Решение по дело №817/2019 на Районен съд - Попово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 51

 

гр. П., 10.05.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на девети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА

 

            при секретаря: И.Б, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 817 по описа за 2019г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ищецът –  Р.А.Г. ***, твърди, че собственик по саморъчно завещание от своята майка К. Х. Г. б.ж. на с.М., общ.П.,поч. на 25.06.2010г.,  вписано по надлежен ред в СВ при ПпРС, на следният недвижим имот: УПИ №II, с кад. №181, в кв. №8, по плана на с.М.,общ.П.,с площ 658кв.м., заедно с построените в  него едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 84кв.м. и стопанска постройка, при съответни  граници. Твърди, че майка му била  собственик този имот, съгласно нот.акт на ПРС №13,том II, дело №404/1989г.

През м.август на  2019г.  узнал,че първият ответник Г.А.Г.-негов брат се разпоредил неправомерно с ½ ид.ч. от имота, легитимирайки се като наследник-син на К. Х. Г.-какъвто бил и ищеца. В полза на първия ответник А.М.М.  извършил дарение на 1/6 ид.ч. от описания имот с нот.акт вписан 2018г., а впоследствие  тя придобила чрез покупко-продажба още 2/6 ид.ч. от описания имот и тъй като дарената и купувач А.М.М. била омъжена за последния ответник С.Е.М. било налице СИО помежду им по отношение на придобитите чрез покупка  ид.ч. от имота.

Ищецът твърди, че към момента на извършване на разпоредителните сделки, първият ответник Г.А.Г. не  бил съсобственик по наследство на имота,респ. на прехвърлените от него идеални части,  тъй като имало  извършено в полза на ищеца завещателно разпореждане. И тъй като никой не можел да прехвърли повече права от тези които имал, то и останалите двама ответници А.М.М. и С.Е.М. също не са станали собственици на ½ ид.ч. от имота.

Предвид изложеното ищецът моли съда да признае за установено, че  да се признае за установено, че  ответника  Г.А.Г. не е бил собственик на прехвърлените от него общо ½  ид.ч. от  следния имот: УПИ №II, с кад. №181, в кв. №8, по плана на с.М.,общ.П.,с площ 658кв.м., заедно с построените в  него едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 84кв.м. и стопанска постройка, при съответни  граници, както и че ответниците А.М.М. и С.Е.М. не са собственици на общо на ½ ид.ч. от имота,респ. А.М.М. на 1/6 ид.ч. по дарение от Г.А.Г. и двамата ответници А.М.М. и С.Е.М. на 2/6 ид.ч. по покупко-продажба от Г.А.Г. в режим на СИО. Претендират се разноски

Поддържа иска в съдебно заседание лично и  чрез процесуален представител, първоначално от адв.Р.К. от ТАК, а впоследствие от адв.М.А. от РАК.

 В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК  постъпи писмен отговор от ответниците А.М.М. и С.Е.М.,***,  с който оспорват предявения иск като  неоснователен и недоказан.   Твърдят, че към момента на дарението и покупко-продажбата през 2018г. нито на праводателя им, нито  на тях като  правоприемниците им  било известно,че съществува посоченото в ИМ  завещание. Същото било  обявено едва на 27.08.2019г.,  а завещателя е починал на 25.06.2010г.  В тази връзка твърдят, че към момента на разпореждане със притежаваните ½ ид.части от процесния имот Г.А.Г. е бил собственик на тези идеални части по наследство от майка си К. Х. Г..

 Считат, че след като  ищеца  не бил придприел действия за реализиране на вземането си по завещанието, считано от откриване на наследството-25.06.2010г. до 25.06.2015г.,  то това негово право на иск в тази насока било погасено по давност, на осн. чл.110 от ЗЗД.

На следващо място,тъй като на праводателя им Г.А.Г. към момента на разпореждане с притежаваните от него общо ½ ид.части от процесния недвижим имот не   му било известно съществуването на обявеното едва на 27.08.2019 г. завещание по искане на ищеца Р.А.Г.,то  същия придобил собствеността на ½ ид. части върху описаните имоти поради добросъвестното владение на неговите наследствени части, и изтичане на кратката придобивна пет годишна давност в негова полза към момента на разпореждането си с тях.

Във връзка с изложеното молят съда да отхвърли така предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират разноски.

            В с.з.  за ответниците, се явява лично отв.М. и   упълномощения от тях представител адв.М.И. от РАК, която по същество пледира за отхвърляне на предявения иск

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК  постъпи писмен отговор от  назначения особен представител на ответника Г.А.Г.-адв.Р.Р. от ТАК,  с който оспорва предявения иск като  неоснователен и недоказан. Прави възражение за намаляване на завещателното разпореждане в полза на ищеца,  до размера необходим за допълване на запазената част на ответника. Твърди, че към момента на дарението и покупко-продажбата през 2018г.  не  било известно, че съществува посоченото в ИМ  завещание. Същото било  обявено едва на 27.08.2019г.,  а завещателя е починал на 25.06.2010г.  В тази връзка твърди, че към момента на разпореждане със притежаваните ½ ид.части от процесния имот Г.А.Г. е бил собственик на тези идеални части по наследство от майка си К. Х. Г..

 Счита, че след като  ищеца  не бил придприел действия за реализиране на вземането си по завещанието, считано от откриване на наследството-25.06.2010г. до 25.06.2015г.,  то това негово право на иск в тази насока било погасено по давност, на осн. чл.110 от ЗЗД.

На следващо място счита, че Г.А.Г. към момента на разпореждане с притежаваните от него общо ½ ид.части от процесния недвижим имот е бил состевник на същите по силата на закона, по наследство от своята майка, тъй като  не   му било известно съществуването на обявеното едва на 27.08.2019г. завещание по искане на ищеца Р.А.Г.. Твърди, че към момента на обявяване на завещанието по искане на ищеца,който се ползвал от завещателните разпореждания и било израз на намерението му да приеме завещателните разпореждания в обема на наследството  били налични само ½ ид.части от имота, предмет на делото.

Освен това счита иска и за недоказан, тъй като в имота  съществували две жилищни сгради-стара,разположена по продължение на улицата и новопостроена, разположена в центъра на дворното място, а стопанската постройка,посочена в завещанието и в нотариалния акт от 23.03.1989 г. не съществувала,тъй като била съборена и на нейно място била построена новата едноетажна еднофамилна жилищна сграда. Както в акта от 1989г., така и в завещанието била описана само старата сграда, и завещанието не се отнасяло до новопостроената сграда, която била предмет на  разпоредителните сделки с другите двама ответници.

Ако съдът приемел, че обявяването на завещанието на 27.08.2019г., било породило действие и към 06.08.2018г. Г.А.Г. не  бил собственик на ½ ид.части от описания в исковата молба имот, то се  прави възражение по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане в полза на Р.А.Г.. В тази връзка  моли да бъде намалено завещателното разпореждане на К. Х. Г. от 24.03.2005 г. до размера,необходим за допълване на запазената част на Г.А.Г. като син на завещателката за имотите-предмет на завещанието т.е. със 1/3 ид.ч., тъй като завещанието било частно  и  не се отнасяло за новопостроената едноетажна еднофамилна жилищна сграда.

Във връзка с изложеното моли съда да отхвърли така предявения иск като неоснователен и недоказан, а ако се преценило, че е основателен да се уважи  направеното то ответника възражение за намаляване на завещателното разпореждане.

            В с.з. отв.Г. се представлява  от назначения му особен представител-адв.Р.Р. от ТАК, който по същество пледира за отхвърляне на предявения иск  

            Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:   

         От представеното удостоверение за наследници изх.№ 251 К/16.09.2019г., изд. от Община П., се установява, че ищеца Р.Г. и ответника Г.Г. са наследници на К. Х. Г., б.ж. на с.М., общ.П., поч. на 25.06.2010г. От направената справка в НБД „Население“, се установява, че К. Х. Г. е сключила гр.брак с А. Г. Г на 06.03.1949г., като съпруга е починал на 28.11.2008г.

 На 24.03.2005г. К. Г. съставила  саморъчно завещание, с  което завещала на сина си Р.Г.  имуществото, което притежава по време на нейната смърт, както следва:собствения си недвижим имот, представляващ дворно място от 658 кв.м., с неуредени придаващи се по регулация 40 кв.м.,  със застроените в него  жилищна сграда и стопанска постройка, находящи се в с.М., при граници:улица, С С, Д Х, К Х, за което се отрежда парцел 2, кад.№181, кв.8 по плана на селото, собствеността върху която има, удостоверена  с нотариален акт №13, т.2, дело №404 от 1989г. на ПпРС

  Така съставеното завещание е обявено на 28.08.2019г., видно от приложения протокол и вписано в СВп – П. с вх.№ 3105/28.08.2019г., акт 248, том.V, дело 1349/2019г.; протокол № 16, дело № 16, рег. № 2226/27.08.2019г. за обявяване на саморъчно завещание на нотариус № 495 - Е Д.

По делото е представен и нотариален акт  (констативен) право на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и по делба, т. II, дело 4040/1989 г. на РС-П.  и договор за доброволна делба на недвижим имот от 10.05.1989 г. между К Х К и К. Х. ***.

Понастоящем съгласно представените скици -скица№ 583/20.08.2019г. и  скица №642/13.10.2020г., изд. от Община П. имота представлява ПИ, с кад.№181, с площ от 658 кв.м., за който е отреден УПИ II, в кв.8 по плана на с.М., с построени в него масивно жилище и паянтово жилище. За така описания по-горе имот представено и   удостоверение за данъчна оценка, изд. от Община П.

 От приложеното в цялост нот.дело № 299/2018г., се установява, че с  нотариален акт за дарение на недвижим имот  от 06.08.2018г.,  акт № 164, том VI, дело № 1152/2018г. на СВ – П.,  Г.Г., действащ чрез пълномощник, е дарил на А.М.М. своята  1/6 ид.ч. от следния недвижим имот, придобит по наследство от А. Г. ***.11.2008г. и от К. Х. ***, поч. на 25.06.2010г., находящ се в урбанизирана територия на с.М., общ.П., а именно:1/6 ид.ч. от ПИ, с кад.№181, с площ от 618 кв.м., за който е отреден УПИ II, с площ от 658 кв.м., ведно с 1/6 ид.ч. от построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ 84 кв.м., съгласно разрешение за строеж №32/12.12.1989г. и Разрешение за ползване №502/0.8.06.1995г. на Община П. и 1/6 ид.ч. от стопанска постройка, находящи се в кв.8 по ПРЗ на с.М., при съответни граници.

  На същата дата-06.08.2018г., с  нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 163, том VI, дело № 1151/2018г. вписан в СВ – П., Г.Г., действащ чрез пълномощник продал на  А.М.М. собствените си 2/6 ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в урбанизирана територия на с.М., общ.П., а именно: 2/6 ид.ч. от ПИ, с кад.№181, с площ от 618 кв.м., за който е отреден УПИ II, с площ от 658 кв.м., ведно с 2/6 ид.ч. от построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ 84 кв.м., съгласно разрешение за строеж №32/12.12.1989г. и Разрешение за ползване №502/0.8.06.1995г. на Община П. и 2/6 ид.ч. от стопанска постройка, находящи се в кв.8 по ПРЗ на с.М., при съответни граници.

 По делото е представено и Разрешение за строеж № 32/12.12.1989г., изд. от Община П., съгласно което  е дадено разрешение на К. Х. Г. да построи едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 84 кв.м., в парцел II-181, в кв.8 на с.М.. Изрично в това разрешение е посочено, че преди започване на строителството да се събори старата жилищна сграда.

 Не се спори, а и от представените доказателства се установява, че въз основа на това разрешение за строеж и  приложения  протокол №45 за дадена строителна линия и определено ниво от 18.03.1990г., строежа на  едноетажната жилищна сграда  е започнал. Видно от  приложеното  разрешение за ползване №502/08.06.1995г., издадено от Община П. и  протокол за държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строежа, през 1995г., сградата  е построена и въведена в експлоатация.

Същото се установява и от изготвеното по делото заключение по СТЕ, прието по делото като неоспорено от страните.

От това заключение се установява, че  към момента на огледа, на който присъства и съдебния състав  в УПИ II, кад. №181, кв. 8 по плана на с. М. има построени 2 сгради- масивна жилищна сграда и лятна кухня.

 Жилищната сграда е въведена в експлоатация през 1995г. с Разрешение за ползване №502/08.06.1995г. и акт обр. 16 /07.06.1995г. и отговаря на изискванията на чл. 48 от ЗУТ за жилищна такова.

Втората сграда  представлява лятната кухня, и е построена върху основите на съборената стара жилищна сграда. Строена е след въвеждането на основната, нова жилищната сграда и същата не отговаря на изискванията за жилищна, тъй като няма санитарен възел и маза.

Вещото лице е дало  заключение и за цената на терена на недвижимия имот, който е в размер на 3090.00лв., на масивната жилищна сграда е в размер на  20 575.00лв. и на лятната  кухня е в размер на  4200.00лв.

След запознаване с документацията, открита в община П., а именно стр.разрешение №32/12.12.1989г., протокол за строителна линия и ниво № 45/18.03.1990г., разрешение за ползване №502/08.06.1995г. и акт обр. 16 /07.06.1995г. и регулационния план, действащ преди 1985г., и действащия досега новата жилищна сграда е построена върху част от старата жилищна сграда. Останалата част от старата жилищна сграда е съборена. В акт обр. 16 за новата сграда е записано, че при строителството са спазени нормативните изисквания и няма допълнително изискване да се събори старата сграда, както е записано в ст.разрешение, т.е. е била съборена Съществуващата към момента на огледа друга жилищна сграда в имота  (лятна кухня) е изградена в последствие върху част от основите на старата постройка, което е видно и от използваните материали (тухлени блокове тип "Четворка").  За тази сграда не е намерена строителна документация за изграждането на сградата и според вещото лице  най-вероятно същата е строена без стр.разрешение и проекто-сметна документация

