Решение по дело №68/2018 на Окръжен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

25.III.2022г.

Разград

№

Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

14.XII.

2021

съд

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В публично заседание в състав:

Секретар: Н.Реджебова

Председател:

2018

гражданско

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

дело номер по описа на РОС за година

съобрази следното:

Производство по чл.74ЗОПДНПИ(в редакция до 2016,отм.) във вр. с §5 ПЗР на ЗПКПОНПИ .

Образувано е по молба-искане на КПКОНПИ, с Булстат *********и адрес в гр.Варна, ул.”а.к.” № 17, ет.1, срещу Н.А.А., ЕГН ********** и против соченият като неин фактически съжител - Р.С.Х., ЕГН **********, и двамата от с.Ясеновец, общ.Разград, , ул.“П.М.“ №9 за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито две имущество на обща стойност от 207 530,63лв.

Внесеният в съда иск за отнемане на незаконно придобито имущество е бил предшестван от етапа по обезпечаване на иска, като бъдещо предявим и от решение на комисията по чл. 61, ал.2 от ЗОПДНПИ(отм.) за отнемане на имуществото, представляващи специално изискване за допустимостта му.

С приложено като доказателство Определение №1186/20.ХІІ.2017г. и съгласно, издадена в изпълнение на същото Обезпечителни заповеди, в развилото се по молба на Комисията обезпечително производство по чгрд №317/2017г. на РОС, са постановени мерки, обезпечаващи интереса от иска. С депозирането му в регистратура на РОС на 16.III.2018г., искът се явява и допустимо предявен - в предвидения по чл.74(1)ЗОПДННПИ тримесечен срок от дата на обезпечаването му.

Искът се явява допустимо предявен пред родово и местно компетентния ОС-Разград, в чийто район е постоянният адрес на проверяваните лица.

Ищецът обосновава иска си с установено в хода на проверката значително по смисъла чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), във вр. с §1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) несъответствие между реализирани от ответниците доходи с установен произход и стойност на придобитото от тях имущество за проверяван период - в размер на 282 810,57 лв., при предвиден според действащ за проверявания период ЗОПДНПИ размер на несъответствие над 250 000,00лв.

В петитум на иска като претендирано до отнемането му в полза на държавата, налично и преобразувано по реда на чл.70 ЗОПДНПИ(отм.), е индивидуализирано следното движимо и недвижимо имущество на обща стойност от 132 930,63лв., както следва:

1. На основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 62, от ЗОПДНПИ

а/От Н.А.А. :

-1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. Ясеновец, ул. „П.М." 9, община Разград област Разград - Общинска земя от 37 кв.м. към собственият им неурегулиран имот I-643, в квартал 39, в следствие на което се уреждат регулационните отношения за имота и площта му става 536 кв.м., при граници - улици, имот УПИ ХП-643, имот УПИ XI-642, придобит от Р.С.Х. и Н.А.А. с договор № 143 от 18.04.2008 г. / Акт № 278, том 2, дело № 2160 от 20.05.2008 г. на СВ – Разград;

-Сумата от 68,22 лв. - внесени от Н.А.А. по Разплащателна сметка с 1B.AN ********************** в лева;

-Сума в размер на 50 лв. - внесени от титуляра Н.А.А. по Разплащателна сметка с IBAN ***, открита на 13.11.2008 г. и закрита на 11.06.2015 г.;

-Сума в размер на 16,48 евро с левова равностойност в размер на 32,23 лв. - лихви върху суми, внесени от титуляра Н.А.А. по Депозитна сметка в евро с IB AN BG52PRCB92302419817912, открита на 22.10.2007 г. и закрита на 12.06.2013 г. ;

-Сума в размер на 88 851,77 лв., -твърдени като сбор от получени и непреобразувани чрез "Western Union" и "MoneyGram Payment systems Inc. USA" парични преводи;

б/От Р.С.Х.:

- 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. Ясеновец, ул. „П.М." 9, община Разград област Разград - Общинска земя от 37 кв.м. към собственият им неурегулиран имот I-643, в квартал 39, в следствие на което се уреждат регулационните отношения за имота и площта му става 536 кв.м.. при граници - улици, имот УПИ ХП-643. имот УПИ XI-642, придобит от Р.С.Х. и Н.А.А. с договор № 143 от 18.04.2008 г. / Акт № 278, том 2, дело № 2160 от 20.05.2008 г. на СВ - Разград.

- 6/10 идеални части от недвижим имот в с. Ясеновец, ул. „Т.М." 38. област Разград, състоящ се от ДВОРНО МЯСТО с площ от 677 кв.м., за което в кв. 45 по плана на селото е отреден парцел V-704 заедно с 6/10 идеални части от реално построените в това дворно място: Жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м.. лятна кухня с баня със застроена площ от 10 кв.м. и второстепенна сграда със застроена площ от 110 кв.м. при граници - от двете страни улици, и имот с планоснимачен № 703., придобит чрез сключен с Нотариален акт № 75. том 3. рег.№ 2837. дело № 353 от 04.09.2013 г. / Акт № 5, том 19, дело № 3605 от 04.09.2013 г. на СВ - Разград / договор за покупко-продажба за сумата от 4 000 лв.;

- Лек автомобил, марка „Опел" модел „Вектра", рег.№ РР 3303 АТ, дата на първа регистрация 25.02.2005 г., рама № WOL0ZCF6851063686, двигател - без номер, придобит от Р.С.Х. с договор от 01.07.2011 г.

- Сума в размер на 1 938,46 евро с левова равностойност в размер на 3 791,30 лв., представляваща изтеглени от Влогова сметка в евро с IBAN ***ва, открита на 19.01.2007 г. и закрита на 09.01.2013 г. с титуляр Р.С.Х.;

- Сума в размер но 5,63 евро с левова равностойност в размер на 11,01 лв., представляваща начислени лихви върху суми, внесени по Влогова сметка в евро с IBAN ***, открита на 19.01.2007 г. и закрита на 09.01.2013 г. с титуляр Р.С.Х.;

- Сума в размер на 10,00 лв., внесени от титуляр Р.С.Х. по Разплащателна в лева с IBAN ***, открита на 22.10.2007 г. и закрита на 31.08.2012 г. ;

- Сума в размер на 115,00 лв.- парични средства, внесени от трети лица по Разплащателна см/ка с IBAN ***, открита на 22.10.2007 г. и закрита на 31.08.2012 г. с титуляр Р.С.Х..

- Сума в размер на 307,20 евро с левова равностойност в размер на 601,16 лв. - представляваща внесени парични средства от трети лица по Банкова сметка *** ***, открита на 11.04.2011 г. закрита на 07.04.2014 г. с титуляр Р.С.Х.;

- Сума от 97,58 лв.- внесени от титуляр Р.Х. по Разплащателна сметка в лева с IBAN ***, открита на 12.10.2010 г. и закрита на 15.01.2015 г.;

- Сума в размер на 187,36 лв. - внесени от титуляра Р.Х. по Разплащателна сметка в лева с IB AN BG17CECB97901080908901, открита на 12.06.2014 г. и активна към датата на извлечението;

2. На основание чл. 72, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ

а/От Н.А.А. :

- Сума в размер на 4 000,00 лв., представляваща пазарна стойност на лек автомобил, марка „БМВ" модел „320И", рег.№ РР 0600 АМ, рама №WBACB11080FC60509, двигател №206S235390470, придобит с договор от 15.06.2007 г. към датата на отчуждаването му с договор от 11.05.2010 г.;

б/От Р.С.Х.:

-Сума в размер на 3 000,00 лв., представляваща пазарна стойност на лек автомобил, марка ..Фолксваген" модел „Поло" рег.№ РР 2930 АТ. рама № WVWZZZ6NZW4194277. двигател №AEF221630, придобит с договор от 12.02.2010 г. към датата на отчуждаването му с договор от 30.03.2016 г. ;

- Сума в размер на 6 500,00 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил, марка „Мерцедес" модел „Е 290 ТД", рег.№ РР 2930 АТ. рама №WDB2100171D389039, придобит от Р.С.Х. с договор от 10.06.2011 г. към датата на отчуждаването му с договор от 23.04.2015 г. ;

- Сума в размер на 6 500,00 лв., представляваща пазарната стойност на Лек автомобил, марка „Пежо" модел „407". рег.№ РР 6781 BA, рама № VF36DRHRH21027536, двигател № FMBA3M53460, придобит с договор за замяна от 07.07.2015 г. на автомобил, марка „Форд" модел „Мондео", рег.№ РР 6950 АТ към датата на придобиването му.

Като факти , обосноваващи допустимост и основателност на искането, КПКОНПИ сочи:

1/Депозирано от ОП Разград пред ТД на КОНПИ уведомление от Районна прокуратура гр. Разград с вх. № УВ-2349/25.11.2015 г. за привличане на лицето Н.А.А.. ЕГН ********** като обвиняема в досъдебно производство № ЗМ- В-306/2014 г. по описа на ОД на МВР – Разград за инкриминирани в периода 1.I.2009-30.IV. 2015г. в реална съвкупност престъпления по чл. 255. ал.1. т.1. във вр. с чл. 26. ал. 1 от НК, по чл. 212 ал.1 от НК и по чл. 313. ал.1 във вр. с чл. 26. ал.1 от НК.

Позовава наличие на визираните в чл. 22, ал.1, т.18 ЗОПДНПИ предпоставки и на вл. в сила на 23.07.2016 г. Присъда № 36/ 7.07.2016 г. по НОХД № 153/2016 г. на РОС, с която Н.А.А. е призната за виновна за това. че за периода 1.I.2009-30.IV. 2015г. в гр. Разград в условията на продължавано престъпление е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, а именно 10 384,33 лв., като не е подала годишни данъчни декларации за придобиване на доходи, както следва: за 2008 г. - 782,33 лв.: за 2009 г. - 3 074,56 лв.; за 2010 г. - 30 321,37 лв.: за 2011 г. - 60 215.15 лв.; за 2012 г. - 5 004.02 лв.: за 2013 г. - 5 292,02 лв. и за 2014 г. - 2 710,81 лв. - престъпление по чл. 255, ал.1, т. 1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, поради което е осъдена условно на лишаване от свобода за срок от десет месеца при изпитателен срок от три години.

Престъплението попада в приложното поле на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ(отм.).

Със същата присъда проверяваното лице е признато за виновно и по чл. 2126, ал.1 от НК, във вр. чл. 212, ал.1 от НК и по чл. 313, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, които не попадат в предметния обхвата на чл. 22, an. 1 ЗОПДНПИ (отм).

2. Икономически анализ, основан на извършена в изпълнение на Протокол № ТД 04ВА/УВ-21275/03.12.2015 г. проверка и обосноваващ твърдението на КПКОНПИ за значително несъответствие между доходи и разходи, реализирани за периода от ответницата Н.А.А.;

3. Решение № 564/13.12.2017 г. на КПКОНПИ за внасяне в съда на искане за отнемане в полза на държавата, при наличие на визираните в чл.11, ал.1, т.1 във вр. с чл.21, чл.61ал.2, т.2 и чл.74, ал.1 и ал.2 ЗОПДНПИ предпоставки, на незаконно придобито от ответницата Н.А.А. имущество на обща стойност 132 930,63 лв.

4. В основание за привличането на ответника Р. С.Х. към отговорност за гражданска конфискация, ищецът твърди качеството му на свързано, по см. на §1т.9 ДР във вр. с чл.63 ЗОПДНИ(отм.) лице при установено, между него и привлечената към нак. отг. Н.А., фактическо съжителство на съпружески начала в рамките на проверявания период от 3.XII.2005 г. до 3.XII.2015 г.

В с.з. и с депозирани в срок писмени бележки, чрез проц. си представител по пълномощие КПКОНПИ пледира за уважаване на искането, позовано на доказателствата и първи вариант на изготвената по делото СИЕ, приела в заключение, че сумите, внасяни по сметки и получени от трети лица чрез системи системата за разплащане "Weitern Union" и "MoneyGram Payment systems Inc. USA" са придобито за периода имущество, даващо в края на периода стойност на същото в размер на 332 490,90лв. лв. и несъответствие между имущество, и доходи в размера на – 422 681,38лв. Счита, че при тези данни, законовата презумпция за незаконния произход на инвестираните в имуществото средства е необорена и че са налице материално правните предпоставки за отнемането му от ответниците в заявения по иска размер. Претендира присъждане на доказано сторени в производството съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК, чрез процесуално представляващият ги по пълномощие – адв. И. А. ответниците депозират отговор вх.№1735/27. ІV.2018г., с който: Оспорват допустимост на искането, твърдейки формален подход на КПКОНПИ при прилагане на презумпцията по чл.1, ал.2 ЗОПДНПИ по отношение основните доходи на проверяваните лица; Оспорват основателност и доказаност на искането, размера на предявения срещу тях иск, както и въведените в обстоятелствената му част факти и обстоятелства; твърдят законен източник на доходите си и на вложените в закупуване на имуществото средства, като в тази връзка считат, че КПКОНПИ неправилно е съобразила недекларираните доходи като такива с незаконен източник; оспорват приетите в икономическия анализ стойности на придобити и отчуждавани от тях движими и недвижими вещи; оспорват твърдението за несъответствие на реализираните от тях доходи с разходите им за проверявания период; оспорват наличие на законови предпоставки за отнемане на процесното имущество;

- Оспорвайки иска в тази му част и позовано на дадената им в нак. производство квалификация, ответниците твърдят, че получените чрез системи за бързи плащания суми са с характер на доход, а не на подлежащо на отнемане имущество, доколкото същите били послужили като данъчна основа за определяне на данъка, дължим и недеклариран от ответницата според влязлата в сила присъда, с която е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 255 от НК.

По отношение на нот. удостоверените сделки за придобиване на собственост върху процесните недвижими имоти от техни възходящи, ответниците въвеждат възражение за симулативност на същите като такива, прикриващи в действителност извършени в тяхна полза безвъзмездни дарствени разпореждания; Твърдят законен източник на вложените в закупуване на имуществото средства; оспорват твърдението за несъответствие на реализираните от тях доходи с разходите им за проверявания период; оспорват наличие на законови предпоставки за отнемане на процесното имущество;

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител КПКОНПИ заявява, че поддържа искането си по основание и размер. По искане на ищеца, депозирано в с.з. (л.496) по реда на чл.214 ГПК, размерът на заявения материален интерес е увеличен на 207 530,60лв. със сумата от 74 600,00лв., представляваща стойност на включена с увеличението на иска двуетажна сграда, застроена в претендирания до отнемането му, съсобствен на ответниците недвижим имот I-643, в квартал 39 по плана на с.Ясеновец , при граници - улици, имот УПИ ХП-643, имот УПИ XI-642, придобит с договор за покупко –продажба, сключен с Нот акт №175/12.04.2007г. по нот.д. №299/2007 по опис на нотариус Р.И. с рег. №378 НК и р/н на действие при РРС и с договор за продажба на имот-общинска собственост № 143 от 18.04.2008 г. / Акт № 278, том 2, дело № 2160 от 20.05.2008 г. на СВ – Разград като подлежащо на отнемане незаконно придобито имущество.

Оспорва доказаност на поддържаните от ответниците твърдения за законно установен източник на вложените в имуществото доходи и счита законовата презумпция за необорена. Изводимо от дефинитивните норми на закона, твърди че претендираните до отнемането им парични суми, доказано получени от ответниците чрез системите за парични преводи от трети лица са имущество, а не доход. Недоказания източник за придобиването им обвързва освен с презумпцията за техния незаконен произход, но ѝ с твърдение за придобиването им чрез престъпление, различно от това, за което са осъдени и признати за виновни. Позовано на доказателствата и първи вариант на всяка от изготвените по делото СИЕ, приела в заключение паричните преводи като част от придобито за периода имущество, пледира за уважаване на иска като доказан по основание и размер. Претендира присъждане на доказано сторени в производството съдебни и деловодни разноски.

В с.з процесуалният представител на ответниците поддържа въведените с отговора възражения, факти и съображения. По отношение правната значимост на паричните преводи твърдят обвързаност на сезирания с гражданската конфискация съд с постановените и влезли в сила присъди; В тази връзка молят за съобразяване на СИЕ във вариант, включващ паричните преводи като доход в приходна част на баланса; Оспорват наличност на претендираните до отнемането им като имущество- парични суми. В обобщение, твърдейки недоказаност на предявените срещу тях искове, пледират за отхвърлянето им и за присъждане на сторените по делото разноски. Оспорва включване на двуетажната сграда, застроена в съсобствения на ответниците недвижим имот I-643, в квартал 39 по плана на с.Ясеновец в претендираното до отнемането му имущество, твърдейки недоказаност на придобиването му в рамките на проверявания период. Позовано на изложените в отговора съображения, процесуалният представител на ответниците оспорва иска и пледира за отхвърлянето му, претендирайки присъждане на доказано сторени в производството разноски.

Обсъдени поотделно и в съвкупност, както и с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено от фактическа и правна страна следното:

Изводимо от въведените в основание на искането факти и обстоятелства, съдът намира заявената с предявяването му защита като попадаща под действието на Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество(отм.) , в редакцията му до м.VІ.2016г. дефинираща като значително несъответствието между доход и имущество в размер над 250 000,00лв.

Субективното материално право на Държавата да отнема незаконно придобито имущество по ЗОПДНПИ(отм.) се упражнява чрез КПКОНПИ, в качеството й на процесуален субституент в съдебна фаза на производството по гражданска конфискация.

За нуждите на гражданската конфискация, сътавомерните и релевантни за изхода на делото понятия са законово дефинирани в § 1 от ДР на ЗОПДНПИ(отм.), както следва:

"Имущество" е пари, активи от всякакъв вид - материални или нематериални, движими или недвижими вещи или ограничени вещни права;

Като "Доход, приход и източник на финансиране " законодателят е дефинирал неизчерпателно всичко онова, за което е установено законно основание за реализирането му през периода: възнаграждения по трудово и по служебно правоотношение, по договор за услуги с личен труд, от свободни професии, от предприемаческа дейност, от дивиденти и лихви, от селскостопанска дейност и търговия на дребно, от движима и недвижима собственост(наеми, ренти и пр.), от лотарийни и спортни залагания, от предприемаческа дейност; от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник; от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник; от застраховка и от съдебни дела, от банкови кредити и заеми от физически лица, както и всякакви други доходи, приходи и източници на финансиране.

Според даденото му в § 1, т. 5. от ДР на закона определение: „Нетният доход“ е разликата между реализираните от лицата доходи, приходи или източници на финансиране и размера на извършените от тях обичайни и извънредни разходи. По воля на законодателя, в това „аритметично действие“, реализираните от проверяваните лица доходи са умаляемото, а разходите им за периода са умалителя. И когато, разходите са в размер, надвишаващ доходите, то дефинираната като „нетен доход“ разлика е винаги в отрицателна величина.

Съотношението между установения нетен доход и стойността на придобитото за периода имущество, дава отговор на въпроса за съответствие. Ще рече, наличие на средства в размер, достатъчен да покрие стойността на придобитото имущество. Когато нетният доход е отрицателна величина, то стойността на придобитото имущество е несъответно и ако това несъответствие надвишава визирания за периода предел от 250 000,00лв., то същото по см. на §1, т.8 ДР ЗОПДНПИ(отм.) е значително.

По арг. на чл. 1(1) и чл.21 ЗОПДНПИ(отм.) установеното значително несъответствие обосновава предположението за незаконния характер на претендираното до отнемането му от държавата имущество. В тежест на проверяваното лице е оборването на тази законова презумпция с доказване законния източник на инвестираните в придобитото имущество средства.

От значение при изясняване на фактическата страна на спора в неговата съдебна фаза е да се установи на първо място, дали в качеството си на проверявани лица ответниците са били привлечени към наказателна отговорност за някое от престъпленията, изброени в чл. 22, ал.1 ЗОПДНПИ и дали са в отношения, попадащи в хипотезите на свързаност по см. на чл. 63 и чл. 64 от с. з. На второ място следва да бъде установен размерът на доходите на ответниците за проверявания период и извършените от тях разходи за същото време, което ще доведе до изясняване на размера на техния нетен доход. На трето място проверката на фактите следва да даде отговор за размера на придобитото от тях в същия период имущество, доказано налично в актив на ответниците в края на проверявания период. Разликата в тези две величини ще бъде в основата на правно значимия за изхода на делото извод - за наличие или липсата на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ(отм.).

І.По първия правно значим въпрос съдът установи следното:

Проверката за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответниците е инициирана с депозирани пред КПКОНПИ Уведомление от Районна прокуратура гр. Разград с вх. № УВ-2349/25.11.2015 г. за привличане на лицето Н.А.А. като обвиняема в досъдебно производство № ЗМ- В-306/2014 г. по описа на ОД на МВР – Разград за инкриминирани в периода 1.I.2009-30.IV. 2015г. в реална съвкупност престъпления по чл. 255. ал.1. т.1. във вр. с чл. 26. ал. 1 от НК, по чл. 212 ал.1 от НК и по чл. 313. ал.1 във вр. с чл. 26. ал.1 от НК.

С вл. в сила на 23.07.2016 г. Присъда № 36/ 7.07.2016 г. по НОХД № 153/2016 г. на РОС отв. Н.А.А. е призната за виновна за това. че за периода 1.I.2009-30.IV. 2015г. в гр. Разград в условията на продължавано престъпление е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, а именно 10 384,33 лв., като не е подала годишни данъчни декларации за придобиване на доходи, както следва: за 2008 г. - 782,33 лв.: за 2009 г. - 3 074,56 лв.; за 2010 г. - 30 321,37 лв.: за 2011 г. - 60 215.15 лв.; за 2012 г. - 5 004.02 лв.: за 2013 г. - 5 292,02 лв. и за 2014 г. - 2 710,81 лв. - престъпление по чл. 255, ал.1, т. 1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, поради което е осъдена условно на лишаване от свобода за срок от десет месеца при изпитателен срок к от три години.

Престъплението попада в приложното поле на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ(отм.).

От мотивите към Присъда № 36/07..2016 г. по НОХД № 153/2016 г. е видно, че цитираните в присъдата недекларирани доходи са получавани от Н.А.А. от чужбина чрез системата за разплащане "Western Union" и "MoneyGram Payment systems Inc. USA". В нак. производство е прието, че за периода 2008-2014 отв. А. е получила парични средства от чужбина с левова равностойност от 107 400,26 лв., от които: 45 563,12 евро с левова равностойност 89 114,28 лв.; 12 480 щатски долара с левова равностойност 17 765,88 лв. и 520,10 лв.(вж. д/во на л.л.55-73)

По делото не се спори, че за целия проверяван период ответниците са живели фактически на семейни начала, поддържайки едно домакинство и икономическа общност.

От установеното фактическо съжителство на ответниците се раждат двете им деца – Айжан Р.С., родена на ***г. и Йозлем Р.С., родена на ***г.

Изложеното сочи, че за проверявания период ответниците са били в установени по между си фактически отношения, удовлетворяващи хипотезата на свързани по см. на §1, т.9 от ДР на ЗОПДНПИ(отм) лица.

От изготвена справка в НБД „Население” се установява, че и двамата ответници са с регистриран постоянен и настоящ адрес ***, Разградска обл., ул. „П.М. “№9. Ответниците

не са сключвали брак и за придобитите от всеки от тях имущества, вкл. и за реализираните след отчуждаването им средствата, не е приложим режимът на СИО.

В обобщение на изложеното до тук, съдът от фактическа и правна страна приема за доказано наличието на първата, съставомерна по см. на чл.74ЗОПДНПИ(отм.) предпоставка, ангажираща материално правната отговорност на ответниците по предявения срещу тях иск за гражданска конфискация. Първата е била привлечена и осъдена с вл. в сила присъда за деяние по чл. 255, ал.3, във вр. с ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ(отм.), а вторият е свързано с първата лице , по см. на §1, т.9 от ДР на ЗОПДНПИ(отм).

ІІ. По релевантния за съставомерността на гражданската конфискация въпрос, относно реализирани за проверявания период доходи и разходи, съдът назначи СИЕ. Която, въз основа на доказателствата и извършени в НАП, НОИ, банкови институции и ТР проверки, при съобразяване на приложимите НСИ, в заключения (вж. л.464 - 489) установява:

1/ Доходи, приходи и финансови източници – с експертно установен по делото законен източник в общ за двете проверявани лица размер на 14 801,00лв. (вж. таблици на л.469). От които:

а/ за отв. Н.А.А. - с установен и признат от страните законен произход : Въз основа на представеното банково извлечение от сметка с титуляр Н.А. в Прокредитбанк АД с IBAN ***, по която са превеждани помощи и социални плащания, вещото лице установява, че с посочено основание „социални помощи" ответницата е получила общо 1 375,00лв., съответно по години::

за 2008г.

100,00лв.

за 2009г.

610,00лв.

за 2010г.

за 2012г.

за 2013г.

245,00лв.

70,00лв.

350,00лв.

От получените за периода социални помщи е изключена сумата , за която с влялата в сила присъда по НОХД № 153/2016 г. на РОС е признато, че е получена чрез съставомерното по см. на чл. 212бНК във вр. с чл.21 НК деяние.

За проверявания период вещото лице не констатира установени от Н.А. трудови или приравнени им правоотношения, както и реализирани от такива доходи; няма данни за реализирани от нея доходи от извършени с личен труд услуги и от упражняване на свободни професии; няма данни за получени от нея обезщетения и застраховки; няма данни за доходи от лотарийни и спортни залагания, комисионни и/или лицензионни възнаграждения; няма реализиран осигурителен доход като самоосигуряващо се или осигурявано лице.

б/ на отв. Р.С.Х. - с установен от СИЕ и признат от страните законен произход в общ размер на 13 426,00лв. От които: 1 026,00лв. реализирани през 2006г. като доход от стопанска дейност(отглеждане на култивирани гъби, бубарство, пчеларство, отглеждане на животни и птици), съгл. прложена и съобразена като доказателство ГДД по чл.41 ЗОДФЛ за 2006г. с вх.№1701048.63/16.IV.2007г. и 12 400,00лв., реализирани като доход за 2007г. от продажба, нот. удостоверена с приложен като доказателство на л. 96 Нот.акт №199/25.07.2007г. по нот.д. №531/2007 по опис на нотариус Стоянова с рег.№291 НК и р/н на действие при РРС на недв. имот, индивидуализиран като дворно място от 727кв.м. с построените в него паянтова ж.кжрада и навес, за който в кв. 60 по плана на с. Асеновец, Разградска обл. е отреден УПИ Х-581. Така описаният имот е придобит от ответника преди начална дата на проверявания период –с предварителен договор, обявен за окончателен с вл. в сила на 28.02.2005г. Решение №52/14.02.2005 по грд №1775/2004 на РРС (вж.д/во на л.97 и сл.) Приетата в приходна част на СИЕ пазарна стойност на имота, към дата на отчуждането му, е в установен от ищеца и неоспорен от ответниците размер.

За проверявания период вещото лице не констатира установени Р. Х. трудови или приравнени им правоотношения, както и реализирани от такива доходи; няма данни за реализирани от него доходи от извършени с личен труд услуги и от упражняване на свободни професии; няма данни за получени от него обезщетения и застраховки; няма данни за доходи от лотарийни и спортни залагания, комисионни и/или лицензионни възнаграждения няма реализиран осигурителен доход като самоосигуряващо се или осигурявано лице.

2/ за проверявания период ответниците са извършили общ разход в размер на 104 991,98лв. (вж.таблици на л.472), от които:

а/ Обичайните разходи, свързани с издръжката и потреблението на четиричленното им семейство, при съобразяване на настъпилите в годините промени( раждане, навършване на пълнолетие и др.), изчислени на база статистическите данни на НСИ и доколкото по делото не се твърдят, и доказват специфични нужди или по-нисък от средния за страната, респ. за региона жизнен стандарт, вещото лице е определило в размера на 103 104,75лв.;

б/ извънредни разходи:

- за дължимо платени за периода местни данъци и такси в общ размер на 1 887,23лв., от които – 716,29лв. в общ разход за Н.А. и 1 170,00лв. в общ за периода разход на Р. Х..

Експертизата в частта за разходите на семейството по горните два пункта се явява обоснована и неопровергана от останалите доказателства по делото.

При оглед на място и във връзка с поставената ѝ задача за пазарна оценка, назначената по делото СТЕ устанвява (вж. заключение на л.л. 359-374), че в претендирания до отнемането му, съсобствен на ответниците недвижим имот УПИ I-643, в квартал 39 по плана на с.Ясеновец , при граници - улици, имот УПИ ХП-643, имот УПИ XI-642, е построена двуетажна жилищна сграда.

В доп. заключение(вж. на л.л. 412-433), и в отговор на поставените ѝ задачи, в.л. инж. К. констатира , че сградата е построена в процесния имот, след упълномеряването му в предвидените по ДРП граници, съгл. одобрен инвестиционен проект и Разрешение за строеж №227/17.XI.2009г.(л.415), издадено на ответниците при наличие на предвидениге в Чл. 148, ал.1 и чл. 153, ап. 1 ЗУТ предпоставки.

Съответно на предвиденото в чл. 157 ЗУТ вещото лице е приело, че строежът на сградата е започнал на 15.IV.2010о.- денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво(л.416). На л.422 като доказателство е приложен акт обр.3, с който на съответния етап и в изпълнение на чл.159 ЗУТ е констатирана, че изпълнените СМР по фундаментите на строежа отговаря на одобрените инвестиционни проекти, разрешението за строеж и протокола за определяне на строителна линия и ниво.

В заключение вещото лице по СТЕ е приело, че към дата на огледа, установената в имота двуетажна сграда е изпълнена в груб строеж, в степен на 98% завършеност и при извършен разход за СМР –материали, видове дейности и труд в общ размер на 129 548,67лв. Като изхождайки единствено от професионалния си опит и практика, експертът приема, че тези СМР са извършени до 31.XII.2010г. като към тази дата сградата е била завършена в груб сроеж и с пазарна стойност от 74 600,00лв. Ответниците оспорват и не приемат експертизата по този въпрос като обектавна и дсоказателствено обусловена.

По делото се следва за безспорно установено, че като застроена в недвижим имот, възмездно придобит от ответниците в съсобственост при равни права, съгл. чл.92 ЗС въпросната сграда се явява придобита от тях в съсобственост при същите права по приращение. От значение за изхода на настоящото призводство обаче е не само способът, но и моментът на придобиване на собствеността върху претендираното до отнемането му имущество. Релевантна е пазарната стойност към момента на придобиването на недвижимия имот, т. е. тази, която е вписана в договор за покупко продажба или стойността към момента на изграждането на следващата го по приращение сграда. Като доказването на тези правно значими факти- придобивен момент и пазарна стойност на имуществото към дата на придобиването му са вменени в доказателствена тежест на ищеца.

Придобиването на собствеността само върху сградата или запазването на собствеността само върху сградата при прехвърляне на земята е възможно , само когато има реално завършена постройка. Минималният етап на нейното завършване е етапът "груб строеж", съгласно чл. 181, ал. 2 от ЗУТ. Незавършената до степен "груб строеж" сграда представлява недвижим имот по смисъла на чл. 110 ЗС като част от незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но не е отделен обект на собственост (ТР 1/04.05.2012 г. по т. д. 1-2011-ОСГК).

Според даденото в § 5.т.46 от ДР на ЗУТ законово определение, "Груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи“ . Съгласно разпоредбата на чл.181, ал.2 ЗУТ сградата може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, респ. има пазарна стойност, от момента на завършването ѝ в груб строеж. Като в ал. 3 на цитираната разпоредба е посочено изрично, че завършването на сградата в груб строеж, а от там и годността ѝ на обект в граждански оборот, се констатира с издаден по реда на Наредба № 3/ 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството акт обр.14 .

Съставените и оформени, съгласно изискванията на този подзаконов нормативен акт, актове по образец имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежа".

В изготвената и налична в съответната общинска администрация строителна документация вещото лице не с установява наличие на акт обр.14, изискуем се по см. на чл.18 ЗУТ за удстоверяване завършеността на процесната сграда в груб строеж.

Установяването на едно фактическо положение, а именно завършеност на сградата в "груб строеж" по смисъла на закона, се установява по предвидения в чл. 181, ал. 2 ЗУТ, вр. чл. 159, ал. 2 ЗУТ ред - с акт на общинската администрация, осъществяваща надзорни строителни функции (в този смисъл са: решение № 19/28.03.2016 г. по гр. д. № 1600/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 37/16.07.2015 г. по гр. д. № 6418/2014 г. на ВКС, ІІ ГО, и др.).

В обобщение на изложеното до тук съдът намира за недоказано придобиването на сградата в собственост по приращение във време, относимо към периода на проверката, а от там и за недоказана относимостта на разходите по изграждането ѝ към периода на проверката.

Тук следва да се посочи, че съдът не приема заключението на СИЕ в частта, с която вещото лице М. е отнесло установените от СТЕ разходи за СМР в размер на придобито в края на проверявания периоз имущество. Доколкото този въпрос е от правно естество, съдът не възприема този начин на отнасяне на стойностите. Същите безспоррно са разход, а не имущество. Който не следва да бъде съобразен в случая , поради изложените по горе фактически и правни съображения за недоказаната му относимост към проверявания период.

Обобщавайки изложеното, съдът приема за безспорно, че за проверявания период ответниците са извършили установения от СИЕ общ разход в размер на 104 991,98лв.

В резултат, изчислен по правилото на §1, т.5 ЗОПДНПИ (отм.) като съотношение между законно установените за периода приходи от 14 801,00лв. и доказано извършени в размера на 104 991,98лв. разходи, в случая нетният доход се явява отрицателна величина от -90 190,98лв

ІІІ. По третия от правно значимите за изхода на делото въпроси, касаещ придобито от ответниците в проверявания период имущество, съобразявайки приложените писмени доказателства и заключенията на приетите по делото САТЕ, СТЕ и СИЕ, съдът установи следното:

За нуждите на гражданската конфискация, като съставомерно и релевантно за изхода на делото понятие, в § 1 от ДР на ЗОПДНПИ(отм) „имуществото“ е дефинирано като " пари, активи от всякакъв вид - материални или нематериални, движими или недведин , придобит в съсобственост недв. имот, вкл. и подробно обсъдената по горе жилищна сграда; възмездно придобити от Р. Хюсеит 6/10 ид.ч. от недв имот-дворно място, ж. сграда и др. постройки; Лек автомобил, марка „Опел" модел „Вектра", рег.№ РР 3303 АТ, както и парични суми, представляващи: пазарна стойност на незаконно придобити и отчуждени по време на проверката МПС, внесени по разплащателни и депозитни скметки суми от ответниците и от трети лица, както и непреобразуван в друго имущество остатък от суми, получени от трети лица чрез системи за парични преводи "Western Union" и "MoneyGram Payment systems Inc. USA".

Във вариант първи от заключението си, включвайки в обхвата му ѝ получените по банкови сметки и чрез системи за парични преводи суми, назначената по делото СИЕ е приела стойност на претендираното до отнемане имущество, в края на периода в общ размер на 332 490,90лв.

В заключение, след проверка по банковите сметки на ответниците и доказателствата, установяващи време и размер на получените чрез системи за международни преводи суми назначената СИЕ установява в периода 2007-2015(вж. таблица на л.477) –получени парични суми в общ размер на 171 171,70лв., от които:

- 63 377,17лв. от внесени по банкови сметки вноски

- 106 794,53лв. от получени чрез системи за бързи преводи суми; В края на периода вещото лице констатира като непреобразуван остатък сумата от 92 654,лв. ( л.480).

Вещото лице установява, че в края на проверявания период по банковите сметки на ответниците няма налични суми. Факт, даващ основание на съда да приеме за безспорно установено, че претендираните до отнемане като имущество парични суми не са налични и считано от 2014 до края на периода същите не са в актив на проверяваните лица.

В чл. 3 на отменения ЗОПДНПИ, възпроизведен в чл.2 на действащия ЗПКОНПИ е предвидено, че целта на закона е да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него при съблюдаване правото на защита на засегнатите лица и на пострадалите от престъпления и не се допуска риск от несправедливост. Изрично се отбелязва, че ограниченията на собствеността, предвидени в този закон, се прилагат в степента, която е необходима за постигане целта на закона.

Следва да се посочи, че цитираните разпоредби се прилагат при съблюдаване на чл. 1 Протокол 1 ЕКПЧ, касаещ защитата на собствеността. Настоящият състав съобразява дадените от ЕСПЧ разяснения в решението по делото "Т. и други срещу България" (Жалби № 50705/11 и 6 други), 13 юли 2021 г., че всяка намеса на публичен орган в мирното ползване на "притежания" следва да е установена със закон и може да бъде оправдана, само ако служи на легитимна цел в обществен интерес (§ 185), както и че член 1 от Протокол № 1 изисква всяка намеса да бъде разумно пропорционална на целта, която трябва да бъде реализирана (§ 187). Тези общи принципи са приложими вкл. и по отношение на националната правна уредба, уреждаща конфискацията.

Настоящият съдебен състав споделя разбирането, че на отнемане по реда на този закон подлежи незаконно придобито имущество, превишаващо доказания доход в 10-годишен период, в случая с повече от 250 000,00 лв., но когато и доколкото същото е налично в патримониума на проверяваните лица в края на изследвания период (в този смисъл Решение № 97/18 май 2018 г по гр. д. № 3224 по описа за 2017 година на ІV Г. О. на ВКС, решение № 200/14.02.2019 г. по гр. дело № 4143/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 147/16.09.2019 г. по гр. дело № 1998/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС).

Проведената с Решение № 29/12.04.2021 по гр. д. № 1021/2019 г. ІІІ Г. О. на ВКС практика, че "имуществото, придобито през целия проверяван период следва да участва при изчисляването на "значителното несъответствие", дори когато не е налично, не се споделя от съда в това производство по следните съображения:

Съгласно даденото му в чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) искът за гражданска конфискация е осъдителен. Уважаването му води до отнемане на имуществото от незаконно обогатило се лице и преминаването му в собственост на държавата. Т.е., налице е вещно транслативният ефект –възможен само по отношение на съществуващо в патримониума на незаконно обогатило се лице право на собственост. Защото с отнемането, съответно на законовата цел, си предотвратява възможността за извличане на облаги от незаконно придобитото имущество.

Текстът на чл. 21 ЗОПДНПИ (отм.) свързва предположението за незаконния произход на имуществото с наличието на значително несъответствие, дефинирано изрично като надвишение в стойността на придобитото имущество над установените доходи повече от 250 000 лв. Затова и потестативното право на държавата възниква, когато натрупаното имущество не може да бъде обяснено със законен източник на доход. Активът, с който се съизмерява имуществото, предполага да е на разположение на своя притежател. Затова настоящият състав приема, че подлежащото на оценка имущество, с оглед критерия значително несъответствие, предпоставя то да е налично в края на проверявания период.

На следващо място следва да се съобрази, че законът не дефинира отчитането на липсващо имущество и отнемането му като санкция.

Сумите, постъпили по банковите сметки на ответниците и получени от тях от трети лица чрез системите за бързи преводи стават част от имуществото им, предвид характера им на вземания от съответната банка. С изтеглянето им и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваните лица. Ако в края на проверявания период същите са налице, то при наличие на съответните законови предпоставки, те формират несъответствие и подлежат на отнемане. В качеството им на родово определени вещи парите могат да бъдат предмет на отнемане, но когато са налице съответните парични знаци (банкноти, купюри). Извод, който от правна страна се следва и от прочита на чл.68 ЗОПДНПИ(отм.)

Наличието на претендираното до отнемането му имущество е възложено от законодателя в доказателствена тежест на ищеца. Законодателят не е предвидил в тежест на ответниците да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са преобразувани, респ. вложени в придобиването на друго имущество или за погасяване на задължения, както че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено, унищожено или погинало. В случая разпоредбите на чл.70 и 72 ЗОПДНПИ(отм не намират приложение.

Цитираните разпоредби имат предвид имущества, които са оценими в пари, което позволява при невъзможност за отнемането им, те да бъдат заместени с паричната им равностойност. Докато парите не могат да бъдат заместени от самите себе си. Следва да се посочи , че това правило е приложимо в случаите, когато от имуществото на проверяваното лице не може да бъде обособена отделна част, която да подлежи на отнемане, а също така и когато конкретното имущество е налично към датата на предявяване на исковете, но не може да бъде отнето тъй като е било прехвърлено възмездна чрез разпоредителна сделка на трето добросъвестно лице или не е било прехвърляно, но липсва в патримониума на проверяваното лице и тази липса се дължи на причини, за които лицето отговаря. Ако обаче липсата на имуществото се дължи на обстоятелства, които са от такова естество, че не могат да ангажират отговорността на проверяваното лице, то не може да бъде отнемана паричната равностойност на имуществото.

По всички тези, правно значими за настоящия спор въпроси : 1/ Представляват ли „имущество" по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.З от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; 2/ Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, е образувано т.д.№4/21г. на ОСГК на ВКС, по което понастоящем не е постановено решение.

Обосновано от доказателствата и воден от вмененото му по см. на чл.12 ГПК вътрешно убеждение, настоящият съдебен състав приема, че паричните средства, преминали по банковите сметки на ответниците не могат да бъдат предмет на отнемане, тъй като в края на изследвания период, не са налично и в актив на ответниците имущество. При установяване на обстоятелството, че паричните средства са потребени чрез трансформирането им в друго имущество или за закупуване на стоки и услуги за бита, на отнемане би подлежало трансформираното имущество.

В утвърждаващага се съдебна практика се приема, че не могат да бъдат отнети паричните средства, за които се установява, че са разходвани и не се намират в държане на проверяваните или свързаните с тях лица като пари в брой, нито по тяхна сметка,. Преминалите през банковите сметки суми не се отразяват на имуществото. Сумите по тези сметки не увеличават имуществото, защото с внасянето им парите в брой се заменят от парично вземане от банката, а изтеглените - не го намаляват, защото паричното вземане от банката се заменя от пари в брой.

Обобщавайки изложеното, съдът намира , че неустановените в наличност парични вземания следва да бъдат приспаднати от общата стойност на установеното в края на периода налично имущество. Което в резултат дава 176 831,06лв. (332 494,90 –92 654,37лв. от международни преводи - 63 377,17лв. от внесени по банкови сметки вноски -367,70 по банкови см/ки от трети лица). От тази сума следва да се приспаднат приетите за имущество разходи за СМР, по поробно изложените по горе съображения относно правната им значимост на разход, а не на имущество. С праспадането им, наличвоно в края на периода имущество се явява доказано в размер на 47 282,39лв. ( 176 831,06 – 129 548,67).

След като преминалите през патримониума на ответниците парични средства не формират превишение на имуществото, те не могат да бъдат използвани при анализа за установяване наличието на несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваните лица. Само наличните в края на изследвания период парични суми в брой и вземанията по банкови сметки, представляващи материален запас от натрупани и неизразходвани средства, са имущество, което е годно да обоснове несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Както бе посочено по-горе, законът позволява в конкретни хипотези да бъде отнета паричната равностойност на неналични в патримониума на проверяваните лица имущества, но имуществото е оценимо в пари, което позволява заместването му с паричната му равностойност, докато парите не могат да бъдат заместени от самите себе си. В горния смисъл са Решение № 147/ 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/ 2018 г., Решение № 263/ 18.12.2020 г. по дело № 1293/2020 г. и Решение № 191/ 15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/ 2019 г. – всички по описа на ВКС, IV г. о., постановени по чл. 290 ГПК, като по последните две касационно обжалване е допуснато именно по въпросите следва ли да се отнемат парични средства, които не са били налични в банковите сметки на ответниците, както към датата на подаването на иска, така и към датата на постановяване на съдебното решение, а същите са преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество и е даден отрицателен отговор.

Тук, в отговор на направеното в срок възражение за привидност на сделки за възмездно придобиване на собственост върху процесните недвижими имоти от техни възходящи, като такива, прикриващи в действителност извършени в тяхна полза безвъзмездни дарствени разпореждания следва да се посочи, че същите с недоказани. При дадени им за това указания, ответниците не доказват с прилаган на т. нар. контра летър симулативността на сделките.

В резултат, при приет от съда нетен доход в размер на -90 190,98лв лв., разликата с установеното като налично в края на периода имущество ог 47 282,39лв. лв. е в размер на - -137 473,37лв. . Т.е , значително под размера на съставомерните по см. на §1, т.7 ПР на ЗОПДНПИ, в редакцията му до 27.12.2016 г., 250 000,00лв.

По изложените съображения предявените от КПКОНПИ искове по чл. 74, ал. 1 вр. чл.74ЗОПДНПИ( в редакция до 2016,отм.) във вр. с §5 ПЗР на ЗПКПОНПИ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците се присъждане на доказано сторените от тях разноски в размер на 5 000,00лв.

На осн.чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ и според изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса. Която, според цената на исковете, възлиза на 8 301,22 лв.,

По изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като недоказани исковете, предявени на осн. 74 и сл. сл. ЗОПДНПИ (отм.); вр. § 5, ал. 2 ПЗР ЗПКОНПИ от КПКОНПИ, с Булстат *********и адрес в гр.Варна, ул.”а.к.” № 17, ет.1, срещу Н.А.А., ЕГН ********** и соченият като неин фактически съжител - Р.С.Х., ЕГН **********, и двамата от с.Ясеновец, общ.Разград, , ул.“П.М.“ №9 за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито две имущество на обща стойност от 207 530,63лв., както следва:

1. На основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 62, от ЗОПДНПИ

а/От Н.А.А. :

-Сумата от 68,22 лв. - внесени от Н.А.А. по Разплащателна сметка с 1B.AN ********************** в лева;

б/От Р.С.Х.:

- 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. Ясеновец, ул. „П.М." 9, община Разград област Разград - Общинска земя от 37 кв.м. към собственият им неурегулиран имот I-643, в квартал 39, в следствие на което се уреждат регулационните отношения за имота и площта му става 536 кв.м.. при граници - улици, имот УПИ ХП-643. имот УПИ XI-642, придобит от Р.С.Х. и Н.А.А. с договор № 143 от 18.04.2008 г. / Акт № 278, том 2, дело № 2160 от 20.05.2008 г. на СВ - Разград.

2. На основание чл. 72, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ

а/От Н.А.А. :

б/От Р.С.Х.:

-Двуетажна жилищна сграда с пазарна стойност от 74 600,00лв. , придобита по приращение в съсобствения на Р.С.Х. и Н.А.А. недвижим имот, представлявак дворно място от 536 кв.м , за което в кв. 39 по плана на с. Ясеновец, Разградска обл. е отреден УПИ I-643 при граници - улици, имот УПИ ХП-643, имот УПИ XI-64

На осн. чл.78 ГПК ОСЪЖДА КПКОНПИ, ЕИК129010997 да заплати на Н.А.А., ЕГН ********** и Р.С.Х., ЕГН **********, и двамата от с.Ясеновец, общ.Разград, , ул.“П.М.“ №9 доказано сторени в размер на 5 000,00лв. разноски.

Осъжда КПКОНПИ, ЕИК129010997 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса, дължима при заявения интерес от 207 530,63лв . в размер на 8 301,22 лв.

Решението може да се обжалва пред ВнАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия:

НР

Номер на акта:	260006
Дата:	25 март 2022 г. (в сила от 17 октомври 2023 г.)
Съдия:	Рая Петкова Йончева

Дело:	20183300100068
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	16 март 2018 г.

Решение по дело №68/2018 на Окръжен съд - Разград

Съдържание на акта