№ 1758
гр. Варна, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502230 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Н. М. АВР. срещу решение №
262018 от 21.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 15592 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Варна, четиридесет и трети състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника иск
против В. Д. С. за осъждането му да заплати на Н.А. сумата от 2 400 лева, представляваща
дължимо възнаграждение по устен договор за изработка, сключен между страните по
делото, през месец декември 2017 г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Счита се, че първоинстанционният съд неправилно е обсъдил и преценил събрания
доказателствен материал, в резултат на което е стигнал до необосновани изводи и
несъобразяване на приложимите правни норми. Излага се, че е извършил всички възложени
му по устния договор строително-монтажни работи, поради което и ответникът дължи
тяхното заплащане. С оглед на изложеното се счита, че решението на ВРС следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде уважен.
Отговор на въззивната жалба от насрещната страна не е постъпил.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се сочи, че между страните е налице облигационна връзка,
възникнала въз основа на сключен през 2017 г. устен договор за изработка, по силата на
който ищецът е приел да извърши възложени му от ответника строително-ремонтни
1
дейности в собствения на последния недвижим имот, находящ се в г***. Твърди се, че за
времето от 15.01.2018 г. до 30.04.2018 г. ищецът изпълнил договорените с ответника СМР.
Общият размер на възнаграждението за положения от А. труд според него възлизало на
обща сума от 4 445 лева, формирано по следния начин: 450 лева за полагане на армирана
замазка върху 45 кв.м; 798 лева за монтаж на два пласта OSB – 133 кв.м; 1 995 лева за
монтаж на 133 кв.м лепено дървено дюшеме; 1 000 лева за изграждане на електрическа
инсталация – полагане на СВТ проводник; 200 лева за изграждане на ВиК инсталация от 10
точки. През месец март 2018 г. ответникът заплатил на ищеца сумата от 1 500 лева, а през
месец юни погасил още една част от задължението си в размер на 507,26 лева във вид на
строителни материали. Останала незаплатена сума в размер на 2 400 лева, но въпреки
водените разговори не се стигнало за изпълнение на задължението от страна на ответника.
Ответникът В. Д. С. е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по член
131 от ГПК, с който оспорва основателността на иска. Излага, че дължимата сума за
извършените СМР е изцяло заплатена. Не спори, че между страните е бил налице сочения от
ищеца договор, но навежда довод за нищожността му на основание член 26, алинея 2,
предложение трето от ЗЗД, тъй като не е сключен в изискуемата от закона форма. Намира,
че извършените от ищеца дейности, описани в исковата молба, са изпълнени некачествено,
поради което не е приел изработеното. Твърди, че за поправка на некачественото
изпълнените договорени СМР е ангажирал трети лица , на които е заплатил сума в размер на
5 269 лева. В условията на евентуалност иска да бъде намалена исковата сума със сумата,
заплатена от ответника за поправяне недостатъците по изработеното, възлизаща на 5 269
лева.
Предявен е иск с правно основание член 266, алинея 1, изречение първо във връзка с
член 79, алинея 1 от ЗЗД.
Няма спор между страните, че между тях е сключен устен договор за изработка на
следните СМР: полагане на армирана замазка върху 45 кв.м, монтаж на два пласта OSB –
133 кв.м, монтаж на 133 кв.м лепено дървено дюшеме, изграждане на електрическа
инсталация – полагане на СВТ проводник, изграждане на ВиК инсталация от 10 точки; че му
е била изплатена сумата от 1 500 лева, както и предоставен стоителен материал на стойност
507,26 лева.
От събраните по делото пред първата инстанция гласни доказателства се установява,
че ищецът е ангажиран от ответниказа извършване на СМР в имот на ответника, находящ
се в град К.. При изграждане на електроинсталацията не е съобразено от А., че къщата е с
дървена конструкция и положеният кабел не е обезопасен; ВиК инсталацията е с изкривени
елементи; дюшемето е положено платно до стените и по този начин не е оставена
възможност за разширяване, в резултат на което дървените подови настилки са изкривени;
при устното договаряне между страните ищецът не е посочил възнаграждение за всяка една
от дейностите или общо за цялата работа, която предстои да бъде извършена, а е поискал да
му бъде заплащано за всяка една дейност; А. изработил само част от договореното, а
изпълненото било толкова некачествено, че се наложило да бъде поправяно.
От заключението на вещото лице по приетата пред първата инстанция съдебно-
техническа експертиза се установява, че поставеното дюшеме в къщата е напукано по
цялата дължина, като при движение се усещат неравности, пропадания и скърцане в част от
стаите; тези недостатъци се дължат на неравна основа, влажност на материала и начина на
монтаж; ако е положен кабел СВТ, то това е неправилно, защото при дървени конструкции
следва да се използва кабел с допълнителни изолации.
Тъй като между страните няма спор, че между тях е бил сключен договор за изработка
на посочените по-горе неща, то на първо място следва да бъде обсъдено направеното
възражение от страна на ответника за нищожност на договора поради липса на форма.
Същото е неоснователно. Договорът за изработка може да бъде неформален, какъвто е
2
настоящият случай, тъй като ЗЗД не поставя изисквания за формата.
При така събраните по делото доказателства се явява безспорен изводът, че между
страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за изработка. В този
неформален договор ищецът и ответникът са постигнали консенсус относно изработването
от страна на ищеца на полагане на армирана замазка върху 45 кв.м, монтаж на два пласта
OSB – 133 кв.м, монтаж на 133 кв.м лепено дървено дюшеме, изграждане на електрическа
инсталация – полагане на СВТ проводник, изграждане на ВиК инсталация от 10 точки, без
обаче да договорят възнаграждение за единичните цени по отделните дейност, нито общо
такова за всички дейности. По този начин не може да бъде установено за коя дейност какво
възнаграждение се дължи от поръчващия, за да бъде преценено кое от изработеното е
заплатено /няма спор между страните, че е заплатена сума от 2 007,26 лева/ и кое не е,
респективно изпълнението на коя от дейностите е некачествено /с оглед направеното
възражение от ответника в тази насока/ и дължи ли се заплащане на разходите за
отстраняване на недостатъците.
С оглед изложените мотиви настоящият състав на въззивния съд намира искът за
неоснователен.
Поради направените изводи и съвпадане на крайния резултат с този на
първоинстанционния съд, то атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262018 от 21.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 15592
по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и трети състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 1 от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3