Решение по дело №41/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по постъпила жалба от Д. Х. Г., с която иска да бъде отменен мълчалив отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като оператор на лични данни, по депозираното от нея на 26.11.2024 г. искане за изтриване на личните и данни, които дружеството обработва във връзка с цедирано му нейно кредитно задължение, както и срещу формирания изричен отказ по искането за изтриване на лични данни, представен с административната преписка, като в нейна молба вх. №1256/19.03.2025 г. по описа на АС-Русе, се твърди, че той не е достигнал до знанието и преди завеждане на настоящото дело, обективиран в писмо с изх. № 03502/ 12.12.2024 г. и приложено към него становище от 12.12.2024 г.

В жалбата се твърди, че "ЕОС Матрикс" ЕООД обработва личните и данни във връзка с договор за цесия от 18.01.2016 г. , тъй като придобило от Юробанк България АД нейно просрочено кредитно задължение. В полза на първоначалния кредитор бил издаден изпълнителен лист и въз основа на него било образувано изп. д. № 480/2013 г. на ЧСИ Ц. Г. с рег. № 760, с район на действие Окръжен съд- Русе. През 2016 г. въз основа на договор за цесия като взискател е конституиран "ЕОС Матрикс" ЕООД. Изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, но въпреки това дружеството обработвало личните и данни и подавало ежемесечно информация до Централен кредитен регистър. Поддържа се, че в тази връзка жалбоподателката е поискала на основание чл. 17, § 1, б. "а" и б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. без ненужно забавяне да бъдат изтрити нейните лични данни както от системите на "ЕОС Матрикс" ЕООД, така и да бъде преустановено подаването на информация за нея в ЦКР. Поддържа се, че във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност следва да бъде изтрити личните и данни. Иска да бъде отменен като незаконосъобразен мълчаливия отказ на "ЕОС Матрикс" ЕООД по депозирано от жалбоподателя искане от 26.11.2024 г, както и формирания изричен отказ по искането за изтриване на лични данни, представен с административната преписка, като в молба вх. № 19.03.2025 г. по описа на АС-Русе, се твърди, че той не е достигнал до знанието и преди завеждане на настоящото дело, обективиран в писмо с изх. № 03502/ 12.12.2024 г. и приложено към него становище от 12.12.2024 г. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – "ЕОС Матрикс" ЕООД, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Според т.8 от Постановление № 4 от [интернет адрес] г. по гр. д. № 3/76 г., Пленум на ВС както и от чл.58, ал.3 от АПК, ако е подадена жалба срещу мълчаливия отказ, то тя следва да се приеме и да ѝ се даде ход като жалба срещу направения по-късно изричен отказ. Това правило обаче има отношение единствено към предмета на оспорването, а не към неговия срок. Последвалият изричен отказ не новира изтеклият преклузивен срок за оспорване на предхождащия го мълчалив отказ. Поради това срочността на жалбата, а оттам и нейната допустимост, следва да бъде преценявана спрямо датата на формирането на оспорения мълчалив отказ.

В конкретния случай жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Това е така, тъй като подаденото от жалбоподателката Възражение за изтекла погасителна давност и Искането за изтриване на личните данни е получено от ответника по жалбата на 26.11.2024 г. Отговорът му , обективиран в писмо с изх. № 03502/12.12.2024 г. и приложено към него становище от 12.12.2024 г. не са достигнали до нея.

Според чл. 149, ал. 1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Според чл. 149, ал. 2 от АПК, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. А съгласно чл. 57, ал. 1 от АПК, административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството.

Текстът на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД сочи, че при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. А съгласно чл. 12, § 3, изр. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15-22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането.Предвид посочената специална разпоредба на чл. 12, § 3, изр. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 спрямо общата разпоредба на чл. 57, ал. 1 от АПК, следва да се приема, че срокът за произнасяне на ответника по процесното искане на жалбоподателката изчита на 26.12.2024 г. Жалбата е подадена в срок на 27.01.2025 г. / 26.01.2025 г. е почивен ден/, предвид недостигане до знанието на жалбоподателката на отговор, обективиран в писмо с изх. № 03502/ 12.12.2024 г.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Не се спори по делото, а това обстоятелство се и установява от представените с преписката писмени доказателства, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., сключен между Юробанк България АД и "ЕОС Матрикс" ЕООД, ответното дружество е придобило вземането на Юробанк България АД по договор за потребителски кредит от 11.06.2008 г., с кредитополучател жалбоподателката. С Постановление от 28.08.2018 г. на ЧСИ Ц. Г. с рег. № 760, с район на действие Окръжен съд- Русе, изп. д. № 480/2013 г., с взискател "ЕОС Матрикс" ЕООД и длъжник - жалбоподателката тома изпълнително дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Не е спорно, че ответникът е подавал информация за вземанията си от жалбоподателката по чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър (ЦКР).

Жалбоподателката е оправила до "ЕОС Матрикс" ЕООД писмо, в което е направила възражение за изтекла погасителна давност и отправила искане за изтриване на личните и данни, получено от него по жалбата на 26.11.2024 г. В него е посочено през 2016 г. въз основа на договор за цесия като взискател е конституиран "ЕОС Матрикс" ЕООД. Изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Изрично е заявила, че няма да заплати това вземане, тъй като било погасено по давност. Поискала на основание чл. 17, § 1, б. "а" и б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. незабавно да бъдат изтрити нейните лични данни както от системите на "ЕОС Матрикс" ЕООД, така и да бъде преустановено подаването на информация за нея в ЦКР.

