Решение по дело №826/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 935
Дата: 9 май 2022 г. (в сила от 28 май 2022 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20225330200826
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 935
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330200826 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 3890121, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на А.Ч.А.., ЕГН **********, е наложена глоба в размер
на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
При изпращането на преписката, от административнонаказващият орган
не е била изпратена разписка за връчването на електронния фиш.
Единственото представено от тях доказателство за датата на връчване на
обжалвания електронен фиш е от справката за нарушител-водач, видно от
която електронният фиш е бил връчен на 16.12.2021г. С оглед гарантиране
правата на жалбоподателя, и доколкото по делото не е налична разписка,
съдът приема, че обжалваният фиш е бил връчен именно на тази дата –
1
16.12.2021г., което не се оспорва от страните. Жалбата е подадена на
22.12.2021г., поради което и същата се явява подадена в преклузивния 14-
дневен срок. Жалбата освен това е подадена от легитимирано лице, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 20.07.2020 г. в 07,36 часа на
Републикански път II-64, км 50, посока с. Труд към гр. Пловдив, при
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч, с пътен знак В26, при отчетен
толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, лек автомобил с рег. №
****, се движел с установена наказуема скорост- 83 км/ч., тоест с
превишаване на скоростта от 23 км/ч. Колата е била собственост А.Ч.А...
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост се доказва от приложеното по
административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство
за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 86 км/ч. При правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на
водача, правилно е била определена скоростта му в размер на 83 км/ч. От
справката за собственик на автомобила е видно, че същият е собственост на
жалбоподателя.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
2
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС, съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В случая от представените доказателства се установява, че мястото,
посочено като място на извършване на нарушението, не е попадало под
действието на знак за ограничение на скоростта.
В електронния фиш е посочено, че мястото на извършване на
нарушението е на Републикански път II-64, км 50, посока с. Труд – гр.
Пловдив. Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., при
контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за
разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За
3
доказването на това обстоятелство е необходимо
административнонаказващият орган да представи надлежни доказателства,
които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно
позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на скоростта
и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за пътните
превозни средства. Такова доказателство би могло да е посочването на
разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри, удостоверено в
протокола за използване на АТСС. Доказване на точното разположение на
техническото средство може да се извърши и чрез представяне на снимка,
видеозапис, разпечатка или друго годно доказателствено средство, като съдът
е длъжен да обсъди всички представени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност при преценката си дали действително твърдяното нарушение е
било извършено.
На първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.. Съгласно същият,
видеонаблюдението е било осъществено на път II-64, км 50, при посока на
контролираните МПС от с. Труд към гр. Пловдив. В протоколът било
посочено, че разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри е
било 200 метра. Контролът се е осъществявал спрямо преминаващите
автомобили в посока от с. Труд към гр. Пловдив. На статичното изображение
не е видно дали автомобилът е заснет след преминаването му на знака B26.
За установяване на точното местоположение на пътния знак и зоната му
на действие, от съда е била изискана справка от ОПУ-Пловдив. Съгласно
писмо изх. № 11-00-324/24.03.2022г., от ОПУ-Пловдив са посочили, че е
налице пътен знак за ограничение на скоростта В26 на км 49+800 дясно в
посока с. Труд към гр. Пловдив, към който няма табела Т2, оказваща зоната
му на действие. Посочено е, че действието на знака се изчерпва след
забавителния шлюз и кръстовището при входа/изхода на „Амек Тойс“,
находящ се на км 49+960. Към писмото е представена и схема на наличното
знаково стопанство.
Към административнонаказателната преписка е представена снимка на
същият пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч, като
представения от ОПУ-Пловдив. Пътният знак видно от снимката е поставен
непосредствено преди обекта Амек Тойс, който обект се намира
4
приблизително на км 50 от пътя в посока с. Труд – гр. Пловдив.
Съгласно чл. 50 от ППЗДВП забраните, въведени с пътен знак В26,
важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на
разстояние, указано с допълнителна табела Т2. В случая липсва допълнителна
табела Т2, поради което действието на пътния знак е било ограничено до
кръстовището на „Амек Тойс“, намиращо се на км 49+960. Така на мястото,
посочено като място на нарушението в електронния фиш – км 50 на път II-64,
вече ще е престанало действието на пътния знак В26, посочен от
административнонаказващия орган като нарушен. Видно е и че към пътния
знак е добавен и пътен знак А27 „Кръстовище с път без предимство отдясно“,
което също сочи на целта знакът да бъде поставен, за да ограничи скоростта
при преминаване през наличното кръстовище, което се образува между път II-
64 и входа/изхода на „Амек Тойс“. Същевременно от субективна страна няма
как да се очаква от водачът на автомобила да приеме, че входа/изхода на
„Амек Тойс“ не се явява въпросното кръстовище вдясно от главния път, след
като дори от стопанина на пътя – ОПУ-Пловдив, е посочено, че
ограничението е сложено във връзка с този обект и наличното там
кръстовище. Поради това и твърдяното административно нарушение по
неспазване на пътен знак В26 се явява неизвършено. В случая на посоченото
място на извършване на нарушението за жалбоподателя е важало общото
ограничение за скорост от 90 км/ч, поради което при скорост на МПС от 83
км/ч липсва извършено нарушение.
В този смисъл е и практиката на АС-Пловдив - Решение №
290/21.02.2022 г., постановено по КАНД № 3317/2021 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХІХ касационен състав
С оглед на горното, процесният електронен фиш се явява неправилен и
като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 300 лв., поради което
и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати посочената сума на
5
жалбоподателя. Уговореното възнаграждение не се явява прекомерно,
доколкото същото е в минимално предвидения размер съгласно Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3890121, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на А.Ч.А.., ЕГН **********, е наложена глоба в размер
на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на А.Ч.А.., ЕГН **********,
сума в размер на 300 лв., представляваща сторени разноски в производството
пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6