Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 27.02.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия
Елица Йорданова гр. д. № 11809 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство
е образувано по искова молба, рег.
№ 110739/ 10.09.2019 г., подадена от
Р.И.К. ***, ж. к. „******, с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител, с която е предявил против Агенция за социално
подпомагане, в качеството и
на Изпълнителна агенция към Министерство
на труда и социалната политика, с адрес в гр. София
1051, ул. „******, иск за осъждането му
да и заплати сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени
вреди - претърпени от него
душевни болки и страдания поради смъртта на сина
му И.Р.К., потребител на социална услуга
в Дом за възрастни с умствена изостаналост и психични разстройство в гр. Твърдица, обл. Сливен, ведно със
законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване
на иска до окончателното
и изплащане, претендирани са съдебно – деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение.
Съобразно изложените
в исковата молба твърдения, синът на ищеца - И.Р.К., с ЕГН **********,
е бил ползвател на социални услуги
държавна дейност в Дом за възрастни
хора с психични разстройства и умствена изостаналост, намиращ се в гр. Твърдица,
община Твърдица, обл. Сливен, кв.
Индустриален, ул. „******, за който дом
отговаря ответникът. Решение № 10/ 16.03.2009 г. на Окръжен съд - Силистра,
И.Р.К. бил поставен под пълно запрещение,
като за негов
настойник бил назначен баща му,
който въз основа на това
подал молба за ползване на
социални услуги държавна дейност до Директора на
Агенция социално подпомагане, гр. Силистра. Със Заповед № РД 01-0477 от 30.12.2009 г., на И.Р.К. била предоставена социална услуга, като бил настанен
в горепосочения дом. Поради наличието на прогресиращи заболявания у самия ищец бил определен
нов настойнически съвет, включващ Директора на Директора
на ДВУИ и ДВПР, гр. Твърдица, социални работници и медицински служители в Дома. На 09.07.2018 г., И.Р.К. се отклонил необезпокоявано от територията на Дома в гр.
Твърдица, като на 17.07.2018 г., в землището на общ. Твърдица,
в местността „Острец“, в северната страна на ловно стопанство
„Балкан Хънтинг“ на брега, на
язовир „Жребчево“, бил открит труп,
за който било потвърдено, че е И.К.. Сигнал за отклоняването му от територията
на Дома бил
подаден едва три дни след
това. В рамките на образуваното досъдебно производство № 103/
2018 г. по описа на РУ на МВР, Твърдица,
вх. № 2144/ 2018 г. на Окръжна прокуратура гр. Сливен, в последствие прекратено с постановление, е била назначена СМЕ, в която е посочено, че причината за
настъпването на смъртта на И.К. е острото ритъмно - проводно нарушение на сърцето на
базата на физическото изтощение на организма на
пострадалия, който продължително време е гладувал, а непосредствената причина за настъпването
на смъртта е острата левостранна сърдечна недостатъчноствследствие
на електролитни разстройства. Настъпилата смъртта на сина
му била тежко
приета от ищеца, който сам
е настанен в Дом за възрастни хора
с Физически увреждания в с.
Айдемир, общ. Силистра. Затворил се, спрял да
общува с другите обитатели и персонала на Дома; загубил
желание за живот. Влошило се физическото му здраве, което
наложило лечението му в отделението по вътрешни болести
в МБАЛ – гр. Силистра. Осъзнаването на причините, довели до смъртта на
сина му, допълнително го натоварило и утежнило състоянието му. Смъртта на И.К., който като поставен
под пълно запрещение, се нуждаел от специална
и особена грижа, се дължала на
противоправното бездействие
на служителите в Дома за възрастни
хора с психични увреждания стои, ръководството и персонала, поради което причинените
на неговия баща душевни болки
и страдания, стрес, влошеното здравословно състояние, негативните вътрешни мисли, чувствата и преживяванията,
дискомфорт, дезориентация, нарушено
човешко спокойствие от загубата на
сина му следвало
да бъдат обезщетени посредством заплащането на обезщетение в размер на 200 000 лв., ведно със следващата
се законна лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда до окончателното
и изплащане. Настоява за уважаване на
иска, претендира разноски.
