравноправни, респективно
нищожни клаузи, обуславящи неговата цялостна нищожност, и свързани с липса на
определени реквизити или тяхното погрешно включване и описание, формата и
съдържанието на договора, изчислението на ГПР, евентуално неправилно изготвен
погасителен план и други претендирани от ищцата евентуални пороци;
-При пълното предсрочно погасяване на кредита от 2018 г. чрез сключването на нов
договор за кредит от 2019 г., банката неправилно била определила част от главницата в
размер 2671,96 лв., което довело на практика до погасяване на частично несъществуващо за
банката парично вземане по договора от 2018 г. в размер на 747,00 лв., която сума поради
тези причини не била дължима към ответната банка по съществуващото кредитно
правоотношение по договор за кредит от 2019 г., но вече цедирано към новия кредитор
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Според ответника тези твърдения и обстоятелства са твърде разпокъсани, общи,
неясни, вътрешно противоречиви, доколкото свързват двата отделни договора за кредит,
които имат различни цели, различни клаузи, съществено различаващи се параметри и
обезпечения, не става ясно дали и кои клаузи от актуалния и действащ договор евентуално
се оспорват и на какво основание, доколкото единствено при оспорване на клаузи или
задължения от действащия договор за кредит от 2019 г. би съществувал реален правен
интерес за ищцата от предявените два установителни иска за нищожност на клаузи от
прекратен и несъществуващ договор за кредит, както и обусловените от тях втори и
четвърти главни осъдителни искове, за неиндивидуализирани, а и до голяма степен
невъзможни за надлежно индивидуализиране и доказване на правен интерес, обуславящо
тяхната недопустимост.
Не се оспорва, факта, че между праводателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ КЧТ на ответното дружество „Юробанк България“ АД и ищцата З. Д. до
02.09.2019 г. е била налице облигационна връзка по силата на сключения Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-...... от 17.10.2018 г. Безспорно е също, че всички
задължения на ищцата по този договор за кредит са били погасени на 02.09.2019 г. чрез
рефинансиране съгласно Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
17252235 от 02.09.2019 г. В допълнение следва да се отбележи, че клиентката надлежно и
информирано е приела съответно приложимите към договора общи условия, в тяхната
динамика на изменения и допълнения през годините. Правилно в ИМ са посочени
първоначалният размер на отпуснатия кредитен лимит по договора за паричен кредит (4
200,00 лв., съгласно таблицата „Параметри и условия“ на стр. 1-ва от договора), общата
стойност на плащанията по договора за кредит (5 793,60 лв„ съгласно същата таблица
„Параметри и условия“ на стр. 1-ва от договора), както и останалите параметри по кредита -
брой вноски, лихвен процент, годишен процент на разходите (ГПР), дата на първо плащане
и дължимите суми за такса ангажимент и застрахователна премия.
Няма спор и относно сключения по изрично искане и желание на клиентката
Договор при Общи условия за застраховка със Сертификат № PLUS-...... от 17.10.2018 г. за
застрахователен пакет „Комбинирана защита“ на застрахователна програма „Защита на
плащанията“ между нея и застрахователя „Cardif Assurances Vie SA, France“ чрез клона си
„Кардиф Животозастраховане, клон България“.
Следва да се поясни, обаче, че макар и свързана с основния договор за потребителски
паричен кредит, договорът за застраховка (застрахователната полица), е напълно
самостоятелно и отделно облигационно отношение, страна по което дори не е праводателя
на ответната банка, а съответното застрахователно дружество, което отношение се регулира
и регламентира от съответния специален нормативен режим и предвидените в него условия
и изисквания за тяхната форма и валидност.
С оглед горните данни и представените с настоящия отговор писмени доказателства
и договори, на основание 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, се иска да се приеме за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните наличието на: сключен между ищцата и
праводателя на ответната банка договор за потребителски паричен кредит от 17.10.2018 г.;
погасяването на задълженията по този договор от 17.10.2018 г. с рефинансиращ кредит по
7
договор за кредит от 02.09.2019 г.; както и на сключена между ищцата и застрахователно
дружество „Cardif Assurances Vie SA, France“ чрез клона си „Кардиф Животозастраховане,
клон България“ застрахователна полица по застраховка „Защита на плащанията“, които са
договори при Общи условия.Счита, че следва да се приеме за безспорно също и
обстоятелството, че отпуснатата сума на кредитния лимит по Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-...... от 17.10.2018 г. в размер на 4 200,00 лв. е изцяло усвоена и
използвана от ищцата З. Д..Оспорват се, обаче, всички останали твърдения и доводи на
ищцата, на които последната основава претенциите си, като ги считаме за неверни,
неоснователни и недоказани.
Посочва се, че с подписването на рефинансиращия Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS-17252235 от 02.09.2019 г., с който са погасени всички задължения
на ищцата по процесния по настоящото дело договор за кредит от 2018 г„ ищцата се е
съгласила и е приела изчисления от кредитора остатъчен размер на нейните задължения по
същия договор от 2018 г., която така изчислена сума е била включена като част от главницата
по рефинансиращия договор за кредит от 2019 г., който тя е сключила доброволно и без
възражения по нито един от неговите параметри, поради което считаме, че това
обстоятелство следва да се цени като извънсъдебно признание (по арг. от чл. 175 от ГПК) на
доказателствено релевантните факти за произхода и размера на задълженията по договора
от 2018 г. и законосъобразния начин на тяхното формиране.
В исковата молба се твърди, че процесният договор за потребителски кредит от
17.10.2018 г. бил изцяло недействителен поради нарушени редица реквизити и изисквания на
приложимия материален закон относно неговата форма и валидност, които твърдения
оспорват категорично, като недоказани и изцяло неоснователни, доколкото ищцата не
представя никакви писмени доказателства в тяхна подкрепа. Първото от законовите
изисквания, за които се твърди, че било нарушено, е това на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК относно
посочените в клаузите на процесния договор за потребителски кредит условия за прилагане
на лихвения процент по кредита и начинът на неговото изчисляване, което оспорват и
считат за изцяло неоснователно и недоказано.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т. 10 от
същата алинея - годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат и взетите
предвид допускания за ГПР по определения в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК,
начин. Процесният договор за кредит, отговаря в пълна степен на изискванията на чл. 11, ал,
1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, доколкото в съдържанието му е изрично са посочени лихвеният
процент, годишният процент на разходите и общата дължима сума. С аргументи, че в
таблицата „Параметри и условия“ на стр. 1-ва от договора, както и в чл. 2 от договора ясно
и недвусмислено е посочено, че размерът на приложимия по договора лихвен процент на
дължимата възнаградителна лихва е фиксиран, като в цитираната клауза изрично е уточнено,
че „...Кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на nap. 1, т. 5
от ЗПК\ за което кредитополучателят заплаща и съответната такса. Предвид този начин на
формиране и изчисляване на лихвения процент, не се налага изготвянето на методология
относно изчислителната формула, като изискванията на на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК са
неприложими. Освен това, за изчерпателност следва да се има предвид, че задължението за
кредитора да посочи приложимия лихвен процент на ден или референтен лихвен процент,
съдържащо се в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, касае кредити, договорени при променлив лихвен
процент, какъвто настоящият случай не е. В Стандартния европейски формуляр
(СЕФПИПК) за предоставяне на информация за потребителските кредити, предоставен на
ищцата и чл. 2 от процесния договор ясно е посочено, че в настоящия случай приложим е
фиксиран лихвен процент. Нещо повече, в чл. 11, изречение 7-мо от Договор № PLUS-...... от
17.10.2018 г. е регламентирано, че лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент,
посочен в договора, разделен на 365 дни.
