№ 29188
гр. София, 08.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20241110174913 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени доказателства,
които са относими, необходими и следва да се допусне събирането им.
Доказателствените искания на ответника за допускане събирането на гласни
доказателства е основателно, своевременно направено, поради което следва да бъде
уважено.
Искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачите,
поставени в отговора на исковата молба, съдът намира за основателно, като свързано с
предмета на спора, поради което следва да бъде уважено.
Следва да се приложат по делото материалите по ч.гр.д. № 53651/2024 г. по описа на
СРС, 45 с-в.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на въпросите
поставени в отговора на исковата молба, срещу депозит в размер на 250,00 лева, платим от
ответника в едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства на страната на ответника,
чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч.гр.д. № 53651/2024 г. по описа на
СРС, 45 с-в.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.10.2025 г. от 15:00 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
1
Съобщава на страните проекта си за доклад:
Производството е образувано по искова молба на Д. К. Р., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „.. срещу „.., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „.., вх. В, ет. 5, ап. 47, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 128, т. 2 КТ, вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника
за сумата от 3 956,63 лв., представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за м.
януари 2024г., сумата от 3 114,40 лв., представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. февруари 2024г., съгласно подписано от страните Споразумение от
23.01.2024г. за прекратяване на трудов договор № 006/01.01.2023г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.09.2024г. до окончателното плащане, както и
сумата от 461,19 лв. – мораторна лихва за периода от 15.03.2024г. до 01.09.2024г., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53651/2024г. по
описа на СРС, 45 с-в.
Ищецът твърди, че на 28.09.2023г. сключил с ответното дружество безсрочен трудов
договор № 006, по силата на което бил нает на работа на длъжност „Фризьор“, с
месторабота гр. София, ж.к. „Младост-2“, бл. 272Б, срещу възнаграждение в размер на 4 913
лв., платимо по банков път в срок до 15-то число на календарния месец, следващ месеца, за
който се дължи. Допълва, че постъпил на работа на 01.10.2023г., от който момент започнал
да изпълнява трудовите си задължения. Излага, че със споразумение от 23.01.2024г. страните
постигнали съгласие трудовото правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ, считано от 23.02.2024г. Поддържа, че с процесното споразумение било
уговорено на работника да бъде изплатено за м. януари 2024г. нетно трудово
възнаграждение на стойност от 3 956,63 лв., а за м. февруари 2024г. – 3 114,40 лв., като
падежът на тези задължения бил определен на 15.03.2024г. Сочи, че въз основа на така
подписаното споразумение била издадена Заповед за прекратяване на трудовия договор,
която била връчена на ищеца на 20.02.2024г. Навежда твърдения, че ответното дружество не
е предприело действия по доброволно изпълнение на задълженията си. Поради изложените
съображения, счита, че в негова полза е възникнало парично притезание за неизплатените
трудови възнаграждения и за законна лихва за забава. Моли за уважаване на исковите
претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага
становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между него и ищеца е
сключен трудов договор № 006 от 28.09.2023г., че е постигнато съгласие трудовото
правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от
23.02.2024г., както и че в процесното споразумение са уговорени размерите на трудовите
възнаграждения, както следва: за м. януари – 3 956,63 лв., а за м. февруари 2024г. – 3 114,40
лв. Твърди, че трудовото възнаграждение за м. януари 2024г. е заплатено на ищеца по банков
път на 14.02.2024г. Оспорва дължимостта на трудовото възнаграждение за м. февруари
2024г. с доводи, че през този календарен месец ищецът не е престирал работната си сила.
Моли за отхвърляне на исковите претенции.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото следните обстоятелства:
По главния иск: 1) наличието на трудово правоотношение, 2) уговорка между страните,
обективирана в твърдяното споразумение, от която произтича задължението на ответника за
заплащане на трудово възнаграждение за м.01 и м.02.2024г. и 3) размера на уговореното
трудово възнаграждение.
По акцесорния иск: 1) съществуването и размера на главния дълг, 2) изпадането на
ответника в забава и 3) размера на обезщетението за забава.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи в предвид презумпцията за
добросъвестност, че ищцата е отсъствала от работното си място в релевантния период, както
и при установяване на горните факти от ищеца да докаже погасяване на дълга чрез плащане.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата: че между Д. Р. и „.. е сключен трудов договор № 006 от
28.09.2023г., както и че на 23.01.2024г. страните са постигнали споразумение за
2
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от
23.02.2024г., като в споразумението е уговорено трудово възнаграждение за м. януари 2024г.
в размер на 3 956,63 лв., а за м. февруари 2024г. – 3 114,40 лв.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той не се яви в
първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват способите
за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството,
като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До
спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3