От допълнително представената скица №94/12.02.2021г. от Община П., вещото лице дава допълнително заключение, че паянтова сграда от 1985 г., която вече не съществува и върху нейното местоположение и спазване на необходимите отстояния от съседи и регулационна граница, съгласно ЗУТ, е построена новата масивна жилищна сграда. Съществуващата паянтова жилищна сграда, според вещото лице, е съборена и върху нея е построена т.нар. лятна кухня, за която не са открити документи. Въпреки, че в скицата,  тази сграда  е отразена като е паянтово жилище, то към настоящия момент строителството е масивно на дървен гредоред. За да бъде паянтова жилищната сграда, според в.л. тя трябва да е с дебелина на стените 12 см или т.нар. чантия – дървена конструкция и да бъде кирпич. А от огледа се установява, че  т.нар.лятна кухня е направена с тухлени блокове тип „четворка“, които били въведени малко по-късно, към 1960-70 г. От старата сграда  са останали  същите каменни основи, върху които е вдигнат зид с тухлени блокове „четворка“.

 Това което посочва вещото лице бе установеното от  съдебния състав, извършил оглед на имота, на 24.11.2020г. При този оглед се установи, че процесният имот се намира в североизточната част на с.М.. В същия се влиза откъм улицата през голяма стара дървена порта, която отвежда към двора. От дясната страна се намира неизмазана постройка, граничеща с улицата и изградена от тухли четворки. Основата е от камък, а над тях са тухлите.   До постройката има измазана жилищна сграда. Двете сгради, тухлената и жилищната, са свързани с остъкление. Вдясно на същото  има 3 стъпала, които водят към дървена врата. Зад нея има 3 помещения – коридор и две стаи, които съставляват неизмазаната постройка към улицата. Срещу входа на остъклението има 6 стъпала, водещи към вътрешния вход на измазаната жилищна сграда и такива - към подземен етаж (вероятно маза).

По делото са разпитани свидетели и на двете страни. От показанията на св. Д., св.П.и св.Д. се установява, че в имота име две сгради-стара и  нова, като новата е строена през 90-те години, след земетресение. И двете  сгради са в общ двор. Този имот бил на К., наследствен от баща й  (св.Д.). По данни на св.Д. двете сгради са свързани чрез остъкление. По данни на свидетелите в имота сега живее Р., а Г. последно  е виждан в селото през 2016-2017г. (св.П),  когато дошъл да си вземе рентата от кооперацията, тъй като същия живее преимуществено в чужбина.  По данни на св.Д. новата къща била купена от С..

По данни на св.Д пък се установи, че К. още през 2005-2006г. заявила, че уредила децата си чрез завещания, като на Р. дала къщата, а на брат му апартамента. Същото се установява и от показанията на св.Г. (син на отв.Г.), който заяви, че  от баба си чувал, когато бил малък,  че къщата иска да я остави на чичо му, а апартамента на баща му. За това, че  къщата била  завещана на Р. ,свидетелства и св.И. (дъщеря на ищеца). По нейни данни баба  и дядо й искали да устроят децата си, като на единия оставят апартамента, а на другия къщата в с.М., тъй като и двамата били по чужбина, и като се завърнели всеки от тях да има жилище.  За апартамента знае, че бил прехвърлен на чичо й, чрез дарение. Последно видяла чичо се през 2008г., когато починал дядо й, и тогава говорили за завещанието, което К. оставила на Р., като  отношението на чичо  й за това било положително.

По делото като доказателства са приложени собственоръчно написана  Декларация на осн. чл. 33 от ЗС от Г.А.Г. и  пълномощно от Р.А.Г. за представителство и закупуване на поземлени имоти, вписано в СВп при РС-П. с рег. № 466/23.01.2003г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск  е отрицателен установителен иск за собственост,  като с този иск се цели да се отрекат правата на ответника, в случая ответниците върху  спорният недвижим имот. Съдът  намира, че тази иск е допустим, а по същество основателен отчасти, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.124  от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на една правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.  При отрицателен установителен иск за собственост, предмет на изследване в процеса е правото на собственост на ответника. В случая в тежест на ответника е да докаже, че е собственик на процесния имот, като освен това същият е длъжен да изчерпи всички свои възражения, респ. да изчерпи всички основания, на които твърди, че е собственик, а ищецът трябва да докаже твърденията си за фактите, които изключват това право.

 В конкретния случай ответниците М основават своето право на собственост посредством извършените две разпоредителни сделки-дарение  и продажба от отв.Г., който имал ид.ч. от този имот по силата на наследствено правоприемство.

Безспорно в случая е  установено, че ищеца Г. и отв.Г. са братя и наследници на К. Х. Г., б.ж. на с.М., общ.П., поч. на 25.06.2010г. Последната по силата на договор за доброволна делба и констативен нотариален акт през 1989г., по наследство от баща си е придобила недвижим имот в с.М.-дворно място от 658 кв.м., с неуредени придаващи се по регулация 40 кв.м.,  със застроените в него  жилищна сграда и стопанска постройка, находящи се в с.М., при съответни граници, за което се отрежда парцел 2, кад.№181, кв.8 по плана на селото. Не се спори  и за това, а и от представените писмени доказателства се установява по безспорен начин, че през 1989г. съществуващата в този имот жилищна сграда е съборена и на нейно място е изградена  нова жилищна сграда, която сграда е въведена в експлоатация през 1995г. Установи се също така по безспорен начин, както от заключението на  в.л., така и от извършения от съдебния състав оглед на място, че  до новопостроената жилищна сграда, на основите на стара сграда е изградена   втора сграда, т.нар.“лятна кухня“, която е свързана с жилищната сграда  посредством остъкление. От заключението на в.л. се установи също, че  тази лятна кухня е строена след въвеждане на основната нова жилищна сграда и представлява  масивно строителство на дървен градоред, но същата не отговаря на изисквания  за жилищна сграда, тъй като няма  санитарен възел и маза. Не се спори   и за това, че през 2005г. К. Г. съставила саморъчно завещание,   в полза на  Р.Г., с което му завещала  собствения си недвижим имот в с.М., описан  съгласно констативния нотариален акт от 1989г. Не  спори, че това завещание било обявено през 2019г.  Няма спор и за това, че  през 2018г. другия син на К. Г.-Г.Г. се разпоредил със своята ид.ч. от наследството на  майка  си и баща си, посредством две разпоредителни сделки, като една част дарил, а другата част продал на отв.М.. 

Спорът в настоящия случай се състои в това какво точно е завещала К. Г. на Р.Г..

След преценка на всички събрани доказателства съдът приема, че К. Г. е завещала на сина си Р.Г.  собствения си недвижим имот в с.М., такъв какъвто е съществувал  към момента на откриване на наследството-25.06.2010г., а  именно  ПИ, с кад.№181, с площ от 618 кв.м., за който е отреден УПИ II, с площ от 658 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда и стопанска  постройка. Всъщност за това, че поземления имот и стопанската постройка  са включени в завещанието спор между страните няма, а и те са еднолична собственост на завещателката, с които е могла да се разпорежда.

В конкретния случай  спора се състои в това коя от двете  сгради  в този имот  К.  Г. е завещала на сина си. Съдът намира за несъстоятелно и не намиращо опора в доказателства твърдението на ответниците, че в това завещание не била включена новопостроената жилищна сграда, а само старата такава. На първо място както към съставяне на завещанието през 2005г., така и към момента на откриване на наследството през 2010г., съществуващата към 1989г. стара сграда е съборена и на нейно място е изградена нова жилищна сграда, а  върху част от основите на тази сграда е изградена постройка, т.нар.“лятна кухня“, която  е свързана със жилищната сграда и няма самостоятелно предназначение, доколкото не отговаря на изискванията на ЗУТ. Или съдът приема, че както към откриване на наследството, така и към настоящия момент  в имота съществува една жилищна сграда, която е предмет на завещателното разпореждане. Този извод на съда не може да се промени  и от обстоятелството, че  в завещанието имота е описан, съгласно констативния нотариален акт от 1989г., тъй като това е документа за собственост въз основа на който завещателката се легитимирала като собственик на имота. Разрешителните за строеж и ползване на един имот не са и не биха могли да бъдат документи за собственост, а да са основание за издаване на такива.  Съдът приема, че  волята и намерението на завещателката е било именно такова както  се е разпоредила, имота в с.М. да остане на сина  й Р.Г., така както  очевидно е оставила имота си в гр.П.  в полза на другия си син- отв.Г.. В този смисъл съдът кредитира показанията на св.Д, св.Г., както и показанията на св.И., които  заявиха, че К. е имала не само  намерение,  но  още приживе  е говорила за това, че е  „уредила“  и   двете си деца  като на единия син оставила  имота си в с.М., а на другия  син имота си  в гр.П..

Затова изхождайки от всички събрани по делото доказателства, в т.ч.  и от съдържанието на завещанието, тълкувайки и волята на завещателката,  съдът приема, че  както   посочи и по-горе в  ПИ има построена една жилищна сграда, включена  в завещанието, която сграда е съществувала както към момента на съставянето му, така и към момента на откриване на наследството.

Съвсем отделен е въпроса че тази въпросната жилищна сграда е  съсобствена между родителите на ищеца и отв.Г., тъй като безспорно е  била построена по време на брака им. В този смисъл това възражение е основателно, доколкото не се оспорва, че сградата е построена в периода от 1989г. до 1995г., когато е въведена в експлоатация, т.е. по време на съществуващия между К. Г. и А. Г гр.брак.

Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.  Изключение от общия принцип на чл.92 ЗС е предвидено по отношение на сгради, които макар и изградени в имот лична собственост на единия съпруг, са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, предвид на което същите са станали СИО. Съгласно ППВС № 5/1972г., т.4, представляващо задължителна за съдилищата съдебна практика, приложима и при действието на  сегашния СК, в обхвата на СИО се включва сграда, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, без да е учредено право на строеж в полза на другия съпруг.

Предвид изложеното съдът приема, че К. Г.  към момента на откриване на нейното наследството е била  собственик на 4/6 ид.ч. от тази  жилищна сграда-1/2 ид.ч. на собствено основание, след прекратяване на СИО, и 1/6 ид.ч.  получена от дела на  съпруга си А. Г. Категорично, след смъртта на А. Г, поч. през 2008г., двамата му сина-Р.Г. и Г.Г. са придобили по 1/6 ид.ч. от тази сграда. Това са и частите от тази сграда, с които К. Г., съотв. Г.Г.  са  можели да се разпореждат.

В този смисъл по силата на  завещанието ищеца Р.Г. освен ПИ и стопанската постройка, които са били изключителна собственост на майка му, е  придобил и 4/6 ид.ч. от жилищната сграда, и за тези ид.ч. по отношение на  жилищната сграда иска е основателен. Брат му- отв.Г. по силата на наследствено правоприемство от баща си притежава само 1/6 ид.ч. от тази сграда , а останалата 1/6 ид.ч.  са за Р.Г..

По отношение на останалите възражения на ответниците съдът намира следното:

 В конкретния случай процесното завещание, което не е оспорено от страните, съдът приема че е валидно доколкото отговаря на  формалните изисквания на ЗН, и като такова  поражда своите правни последици. От съдържанието му съда прави извод че същото е за определено имущество, по силата на чл.16, ал.2 от ЗН, т.е. частно завещателно разпореждане.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, частните завещателни разпореждания пораждат право да се придобие едно или няколко имущества след смъртта на наследодателя и придават качеството на заветник на облагодетелстваното лице. Заветът има пряк транслативен ефект и бенефициентът става собственик на конкретното имущество с откриване на наследството. Разпоредбите на чл.112, б.”и” от ЗС, съответно чл.113 от ЗС не въвеждат разграничение между общи и частни разпореждания по смисъла на чл.16 от ЗН, като употребеният в чл.112, б.”и” от ЗС израз – „ завещания„ се възприема от правната доктрина и практика като общ и включващ както универсалните завещания по чл.16, ал.1 от ЗН, така и заветите по чл.16, ал.2 от ЗН.  Вписването на посочените в чл.112 от ЗС актове има за цел да осигури публичността им, както и  противопоставимост на правата на страната – титуляр по акта срещу всички права, придобити от трети лица след вписването. Като фактическо и правно действие вписването е без отношение към съдържанието на акта и няма транслативно действие. Дори и невписани, тези актове обвързват страните, по силата на съдържащите се в тях волеизявления, но придобитите вещни права не ще могат да бъдат противопоставими на правата на третите лица, вписали своите актове преди тях. Според изричната разпоредба на чл.113 от ЗС, актовете по чл.112 от ЗС до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот. Съгласно  практика на ВКС, обективирана в решение № 698/08.06.2011г. по гр.д. № 1281/2009г. на ВКС, І г.о., решение № 206/25.07.2012г. по гр.д. № 238/2012г., на ВКС, ІІ г.о, правилото на чл.113 от ЗС е неприложимо както в отношенията между наследник по закон и наследник по завещание, така и в отношенията между наследник по завещание и трето лице, придобило права с транслативен акт, сключен с наследника по закон. В тези случаи вписването на обявеното завещание е без значение, тъй като в първия няма конкуренция между актове, подлежащи на вписване, понеже придобиването на недвижими имоти по наследство не подлежи на вписване, а във втория случай праводателят не е един и същ. Съобразно застъпеното становище, изложеното по-горе относно липсата на разграничение в закона между универсални и частни завещателни разпореждания с оглед приложението на чл.112 и чл.113 от ЗС,  и, че и в хипотезата, при която трето лице придобива от наследник имот, с който наследодателят се е разпоредил чрез завет в полза на ненаследник, праводателите по двете сделки са различни, настоящата инстанция приема, че извършените разпоредителни сделки от  Г.Г. са непротивопоставими на вещното право на собственост на ищеца върху този имот по силата на завещанието, макар и заветът да е обявен и вписан след вписването им.

В този смисъл възражението на ответниците, че завещанието било вписано едва през 2019г., след разпоредителните сделки, и  им било непротивопоставимо, съдът намира за неоснователно. Незнанието на  дарения/купувача, че праводателят му не е собственик на дарения/продадения имот, е без значение за настъпване на вещноправните последици на дарението/продажбата, тъй като никой не може да прехвърли права, които няма. Съвсем отделен е въпроса, че  от свидетелските показания се установи, че  отв.Г. добре е знаел каква е волята  не само на  майка му, а и на баща му  по отношение на притежаваните от тях  имоти. Каква  е била причината през 2018г., той да упълномощи трето лице да се разпорежда с процесния имот остана неизяснена по делото, а и няма кой знае какво значение за настоящия спор.

Следователно нито дарението, нито продажбата могат да произведат действие, и в този см. отв.М не са собственици на  имота, посредством извършените в тяхна полза разпоредителни сделки от несобственик на имота, с изключение на  посочените по-горе ид.ч. от жилищната сграда.

Неоснователно е и възражението, че завещанието не може да породи действието, тъй като е изтекла петгодишна давност, съгл. чл.110 от ЗЗД от датата на откриване на наследството да датата на  неговото обявяване. Съдът намира, че в случая  е неприложима тази разпоредба, тъй като става въпрос за   упражняване на права по завещанието от бенефициера. Упражняването на правата по завещанието се свързва с приемане на наследството, а то съгласно ЗН не е обвързано със срок, поради което няма как и да е погасено по давност. Още по-малко може да се приеме, че ищеца е недостоен наследник по см. на чл.3, б.“в.“ от ЗН,  тъй като не обявил завещанието съгл. нормата на чл.27 от ЗН . В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесното завещание е обявено на 28.08.2019г., или  9 години след откриване на наследството. Това обстоятелство, обаче няма отношение към приемане на наследството, нито се отразява на наследствените права на страната. Законът не предвижда санкция за това, че ответникът не е изпълнил задължението си по  чл. 27, ал.1 от  ЗН да иска обявяване на завещанието веднага след узнаване за откритото наследство. Поради което съдът приема, че обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 от  ЗН, както и вписването на препис от обявеното саморъчно завещание не са условие да се породи вещно-правното действие на завещанието, и в този смисъл това възражение е неоснователно.

Неоснователно е и възражението, че  отв.Г. е придобил имота, на основание давностно владение, поради късното обявяване на завещанието.

За да бъде основателно е  такова възражение, следва да бъде доказано при условията на пълно главно доказване в процеса и то от страна на ответника, който претендира собственост на това основание- изтекла в  негова полза придобивна давност. Този способ за придобиване правото на собственост е сложен юридически факт, който в себе си включва няколко елемента. На първо място част от фактическият състав  на този способ са действия на начално установяване на владение върху имота и то с намерение да го свои. На второ място  постоянно съществуване на това владение, от момента на установяването му. На следващо място част от фактическия състав на придобивната давност е и изтичането на определен период от време, през който упражняването на владението е продължило. Съгласно чл.69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта, като своя докато не бъде доказано, че я държи за другиго. Тази презумпция по отношение на сънаследниците не се прилага, тъй като съсобствеността е възникнала от юридическия факт на смърт на общият наследодател. При наследствените имоти се смята, че сънаследникът владее имота за сметка на всички наследници, като  той е владелец на собствената си идеална част и държател по отношение на идеалните части на останалите сънаследници. Съдебната практика по този въпрос е категорична и непротиворечива. Поради това наследникът, който се позовава на придобивна давност, трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците, като свои. За да придобие наследствените части на останалите е нужно да отблъсне тяхното владение като владее за себе си, против тяхната воля. Намерението да завладее частите на останалите съсобственици следва да бъде ясно демонстрирано, открито, и да намери изява чрез външни конкретни действия, които да станат достояние на останалите сънаследници.  В конкретния случай доказателства за това не са ангажирани.  Напротив установи се, че отв.Г. преимуществено живее в чужбина, и твръде рядко е посещавал имота в с.М., като последно е видян в селото през 2016-2017г.. Самия факт, че завещанието е обявено по-късно не е достатъчен за доказване на възражението, че ответника Г.  е придобил имота  по давност.

Недоказано, а оттам и неоснователно е и възражението на отв.Г.  за намаляване на  завещателното разпореждане.  Правото по чл.30 от ЗН- за възстановяване на запазена част от наследството е субективно право на  наследник по закон, чиято запазена част е накърнена  да иска намаляване на  завещание или дарения, направени приживе от наследодателя до размера, необходим за допълване на запазената му част.  Определянето размера на запазената част на наследника, предпоставя образуване на наследствена маса по чл.31 от ЗН, включваща всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му и изваждане на неговите задължения, както и на увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. Към общата маса се прибавят и даренията, според тяхното състояние по време на подаряването и според стойността им към момента на откриване на наследството, с изключение на обичайните такива. Доказателства по делото какви имоти е имала наследодателя Г., към момента на откриване на наследството не са  ангажирани, за да се прецени накърнена ли е частта на отв.Г., и подлежи ли тя на възстановяване. Установи се от свидетелските показания, че освен този имот в с.М., наследодателката е притежавала имот в гр.П., който прехврълила на сина си отв.Г., чрез дарение. По данни  на св.Д., когато последно видял отв.Г. през 2016-2017г., същия  бил в с.М., за да си вземе рентата от кооперацията. Или  тези показания дават индиция, че освен този имот в с.М., К. Г. вероятно е притежавала и други имоти, за които няма доказателства нито какви са, нито къде са, нито пък били  ли са част от оставеното от нея наследство. В този смисъл съда приема като недоказано възражението на отв.Г. за възстановяване на неговата запазена част от наследството на майка му.

Предвид изложените доводи съда приема,  че  на основание валидно извършено частно завещателно разпореждане правото на собственост е преминало в патримониума на облагодетелстваното от завета лице – ищеца по делото.   В този смисъл  съдът приема, че на  твърдяното от ищеца  основание –завещание, същия е собственик на   целия поземления имот в с. М., ведно с 4/6 ид.ч. от построената в  него жилищна сграда. Както посочи и по-горе 1/6 ид.ч. от тази сграда същия той притежава на собствено основание, по силата на наследствено правоприемство от баща си, а останалата 1/6 ид.ч. ( или 1/12 ид.ч.)  от тази сграда, е прехвърлена и придобита от  отв.Мехмедалиеви, посредством разпоредителните сделки.

Ето защо съда счита, че след като ответниците чрез пълно и главно доказване  не установиха и доказаха по безспорен начин, че са собственици на ½ ид.ч. от  процесния имот, то предявеният отрицателен иска по чл.124 от ГПК се явява основателен и като такъв следва да се уважи и да бъде признато за установено, че същите не са собственици на ½ ид.ч. от ПИ, с кад.№181, с площ от 618 кв.м., за който е отреден УПИ II, с площ от 658 кв.м., ведно с 5/12 ид.ч. от построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда, като за разликата над 5/12 ид.ч. до  прехвърлените 6/12 ид.ч. от тази сграда посредством разпоредителните сделки, иска се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

 При този изход на делото доколкото има искане от страна на ищеца за заплащане  на направените от него разноски, съдът  следва да се произнесе по това искане и на основание чл.78, ал.1  от ГПК, съобразно уважената част на иска, следва да осъди ответниците да заплатят на ищеца сумата от 1588,95лв.,  или всеки  един от тях дължи на ищеца сумата от 529,65лв. а само  отв. Г. сумата от 366,67лв., за заплатено възнаграждение за особен представител.

На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца дължи  разноски на отв.М  в размер на  58,33лв.

След извършено прихващане на задълженията до размера на по-малкото от тях ответниците М следва да заплатят на ищцовата  страна разноски по компенсация в размер на 1000,97лв.

По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния представител на отв.М, съдът намира същото за неоснователно, тъй като делото е с фактическа и правна сложност, както и са проведени  шест съдебни заседания.

Мотивиран от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.Г., ЕГН **********,***,  и  по отношение  на  Г.А.Г., ЕГН ********** ***, А.М.М., ЕГН ********** *** и  С.Е.М., ЕГН ********** ***, че Г.А.Г. като прехвърлител по нотариален  акт за дарение № 164, том VI, дело № 1152/2018г. на СВ – П. и нотариален акт  за покупко-продажба № 163, том VI, дело № 1151/2018г. вписан в СВ – П., както и че А.М.М. като преобритател по нотариален  акт № 164, том VI, дело № 1152/2018г. на СВ – П., и А.М.М. и  С.Е.М. като преобритатели по нотариален  акт163, том VI, дело № 1151/2018г. вписан в СВ – П. НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на  следния недвижим имот, находящ се в с.М., общ.П., а именно :  ½ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с кад.№181, с площ от 618 кв.м., за който е отреден УРЕГУЛЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ II, с площ от 658 кв.м., при граници: улица, ПИ на С С П, ПИ на Д Х  К и  С И. К и УПИ на А М.М., ВЕДНО  с 5/12 ид.ч. от построената в поземления имот едноетажна еднофамилна жилищна сграда, като ОТХВЪЛЯ  иска  за разликата над 5/12 ид.ч. до  прехвърлените 6/12 ид.ч. от едноетажна еднофамилна жилищна сграда, построена  в поземления имот.

ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН ********** *** и С.Е.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ  на Р.А.Г., ЕГН **********,*** СУМАТА 1000,97лв. (хиляда лева и 97ст.), представляващи разноски по компенсация.

ОСЪЖДА Г.А.Г., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ  на Р.А.Г., ЕГН **********,***,32лв. (осемстотин деветдесет и шест лева и 32ст.), представляващи разноски по  делото.

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Т о с.

 

 

 СЪДИЯ: