Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.05.2019 г.
СГС,
VI-4 състав, в открито съдебно заседание на пети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на
секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело
№ 964/18 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „Т.–
П.С.“ АД, с която е предявен срещу „О.С.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл.79
ал.1, вр. с чл.364 ЗЗД за сумата от 121 969,82
лв. Твърди се от ищеца, че с ответника са съдружници
в гражданско дружество „Б.****“, на което е било възложено извършването на
ремонт на лекоатлетическата писта на градския стадион „Б.“ в гр.Стара Загора, а
с анекс от 07.03.2013 г. съдружниците са разпределили
кой от тях какви работи следва да извърши. Ищецът е изпълнил разпределените му
работи и на 29.05.2014 г. е подписан Протокол на ДПК за установяване годността
на обекта, след което ищецът е издал фактура N 501/17.05.2013 г. за сумата от 166 969,82 лв., по която след
частично плащане остава да се дължи сумата от 121 969,82 лв. Иска се от
ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 121 969,82 лв.
Ответникът е представил писмен
отговор, с който оспорва иска с възражението, че исковата молба е нередовна,
защото не е ясно на какво основание се претендира от ищеца процесната
сума. Освен това се сочи, че искът следва да се насочи срещу всички съдружници в дружеството. По същество искът се оспорва с
довода, че съдружникът може да иска своя дял от общата собственост при излизане
от дружеството или при неговото прекратяване, но ищецът не е напуснал
дружеството, което не е прекратено, защото на 29.05.2014 г. е издадено
разрешение за ползване и гаранционните срокове изтичат след 5 години, когато ще
се прекрати дружеството. Поддържа се, че суми са били изплащани от дружеството
на отделните съдружници, но за покриване на направени
от тях разходи, а не за разпределение на печалба, както и за връщане на
отпуснат от СНЦ „Клуб лека атлетика Б.“ заем, поради което от платената на
дружеството сума в размер на 438 137,42 лв. е прихваната сума от
100 000 ЕВРО и 50 000 лв. Навежда се довод, че ищецът е имал
задължение да извърши първи етап по ремонта, но от издадената фактура не се
установява фактуририраната сума за работи по първи
етап ли е или за втори етап, който е изпълняван от ответника и другия
съдружник. Следва да се отчете и обстоятелството, че делът на ищеца възлиза на
48 %. Прави възражение за погасителна давност, както и възражение за
прихващане.
Ищецът е представил допълнителна
искова молба, с която поддържа предявения иск с довода, че основанието на претендираното вземане произтича от договора за дружество и
сключеният към него анекс, по които ищецът е изпълнил задълженията си във
връзка с извуршването на разпределените работи,
поради което има право на остатъка по процесната
фактура.
Ответникът е представил
допълнителен писмен отговор, с който поддържа оспорванията
на иска, включително и за нередовност на исковата молба и възражението за
погасителна давност. Сочи се от ответника, че всички суми, които дружеството е
получило от възложителя, са били разпределени за покриване на разходи на
отделните съдружници, а за неплатени от възложителя
суми ответникът в качеството на съдружник не следва да носи отговорност.
Представен е договор за създаване на дружество по ЗЗД за участие в
процедура по ЗОП – Ремонт на лекоатлетическа писта на градски стадион „Б.“ от
11.12.2012 г., от който се установява, че ищецът /с предишно наименование „П.Е.А.“
АД/, ответникът „О.С.Б.“ ЕООД и „240 Л."са постигнали съгласие да обединят
своите усилия за участие в процедурата по ЗОП и за изпълнение на договора за
възлагане. Уговорено е ищецът да изпълни СМР по първи етап, а ответникът СМР по
втори етап.
Представен е анекс от 07.03.2013 г., с който съдружниците са се съгласили дяловете да са в размер на 51 %
за ответника, 48 % за ищеца и 1 % за „240 Л.“, както и че всеки от съдружниците ще извършва строителни работи по
разпределителен протокол; че ищецът и ответникът в качеството на съдружници ще получават половината от плащанията на
възложителя до достигане стойността на
изпълнените от тях дейности.
Представена е фактура N 501/17.05.2013 г., в която се
сочи, че ищецът /с предишно наименование „П.Е.А.“ АД/ има вземане срещу ДЗЗД „Б.****“
вземане в размер на 166969,82 лв. – възнаграждение за СМР по ремонт на
лекоатлетическа писта на градски стадион Б..
Представен е протокол на ДПК за установяване годността за ползване
на строеж от 29.05.2014 г., с който е приет строеж „Ремонт на лекоатлетическа
писта на градски стадион „Б.“.
Представено е разрешение за
ползване на строеж „Ремонт на лекоатлетическа писта на градски стадион „Б.“.
Представен е договор за финансова помощ от
10.06.2013 г., от който се установява, че Сдружение „Клуб Лека атлетика Б.“ е
поело задължение да предостави заем на „Обединение Б.****“ в размер на
100 000 ЕВРО и на 50 000 лв., които сдружението е поело задължение да
върне до 10.07.2013 г.
Представен е протокол за
прихващане от 30.08.2013 г., от който се установява, че Сдружение „Клуб Лека
атлетика Б.“ и „Обединение Б.****“ са се съгласили задълженията на дружеството
в размер на 100 000 ЕВРО и на 50 000 лв. по договор за финансова помощ от 10.06.2013
г. да се погаси чрез прихващане със задължения на сдружението в размер на
438 137,42 лв. – по фактура N 007/30.08.2013
г.
Представени са преводни
нареждания от 05.02.2013 г., 05.03.2013 г., 08.03.2013 г., 30.04.2013 г.,
23.07.2013 г., 30.09.2013 г., в които се сочи, че Сдружение „Клуб Лека атлетика
Б.“ е платил на „Обединение Б.****“ сумата от 59 954,60 лв., 340 000
лв., 156 000 лв., 200 000 лв., 50 000 лв.
Установява се от заключението на
ССЕ, че в търговските книги на ищеца и на ответника е записана процесната фактура,
както и фактурите за получени аванси, а общата дължима от дружеството сума по
петте фактури възлиза на 526 859,82 лв. Изплатената сума е в размер на
404890 лв., а неплатеният остатък е в размер на 121 969,82 лв. Платените
от Сдружение „Клуб Лека атлетика Б.“ на „Обединение Б.****“ суми възлизат на
804 417 лв., а дружеството е превело на ищеца сумата от 404 890 лв.,
с която е намалено вземането на ищеца до размера от 121 969 лв. Платените
от дружеството на ответника суми са в размер на 399 000 лв. Вещото е
констатирало, че дружеството е получило заем от сдружението в размер на общо
245 900 лв., която е погасена с протокол за прихващане от 30.08.2013 г. с
вземане на сдружението от 438 137,42 лв. по фактура N 007/30.08.2013 г. Неплатените от
сдружението суми възлизат на 148 775,02 лв., която се получава след
приспадане от задължението в размер на
438 137,42 лв. на предоставената в заем сума от 245 900 лв.;
от сумата от 192 237,12 лв. се приспада аванс от 43462,40 лв. По първи
етап е получена от дружеството сума от 439 049,86 лв., а печалбата е в
размер на 112 294,69 лв., което се получава след приспадане на преките
разходи.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание 79 ал.1 ЗЗД.
Установи се от договор за
създаване на дружество по ЗЗД за участие в процедура по възлагане на обществена
поръчка – Ремонт на лекоатлетическа писта на градски стадион „Б.“ от 11.12.2012
г., че ищецът /с предишно наименование „П.Е.А.“ АД/, ответникът „О.С.Б.“ ЕООД и
„240 Л." са постигнали съгласие да обединят своите усилия за участие в
процедурата по ЗОП и за изпълнение на договора за възлагане на обществена
поръчка. Уговорено е ищецът да изпълни СМР по първи етап, ответникът СМР по
втори етап, а в т.5.1 от анекса от 07.03.2013 г. е уговорено, че ищецът и
ответникът в качеството на съдружници ще получават
половината от плащанията на възложителя до достигане стойността на изпълнените
от тях дейности.
Страните по процесния
договор за дружество са се съгласили, че дружеството ще се прекрати след
изтичане на гаранционните срокове по договор за възлагане. По делото не се
твърди от никоя от страните договорът за дружество да е прекратен, а и няма
данни да е настъпил този факт.
Не се спори, че неперсофиницираното
гражданско дружество е сключило на 16.01.2013 г. договор със Сдружение „Клуб
Лека атлетика Б.“, по който е поело задължението да извърши ремонт на
лекоатлетическа писта на градски стадион „Б.“. В този случай изпълнението на
възложената по договора от 16.01.2013 г. работа представлява общата цел, за
постигането на която съдружниците са се съгласили да
обединят своята дейност.
От представения протокол на ДПК от 29.05.2014 г. за установяване годността
за ползване на строеж, с който е приет строеж „Ремонт на лекоатлетическа писта
на градски стадион „Б.“, и от разрешение
за ползване на строеж „Ремонт на лекоатлетическа писта на градски стадион „Б.“
се установява, че дружеството е изпълнило възложената по договора от 16.01.2013
г. работа.
Фактическата констатация, че
цялата възложена по договора от 16.01.2013 г. работа е била изпълнена и приета
от възложителя Сдружение „Клуб Лека атлетика Б.“, е опора за фактическият
извод, че ищецът в качеството на съдружник е изпълнил строителните работи,
които съдружниците са се съгласили да му се
разпределят – чл.2.6.3 от договора и чл.2.1 от анекса, посочени
подробно в Приложение N 1. В този случай съдът приема, че ищецът реално е извършил дейност,
допринесла за постигане на общата
преследвана с договора за гражданско дружество цел.
Важно е обаче да се отбележи, че
между ищеца и ответника не е сключен двустранен
договор за извършване на конкретни строителни работи, а и ищецът не твърди
изпълнените от него работи да са му били възложени с друг договор, различен от процесния договор за дружество. Това означава, че
извършените от ищеца строителни работи не представляват изпълнение на негово
задължение да престира по договор за изработка, което
негово задължение за престация да е било поето точно към
ответника. Тук следва да се отбележи и че в издадената от ищеца фактура за
длъжник се сочи гражданското дружество, в което участник е и ищецът.
Доколкото от процесния
договор за гражданско дружество не възникват насрещни права и задължения между съдружниците, съдът приема, че изпълнените от ищеца
строителни работи са за постигане на общата цел, а не за удовлетворение на кредиторов интереса на ответника. Следователно фактът на
изпълнени от ищеца в качеството на съдружник работи не води до възникване на
негово вземане срещу другия съдружник /ответника/ за стойността на изработеното.
Както се спомена, между ищеца и ответника не е сключен договор за изработка /а
и не се твърди/, по който ищецът да има качеството на изпълнител и да дължи да престира на ответника в качеството на възложител определен
резултат, а ответникът като възложител да има право да получи престацията на ищеца и съответно да му дължи възнаграждение.
Ищецът е извършил строителни
работи за постигането на общата цел, посочени по стойност във фактура N 501/17.05.2013 г. - 439 049,86
лв./ без ДДС/, а с ДДС 526 859,83 лв.. Това е фактурирана стойност на вложените от ищеца средства за постигане
на общата цел, но тези средства не са за сторени от ищеца в полза на
ответника работи и не са за
удовлетворение кредиторов интрес
на ответника.
Удовлетворяването на искането на
ищеца ответникът да му заплати стойността на извършените строителни работи по
същество означава в тежест само на един от съдружниците
/ответника/ да се възложат в пълен размер направените от друг съдружник /ищеца/
разходи за постигането на общата цел. Разходите, респ. разноските за дружествените работи по смисъла на чл.364 ЗЗД представляват пасив, но от императивната
норма на чл.361 ЗЗД се извежда правилото, че пасивите от дружествените работи
се поемат от всички съдружници съобразно дяловете.
Недопустимо е определен пасив да се поема само от един от съдружниците,
както и е недопустимо този от тях, който е сторил нещо за постигането на общата
цел, да не участва в поемането на пасивите.
Няма правно основание направени от един от
съдружниците разходи във връзка с дейността
на дружеството да бъдат възложени
изцяло в тежест на друг съдружник. Тези разходи следва да се
поемат от всички съдружниците съразмерно с дела им в дружеството, но едва след прекратяване на дружеството, когато се извършва цялостна рекапитулация
на печалбите и загубите. Вземането за
сторени от съдружника разходи за постигане на общата цел става изискуемо при
прекратяване на дружеството, а когато дружеството все още не е прекратено, искът
за заплащане на разноските е неоснователен /решение № 34 от 06.03.2013 г. по т.д. № 94/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС; в подобен смисъл е и
решение № 78 от 17.06.2009 г. по т. д. № 756/2008 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, в което е прието, че „рекапитулация обаче може да
бъде извършена при уреждане на
имуществените отношения между съдружниците при излизане на
съдружник от дружеството или неговото прекратяване на основание чл.
359, ал. 3
ЗЗД“/.
Както вече се спомена, насрещни
права и задължения не възникват между отделните съдружници.
До момента на прекратяване на договора за дружество, респ. до излизане на един
от съдружниците, никой от съдружниците
няма право на вземане срещу друг съдружник за стойността на вложените от него
средства за постигане на общата цел. До прекратяване на дружеството всичко,
което е придобито, включително и получени от трети лица парични средства, представлява
обща собственост на всички съдружници. Това е особен вид неделима собственост.
От заключението на ССЕ се установи, че за
изпълните работи по сключения със Сдружение „Клуб Лека атлетика Б.“ договор от
16.01.2013 г. възложителят е превел по сметка на дружеството сума от
804 417 лв., в която е включена и
стойността на изпълнените от ищеца работи по фактура N 501/17.05.2013 г. Платената от възложителя парична сума по
сметка на дружеството е обща собственост
на тримата съдружници, поради което никой от тях няма
право на претенция за част от тази сума срещу друг съдружник до момента на
прекратяване на дружеството. Обстоятелството, че ищецът и ответникът са си
разделили сумата от 804 417 лв. /404 890 лв. за ищеца и 399 000 лв.
за ответника/, не е основание за извод, че в полза на ищеца съществува вземане
срещу ответника за стойността на изпълнените строителни работи, и то в пълен
размер, без да се отчитат дяловете на всички съдружници.
Не
съществува правно основание стойността на изпълнени от един съдружник
строителни работи във връзка
с общата цел да се възложат изцяло в тежест само на един съдружник, избран от ищеца с предявяване на иска. Разходите на един от съдружниците за
дружествените работи представляват пасив, който заедно с евентуалните последици от нереализирана печалба - загуба, следва да
се поемат от съдружниците съразмерно на дела
им в дружеството, но след прекратяване на дружеството и след извършване на цялостна рекапитулация
на печалбите и загубите от извършената
съвместна дейност. Докато гражданското дружество съществува, не е налице изискуемост
на каквото и да било вземане
на един съдружник
към друг.
Следва
да се спомене, че ищецът не е твърдял като
основание за възникване на вземането си прекратяването
на договора за дружество и извършена между всички съдружници
рекапитулация. Освен това между съдружниците не е
извършена рекапитулация, в която би следвало да се отчита и размерът на задължението на
дружеството за получения от него заем от 245 900 лв. /от който 50 000
лв. са били получени от ищеца/, да се отчете неизплатената от възложителя сума
от 148 775,02 лв. като загуба или като приход, ако бъде платена тази сума
от възложителя.
В т.5.1
от анекс е предвидено получените от възложителя парични суми да се изплащат на
ищеца и на ответника до достигане стойността на направените от тях строителни
работи, но според съда тази клауза е в противоречие с правилото на чл.359 ал.3 ЗЗД, защото води до резултат, при който още при действието на дружеството, без
да е извършена рекапитулация, се разпределя полученото от дружеството
имущество, което обаче е обща неделима
собственост между всички съдружници, и то без
отчитане на дяловете.
Следва да се спомене и следното - от
заключението на ССЕ се установи, че стойността на направените от ищеца разходи,
вложени в дейност за постигане на общата
цел, възлизат на 326 755,17
лв., а ищецът е получил от дружеството плащане на сума в размер на 404 890 лв. Това означава, че
направените от ищеца разноски за строителни работи, насочени към постигане на
общата цел, са покрити още преди прекратяване на дружеството.
Съдружникът, който е направил
разноски за общата цел, има вземане след прекратяване на договора за дружество,
което по размер се равнява на стойността на разходите му, но не може да претендира от останалите съдружници, начислена от него печалба. Разликата между
стойността на вложените средства от съдружник и получената от дружеството
по-висок по размер сума по плащане на възложителя, представлява печалба за
дружеството, в която участват всички съдружници
съобразно дяловете им. Печалба на дружеството, ако е налице, се констатира при
цялостната рекапитулация, която се извършва след прекратяване на дружеството и
се разпределя между всички съдружници съобразно
дяловете.
Ищецът с предявения на договорно основание иск
за стойността на направените от него строителни дейности за постигането на
общата цел цели да реализира еднолично печалба - за сметка на един от съдружниците, без отчитане на дяловете, и то преди да е
прекратен договорът за дружество и преди да е извършена рекапитулация.
Недопустимо е един от съдружниците да начислява своя
печалба за сторените от него дейности и заплащането на тази печалба да възлага по
свой избор в тежест на друг съдружник чрез претенция, заявена преди прекратяване
на дружеството.
Претенцията е основана на договорната клауза
на чл.5.1 от анекса, според която постъпилите
от възложителя плащания по сметка на држеството
се получават по равно между ищеца и ответника до достигане на стойността на
изпълнените от тях строителни работи. С иска се цели получаване на част от
общата по смисъла на чл.359 ал.1 ЗЗД собственост, която до прекратяване на
дружеството е неделима, и то без
отчитане на дяловете. Освен това се установи, че получените от възложителя суми
от общо 804 417 лв. вече са разпределени между ищеца /404 890 лв./ и
ответника /399 000 лв./, а остатъкът от 527 лв. е обща неделима собственост,
която при рекапитулацията след прекратяване на дружеството или следва да покрие
загуба, или да се разпредели като печалба между всички съдружници.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът следва да се отхвърли.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.– П.С.“ АД срещу „О.С.Б.“
ЕООД иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 121 969,82 лв. –
стойност на извършени строителни работи по договор от 11.12.2012 г. за създаване
на дружество по ЗЗД за участие в процедура по възлагане на обществена поръчка – Ремонт на лекоатлетическа писта на градски
стадион „Б.“ и анекс от 07.03.2013 г.
ОСЪЖДА „Т.– П.С.“ АД, ЕИК ********, гр.София,
бул.“********, да заплати на „О.С.Б.“ ЕООД, ***
срещу РУМ, съдебни разноски от 5100 лв.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: