О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
гр.София, 29.04.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, IV-г гражданско
отделение, в закрито заседание на 29.04.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ИВА НЕШЕВА
като разгледа докладваното от съдия Александрова
ч.гр.д.№ 119 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.435 и сл ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Ю.Б.Г. и Ц.И.Г.-длъжници по изп.д.№ 201777800400465 срещу постановление
на ЧСИ В.Л.за налагане на запор с изх.№ 2836/15.11.2019 г. върху банковата
сметка на Ц.Г. в размер на 1 865,50 лв.Жалбоподателите твърдят, че Ц.Г. е
била уведомена за запора на 19.11.2019 г., и че постановлението е
незаконосъобразно.Излагат твърдения, че в изпълнителния лист са посочени две
суми, за които са осъдени да заплатят на взискателката съответно за граждански
дела пред САС и ВКС.В получените покани за доброволно изпълнение, връчени им
през м.декември 2017 г., дължимата сума по изпълнителното дело е 1 802,50
лв., която представлява сбор от сумите по изпълнителния лист, адвокатския
хонорар и разходите по съдебното изпълнение.На 05.01.2018 г. Ю.Г. е превел по
банков път сумата от 1 802,50 лв.
по сметка на ЧСИ В.Л. с посочено основание за плащане-изп.д.№
201777800400465, запор на тр.възнаграждение № 31/02.01.18 г., Ц.И.Г..Жалбоподателите
твърдят, че са погасили всички дължими суми по изпълнителния лист, адвокатски
хонорар и разходи за ЧСИ и запорът е незаконосъобразен, и че с молба вх.№
2860/27.11.2019 г. са отправили покана към ЧСИ да им възстанови
незаконосъобразно взетата сума от 1 865,50 лв. по сметка на Ц.Г., но
сумата не е възстановена.Твърдят, че търпят вреди от действията на ЧСИ и молят
съда да отмени обжалвания акт на ЧСИ В.Люченова, да постанови вдигането на
запора върху банковата сметка в „У.Б.“ АД, както и всички обезпечителни мерки
по изпълнителното дело, тъй като нямат неплатени сметки.Претендират разноски.
Ответницата по частната жалба-П. Д.Х. оспорва
същата.Излага доводи за недопустимост на същата, тъй като обжалваният акт не
попада сред подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител по чл.435,
ал.2 ГПК.Оспорва жалбата и по същество, като твърди, че преведената сума от
1 802,50 лв. не погасява пълния размер на вземането, и че дължимата сума
по изпълнителния лист е 2 715 лв., която не се дължи солидарно.Поддържа
становище, че сумата е събрана на законно основание и при стриктно спазване на
разпоредбите на закона.Счита, че допълнителната жалба е просрочена.Моли съда да
прекрати производството по подадените жалби-първата като недопустима, а
втората-като просрочена.
ЧСИ В.Л. излага
мотиви за неоснователност на частната жалба.Счита, че частната жалба е
допустима на основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК, но излага доводи, че общата дължима
сума по изпълнителното дело е 2 715 лв.С оглед обстоятелството, че
разноските не представляват солидарно задължение, инкорпорираната сума в
изпълнителния лист е разделена на две, като от всеки длъжник се претендира
дължимата от него част, и че сумата от 1 805,50 лв. е персоналният дълг на
всеки от длъжниците, като към този на Ю.Г. са присъединени и дължими от него
публични задължения към държавата.С внесените суми на 05.01.2018 г. и на
23.01.2018 г. по сметка на ЧСИ от името на Ю.Г. съответно в размер на
1 802,50 лв. и 2 149,41 лв. се погасява изцяло неговото задължение по
изпълнителното дело.От длъжницата Ц.Г. не са били извършени доброволни плащания
и в изпълнение на наложения запор третото задължено лице-„А.Б.Б.“ АД е превело
сумата от 1 865,50 лв.,
представляваща общия размер на нейното задължение към съответната дата.
Съдът, като
прецени становищата на страните и доказателствата по изпълнителното дело,
намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по
изп.д.№ 201777800400465 е образувано по молба на П. Д.Х. срещу Ю.Б.Г. и Ц.И.Г. въз
основа на изпълнителен лист на СГС, I-21 с-в за осъждане на длъжниците да й
заплатят сумата от 2 715,00 лв. разноски.
По делото е
представен изпълнителен лист от 06.11.2017 г. на СГС, I-21 с-в за осъждане
на Ю.Б.Г. и Ц.И.Г. да заплатят на П. Д.Х. сумата от 2 215 лв.,
представляваща направени разноски пред въззивната инстанция и сумата от 500
лв.-разноски пред касационната инстанция.
На 11.01.2018 г. Ц.И.Г.
е получила покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че дължимата от
нея сума по изпълнителното дело възлиза на 1 802,50 лв., от
която-1 357,50 лв.-неолихвяеми вземания; 205,00 лв.-разноски по
изпълнителното дело; 66,00 лв.-обикновени такси и 174,00 лв.-пропорционални
такси по т.26 от ТЗЧСИ, дължими към 16.01.2018 г.
На същата дата
длъжникът Ю.Б.Г. е получил покана за доброволно изпълнение с дължима сума в
размер на 3 951,91 лв., от която 1 357,50 лв.-неолихвяеми вземания;
205,00 лв.-разноски по изпълнителното дело; 66,00 лв.-обикновени такси; 384,17
лв.-пропорционална такса по т.26 от ТЗЧСИ; публични държавни вземания в размер
на 1 939,24 лв., дължими към 16.01.2018 г.
Представени са
платежни нареждания от 05.01.2018 г. и от 23.01.2018 г. за внесени суми от Ю.Г.
по сметка на ЧСИ В.Л. по изп.д.№ 201777800400465 в размер съответно на
1 802,50 лв. и 2 149,41 лв.
На 15.11.2019 г. ЧСИ
В.Л. е изпратила запорно съобщение изх.№ 2836 до „А.Б.Б.“ АД за налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника Ц.И.Г. до размера на сумата от 1 865,50 лв., изчислена към
29.11.2019 г.
С писмо вх.№
2874/29.11.2019 г. „А.Б.Б.“ АД е уведомила ЧСИ В.Л., че на 22.11.2019 г. от
разплащателната сметка на длъжника Ц.И.Г. е извършен превод на сума в размер на
1 865,50 лв. по сметката на съдебния изпълнител и след пълно погасяване на
задълженията запорът е вдигнат.
Видно от представената с частната жалба разпечатка от
електронна кореспонденция жалбоподателката е уведомена за наложения
запор на 19.11.2019 г.В този смисъл са и твърденията, изложени в частната
жалба.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.436 ГПК жалбата се подава
чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършване на действието, ако
страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в
останалите случаи-от деня на съобщението.
Жалбоподателката е уведомена за наложения запор на
19.11.2019 г.Частна жалба с вх.№ 2823/22.11.2019 г. е подадена в срок.Доводите,
изложени в „допълнителната жалба“ с вх.№ 2904/04.12.2019 г. не следва да се
обсъждат, тъй като същата е подадена след срока по чл.436 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е
недопустима, тъй като обжалваното действие не попада сред изрично предвидените
в чл.435, ал.2 ГПК действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от
длъжника.На обжалване подлежи насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество, когато в жалбата длъжникът се
позовава на несеквестируемост на запорираното или възбраненото имущество за
събиране на определено парично вземане /в този смисъл са разясненията по т.1 на
ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.В случая в
жалбата не са изложени доводи, че запорът
е наложен върху несеквестируемо имущество /чл.435, ал.2, т.2 ГПК/.Изложените
доводи за незаконосъобразност на наложения запор поради погасяване на
вземането, както и за претърпени вреди от обжалваното действие ,са неотносими
към предмета на настоящото производство.
Следва да се добави, че
частната жалба на Ю.Б.Г. е недопустима и поради обстоятелството, че
обжалваното действие не засяга негово имущество.
Поради изложените съображения частната жалба следва да се
остави без разглеждане като недопустима.
Разноски не се претендират от ответницата по частната
жалба.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх.№
2823/22.11.2019 г., допълнена с частна жалба вх.№ 2904/04.12.2019 г. на Ю.Б.Г. с ЕГН **********
и Ц.И.Г. с ЕГН **********-длъжници по изп.д.№ 201777800400465 срещу постановление
на ЧСИ В.Л.за налагане на запор с изх.№ 2836/15.11.2019 г. върху банковата
сметка на Ц.Г. в размер на 1 865,50 лв., като недопустима.
Определението може да се обжалва с частна жалба в
1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателите пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.