РЕШЕНИЕ
№
530/11.09.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Хасково, в открито заседание на тринадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Йорданка Попова ……………………….. и в присъствието на прокурор ……………...................……………….. като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 64 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с
ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на С.П.Б. ***, с посочен съдебен
адрес за връчване на книжа и призовки: гр. П., против Решение по точка 2 от
Протокол № 32/05.09.2018г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково, с
което е определено еднократното обезщетение за сервитут за право на прокарване
и преминаване на трасе на въздушна линия 400kV и площадки на ел. стълбове в
землището на с. Конуш, общ. Хасково за строеж: „Въздушна линия /ВЛ/ 400kV п/ст
„Марица Изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция) на
територията на Община Хасково, през имот 56.17, в размер на 841 лева.
Оспорващият счита изготвената оценка за определяне на
обезщетение за материално незаконосъобразна, а конкретното обезщетение за значително
занижено. Моли за отмяна на атакуваното решение, като след изготвяне на ново
заключение за справедлива пазарна стойност за размера на дължимото обезщетение,
да се измени решението на комисията и да се определи адекватно, по-високо
обезщетение.
Допълнително от пълномощник на оспорващия е постъпило
писмено становище по делото, в което се излагат съображения в подкрепа на
доводите в жалбата. Претендират се разноски по делото, съгласно приложен
списък.
Ответникът - Община Хасково, чрез процесуален
представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Прави се възражение
по отношение на разноските, като се навеждат доводи, че размерът на адвокатския
хонорар не е доказан да е платен. Сочи се, че е представен договор за правна
помощ, който не е по образеца на ВСС и същият не отговаря на Закона за
счетоводството.
Заинтересованата страна - „Електроенергиен Системен
Оператор“ ЕАД - София, в представено чрез процесуален представител писмено
становище, счита жалбата за неоснователна. Моли оспореното решение, като
правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №174, том I, рег. №2507, дело №149/2011г., Б.В.П.продава на С.П.Б.
следния свой недвижим имот: нива с площ 23,260 дка, пета категория, в
местността „Бозалъка“, имот №056017 по плана за земеразделяне на землището на
с. Конуш, общ. Хасково, Хасковска област, ЕКАТТЕ 38399, при посочени граници.
Върху имота има следните ограничения: 11 Електропровод 20 kV. На 10 метра от двете страни до крайните проводници
или на 11 метра от оста на електропровода не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда
високостеблена растителност.
Не се спори между страните, че със Заповед №
РД-02-15-20/09.03.2018г. на МРРБ, обн. ДВ бр. 25/20.03.2018г., е одобрен ПУП-ПП
за обект „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400 кV п/ст „Марица-изток“
(Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция) на територията на
Република България, в землища в различни общини в Област Хасково и Област
Кърджали, подробно описани в заповедта, сред които и землището на с. Конуш,
както и че с Решение №584 от 18.07.2016г.
на Министерски съвет на Република България линейният енергиен обект е
обявен за национален и за такъв с национално значение.
Няма данни и не
се твърди Заповед № РД-02-15-20/09.03.2018г. на МРРБ да е била обжалвана в
законоустановения 14 –дневен срок от обнародването ѝ в ДВ, поради което
същата е влязла в сила след изтичането
му.
Видно от Регистър на засегнатите имоти – частна
собственост от сервитут на електропровод ВЛ 400 kV – Окончателен проект, землище
с. Конуш (ЕКАТТЕ 38399), общ.Хасково, площта, заета от сервитута на имот
№ 56.17, представляващ ниви /орна земя/, категория V, в местността „Бозалъка“,
с обща площ на имота 23.260 дка, собственост на С.П.Б., е 1.962 дка.
Видно от Протокол №32/05.09.2018г., комисията,
назначена със Заповед № 240/17.02.2011г., Заповед №104/13.01.2014г. и Заповед
№1387/12.11.2015г. на Кмета на Община Хасково (представени по делото), е
заседавала на 05.09.2018г., като с решение по т.2 от дневния ред е определен
размер на еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване и
преминаване на трасе на въздушна линия 400kV и площадки на ел. стълбове в
землището на с.Конуш, община Хасково, през поземлени имоти – частна собственост
на физически и юридически лица, за строеж „Въздушна линия /ВЛ/ 400kV п/ст
„Марица Изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция), на
територията на община Хасково“, с възложител „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, измежду които поземлени имоти е и този, собственост на
жалбоподателя. Комисията е посочила, че площта на сервитута на засегнатите
имоти – частна собственост на физически и юридически лица, находящи се в
землището на с.Конуш, общ. Хасково, съгласно одобрения със Заповед №
РД-02-20/09.03.2018г. на Министъра на Регионалното развитие ПУП – ПП, е
съгласно регистъра на засегнатите имоти, както и че съгласно чл.64, ал.6 от
Закона за енергетиката, определянето на обезщетенията се извършва по чл.210 и
чл.211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран
оценител.
