О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
28.11. 2018
год., гр. Лом
Ломският
районен съд, ІІІ граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и осми ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 794 по
описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове от В.В.Р.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника, адв. В.Д.,***, срещу Ц.В.К., ЕГН **********,***, за установяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Иска се: да бъде уважен предявеният
положителен установителен иск за задължението на ответника към ищцата,
възникнало на осн. сключен Договор за аренда
на земеделски земи за стопански години: 2012/2013, 2013/2014, 2014/2015,
2015/2016 и 2016/2017 год., а с. Крива бара, обл. Монтана за стопанската 2015 –
2016 год., от ответника, за съсобствени с ищцата недвижими имоти, което към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /26.02.2018 год./, е в
следните размери: 1./ Главница от 3427,50 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението и
2./ мораторна лихва за забава – 787,83 лв., от 01.10.2013 год. до 21.02.2018
год.
Претендират се и разноски.
Искът е допустим – налице е интерес от
търсената с него защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК;
Процесуална легитимация на страните – искът е предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Решение № 378А/12.09.1995 год., по преписка № 1735/06.011992 год. на ПК
Вълчедръм,
2.
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена – 2 бр.,
3.
Скица на имот № 114030 в землището на гр. Вълчедръм, обл. Монтана,
4.
Удостоверение за наследници,
5.
Договор за наем на земеделска земя от 11.02.2013 год.,
6.
Талон за регистрация на договор за наем.
Доказателствени искания, направени от ищеца:
1./ да бъде приложено ч.гр.д. № 335/2018 год. на ЛРС.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез пълномощника, адв. Н. Кръстев,
МАК.
В отговора си ответникът оспорва исковете като
неоснователни.
Оспорва фактическите твърдения в исковата молба и в заявлението
за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.
Ответникът твърди, че няма парично задължение към ищцата,
произтичащо от договор за аренда, сключен с ПЛАМА АГРО ООД за имот № 114030, от
30,996 дка. Счита, че доколкото може да се направи извод от обстоятелствената
част на исковата молба, ищцата претендира от него суми, дължими на осн. чл. 30,
ал. 3 ЗС, но и такава претенция би се явила неоснователна, доколкото той би
трябвало да е сключил договора за аренда и да е получил дължимата арендна цена,
нода не я е разпределил между съсобствениците. А такъв факт не се установява от
представените доказателства.
Твърди, че няма и договорза аренда, сключен със ЗОРА –
АГРО ООД за процесния имот, по който на ответника да са изплащани исковите
суми.
Счита, че представените с исковата молба РКО са
неотносими, тъй като в тях е отразено, че ответникът е получавал суми по
договор за наем на земя, за имот от 25 дка.
Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
Ответникът не ангажира доказателства.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание
чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
На осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 157 от ГПК
следва да приеме и допусне приложените от страните писмени доказателства.
Следва да се приложи към настоящото производство ч.гр.д.
№ 335/2018 год. по описа на РС – Лом.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА исковата молба от В.В.Р.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника, адв. В.Д.,***, срещу Ц.В.К., ЕГН **********,***, за установяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата
молба:
1.
Решение № 378А/12.09.1995 год., по преписка № 1735/06.011992 год. на ПК
Вълчедръм,
2.
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена – 2 бр.,
3.
Скица на имот № 114030 в землището на гр. Вълчедръм, обл. Монтана,
4.
Удостоверение за наследници,
5.
Договор за наем на земеделска земя от 11.02.2013 год.,
6.
Талон за регистрация на договор за наем.
ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д. № 335/2018 г.,по описа на
РС – Лом.
ПРИЕМА писменият отговор на
ответника.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 17.12.2018
г. от 10,30 часа, за която дата да
бъдат призовани страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС.
ИЩЕЦЪТ посочва, че с ответника са съсобственици по наследство на
имот № 114030 в землището на гр. Вълчедръм, обл. Монтана.
Ищцата е подала заявление по чл. 410 ГПК и по ч.гр.д. № 335/2018
год. на ЛРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от длъжника, поради което и
за него има интерес да установи вземането си.
Твърди се, че съгласно ДОГОВОР ЗА АРЕНДА, сключен със
ЗОРА – АГРО ООД, арендаторът ежегодно е заплащал на ответника дължимите суми.
За това ответникът дължи на ищцата като съсобственик на имота, съответната на
дела й сума за всяка една от стопанските години.
Заплащаните от арендатора на ответника суми са както
следва:
-
1080 лв. за
стопанската 2012/2013 год.,
-
1350 лв. за
стопанската 2013/2014 год.,
-
1475 лв. за
стопанската 2014/2015 год.,
-
1475 лв. за
стопанската 2015/2016 год.,
-
1475 лв. за
стопанската 2016/2017 год.,
Или общо 6855,00 лв.
Твърди се, че от тази сума ответникът дължи на ищцата
3427,50 лв., която към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК не е
била изплатена въпреки многократните покани.
За това се претендира и мораторна лихва /лихва за забава/,
считано от падежа на всяко вземане.
Твърди се също, че след като придобил имотите, той
писмено уведомил ответника за промяната в собствеността, като уведомителното
писмо било получено от ответника с обратна разписка.
До настоящия момент няма извършено плащане.
Иска се: да бъде уважен предявеният
положителен установителен иск за задължението на ответника към ищцата,
възникнало на осн. сключен Договор за аренда
на земеделски земи за стопански години: 2012/2013, 2013/2014, 2014/2015,
2015/2016 и 2016/2017 год., а с. Крива бара, обл. Монтана за стопанската 2015 –
2016 год., от ответника, за съсобствени с ищцата недвижими имоти, което към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /26.02.2018 год./, е в
следните размери: 1./ Главница от 3427,50 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението и
2./ мораторна лихва за забава – 787,83 лв., от 01.10.2013 год. до 21.02.2018
год.
Претендират се и разноски.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез пълномощника, адв. Н. Кръстев,
МАК.
В отговора си ответникът оспорва исковете като
неоснователни.
Оспорва фактическите твърдения в исковата молба и в
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.
Ответникът твърди, че няма парично задължение към ищцата,
произтичащо от договор за аренда, сключен с ПЛАМА АГРО ООД за имот № 114030, от
30,996 дка. Счита, че доколкото може да се направи извод от обстоятелствената
част на исковата молба, ищцата претендира от него суми, дължими на осн. чл. 30,
ал. 3 ЗС, но и такава претенция би се явила неоснователна, доколкото той би
трябвало да е сключил договора за аренда и да е получил дължимата арендна цена,
нода не я е разпределил между съсобствениците. А такъв факт не се установява от
представените доказателства.
Твърди, че няма и договорза аренда, сключен със ЗОРА –
АГРО ООД за процесния имот, по който на ответника да са изплащани исковите
суми.
Счита, че представените с исковата молба РКО са
неотносими, тъй като в тях е отразено, че ответникът е получавал суми по
договор за наем на земя, за имот от 25 дка.
Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдяните
в нейна полза обстоятелства.
С оглед
въведените от ответника възражения, по делото не се спори само относно
твърдението, че процесният имот е съсобствен между страните. Всички
останали фактически твърдения са спорни.
В това производство ищецът
следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че съществува
съсобственост върху процесния недвижим имот, както и да установи, че са
реализирани ползи от съсобствения имот чрез отдаването му под наем и тези ползи /в случая
наемната цена/ са получени от ответника.
Предвид въведените от ответника възражения, ищцата не е
ангажирала доказателства за твърденията си, че за процесния съсобствен имот са
получени – на соченото от нея основание твърдяните суми и то именно от
ответника.
Ответникът следва да докаже възраженията си за
недължимост.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие зазапочване на медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239,ал.1,т.1,предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК. Препис от настоящото определение да бъде връчен на
страните за сведение и изпълнение.
На ищеца да се връчи и препис от отговора на ответника.
Р. СЪДИЯ: