РЕШЕНИЕ
№….../…...г.
Гр. София,
……………………. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врати на петнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Зорница Гладилова
При
секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност №
6921 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Подадена е
молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ вр. чл.607а, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл.608 ТЗ вр. чл.742, ал.1 ТЗ и чл.630, ал.2
от ТЗ.
Молителят „Л.Б.Ц.“ ЕООД твърди,
че е в договорни отношения с ответника „А.Г.“ ООД, произтичащи от споразумение
от 01.06.2011г„ подписано между длъжника „Л.Б.Ш.” ЕООД, кредитора „Л.Б.Ц.”
ЕООД, поръчителя „А.Г.” ООД и „Л.Х.” АД с нотариална заверка на подписите
рег.№08916 на Нотариус Б. с per. № * на НК, с което страните, за
да избегнат правен спор - настоящ или бъдещ, изменили съществуващите между тях
облигационни правооотношения, след като са приели да считат за действително
правно положение помежду си, това което е прогласено в споразумението. С
подписването на споразумението било „възобновено“ вземането на кредитора спрямо
длъжника във връзка със споразумение за покупко-продажба на дружествени дялове
от 27.10.2010 г., анекс 1/30.11.2010г., анекс 2/22.12.2010г., анекс
3/31.01.2011г„ анекс 4/25.02.2011г. и анекс 5/29.04.2011г. към него, по два
договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 01.06.2011 г.; по договор
за заем от 14.12.2006 г.; договор за заем от 16.01.2009 г. и договор за заем от
19.01.2010 г. С цел избягване на евентуални бъдещи спорове между страните, чрез
взаимни отстъпки и преуреждане на съществувалото материално правоотношение за в
бъдеще, според клаузите в споразумението е новирано задължението на длъжника по
първоначалните споразумения и договори. Сключената извънсъдебна спогодба,
наименована “споразумение” е действителна и валидно е обвързала страните, тъй
като съгласно чл.20а, ал.1 ЗЗД и като всеки вид договор, тя има силата на закон
между тях, следователно и всяка от тях дължи изпълнение на задълженията си по
нея. Със споразумението страните приели за безспорно че задължението на
длъжника „Л.Б.Ш.” ЕООД към кредитора „Л.Б.Ц.” ЕООД е в размер на 524 026,71
лева. Длъжникът се е съгласил върху главницата от 524 026,71 лева, да бъде
начислявана годишна лихва в размер на 8% и са определили нов краен срок за
погасяване на задължението - съгласно погасителен план. По силата на раздел III
от споразумението от 01.06.2011г. „А.Г.” ООД се задължило да отговаря пред „Л.Б.Ц.“
ЕООД солидарно и неограничено като поръчител по смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД
за изпълнението задълженията на „Л.Б.Ш.” ЕООД. Поръчителя дал съгласието си по
смисъла на чл.147, ал.2 от ЗЗД (т.З от раздел III от споразумението от
01.06.2011г.) да отговаря за изпълнението на задължението на „Л.Б.Ш.” ЕООД
независимо дали „Л.Б.Ц.“ ЕООД е предявило иск за изпълнение срещу „Л.Б.Ш.” ЕООД
до шест месеца след изтичане срока за изпълнение на задължението.
На основание заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
22.10.2012г. на 29 с-в при СРС, по гр.д.№45398/2012г. бил издаден изпълнителен
лист от 22.10.2012 г. по силата на който „Л.Б.Ш.” ЕООД и „А.Г.” ООД са осъдени
солидарно да заплатят на „Л.Б.Ц." ЕООД сумата от 89 898 евро главница по
процесното споразумение от 01.06.2011г„ сключено с нотариална заверка на
подписите и представляваща дължими вноски по т. II.5.2. за периода от
м.03.2012г. до м.07.2012г. включително, ведно със законна лихва за периода от
26.09.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3 516,50 лева
разноски по делото за държавна такса. На основание заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.02.2015г. на 28
с-в при СРС, по гр.д.№5096/2015г. бил издаден изпълнителен лист от 04.02.2015г.
по силата на който „Л.Б.Ш.” ЕООД и „А.Г.” ООД били осъдени солидарно да
заплатят на „Л.Б.Ц." ЕООД сумата от 33 249,11 лв., представляваща левовата
равностойност на 17 000 евро - вноска за м. януари 2012г. по т. 11.5.2. от
гореописаното Споразумение от 01.06.2011г. както и законната лихва за забава за
периода от 30.01.2015г. до изплащане на вземането и 664,98 лв. разноски по
заповедното производство.
С изменения текст на
разпоредбата на чл.608, ал.1, т.1 - ТЗ /ДВ, бр.20/2013 г./ било разширено
съдържанието на неплатежоспособността на търговеца, като неплатежоспособен бил
и търговец, който не бил в състояние да изпълни изискуемо парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка. С промяната в ТЗ отпаднало
ограничението паричното задължение да е непременно по търговска сделка, т.е. да
е породено или да произтича от търговска сделка, като то може и само да е
възникнало с оглед или по повод на търговска сделка - да се отнасяло до или да
било свързано с търговска сделка. С договора за поръчителство, с който трето
лице поръчителства за задълженията на длъжника, се поемат задължения за
обезпечаване на задължения на търговец към кредитор по търговска сделка. Тези
задължения, в случай че са изискуеми и поръчителят е търговец, който не е в
състояние да ги изпълни, били основание за откриване на производство по
несъстоятелност на същия като неплатежоспособен.
„Л.Б.Ц.“ ЕООД имало парично
вземане от „А.Г.“ ООД в размер на 328 427,28 лева произтичащо от сключеното
писмено споразумение от 01.06.2011г.. От дължима сума в размер на 524 026,71
лева по т.4 от споразумението длъжникът „Л.Б.Ш.” ЕООД погасил частично
задължението, като непогасения остатък е в размер на 328 427,28 лева. По силата
на раздел III от процесното споразумение от 01.06.2011г. „А.Г.” ООД се задължило да отговаря пред „Л.Б.Ц.“ ЕООД
солидарно и неограничено като за изпълнението задълженията на „Л.Б.Ш.” ЕООД,
поради което „А.Г.“ ООД имало непогасено задължение в размер на 328 427,28 лева
към кредитора. Вземането е отразено в сметка №*** от анаталитичната ведомост на
„Л.Б.Ц.“ ЕООД (доказателство №4).
За събиране вземанията на
взискателя „Л.Б.Ц." ЕООД по изпълнително дело № 2014*0400205 и по
присъединеното изпълнително дело № 2015*0400174 на ЧСИ И.М.-К. с per. №
* на КЧСИ бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника „А.Г." ООД,
в следните банки: „У.Б." АД; „О.Б.Б." АД; „Ю.Б." АД. От
наложените запори върху банкови сметки на длъжника „А.Г." ООД няма
постъпления. С призовките за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2015*0400174
на ЧСИ И.М.-К. с per. № * на КЧСИ длъжника „А.Г.“ ООД
бил поканен доброволно да изпълни задължението си (доказателства №6 и №7). Към
днешна дата бил изтекъл даденият срок за погасяване на задължението, но въпреки
това, длъжника не бил предприел, каквито и да е действия за изпълнение на
поетото задължение за погасяване на задължението.
След настъпилата изискуемост на
задължението за плащане, „Л.Б.Ц.“ ЕООД провело неколкократно разговори с
ръководството на дружеството - длъжник да заплати доброволно своите задължения.
Задълженията и техният размер никога не били отричани от длъжника. Към
настоящия момент „Л.Б.Ц.“ ЕООД имало изискуеми вземания към „А.Г.“ ООД по
споразумение от 01.06.2011г. в размер на сумата от 328 427.28 лева. Длъжникът
не бил погасил задълженията си дори и частично.
Същевременно ответникът не
изпълнявал задълженията си и към другите си кредитори. Видно от публикувания
годишен финансов отчет за по партида на „А.Г.“ ООД в Търговския регистър към
Агенция по вписванията, финансовото състояние на предприятието към 31.12.2014г.
е силно влошено в сравнение с предходните 2012г. и 2013г. Размерът на текущите
пасиви надвишавал този на краткотрйните
активи. Ответното дружеството не притежавало каквито и да е краткотрайни
активи, като всичките му вземания били дългосрочни (над 1 година). За
последните две години дружеството не било извършвало търговска дейност и нямало
реализирани каквито и да е приходи. При ответника не постъпвали каквито и да е
парични потоци. Липсата на текущи материални активи и парични средства
препятствала възможността на дружеството да покрива краткосрочните си
задължения.
Молителят твърди, че е налице
хипотезата на чл. 607а, ал.1 във вр. с чл. 608 от ТЗ и на основание чл. 607а,
ал.2 във вр. с чл. 742 от ТЗ за „Л.Б.Ц.“ ЕООД в качеството на кредитор на „А.Г.“
ООД, възниквал правен интерес от предявяване на молба с правно основание чл.
625 ТЗ. По отношение на дружеството-длъжник били налице и трите хипотези на
неплатежоспособност по чл.608, ал.1, 2 и 3 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 742
от ТЗ търговецът /дружество с ограничена отговорносот/ бил свръхзадължен,
когато неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му
задължения. По отношение на дружеството-длъжник били налице предпоставките за
свръхзадълженост по чл. 742 от ТЗ, т.к. наличното му имущество е по-малко от
изискуемите му задължения.
Молителят иска от съда да
постанови решение по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ, с което да обяви
неплатежоспособността и свръхзадължеността на „А.Г.“ ООД към 01.09.2015г. и
определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да
назначи временен синдик, да допусне обезпечение чрез налагане на запор,
възбрана или други обезпечителни мерки и да определи дата на първото събрание
на кредиторите.
Ответникът „А.Г.“ ООД оспорва
подадената молба.
Твърди, че молителят „Л.Б.Ц.“
ЕООД твърди вземания, произтичащи от договор за поръчителство, който
представлявал обезпечение на кредитора срещу неизпълнението на главния длъжник,
поради което този договор не бил търговска сделка. По тази причина молбата била
недопустима.
Ответникът твърди, че молбата е
неоснователна като излага горните съображения. Оспорва наличието на задължение
по договор за заем от 19.01.2010 г., както и фактът, че е останала непогасена
част от този заем. Издаденият изпълнителен лист от 4.02.2015 г. по гр.д.№
5096/2015 г. по описа на СРС, 28 състав бил обезсилен в частта му срещу „А.Г.“
ООД с определение № 14177/12.07.2015 г. по ч.гр.д. № 7318/2015 г.
Огделно излага съображения, че
е изтекъл преклузивния срок по чл.147 от ЗЗД и задължението му е погасено.
Съдът като обсъди представените
по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Представено е Споразумение,
сключено на 01.06.2011г., между „Л.Б.Ш.” ЕООД, „Л.Б.Ц.” ЕООД, „А.Г.” ООД и „Л.Х.”
АД с нотариална заверка на подписите рег.№ 08916 на Нотариус Б. с per. №
* на НК. Страните като вземат предвид Споразумение за покупко-продажба на
дружествени дялове от 27.10.2010 г.; Анекс № 1/30.11.2010 г.; Анекс №
2/22.12.2010 г.; Анекс № 3/31.10.2011 г.; Анекс № 4/25.02.2011 г. и Анекс №
5/29.04.2011 г. към него приемат за
установено, че към 1.06.2011 г. „Л.Б.Ш.” ЕООД има вземания към „Л.Б.Ц.” ЕООД за
продажната цена по два договора за покупко-продажба на дружествени дялове от
1.06.2011 г. общо в размер 1 552 592.03 лв., а „Л.Б.Ц.” ЕООД има
вземания към „Л.Б.Ш.” ЕООД общо в размер на 2 147 897.61 лв. по три
договора за заем от 4.12.2006 г.; 16.01.2009 г. и 19.01.2010 г. „Л.Б.Ш.” ЕООД
се е съгласило да заплати при подписване на споразумението сума в размер 72 300
лв. Страните са договорили върху вземанията на „Л.Б.Ц.” ЕООД към „Л.Б.Ш.” ЕООД
по Договор за заем от 19.01.2010 г. в размер 524 026.71 лв. да бъде
начислявана годишна лихва в размер 8% като „Л.Б.Ш.” ЕООД се е задължило да
заплати това си задължение /главница и лихва/ по описания в договора
погасителен план. Съгласно предвидения
погасителен план окончателната вноска за погасяване на задължението е дължима
до 30.07.2012 г. За изплащането на това задължение „А.Г.“ ООД се е задължило
/т.III
от споразумението/ да отговаря солидарно и неограничено като поръчител. Поръчителят
се задължил (т.З от раздел III от споразумението от 01.06.2011г.) да отговаря
за изпълнението на задължението на „Л.Б.Ш.” ЕООД независимо дали „Л.Б.Ц.“ ЕООД
е предявило иск за изпълнение срещу „Л.Б.Ш.” ЕООД до шест месеца след изтичане
срока за изпълнение на задължението.
Представен е изпълнителен лист
от 22.10.2012 г., издаден по гр.д.№ 45398/2012 г. по описа на СРС, 29 състав
въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 22.10.2012 г., с който
длъжникът „Л.Б.Ш.” ЕООД и длъжникът „А.Г.“ ООД са осъдени да заплатят солидарно
на кредитора „Л.Б.Ц.” ЕООД сумата 89 898 евро главница по споразумение от
1.06.2011 г. с нотариална заверка на подписите и представляваща дължими вноски
по т.III.5.2
за периода от м.март 2012 г. до м.юли 2012 г. включително, ведно със законната
лихва за периода от 26.09.2012 г. до изплащането на вземането и за сумата
3 516.50 лв. разноски по делото.
Представен е Изпълнителен лист
от 04.02.2015г. на 28 с-в при СРС, по гр.д.№5096/2015 г., който с определение
от 12.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 7318/2015 г. е обезсилен.
Представено е Удостоверение
изх. № 6815 от 21.07.2015г. на ЧСИ И.М.-К. с per. №
* на КЧСИ, в което е посочен актуалния размер на задължението на солидарния
длъжник „А.Г.“ ООД по изпълнителен лист от 22.10.2012 г., издаден по гр.д.№
45398/2012 г. по описа на СРС, 29 състав.
Представени са: ПДИ изх. № 1896
от 24.02.2014г. на ЧСИ И.М.-К. с per.
№ * на КЧСИ и ПДИ изх. № 3269 от 01.04.2015г. на ЧСИ И.М.-К.
с per. № * на КЧСИ.
Представени са : Споразумение
за покупко-продажба на дружествени дялове от 27.10.20 Юг, и анекс 1 от 30.11.2010г.,
анекс 2 от 22.12.2010г., анекс 3 от 31.01.2011г., анекс 4 от 25.02.2011г. и
анекс 5 от 29.04.2011г. към него; Договор за покупко- продажба на дружествени
дялове от 01.06.2011г.; Договор за покупко- продажба на дружествени дялове от
01.06.2011г.; Договор за заем от 14.12.2006г.; Договор за заем от 16.01.2009г.;
Договор за заем от 19.01.2010г. Отношенията между страните по тези договори са
били новирани със споразумението от 1.06.2011 г.
С определение от 12.07.2015 г.
по ч.гр.д.№ 7318/2015 г. е отменено разпореждане, постановено по ч.гр.д.№
5096/2015 г. за незабавно изпълнение на заповед по чл.418 във вр. чл.417 от ГПК
от 4.02.2015 г. като е обезсилен издадения на „Л.Б.Ц.“ ЕООД изпълнителен лист.
Съдът се е позовал на изтеклия преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД за вземането,
предмет на изпълнителния лист.
Представено е уведомление по
чл. 78 от ДОПК заведено под вх. № 224291500000727/18.08.2015г. на НАП; Годишни
финансови отчети към 31.12.2013г. и 31.12.2014г. на „А.Г.“ ООД.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена и като компетентно извършена
съдът възприема. Съгласно заключението, дадено от вещото лице С.Й. след
изследване на годишните финансови отчети на „А.Г.“ ООД за периода 2011 г. –
2015 г. е съставен сборен баланс за този период. Анализътг на капиталовата
структура показвал, че капиталовия ресурс на ответното дружество към 31.12.2015
г. се състоял само от привлечен капитал в размер 6776 хил.лв. В баланса на „А.Г.“
ООД към 31.12.2015 г. не фигурирали дълготрайни нематериални активи и
дълготрайни материални активи. Вещото лице е изчислило стойността на активите и
капиталовата структура на дружеството; общият размер на задълженията,
произтичащи от търговски сделки и общиият размер на публично-правните
задължения по години. Вземанията на „А.Г.“ ООД към 31.12.2015 г., посочени в баланса
като „Вземания от предприятия от група“ били в размер 50 хил.лв. и от „Ийст
юръпиън оторинг инд инкординг сентър“ ООД. Задълженията на „А.Г.“ ООД към
31.12.2015 г. са в общ размер 6776 хил.лв. като са описани по контрагенти.
Експертът е изчислил показателите за ликвидност, които характеризиран
способността на търговеца да изплаща текущите си задължения с наличните
краткотрайни активи. Коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност за периода 2011 г. до 2015 г. включително са около 0.02 като
коефициентът на обща ликвидност за 2015 г. е 0.0259. За да може дружеството да
посрещне краткосрочните си задължения, краткотрайните му активи трябва да бъдат
със стойност по-голяма или равна на 1-ца. Коефициентът на обща ликвидност за
целия изследван период е многократно под 1-ца. Показателите за финансова
автономност характеризират степента на финансова независимост на предприятието
от кредиторите. Те се изчисляват чрез съпоставка на собствения и привлечения
капитал /задълженията/. Собствения капитал е притежание на
съдружниците/акционерите в дружеството и в състава му се включват регистрирания
капитал, допълнителен капитал, резерви – законови и допълнителни, финансови
резултати /от текущ и предходни периоди/. Привлеченият капитал е собственост на
кредитори на дружеството – банки, лизингови предприятия, доставчици, персонал,
публично-правни институции и други. Задълженията във връзка с привлечения
капитал може да имат краткосрочен характер /с падеж до 1 година/ или
дългосрочен характер – с падеж над 1 година и се класифицират съобразно
уговорения падеж момента на възникването
им. Фактът на просрочване на краткосрочно задължения е основание за
прекласифицирането му като дългосрочно. Вещото лице е изчислило коефициентите
на финансова автономност и коефициентите на адлъжнялост на „А.Г.“ ООД за
периода от 2011 г. до 2015 г. включително като всички те са с отрицателни
стойности. Това означава, че дружеството е декапитализирано и зависимо от
кредиторите си. За анализирания период дружеството е отчело приходи в общ
размер 29 946 хил.лв. и разходи в размер 29 025 х.лв. Финансовият
резултат с натрупване е 921 хил.лв. пачелба. Съгласно данните от баланса за
периода от 2011 г. до 2015 г. включително краткотрайните активи на дружеството
не са били достатъчни за покриване на текущите му задължения. Коефициентите на
рентабилност за 2013 г. и 2014 г. са положителни величини, тъй като финансовия
резултат е печалба и показват темпове на възвращаемост на капитала. Към 31.12.2011
г. към 31.12.2012 г. и към 31.12.2015 г. финансовият резултат е загуба и
коефициентите за рентабилност са отрицателни величини и всеки от тях определя
степента на декапитализация на дружеството. Краткотрайните активи на
дружеството не са достатъчни за изплащане на краткосрочните му задължения.
Цялото имущество на дружеството – дълготрайни и краткотрайни активи не е
достатъчно за покриване на всичките му задължения – дългосрочни и
краткосрочни. В счетоводството на „А.Г.“
ООД е установено, че дружеството не води в баланса си задълженията към молителя
по делото. От задълженията на дружеството към 31.12.2015 г. до 1 година са 2814
хил.лв. , а над 1 год. Са 3962 хил.лв.. Приходите за бъдещи периоди са 50 х.лв.
Активите на дружеството към 31.12.2015 г. са в общ размер 410 х.лв., от които
дългосрочни финансови активи – 337 х.лв. и вземания от предприятия от група –
50 х.лв. За периода от 2012 г. до 2015 г. дружеството не е разполагало с
материални запаси. При анализ на Отчетите за паричния поток за 2012 г.; 2013
г.; 2014 г. и 2015 г. вещото лице е констатирало, че „А.Г.“ ООД няма
постъпления от търговски сделки и няма плащания по търговски сделки. Вещото
лице счита, че при този анализ на финансовото състояние на „А.Г.“ ООД
финансовите затруднения на дружеството имат траен характер.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически
състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ,
съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла
на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно
от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1
от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му
съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5.
Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.
Установено
е, че по силата на процесното споразумение от 1.06.2011 г. страните по него са
преуредили съществуващите между тях към момента на сключването на
споразумението правоотношения. Със споразумението задълженията на „Л.Б.Ш.” ЕООД към „Л.Б.Ц.“ ЕООД са установени
и е предвиден погасителен план за плащането им. По силата на раздел III от споразумението „А.Г.“ ООД е поело задължение като поръчител за
заплащането на задълженията на „Л.Б.Ш.” ЕООД.
Споразумението има на първо място установително или декларативно
действие - това означава, че страните по него се задължават да считат правното
положение, което са уредили със споразумението за безспорно и са се задължили
да спазват занапред поведение, което отговаря на установеното със спогодбата
положение, т.е. те се задължават да не оспорват за в бъдеще установеното
положение и да не вършат каквито и да било други действия,които са в
противоречие с това установено положение. По тази причина е без значение какви
са били правоотношенията между страните, които са дали повод за сключването на
споразумението.
Ответникът
е възразил, че задължението на поръчителя не е задължение по търговска сделка,
с оглед на което на основание на това задължение не е допустимо да се иска
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на търговец. Съдът намира това възражение неоснователно. С
измененията на чл.608 от Търговския закон – ДВ бр.20/28.02.2013 г. е разширено съдържанието
на неплатежоспособността на търговец като неплатежоспособен е и търговец, който
не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка. Договорът за поръчителство е сключен като
обезпечение за изпълнението на търговска сделка. Задълженията, които са предмет
на процесното споразумение произтичат от договор за покупко-продажба на
дружествени дялове и договори за заем, които договори са търговски по своя
характер /чл.286 от ТЗ/ самото споразумение също представлява търговски
договор. Дължимата от поръчителя престация е идентична по предмет с тази на
главния длъжник. Следователно е допустимо ищецът да се позовава на задължението
на ответника към него в качеството му на поръчител.
Дължимата
по т.4 от процесното Споразумение сума е в общ размер 524 026.71 лв. като
по признание на молителя длъжникът „Л.Б.Ш.“ ЕООД е погасил частично
задължението като непогасеният му размер е 328 427.28 лв. Това задължение,
съгласно изслушаната съдебно-счетоводна експертиза е осчетоводено в
счетоводството на молителя.
Ответникът
възразява, че по отношение на задължението му като поръчител е изтекъл
преклузивния срок по чл.147 от ЗЗД. Началният момент, от който започва да тече
преклузивния срок е възникването на субективното право. Отговорността на поръчителя по
договор, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на
иска е изтекъл 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Началният момент следва
да се определи от постигнатото съгласие в споразумението - т.5 от споразумението от 1.06.2011 г.
страните са преуредили заплащането на задължението по Договор за заем от
19.01.2010 г. – главница и лихва като са го разсрочили. Последната дължима
вноска е предвидено да се дължи на 30.07.2012 г. като това е падежът на който
длъжникът дължи остатъка от заемната сума.
По
отношение на задълженията, за които е издаден изпълнителният лист от 4.02.2015
г. по гр.д.№ 5096/2015 г. е изтекъл 6-месечния срок към момента на издаване на
изпълнителния лист, поради което и същият е обезсилен.
По
отношение на задълженията, които са предмет на изпълнителен лист от 22.10.2012
г. и които задължения са дължимите вноски по споразумението от 1.06.2011 г. по
т.II.5.2 за периода м.03.2012 г. до м.07.2012 г.
включително, съдът намира, че не е изтекъл 6-месечния срок по чл.147 от ЗЗД
поради което и отговорността на ответника за заплащането на тези задължения не
е погасена.
По отношение
възражението на ответника, че след издаване на изпълнителния лист от 22.10.2012
г. до връчването на поканата за доброволно изпълнение на 27.02.2014 г. на „А.Г.“
ООД
по изпълнително дело № 2014*0400205 е изтекъл 6-месечения срок по чл.147, ал.1
от ЗЗД, съдът намира същото неоснователно. Срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД е
краен и преклузивен. С
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът
упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане.
Следователно с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителният лист от
22.10.2012 г. кредиторът е предявил иск против длъжника, поради което и
ответникът е останал задължен. Срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД като преклузивен
срок за разлика от давностните не подлежи на спиране и прекъсване. Именно по
тази причина след издаването на изпълнителният лист от 22.10.2012 г. не е
започнал да тече нов срок, нито е продължил да тече предишният.
Предвид изложеното
съдът намира, че ответникът дължи сумата по изпълнителния лист от 22.10.2012 г.
Задължението
на „А.Г.“ ООД, установено от изпълнителния лист от 22.10.2012 г. съществува и
легитимира „Л.Б.Ц.“ ЕООД като молител в настоящото производство.
При преценката
дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в
чл.608, ал.1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични
задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или
общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни
вземания. Презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, поради което под „спиране на
плащанията" по см. на чл.608 ал.2 от ТЗ на база на легалното определение на
понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от
изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг
вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност,
защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е
без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.
По делото е установено от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че
ответникът е спрял да плаща изискуемите си задължения и не ги е обслужвал през
2013 г., през 2014 г., и през 2015 г. Самото спиране на плащанията на основание
чл.608 ал.2 от ТЗ, задължава съда да приеме, че е налице състояние на
неплатежоспособност по отношение на длъжника.
В случая вещото
лице е изследвало и финансовото и икономическо състояние на ответника, с цел и
по този начин да се установи способността на ответника да погасява задълженията
си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели.
При тяхното изследване съдът изхожда от следното:
Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват
за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената
си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника
за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на
едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели при
преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е
свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи
/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални
запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до
1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни,
закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични
средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на
активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността
един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко
отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй
като предприятието може незабавно да ги трансформира
в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност
на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
/съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част
или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички
краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите
коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко
групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между
коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в
това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват
материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като
съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие
показателя за наличните парични средства е най-динамичен /както беше
посочено те са най-ликвидни и могат да се
променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при
осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита
на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент, ведно с коефициентите
на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо
коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да
посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с
материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови
активи, които при реализирането им, която се осъществява при стопанските
операции, се трансформират в парични средства.
На следващо
място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/
зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи
т.е. от това
колко са материалните запаси, краткосрочните вземания,
краткосрочните финансови активи и паричните средства
като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна
зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският
коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност
се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните
финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и
сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки,
готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща
ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо
състояние на предприятието.
На база на
гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието
на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.
По делото е
изслушана експертиза относно икономическото състояние на „А.Г.“ ООД. Съдът
възприема изводите на експерта и коефициентите по заключението на вещото лице.
За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1",
тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни
задължения, поради което то може да поема плащанията по тях.
Коефициентът на обща ликвидност на ответника към 31.12.2011 г., 31.12.2012 г.,
към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г. са около стойност 0.02, което е много
нисък коефициент. При норматив 1-ца, това сочи, че предприятието не може да
поеме на 100% плащанията си като финансовото и икономическото състояние на
дружеството сочи на невъзможност то да изпълнява задълженията си към
кредиторите си.
С оглед
установеното от вещото лице, че задълженията на ответника по търговски сделки
към доставчиците му, свързани с търговската му дейност фигурират в баланса . и
не са били обслужвани през 2013, 2014 и 2015 години, съдът намира, че за
начална дата на неплатежоспособност следва да бъде определена 31.12.2013 г. Към тази дата и останалите икономически
показатели на ответника сочат на лошо финансово състояние. Коефициентът на
финансова автономност, като съотношение на собствения към привлечения капитал е
под норматива 0.33 и сочи, че предприятието
не е в състояние да посрещне дългосрочните си задължения, тъй като
активите му са формирани почти изключително със заемни, а не собствени
средства.
Съдът намира,
че изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за състоянието на
предприятието сочи, че същото е неплатежоспособно.
Съгласно
чл.742, ал.1 от ТЗ търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото
имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. Съгласно
заключението, дадено от съдебно счетоводната експертиза за целия изследван
период от 2011 г. до 2015 г. вкл. Цялото имущество на ответника – дълготрайни и
краткотрайни активи не е достатъчно за покриване на всички негови задължения –
дългосрочни и краткосрочни. Това означава, че през целия период дружеството е
било свръхзадължено.
По делото се установи, че ответникът е
неплатежоспособен и свръхзадължен.
Молбата за откриване на производство
по несъстоятелност е основателна.
Воден от горното и на основание
чл.630, ал.1 от ТЗ съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА И СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „А.Г.“
ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, помещение №№ I 15- I 16, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА – 31.12.2013 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630 ал.1 от ТЗ, по
отношение на „А.Г.“
ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, помещение №№ I 15- I 16.
НАЗНАЧАВА
за
временен синдик на „А.Г.“
ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, помещение №№ I 15- I 16 Р.И.Т., с адрес на упражняване
на дейността: гр.****************** и определя възнаграждение за временния
синдик 1000 лв.
НАЛАГА
общ запор и възбрана върху имуществото на „А.Г.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, помещение №№ I 15- I 16.
СВИКВА Първо
събрание на кредиторите на „А.Г.“
ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, помещение №№ I 15- I 16 на 17.05.2016 г. от 11.00
часа в сградата на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
Препис от
решението да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на
основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ:
.