Комисията в т.2 от решението си е приела пазарните
оценки за определяне размера на еднократното обезщетение относно сервитута на
поземлени имоти в землището на с.Конуш съгласно изготвена експертна пазарна
оценка от лицензиран оценител Е.А.К. (рег.№ ********* от 11.02.2015г.). Под т.35 в списъка към т.2 от решението, за
поземлен имот № 56.17, собственост на С.П.Б., с площ на сервитута от 1.962 дка,
комисията е определила стойността на обезщетението в размер на 841 лева.
С писмо изх.№ 53 Е-450-2/19.12.2019г. оспореното
решение на Комисията е съобщено на С.П.Б., като писмото е получено на 30.12.2019г.
лично от лицето, видно от известие за доставяне с баркод ИД РS 6300 011Z18 0.
Жалбата на С.П.Б. срещу решението в оспорената му
част е подадена чрез Община Хасково на 09.01.2020г., където е заведена с рег.инд. 94 С-7008-1 от същата дата.
Към административната преписка е приложена експертна
оценка, изготвена от лицензиран оценител Е.А.К..
По искане на оспорващия по делото е назначена съдебно
- техническа експертиза. В заключението вещото лице е посочило, че съгласно
направените по-горе изчисления и изводи справедливата пазарна цена се формира
на база тегловни коефициенти на всеки метод:
За метод на пазарните аналози – 50 % - 275 лв.; За метод на приходите /поземлената рента/ - 50
% - 1850 лв. За декар цена на сервитута
2125 лв. С серв. = С зем х Кс х Ксп = 2150
х 0.9 х 1=1912 лв х 1.962 = 3 751.44 лв. или за експертизата 3752 лв. е
справедливата пазарна оценка за еднократното обезщетение, което следва
възложителя да заплати на жалбоподателя, за да придобие сервитута във връзка с
чл.64 и чл.65 от ЗЕ и Наредба №16.
От вещото лице е изготвено и допълнение към
заключението, във връзка с поставената задача да се представят данни за
аргументиране на използваната формула.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване
административен акт, от надлежна страна - собственик на имота, предмет на
решението в оспорената му част, чиито права и законни интереси са засегнати, в
срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, и същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Оспорваният административен акт е издаден от
компетентен колективен орган, поименно назначен със Заповеди на Кмета на Община
Хасково, съобразно предоставените му със закона правомощия.
Независимо от гореизложеното, настоящият състав намира
оспорения акт за издаден в противоречие с материалния закон.
Съгласно чл.64, ал.1 от Закон за енергетиката (в редакцията, действаща към момента на
издаване на оспореното решение), при разширение на съществуващи и при
изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни
хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия,
топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на
лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути.
По смисъла на ал.2 на чл.64 от същия н. а. (в
съответната редакция) сервитутите биват: право на преминаване на хора и техника
в полза на лицата по ал.1; право на прокарване на въздушни и подземни
електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за
производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и
нефтопродуктопроводи в полза на лицата по ал.1; ограничаване в ползването на
поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти. Според ал.4 (в редакцията,
действаща към момента на издаване на оспореното решение) от същата разпоредба
сервитутите по ал.2 възникват, когато: 1.има влязъл в сила подробен устройствен
план, с който се определя местоположението на съответните имоти и 2. титулярят на сервитута изплати еднократно
обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на
носителите на други вещни права върху засегнатия имот, а съгласно ал.6 (в
редакцията, действаща към момента на издаване на оспореното решение)
определянето на размера на обезщетенията по тази глава се извършва по реда на
чл.210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на
страните с оценка от лицензиран оценител.
Не е спорно по делото, че „Нова въздушна
електропроводна линия“ /ВЛ/ 400 кV п/ст „Марица изток“ (Република България) –
п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция) представлява енергиен обект по смисъла на
§1, т.23 от ДР на ЗЕ. Не е спорно също, че трасето на този обект преминава през
посочения поземлен имот с №56.17, находящ се в местност Бозалъка, землището на
с.Конуш, общ.Хасково, както и страните не спорят и относно сервитутната площ,
определена за частта от имота на оспорващия, попадаща в трасето на
електропроводната линия.
Спорът се свежда до определения от органа размер на
обезщетението за възникналото сервитутно право и дали същият е съобразен със
справедливата пазарна стойност.
Според правилото на чл.210, ал.1 от ЗУТ, размерът на
обезщетението, в т.ч. и за предвидения сервитут, следва да бъде определен от
компетентната комисия по пазарни цени. В съдебната практика е утвърдено
разбирането, че пазарни цени са тези,
съответстващи на действителната цена на имота, и са установени при сделки,
извършени през процесния относим период, за имоти със сходно местоположение и
характеристики. Приложими при определяне размера на обезщетението са и
въведените с чл.65, ал.1 от ЗЕ, критерии: площта на чуждия поземлен имот,
включена в границите на сервитута, срока и видовете ограничения на ползването,
както и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която
попада в границите на сервитута.
Предвид горното, съдът прие изготвената по делото
Съдебно- техническа експертиза. Съгласно същата, справедливата оценка на площта
на сервитута на жалбоподателя от 1.962 дка е 3752 лева.
Така
изготвената експертиза беше оспорена от процесуалния представител на ответника.
Въпреки това, съдът намира, че възраженията по отношение на определената от
вещото лице цена на сервитута са неоснователни. Съдът намира, че дадената със
заключението по съдебно-техническата експертиза оценка е определена в
съответствие с чл.210, ал.1 от ЗУТ и чл.65, ал.1 от ЗЕ – по пазарни цени, като
са приложени сравнителен метод (пазарни аналози) и приходен метод (поземлена
рента), и тази оценка следва да бъде възприета изцяло. Така приложените от
вещото лице методи дават възможност да се определи справедливата пазарна оценка
на частта от имота, която попада в границите на сервитута като са съобразени и
видовете ограничения на ползването съобразно чл.65, ал.1 от ЗЕ и срока на
ограничението. Вещото лице пояснява обстойно възприетия метод за определяне
на реалната пазарна цена на сервитута,
предмет на делото, като същият изцяло се възприема като справедлив от съда. Ето
защо настоящата съдебна инстанция дава вяра на представеното по делото
заключение, като компетентно и обективно отговарящо на поставените задачи.
Предвид изложеното, съдът намира, че дадената със
заключението по назначената съдебно-техническа експертиза оценка, като
определена в съответствие с чл.210, ал.1 от ЗУТ и чл.65, ал.1 от ЗЕ - по
пазарни цени и респ. тази експертиза, при която са приложени приходния метод
(поземлена рента) и метода на пазарни аналози (сравнителен метод), следва да
бъде възприета изцяло.
Като е приела, че дължимото еднократно обезщетение,
изчислимо по реда на чл.210 от ЗУТ в полза на собственика на имот №56.17,
землище с.Конуш, общ.Хасково, с площ на имота 23,260 дка и площ на сервитута 1.962
дка, е в размер на 841 лева, Комисията е постановила акта си при нарушение на
материалното право, тъй като определената стойност не съответства на
действителната пазарна цена.
Горното налага изменение на решението в обжалваната му
част и увеличаване на определеното обезщетение от 841 лева
на 3752 лева.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и
направени по делото разноски, от които: 10.00 лв. внесена държавна такса, 150.00
лв. депозит за вещо лице (съгласно посоченото в списъка за направените разноски)
и 184.00 лв. допълнителен депозит за вещо лице, както и 500.00 лв. заплатено в
брой възнаграждение за един адвокат.
Предвид направеното от процесуалния представител на
ответника възражение по отношение на разноските, следва да се посочи, че съдът намира
същото за неоснователно. Заплатеният адвокатски хонорар е по – нисък от
минимално определения в приложимата Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за този вид дела, съгласно разпоредбите
на чл.8, ал.2, т.1 от същата наредба, в действащата към сключване на договора
редакция, според която възнаграждението за дела с предмет ЗУТ възлиза на 600.00
лева и съдът не разполага с възможност да намаля същия под праговете,
определени в същата наредба, но същият не е и прекомерен с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото.
Освен това, във връзка с твърденията, че размерът на
адвокатския хонорар не е доказан да е платен, следва да се посочи, че съгласно
Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка.
В случая от представения по делото Договор за правна
защита и съдействие от 12.05.2020г. се установява, че е направено вписване за
направено плащане в брой на възнаграждение в размер на 500 лева, като е
отбелязано, че договора има характер на разписка по така платената сума.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община
Хасково, взето по точка 2 от Протокол №32/05.09.2018 г., в частта му на т.35,
касаеща поземлен имот № 56.17 в землището на с. Конуш, общ.Хасково, с площ на
сервитута 1.962 дка като
УВЕЛИЧАВА определената за този имот стойност на обезщетение
от 841 лева на 3752 лева (три
хиляди седемстотин петдесет и два) лева.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на С.П.Б. ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на
844 (осемстотин четиридесет и четири) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: