№ 185
гр. Перник, 06.11.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание,
проведено на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 128 по описа на АС – Перник за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 197, ал. 2, изр. второ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),
чл. 156 и сл. от ДОПК във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с § 2 от Допълнителните
разпоредби на ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.В.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството ѝ на ***“, ЕИК: ***, седалище
и адрес на управление гр. Перник, ***, чрез пълномощника ѝ адвокат К.П. ***,
срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх. № С180022-022-0015408
от 16.03.2018 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТДНАП – София,
мълчаливо потвърдено от директора на Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите (ТДНАП – София) в хипотезата на чл. 197, ал. 2, изр. второ
от ДОПК, с което на Д.В.М., в качеството ѝ на ***“, ЕИК: ***, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „***
БАНК“, BIC ***, за сумата от 5 352.37 лв., в това число лихва – 1 520.44 лв., и
главница – 3 831.93 лв.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност
на ПНОМ като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Жалбоподателят счита, че в постановлението не са изложени мотиви за издаването
му по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК, тъй като не се съдържат
фактическите основания, мотивирали административния орган – не са посочени вида
и размерите на притежаваното от длъжника имущество, включително наличието на
евентуално извършвани отчуждителни сделки от задълженото лице, което би
затруднило събирането на публичните вземания поради недостатъчно имущество,
гарантиращо безпрепятственото им погасяване; от съдържанието на постановлението
не могат да се извлекат конкретни доводи за извършена преценка за евентуално
затруднено събиране на задълженията, направена на база размера на задълженията
на жалбоподателя чрез изследване на въпроса за наличното имущество, включително
наличието на тежести върху това имущество. Твърди, че ***“, ЕИК: ***, към дата
16.03.2018 г. няма открита банкова сметка *** „*** БАНК“, поради което счита,
че не може да бъде наложен запор върху банкова сметка, ***. Иска от съда да
отмени оспорения акт. Претендира присъждане на съдебни разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адвокат К.П. ***, който поддържа жалбата по изложените в същата
съображения. Иска от съда да отмени постановлението за налагане на
обезпечителни мерки. Претендира присъждане на разноски, като прилага списък (л.
84) по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът, директор на ТДНАП – София, редовно призован, не се явява, представлява се от
юрисконсулт К. К., негов пълномощник. Счита жалбата за неоснователна, пледира компетентност
на издателя на акта, формална, процесуална и материална законосъобразност на
издаденото постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, представя списък (л. 93) по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатското възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно, че срещу жалбоподателя Д.В.М., в качеството ѝ
на собственик на ***“, ЕИК: ***, е образувано изпълнително дело №
*********/2017 г. по описа на ТДНАП – София, за неплатени публични вземания.
На 01.06.2017 г. на лицето е изпратено съобщение за доброволно изпълнение изх. №
С170022-048-0103268/01.06.2017 г. (л. 31), с уведомление за образуваното изпълнително
дело и размера на задължението, ведно с начислените лихви към 01.06.2017 г. - в
общ размер на 5 045.79 лв., от които 3 831.93 лв. главница и 1 213.86 лв.
лихви.
С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С180022-022-0015408 от 16.03.2018 г.,
старши публичен изпълнител при ТДНАП – София, на основание чл. 200 от ДОПК и чл.
202, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК, налага запор върху
налични и постъпващи суми в по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в „*** БАНК“, BIC ***, за сумата от 5
352.37 лв., в това число главница 3 831.93 лв. и лихва 1 520.44 лв. Посочено е
в постановлението, че запорът следва да се счита наложен и върху налични и
постъпващи суми в по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, по които титуляр е ***“, ЕИК: ***. Постановлението е обосновано
от фактическа страна с вземането от страна на публичния изпълнител „предвид, че
ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане“ по
цитираното по-горе изпълнително дело.
Запорът е връчен по електронен път на 16.03.2023 г. на адрес
на електронна поща: Zapori@procreditbank.bg, (л. 37), на запорно съобщение изх. № С180022-022-0015408/16.03.2018 г. на публичен изпълнител при ТДНАП – София,
адресирано до „*** БАНК“, в което се посочва, че запорът следва да се счита
наложен върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени сметки в трезори, включително съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, по които титуляр е ***“, ЕИК: ***.
