Решение по дело №196/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 49
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 3 юли 2021 г.)
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20214310200196
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Ловеч , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200196 по описа за 2021 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия Г, № 0026959 на ОД на МВР Ловеч е наложено на
„Д.“ ЕООД –с.Б., област Г., представлявано от управителя Д. Анг. Бл., административно
наказание на основание чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ – имуществена
санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Недоволни от електронния фиш останали от дружеството, които чрез адвокат
Н.Николова – Генова са го обжалвали. В жалбата се навеждат доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш. Изхождайки от
вменената като нарушена разпоредба на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ изтъква, че за нарушението е
следвало да бъде съставен АУАН и съответно издадено НП, тъй като санкционирането по
този ред е допустимо само в случаите по чл.638, ал.4 и ал.6 от КЗ.
На следващо място, като друго допуснато съществено процесуално нарушение в
жалбата се сочи липсата на реквизит на електронния фиш по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно
: описание на нарушението. Изтъква, че в обжалвания ЕФ липсва такова, както от
фактическа, така и от правна страна, с което съществено е било ограничено правото на
защита на наказаното лице.
1
В жалбата са изтъкнати и доводи по същество на случая, като се твърди, че
констатациите за липса на сключена задължителна застраховка ГО са неверни и не
отговарящи на действителното положение към датата на заснемане на автомобила от АТСС.
Сочи, че към този момент за въпросния товарен автомобил е имало сключена валидна
застраховка ГО при ДЗИ.
Моли обжалваният ЕФ да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразен и се
присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски.
В съдебното заседание, редовно призовани, дружеството-жалбоподател се
представлява от Н.Николова–Генова, която поддържа жалбата с наведените в нея
възражения и пледира за отмяна на електронния фиш. Изтъква доводи в този смисъл.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. Единствено в съпроводителното писмо са навели възражение за
прекомерност на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, в случай, че жалбата бъде уважена и се
присъдят разноски на жалбоподателя.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 04.02.2021 г. в 18:21:14 часа, на първокласен път І-4, при км 23+383, в землището
на с.С., област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се със
скорост от 79 км/ч МПС. На контролирания от системата участък от пътя било въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, на какъвто скоростен лимит била
настроена и системата, видно от вещественото доказателство – разпечатка от видеоклип №
11743С0/0142494 /л.13/.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип №
11743С0/0142494 /л.13/ установили, че засечената в 18:21:14 часа на 04.02.2021 г. скорост от
79 км/час била от товарен автомобил „Д.Д.” с рег.№ ** **** **
След справка в централната база данни на КАТ /л.19/ било установено, че собственик
2
на автомобила е „Д.“ ЕООД, със седалище в с.Б., община С., област Г..
Въз основа на така заснетото от АТС, на 05.02.2021 г. /справка на л.14 от делото/ бил
издаден електронен фиш серия Г, № 0026959 /л.12/ срещу „Д.“ ЕООД - с.Б., област Г.,
представлявано от Д. Анг. Бл., в качеството на собственик на автомобила. В
обстоятелствената част на фиша наказващият орган приел, че на 04.02.2021 г., в 18:21, на
първокласен път І-4, при км 23+383, в землището на с.С., област Ловеч, АТСС СПУКС ARH
CAM S1 било насочено в посока гр.С., снимало в посока гр.В. при максимално разрешена
скорост 60 км/ч, въведено с ПЗ В26 и приспаднат толеранс от 3 км или 3 %. Посочено е и, че
със въпросния автомобил марка „Д.Д.“ с рег.№ ** **** **е установено нарушение на
Кодекса за застраховането (КЗ), което нарушение било заснето с техническото
средство/система № 11743с0. Квалифицирал това като нарушение на разпоредбата на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и наложил на дружеството имуществена санкция на основание чл.638,
ал.1, т.2, във връзка с чл.638, ал.1, т.1, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ, в размер на 2000 лева.
От справката на л.14 от делото става ясно, че фиша е бил връчен на дружеството на
09.02.2021 година.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил
връчен на дружеството-жалбоподател и от пощенското клеймо върху плика, с който жалбата
е била изпратена до ОД на МВР Ловеч, то съдът приема, че същата е подадена в срока по
чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал.2, изр.2-ро от ЗАНН. Подадена е също
така от надлежна страна, доколкото именно „Д.“ ЕООД е посоченото като нарушител в
електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.
В обжалвания ЕФ обаче е налице непреодолимо противоречие между направеното
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, правната му
квалификация и приложената санкционна норма, и в този смисъл съдът изцяло споделя
наведените с жалбата доводи.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП описанието на нарушението
е задължителен реквизит от съдържанието на електронния фиш. В обсъжданият случай,
квалифицираното като нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ въобще не е
описано в обстоятелствената част на електронния фиш с неговите фактически и правни
белези. Посочено е само, че на 04.02.2021 г., в 18:21 часа, на участъка от първокласен път І-
4, с АТСС е установено нарушение на Кодекса за застраховането за товарен автомобил
„Д.Д.“ с рег.№ ** **** ** Другите посочени в обстоятелствената част елементи, а именно :
въведеното в пътния участък ограничение на скоростта на 60 км/ч с пътен знак В26 и
приспаднат толеранс от 3 км или 3 %, не касаят елементи от фактическия състав на
3
нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите е една от
задължителните застраховки, които българското застрахователно право предвижда – чл.461,
т.1 от КЗ. Същевременно, нормата на чл.483, ал.1 от КЗ посочва субектите, които имат това
законово задължение, т.е. тези, които трябва да сключат такава застраховка, като в т.1 са
собствениците на МПС - всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на Р България и не е било спряно от движение. Подобни обстоятелства обаче
няма отразени при словесното описание на нарушението в обстоятелствената част на
обжалвания ЕФ. Принципът на законоустановеността на административното наказание е
несъвместим с неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение,
доколкото има за последица прилагането на незаконни административни санкции.
Квалификацията на административното нарушение е подвеждането на фактическия състав
на нарушението (деянието с неговите фактически белези) под съответната нарушена
административнонаказателна норма. Предметът на доказване в настоящето производство е
очертан с описание на нарушението с неговите признаци от обективна и субективна страна,
съгласно съдържанието на ЕФ. И щом в последния не е формулиран фактически извод за
това, че дружеството-жалбоподател, като собственик на заснетия автомобил не е сключило
задължителната застраховка ГО, то следователно и такова обвинение не му е предявено,
респективно, няма как да се защити по него.
Ето защо, при така изложените съображения съдът приема, че при издаването на
обжалвания ЕФ е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на
надлежно и пълно описание на нарушението, с всичките му съставомерни фактически
признаци. На практика наказващият орган е приложил санкцията на правната норма (чл.638,
ал.1, т.2 от КЗ), но без преди това да е установил, че е била изпълнена нейната хипотеза.
Жалбоподателят е бил наказан за извършване на административно нарушение на конкретна
разпоредба от закона, но при изначална липса на твърдение за съставомерните признаци на
това нарушение.
Правото на защита на жалбоподателя е било изначално и неоправдано ограничено,
като той е бил поставен в положение да се защищава срещу неясно и вътрешно
противоречиво административно обвинение и без да е запознат с всички факти, които
наказващият орган е съобразявал при решаване въпроса за отговорността му. Още повече, че
към датата 04.02.2021 г., за товарния автомобил „Д.Д.“ с рег.№ ** **** **е имало сключена
валидна застраховка „гражданска отговорност“, видно от представената застрахователна
полица № BG/06/120003173456 /л.10/, издадена от ДЗИ. Същата е била сключена между
застрахователя и дружеството-жалбоподател на 13.11.2020 г., с начало на застрахователно
покритие 00:00 часа на 16.11.2020 г. и край 23:59 часа на 15.11.2021 година. Сумата по
застрахователната премия е била заплатена изцяло, т.е. не е била разсрочвана на вноски и
няма данни по някаква причина полицата да е била анулирана и невалидна към датата
04.02.2021 година.
4
Ето защо, поради тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваният ЕФ серия Г № 0026959, на ОД на МВР Ловеч е незаконосъобразно издаден и
като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на делото и с оглед направеното от дружеството-жалбоподател
искане, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде осъдена ОД на МВР Ловеч,
представлявана от директора, да заплати на „Д.“ ЕООД – с.Б., област Г., представлявано от
управителя Д. Анг. Бл. направените по делото разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение. Същото е в размер от 500 лева, съгласно представения договор
за правна защита и съдействие № 11/2021 г. от 15.02.2021 г. /л.23/ и следва да бъде
присъдено в пълния му размер, независимо от направеното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност по реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН. Същото не е прекомерно, като
се има предвид, че минималният адвокатски хонорар по подобен вид дела е в размер на 300
лева. Освен това е ангажиран процесуален представител – адвокат от съдебен район извън
този на РС Ловеч, който се явява и представлява жалбоподателя лично в съдебно заседание
и което предполага, че в изплатеното възнаграждение са включени и пътни разходи.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия Г, № 0026959 на ОД на
МВР Ловеч, с който на „Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Б., община С.,
област Г., ул.„************ ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Анг. Бл., му е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева, на
основание чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч, представлявана от директора, да заплати на „Д.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Б., община С., област Г., ул.„************
ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Анг. Бл. сумата 500 /петстотин/ лева,
представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
5


Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6