№ 1609
гр. Пловдив, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330201838 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 51059-S005735/ 08.07.2011г., издадено
от Заместник Териториален Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на
„ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ” АД на основание чл.355, ал.1 от Кодекса
на социалното осигуряване (КСО) е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева за нарушение за нарушение на чл.7 ал.3 от КСО.
С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни аргументи за
незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление и се моли за неговата
отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител оспорва
допустимостта и основателността на жалбата. В тази връзка моли да бъде оставена без
разглеждане. В хода по същество пледира за потвърждаването на обжалваното
Наказателно постановление. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ
на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна, че жалбата
е просрочена и НП е влязло в сила, доколкото било надлежно връчено по реда на чл.
58, ал.2 ЗАНН.
Действително върху обжалваното НП е отбелязано, с резолюция на зам. директор
на ТД на НАП Пловдив, че следва да се счита за надлежно връчено по реда на чл. 58,
ал. 2 ЗАНН от дата 25.04.2019 г., съответно е влязло в сила на 02.05.2019г.
От изричния текст на чл. 58, ал. 2 ЗАНН следва, че за да се счита НП за редовно
връчено по този ред е необходимо да са налице две предпоставки в кумулативна
даденост: деецът да не е намерен на посочения по преписката адрес и новият му адрес
да не е известен.
От систематичното тълкуване на двете изисквания следва, че за да е налице първата
предпоставка не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на известния по
делото адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило връзката си с него.
1
Практиката е установила правилото, че за да се докаже това обстоятелство по
несъмнен начин е необходимо връчителят да е посетил адреса, неколкократно, но не
по-малко от два пъти и то в различно време.
В този изричен смисъл - Определение № 1376 от 21.09.2021 г. по к. ч. адм. н. д. №
2438 / 2021 г. на XXII състав на АС - Пловдив, Определение № 66 от 11.01.2019 г. по к.
ч. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на XXI състав на АС - Пловдив и др.
По мнение на настоящата съдебна инстанция и предвид събраните по делото
писмени доказателства тези условия не са налице. Съображенията в тази насока са
следните:
От приложения по преписката протокол за извършена проверка, Серия АА №
0051283, № 3699/ 12.10.2011г. се установява, че регистрираният адрес на
жалбоподателя е посетен еднократно на 12.10.2011г. в 10:45 часа, като е установено, че
към този момент обектът не работи, няма портиер или друг служител, който да получи
НП, като на входната врата е поставен катинар. Отбелязано е, че проверката е
завършила в 11:45 ч.
Очевидно е, че тези данни по никакъв начин не са достатъчни, за да се обуслови
извод, че деецът трайно е прекъснал връзката си с известния по преписката и вписан в
търговския регистър адрес.
От представените по преписката доказателства, не се установява да са налице
предпоставките на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, поради което изцяло незаконосъобразно се явява
вписването, направено осем години по-късно, че НП следва да се счита връчено и то от
дата 25.04.2019г.
Това, което наказващият орган е могъл да стори, след като цели осем години е
бездействал да връчи НП, преди датата 25.04.2019 г. да направи поне един последен
опит да се връчи НП присъствено, за да се провери дали след изминалия период от
осем години адресатът пребивава на адреса или не. Това не е сторено.
Не се споделя и възражението на въззиваемата страна, че видно от искане Вх. №
С220016- 000-0074104 за погасяване на публични вземания и разпореждане изх. №
С220016-137-0002448/ 28.02.2022г. обжалваното НП било станало „известно“ на
жалбоподателя най-късно на 18.02.2022 г. и оттогава следвало да се счита, че тече
срокът за обжалване.
Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, НП подлежат на обжалване в 14 - дневен срок от
„връчването“ им, а не от узнаването им. Посоченото законово разрешение е изцяло
логично и разбираемо, доколкото жалбоподателят би могъл успешно да упражни
правото си на жалба и защита, само ако разполага с текста на обжалвания санкционен
акт, като този ефект е непостижим, ако нарушителят е запознат само с номера на НП и
размера на наложената санкция, но не и с неговото съдържание, от което именно би
могъл да черпи аргументи за евентуално допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон.