Във връзка с твърденията в ИМ се посочва , че по силата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК за да
е коректно изчислението на ГПР е необходимо да бъдат включени всички разходи по
8
кредита, освен изрично изключените на основание nap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В конкретния
случай договореният, усвоен с еднократна операция и предоставен на кредитополучателя
размер на кредита е 4 053,00 лв., като чрез прихващане (т.нар. удръжка), за което клиентката
е изразила изрично съгласие е подписването на договора, е погасено едно ликвидно и
изискуемо нейно задължение - за заплащане на такса за ангажимент (147,00 лв.). Посочените
действия са извършени в полза и за улеснение на потребителя, която в противен случай,
следваше да покрие това свое задължение, чрез допълнителен банков превод, за който да
заплати допълнителна такса. При изчисление на ГПР по кредита е взет предвид посоченият
размер на главницата и всички разходи по кредита, освен изрично изключената по силата на
nap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК застрахователна премия, т.е. договорената лихва и такса
ангажимент, като са спазени изцяло изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК във връзка nap, 1, т.
1 от ДР на ЗПК. В този смисъл не е налице погрешно изчисление на ГПР, доколкото
счетоводно и юридически са използвани действителният размер на кредита и всички
(задължителни) разходи за потребителя.
Предвид изложените обстоятелства и факти, считат, че посоченото годишно
оскъпяване на кредита, отразено в размера на ГПР по процесния договор, е правилно и
законосъобразно изчислено съгласно изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК, както и с
относимата задължителна практика на СЕС.
Като съобразно задължителната казуална практика на ВКС нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК се приема за спазена, когато в договора за кредит са посочени годишният процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, както и взетите предвид
допускания, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като също е
прието, че разпоредбата не съдържа императивно задължение в договора за потребителски
кредит да се съдържа методика за изчисление на ГПР.
В процесния Договор № PLUS-...... от 17.10.2018 г. се съдържат всички компоненти,
предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и посочени в практиката на ВКС, а именно:
-ГПР- посочен е на стр, 1 от същия в таблицата „Параметри и условия“ - 28,76 %;
- общата стойност на плащанията, дължими от потребителката - посочена в
същата таблица - 5 793,60 лв.;
- взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР - посочени в
чл, 3, изр. последно от договора, а именно „Началната дата за изчисляване на ГПР е датата
на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е
високосна и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно
задълженията си по него.“.
Твърди се , че отделно от това, в договора за кредит е включена и подробна
информация относно всички разходи за потребителя, формиращи ГПР, като добросъвестно
са посочени и тези за избраните от клиентката незадължителни допълнителни услуги и
продукти, свързани с кредита.В чл. 2 от договора е посочено, че кредитополучателката
заплаща такса за ангажимент, посочена в съответното поле на таблицата „Параметри и
9
условия“, която гарантира на потребителя фиксиран лихвен процент за целия срок на
договора, по смисъла на nap. 1, т. 5 от ДР на ЗПК. Таксата се заплаща от
кредитополучателката еднократно при усвояване на кредита, като за улеснение на клиента
сумата се удържа от общия размер на кредита. Стойността на таксата ангажимент е посочена
на стр. 1, таблицата „Параметри и условия“, ред 5 - 147,00 лв. В Стандартния европейски
формуляр (т. 4 от разд. III.) ясно е разписано, че таксата е еднократна и представлява 3,5 %
от размера на кредита. Съгласно чл. 3 от процесния договор за кредит, погасителните вноски
по кредита съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с дължимата
възнаградителна лихва.
Включването в договора за кредит на информация относно застрахователната премия
и механизма за нейното (разсрочено) плащане (чл. 2 от договора) не може да се тълкува в
смисъл, че ползването на тази допълнителна и самостоятелна услуга е задължително
условие за отпускането или за усвояването на кредита, или за ползването на по-
благоприятни условия по същия, доколкото нейната цел е, в случай на информиран и
свободен избор от страна на потребителя да ползва за допълнителна своя сигурност
предлагания застрахователен продукт, да му бъде предоставена максимално пълна, точна и
ясна информация относно неговата стойност и реда за заплащане на неговата цена.
В допълнение счита, че ГПР, отразен в процесния Договор № PLUS-...... от
17.10.2018 г., включващ възнаградителна лихва и такса ангажимент, е изчислен съобразно
законоустановената формула в Приложение № 1 от ЗПК. По мнение на ответника
евентуалното включване на елементите от законоустановената методика за изчисление на
ГПР в съдържанието на договора не би помогнала по никакъв начин на
кредитополучателката при преценката й относно оскъпяването по кредита, а напротив - би я
объркало и затруднило допълнително и излишно.
Не е налице твърдяното от ищцата заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
доколкото на първо място застрахователната премия, както беше посочено и по-горе, не
следва да бъде част от базата за изчисление на ГПР и на второ - дори да се приеме
неправилната теза на ищцата за включването на тази застрахователна премия в базата за
изчисляване на ГПР, то неговият размер би се покачил най- много с 5-6 %, от 28,76 % до
около 33 % - 34 %, което е далеч под установения от закона максимум от 5-кратния размер
на законната лихва (13,80 % към момента), т.е. 69 %.Твърди се , че липсват доводи от страна
на ищцата, както и правни или фактически основания, които да обосновават нейната теза за
евентуално осъществена от страна на праводателя на ответното дружество заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, поради евентуалното
неправилно изчисление на ГПР. Праводателят на ответното дружество не е нарушил
задълженията си за добросъвестно и професионално компетентно пазарно поведение при
предоставяните от него кредитни услуги съгласно чл. 68в от ЗЗП във връзка с чл. 68г, ал. 4
във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗП, и не е предоставял на ищцата твърдяната от
нея за невярна и подвеждаща информация за занижен размер на ГПР, който да не
съответства на всички реални разходи и допускания съобразно нормите на чл. 11, ал. 1, т. 10
10
и чл. 19 от ЗПК.
Считат, че в случая не е осъществена „нелоялна заблуждаваща търговска практика“
на първо място поради обоснованото ни становище (въз основа на изложеното по-горе), че
ГПР по процесния кредит е изчислен правилно и в съответствие със закона, включвайки
всички разходи, между които възнаградителна лихва и такса ангажимент и изключвайки
застрахователната премия на основание nap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК {доколкото сключването на
застрахователния договор не е задължително условие за получаване на кредита); и на второ -
посочвайки общата стойност на плащанията, както и размера на дължимата обща месечна
погасителна вноска, кредиторът напълно добросъвестно е информирал
кредитополучателката още с предоставянето на СЕФПИПК, за всички разходи, включително
и за тези за допълнително избраните от нея незадължителни услуги, така че тя да може да
направи своя информиран избор, преценявайки реалното оскъпяване на предоставената
финансова услуга.
Липсва нарушение и на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, доколкото е налице
подробен погасителен план, инкорпориран в самия договор за кредит, в който ясно са
разписани условията за издължаване на кредита, начинът на формиране на погасителните
вноски, както и точно са посочени падежните дати на всяка вноска, поради което
твърдението на ищцата в обратна насока, е абсолютно неоснователно и недоказано, като
същото е опровергано от приложените от самата нея писмени доказателства. Тук е
необходимо да се поясни, че в случая не е налице хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 11, предл.
последно от ЗПК, доколкото по договора липсват приложими различни лихвени проценти,
което изключва необходимостта от посочване на подобна последователност на
разпределение на вноските между различни неплатени дължими суми по отделните пера,
при недостатъчност на техния размер.
Позовава се на задължителната казуална практика на ВКС и СЕС, обективирана в
Решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр.д. № 3253 / 2021 г. на ВКС, 3-то Г.О.; Решение № 50174
от 26.10.2022 г. по гр.д. № 3855 / 2021 г. на ВКС, 4-то Г.О., Решение от 9.11.2016 г. на СЕС по
дело С-42/15 (Home credit Slovakia A.S. срещу K.B.), когато договорът за кредит е сключен
при фиксиран лихвен процент е напълно достатъчно да съдържа информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на всяка погасителна вноска, съобразно
нормативното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като в погасителния план не е
необходимо и задължително да се уточнява и разграничава каква част от съответната вноска
е предназначена за погасяване на главница и каква - за лихва.
Видно от текста на процесния Договор № PLUS-...... от 17.10.2018 г., същият
безспорно съдържа погасителен план, включващ изискуемата от закона необходима и
достатъчна информация, както и реда за хронологично и последователно намаляване на
главницата. Елементите на всяка погасителна вноска по процесния кредит са ясно описани в
клаузите на чл. 2, чл. 3 и чл. 4 от договора за кредит. Също толкова ясно и недвусмислено в
клаузата на чл. 7 е посочена последователността на погасяване при евентуална
недостатъчност на месечните погасителни вноски, които в тази хипотеза ще покриват
11
компонентите на задължението в реда: разноски, лихва, главница.
На следващо място, в исковата молба се твърди, че процесният договор за
потребителски кредит от 17.10.2018 г. бил изцяло недействителен поради нарушаване
изискването на чл. 10, ал. 1, предл. 4-то от ЗПК относно необходимостта от изготвяне,
разпечатване и представяне на договора за кредит и всички останали негови елементи в
писмена форма с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. На първо
място следва да се има предвид, че от страна на ищцата липсва конкретен довод или
оплакване, че самият договор за кредит е изготвен и подписан на шрифт с по- малък размер
от 12 pt. (какъвто например е налице по отношение на застрахователния договор, страна по
който, обаче, е друг правен субект — застрахователното дружество), което молим съдът да
приеме за съдебно признание на факт по смисъла на чл. 175 от ГПК, а именно да се приеме
за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесният
Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-...... от 17.10.2018 г. е изготвен и
подписан на шрифт с размер 12 pt. или по-голям. по аргумент от противното {,per
argumentum a contrario“), доколкото възражението на ищцата за документи изготвени в
нарушение изискването на чл. 10, ал. 1, предл. 4-то от ЗПК, касае единствено
застрахователния Сертификат и Общите условия към застрахователния договор {които
според нея били елементи от договора за потребителски кредит, но това нейно становище,
разбира се, не отговаря на правната регулация на тези кредитни правоотношения).
Излагат се възражения според които дружеството праводател на ответната банка е
отпуснало един напълно обичаен необезпечен потребителски кредит за текущи нужди, като
кредитният лимит е бил усвоен изцяло от кредитополучателката въз основа на напълно
валиден договор за кредит, с който извод считат, че самата ищца се е била съгласила при
кандидатстването за втория рефинансиращ кредит и подписването на съответния нов
договор от 2019 г., чиято валидност не се оспорва. При отпускането на кредита от 2018 г.,
както и при изготвянето и подписването на самия договор не са налице никакви нарушения
на закона, които да го опорочават, като ищцата не е била въвеждана в заблуждение и не й е
била представяна невярна или подвеждаща информация по отношение на всички дължими
разходи, свързани с този кредит, които са били отразени правилно в договора и в изчисления
при неговото сключване годишен процент на разходите, начисляваните такси по договора и
всички дължими суми по допълнителни договори, съпътстващи сключването на основния,
са надлежно и законосъобразно регламентирани в договора, поради което извършените от
ищцата погашения на кредита до момента не неговото рефинансиране, са осъществени на
валидно правно основание, което, собствено, налага извод за липса на правно или
фактическо основание процесният договор от 2018 г. (или евентуално клаузата на чл. 2, изр.
4-то и 5-то) да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във
връзка с чл. 22 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПК, евентуално във връзка с
чл. 10а, ал. 2; чл. 19, ал. 4 и чл, 21, ал. 1 от ЗПК.
Видно от изложеното, за банката е налице правен интерес от оставяне без
разглеждане на предявените с настоящата искова молба два отрицателни установителни иска
12
с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3-то от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 1
от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПК; чл. 10а, ал. 2; чл. 19, ал. 4 и чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, и чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП и във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за нищожност
на процесния договор за кредит и евентуално на част от клаузата на чл. 2 от същия, и два
осъдителни иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за връщане, като
недължимо платени без основание, на събраните от първоначалния кредитор, праводател на
ответното дружество, суми в общ размер от 600,00 лв. (по първия осъдителен иск),
представляващи лихви и други разходи; и 147,00 лв. (по втория евентуален осъдителен иск),
представляваща „такса ангажимент“ по чл. 2, изр. 4-то и 5-то от договора, поради тяхната
недопустимост, както и при условията на евентуалност — от оставяне без уважение на
същите искове като неоснователни и недоказани.
По изложените съображения е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен,
като сторените от дружеството съдебни разноски в производството да бъдат възложени в
тежест на ищеца.
По доказателствената тежест на спора, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за
потребителски паричен кредит Договор № PLUS-...... от 17.10.2018 г. за нищожен, е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен
договор за кредит с описано в исковата молба съдържание, който е недействителен на
посочените от страната основания.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск за сумата в размер
на 600 лева и за 47 лева по чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и
главно доказване плащане в полза на ответника на посочените в исковата молба суми.
В доказателствена тежест на ответника е установи наличие на валидно основание за
получаване на процесните суми.
Съдът намира, че на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да обяви за безспорно
и ненуждаещо се от доказване по делото, че между страните по спора е сключен Договор №
PLUS-...... от 17.10.2018 г., по силата на който ответното дружество отпуснало на ищеца
паричен заем в размер на 4200 лева, като сумата, която следвало да върне
кредитополучателя.
По доказателствените искания на страните, съдът намира следното:
Съдът намира, че следва да приеме като писмени доказателства по делото
представените от страните документи.
Съдът намира, че следва да допусне изслушване на поисканата от страната
експертиза.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
13
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 в качеството на приобретател на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ - клон България.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба и отговора документи.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
следните въпроси:
-Каква е сумата заплатена от ищцата по договор за потребителски паричен кредит
PLUS-...... от 17.10.2018г., по пера: главница, лихва, застрахователна премия, такса
ангажимент и др.?
-Ако в процента на ГПР, посочен в договор за потребителски паричен кредит PLUS-
...... от 17.10.2018г., бъде включено възнаграждението за застрахователна премия и такса
ангажимент, то какъв би бил действителния размер на ГПР по договор за потребителски
паричен кредит PLUS-...... от 17.10.2018г.?Какъв е размерът на ГПР изчислен съобразно
разпоредбите на ЗПК ?
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза Ю. Н. ,
която да бъде уведомена за поставените задачи след представяне на доказателство за
внесения депозит от страната в размер на 300лв.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на доказателство за
внесен депозит по допуснатата експертиза в пълен размер да уведоми вещото лице без да
докладва отново делото на съдията-докладчик.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвено
заключение по допуснатата експертиза, същото да се приложи по делото и да се докладва на
съдията-докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито съдебно
заседание.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертизаЮ. Н. ,
която да бъде уведомена за поставените задачи след представяне на доказателство за
внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице да даде отговор какви вземания по процесния кредит са
погасени с извършените от ищеца плащания: главница, възнаградителна лихва, такси,
застрахователни премии и т.н.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на доказателство за
внесен депозит по допуснатата експертиза в пълен размер да уведоми вещото лице без да
докладва отново делото на съдията-докладчик.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвени
14
заключения по допуснатите експертизи, същите да се приложат по делото и да се докладват
на съдията-докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 20.03.2023 г. от 15.30 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която искането за конституиране на трето лице-
помагач на страната на ответника е оставено без уважение подлежи на обжалване от
ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящия съдебен акт с частна
жалба пред Софийски градски съд, а в останалата част определението не подлежи на
самостоятелен инстанционен контрол.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15