В отговор посредством електронно писмо, изпратен на
същата дата – 16.03.2018 г. от адрес на електронна поща: Zapori@procreditbank.bg, получаването на запорното съобщение е потвърдено, като е
посочено: „Посоченото лице не е клиент на банката“. (л. 37).
Постановлението за
налагане на обезпечителни мерки е връчено на Д.В.М. на 05.10.2022 г. по
електронен път на адрес на електронна поща dsj_stydiozakrasota2019@abv.bg
(л. 7).
С жалба вх. № 94-Д-650/13.10.2022 г. при ТДНАП – София
(л. 10), изпратена чрез куриерска фирма на 12.10.2022 г. (л. 8), Д.М., чрез адвокат
К.П. ***, оспорва ПНОМ пред директора на ТДНАП – София.
С писмо изх. № 94-Д-650#1 от
20.10.2022 г. (л. 57), директорът на ТДНАП – София, дава указания на Д.М. за
отстраняване на нередовности във връзка с така депозираната чрез пълномощник
жалба поради неприложено към същата пълномощно, в 7-дневен срок от получаване
на уведомлението. Липсват доказателства относно дата на връчване на посоченото
писмо, като такива не се представиха включително към момента на обявяване на
настоящото дело за решаване.
С молба вх. № 94-Д-143/16.03.2023 г. (л. 60) до директора
на ТДНАП – София, Д.М. прилага пълномощно за представителната власт на адвокат К.П.
***, да депозира жалба от името на длъжника по изпълнителното дело (л. 60).
Към момента на приключване на съдебното дирене по
настоящото дело – 19.10.2023 г., няма данни, нито се представят доказателства
за прекратяване на производството по реда на чл. 147, ал. 2 от ДОПК, или за
произнасяне на директора на ТДНАП – София, по жалбата на Д.М. срещу ПНОМ
с изх. № С1800-22-0015408 от 16.03.2018 г., издадено от
старши публичен изпълнител при ТДНАП – София.
По делото е приобщено като доказателство писмо на ответника,
вх. рег. № 1502 от 26.05.2023г., в което същият изразява становище, че в случая
е налице хипотезата на мълчаливо потвърждаване на ПНОМ с изх. № С1800-22-0015408
от 16.03.2018 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТДНАП – София.
Като доказателство по делото е приобщен още отговор от
29.09.2023 г. на „*** БАНК“ (л. 91 и л. 92), отразен с мокър печат „не е клиент
на банката“ върху искане от адвокат К.П., депозирано пред банката въз основа на
издадено му съдебно удостоверение (л. 88).
При така установената фактическа обстановка, като обсъди
доводите и възраженията на страните и след извършена проверка по реда на чл.
160, ал. 2 от във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК, респективно чл. 168, ал. 1 от АПК
във вр. с чл. 146 от АПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК, на постановлението на
публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки, мълчаливо потвърдено
от директора на ТДНАП – София, съдът
формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен
срок по чл. 197, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 197, ал. 1 от ДОПК, след
иницииране на задължителния административен контрол по реда на чл. 197, ал. 1
от ДОПК, в хипотеза на непроизнасяне на компетентния по-горестоящ
административен орган в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК, т.е. потвърждаване на
ПНОМ, от адресат на подлежащ на съдебен контрол и неблагоприятен за него
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваното ПНОМ е издадено от материално и териториално
компетентен орган – публичен изпълнител (чл. 200 във вр. с чл. 167, ал. 1 от ДОПК) в структурата на ТДНАП – София, която е компетентната териториална
дирекция по постоянния адрес, в случая гр. Перник, на физическите лица, включително
ЕТ (чл. 8, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 7, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 5, ал. 5,
т. 5 от ЗНАП и Приложение № 2 към чл. 40 от Устройствен правилник на НАП).
Съответно ПНОМ е потвърдено мълчаливо от компетентния да се произнесе с изричен
акт по повод жалба срещу същото орган – директора на ТДНАП – София (чл. 197,
ал. 1 във вр. с ал. 2, изр. второ от ДОПК). Не е налице основание за отмяна в
хипотезата на чл. 146, т. 1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Обжалваното ПНОМ е издадено в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма, като съдържа
изискваните от цитираната норма задължителни реквизити по чл. 196, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 – 9 от ДОПК,
включително правните основания за издаването му съгласно чл. 196, ал. 1, т. 3
от ДОПК, но не съдържа фактически такива. Съгласно чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК
в постановлението следва да бъдат посочени и фактическите основания за
издаването му. В обжалваното ПНОМ, потвърдено мълчаливо от директора на ТДНАП –
София, изцяло липсват мотивите, обосновали от фактическа страна налагането на процесната
обезпечителна мярка.
