РЕШЕНИЕ
№ 1728
гр. Бургас, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20222120101330 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Д. Д. М., ЕГН **********, адрес в
....................., съдебен адрес в ......................, чрез адв.Н.К., против М. В. К., ЕГН **********
и М. С. К., ЕГН **********, двамата с адрес в ...................., за приемане за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е носител на пожизнено право на ползване върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ................... по КККР на гр.Б., адрес в
......................, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива –
1, с площ от 138,10 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в ПИ
с идентификатор ................... по КККР на гр.Б., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж-няма, под обекта – няма, над обекта – обект с идентификатор
...................., който самостоятелен обект се състои от антре, дневна с кухня и трапезария, три
спални, коридор, килер, три бани с тоалетна, тоалетна, балкон и тераса, ведно с прилежащия
към този апартамент склад 3 с площ от 4,50 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж, както и да осъди ответниците да му предадат
владението на гореописания имот, в качеството му на ползвател на същия.
Твърди се в исковата молба, че на 25.03.2008 г., ищецът дарил на сина си – Д.Д. М.
следните недвижими имоти: 163,80/1793 кв.м.ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ
........... в кв....... по плана на с.В., ведно със самостоятелен обект в триетажна жилищна
сграда, изградена в описания УПИ в степен на завършеност „груб строеж“, а именно
апартамент 3, разположен на първи етаж от сградата, който е с чиста застроена площ от
138,10 кв.м., състоящ се от антре, дневна с кухня и трапезария, три спални, коридор, килер,
три бани с тоалетна, балкон и тераса, ведно с прилежащия към този апартамент склад 3 с
площ от 4,50 кв.м., както и гараж 3 с площ от 17,30 кв.м. Ищецът твърди, че с така
извършената дарствена сделка си запазил пожизненото право на ползване върху
прехвърлените обекти, както и че понастоящем дворното място е обозначено като ПИ с
идентификатор ................... по КККР на гр.Б., а апартаментът – като самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ................... по КККР на гр.Б..
1
Гореописаният имот е бил ипотекиран от страна на Д.Д. М. за обезпечаване на
отпуснат в полза на ищеца банков кредит от „Алианц банк България“ АД, за което е
съставен н.а. за учредяване на договорна ипотека №....., т......., рег. №.........., д.№............ г. на
нотариус с район на действие РС-Бургас. Поради невъзможност да обслужва кредита, срещу
ищеца и сина му е било образувано изп.д. №20197090400043 по описа на ЧСИ Я.Б. и
ипотекираният имот е възложен на купувача по публичната продан В.К., с постановление от
16.09.2019 г. Последният е бил въведен в имота на 12.08.2020 г., с протокол за въвод във
владение на ЧСИ Я.Б.. Счита, че въпреки извършените действия правото на ползване на
ищеца е противопоставимо на ответниците, тъй като не е прекратено. Тъй като е лишен от
възможността и правото си да ползва имота, което правомощие се упражнява от
наследниците на В. К. – ответници в настоящето производство, счита, че последните следва
да му предадат владението на имота, в качеството му на ползвател на същия. Ангажирани са
доказателства.
В срока за отговор по исковата молба по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали
писмен отговор, с който се иска охвърляне на претецията. Не се оспорват изложените в
исковата молба фактически твърдения, че ответниците са собственици на процесния имот по
силата на възлагане от ЧСИ по извършена публична продан в полза на техния наследодател
В. М. К., починал на ..............г. Считат обаче, че с извършване на публичната продан
вещните права върху имота преминават изцяло върху купувача, поради което и претенцията
се явява неоснователна. Ищецът е длъжник, а не трето лице в изпълнителния процес, поради
което и правото му на ползване е непротивопоставимо както на взискателя, така и на
купувача в публичната продан. Направено е и възражение за погасяване на правото на
ползване по давност, тъй като не е упражнявано повече от пет години от ищеца. От съда се
иска да отхвърли иска като неоснователен. Ангажират доказателства.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото не се спори и се установява от представения нотариален акт за дарение на
недвижим имот нотариален акт № ..., т. ..., per. № ...., дело № ............ г. на нотариус А. И. с
район на действие Районен съд - гр. Бургас, че ищецът е дарил на сина си Д.Д. М. процесния
недвижим имот на адрес ......................, понастящем с идентификатор ................... по КККР на
гр.Б. и идеални части от земята. Видно от документа ищецът Д. Д. М. е запазил пожизнено
правото си на ползване върху дарения имот.
Не се спори също така, че в полза на кредитора „Алианц банк България“ АД, за
обзпечаване на задълженията по договор за кредит № 21738 от 27.02.2007 г. сключен между
банката и длъжника Д. Д. М., за сумата от 125 000, е учредена договорна ипотека върху
имота от собственика и ипотекарен длъжник Д. Д. М.. Горното се установява и от
представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ......, т...., per. № .........,
дело № .......... г. на нотариус М.А. - Т. с район на действие Районен съд - гр. Бургас, вписан с
акт № ........, т. ....., дело № ........... г. на Службата по вписванията — гр. Бургас, подписан от
една страна от банката кредитор, а от друга страна от кредитополучателя Д. Д. М. и
ипотекарния длъжник Д. Д. М..
Поради неизпълнение на задълженията по договора за банков кредит в полза на
„Алианц банк България“ АД е издаден изпълнителен лист от 26.02.2015г. срещу длъжника
Д. Д. М. и солидарния длъжник МиД Трейдинг ЕООД, по ч.гр.д.№ 1065/2015г. на БРС. Въз
основа на същия е образувано изпълнително производство по изп.д. № 20197090400043 по
описа на ЧСИ Я.Б. с район на действие Окръжен съд – Бургас.
2
Не се спори по делото, че с постановление за възлагане на недвижим имот от
16.09.2019 г. на ЧСИ Я.Б., влязло в сила на 12.11.2019 г., процесният партамент № ...., ведно
с прилежащото му складово помещение № ...., е възложен на В. К.. С протокол за въвод във
владение на недвижим имот от 12.08.2020 г. по посоченото изпълнително дело В. К. е бил
въведен във владение на процесния имот, в присъствието на ищеца Д.М.. Въводът във
владение е бил атакуван от страна на длъжника Д.М. по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК, за което е
било образувано ч.гр.д.№ 2046/2019 г. на БОС. С определение от 07.01.2020 г., което е
потвърдено с определение по в.гр.д.№ 132/2020г. на БАС, окръжният съд е оставил без
разглеждане жалбата, като е приел, че жалбоподателят няма качеството на трето лице като
ползвател на имота, тъй като е страна в изпълнителния процес - длъжник.
След смъртта си купувачът на имота по публичната продан В. К., починал на
..............г. , е оставил за свои законни наследници ответниците М. В. К. и М. С. К., които се
легитимират като собственици на имота по силата на наследственото правоприемство. Не се
спори, че ответниците владеят имота.
При така очертаните факти, спорният по делото въпрос касае противопоставимостта
на правото на ползване учредено в полза на ищеца Д.М., по отношение на приобретателя на
имота след публична продан, или с други думи дали в резултат на извършената публична
продан правото на ползване върху процесния недвижим имот, учредено в полза на
длъжника, запазва своето действие срещу купувача.
Постановлението за възлагане при публична продан е пряко изпълнително основание,
ползващо се с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички
съгласно чл. 498, ал. 2 ГПК. Действително, ограниченото вещно право не се погасява с
извършване на публичната продан и с влизане в сила на постановлението за възлагане, а
следва имота и е противопоставимо на всеки следващ собственик. Това би имало
отношение, ако ползвателят се явяваше трето лице, което брани собствените си вещни права
върху имот, предмет на изпълнението. В случая обаче, длъжник в изпълнителното
производство е именно ползвателят Д.М.. За обезпечение на негов дълг е учредена
договорна ипотека и срещу него е образувано изпълнителното производство, като
ипотекираното имуществото е продадено на публична продан и е възложено на
наследодателя на ответниците. Така с влизане в сила на постановлението, той е придобил
всички права върху имота, включително и правото на ползване на същия, съгласно чл. 496,
ал. 2 ГПК.
Принципно вярно е съждението на ищеца изведено от общия принцип, че
конкуренцията между права, основани на подлежащи на вписване актове, се решава според
реда на вписването, а вслучая учреденото вещно право на ползване предхожда вписването
на договорната ипотека. Това обаче би имало значение, ако се защитаваха правата на трето
лице за изпълнителния процес. Както бе посочено и е констатирано и от Окръжния съд при
обжалване на постановлението за възлагане – ищецът няма качеството на трето лице и
затова за него са неприложими тези възможности за защита срещу купувача. Ако върху
същия имот, който е предмет на постановлението за възлагане, има претенции на трето
лице, заявяващо самостоятелни права, изключващи тези на длъжника, то в тази хипотеза, те
биха били защитими. В случая обаче не се касае за вещни права, изключващи тези на
длъжника, а напротив – за личното му право на ползване на имота. Обстоятелството, че
изпълнението е насочено срещу този имот поради даденото от ипотекарния длъжник
/различен от кредитополучателя и ползвател/ обезпечение, чрез вписаната договорна
ипотека, не води до запазване на правото на ползване на длъжника. В противен случай би се
стигнало до заобикаляне на разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК, съгласно която от деня на
влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които
3
длъжникът е имал върху имота. Затова всички негови права върху имота, включително и
правото му на ползване, са преминали у купувача по силата на издаденото постановление за
възлагане и са непротивопоставими на ответниците. Съдът счита за приложими в
настоящата хипотеза всички разяснения по тълкуването и прилагането на закона дадени с
т.2 на тълкувателно решение № 4/ 2017 г. от 11.03.2019г. по т.д.№4/2017 г. на ОСГТК. В
тази връзка не се касае за неоправдано посягането върху правото на ползване на длъжника,
който не е трето за изпълнението лице, а с извършването на публичната продан е погасен
именно негов дълг към кредитора.
Мотивиран от горното, съдът приема, че в случая не е установено защитимо право на
ползване на ищеца и предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло. Ето защо, не следва да бъде разглеждано и направеното възражение за погасяване
на правото на ползване по давност.
Предвид изхода от делото и съгласно нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
заплати направените от ответниците разноски по делото от общо 1100 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Д. М., ЕГН **********, адрес в ....................., съдебен адрес в
......................, чрез адв.Н.К., против М. В. К., ЕГН ********** и М. С. К., ЕГН **********,
двамата с адрес в ...................., за приемане за установено по отношение на ответниците, че
ищецът е носител на пожизнено право на ползване върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ................... по КККР на гр.Б., адрес в ......................, предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива – 1, с площ от 138,10 кв.м., който
самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор ...................
по КККР на гр.Б., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под
обекта – няма, над обекта – обект с идентификатор ...................., който самостоятелен обект
се състои от антре, дневна с кухня и трапезария, три спални, коридор, килер, три бани с
тоалетна, тоалетна, балкон и тераса, ведно с прилежащия към този апартамент склад 3 с
площ от 4,50 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, както и за предаване на владението на описания имот, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Д. М., ЕГН **********, адрес в ....................., съдебен адрес в
......................, чрез адв.Н.К., да заплати на М. В. К., ЕГН ********** и М. С. К., ЕГН
**********, двамата с адрес в ...................., сумата от 1100 лв. (хиляда и сто лева),
представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4