№ 18367
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110134942 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 208947/13.06.2025
г., с която от името на И. Д. К - Г. против „ЗДЕ“ АД е предявен осъдителен иск
с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма, вр. чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, за осъждането на ответното дружество
да заплати на ищеца сумата от 5118,00 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, настъпили вследствие от виновно
неизпълнение от страна на туроператора „АТ“ ЕООД на задължение по
договор за туристически пакет от 12.05.2023 г., сключен между И. Д. К - Г. и
„АТ“ ЕООД, поради изпадане на туроператора в неплатежоспособност и/или
несъстоятелност, гражданската отговорност на което дружество към датата на
договора е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на иска /13.06.2025 г./ до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 12.05.2023 г. ищцата И. Д. К - Г. с ЕГН
**********, в качеството на възложител, е сключила с „АТ" ЕООД с ЕИК
*********, в качеството на туроператор, Договор за туристически пакет
съгласно разпоредбите на Закона за туризма. Съгласно сключения договор
туроператорът бил приел да организира и проведе за 2 броя туристи, посочени
в същия, туристически пакет по програма, подробно описана в него, с дата на
отпътуване 01.10.2023 г. и крайна дата 08.10.2023 г.
Видно от т. 8 от договора била уговорена обща цена за описаните
туристически услуги в размер на 3 326,00 лева, платима по следния начин:
авансово плащане в размер на 1 663,00 лева и остатък в размер на 1 663,00
лева, платим до 22.08.2023 г. Предвидено било стойността на допълнителните
екскурзии, които в настоящия случай били в размер на 1 320,00 лева, съгласно
1
т. 7.6 от договора, да бъдат заплатени най-късно до 29.06.2023 г. В тази връзка,
ищцата била заплатила в брой следните суми: на 12.05.2023 г. - авансово
плащане в размер на 1 663,00 лева, видно от приложена квитанция, издадена
от „АТ“ ЕООД, на 28.06.2023 г. - остатъка от уговорената обща цена в размер
на 1 663,00 лева и цената за заявените допълнителни екскурзии в размер на
1320,00 лева, видно от приложени Фискален бон **** г. и Фискален бон ***,
издадени от „АТ“ ЕООД.
Поради анулиране на датата на отпътуване, на 02.10.2023 г. между
страните било сключено Споразумение, с което действието на Договора за
туристически пакет от дата 12.05.2023 г. било прекратено по взаимно съгласие.
Туроператорът се задължил да възстанови на ищцата заплатените суми в общ
размер на 4 646,00 лева в срок от 14 работни дни, считано от подписването на
споразумението.
След проведена многобройна кореспонденция, на 03.01.2024 г. ищцата
се съгласила да сключи нов Договор за туристически пакет със същата
дестинация и програма с начална дата на отпътуване 22.09.2024 г. и крайна
дата 29.09.2024 г., при който договор да бъдат използвани заплатените по
договора от 12.05.2023 г. суми в размер на 4 646,00 лева, вместо същите да й
бъдат възстановявани. Поради оскъпяване на туристическите услуги,
предвидени в сключения договор, общата цена съгласно т. 8 от договора
възлизала на сума в размер на 5 118,00 лева, включваща 1120,00 лева за
допълнителни екскурзии. Ищцата се съгласила да бъде използвана
заплатената сума по договора от 12.05.2023 г. в размер на 4 646,00 лева,
съгласно отбелязването в т. 9 от сключения договор, както и да доплати сума в
размер на 472,00 лева, което на 03.01.2024 г. сторила.
Поради повторна анулация на датата на отпътуване, на 17.09.2024 г.
отново било сключено споразумение, с което било прекратено действието на
договора от 03.01.2024 г. Съгласно същото туроператорът се задължил да
възстанови в срок до 14 работни дни, считано от датата на подписването му,
сумата в размер на 5 118,00 лева. Срокът за възстановяването й изтекъл на
07.10.2024 г., като и към настоящия момент не е постъпило плащане от страна
на „АТ" ЕООД.
Поради многобройните неспазени устни и писмени ангажименти както
за провеждане на предвидената екскурзия, така и за възстановяване на
заплатената сума, ищцата изпратила две покани за доброволно плащане, като
опитите за доброволно уреждане на отношенията помежду им, без намесата
на трети лица или институции, останали без резултат.
В тази връзка, ищцата решила да се обърне към застрахователя по
сключената от туроператора задължителна застраховка по чл. 97 от Закона за
туризма „Отговорност на туроператора“. Съгласно публично достъпната
информация в Регистъра на регистрираните туроператори и туристически
агенти, поддържан от Министерство на туризма, „АТ“ ЕООД има сключена на
13.11.2024 г. застраховка с номер на полица **** със застраховател „ЗАДБЖЗ“
2
ЕАД и срок на валидност от 14.11.2024 г. до 13.11.2025 г.
На 07.01.2025 г. ищцата изпратила до „ЗАДБЖЗ“ ЕАД искане за
изплащане на обезщетение по описаната по-горе застраховка, към което били
приложени всички относими документи, доказващи възникването на
вземането й от туроператора.
С отговор с изх. № 187 от 13.01.2025 г., застрахователят уведомил
ищцата, че към датата на сключване на договора за туристически пакет, а
именно 12.05.2023 г., туроператорът „АТ“ ЕООД не е имал валиден
застрахователен договор по застраховка „Професионална отговорност на
туроператора“ със „ЗАД“ АД, поради което е взел решение, че не може да се
ангажира с изплащане на обезщетение по отправената претенция.
Допълнително била изискана информация за наличието на сключена
застрахователна полица, в отговор на което е получено писмо с изх. №
432/22.01.2025 г., съгласно което застрахователят е уведомил ищцата, че няма
сключена застрахователна полица с „АТ“ ЕООД. Посочено било също така, че
след извършена проверка от „ЗАД“ АД за издаване на застрахователна полица,
е установено, че „АТ“ ЕООД е некоректен към свои клиенти, тъй като отменя
платени пътувания, поради което е отказано издаването в оригинал на
застрахователна полица по застраховка „Професионална отговорност на
туроператора". Освен това е отбелязано, че не е заплащана застрахователна
премия за сключен застрахователен договор, тъй като „ЗАД“ АД са отказали
да носят риска, предвид неправомерно декларирани данни от „АТ“ ЕООД при
предварително изисканата информация за липса на насрещни претенции.
След получения отговор от „ЗАД“ АД, на 17.01.2025 г., ищцата
изпратила до ответното дружество искане за изплащане на обезщетение по
застрахователна полица № **** от 23.02.2023 г., представляваща застраховка
„Отговорност на туроператора", сключена с „АТ" ЕООД, което съгласно
приложената обратна разписка било получено от застрахователя на 20.01.2025
г. С отговор с изх. ***, ответното дружество уведомило ищцата, че намира
претенцията й за недоказана, което налагало да се произнесат с отказ да
уважат искането й за изплащане на претендираното обезщетение. Като мотиви
за отказа застрахователят посочил, че договорът за застраховка „Отговорност
на туроператора" предоставя обезпечение за възстановяване на всички
плащания по договор за туристически пакет, направени от пътуващите или от
тяхно име, в случаите, когато съответните услуги не са били изпълнени
напълно или частично в резултат на неразплащане с контрагенти,
неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора, за което към
настоящия момент нямало данни.
Предвид изложеното, се моли, да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищцата сумата от 5118,00
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
настъпили вследствие от виновно неизпълнение от страна на туроператора
„АТ“ ЕООД на задължение по договор за туристически пакет от 12.05.2023 г.,
3
сключен между И. Д. К - Г. и „АТ“ ЕООД, поради изпадане на туроператора в
неплатежоспособност и/или несъстоятелност, гражданската отговорност на
което дружество към датата на договора е била застрахована от ответника,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/13.06.2025 г./ до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е депозирал отговор
на исковата молба. Ответникът признава факта на сключване на застраховка
„Отговорност на туроператора“, обективирана в застрахователна полица №
**** от 17.02.2023 г. В тази връзка се сочи, че в полицата е посочено, че
застрахователният период, който съвпада със срока на застрахователния
договор, е с продължителност от 23.02.2023 г. до 22.02.2024 г. Във връзка с
горното твърди, че действието на полицата е било изчерпано преди
настъпване на твърдяното застрахователно събитие - 07.10.2024 г. Към тази
дата не е бил налице действащ застрахователен договор, сключен с ответното
дружество, тъй като горепосоченият вече е бил прекратен поради изтичане на
предвидения в него срок.
Поддържа, че ищецът извежда основанието на исковата си претенция от
договорните отношения между него и туроператора (споразумение от
17.09.2024 г.), които датират след края на покритието по застрахователна
полица № ****. От друга страна, моментът на неизпълнението се явявал
денят, в който е изтекъл срокът от 14 работни дни, считано от подписване на
споразумението - 07.10.2024 г. Следователно, изложената фактическа
обстановка, която предшества този момент и която включва сключването на
два договора за туристически услуги (от 12.05.2023 г. и 03.01.2024 г.) и
споразумение от 02.10.2023 г., е ирелевантна по отношение на основанието, от
което ищецът черпи правата си, предмет на настоящата искова претенция.
На следващо място се оспорва твърдението, че невръщането на сумата, в
размер на 5 118.00 лв., представлява покрит риск по полицата, който следва да
ангажира отговорността на застрахователя по полицата. Застраховката по чл.
97, ал. 1 вр. с чл. 103, ал. 1, които са поместени в Глава 7, Раздел III от Закона
за туризма (ЗТ), озаглавен „Отговорност на туроператорите и търговците,
които улесняват предоставянето на свързани туристически услуги при
неплатежоспособност и несъстоятелност“, предоставя обезпечение за
възстановяване на всички плащания по договор за туристически пакет,
направени от пътуващите или от тяхно име, в случаите когато съответните
услуги не са били изпълнени напълно или частично в резултат на
неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на
туроператора. Поддържа, че неплатежоспособността и несъстоятелността се
обявяват със съдебно решение - чл. 630, ал. 1, т. 2 и чл. 710 от Търговския
закон (ТЗ), като по делото не са ангажирани доказателства за постановяване
на подобни съдебни решения, а и от общо достъпната информация в
Търговския регистър за актуалното състояние на туроператора не се
установява настъпването на такива обстоятелства. В тази връзка поддържа, че
4
ищецът не представя доказателства относно неразплащане с контрагенти,
неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора. Няма данни
относно причината за процесното неизпълнение, поради което същото
представлява неизпълнение на облигационно задължение, което следва да се
претендира от туроператора. Не случайно законодателят е предвидил
специфични условия за наличие на покрит риск, като не всяко неизпълнение
на задължение за плащане на суми по туристически договор представлява
покрит риск. В допълнение, от представените от ищеца, който съгласно
Кодекса за застраховането (КЗ) е длъжен да докаже основателността на
претенцията си, писмени доказателства, се установява, че сключените
договори за туристически пакети от 12.05.2023 г. и 03.01.2024 г. са били
прекратени по взаимно съгласие поради анулиране на датата на отпътуване. В
тази връзка не става ясно по никакъв начин и дали процесната отмяна попада
сред хипотезите на застраховката по Закона за туризма и съответно за
ответника като застраховател е възникнало задължение за заплащане на
обезщетение.
Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл. 97,
ал. 1 от Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
По иска с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за
туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането в тежест на ищеца е да
установи следните факти: 1/ наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Отговорност на туроператора“ между ответника - застраховател
и туроператора „АТ“ ЕООД, обезпечаваща всички плащания по сключените
между страните договори за туристически услуги и споразумения към тях; 2/
направено от ищцата плащане в полза на туроператора в размер на 5118,00 лв.;
3/ неизпълнение на съответните уговорени туристически услуги, поради
неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора, обявени по
надлежния ред, което събитие да представлява покрит риск по
застрахователния договор.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146,
ал.1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че между И. Д. К - Г. и „АТ“ ЕООД са бил сключени договори
за туристически услуги от 12.05.2023 г. и 03.01.2024 г., както и сключените
5
споразумения към тях.
По делото се доказа, че е налице валидно правоотношение по
застраховка „Отговорност на туроператора“ между ответника, в качеството му
на застраховател, и туроператора „АТ“ ЕООД, в качеството му на застрахован,
с период на застрахователно покритие 23.02.2023 г. до 22.02.2024 г. Доказа се,
че между ищцата И. Д. К - Г. и „АТ“ ЕООД са бил сключени договори за
туристически услуги от 12.05.2023 г. и 03.01.2024 г., както и сключените
споразумения към тях /в срока на застрахователното покритие/, поради което
следва да се приеме, че на основание чл. 97б от ЗТ ищцовата страна е имала
качеството на ползващо се от застраховката лице. Следователно, по силата на
чл. 103, ал. 1 и ал. 5, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма, ответното
застрахователно дружество е поело риска за възстановяване на всички
плащания по договора за туристически пакет и за репариране на причинените
на ищцата вреди, в случай на неизпълнение на уговорените туристически
услуги в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност
или несъстоятелност на туроператора. Подобна клауза е предвидена и в
Раздел I от представените Общи условия към застрахователния договор, като
същата е възпроизведена в застрахователния сертификат. Установи се по
делото, че в изпълнение на договорните си задължения по договора за
туристически пакет ищцата е заплатила в полза на туроператора „АТ“ ЕООД
сума в размер на 5118,00 лв., като се доказа, че последният не е изпълнил
задълженията си, тъй като не е организирал уговорената екскурзия.
Същевременно обаче по делото не е доказано неизпълнението на
уговорения туристически пакет да е следствие от неразплащане с
контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора
„АТ“ ЕООД. Това е предпоставка за възникване на вземането за
застрахователно обезщетение, независимо дали се претендира възстановяване
на заплатени суми или репариране на претърпени вреди от неизпълнението на
договора за туристическа услуга. До този извод се стига от систематичното
място на разпоредбите на чл. 97, ал. 1 и чл. 103, ал. 1 и ал. 5, които са
поместени в Глава 7, Раздел III от ЗТ, озаглавен „Отговорност на
туроператорите и търговците, които улесняват предоставянето на свързани
туристически услуги при неплатежоспособност и несъстоятелност“. Изричен
в този смисъл е и чл. 97в от ЗТ, съгласно който за туристически услуги - част
от туристически пакет, или за свързани туристически услуги, които не са били
предоставени в резултат на неплатежоспособност или несъстоятелност,
възстановяването на платените суми се извършва без необосновано забавяне
по искане на пътуващия. Следва да се посочи, че и в предходната редакция на
раздела /преди измененията му, обнародвани в ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от
01.07.2018 г./, е била заложена идеята застраховката „Отговорност на
туроператора“ да обезпечава отговорността на туроператора само при
неизпълнение, което е следствие от неразплащане с контрагенти,
неплатежоспособност или несъстоятелност. В тази връзка трябва да се
отбележи, че в първоначалната редакция на чл. 98, ал. 1 от ЗТ изрично е било
6
регламентирано, че задължителната застраховка по чл. 97, ал. 1 покрива
отговорността на туроператора за причинени вреди вследствие на
неразплащане със своите контрагенти, включително при неплатежоспособност
и несъстоятелност.
В настоящия случай, макар от събраните по делото доказателства да се
доказва, че не са установени имущество и вземания на туроператора „АТ“
ЕООД и не са постъпвали плащания, не са събрани доказателства за това, че
неизпълнението на задълженията по сключени договори за туристически
услуги от 12.05.2023 г. и 03.01.2024 г., както и сключените споразумения към
тях, между ищцата И. Д. К - Г. и „АТ“ ЕООД, е в резултат от неразплащане с
контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора.
Видно от събраните по делото доказателства /в това число споразумение от
02.10.2023 г. за прекратяване на договор за туристически пакет от 12.05.2023 г.
споразумение от 17.09.2024 г. за прекратяване на договор за туристически
пакет от 03.01.2024 г./ причина за прекратяване на договорите не е в резултат
от неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на
туроператора, а анулиране на датата за отпътуване за дестинация Португалия.
Като допълнение, следва да се посочи, че неплатежоспособността и
несъстоятелността се обявяват със съдебно решение – чл. 630, ал. 1, т. 2 и чл.
710 от Търговския закон (ТЗ). По делото не са събрани доказателства за
постановяване на подобни съдебни решения, а и от общо достъпната
информация в Търговския регистър за актуалното състояние на „АТ“ ЕООД не
се установява настъпването на такива обстоятелства. Действително в
разпоредбата на чл. 608, ал. 4 ТЗ е въведена законова презумпция, че
неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство,
образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по
чл. 625 ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в
рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за
доброволно изпълнение. Същевременно, обаче, за да се приложи тази
презумпция е необходимо да е било образувано производство с искане за
обявяване в несъстоятелност, каквито доказателства не са ангажирани в
настоящото производство.
Следователно не е налице една от предпоставките за възникване на
вземането за застрахователно обезщетение, съответно - не е налице и покрит
застрахователен риск съгласно застрахователния договор, поради което
претенцията на ищцата за присъждане на сумата от 5118,00 лева следва да
бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
производството пред СРС:
При този изход на спора, само ответникът има право на разноски, за
присъждането на които е направил своевременно искане и е представил
доказателства, а именно за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100,00 лева.
7
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. К - Г. против „ЗДЕ“ АД, осъдителен
иск с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма, вр.
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, за осъждането на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 5118,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили вследствие от
виновно неизпълнение от страна на туроператора „АТ“ ЕООД на задължение
по договор за туристически пакет от 12.05.2023 г., сключен между И. Д. К - Г.
и „АТ“ ЕООД, поради изпадане на туроператора в неплатежоспособност и/или
несъстоятелност, гражданската отговорност на което дружество към датата на
договора е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на иска /13.06.2025 г./ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА И. Д. К - Г. да заплати в полза на „ЗДЕ“ АД, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски в
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8