МОТИВИ

         РП-Пазарджик е повдигнала обвинение срещу подс.Б. в това,че на 21.04.05г.при покупко-продажба на недвижим имот-апартамент №25,находящ се в гр.Пазарджик,ул.”Дунав”№7,с цел да набави за себе си имотна облага,чрез използване на неистински частни документи-нотариално заверени пълномощно с изх№ 64/01.02.05г.,декларация по чл.25 ал.6 ЗННД и декларация по чл.226 ал.1 ДПК,възбудил и поддържал заблуждение,че е пълномощник на М.К.Б.-съсобственик на имота,у А.И.Т.,с което му е причинил имотна вреда в големи размери-27500лв.-прест.по чл.210 ал.1т.5 вр.с чл.209 ал.1 НК.

         Прокурорът поддържа обвинението.

         Подсъдимият не дава обяснения и производството спрямо него се развива по реда на чл.269 ал.3 т.4б.а НПК,като определеният му служебен защитник прави искане за приложение на чл.66 НК.

         Съдът,след преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

         До момента подсъдимият не е осъждан.

         Подсъдимият и св.Б. били съпрузи.Двамата има жилище,намиращо се в гр.Пазарджик,ул.”Дунав”№ 7,ет.1,ап.25,придобито от тях по време на брака им.

         През 2000-та година св.Б. заминала на работа в Гърция,а подсъдимият останал да живее сам в апартамента им.Неговата дъщеря-св.В.,често гостувала на майка си в Гърция,като при едно от тези пътувания през 2005г.св.Б. й дала своята лична карта,за да може дъщеря й да започне да набира необходимите документи,за да може Б. да се пенсионира.При връщането си в България тя дала на баща си личната карта на Б.,за да може той да помага при събирането на документите.След като се сдобил с личната карта на жена си,подсъдимият решил да се възползва от това и да продаде семейното жилище.За тази цел,на 01.02.05г.той отишъл до кметството в с.Бошуля и там заверил в кметството пълномощно от името на Б.,с което тя го упълномощавала да я представлява пред нотариус за продажбата на собственото им жилище,както и заверил два броя декларации,съответно по чл.226 ал.1 ДПК и по чл.25 ал.6 ЗННД.Самото пълномощно и декларациите били заверени от св.Х.-кмет на селото,пред когото подсъдимият се явил с жена,която външно приличала на неговата съпруга.Пълномощното било с изх.№ 64/01.02.05г.

         На 21.04.05г.,чрез агенция за недвижими имоти,подсъдимият успял да продаде жилището на св.Т.,за сумата от 27500лв.,като сделката била изповядана от нотариус Д..Бил изготвен и съответния нотариален акт №198,том І,рег№ 2782,нот.д.№ 178/05г.В деня на сделката т. платил на подсъдимия сумата от 5500лв.,а останалата част от сумата в размер на 22000лв.,чрез ипотечен кредит,отпуснат на Т.,била преведена на подсъдимия на 27.04.05г.по банков път.

         През август 2006г.Б. се прибрала за кратко в България и разбрала за станалата сделка.Тя завела гр.д.№2366/06г.по описа на РС-пазарджик,срещу подсъдимия и св.Т.,като с решение от 21.02.08г.съдът приел по отношение на тях двамата,че пълномощното и декларациите са неистински документи,а покупко-продажбата на апартамента е недействителна.По жалба на Т. било образувано вгрд№405/08г.по описа на ОС-Пазарджик,като в срока на произнасяне на решението по него Б. и Т. постигнали споразумение,по силата на което Т. да плати на Б. сумата от 17000лв.,а тя от своя страна да се откаже от исковете.На 17.06.08г.Т. дал на В.,упълномощена от майка си за това,сумата от 8000лв.,и отделно двамата сключили договор за заем,съгласно който В. заемала сумата от 9000лв.на Т.,който пък се задължавал да я върне на две вноски,което и станало,като на 29.08.08г.той й дал сумата от 4000лв.,а след това на 20.11.08г.-още 5000лв.На 17.06.08г.постъпила молба от името на Б. за отказ от исковете и въз основа на това ОС-Пазарджик се произнесъл с определение,с което обезсилил решението на районния съд и прекратил производството по делото.

         Видно от изготвената почеркова експертиза,подписа на упълномощител в пълномощното и подписите от името на Б. в декларациите не са били положени от нея.

         Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели Т.,В.,Х.,както и от показанията на свидетелите  Т.,Б.,В. и К.,като те бяха прочетени на осн.чл.281 ал.1т.5 НПК,от изготвената по делото експертиза,от приложените по делото писмени доказателства,както и от споразумението за решаване на делото,с което св.Х. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.311 ал.1 НК.

         Съдът кредитира заключението на експерта,тъй като то е изготвено компетентно,с необходимите задълбочени познания и опит в съответната област на науката.

         Съдът кредитира показанията на свидетелите,тъй като те не са заинтересовани от изхода на делото,показанията им се допълват взаимно,депозирани са добросъвестно,подкрепят се от експертизата и от другите писмени доказателства.

         При така установената по един несъмнен начин фактическа обстановка,съдът намира,че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил съставомерните признаци на следното престъпление:

         на 21.04.05г.при покупко-продажба на недвижим имот-апартамент №25,находящ се в гр.Пазарджик,ул.”Дунав”№7,с цел да набави за себе си имотна облага,чрез използване на неистински частни документи-нотариално заверени пълномощно с изх№ 64/01.02.05г.,декларация по чл.25 ал.6 ЗННД и декларация по чл.226 ал.1 ДПК,възбудил и поддържал заблуждение,че е пълномощник на М.К.Б.-съсобственик на имота,у А.И.Т.,с което му е причинил имотна вреда в големи размери-27500лв.-прест.по чл.210 ал.1т.5 вр.с чл.209 ал.1 НК.

         От субективна страна престъплението е било извършено от него при пряк умисъл-деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

         С действията си подсъдимият е използвал неистински частни документи,посредством които всъщност е възбудил и поддържал заблуждението у пострадалия Т.,че има правото да продава недвижимия имот.Вследствие на така създадените у пострадалия неверни представи,той взел решение и извършил акт на имуществено разпореждане,с което предоставил на подсъдимия сумата от 27500лв.По този начин това имущество неоснователно е напуснало неговия патримониум и с това имущество подсъдимия неоснователно се е обогатил.Касае се до причинена на пострадалия имотна вреда в големи размери,тъй като сумата от 27500лв.надвишава установената за страната минимална работна заплата повече от 70 пъти.Както се вижда,с ПМС № 12/05г.утвърдената за страната минимална работна заплата е в размер на 150лв.

         При така посочената правна квалификация,като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 НК,както и като взе предвид обстоятелствата по чл.54 НК, съдът намери,че наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на смегчаващи отговорността обстоятелства.Като такива съдът приема чистото му съдебно минало,добрите му характеристични данни,дългия период от време,който е изминал от извършването на престъплението.Ето защо най-справедливо ще бъде да му се наложи наказание в размер на две години лишаване от свобода.

         Тъй като до момента подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,а размера на наложеното му наказание не надвишава три години,то за постигане на целите на наказанието и преди всичко с оглед на неговото поправяне съдът счете,че не се налага той да търпи ефективно това си наказание и да бъде откъсван от естествената си среда на живот,а ще следва,на осн.чл.66 НК да се отложи изпълнението на същото с изпитателен срок от 5 години,считано от влизането на присъдата в сила.Макар и да се касае до един значителен размер на причинената на пострадалия вреда,следва да се отчете обстоятелството,че от момента на довършване на престъплението до сега са изминали вече почти 7 години,един значителен срок,който от своя страна също следва да се има предвид не само относно размера на наложеното наказание,но и следва да се има предвид и относно начина на неговото изпълнение.Изминалия дълъг период от време не се дължи по вина на подсъдимия,поради което и засилването на наказателната репресия спрямо него с налагането на ефективно изтърпяване на наложеното му наказание би се явило необосновано,още повече,че от тогава и до настоящия момент същият няма никакви други провинения,а напротив-интегрирал се е в обществото .Затова и не следва да бъде откъсван от естествената си среда и от обществото,в което живее в момента,за да му бъде даден шанс да покаже с бъдещото си поведение,че си е взел поука,че се е поправил и превъзпитал към спазване на законността в страната.

         Причини за извършване на престъплението-ниска правна култура,стремеж към облагодетелстване по престъпен начин и незачитане на правовия ред в страната,с цел лично облагодетелстване.

         Граждански иск няма предявен.

         Подсъдимият следва да заплати по сметка на ПзРС сумата от 50лв.разноски по воденето на делото.

         По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                                  Районен съдия/