Във връзка с гореизложеното следва да се съобрази трайната съдебна практика,
според която при преценка за срочност на жалбата:
- в тежест на административно наказващия орган е да установи при условията на
пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от
датата на надлежното му получаване, а не „узнаване“ от наказания субект започва да
тече срока за упражняване правото на жалба;
- при доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест на
жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона преклузивен срок за
обжалване на НП.
В конкретния случай, при липса на представени по преписката доказателства
от въззиваемата страна за редовно връчване на НП, срокът за обжалване на същото
изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и подлежи на
2
разглеждане по същество.
В аспект на горното внимание следва да се обърне и на представените с нарочна
писмена молба от страна на жалбоподателя писмени доказателства. От представения
Акт за дерегистрация на дружеството по ЗДДС от 01.08.2017 г. и обективираната в него
разписка, изпълнителният директор на дружеството - жалбоподател го е получил
лично, т.е. лично му е връчен на 09.08.2017 г. От представените Протокол за опис на
недвижим имот и Съобщение за извършване на опис се установява, че
представляващия дружеството жалбоподател е бил намерен и лично са му връчени по
надлежния ред съответно на 06.02.2012 г. и 01.02.2012 г.
Изложеното води до извод, че при полагане на дължимата грижа за надлежно
връчване на обжалваното НП от страна на приходната регистрация, това е можело да
бъде сторено, при това лично на представляващия наказания субект.
По отношение За формирането на извод в обратна насока не могат да съдействат
и представените от въззиваемата страна писмени доказателства с нарочна молба /л. 22 -
л. 37 от съд. дело/, както следва:
Удостоверение от Община Брезово, че не съществува административен адрес гр.
Брезово, „Зелениковско шосе“ № 1 – същото не е относимо тъй като се отнася за
2022 г. на следващо място противоречи на писмено доказателство Протокол за
опис на недвижим имот от ТД на НАП Пловдив, където подробно е описано къде
се намира недвижимият имот от 36 декара и то през 2012 г., а и от разпита в хода
на съдебното следствие става ясно, че такъв адрес има, посетен от
актосъставителя и там е била извършена проверката.
Пощенски плик съдържащ покана СБ03-3580-1/21.07.2011 г. върнат с отбелязване
че не съществува адрес „Зелениковско шосе“ № 1 – неотносимо към процедурата
по чл. 58, ал.2 от НП, тъй като е по съвсем друго производство и не може да
санира липсата на посещения или положените минимални усилия за 9 години от
административнонаказаващия орган.
пощенска пратка от 10.01.2022 г. до „Винарска Изба Брезово-България“ АД на
адрес град Пловдив, ул. „Поп Тачо“ № 2, върната като непотърсена – неотносима
към процедурата по чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, тъй като е направено след
констатацията, че е редовно връчено НП и на неотносим адрес;
копие на плик от изпратено съобщение с печат на пощенския оператор 06.01.2020
г. и разписка за изпращането на писмо от 05.12.2019 г. с отбелязване
„непотърсен“ - неотносима към процедурата по чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, тъй като е
направено след констатацията, че е редовно връчено НП и на неотносим адрес;
пощенска пратка от 08.11.2019 до „Винарска Изба Брезово-България“ АД на
адрес град Пловдив, ул. „Поп Тачо“ № 2, върната като непотърсена - неотносима
към процедурата по чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, тъй като е направено след
констатацията, че е редовно връчено НП и по друго производство и на неотносим
адрес;
- пощенска пратка от 20.11.2019 до „Винарска Изба Брезово-България“ АД на адрес
град Пловдив, ул. „Поп Тачо“ № 2, върната като непотърсена - неотносима към
процедурата по чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, тъй като е направено след констатацията, че е
редовно връчено НП и по друго производство и на неотносим адрес;
протокол от 18.02.2021г. за посещение на адрес гр.Пловдив, ул. „Поп Тачо“ № 2 -
неотносима към процедурата по чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, тъй като е направено след
констатацията, че е редовно връчено НП и по друго производство и на неотносим
адрес ;
3
протокол от 26.02.2021г. за посещение на адрес гр.Пловдив, ул. „Поп Тачо“ № 2 -
неотносима към процедурата по чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, тъй като е направено след
констатацията, че е редовно връчено НП;
След 11.03.2011 г., в Търговския регистър е вписан нов адрес на управление, град
Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ № 1. Съгласно чл. 9 от ЗТРРЮЛНС обявените в
търговски регистър обстоятелства се считат за известни на всички граждани и
институции от момента на вписването им. Че вписването на нов адрес на управление
всъщност е известно на наказващия орган е изрично отбелязано и в НП. Нещо повече
от приложените по преписката документи, изходящи от въззиваемата страна, се
установява, че адресът в гр. Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ № 1 е бил третиран от
НАП и като такъв по смисъла на чл. 8 от ДОПК.
Поради горните съображения съдът прие жалбата за допустима, а разгледана по
същество същата е основателна по следните съображения.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
Винарска изба Брезово-България АД имало качество на дружество- осигурител
като имало назначени 35 лица по трудов договор. На 29.06.2010 г., дружеството
начислило възнагражденията на работниците си за месец май 2010, но не били
изплатени и дължимите осигурителни вноски за фондовете на ДОО в размер на 2340,70
лв. до 30.06.2010 г.
Нарушението било установено на 12.10.2010 г. при представяне на справки
образец КД 127 и Кд 128 .
Констатациите от проверката били обективирани в Протокол за извършена
проверка сер.АА 0061374/08.10.2010 г.
Въз основа на направените констатации бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение сер.АА S005735/11.01.2011 г., а въз основа на него и
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните
по делото устни и писмени доказателства - показания на разпитания в качеството на
свидетел актосъставител С. С. П., Протокол за извършена проверка сер.АА
0061374/08.10.2010 г., становище от И. А., протокол за извършена проверка №
0051283/12.10.2011 г. за връчване на НП, справка за възнагражденията които се дължат
от осигурителни вноски, справка за лицата работещи по трудови правоотношения в
осигурителя, справка за задълженията, банкови извлечения, справка за актуалните
трудови договори, справка за задълженията на осигурителя по Декларация обр. 6
декларации от лица, работещи по трудово, искане от винарска изба Брезово за
погасяване по давност на задълженията, Разпореждане за отказ, заверено копие на
Заповед ЗЦУ- ОПР- 17/17.05.2018 г.
Показанията на разпитания свидетел са в съответствие със събраните писмени
доказателства, същите съдът кредитира като логични, обективни и непротиворечащи
на събрания доказателствен материал.
Така описаната фактическа обстановка не се оспорва и от самия жалбоподател.
По спазването на процедурата:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха
нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени и да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове или да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
4
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
От правна страна съдът намира следното:
Предвид събраните по делото доказателства съдът прие, че правилно
административно наказващия орган и приложил материалния закон за действително
установено нарушение на чл. 7, ал. 3 от КСО в редакцията относима към 2011 г. (от
01.01.2010 г.): когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са
начислени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 и 2 до края на месеца,
следващ месеца, през който е положен трудът.
Правилно е приложен материалният закон и съответната на нарушението
санкционна разпоредба.
Съдът намира направеното възражение за изтекла давност за основателно.
Производството по делото е образувано по повод АУАН S005735 , издаден на
11.01.2011г., НП е издадено на 08.07.2011 г. Бил направен опит да се връчи същото, на
12.10.2011 г. след което повече от осем години административнонаказващия орган
напълно неоснователно бездейства, докато през 2019 г. бива съставено становище от
юрисконсулт и неизвестно лице отбелязва върху наказателното постановление, че
същото било връчено по реда на чл. 58 ЗАНН на 25.04.2019 г.
Предвид нередовността на връчването на НП, то същото не е влязло в сила.
Същевременно съобразно трайната съдебна практика в административно
наказателния процес намират приложение правилата на давността, която бива два
вида:
- преследвателна давност, уредена в чл. 34 ЗАНН и чл. 80 и 81 НК, която
ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния
компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната, респективно
административно наказателната отговорност на дадено лице.
Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено
престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 НК и тече до реализиране на
наказателната/ административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила
акт. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност - чл. 81, ал. 2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/
административно- наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването
на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 НК.
- изпълнителка давност, уредена в чл. 82 НК и чл. 82 ЗАНН, която ограничава във
времево отношение правомощията на държавата да изпълни едно вече наложено с
влязъл в сила акт наказание, като приложното поле на същата обхваща периода след
влизане в сила на НП, до окончателното изпълнение на наложеното наказание.
В случая предвид изводите за липса на влязло в сила НП и за все още висящ
административно-наказателен процес, меродавни са нормите касателно
преследвателната давност.
Тук следва да се съобразят и постановките на Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, според които сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни,
като проявна форма на преследвателната давност, като в административно
наказателния процес намира субсидиарно приложение абсолютната преследвателна
давност от 4 години и шест месеца. Същата тече от довършване на деянието
30.06.2011 г. до влизане в сила на НП.
В процесния случай, нарушението се твърди да е извършено на 30.04.2010 г. Към
датата на издаване на АУАН и НП, предвидените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове не
са били изтекли, поради което стриктно погледнато упражняването на властническите
правомощия на приходната администрация към този момент се явява законосъобразно.
Бездействието да се връчи НП в продължение на осем години е довело до изтичане
5
на абсолютната преследвателна давност през декември 2015 г. И към настоящия
момент, както вече се отбеляза НП не е влязло в сила.
Съгласно задължителните указания на ППВС № 10 от 28.09.1973г. по н. д. №
9/1973г. съдилищата са длъжни да следят служебно за изтичане на давностните срокове
в административно наказателния процес.
Съгласно чл. 63, ал. 6 ЗАНН съдът, независимо от материалната
законосъобразност на НП, го отменя и прекратява административно- наказателното
производство, в случаите предвидени в закон, един от които е изтичане на
преследвателната давност по чл. 34 ЗАНН.
Трайната практика на ВКС, приема че в случай на вече издаден първоинстанционен
санкционен правораздавателен акт (тази роля в процесния случай изпълнява НП), ако
основанията за прекратяване на наказателното производство настъпят пред въззивната
инстанция (в случая тази роля се изпълнява от районния съд) или пред касационната
инстанция, те се произнасят с Решение, доколкото вече издадения правораздавателен
акт не може да се отмени с Определение.
В този смисъл - Решение № 149/ 08.10.2020 г., н.д № 707/ 2020 г. на ВКС, Решение
№ 26/ 13.05.2019 г. по н.д. № 1239/2018 г. на ВКС, Решение № 209 / 27.12.2019 г. по
н.д. № 614/2019 г. на ВКС.
Изтичането на абсолютната давност се явява безусловна пречка пред
продължаващата висящност на административно наказателния процес, поради което
НП следва да се отмени и административно-наказателното производство да се
прекрати, без за съда да съществува възможност да разгледа материално-правния спор
по същество.
По разноските
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН жалбоподателят
би имал право на разноски. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са
представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се
присъждат.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 51059-S005735/ 08.07.2011г., издадено
от Заместник Териториален Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на
„ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ” АД на основание чл.355, ал.1 от Кодекса
на социалното осигуряване (КСО) е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева за нарушение за нарушение на чл.7 ал.3 от КСО.
ПРЕКРАТЯВА АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНОТО
ПРОИЗВОДСТВО срещу „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК
*********, за вмененото нарушение по чл. 40, ал.1, т.1, б. „В“, вр. чл. 104, ал. 1 от
Закон за здравното осигуряване, вменено с АУАН № S005735/ 11.01.2011 г. и НП №
51059-S005735/ 08.07.2011г.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7