Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 07.02.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийски
градски съд, гражданско отделение, ІІ-В
въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесет и трети ноември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
мл. съдия
ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретаря Юлияна Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Иванова гр. д. № 4581 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 139382 от 02.07.2020 г.,
постановено по гр. д. № 72028/2019 г. на Софийски районен съд, поправено с
решение № 20029413/01.02.2021 г., е отхвърлен предявения от Я.Н.Н., действащ
лично и със съгласието на майка си М.Я.Н., срещу Ю.Ц.Г., иск с правно основание
чл. 30 от ЗН за намаляване на дарението, извършено с нотариален акт № 78 от
24.03.2011 г., том І, рег. № 836, дело № 65/2011 г. на нотариус Ц.Д., вписана
под № 350 на Нотариалната камара, до размера необходим за допълване на
запазената му част. С решението ищецът е осъден да заплати на ответницата
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., а с допълнително
решение от 17.07.2020 г. същият е осъден да заплати в полза на съда дължимата
държавна такса в размер на 86,69 лв., която не е била събрана в хода на делото.
Решението е обжалвано от ищеца Я.Н.Н., действащ лично и със
съгласието на майка си М.Я.Н., като незаконосъобразно, постановено в нарушение
на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се в жалбата, че съдът е
отхвърлил иск, който не е бил предявен. Излагат се възражения за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в
липса на изготвен доклад със съдържанието му по чл. 146 от ГПК, даване на ход
на делото в съдебно заседание при наличие на изрично искане на майката на ищеца
за отлагането му с цел упълномощаване на друг адвокат, непроизнасяне от съда по
направеното искане за допускане на оценителна експертиза, липса на мотиви на
обжалваното решение. Излагат се и възражения срещу решаващия извод на съда, че
процесната сделка е продажба, а не дарение. Сочи се, че събраните по делото
доказателства са недостатъчни за такъв извод, тъй като от една страна липсват
такива за плащане на продажна цена, а от друга са налице противоречия между
посоченото в представеното обратно писмо и свидетелските показания. Не било установено кога е извършена
прикритата сделка и „платената” сума не била доказана с никакъв писмен
документ.
Въззиваемата страна не е представила писмен отговор.
В съдебно заседание въззивникът Я.Н., чрез пълномощниците си
адв. А. и адв. В., поддържа въззивната жалба. Въззиваемата страна Ю.Г., чрез
пълномощниците си адв. З. и адв. Н., оспорва жалбата.
За
да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова
молба, с която Я.Н.Н., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка
си М.Я.Н., е предявил срещу Ю.Ц.Г. иск за възстановяване на запазената му част
от наследството на Ц. Н. Й. и намаляване на извършеното в полза на ответницата
дарение на ½ ид. част от апартамент № 87, находящ се в гр. София, кв.
„Боорово”, бл. 229, ет. 18, извършено с нот. акт № 78, т. І, дело № 65/2011 г.
на нотариус Ц.ка Д., до размера, който ЗН определя като възможна разполагаема
част от наследството на Ц. Н. Й..
В исковата молба ищецът твърди, че е внук и наследник с
право на запазена част /по заместване на своя баща Н.Ц.Н., починал на
16.06.2010 г./ на Ц. Н. Н., починал на 16.01.2015 г. Твърди, че 24.03.2011 г. Ц.
Н. Й. и съпругата му Р.В.Й.а дарили на ответницата Ю.Ц.Г. притежавания от тях в
режим на СИО недвижим имот – апратамент № 87, находящ се в гр. София, кв. „********ведно
с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото. Ищецът твърди, че с така извършеното от Ц. Н. Й. дарение
е накърнена запазената му част от наследството в размер на ¼ от
имуществото на наследодателя. Твърди, че към момента на смъртта си Ц. Н. Й. е
притежавал горепосочения апартамент, както и едностайно жилище, находящо се в
гр. София, ул. „*********, със застроена площ от 12,60 кв.м., заедно с ½
ид.ч. от прилежащото дворно място.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Ю.Ц.Г. е подала писмен
отговор, с който оспорва иска. На първо място излага възражение за
недопустимост на иска, поради това, че ищецът претендира намаляване на
дарствено разпореждане с размера на запазената част на наследодателя му, т.е.
