Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети
февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №7531 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 21.04.2020 г. по гр.д. №77029/2018 г. на
Софийския районен съд, 155 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу С.Д.В. установителни искове с правно основание чл.422 вр.
чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 28,59 лв. -
главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
мес.07.2014 г. – мес.04.2015 г., сумата от 9,69 лв., представляваща лихва за
забава за периода 16.09.2015 г. - 31.08.2018 г., сумата от 24,86 лв.- главница
за дялово разпределение за периода мес.07.2014 г. – мес.04.2015 г. и сумата от
5,13 лв. – лихва за забава за периода 16.09.2015 г. – 31.08.2018 г., като
ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесните вземания са погасени
по давност. Поддържа, че стойността на услугата „дялово разпределение“ е във
връзка с потреблението на топлинна енергия от клиента за процесния период. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи
изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна С.Д.В. в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока
за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
По
жалбата в частта на исковете за топлинна енергия и лихва за забава върху нея:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно
ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за
вземания на „Топлофикация” ЕАД е тригодишна.
За процесния период са действали Общите
условия, влезли в сила от 14.03.2014 г., според които клиентите заплащат
топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни
вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата
и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в
случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната
енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз
основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през
предходния отчетен период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната
дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата
фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по
фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената
в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание
на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да
се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно
чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен
срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. С други думи, при тази уредба на отношенията и с оглед момента на
настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия,
следва извод, че вземанията за цена на топлинна енергия за периода 01.07.2014
г. - 30.04.2015 г. се явяват погасени по давност, тъй като от датата на
настъпване на изискуемостта им до датата на депозиране на исковата молба е
изтекъл тригодишният срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД. Обстоятелството, че ищецът
претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна
консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, като се позовава
на обща фактура, издадена на 31.07.2015 г. и чрез включването им в тази
фактура, е незаконосъобразно и граничи със злоупотреба с права, доколкото с
това действие се цели избягване на евентуални възражения за давност от страна
на клиентите на топлинна енергия.
Поради изложеното, съдът намира, че
вземанията за главница за топлинна енергия за процесния период са погасени по
давност, а вземанията за лихва за забава също са погасени по давност на
основание чл.119 ЗЗД, както правилно е приел и СРС.
По
жалбата в частта на исковете за дялово разпределение и лихва за забава върху него:
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно като краен резултат, но по следните съображения:
Съгласно чл.33 ал.1 от процесните ОУ, месечната дължима от
купувача сума за топлинна енергия се състои от два компонента – сума, формирана
по цена за потребена топлинна енергия и сума, формирана по цената за услугата
„дялово разпределение“, а според чл.34 ал.1 ОУ, купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и за дяловото разпределение
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за която се отнасят. В настоящия
случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са
събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни
сметки на база извършените от третото лице-помагач три отчета на уредите,
носещи подпис на потребител/.
С оглед момента
на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за дялово
разпределение, тези вземания за периода 01.07.2014 г. - 30.04.2015 г. се явяват
погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до
датата на депозиране на исковата молба е изтекъл тригодишният срок по чл.111
б.„в“ ЗЗД. Вземанията за лихва за забава върху сумите за дялово разпределение
също са погасени по давност, с оглед разпоредбата на чл.119 ЗЗД.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във възззивното производство в размер на
сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда
на чл.38 ЗА.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №74501 от 21.04.2020 г., постановено
по гр.д. №77029/2018 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв. Р.Д., адрес: ***, кантора
313, на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от 300,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.