ПРОТОКОЛ
№ 25
гр. Силистра, 23.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Т.а В. Василева
Ана Аврамова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
и прокурора Т. Д. Ж.
Сложи за разглеждане докладваното от Ана Аврамова Въззивно частно
наказателно дело № 20233400600024 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ:Й. Ш. /IOAN SERSENIUC/ – р.пр., явява се
лично, воден от служители на ОЗ „Охрана“ и с адв.П. Й..
СТРАНА:ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА СИЛИСТРА – р.пр., явява се
прокурорът Т. Ж..
ПРЕВОДАЧ:К. М. Т. – р.пр., явява се лично.
Преводачът К. М. Т. е назначена от СсРС и е със снета самоличност.
СЪДЪТ предупреди преводача за наказателната отговорност по чл.290,
ал.2 от НК.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ.Й. – Няма пречки и моля да бъде даден ход на делото.
ПРОКУРОР – Моля да бъде даден ход на делото.
1
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото:
Производството е образувано по внесена жалба от Й. Ш., чрез адв.Й.,
срещу определение на СРС, с което е потвърдена мярката за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на обвиняемия. Излагат се подробни
съображения в подкрепа на искането за изменение на мярката за
неотклонение в по – лека, като се претендира за „домашен арест“ или
„подписка“. Счита се, че към настоящият момент не се налице условията за
продължаване на най - тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
АДВ.Й. - Поддържам жалбата така, както е депозирана пред вас.
Нямам искания.
ПРОКУРОР - Считам жалбата за неоснователна. Нямаме
доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
делото
ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Й. – От името на моя доверител моля да приемете, че молбата, с
която сме Ви сезирали, е основателна и да отмените жаленото от нас
определение, с което на клиента ми е наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Общо взето съм се постарал подробно да изложа
съображенията си в молбата и считам, че няма смисъл да преповтарям. Бих
допълнил само следното:
Запознавайки се с протокола, който беше изготвен в съдебно заседание
пред Силистренския районния съд, може би или аз не съм бил достатъчно
разбран какво съм казал, или не е точно записано, но за какво иде реч.
2
Запознавайки се с материалите по това дело, виждаме два тома, които са
събрани като доказателствен материал, относно престъпната деятелност на
моя клиент. В тези два тома няма изрична норма законова, която да казва как
трябва да се подрежда едно дело, но в тях има сложен набор от документи, с
които ако човек иска да се ориентира, трябва внимателно да разчете и да
разбере къде е чел нещо и как може да разбере за какво става дума. Пред
Районния съд се позовах на едно обстоятелство, като цитирах чл.57 и по –
точно за мярката – тя трябва да осигури определени условия при разкриване
на обективната истина и евентуално търсене на правата, когато се прилага
спрямо едно лице, но не трябва да се прекрачва границата на чл.57. Там
цитирах, че в том II, към края някъде, има едно постановление, изготвено три
дни след арестуването на моя клиент, завидна бързина, което е похвално, с
което се казва, че на въпрос на Централно митническо управление ще се
изготви експертиза, като посочат експерт, който да даде оценка за стойността
на тези цигари, които са намерени в автомобила на клиента ми и да се каже
какъв е размера на акциза. Това постановление стои там невръчено, а извода
си правя, че е невръчено, защото на 07.01. има искане за удължаване на срока
за разследване, като мотив е изтъкнато обстоятелство, че предстои изготвяне
на тази експертиза, събиране на характеристични данни за моя клиент. Това
несериозно отношение, според мен, като мотив да се удължи срока означава
едно – че няма нищо лошо да се работи, но ако един адвокат шиканира един
процес, винаги му се отнема тази възможност той да пречи. За мен това си е
чисто шиканиране или некоректно цитиране или подаване на молба, с която
безусловно, безапелационно е потвърдена молбата, като е удължен срока за
разследване с още два месеца. Може би думите са били по – остри тогава, но
съдът ни определи, че следва по реда на ал.6 ние да нямаме право да жалим
повече в разстояние на два месеца от влизане на определението в сила на тази
мярка. Определено считам, че съдът не е прав. Това решение, което той
направи, е взето въз основа на вътрешно убеждение, а не въз основа на
събраните по делото доказателства, защото нито сме прекалили, нито сме
злоупотребили с искането мярката да бъде изменена. Първоначално, когато
мярката беше определена, обясних на моя клиент какво е сторил, че тази
мярка е съвсем нормална и естествена предвид това, което е допуснал – грубо
нарушаване на законите на Република България извършвайки тежко
престъпление. Изхождайки от това, че и практиката е такава, той прие, че е
3
неразумно от негова страна да жали тази мярка и не сме я жалили. Изчакахме
двумесечния срок и тогава подадохме молбата. Аз, като адвокат, дължа на
този човек обяснение, след като съм отговорен адвокат какво правя, как го
правя и как смятам, че трябва да се прилага закона. Не намирам думи как да
му обясня защо беше наложена тази мярка допълнителна в разстояние на два
месеца да не можем да жалим неговото процесуално качество. Вече няма
какво да го коментираме това обстоятелство, но в края на краищата ние
трябва да възпитаме този човек да спазва българските закони. Животът му
няма да свърши с това дело. Той рано или късно ще излезе, но мисля, че не
даваме добър пример.
Вярно, че Вие сте съд, Вие следва да прецените съгласно вътрешното
Ви убеждение и се надявам, че с изписването на тези четири листа съм
доказал, че може да се приложи по – леката мярка. Колкото и абсурдно да
звучат изразите на наблюдаващия прокурор, че нашият НПК не познава
такава мярка хотелски затвор, то това отдавна е регламентирано как трябва да
се направи и защо трябва да се направи. Никой не говори за хотелски затвор,
нито пък искаме да има такъв. Считам, че биха се постигнали целите на тази
мярка и с изменението й.
В този смисъл, моля да се произнесете.
ЖАЛБОПОДАТЕЛ:Й. Ш. – чрез преводача - Надявам се на
възможност, да ми дадете шанс и да промените мярката. Обещавам, че няма
да избягам както се предположи. Обещавам да стоя в съответния хотел.
ПРОКУРОР – Както вече заявих и в първоначалното си становище –
считам депозираната жалба срещу постановения първоинстанционен акт на
СсРС, с който е била потвърдена мярката за неотклонение на румънския
гражданин, взета в ДП по вид „задържане под стража“, за извършено от него
престъпление по чл.234, ал.3 от НК, за неоснователна.
Настоящото производство е по реда на чл.65 от НПК. Производство, в
което решаващият състав следва да вземе отношение по всички въпроси
свързани със законността на вече взетата мярка за неотклонение „задържане
под стража“, каквато е в случая, и съобразно събраните до момента
доказателства, които са били анализирани от първоинстанционния съд.
4
Считам, че и към момента всички законни предпоставки за вземане на
мярката за неотклонение „задържане под стража“ са налице, както са били
налице и при нейното първоначално вземане.
Действително, по отношение на румънския гражданин е било
повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление от общ
характер, тежко по смисъла на българския НК, предвиждащо наказание над 5
години лишаване от свобода, както и други кумулативни наказания.
Както при първоначалния момент на постановяване на мярката, така и
към настоящия момент са налице всички данни, които обосновават
обосновано предположение за авторството на престъплението от страна на
румънския гражданин. Наред с това са налице и кумулативните предпоставки
визирани в текста на чл.63, ал.1 от НПК, а именно – обвиняемото лице да се
укрие или да извърши друго престъпление. Мотивите в тази насока изложени
от първоинстанционния съд считам, че следва да бъдат кредитирани изцяло.
Там действително е било акцентирано върху обстоятелството, че поради
липсата на постоянен адрес в страната, място на постоянно пребиваване,
прави невъзможно оказването на ефективен контрол и обезпечаване на
обвиняемото лице за по нататъшното му участие в наказателното
производство. От тази гледна точка се мотивира и опастността обвиняемият
да се укрие.
Това обстоятелство е мотивирало първоинстанционният съд да
потвърди взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ –
становище, което изцяло споделяме.
Предвид изложеното, считаме, че поставеното съдебно определение на
СсРС следва да бъде потвърдено изцяло, а депозираната молба за изменение
на мярката „задържане под стража“ следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна и недоказана.
Наред с това, подкрепям становището на първата инстанция, че в
случая са налице процесуалните предпоставки за невъзможност обжалване на
мярката за неотклонение в рамките на 2 месеца, освен по здравословни
причини.
В този смисъл, моля да се произнесете.
АДВ.Й. – Именно заради това се постарах в жалбата да посоча
5
основания, които считам, че намират във връзка с произнасянето. Закона за
българската регистрация не дава адресна регистрация. Вече е уредено и
уточнено как се прави това и заради това съществуват толкова много
нормативни актове, които имат правно значение, като цитираните директиви
на ЕС. Не това е доводът един човек да бъде задържан. Ако има доказателства
и данни, то трябваше да бъдат събрани при вземане на първоначалната мярка
до деня, в който ние жалихме и те да се позоват на тях. Няма такива. Да,
изначално налице е обосновано предположение, той е направил признание и е
наясно какво следва. Няма данни и доказателства, че може да извърши друго
престъпление. Този човек стои два месеца в ареста.
ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА
ЖАЛБОПОДАТЕЛ:Й. Ш. – чрез преводача – Моля за шанс мярката
да бъде променена в домашен арест, с условието, ако е необходимо всеки
един ден да се подписвам. Обещавам, че няма да напусна границите на гр.
Силистра.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и след
съвещание реши следното:
Въззивно производство по реда на чл.65 от НПК, инициирано с жалба
от Й. Ш., обвиняем по Досъдебно производство №71/2022 г. по описа на ТД
„Митница“ – Русе, Агенция „Митници“. В жалбата, както и в съдебно
заседание са изложени доводи с искане за изменение на мярката за
неотклонение от „задържане под стража“ в по - лека, а именно „домашен
арест“, кумулативно с налагане на мярка забрана за напускане пределите на
РБългария.
В съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли да бъде уважена.
Прокурорът изразява позиция за наличие на предпоставките по чл.63 от
НПК, с искане за потвърждаване на първоинстанционното определение.
В правото си на защита и последна дума обвиняемият обещава, че няма
да избяга, ако бъде настанен в хотел при изменение на мярката и настоява
същата да бъде изменена в по – лека.
С Определение №451/09.11.2022г. по ЧНД №754/2022г. състав на СсРС
е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Й. Ш..
6
Преценявайки неизменност на предпоставките на чл.63 от НПК, с
Определение №№23/16.01.2023г. по ЧНД №22/2023г. СсРС е оставил без
уважение искането за изменение на мярката за неотклонение, като е
потвърдил наложената такава, а именно „задържане под стража“. Определил е
двумесечен срок, в който искането за изменение на мярката следва да се
приема за недопустимо.
Изводът на съда, обективиран в диспозитива на обжалваното
определение, настоящата инстанция намира за правилен. Събраните до
момента писмени и гласни доказателства, през изтеклия срок на разследване,
безспорно обосновават съпричастността на обвиняемия към повдигнатото му
обвинение. То е тежко по смисъла на закона, наказуемо с лишаване от
свобода от две до осем години.
Прав е съдът, че по делото са събрани и данни за извършено и
документно престъпление, за което обвинение не е повдигнато, свързано с
неистинността на издадената ЧМР. Извършването на тези две деяния в реална
съвкупност, в изключително кратък период от време, е допълнителен
аргумент за наличието на опасност от извършване на престъпление,
доколкото не е предприета квалификация по чл.242, ал.1 НК.
По отношение на опасността от укриване, съдът преценява, че тя е
налична и към момента не е отпаднала. Няма данни, въз основа на които да се
приеме, че интензитета на тази опасност е намалял. Обвиняемият е румънски
гражданин, няма местоживеене в страната, нито статут на постоянно
пребивава,но като се има предвид високата стойност на престъплението - 1
912 500лв., квалифицирано като големи размери, съдът намира, че размерът
на евентуално наложеното наказание ми могъл да го мотивира да се укрие и
по този начин да се осуети присъствието му в същинското наказателно
производство. В този смисъл изложените в жалбата доводи за наличие на
условия за налагане на мярка „домашен арест“ са неоснователни. Не е
осъществена дискриминация по признак гражданство, тъй като целите на
чл.57 НПК са приоритет в това производство, няма нарушение на Рамково
решение 2009/829 ПВР на Съвета от 24.10.2009г., тъй като това Рамково
решение е транспонирано в Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките
изискващи задържане, който закон е неприложим в настоящото производство.
7
Отделно от това, мярка „домашен арест“ не може да бъде наложена при липса
на предпоставките по чл.63 от НПК, която теза се поддържа от защитата.
Според съда, към момента единствено наложената мярка е в състояние
да изпълни целите на закона и да попречи на обвиняемия да се укрие или да
извърши престъпление.
Ето защо, поради липса на нови данни, които да променят законността
на задържането, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №23/16.01.2023г., постановено по ЧНД
№22/2023г. по описа на СсРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
За извършения превод на преводача, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА се изплати възнаграждение на преводача К. М. Т. в размер на 60лв.
Заседанието приключи в 15.33 часа.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8