Р Е Ш Е Н И Е
№
Град
Варна, 28 юли 2015 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, „Гражданско отделение”, първи състав, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и осми юли
две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР В.
КРИСТИНА
ТАБАКОВА – МЛ.С.
като разгледа докладваното от съдия Красимир В., в.гр.д. № 2146 по описа за 2015 година, на ВОС, намира следното:
Производство по чл. 278, във връзка с чл. 463 от ГПК.
Обжалвано е разпределение от 04.01.2015 година, извършено по изп. д. № 1043/2011 година, по описа на ЧСИ Захари
Димитров.
Жалбоподателят – В.П.В. не е доволен от обжалваното действие на съдебния
изпълнител, като твърди, че то е неправилно и извършено при допуснати
съществени нарушения на закона. Излага доводи за това, че неправилно в
разпределението присъединените взискатели – конкретно
по отношение на Банка „ДСК“.По отношение на нея той приема, че не съществува
висящо и/или изискуемо задължение, следователно включването на Банката, в
качеството на взискател е неправилно.Атакува освен
това, разпределението и по повод на сторените разноски, за които излага, че част
от тях е погасил.По същество моли съдът
да отмени Разпределението от 04.01.2015 година, като неправилно.
Постъпило е възражение от Банка „ДСК“, чрез ю.к.Попова, като в него се
излага, че Банката въпреки вписаната договорна ипотека няма претенции спрямо длъжника,
т.к. той е погасил всички свои задължения към нея.
В мотивите си по обжалваните действия ЧСИ Димитров излага подробни
аргументи за правилност и законосъобразност на извършеното разпределение по
отношение на разноските, а спрямо присъединяването на Банка ДСК приема, че
жалбата се явява основателна.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените твърдения и възражения,
приложеното изпълнително дело и приложимото право, намери за установено
следното:
Жалбата е срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие, в
съответствие с разпоредбата на чл. 463 от ГПК, подадена е в
срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, и поради това е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Производството по изпълнителното производство е започнало по искане и на
базата на издаден в него полза изпълнителен лист от взискателя
Н.Й.В. за сумите, както следва: 5 200 лева по Запис на заповед; 2 200
лева по Запис на заповед и сумата от 648 лева - разноски.В хода на изпълнението
наред с първоначалния взискател, като взискатели са се присъединили, както следва: Община – град
Варна, Банка „ДСК“, НАП - Варна.Изпълнението е било насочено и извършено по отношение
на ½ идеална част от апартамент и ½ идеална част от гараж,
подробно описани в материалите по делото.
Становището на съда е
следното:
Разпределението е акт на съдебния-изпълнител, с
който той определя кои притезания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението е предпоставено от наличието на няколко взискатели
по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, реализирана по изпълнението,
за цялостно удовлетворяване на всички взискатели.
Според
чл.
458 от ГПК, Държавата и Общината се смятат винаги за присъединени взискатели за дължимите им от длъжника публични и други вземания,
размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на
разпределението, като за тази цел той изпраща съобщение до НАП за всяко
започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.Вземанията на държавата
за данъци върху определен имот и другите, освен тия за глоби, от своя страна се
ползват с право на предпочтително удовлетворяване, съгласно чл.
136, ал.1, т.2 и т.6
от ЗЗД. Така действащата към момента нормативна уредба предвижда привилегии
за вземанията на държавата, както по отношение на реда за реализирането им,
така и за тяхното удовлетворяване. При наличието на такива вземания държавата
се смята за присъединен по право взискател, а самото
установяване съществуването на нейни вземания спрямо длъжника се извършва
служебно от съдебния изпълнител чрез изискване на данни от НАП.
В
този случай обаче проблемно е участието на друг присъединен взискател,
в лицето на Банка ДСК.От материалите по делото става ясно, че Банката е била
присъединена предвид наличието на данни за използван кредит и учредена в полза
на същата договорна ипотека.От друга страна, благодарение на депозираното
писмено становище на процесуалния представител на Банката – ю.к.Попова е видно,
че всъщност Банка „ДСК“ няма вземанията по отношение на длъжника, и въпреки
наличието на договорната ипотека, той е погасил всички свои вземания спрямо нея.Приложени
за целта от молителя са и допълнителните писмени съглашения, които той е
постигнал с нея.
При
това положение /в случая не е налице несъобразяване от страна на СИ/ съдът
приема, че са останали неизяснени въпроси, касаещи участието на Банка ДСК в
изпълнителното производство – налице ли е вземане на Банката спрямо длъжника,
съществува ли ипотека и какво вземане цели тя да обезпечи – това е така по
причина, че самата Банка е включена в качеството й на взискател,
без да е ясно дали има или не това качество.Следователно този въпрос
задължително следва да бъде изяснен преди да се пристъпи към разпределение и
едва на тази база, и след установяването размера на задължението /ако то въобще
съществува/ може да се осъществи разпределение, като се разпредели събраната от
проданта сума между наличните взискателя, при
спазване на законовия ред.В противен случай съществува риска да се
облагодетелства субект, които няма качеството на взискател,
като бъдат игнорирани онези кредитори, с доказани задължения към тях.Горното
ЧСИ следва да изпълни на база кореспонденция с Банка „ДСК“ и справки по
партидата на длъжника в Служба по вписвания.
Проблемно
остава и произнасянето по разноските, което е също обект на жалба в
депозираната молба.жалбоподателя излага, че е погасил частично същите, но от
материалите по делото не става ясно какви разноски са включени и на база на
какви доказателства.До спиране на изпълнителното производство и след постъпване
на сумата от 3 232 лева, ЧСИ е осъществил разпределение по отношение на
разноските, обективирано в нарочен протокол от
05.01.2012 година, приложен към делото.Оттам нататък обаче не става ясно какви
са натрупаните разноски и на базата на какво ЧСИ приема, че техния размер е
именно 2 893.61 лева.В тази връзка е редно да се изготви нарочен протокол,
подобно на описания на л.139 от изпълнителното дело, като се опишат направените
разноски в производството.
Ето защо и с оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че поради
основателността на описаните в жалбата възражения обжалваното разпределение
следва да се отмени, като делото се върне на съдебния изпълнител за изготвяне
на ново разпределение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разпределение от 04.01.2015
година, извършено по изп. дело № 20118080401043, по
описа на ЧСИ Захари Димитров.
ВРЪЩА изпълнително дело № 20118080401043
на ЧСИ Захари Димитров за изготвяне на ново разпределение, след изпълнение
указанията дадени в решението.
Решението може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: