№ 5553
гр. София, 11.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно
гражданско дело № 20231110168224 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК. Образувано е по заявление на К.
срещу Н. А. П. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК са приложени договорът за
потребителски кредит, както и приложението към него. С оглед разпоредбата на
чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК, когато искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави, както и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се
издава за тези вземания. Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на
противоречие на договора със закона или добрите нрави, респективно – дали е налице
обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на представения договор, по
който длъжникът има качеството потребител.
Съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата от 105 лева –
разходи за ползване на човешки ресурс по чл. 26, ал. 4 от договора и 110,00 лева (сто и
десет лева), представляваща дължима такса експресно разглеждане на заем.
Относно претендираната сума за разходи и такса за експресно разглеждане:
Според разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от договора, всички разноски, в това число и за
ползването на човешки ресурс при просрочие, са за сметка на кредитополучателя.
Претендираната сума в размер на 105 лева, представляващи разходи за ползване на
човешки ресурс при просрочие по чл. 26, ал. 4 от договора, е уговорена в нарушение на
императивното изискване на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и тази 110,00 лева (сто и десет
лева), представляваща дължима такса експресно разглеждане на заем.
По същността си тази клауза има характеристиките на неустойка за
неизпълнение на задължението за плащане на вноските в срок. С така уговорената
клауза се цели заобикаляне на нормативно установеното в ЗПК ограничение относно
максимално допустимия размер на обезщетението за забава спрямо потребителя – чл.
33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което това вземане съдът приема за недължимо. Освен
това, съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за извънсъдебно събиране на вземането, в това число и
1
за ползването на допълнителен човешки ресурс, не попада в приложното поле на чл.
10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта на
вземането следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.
Претендираната сума по същество служи като обезщетение за вреди от забавата
/неустойка за забава/.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в
случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, каквато заявителят претендира отделно със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща
заплащането на допълнителна сума за извънсъдебно събиране на вземането, в това
число и за ползването на човешки ресурс, преследва забранена от закона цел –
потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна
поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
По изложените съображения заявлението следва да бъде отхвърлено за
посочената сума. Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите
претендирани суми.
По разноските: Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение също е
неоснователно, тъй като от представения договор за събиране на вземания от
23.03.2022 г. ведно с платежно нареждане от 07.12.2023 г., в което е посочено
основание за плащане „адвокатски хонорари и държавни такси“ не може да се
установи за колко и кои дела е платено възнаграждение и какъв е неговият конкретен
размер и могат да бъдат приложени към неустановим брой дела, което създава
невъзможност за съда по всяко дело да извърши преценката по ТР 6/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Съдът извърши служебна справка и установи, че същото платежно нареждане
с референтен номер FT... е приложено и към заявление по чл. 410 ГПК, по което е
образувано ч.г.д. № 68229/2023 г.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 3....2.12.2023 г. по описа на СРС, подадено от К.,
ЕИК .... срещу Н. А. П., ЕГН ********** в частта, в която е поискано издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 105 лева –
разходи за ползване на човешки ресурс по чл. 26, ал. 4 от договора и 110,00 лева (сто и
десет лева), представляваща дължима такса експресно разглеждане на заем и разноски
за адвокатско възнаграждение в размер от 400,00 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2