Р Е Ш Е Н И Е № 95
гр. ВРАЦА,13.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:РЕНАТА Г.
МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл.съдия:И.
НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря Веселка Николова, като разгледа докладваното от мл. съдия Никифорски в.гр.дело
N 671 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 18215 / 17.10.2019 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***, чрез юрисконсулт И.Н.Н. против Решение № 753 от 18.09.2019г., постановено по гр.д.№ 5299/2018г. по описа на Районен съд Враца.
Иска се от въззивния съд да постанови
решение, с което да отмени Решение № 753 от 18.09.2019г., постановено по гр.д.№
5299/2018г. по описа на Районен съд Враца, в частта, с която са отхвърлени
предявените от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД искове за
сумата над 1 378.39 лева до пълния предявен размер от 16 752.53 лева -
главница, договорна лихва в размер на 1 378.39 лева и обезщетение за забава в
размер на 391.13 лева.Претендират се направените пред настоящата съдебна
инстанция разноски.
Сочи се във въззивната жалба,че обжалваното
решение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, като
същото се намира за неправилно и незаконосъобразно.
За неправилен
се намира извода на Районния съдия, че не са изпълнени изискванията на чл. 11,
ал.1, т.11 ЗПК относно съдържанието на погасителния план към процесния договор
за кредит.Развиват се подробни съображения в тази насока.
Посочва се, че съдът погрешно е приел, че в
конкретния случай липсва валидно сключен застрахователен договор.Твърди се в
тази връзка, че е видно от представените по делото доказателства, че е издаден
Сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс" N9 1785488, който
съдържа всички необходими реквизити - страни, застрахователни покрития, срок,
застрахователна сума и застрахователна премия. Договорът е сключен в писмена
форма, а съгласно чл. 184, ал. 1 КЗ (отм.) застрахователният договор се сключва
писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен
акт.Аргументира се тезата, че ако се вземат предвид мотивите на
първоинстанционния съд за липсата на конкретно изразена воля от страна на
застрахователя за сключване на застраховка към процесния договор за кредит,
следва да се вземе предвид разпоредбата
на чл. 301 от ТЗ, тъй като цитираната разпоредба намира приложение в конкретния
случай,поради обстоятелството, че безспорно се касае за търговска сделка
предвид качеството търговец, което имат, както кредитора „Уни Кредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, така и застрахователите „Кардиф Животозастраховане, клон
България" и „Кардиф Общо Застраховане, клон България".
Навеждат се аргументи, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай е неприложима
разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ. Твърди се, че нищожността, при неспазване
на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде
преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Страната не може да се
позовава на недействителност на договора, ако от поведението й може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна.В
тази връзка се посочва, че от събраните по делото доказателства и изслушаното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза се доказва, че ответникът е
извършвал погасявания по застрахователния договор, които са изплащани на
застрахователния агент.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на
възиваемата страна П.Ц.П., като е
депозиран писмен отговор от назначения особен представител - адвокат В.Л.. В
същия въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че е правилен извода на районния съд, че
по делото ищецът не е доказал валидно сключен договор за застраховка.За
неоснователно се намира и възражението на въззивника,че съдът погрешно е
възприел, че в конкретната хипотеза е неприложима разпоредбата на чл. 293, ал.
3 ТЗ.
Въз основа на изложеното се отправя искане до
въззивния съд да потвърди Решение № 753 от 18.09.2019г., постановено по гр.д.№
5299/2018г. по описа на Районен съд Враца.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът
констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт.При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Атакуваното решение на РС- гр.Враца е валидно и допустимо.
В исковата молба ищеца твърди, че въз основа на Договор за потребителски
паричен кредит № 1785488/18.03.2015 г., сключен между ответника и „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, последното дружество в качеството му на заемодател,
предоставило на П.П. паричен заем в размер на 21 435,12 лева, от които 15 000
лева – чиста стойност на кредита, 750 лева – такса за разглеждане на кредита, 5
685,12 лева – еднократна застрахователна премия.Твърди се, че договорът бил
сключен при общи условия. Сочи се, че сумата от 15 000 лева била преведена на
18.03.2015 г. по посочената от кредитополучателя банкова сметка. ***елна лихва
била в размер на 12 477,84 лева при фиксиран за целия срок на договора годишен
лихвен процент в размер на 12,50%. Ответникът се задължил да върне общата сума
по кредита – главница, лихви и разноски в размер на 33 913,03 лева, на 96 равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 353,26 лева, с падеж на първата
на 21.03.2015 г. и падеж на последната вноска – 21.02.2023 г.
Заявява, че съгласно общите условия, в случай на забава в плащанията на
погасителна вноска, заемателят дължи заплащане на обезщетение за забава в
размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден забава,
начислена върху просрочената главница.Поради това ответникът дължи сумата от
391,13 лева лихва за забава за периода от 21.08.2017 г. до 30.08.2018 г.
Твърди се, че на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“ от ОУ, поради неплащане на две последователни
погасителни вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем.Заявява, че
волеизявлението за предсрочна изискуемост, инкорпорирано в уведомлението за
цесия, е връчено на ответника на 18.07.2018 г. от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД.
Сочи, че на 20.03.2018 г. било подписано Приложение № 1 към Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.03.2018 г., сключен
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, по силата на който вземанията спрямо ответника П. са прехвърлени в полза
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Сочи, че от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
до ответника били изпратени уведомления за извършената цесия изх. №
УПЦ-П-УКФ/1785488/28.03.2018 г. по пощата и изх. № УПЦ-УПИ-С-УКФ/1785488/14.05.2018
г. чрез ЧСИ Д.. Освен това заявява, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
разполага с изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да
уведоми длъжниците за извършената цесия. Към исковата молба се прилага уведомление
с искане да бъде връчено на ответника. Сочи, че към 18.12.2018 г. са падежирали
погасителни вноски от № 46 до № 96 в общ размер на 13 874,20 лева.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор от ответника П.Ц.П.,
чрез назначения му особен представител адвокат Л., с който предявените искове
се оспорват като недопустими и неоснователни.Твърди се, че исковете са
предявени на основание недействителен договор, съдържащ неравноправни клаузи,
което води до недопустимост на исковете.Счита, че договорът и общите условия
съдържат неравноправни клаузи. Възразява срещу уговорките за такса за
разглеждане на кредита и за сключване на застраховка и нейния размер. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в
тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет договор за потребителски паричен кредит № 1785488 с общи
условия към него, сключен между „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД
/кредитодател/ и П.Ц.П. /кредитополучател/. По силата на договора на ответника
бил предоставен кредит в размер на 15 000 лева. Между страните било уговорено,
че общата дължима сума от потребителя възлиза на 33 913,03 лв., като в нея
освен главницата, били включени и такси за разглеждане на кредита в размер на
750 лв., застраховка към кредита в
размер на 5685,12 лв. и лихви. Уговореният годишен лихвен процент бил 12,50 %,
а годишният процент на разходите - в размер на 14,46 %. В договора било
уговорено кредитът да бъде усвоен чрез превода му по сметка на клиента, като
погасяването се извършва на 96 месечни вноски, в размер на 353,26 лв. всяка от
тях от сметката на клиента. Падежната дата била уговорена на 21-во число от
месеца, като първата вноска следвало да бъде погасена до 21.03.2015 г.
По делото е представен и приет от съда и погасителен план към процесния
договор за потребителски кредит, както и сертификат за застраховка „Кредитна
протекция плюс“ № 1785488 с общи условия по застрахователната програма и
подписани от страните по договора.
Приети по делото са и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 20.12.2016 г. и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.03.2018 г. и Приложение № 1 към него от същата дата, по силата на
който договор кредитодателят „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството
му на цедент, прехвърля на ищеца по делото – „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника П.Ц.П..
От приетото по делото пълномощно се установява, че по силата на същото
цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е упълномощен да уведомява на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са
предмет на договора за цесия.
Представени от ищеца са и две уведомителни писма, адресирани до ответника
по делото, с които последният е следвало да бъде уведомен за извършената цесия.
Видно от обратните разписки към писмата, адресатът не е открит на адреса, като
пратките не са ѝ е реално връчени.
За изясняване на обстоятелствата по делото пред Районният съд е назначена и
изслушана съдебно - счетоводна експертиза. От заключението
на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно
изготвено се установява, че във връзка с договора за потребителски кредит, на
18.03.2015 г. кредитодателят „УниКредит Кьнсюмър Файненсинг” ЕАД е превел по
сметката на кредитополучателя чиста сума в размер на 8 879,32 лв.,
представляваща разликата между чистата сума на кредита сума в размер на
15000,00 лв. и рефинансираните задължения - сума в размер на 233,10 лв. към
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД по кредит № 1703685 и сума в размер на
5887,58 лв. към УКБ АД по кредит № 578/0294. Посочено е, че част от
задължението е и сумата от 750,00 лв., представляваща „такса за разглеждане на
кредит”, която сума е включена в главницата на кредита - сума в размер на
21435,12 лв. и е разпределена за изплащане в месечните погасителни вноски,
определени по погасителен план. Установява се още от експертното заключение, че
на 21.08.2017 г. кредитополучателят е направил погасителна вноска - сума в
размер на 325,46 лв., вместо определената по Погасителен план месечна вноска в
размер на 353,26 лв. На същата падежна дата част от главницата - сума в размер
на 27,80 лв. не е била погасена. Посочено е, че от падежна дата 21.09.2017 г.
до края на срока за погасяване на кредита от страна на кредитополучателя не са
постъпвали суми за погасяване на задълженията по кредита за главница и
договорна лихва.
Вещото лице е изчислило размера на непогасеното задължение по процесния
договор до датата на входиране на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист в съда - главница и договорна лихва, съгласно
клаузите на договора са, както следва:
- за главница - сума в размер на 16752,53 лв., представляваща главницата по
67 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.08.2017 г. до
21.02.2023 г. /крайния срок на изплащане на кредита/;
- за договорна лихва - сума в размер на 1186,68 лв., представляваща размера
на договорната лихва, определена по погасителен план за периода от 21.08.2017
г. до 20.03.2018 г. /датата на цедиране на задължението/.
Според приетото по делото заключение, размерът на лихвата за забава,
вследствие на забавено плащане по процесния договор до датата на входиране на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в съда,
представлява сума в размер на 391,96 лв., включваща сумата от 359,60 лв. -
размера на лихвата за забава върху главницата и договорната лихва и сумата от
32,36 лв. - размера на лихвата за просрочие.
Изчислено е от експертът счетоводител, че размерът на непогасеното
задължение по процесния договор от датата на забава на плащанията до
изготвянето на съдебно-счетоводната експертиза за главница, договорна лихва и
лихва/обезщетение/ за забава, съгласно клаузите на договора са, както следва:
- за главница - сума в размер на 4823,39 лв. - за периода от 22.08.2017 г.
до 21.08.2019 г.;
- за договорна лихва - сума в
размер на 3682,65 лв. - за периода от 22.08.2017 г. до 21.08.2019 г.;
- за лихва за забава - сума в размер 1757,90 лв.
Размерът на непогасеното задължение по процесния договор от датата на
забава на плащанията до изтичане на срока на договора, съгласно клаузите на
договора към датата на изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза са, както
следва:
- за главница - сума в размер на
16752,53 лв.;
- за договорна лихва - сума в размер на 6590,43 лв.;
- за лихва за забава – сума в размер на 3224,36 лв.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че
спорът по делото се свежда до въпроса, свързан с дължимостта от ответника на
сумите по представения договор за потребителски кредит, както и
действителността на самия договор.
За да отхвърли частично предявените искове,районният
съд е направил извод за ненадлежно уведомяване на длъжника от кредитора за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,както и че съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски паричен кредит е
недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл.11, ал.1,
т.10, т. 11 и т.12 ЗПК.
Настоящият съдебен състав споделя изложените от
районния съд мотиви за частично отхвърляне на предявените искове, поради което препраща и към тях на основание чл.272
от ГПК. Съображенията за това са следните:
По предявените кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Основното възражение се свежда до това, че е
неправилен извода на районния съд, че конкретния договор е недействителен,
поради нарушаване на императивни изисквания на Закона за потребителския кредит.
Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикалане
изискванията на този закон е нищожна, а според чл.22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК целият
договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
С оглед императивния характер на посочените
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически
по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено
като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с
т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/.В конкретния случай такива възражения са наведени от особения
представител на ответника.
При извършената служебна проверка съдът констатира,
че така сключения договор е недействителен. Договорът за кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г./.В
нормата на чл. 22 ЗПК е регламентирано,че когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.Процесният договор е сключен
в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, като всички елементи на договора са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който не е по малък от 12.Договорът
обаче не отговаря на част от изискванията на чл.11, ал.1, т.10, т. 11 и т.12 ЗПК.Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора се посочва годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 от закона
начин. На първо място следва да се
посочи, че в нормата на чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/ е
посочено, че Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.В ал.4 на чл. 19 от ЗПК е
регламентирано, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.Това
изискване на закона е спазено към датата на сключване на процесния договор. В
конкретния случай обаче е посочено единствено ГПР, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, като не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1.При това положение настоящата съдебна инстанция споделя изцяло
извода на районният съд, че договорът е недействителен на това основание.
На следващо място трябва да бъде посочено, че предоставения погасителен план съдържа
единствено информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на
вноската и размера на оставащата главница.Правилно обаче първостепенният съд е
констатирал, че липсва предоставяне на предвидената в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК
информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план
трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи.
Общият размер на главницата включва освен
предоставената заемна сума, още и еднократна застрахователна премия и такса за
разглеждане на кредита, като в изготвеният погасителен план към договора не е
посочено всяка една погасителна вноска за главница каква част от тези три
компонента поотделно включва, поради което не е налице предоставена информация
на потребителя относно начина на разпределение на вноската между различните
неизплатени суми съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.Посочване на компонентите, от които се формира размера на месечната вноска е свързано и
с изискването, при сключване на договора, потребителя да е наясно и да може да
разбере какви са за него икономическите последици от сключването на договора.От
така представения погасителен план кредитополучателя не е имал възможност да
възприеме икономическите последици от задължението, което е поел.
Предвид гореизложеното,
настоящата съдебна инстанция намира, че извода на районният съд за
недействителност на процесния договор на посочените основания е съобразен със
закона.Приемайки договора за недействителен, районният съд правилно е приложил и
последиците на тази недействителност, регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, която предвижда, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
Приемайки обаче, че процесният
договор за потребителски кредит е недействителен,предявеният установителен иск
за главница неправилно е уважен от районният съд единствено по отношение на
вноските с настъпил падеж към датата на устните състезания пред първата
инстанция /13.09.2019 г./.В разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019
г., постановено по ТД №8/ 2017 година на ОСГТК на ВКС,е посочено, че след като
се приема, че съществуването на вземането се установява към момента, в който се
формира сила на пресъдено нещо, а не към
момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи за изискуемите
вземания към датата, към която се формира сила на пресъдено нещо.Настоящата
съдебна инстанция споделя изводите в посоченото тълкувателно решение, но
намира, че същото е приложимо единствено в случаите, в които договорът за
потребителски кредит е действителен.При обявяване недействителността на договора,
коментираното тълкувателно решение не намира приложение, тъй като всяка страна
дължи връщане на полученото по недействителен договор. В конкретния случай това
изрично е регламентирано с разпоредбата
на чл.23 от закона за потребителския кредит, в който е регламентирано, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.Поради тези съображения,решението в частта, с която предявеният
установителен иск е отхвърлен за сумата над 3445.64 лева до 4421 лева - пълния
размер на оставащата дължима чиста стойност на кредита следва да бъде отменено,като
бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата от още 976.64 лева.
По предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск съдът дължи
произнасяне само ако е отхвърлен главния иск.Следователно, след като настоящата
инстанция е уважила претенцията по главния /установителен иск / в пълен размер
за чистата дължима стойност по кредита, решението на районният съд в частта, с
която е уважен осъдителния иск за тази сума 976.64 лева следва да бъде обезсилено.В
тази връзка следва да се посочи, че районният съд е допуснал грешка, като е
уважил осъдителния иск за сумата от 1378.39 лева.Чистата стойност от кредита,
която следва да бъде върната е 15 000 лева.Районният съд правилно е приел, че сумата
от 10 578 лева, заплатена от кредитополучателя следва да бъде отнесена към
главницата и че оставащата дължимата чиста стойност от кредита възлиза на
4421.64 лева.След като е приел, че
установителния иск е основателен за сумата от 3445 лева, то по
предявения при условията на евентуалност осъдителен иск е следвало да присъди
сумата от 976.64 лева, а не 1378.39 лева.Поради това, решението, в частта, с
която предявеният осъдителен иск е уважен за сумата над 976.64 лева до 1378.39
лева следва да бъде отменено, като за тази част искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.В останалите части решението на районния съд следва да бъде
потвърдено.
Неоснователно е възражението,че съдът погрешно е приел, че в конкретния
случай липсва валидно сключен застрахователен договор.Районният съд правилно е
отбелязал, че съобразно разпоредбата на чл.192, ал.1 КЗ /отм./ цялата
застрахователна премия или първата вноска при разсрочено плащане се заплаща при
сключването на застрахователния договор. В чл.184, ал.1 КЗ /отм./ е предвидено,
че застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна
полица или на друг писмен акт.В конкретния случай към договора за кредит е
приложен единствено Декларация за приемане на застраховането по застрахователни
програми „Кредитна протекция плюс“ или „66 Плюс“ и сертификат за застраховка „Кредитна протекция
плюс“ № 1785488, в който е отразено, че застрахователите "Кардиф
Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон
България" срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да
застраховат П.Ц.П. съгласно Общи условия на застраховка „Кредитна протекция
плюс“, както и че тази застраховка е сключена с посредничеството на
"УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД.Правилен е извода на районния съд,
че приетите по делото декларация и сертификат не представляват застрахователна
полица, нито могат да бъде разглеждани като друг писмен документ, доказващ
сключването на застрахователен договор, тъй като не са подписани от
представител на посочените застрахователи "Кардиф Животозастраховане, Клон
България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България", респ. от
представител на застрахователния агент "УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, като декларацията носи единствено подпис на ответника.В
този смисъл неприложима е и разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ.Съгласно чл. 293, ал.1 от ТЗ за
действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма
само в случаите, предвидени в закон.В ал.2 е посочено, че изявлението по
сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка е
нищожно, ако не е отправено в установената от закон или от страните форма.В
алинея 3 на нормата пък е регламентирано, че страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението и може да се заключи, че не е оспорвала действителността
на изявлението.В тази връзка следва да се има предвид, че нормата на чл.293 от ТЗ намира приложение само, ако е налице изразена воля за сключване на договор,
но формата, която законът изисква за сключването й е опорочена и от действията
на страната може да се направи заключение, че не е оспорила изявлението.В
настоящия случай липсва изразена воля за сключване на застрахователен договор
както от страна на застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон
България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България", така и от
представител на застрахователния агент "УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, поради което чл.293 ТЗ е неприложим.
Поради посочените по - горе
съображения във връзка с липсата на изразена воля за сключване на
застрахователен договр неоснователно се явява и възражението за приложимост на
чл.301 от Търговския закон.Нешо повече, по делото не са ангажирани никакви
доказателства, че застрахователния агент "УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД е превел суми към застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон
България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България", във
връзка с процесният договор, от който да се направи извод, че "УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е действал без представителна власт и посочените
застрахователи веднага след узнаването не са се противопоставили на тези
действия - чл.301 ТЗ.
По разноските: Предвид изхода на
спора, разноски в настоящото производство се следват на въззиваемия - ответник,но
тъй като такива не са поискани и не е доказано извършването им, то РАЗНОСКИ не
следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение на районен съд гр.
Враца № 753 /18.09.19 г. постановено по гр. дело № 5299/19 г. по описа на същия
съд в ЧАСТТА, с която исковата претенция
с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК е ОТХВЪРЛЕНА за сумата над 3445.64 лв.
до размер от 4421.64 лв. или за сумата 976.64 лв., като в тази част П О С Т А Н
О В Я В А:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, че П.Ц.П.,
ЕГН: ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *** сумата
от 976.64 лева – представляваща главница
по договор за потребителски паричен кредит № 1785488 от 18.03.2015 г., сключен
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника, вземанията по които са
прехвърлени с договор за прехвърляне и продажба на вземания от 20.12.2016 г. на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ведно със законната лихва върху главницата от 31.08.2018 г. до
погасяване на вземането, за която сума е издадена Заповед № 2587/03.09.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4083/2018 г.
по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
ОБЕЗСИЛВА решение на районен съд гр. Враца № 753 /18.09.19 г. постановено
по гр. дело № 5299/19 г. по описа на същия съд в ЧАСТТА, с която предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е УВАЖЕНА за сумата от 976.64 лв.
ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Враца № 753 /18.09.19 г. постановено по
гр. дело № 5299/19 г. по описа на същия съд в ЧАСТТА, с която предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е УВАЖЕН за сумата над 976.64 лв. до
размер от 1378.39 лв. или за сумата от 401.75 лв., като в тази част П О С Т А Н
О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *** срещу П.Ц.П., ЕГН: ********** иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр.
чл. 99 ЗЗД П.Ц.П., ЕГН: ********** за сумата над 976.64 лв. до размер от
1378.39 лв.,представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит
№ 1785488 от 18.03.2015 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
ответника, вземанията по който са прехвърлени с договор за прехвърляне и
продажба на вземания от 20.12.2016 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение на районен съд гр. Враца № 753 /18.09.19 г. постановено
по гр. дело № 5299/19 г. по описа на същия съд в останалите му части.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........