предявил е чужди права пред съд, което било недопустимо съгласно чл. 26, ал. 2
от ГПК. Сочи се, че в исковата молба не били изложени фактически твърдения
относно обстоятелството на кой наследодател, при какви условия и каква запазена
част се претендира. Ответницата счита така предявения иск за неоснователен като
погасен по давност. Излага и възражение,
че процесният договор, с който се твърди, че е накърнена запазената част на
ищеца от наследството на Ц. Н. Й., е привиден и прикрива договор за
покупко-продажба, сключен между страните по него за продажна цена от
50 000 лв., която сума ответницата заплатила напълно и в брой на
прехвърлителите по договора. Сделката била оформена като дарение с оглед
заплащане на по-малки такси, но действителната воля на страните по нея била за
продажба на имота, което обстоятелство било видно от съставения от тях в деня
на изповядване не сделката обратен документ. С оглед на това ответницата счита,
че не е налице хипотезата на чл. 28, ал. 1 от ЗН и предявеният иск за
възстановяване на запазената част от наследството на Ц. Н. Й. следва да се
отхвърли като неоснователен.
С определение на въззивния съд от 25.05.2021 г. е
разпределена доказателствената тежест по предявения иск и е дадена възможност
на страните да ангажират доказателства във връзка с указанията, съобразно
разясненията, дадени с т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Възивният съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 30, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от ЗН – за
възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на дядо му Ц. Н. Й.
чрез намаляване на извършеното от наследодателя му дарение в полза на
ответницата Ю.Ц.Г., до размера, необходим за допълване на запазената му част. По
така предявената с исковата молба претенция се е произнесъл районният съд с
обжалваното решение, като неоснователно въззивникът възразява, че съдът е
отхвърлил иск, какъвто не е бил предявен.
Правото
на възстановяване на запазена част е имуществено право – призната от закона
възможност на наследника със запазена част да поиска от съда да бъдат намалени
завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица
до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част от
наследството. Право да искат намаляване на тези безвъзмездни разпореждания и
възстановяване на запазената част имат наследниците със запазена част - низходящи, родители и съпруг, призовани към
наследяване, които са приели наследството. Когато някой от наследниците със
запазена част е починал преди наследодателя, правото да иска възстановяване на
запазената част преминава върху неговите низходящи, които го наследяват по
право на заместване. Това право не може да бъде упражнявано от други
приобретатели на наследствени права, освен ако изрично им е прехвърлено. В
случая искът е предявен от ищеца в качеството му на наследник на прехвърлителя
по процесното дарствено разпореждане Ц. Н. Й., по заместване на починалия преди
наследодателя негов низходящ Н.Ц.Н., поради което ищецът е активно легитимиран
да води този иск. С оглед на това е неоснователно е направеното с отговора на
исковата молба възражение, че ищецът предявява чужди права и оттам – за недопустимост
на иска. Наследникът по заместване наследява по свое лично право, а не по право
на възходящия, когото замества.
Искът е
предявен срещу надлежния ответник – ответницата Ю.Г., в чиято полза е извършено
процесното разпореждане, с което се твърди, че е накърнена запазената част на
ищеца.
Неоснователно
е направеното от ответницата възражение за погасяване на претенцията по
давност. Правото по чл. 30 от ЗН да се иска намаляване на дарението се погасява
с общия 5-годишен давностен срок, който започва да тече от откриване на
наследството. Наследството е открито със смъртта на наследодателя Ц. Н. Й. на
16.01.2015 г., а исковата молба е подадена на 11.12.2019 г., т.е. преди
изтичане на 5-годишния давностен срок.
Съгласно
чл. 28 от ЗН запазената част от наследството е тази част от имуществото на
наследодателя, която законът запазва за посочения кръг от наследници и с която
същият не може да се разпорежда чрез завещание или дарение. Следователно
възникването за наследника на правото му да иска възстановяване на запазената
част е предпоставено от безспорното установяване, че наследодателят е извършил валидно
безвъзмездно разпореждане – завещание или дарение, в полза на друго лице.
В
случая ищецът твърди, че наследодателят му Ц.Й.е дарил на ответницата
притежавания от него със съпругата му в режим на СИО недвижим имот, с което разпореждане
е накърнена запазената му част от наследството.
Безспорно
е установено, че ищецът е наследник по закон - низходящ на Ц. Й., починал на 16.01.2015
г.
Представен
е нотариален акт № 78, т. І, рег. № 836, дело № 65/24.03.2011 г. на нотариус Ц.Д.,
с който Ц. Н. Й. и Р.В.Й.а даряват на дъщеря си Ю.Ц.Г. недвижим имот, находящ
се в гр. София, кв. „****”, а именно: апартамент № *******ведно с избено
помещение № 95 и съответните идеални части от общите части и от правото на
строеж върху мястото.
Ответницата
е направила възражение, че договорът, обективиран в горепосочения нотариален
акт, е привиден и прикрива договор за покупко-продажба, т.е. твърди се
относителна симулативност на процесния договор, с който според ищеца е
накърнена запазената му част от наследството.
Привидни
са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както
постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е
само да се придадат привидни правни последици на обвързаност, които те не
желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат
обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е
относителна. И в двата случая привидната сделка е нищожна – чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Прикритото съглашение поражда действие, само ако отговаря на изискванията
за неговата действителност – чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест
на ответницата е да докаже възражението си относителна симулативност на
представения договор за дарение, а именно - че волята на страните по него е
била за сключване на договор за покупко-продажба, указания в каквато насока са дадени
от въззивния съд. Ако това възражение бъде доказано, с оглед разпоредбата на
чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за прилагане на правилата за прикритото съглашение, ще
следва се приеме, че сключеният между наследодателя на ищеца и ответницата
договор е покупко-продажба, което изключва правото на ищеца по чл. 30 от ЗН.
Разкриването
на твърдяната привидност на договора за дарение би могло да стане само с
обратно писмо, а гласни доказателства за това са допустими само доколкото по
делото има начало на писмено доказателство, правещо вероятно твърдението за
симулация – чл. 165, ал. 2 от ГПК.
По
делото е представено и прието като писмено доказателство т.нар. обратно писмо
от 24.03.2011 г., подписано от Ц. Н. Й., Р.В.Й.а и Ю.Ц.Г., като страни по
нотариален акт за дарение от 24.03.2011 г. на недвижим имот, находящ се в гр.
София, кв. „****”, бл. 229, а именно апартамент № 87, ет. 18, със застроена
площ 79,17 кв.м., с което същите декларират, че тази сделка е привидна и за
прехвърляне на имота Ц. Н. Й. и Р.В.Й.а са получили от Ю.Ц.Г. преди 01.02.2011
г. сума в размер на 50000 лв., представляваща насрещна престация за прехвърляне
на описания имот и са извършват прехвърлянето с намерението същото да бъде
възмездно. Истинността на така представения документ не е било оспорено от
насрещната страна. С оглед съдържанието на представеното и неоспорено откъм
авторството му обратно писмо, следва да
се приеме за доказано, че действитената воля на страните по договора,
обективиран в нот. акт за дарение № 78/2011 г., е различна от външно изявената,
т.е. тази воля е за сключване на договор за покупко-продажба, а не за договор
за дарение. Обратният документ съдържа всички елементи на съдържанието на
прикрития договор за продажба /страни, предмет и цена/, поради което служи за
пълно разкриване на симулацията. С това си съдържание обратното писмо не е само
начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК, правещо
вероятно твърдението за привидност на съгласието, обуславящо допустимост на
свидетелски показания за установяване на действителните отношения между
страните по сделката, а съставлява доказателство, установяващо напълно привидността на явната сделка и наличието на
действително /прикрито/ продажбено правоотношение между страните по нея.
Независимо от този извод и за пълнота на изложението следва да се посочи, че
дори и посоченото обратно писмо да се приеме за начало на писмено
доказателство, което прави само вероятно твърдението на ответницата за
симулация, събраните по делото гласни доказателства /показания на св. Р. Й.а и
С. А./ по категоричен начин установяват, че страните по договора в
действителност са имали намерение да се обвържат от договор за покупко-продажба
– уговорили са прехвърляне на процесния апартамент на ответницата срещу
заплащане на продажна цена от 50 000 лв., която последната им е заплатила.
Така установените с тези доказателства обстоятелства не са опровергани от
ангажираните от ищеца пред въззивния съд свидетелски показания.
С оглед
на всичко гореизложено, основателно е направеното от ответницата възражение за
привидност /симулативност/ на обективирания с нот. акт № 78/2011 г. договор за
дарение, сключен между наследодателя на ищеца и ответницата, като прикриващ
съглашение за покупко-продажба. Предвид успешно проведеното разкриване на
симулацията на процесния договор за
дарение, същият е нищожен като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба,
и съобразно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД следва да се приложат правилата относно
действителното продажбено съглашение. След като наследодателят на ищеца Ц. Н. Й.
се е разпоредил възмездно в полза на ответницата, не е налице основание ищецът
да претендира възстановяване на запазена част от наследството му по чл. 30 от ЗН, поради което искът подлежи на отхвърляне.
С оглед
на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото пред настоящата инстанция е направеното от въззиваемата страна
искане, въззивникът следва да бъде осъден да й заплати направените разноски във
въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800
лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 139382 от
02.07.2020 г., поправено с решение № 20029413/01.02.2021 г., постановено по гр.
д. № 72028/2019 г. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Я.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Ю.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 800 лв. за разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.