По реда
на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът
Агенция за социално подпомагане гр. София, ул.
„******, чрез изпълнителния
си директор, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на допустимостта на заявената претенция
с възражението, че Агенцията за е изпълнителна агенция към министъра на
труда и социалната политика, и е юридическо лице със седалище
София, което не е отговорно за предоставянето на социални услуги.
Последните представлявали част от единната
политика на държавата, а ответникът единствено ги администрирал
и контролирал. Закона за социалното подпомагане
и правилника за неговото прилагане определяли видовете социални услуги, начините и реда за тяхното предоставяне,
както и лицата, които могат да
предоставят социални услуги и реда за
тяхната регистрация. Социалните услуги на територията на съответната община се управлявали
от нейния кмет. Домът за
пълнолетни лица (възрастни) с умствена изостаналост е изцяло финансирана от държавния бюджет се управлява от
кмета на община Твърдица, който е неин ръководител
и носител на отговорността за случващото се при
изпълнение на тази социална услуга.
Исковата претенция била неоснователна, тъй като се
основавала на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД. Ищецът не бил посочил кои
договорни клаузи са нарушени, както
и не бил насочил претенцията си срещу другата
страна по договора, а не срещу Агенцията. Настоява за отхвърляне
на иска, претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
С оглед доводите и
съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните от тях
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят,
че И.Р.К. е бил син на ищеца.
По силата на решение № 10/
16.03.2009 г. по гр. д. № 9/ 2009 г. по описа на ОС гр. Силистра И.Р.К.,
страдащ от параноидна шизофрения, е бил поставен под
пълно запрещение. Същият подал молба № 102/ 13.08.2009 г. до Директора
„Социално подпомагане“ гр. Силистра да ползване на социални услуги – държавна
дейност, като е посочил, че желае да ползва следната социална услуга: настаняване
в дом за мъже с лека умствена изостаналост в с. Твърдица, общ. Шумен. Към
молбата е приложено и заявление от настойника му Р.И.К. за ползване на социални
услуги в посочената специализирана институция. В тази връзка Д „СП“ гр.
Силистра изготвил молба – приложение за предоставяне на исканата социална
услуга.
Със заповед № РД01-0477/
30.12.2009 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Сливен и на
основание чл. 40 ал. 1 от ППЗСП, вр. чл. 19 от ЗСП и
на основание молба с вх. № 24201436/ 23.12.2009 г. е било разпоредено
предоставянето на социална услуга в специализирана институция посредством
приемането на И.Р.К. в Дом за възрастни с умствена изостаналост /ДВУИ/ в гр. Твърдица. Същият е постъпил в Дома на 05.10.2010
г.
На 15.07.2010 г. ищецът се
отказал от настойничеството над сина си, като настойническият съвет към Община
гр. Сливен назначил за настойник директора на ДВУИ гр. Твърдица.
От приложените по делото
доказателства е видно, че на основание чл. 40 в от ППЗСП били сключвани
последователно на 17.01.2013 г., 06.03.2015 г. и на 03.04.2017 г. договори за
предоставяне на социална услуга между Община Твърдица и И.Р.К. чрез неговия
настойник – директора на ДВУИ, по силата на който социалните услуги, които се
предоставяли в институцията, следвало да отговарят на конкретни стандарти и
критерии като достъпност, добре поддържана битова среда; подходящо оборудвано и
обзаведено спално помещение; предоставяне на здравословна и питателна храна;
задоволяване на здравни потребности и пр., срещу които социални услуги потребителят
на социална услуга се задължава да заплаща като такса 80 % от месечния си доход
съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от Тарифата за таксите за социални услуги,
финансирани от републиканския бюджет. Съгласно чл. 6 от договора, доставчикът
отговаря за качеството на социалната услуга.
С решение № 511/ 13.06.2017 г.
по гр. д. № 1779/ 2017 г. по описа на ОС гр. Сливен, И.Р.К. е бил настанен в
Дом за възрастни хора с психични разстройства гр. Твърдица за срок от три
години.
На 11.07.2018 г. Директорът на
ДВПР гр. Твърдица уведомил Началника на РПУ, че И.Р.К. се е отклонил самоволно
от дома на 09.07.2018 г. и независимо от издирването му е в неизвестност, ведно
със справка относно отличителните му белези и облекло. Посочено е, че на
09.07.208 г. в около 16.10. ч. е бил забелязан в района на язовир „Жребчево“ и местността „Запалня“,
бил е без панталон, но не е бил открит от дежурния персонал. На следващия ден е
бил забелязан в същия район, чисто гол и отново не е бил открито.
На 19.07.2018 г. е било
изготвено съобщение за смърт на И.Р.К.. Като причини за смъртта е посочено, че
страда от параноидна шизофрения с тежки пристъпи,
остра сърдечна слабост и физическо изтощение. Видно от акта за смърт, същата е
настъпила на 17.07.2018 г.
Директорът на Домовете за
пълнолетни лица с умствена изостаналост и с психични разстройства е уведомил
Агенция „Социално подпомагане“ гр. София, РД „СП“ и Д „СП“ гр. Сливен за „възникнал инцидент,
свързан с бягство на потребител и настъпил в последствие фатален край“.
Ищецът е ангажирал гласни
доказателства в подкрепа на своите твърдения посредством показанията на св.
Емил В.В., негов приятел и съученик. Последният е
потвърдил, че познавал И.от дете. Когато се установило, че страда от психическо
заболяване, Р. полагал грижи за него. Често И.отказвал да пие лекарства, поради
което се влошавал и бягал от дома. Баща му го търсил, ангажирал познати, дори
полиция при издирването му. Настанил го в Дома за възрастни с психични
заболявания в Твърдица, тъй като самият ищец страдал от различни и тежки
заболявания, имал болест на Бехтерев и сам бил
настанен в Дом за възрастни в с. Айдемир, затова със свидетеля комуникирали
главно по телефона. 2 – 3 седмици след смъртта на Ивайло, Р.И.К. говорил със
свидетеля по телефона, когато му съобщил за смъртта на сина си, гласът му
треперел, бил съсипан, страдал много, много тежко
приел, че тялото на И.е било обезобразено. През м.02.2019 г. постъпил в
болница, където пролежал два месеца. Страдал от анемия в следствие психическия
стрес. Тъй като бил болен, самият Р.К. не посещавал сина си в Дома в гр.
Твърдица, това правела негова полусестра, която
давала информация на бащата.
От заключението на вещото лице
по назначената СМЕ по писмени данни, събрани по досъдебното производство,
образувано по повод смъртта на И.Р.К., приобщено като доказателство в
настоящото производство, се установява, че смъртта му категорично не е била
причинена в резултат на насилствени причини – убийство, автомобилен или друг
вид травматизъм. Причината за смъртта му е била
болестна – остро ритъмно – проводно
нарушение на сърдечната дейност поради физическо изтощение на организма в
резултат на гладуване и изчерпване на енергийните запаси, необходими за
поддържане на жизнените процеси в организма. Вещото лице отрича наличието на
данни за предшестващи болестни състояния на И.Р.К., вродени, налични преди или
по време на престоя му в Дома в гр. Твърдица, който да са обусловили
настъпването на смъртта му.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Предявеният от Р.И.К. срещу
Агенция „Социално подпомагане“ иск черпи правното си основание от нормата на
чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и е процесуално допустим.
Съдът не споделя възражението
на процесуалния представител на ответника, че претенцията е недопустима, тъй като
е заявена не по реда на чл. 1 от ЗОДОВ срещу доставчика на социалната услуга, а
срещу лицето, което е възложило предоставянето и изпълнението и.
Този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Следователно отговорност по чл. 49 ЗЗД
възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/ Когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия,
които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или от характера на работата. б/ Когато вредите са причинени виновно от
лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. В този случай вредите
се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа. Отговорност по
чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените
му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа. Съгласно
Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС, отговорност по чл. 49 ЗЗД не
възниква, когато увреждането е резултат на лични отношения между причинителя и
увредения, макар и тези лични отношения да са възникнали при или по повод изпълнението
на възложената работа.
Страните по делото не спорят,
че синът на ищеца е бил потребител на социална услуга и е бил настанен в Дом за
възрастни хора с умствена изостаналост и психични разстройства в гр. Твърдица. Контроверсният въпрос е кой отговаря за предоставянето на
социалната услуга – ответникът или кмета на съответната община, в каквато
насока са възраженията, изложени в отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 5 от ЗСП, Агенция
„Социално подпомагане“ е ведомство към министъра на труда и социалната политика
за изпълнение на държавната политика в
областта на социалното подпомагане. В чл. 6 от с. з. са предвидени правомощията
на ответника да изпълнява държавната политика за социално подпомагане; да
осъществява дейност по предоставяне на социални помощи; да разработва единна
система за оценка и контрол на дейностите на дирекциите "Социално
подпомагане" и осъществява специализиран контрол върху тях чрез
инспектората на Агенцията за социално подпомагане; да координира и контролира
дейностите по планиране и развитие на социалните услуги и оказва методическа
подкрепа при предоставянето им; да събира, обработва, систематизира, съхранява
и използва информация в сферата на функционалната си компетентност по закон в
интегрирана информационна система; да разрешава откриване, закриване, промяна
на вида, местоположението и капацитета на социални услуги, когато са делегирани
от държавата дейности; да регистрира лицата по чл. 18, ал. 1, извършващи
социални услуги, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на
закона; да изготвя обобщени годишни отчети и анализи за дейността в областта на
социалните помощи и социалните услуги, които представя на министъра на труда и
социалната политика; да участва при изготвянето на проекти на нормативни актове
в областта на социалните помощи и социалните услуги; да поддържа регистри на
децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, на
осиновяващи при условията на пълно осиновяване и на утвърдените приемни
семейства чрез регионалните дирекции за социално подпомагане; което изброяване
не е изчерпателно, тъй като и е предоставено правомощието да извършва и други
дейности, определени със закон или с акт на Министерския съвет. Доколкото в чл.
6 не е предвидено изрично правомощието на ответника да предоставя социални услуги, то съдът намира
за необходимо да установи дали това му задължение не произтича от т. 11 на чл.
6, т. е. да възникна по силата на закон или акт на МС към релевантния момент –
настъпването на смъртта на И.Р.К., тъй като към него следва да се установи
отговорността във връзка с предоставената социална услуга.
Съгласно чл. 16 от ЗСП, в
редакцията му към 17.07.2018 г. обн. ДВ, бр. 17 от
23.02.2018 г., социалните услуги са дейности в подкрепа на лицата за социално
включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа
и се предоставят в общността и в специализирани институции. Съгласно ал. 8 на
с. чл., в зависимост от начина на
финансиране социалните услуги са: 1. делегирани от държавата дейности, когато
се финансират от държавния бюджет;
2. местни дейности, когато се финансират от общинските
бюджети и 3. дейности, финансирани от други източници. Страните не спорят, че
предоставената на И.Р.К. социална услуга се финансира от държавния бюджет.
Чл. 16 б от ЗСП регламентира,
че настаняването в специализирани институции и в социални услуги в общността от
резидентен тип на пълнолетни лица, поставени под
пълно запрещение, се извършва от районния съд по настоящия адрес на лицето. Според
изречение ІІ, дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на
лицето може да извърши само временно настаняване по административен ред, в
случай че до произнасяне на съда няма друга възможност за полагане на грижи за
лицето. За постоянно настояване на лицето в специализирана институции, каквато
е ДВУИПР, и съобразно чл. 16 б ал. 2 от ЗСП, е необходимо дирекция „Социално
подпомагане“ да заяви искане за настаняване на лицето пред Районния съд по негов
настоящ адрес.
Разпоредбата на чл. 40 а от
ППЗСП изрично предвижда, че настаняването в специализирани институции и
социални услуги в общността от резидентен тип, когато
са делегирани от държавата дейности и местни дейности, се извършва със заповед
съответно на директора на дирекция "Социално подпомагане" – за
делегираните от държавата дейности, като ал. 4 на с. чл. изрично предвижда, че доставчик
на социална услуга, когато е делегирана от държавата дейност, не може да откаже
настаняване/ползване на услугата на лице, насочено от дирекция "Социално
подпомагане" по реда на ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 или по реда на Закона за
закрила на детето, ако услугата отговаря на нуждите на лицето с оглед на
предоставяните в нея дейности и нейния профил и ако в услугата има свободни
места. Съгласно чл. 36 ал. 7 от ППЗСП методическите ръководства и/или указания
за работа по предоставяне на социални услуги се предоставят от ръководителя на
Агенция „Социално подпомагане“. По аргумент на чл. 37 и следващи от ППЗСП
кметът на съответната община може да организира управлението на социалните
услуги, когато са делегирани от държавата, но не ги възлага, за разлика от
хипотезата, в който възлага управлението на такива местни социални дейности.
В тази връзка настоящият
съдебен състав намира, че ответникът, чрез своите служители – директорите на
съответните дирекции „Социално подпомагане“ възлагат на доставчиците на
социални услуги тяхното предоставяне. Това се установява и при тълкуването на разпоредбите
на чл. 36 в и чл. 41 от ППЗСП, съгласно които Агенция „Социално подпомагане“ е
компетентна да предприемане закриване на социални услуги, когато са делегирани
от държавата дейности в случаите при констатирано нарушение на критериите и
стандартите за социални услуги изпълнителният директор на Агенцията за социално
подпомагане разрешава закриване, промяна на местоположението и/или капацитета
на социалните услуги, когато са делегирани от държавата дейности, включително
когато доставчикът на социалната услуга не е в състояние да осигури нормалните
жизнени потребности на потребителите.
Следователно, ответникът възлага
изпълнението на държавно делегирани социални услуги на съответните доставчици,
какъвто е ДВУИПР в гр. Твърдица, където е бил настанен И.Р.К. и където е
ползвал социална услуга, т. е. той е материалноправно
легитимиран да отговаря по предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, който е различен от претенцията с правно
основание чл. 1 от ЗОДОВ, по който пасивно легитимиран би бил доставчикът на
социалната услуга. В тази връзка съдът намира възраженията на ответника за
неоснователни. Такива са и възраженията му относно правното основание, на което
се основава ищцовата претенция. Настоящият съдебен
състав не приема, че искът е с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, поради
което следва да бъде насочен срещу съответната специализираната институция.
Отношенията по предоставяне, съответно ползване на социална услуга, не се
уреждат на основание ЗЗД, а представляват дейности в подкрепа на лицата за
социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на
социална работа и се предоставят в общността и в специализирани институции, които са в изпълнение на държавната социална
политика. Съгласно чл. 40 г. ал. 2 от ПППЗСП доставчикът на социални услуги
сключва договор за предоставяне на услуги с потребителя и/или с негов законен
представител, но този договор не е основание за възникване на правоотношението
по предоставяне на социална услуга, а е решението на Агенция „Социално
подпомагане“ чрез съответните дирекции за настаняване на лице в специализирана
институция или предявяване на искане пред РС за настаняването му за период до 3
години. Поради тези съображения не е налице основанието, посочено в т. 2 от Постановление
№ 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС, за невъзникване на отговорност по чл. 49 ЗЗД, тъй като увреждането е резултат на лични отношения между причинителя и
увредения,
Съгласно чл. 41 от ППЗСП социалните
услуги, предоставяни в специализирани институции и в общността, трябва да
отговарят на следните стандарти и критерии за хранене: осигурен правилен режим
на хранене, отчитащ изискванията на Закона за здравето и нормативните актове по
прилагането му; осигурена качествена, здравословна и питателна храна при
отчитане на хранителните потребности и личния избор на потребителите и при
спазване изискванията на Закона за здравето и нормативните актове по
прилагането му; съответствие на помещенията, в които се съхраняват хранителни
продукти, на изискванията, определени от специализираните контролни органи, с
изключение на социалните услуги по чл. 36, ал. 2, т. 4; осигурено приготвяне на
храната на потребителите в социалната услуга по чл. 36, ал. 2, т. 4 и 5 и ал. 3
или осигуряване на храненето чрез доставка на храна от външни доставчици.
Задължението тегне върху доставчика на социалната услуга, но за изпълнението му
следи ответника, комуто е възложено и възможността да закрие доставчика при
неизпълнение на това му задължение. От заключението на вещото лице по
назначената СМЕ се установява, че причината за смъртта на И.Р.К. е болестна –
остро ритъмно – проводно
нарушение на сърдечната дейност поради физическо изтощение на организма в
резултат на гладуване и изчерпване на енергийните запаси, необходими за
поддържане на жизнените процеси в организма. Следователно доставчикът на
социалната услуга, на когото ответникът е възложил изпълнението и, е нарушил
разпоредбата на чл. 41 от ППЗСП, тъй като не е осигурил на потребителя на
социалната услуга достатъчно храна, която да поддържа жизнените му функции. В
тази връзка съдът намира, че е налице противоправно
бездействие от страна на лицето, на което ответникът е възложил изпълнението на
работата по предоставяне на социална услуга, следователно следва да бъде
ангажирана отговорността на възложителя на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът твърди да е претърпял
душевни болки и страдания от смъртта на сина си, обичал го е, независимо, че не
е живеел с него, почувствал се потресен, оскърбен и безпомощен, когато разбрал,
че синът му е изчезнал и когато видял снимки на обезобразеното му тяло.
Твърденията му се установяват от ангажираните от него гласни доказателства,
като в тази връзка съдът намира, че следва да съобрази и представените писмени
доказателства, че за периода за настаняване на И.Р.К. в Дома в гр. Твърдица, т.
е. 8 години, ищецът не го е посещавал и е регистрирано едно единствено
посещение при него от страна на далечна роднина от гр. Твърдица. Следователно
съдът намира, че ищецът е претърпял душевни болки и страдания от смъртта на
сина си, но връзката помежду им приживе не е била много дълбока и здрава,
липсвала е привързаност, обич, подкрепа и взаимопомощ, обичайни между баща и
син.
Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените душевни болки и страдания, както и данните за липса на тясна
връзка между баща и син, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда
за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца емоционални страдания,
в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/
1968 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС,
съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията,
които е търпял пострадалият, както и
отражението, което е дало смъртта на сина му върху живота му, като намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза
общо на сумата от 80 000 лв., поради които исковата и претенция за разликата
над този до предявения размер от 200 000 лв. е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена. Сумата следва да бъде присъдена ведно с претендираната
от ищеца законна лихва, дължима на основание чл. 86 от ЗЗД, от момента, от
който е поискана – 10.09.2019 г., датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното и изплащане.
Ищецът е бил освободен от
заплащането на държавна такса, поради което такава, определена съобразно чл. 1
от ТДТССГПК в размер на 3 200 лв., следва да бъде възложена на ответника.
Ищецът е отправил искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение, каквото няма доказателство да е
платено на процесуалния му представител. Към представеното по делото пълномощно
/л. 38 от делото/ не е представен договор за правна защита и съдействие между
ищеца и адвоката, от който да се установява, че на Р.И.К. е предоставена
безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗПП. Следователно на
ищеца не следва да бъде присъдено възнаграждение.
Възнаграждението на вещото
лице по назначената СМЕ в размер на 70.38 лв. е изплатено от бюджета на съда,
поради което следва да бъде възложено на ответника.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция за социално
подпомагане, в качеството и на Изпълнителна агенция към Министерство на труда и
социалната политика, с адрес в гр. София 1051, ул. „******, да заплати на Р.И.К.
***, ж. к. „******, с ЕГН **********, сума в размер на 80 000 лв.
/осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди - претърпени от него
душевни болки и страдания поради смъртта на сина му И.Р.К., потребител на
социална услуга в Дом за възрастни с умствена изостаналост и психични
разстройство в гр. Твърдица, обл. Сливен, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 10.09.2019 г. до окончателното и
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения от съда
размер до предявения такъв от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/ като
неоснователен.
ОСЪЖДА Агенция за социално
подпомагане, в качеството и на Изпълнителна агенция към Министерство на труда и
социалната политика, с адрес в гр. София 1051, ул. „******, да заплати по
сметка на Софийски градски съд сума в размер на 3 200 лв. /три хиляди и
двеста лева/, представляваща държавна такса и сума в размер на 70.38 лв.
/седемдесет лева и тридесет и осем стотинки/, съставляваща платено от бюджета
на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: