Р Е Ш Е Н И Е
…./…
гр. Шумен, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание проведено на осемнадесети
април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Т., като разгледа докладваното от
съдията ГД № 180/2021 г., по описа
на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правно основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД от С.Т.М. за осъждане на Й.И.П. да плати обезщетение, в
размер на 3000 лв., за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в
разстройство в адаптацията, ведно със законната лихва считано от деня на
увреждането 17.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата.
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че
от 2005 г. работи в системата на МВР на длъжност „Старши полицай в група Охрана
на обществения ред, сектор Охранителна полиция към РУ Шумен“. На 17.06.2020 г. заедно
с Г.П.М. – младши автоконтрольор, сектор ПП към ОДМВР Шумен, били назначени в
наряд. Около 12 ч. били изпратени на адрес: гр. Шумен, ***, по сигнал за неправилно паркирало МПС. На адреса
установили собственика на автомобила, след което мл. инспектор М. започнал да
изготвя АУАН и фиш по ЗДвП. Докато обработвали сигнала от съседна къща излязла
жена на видима възраст 65 г., която се приближила до служебния автомобил и
започнала да крещи на ищцата и колегата й „...вие нямате право да влизате в
моята собственост.“ Полицейският служител М. призовал госпожата да не крещи и я
уведомил, че полицейският автомобил е оборудван с видео наблюдение и всички
действия ще бъдат записани. Въпреки това госпожата продължила на висок тон да
заплашва, да се държи грубо и войнствено, като махала с ръце и в присъствието
на съседи и граждани, които преминавали през района, изрекла към ищцата: клетва:
„..за децата си свещи на умряло в църква да палиш...“ и обидни думи: „....каква
си ти ма мършо долна, курва с курва“, след което започнала да я псува на майка,
а към полицай М.: „семето си да не видиш“. Докато крещяла и обиждала държала в
ръцете си мобилен телефон и по този начин служителите от наряда останали с
убеждението, че действията им се записват. Мл. инсп. М. поискал документ за
самоличност, което афектирало госпожата още повече. Тръгнала да се прибира,
като продължила да ги обижда и кълне. Служителите на МВР я последвали и от
представена лична карта установили, че е Й.И.П., с ЕГН **********,***. На
18.06.2020 г. Й.П. подала жалба до IIIРП за упражнена физическа сила и по
преписка ПП № 2653/2020 г., по описа на ШРП, на Дирекция „Вътрешна сигурност“
при МВР, била разпоредена проверка. С Постановление № 2653/19.11.2020 г. от ШРП
отказали да се образуват наказателно производство. След отказа, със Заповед на
Директора на ОДМВР Шумен № 372з-3504/11.12.2020 г., била образувана
дисциплинарна проверка приключила с мнение да не се налага дисциплинарно
наказание. Ищцата намира, че вербалната агресии от ответницата на 17.06.2021 г.
се характеризирала с изключителна агресивност и вулгарност, изразяващи се в
клетви спрямо семейството на ищцата, обиди и псувни изречени в присъствието на
свидетели. Твърди, че се почувствала унизена, със сринато лично достойнство и
чест. Псувните, обидите и заплахите повлияли негативно върху психическото и
здраве. Почувствала се напрегната от преживяното. След инцидента и в следващите
дни особено след извършваните проверки, сънят и бил нарушен, а настроението й -
неустойчиво. В домашна среда реагирала по-остро и плачела. Често премисляла
преживените събития. С настъпване на коледните празници оплакванията и се
активизирали. Потърсила психиатрична помощ. Била и поставена диагноза
„разстройство в адаптацията“ – състояние на субективен стрес и емоционално
разстройство обикновено нарушаващо социалното функциониране, което възниква в
период на адаптация към последиците на стресогенно жизнено събитие. Моли съдът
да постанови решение, с което да осъди ответницата да плати на ищцата сумата
3000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва считано от 17.06.2020 г. до окончателно плащане. Претендира разноски.
В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок,
ответницата подава писмен отговор на исковата молба. Намира иска за
неоснователен. Прави възражение за спиране на производството, като счита, че са
налице основанията по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, по което съдът се е произнесъл
с протоколно определение на 14.06.2021 г.. По съществото на спора твърди, че изложената в исковата молба фактическа обстановка не
кореспондира с истината и констатациите на прокурора от ШРП отразени в
постановлението му, което се установявало и от представени видеофайлове от
охранителни камери от нейния дом. Намира, че от представената медицинска
документация не се установява причинно - следствена връзка между състоянието на
ищцата и последвалите, след събитията от 17.06.2020 г.,
проверки. Моли исковата молба да бъде
отхвърлена. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните поддържат изразените
становища.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав, прие за установено от
фактическа страна следното:
От
Медицинско направление изх. № 44/06.01.2021 г. /л. 10/ и Амбулаторен лист № 55/06.01.2020
г. /л. 11/, издадени от психиатър д-р С.,
се установява че при извършен преглед ищцата е била видимо напрегната на
времена, емоционално лабилна, поддържа добър контакт,
ориентирана, мисловният процес протича с умерена скорост, конкретнообразен по
съдържание, добре структуриран. Заключението е, че са налице тревожност,
хипофагия, епизодична инсомния, роминации на преживените събития, елементи на
социално оттегляне, а като причини за състоянието си ищцата свързвала със събитие
през лятото на 2020 г., когато във връзка с постъпил сигнал отишла на адрес за
изпълнение на служебните си задължения, където била обиждана и заплашвана от
проверявано лице, което подало след това жалба и срещу нея била образувана
проверка от ШРП, по която била няколкократно разпитвана от прекия си
ръководител и служители от ВС. След като проверката приключила, без данни за
престъпление, била образувана нова проверка, която също завършила с отрицателен
резултат. От приетото по делото Постановление от 17.11.2020
г./л. 6/, се установява че във връзка с жалба от Й.И.П., е извършена проверка
от Д „Вътрешна сигурност“ при МВР, като от Районна прокуратура Шумен е
отказано образуване на наказателно производство. Срещу това Постановление
от името на Й.И.П. *** е подадена Жалба вх. № 522/18.03.2021 г. /л. 26/. От показанията на свидетеля Г.П.М.,***, сектор „Пътна
полиция“, колега на ищцата, кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуална
заинтересованост от изхода на делото, доколкото
отразяват преки и непосредствени впечатления и кореспондират с останалия
доказателствен материал, се установява, че на 17.07.2020 г. около 12 ч. на
обед, като „младши автоконтрольор, сектор Пътна полиция“, РУ Шумен, в смесен
екип със С.М., на длъжност „старши полицай“, били изпратени от оперативния
дежурен на *** във връзка с неправилно
паркиран лек автомобил пред вход на междублоково пространство. Пристигнали със
служебен автомобил, в униформено облекло и с отличителни знаци. На място
установили автомобила и че е в нарушение, за което свидетелят Г.М., след като
седнал в служебния автомобил, където на пасажерското място била седнала и
ищцата, започнал да съставя на водача АУАН. През това време от съседна къща се
появила жена на видима възраст около 60-65 г., която се приближила със крясъци
и викове, че са престъпници. Към ищцата се обърнала с думите: „кучка, курва“, и
„да не запали свещи за децата си в църква“, а към свидетеля: „да не видя семето
си”. Свидетелят Г.М. призовал жената да не крещи и я уведомил, че полицейският
автомобил е оборудван с видео наблюдение и всички действия ще бъдат записани.
След като не престанала свидетелят М. поискал документ за самоличност, но
жената отказала категорично и тръгна към дома си, което за свидетеля било
напускане мястото на проверката. Той слязъл от автомобила и препречил пътя й
без физически контакт. След намесата на ищцата, получил документ, установил
самоличността на жената, след което върнал личната и карта и тя се прибрала в
дома си. От оглед на флаш – памет съдържащ десет видеофайлове, заснети с две
видеокамери, без звук, първите седем от едната камера, а последните три от
втората, се установява спряла полицейска кола, към която се приближава жена от
страната на шофьора и нещо говори. От автомобила на 17-18 секунда от видеофайла
от страната на водача излиза полицай. На 25 секунда от другата страна на колата
излиза друг полицай - жена. Тримата стоят прави до отворена задна врата на
полицейския автомобил, след което се вижда, че двамата полицаи вкарват жената в
колата.
Съгласно приетото и неоспорено от страните Заключение
по допуснатата медицинска експертиза /л. 59/ се установява, че отправените обидни
реплики спрямо ищцата на 17.06.2020 г., в гр. Шумен на ***, са предизвикали у нея преживявания на унижение,
накърнено достойнство и чест, тъй като са произнесени пред колеги и странични
хора. Последвалите 2-3 дни са били свързани с преработка на инцидента и
персистиране на преживяванията за несправедливост, незаслужена обида, унижение,
нарушено самочувствие. Съпътстващи са били нарушения в заспиването, нощни
пробуждания, мисловно "предъвкване", търсене на обяснения на случилото
се. Според заключението психологичната реакция при ищцата е нормален отговор на
отправените обидни реплики. Преживяванията след случилото се са в рамките на
негативния афективен регистър, свързани с по-продължителна мисловна фиксация и
преработка, но не са довели до появата на психично разстройство /по клиничните
критерии на МКБ 10/, или нарушения в социалното функциониране. Според вещото
лице симптоматиката на ищцата, описана в медицинската документация, като
неврологично заболяване „Разстройството в адаптацията с код F 43.2 по
Международната класификация на болестите X ревизия“, което настъпва до един
месец след стресогенното събитие или жизнената промяна, като продължителността
на симптомите обикновено не надхвърля шест месеца, в конкретния случай не е в
съответствие в диагностицираното заболяване.
Представени са и други неотносими към предмета на
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл.
12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Основателността на иск по
чл. 45 ЗЗД е предпоставено от установяване от ищцовата страна, при условията на
пълно и главно доказване: наличието на противоправно деяние от вида на описаното
в исковата молба, извършено от ответницата, в твърдения период от време;
претърпените от ищеца вреди и техния размер - доколкото става въпрос за
страдания, следва да се установи техния характер, интензитет и продължителност;
както и причинната връзка между деянието и вредата. Вината на прекия извършител
се предполага, тъй като е приложима законовата презумпцията, че вината се
предполага до доказване на противното – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на
ответника е да установи всички евентуално наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
На основа събраните доказателства, настоящият състав
на ШРС счита, за установено по делото, че на 17.07.2020 г., около 12 ч., в гр.
Шумен на ул. Харалан Ангелов, № 6, при изпълнение на служебни задължения /участие
в проверка за установяване на административно нарушение и съставяне на АУАН на
водач на неправилно паркирано МПС/, ищцата, в униформено облекло и с
отличителни знаци „Полиция“, е била вербално нападната от ответницата с крясъци
и викове, че е престъпник, както и с обидни думи: „кучка и курва“ и „да не запали
свещи за децата си в църква“. Впоследствие ответницата умишлено
е подала жалба до Районна прокуратура Шумен, по която е била образувана проверка
приключила с Постановление от 17.11.2020 г. за отказ от образуване на
наказателно производство, по време на която проверка ищцата е била разпитвана от
Д „Вътрешна сигурност“ при МВР. Съдът
квалифицира цялостното поведение на ответницата спрямо ищцата като противоправно
доколкото вербалната агресия на 17.07.2020 г., е била непровокирана, насочена
към незачитане честта и достойнството на ищцата, осъществена преди и след
подадено разпореждане от другия полицейски служител - свидетеля Г.М., да не
крещи, което е било задължително за изпълнение, тъй като е било необходимо за осъществяване
на възложените им функции, както и доколкото впоследствие умишлено е подала до
органите на прокуратурата неоснователна жалба срещу ищцата, съответно тази
агресия не е предприета при условията на неизбежна отбрана или крайна
необходимост, които биха изключили обществената опасност и противоправността на
осъщественото деяние. В тази връзка съдът съобрази, както събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г.М., които
съдът кредитира като логични, така и от представените от ответницата и приети
по делото десет видеофайлове на флаш – памет, от които става ясно, че не
ищцата, а ответницата, без причина, се е приближила към обозначения с
полицейски знаци служебен автомобил, в който двамата полицейски служители са
били седнали облечени в служебна полицейска униформа. Следователно служителите
са били ясно разпознаваеми, при което разпореждането да не крещи е било дадено
недвусмислено и правомерно, като ответницата не е имала основание да не го
изпълни.
Относно вредите причинени на ищцата и техния размер.
Вредата от деликт представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на пострадалия, която промяна може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. В този смисъл вредите от деликт могат да бъдат, както имуществени, така и неимуществени стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществени вреди са болки и страдания, както и негативни психически преживявания, които търпи или ще търпи увредения. Ищцата индивидуализира претендираните вреди, като негативни психически преживявания твърдейки, че в момента на конфликта се почувствала напрегната, унизена, със сринато лично достойнство и чест, а след това и особено след образуваните проверки, сънят и бил нарушен, а настроението и – неустойчиво, като често премисляла преживените събития, реагирала по-остро и плачела. Според Заключение по допуснатата Съдебно - медицинска експертиза, което съдът намира за обективно, отправените обидни реплики, са предизвикали у ищцата преживявания на унижение, накърнено достойнство и чест, тъй като са произнесени пред колеги и странични хора. Последвалите 2-3 дни са били свързани с преработка на инцидента и персистиране на преживяванията за несправедливост, незаслужена обида, унижение, нарушено самочувствие. Съпътстващи са били нарушения в заспиването, нощни пробуждания, мисловно "предъвкване", търсене на обяснения на случилото се. Психологичната реакция при ищцата е нормален отговор на отправените обидни реплики. Според същото заключение обаче преживяванията след случилото се са в рамките на негативния афективен регистър, свързани с по-продължителна мисловна фиксация и преработка, но не са довели до появата на психично разстройство /по клиничните критерии на МКБ 10/, или нарушения в социалното функциониране. В този смисъл според вещото лице поставената първоначална диагноза, в приетата по делото медицинска документация „разстройство в адаптацията“ – състояние на субективен стрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващо социалното функциониране, не е в съответствие в диагностицираното заболяване. Следователно за част от претендираните от ищца неимуществени вреди по делото не е доказано да са настъпили. Преценявайки, съобразно критерия за справедливост, обстоятелството, че отправените обидни реплики и образуваните проверки, за непродължителен времеви период са предизвикали у ищцата преживявания на унижение, накърнено достойнство и чест, но не са довели до твърдяното неврологично заболяване „Разстройството в адаптацията с код F 43.2 по Международната класификация на болестите X ревизия“, което настъпва до един месец след стресогенното събитие или жизнената промяна, настоящият състав на ШРС приема, като размер на обезщетение на неимуществени вреди, търсени от ищцата, доколкото те изобщо подлежат на парична оценка, да се определи сумата от 500 лева, поради което искът следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен до пълно предявения размер от 3000 лева, като неоснователен.
Относно претендираната лихва върху исковата претенция:
Настоящата инстанция съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, обезщетение в размер на законната лихва се дължат
от деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при
непозволеното увреждане, се дължат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Лихвите тогава се явяват
компенсаторни, а не мораторни, и се дължат като допълнение на обезщетението от
деня на събитието, когато е извършено увреждането, защото съгласно чл. 84, ал.
3 ЗЗД, при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана. Ето защо, върху уважената част на неимущественият иск следва да
бъде присъдена законната лихва, считано от деня на причиненото увреждане, до
окончателно плащане.
Относно разноските:
Ищцата е направила искане за присъждане на разноски в
производството, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК /л. 155/ в размер на 820
лв. При този изход на спора, разноските на ищеца следва да бъдат определени в
размер на 136.67 лв. - съразмерно уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски
районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Й.И.П., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
да плати на С.Т.М., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 500.00 (петстотин)
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи
се в негативни психически преживявания, ведно със законната лихва считано от
деня на увреждането 17.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като отхвърля за разликата до 3 000 лв., като
неоснователен.
Осъжда Й.И.П., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
да плати на С.Т.М., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 136.67 (сто
тридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) лева, разноски по делото
съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Шумен,
в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Районен съдия:………………..