В писмо с изх. № 03502/12.12.2024 г. от "ЕОС Матрикс" ЕООД /недостигнало до жалбоподателката/, е посочено, че тя има неизплатено задължение към дружеството по договора за банков кредит от 11.06.2008 г., вземането по който е придобито от "ЕОС Матрикс" ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., считано от която дата то се явява кредитор по задължението, поради което в качеството си на финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции на основание чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за Централния кредитен регистър има задължението да предоставя на ЦКР информация за кредитната задлъжнялост на всички свои клиенти до окончателното погасяване на задълженията им. В приложеното към него Становище от 12.12.2024 г., подписано от длъжностното лице по защита на личните данни, определено от администратора на лични данни "Еос Матрикс" ЕООД, е отказано заличаване на подадената от дружеството информация към ЦКР, като са изложени мотиви, че по отношение на искането за упражняване на право по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 то не може да бъде уважено, тъй като обработването на личните данни на жалбоподателката продължава да е необходимо за целите, за които те са били събрани, а именно за управление и събиране на вземането до неговото погасяване, като в допълнение на това за администратора на лични данни е налице и нормативно задължение да подава същите в ЦКР.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Направеното искане е по чл. 37б от ЗЗЛД до администратор на лични данни, какъвто несъмнено по силата на закона е "ЕОС Матрикс" ЕООД, а и същото попада в хипотезата на определението по чл. 4, т. 7 от Регламент 2016/679, което предвижда, че "администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. На основание възникналото между страните облигационно отношение по силата на сключения договор за цесия между Юробанк България АД и "ЕОС Матрикс" ЕООД, съдът приема за установено, че жалбоподателката е субект, чиито лични данни са обработвани от ответното дружество, респ., има право като субект на това обработване на достъп до обработваните от администратора негови лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. При това за дружеството, като администратор на лични данни, е съществувало нормативно установено задължение да се произнесе по подаденото от жалбоподателката искане съгласно разпоредбата на чл. 12, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Съгласно чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Според чл. 4, § 2 от Регламент 2016/679, "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

Интересът на "ЕОС Матрикс" ЕООД да упражнява правата си спрямо своето вземане (в резултат на цедирано вземане, произтичащо от договор за кредит) обосновава наличието на легитимен (законен) интерес по смисъла на чл. 6, § 1, б. "е" от ОРЗД. В случая е било налице и правното основание на чл. 6, § 1, б. "в" от същия регламент за законосъобразно обработване на данни, произтичащо от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, с която е въведено задължение за институциите, изрично посочени в чл. 4, ал. 1, да събират и подават към ЦКР информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. При това, в качеството му на финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), "ЕОС Матрикс" ЕООД е задължен субект по чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 от същата Наредба.

Предвид изложеното личните данни на жалбоподателката са били законосъобразно обработвани от администратора чрез предаването им към ЦКР, поради наличие на две от основанията, предвидени в чл. 6 от ОРЗД - обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора и обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора, като настоящ кредитор по договор за кредит. Наред с това, направеното от нея изявление, че отказва да изпълни задължението, като го намира за погасено по давност, преклудира тези основания за обработване. Приема се в съдебната практика на Върховния административен съд, Решение № 12441/13.12.2023 г. по адм. дело № 8782/2023 г. на ВАС, V отд., че единствената възможност за ред, различен от съдебния на събиране на погасено по давност вземане е доброволното плащане, по аргумент от разпоредбите на чл. 118 ЗЗД; изричното изявление на длъжника, че няма да плати доброволно погасеното по давност задължение води до отпадане на единствената възможност вземането да бъде събрано и има за последица отпадане на легитимния интерес на дружеството по чл. 6, § 1, буква "е" от ОРЗД да продължи да обработва личните му данни. Прието е, че тези волеизявления са довели и до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните му - а именно събиране на вземането, поради което е налице хипотезата на чл. 17, § 1 буква "а" от ОРЗД за заличаване на свързаните с него лични данни от администратора, за което изменение на кредита същият на основание чл. 10 от Наредбата следва да подаде информация в ЦКР, след което да престане да подава информация за длъжника в ЦКР предвид необходимостта от изпълнение на изискването на чл. 17, § 1 буква "а" от ОРЗД. Посочено е и че отпадането на задължението за подаване на информация в ЦКР за дружеството е свързано и с целите на обработка на личните данни на лицата в ЦКР - а именно осигуряване на данни за кредитната им задлъжнялост; при липса на правна възможност за принудително събиране и изрично волеизявление, че задължението с характер на естествено задължение няма да бъде заплатено доброволно, е очевидно, че липсват основания за последващо подаване на данни за задължения на длъжника спрямо дружеството, произтичащи от процесната цесия; поисканото заличаване на личните данни на длъжника от ЦКР е от компетентността на последния.

Предвид всичко гореизложено съдът приема, че постановеният от "ЕОС Матрикс" ЕООД изричен отказ да спре да обработва личните данни на жалбоподателката и да преустанови подаването на информация до Централния кредитен регистър, макар постановен в установената форма и от компетентен орган, без наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, се явява в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което и следва да бъде отменен.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК право на разноски има жалбоподателката, поради което следва да и бъдат присъдени своевременно поисканите и доказани по делото разноски в общ размер [рег. номер]. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.01.2025 г.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на Д. Х. Г., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.1, ет.2 отказ на "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК131001375, да изтрие личните и данни от системите на дружеството и да преустанови подаването на информация в Централния кредитен регистър на БНБ, обективиран в писмо с изх. № 03502/12.12.2024 г. и приложено към него становище от 12.12.2024 г.

ИЗПРАЩА преписката на администратора на лични данни "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК131001375 за ново произнасяне в 7-дневен срок със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на решението.

ОСЪЖДА "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК131001375, да заплати на Д. Х. Г., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.1, ет.2 сумата от 1010 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.