Съгласно чл. 195, ал. 2 от ДОПК, обезпечение се извършва,
когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни значително събирането на
публичното задължение. В тежест на административния орган е да установи
наличието на конкретно такива фактически основания за необходимостта от
налагането на обезпечителната мярка. Т.е. необходимостта от налагането на
такава мярка следва да е обоснована от органа свързано с преследвана от закона
цел във всеки конкретен случай, въз основа на извършена преценка дали
действително ще се затрудни или ще бъде невъзможно събирането на публичните
вземания. В ПНОМ и документите по преписката липсва какъвто и да било анализ,
въз основа на който да се приеме, че е застрашено удовлетворяването на
публичния кредитор.
В тази връзка голословното цитиране на съдържанието на
посочената разпоредба, каквото на практика почти е сторено в процесното ПНОМ,
не представлява фактическо основание за налагане на съответното обезпечение. Нуждата
да се обезпечи изпълнението на конкретно публично вземане следва да бъде
доказана и обоснована с конкретни факти и обстоятелства. Посоченото бланкетно от
публичния изпълнител в постановлението, че е взето предвид, че ще се затрудни
събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнителното дело
не дава яснота, кои именно действия на задължения субект или обективни
обстоятелства обосновават този извод. В ПНОМ липсва какъвто и да е било анализ,
за да се приеме, че е застрашено удовлетворяването на публичния кредитор.
Мотиви в тази посока не се съдържат и в документите, съставляващи преписката по
издаването на оспорвания административен акт. Преписката също не съдържа данни, че публичният
изпълнител е извършил преценка дали действително ще бъде затруднено събирането
на публичните вземания. Изводът, че ще
се затрудни събирането на публичното вземане следва да е конкретно и ясно
мотивиран, съответно следва да бъде направен и извод или до такъв да може да се
достигне, че именно наложената обезпечителна мярка е подходяща и съответна на
обезпечителната нужда. Обезпечителната мярка, представляваща едновременно
защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане,
следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на
обезпечителна мярка следва да се вземе предвид както обезпечителната нужда за
налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не
следва прекомерно да го обременява (арг. от чл. 6 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК).
Липсата на мотиви относно необходимостта от налагане на
процесната обезпечителна мярка съставлява както формално нарушение на
изискването на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК, така и поставя в невъзможност
адресата на мярката да разбере волята на административния орган, за да може
адекватно да организира защитата си, което е съществено процесуално нарушение.
Препятства и съда при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност. От
друга страна липсата на доказателства, че събирането на безспорно установеното
и изискуемо публично вземане ще се затрудни или ще бъде невъзможно без налагане
именно на процесната обезпечителна мярка, води на извод и за недоказаност, че материалноправните
предпоставки за налагане на запора, установени в чл. 195, ал. 2 от ДОПК са били
налице.
В този смисъл липсата на мотиви в оспореното ПНОМ
съставлява основание за отмяна на оспорения административен акт по чл. 160, ал.
2 от ДОПК, респективно чл. 146, т. 2 във вр. с т. 3 и т. 4 от АПК, във вр. с §
2 от ДР на ДОПК.
На следващо място и
за пълнота, въпреки, че съществуването на вземането към трето лице не е
част от фактическия състав по налагането на запора, същият като вид
обезпечителна мярка се налага при наличие на материалноправните предпоставки по
чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. В тази връзка, по арг. от мотивите към въпрос 5
на Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., от значение за това, дали запорът може да
доведе до предвидените в закона последици, включително да послужи за
удовлетворяване на вземането на държавата, както и да обоснове правния ефект на
спиране на давността, по смисъла на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, следва наложената
обезпечителна мярка да е върху вземания на жалбоподателя към банка, които съществуват.
Нито по административната преписка, нито в хода на настоящото съдебно
производство са приобщени доказателства за наличие на такива. Напротив, видно ,
както от съдържанието на електронното писмо, изпратено до публичния изпълнител
от „*** БАНК“ в отговор на изпратеното на 16.03.2018 г. запорно съобщение (л.
37), така и от отговор от 29.09.2023 г. от „*** БАНК“ (л. 91, л. 92), че посоченото
в запорното съобщение лице не е клиент на банката, нито към момента на издаване
на ПНОМ, нито към дата 29.09.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 202, ал. 1 от ДОПК запорът върху вземания на длъжника
към банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като
запорът се смята за наложен от часа и деня на връчване на запорното съобщение
на банката. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и
вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени
за доверително управление от длъжника. От анализа на цитираната норма може да
са заключи, че с нея не се създава абстрактно правомощие на публичния
изпълнител, напротив – текстът на изречение първо визира „вземания на длъжника от банки“, което е определящо за правния ефект
на запорното съобщение. При липсата на
доказателства, че жалбоподателят има налични вземания към „*** БАНК“ – не са представени
доказателства, от които да е видно че задълженото лице има сметки и/или
депозити в банката и/или че разполага с вложени вещи в трезори, включително с
касети и суми, предоставени ѝ за доверително управление, изводите на съда са, че липсва вземане от
това трето лице, което да е предмет на обезпечителна мярка. Целта на
обезпечението е да се предотврати извършването на сделки и действия с
имуществото на задълженото лице, вследствие които събирането на публичните
задължения ще бъде затруднено или би било невъзможно. В конкретния случай
липсват вземания към „*** БАНК“, които да са възможен предмет на обезпечение
чрез извършване на запор. Наложена е обезпечителна мярка върху вземания към
трето лице, каквито не съществуват, за да послужат за обезпечение.
Което води на извод за липса на посоченото в ПНОМ правно
основание по чл. 202, ал. 1 от ДОПК за налагане на запора – върху вземания на длъжника от банки.
По изложените съображения оспореното постановление за
налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх. № С180022-022-0015408 от 16.03.2018 г., издадено от старши публичен изпълнител
при ТДНАП – София, мълчаливо потвърдено от директора на ТДНАП – София в
хипотезата на чл. 197, ал. 2, изр. второ от ДОПК, с което на Д.В.М. в
качеството ѝ на ***“, ЕИК: ***, е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в „*** БАНК“, BIC ***, за сумата от 5 352.37
лв., в това число лихва – 1 520.44 лв., и главница – 3 831.93 лв., следва да се
отмени като незаконосъобразно.
Относно разноските:
Основателна при този изход на спора е своевременната претенция
на оспорващия за присъждане на направените съдебни разноски.
Представени по настоящото дело са доказателства за:
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. – договор за правна
защита и съдействие от 12.04.2023 г. (л. 9), и за заплатена държавна такса в
размер на 50.00 лв. – преводно нареждане (л. 52, гръб). Във връзка с
направеното от страна на процесуалния представител на ответника възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат, съдът
счита същото за неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 161,
ал. 1, изр. първо във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, минималното възнаграждение е 1 000
лв., поради което претендираният размер е в рамките на така установения минимум.
Ответникът, на основание с чл. 161, ал. 1, изр. първо във
вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата
от 1 050.00 лв., представляващи доказани по делото сторени съдебни
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 във вр. с
ал. 2, във вр. с чл. 144, ал. 1 и чл. 197, ал. 2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180022-022-0015408 от 16.03.2018 г., издадено от старши публичен изпълнител
при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТДНАП) – София, потвърдено
от директора на ТДНАП – София, в хипотезата на чл. 197, ал. 2, изр. второ от ДОПК, с което на Д.В.М., в качеството ѝ на ***“, ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ***, е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в „*** БАНК“, BIC ***, за сумата от 5
352.37 лв. (пет хиляди триста петдесет и два лева и тридесет и седем стотинки),
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Териториална дирекция
на Национална агенция за приходите – София, с код по БУЛСТАТ *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Аксаков“ № 21, да
заплати на Д.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството ѝ на ***“,
ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ***, съдебни разноски в
размер на 1 050.00 лв. (хиляда и петдесет лева).
Решението, съгласно чл. 197, ал. 4 от ДОПК, не подлежи на
обжалване.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по
реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:/п/