РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И. Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
в присъствието на прокурора И. Л. И.
като разгледа докладваното от И. Б. Бонев Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20225300601294 по описа за 2022 година
С Присъда № 260006 от 13.04.2021 г. постановена по НОХД № 266/2019
г. Районен съд - Първомай е ПРИЗНАЛ подсъдимия Д. Т. Д. ****за виновен
в това, че на 10.07.2018 година в квартал Д.на град П., област П., самоволно,
не по установения от закона ред, осъществява едно оспорвано от другиго свое
действително или предполагаемо право, като случаят не е маловажен – при
възникнал спор за материално право между него и Т. И. П. от град П., област
П.(собственик и владелец на УПИ XXIX-353 от кв. 46 по плана на квартал Д.,
град П., област П.), и Р.Н.П.от град П., област П.(владелец на същия имот), по
повод разположението на границата между УПИ XXXIII-350 от кв. 46 по
плана на квартал Д., град П., област П.(негова собственост), и УПИ XXIX-353
от кв. 46 по плана на квартал Д., град П., област П., който спор подлежи на
разрешаване от съд по реда на Гражданския процесуален кодекс във връзка
със Закона за собствеността, премества ограда от бетонни колове с метална
мрежа, намираща се на границата между двата имота, въпреки несъгласието
от страна Т. И. П. и Р.Н.П., поради което и на основание чл. 323, ал. 1 във
връзка с чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода в размер на
шест месеца и глоба в размер на сто и петдесет лева, като на основание чл.
304 от НПК, го е признал за невинен да е осъществил деянието при грубо
незачитане на установения правов ред и действията му да са придружени с
унищожаване и повреждане на насаждения и го е оправдал по първоначално
1
повдигнатото обвинение в тази му част.
Със същата присъда съдът е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
изпълнението на определеното му наказание от шест месеца лишаване от
свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Съдът е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК
подсъдимия Д. Т. Д. да заплати в полза на бюджета съдебната власт по сметка
на Районен съд - Първомай сумата от 251,30 лева за съдебно-техническа
експертиза.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия Д. Д.,
който лично и чрез защитника си адв. К. Б. моли да бъде отменена и се
постанови нова, с която да бъде признат за невинен и оправдан по
обвинението, за което е осъден. Прави се и алтернативно искане атакуваният
акт да бъде отменен, а делото се върне за ново разглеждане заради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Представителят на ОП – Пловдив даде становище, че жалбата е
неоснователна.
Частният обвинител Т. П., редовно призована, не се явява в съдебно
заседание, но чрез повереника си адв. С. М. моли присъдата да бъде
потвърдена.
ОС – Пловдив след като провери обжалваната присъда служебно,
съгласно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК, във връзка с изложеното в
жалбата и становищата на страните намира въззивната жалба за
неоснователна.
От фактическа страна Първомайски районен съд е приел, че:
Подсъдимият Д. Т. Д. е роден на **** година в село Л., община А.,
област П., ЕГН **********,
От раждането си през *** година пострадалата Т. И. П. живее в собствен
от 1975 година на родителите й Г.Х.М.и И. С.М.в квартал Д.на град П., област
2
П., на улица „Ц.“ № **имот, представляващ около 1000 м дворно място с
построена в него жилищна сграда – УПИ XXIX-353 от кв. 46 по плана на
квартал Д., град П., област П.. На 22.12.1993 година Г.и И. М.даряват имота
на дъщеря си с Нотариален акт № 99, том V, дело № 1592 / 1993 година по
описа на Районен съд - Първомай, като към инкриминираната дата същият,
освен от Т. П., се ползва от сина й Р.Н.П., и майка й Г.М..
Към момента на даряването на УПИ XXIX-353 съсед на пострадалата
вече е подсъдимият Д. Т. Д., придобил на 15.04.1992 година чрез покупко-
продажба с Нотариален акт № 136, том І, дело № 382 / 1992 година по описа
2
на Районен съд - Първомай 1265 м дворно място с построени в него
2
жилищна сграда и стопански постройки – УПИ XXXIII-350 от кв. 46 по плана
на квартал Д., град П., област П., като между УПИ XXIX-353 и УПИ XXXIII-
350 има обща граница, която се вижда заради останала от предишно
преграждение основа, върху която Д. издига неплътна, ажурна мрежеста
ограда.
През 2016 година по депозирано от подсъдимия и още двама души
заявление в Общинска администрация - Първомай за изменение на част от
дворищната регулация в кв. 46 по плана на квартал Д.е образувана е Преписка
№ 91-05-9 / 08.02.2016 година и по предложение на Общинския експертен
съвет по устройство на територията на заседание по разглеждане на
регулационни преписки (Протокол № 5 / 11.02.2016 година) със Заповед №
РД-15-78 / 17.02.2016 година на Кмета на Община Първомай е одобрено
изменението на дворищната регулация между УПИ ХІ-349, ХХХІІІ-350,
ХХХІІ-351, ХХХІ-352, ХХХ-351, 352, ХХІХ-353 и ХVІ-356 от кв. 46 по плана
на квартал Д., град П., област П., в съответствие със съществуващите граници
на поземлени имоти по червените линии, надписи, зачерквания и
защрихования.
Във връзка с изискванията на § 6 и § 8 от Преходните разпоредби на ЗУТ
Заповед № РД-15-78 е обявена на 19.02.2016 година от Общинска
администрация - Първомай с указано право на обжалване от заинтересованите
лица. Едно от тях е Т. П., като в изготвеното за целта съобщение в Общината
срещу нейното име се подписва съпругът й (починал през 2017 година),
защото като строителен работник е по-наясно с плана и на когото във връзка с
това, че Д. му е споменал, че има претенции към общата граница между
парцелите им, главният специалист „Кадастър и регулация“ в Общинската
администрация обяснява, че имотите ще се ползват както досега, защото няма
изменение на имотните граници между съседите.
На 18.06.2018 година по искане на Д. Д. лицензиран инженер извършва
трасиране, означаване и координиране на УПИ ХХХІІІ-350, но видял вечерта,
че съгласно поставените от правоспособното лице точки се навлиза в двора
му – УПИ ХХІХ-353, на 21.06.2018 година Р.П.се жалва в РУ на МВР -
Първомай и е образувана Преписка № 235р - 5649 / 2018 година, по която
подсъдимият отказва да даде писмени обяснения, а Р.разказва, че още преди
година Д. е извикал геодезисти и те са навлезли в двора му без разрешение, но
тогава съседът му си е прибрал набитите колчета. По Преписката и на Д., и на
П.на 22.06.2018 година са съставени протоколи за предупреждение по Закона
за МВР да уреждат спорните си отношения по установения от закона ред,
като на същата дата Р.П.подава заявление и до Общинска администрация -
Първомай, че не е съгласен с трасирането на границата между двата имота.
На 10.07.2018 година подсъдимият предприема преместване към имота
на Т. П. на сложеното от него преди много години ограждение – с помощта на
познат маха циментовите колове със силно корозиралата на тях мрежа и
съгласно определената му от геодезист граница между УПИ ХХХІІІ-350 и
3
УПИ ХХІХ-353 забива в земята на пострадалата метални колове и опъва
мрежа по тях.
Когато след 17:00 часа на инкриминираната дата Т. П. се връща у дома,
вижда стореното от подсъдимия, като са останали няколко метра до
завършване новото заграждение, и първо телефонира на Р., но той е на морето
и не може да помогне. Пострадалата звъни в РУ на МВР - Първомай и по
разпореждане на оперативния в Дежурната част на място е изпратен
полицейски екип в състав младши автоконтрольор Я.Г.Д.и младши инспектор
по охрана на обществения ред А.М.М..
Органите на реда установяват пресните следи от изграждането на новата
ограда, разбират от майката на Т., че Д. е премахнал старата ограда и
коловете със заявлението, че мястото е негово, като самият подсъдим,
намерен в дома си, казва, че е постъпил така, защото тази част от имота му
принадлежи. По Закона за МВР на пострадалата е разпоредено писмено да не
се саморазправя и да не извършва психически тормоз спрямо съседа си, а на
подсъдимия е съставен протокол за предупреждение, освен да не се
саморазправя с Т. П., и да не навлиза в двора й и да спазва законите на
Република България.
Образувани са две преписки, по късната от които – прекратена, тъй като
касаят един и същ случай, а по другата е извършена предварителна проверка,
въз основа на която с Прокурорско постановление от 03.09.2018 година е
образувано наказателното производство срещу подсъдимия.
Няколко дни след инкриминираната дата Д. довършва оградата си, а в
хода на предварителното разследване – на 23.10.2018 година, е извършен
оглед на местопроизшествието, при който е установено, че новоизграденото
заграждение представлява захваната на 7 метални пръчки 1,40 м висока и
22,30 м метална мрежа, до която в УПИ ХХХІІІ-350 се наблюдават дупки от
циментовите колове на старата ограда, а самите колове – в хоризонтално
положение на земята с част между тях от корозиралата стара мрежа, както и
паднали на земята лозови насаждения на Т. П.. На 21.11.2018 година от
главния специалист „Кадастър и регулация“ в Община Първомай в
присъствието на полицай също е извършен оглед на спорната ограда, при
който е констатирано, че вече се виждат само основите на старата ограда, и
местата на изкоренени насаждения.
На 11.09.2018 година за защита на нарушеното си владение Т. П.
предявява срещу подсъдимия граждански иск с посочено правно основание
чл. 75 от ЗС и е образувано гражданско дело № 478 / 2018 година на Районен
съд - Първомай, производството по което не е приключено към датата на
постановяване на присъдата. От своя страна на 17.09.2018 година Д. Д.
депозира в Община Първомай заявление, въз основа на което на 12.10.2018
година му е издадена разрешение за строеж на плътна ограда по дворищната
регулационна граница – дъно на парцела, разположена изцяло в имота на
възложителя.
4
В хода на съдебното следствие е изготвена техническа експертиза с
допълнение към нея, от които (с уточненията на вещото лице в съдебно
заседание) и при съпоставка с приобщените писмени доказателства, се
установява следното във връзка с предмета на доказване:
-с Нотариален акт № 136 / 1992 година Д. Т. Д. закупува поземлен имот
350, кв. 46 от кадастралния план на квартал Д., град П., послужил за основа
на регулационния план, одобрен със Заповед № 626 / 1965 година за уличната
регулация и Заповед № 626 / 1968 година за дворищната регулация, с площ по
22;
Нотариален акт 1265 м, а по КРП – с площ 1165 м
-с изменението по § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на
ЗУТ и одобрена със Заповед № РД-15-78 / 17.02.2016 година на Община
Първомай дворищната регулация на УПИ ХХХІІІ-350, кв. 46, е променена по
границите на поземлен имот 350, кв. 46 от кадастралния план на квартал Д.,
град П., като съгласно Скица изх. № 631 / 06.07.2018 година (л. 32 от ДП) за
УПИ ХХХІІІ-350, предназначен за жилищно строителство, са приложени
уличната и дворищна регулации;
-с Нотариален акт № 99 / 1993 година Т. И. П. придобива чрез дарение
УПИ ХХІХ-353, кв. 46 по КРП на квартал Д., град П., с площ от около 1000
22
м, а по КРП – с площ 998 м, като съгласно Скица изх. № 10371 / 31.10.2018
година (л. 93 от ДП) за УПИ ХХІХ-353, предназначен за жилищно
строителство, не са приложени уличната и дворищна регулации;
-поземлен имот 353 в кв. 46 на квартал Д., град П., е урегулиран през
2
1965 година – одобрен е по КРП през 1965 година с площ 1872 м и участва
22
със с площ от 725 м в УПИ ХХІХ-353, както и в УПИ ХV-353 с площ 607 м
по КРП;
2
-към УПИ ХХІХ-353 се присъединява 133 м придаваемо място от
2
поземлен имот 351 и 47 м придаваемо място от поземлен имот 352, като в
същото време от поземлен имот 353 към УПИ ХХХ-351,352 се присъединява
2
придаваемо място от 179 м;
-няма придаваемо място от поземлен имот 353 към УПИ ХХХІІІ-350 и
от поземлен имот 350 към УПИ ХХІХ-353, като между УПИ ХХХІІІ-350 с
еднозначни граници с поземлен имот 350 и УПИ ХХІХ-353 няма обща
регулационна граница;
-в кв. 46 по действащия КРП УПИ ХХХ-351,352 се намира между
УПИ ХХХІІІ-350 и УПИ ХХІХ-353, но статутът на тези придадени към УПИ
2
ХХХ-351,352 179 м (попадащи точно между имотите на Д. Д. и Т. П. в частта
на мястото, където е разположена спорната ограда съгласно представените от
експерта скици) е неизяснен;
-наличните документи за собственост и издадената от Община
П.Скица изх. № 10371 / 31.10.2018 година са противоречиви относно това
5
дали е приложена дворищно-регулационната линия между УПИ ХХІХ-353 и
УПИ ХХХ-351,352, но реалното ползване не е изцяло по границата на
поземлен имот 353 или изцяло по регулационните граници на УПИ ХХІХ-353
(и УПИ ХV-353, некасаещо настоящия казус), налагащо задължително
геодезично заснемане;
2
старата ограда навлиза с 27 м в УПИ ХХХІІІ-350 – с 0,5 м от югоизток
и с 2,0 метра от северозапад, като новата ограда е поставена на
регулационната и имотна граница на УПИ ХХХІІІ-350, еднозначен с поземлен
имот 350, кв. 46 по действащия КРП на квартал Д., град П..
Тази фактическа обстановка първопестепенният съд е установил
правилно след обсъждане на събрания по делото доказателствен материал,
обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели,
писмените доказателства по делото, заключението на назначената по делото
техническа експертиза, като напълно се споделя от въззивната инстанция.
Правилно решаващият съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия
Д. Д. /които видно от протокола за съдебно заседание са твърде епизодични/
за сметка показанията на свидетелите Т. П., Р.П., Я. Я./прочетени по реда на
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, частично показанията на свидетеля
А.Ш., частично показанията на свидетеля Д.С., изцяло показанията на Я.Д.и
А.М.- последните двама извършили оглед на мястото, където е бутната
оградната мрежа и преместена част от оградата с други колове, като
обясненията на Д. се опровергават от писмените доказателства по делото и
експертното заключение, както и допълнението към СТЕ, назначени в хода на
съдебното следствие.
Подробно от първостепенния съд са обсъдени и кредитирани писмените
доказателства по делото, цялата преписка на Община Първомай, образувана
по повод молба на пострадалата от 17.09.2018 г., преписи от искова молба,
въз основа на която е образувано гр.дело –№478/2018 г. на РС-Първомай,
преписки по повод действията на Д., образувани в РУ на МВР-гр.Първомай,
нотариални актове, протокол за оглед на местопроизшествието с приложен
фотоалбум.
Правилно е кредитирано и заключението на СТЕ с допълнението към
него, като професионално и компетентно изготвено.
При правилна установено фактическа обстановка обоснован и
законосъобразен е изводът, че подсъдимият Д. Д. е осъществил от обективна
и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.323, ал.1
от НК за това, че на 10.07.2018 година в квартал Д.на град П., област П.,
самоволно, не по установения от закона ред, осъществява едно оспорвано от
другиго свое действително или предполагаемо право, като случаят не е
маловажен – при възникнал спор за материално право между него и Т. И. П.
от град П., област П.(собственик и владелец на УПИ XXIX-353 от кв. 46 по
плана на квартал Д., град П., област П.), и Р.Н.П.от град П., област П.
6
(владелец на същия имот), по повод разположението на границата между
УПИ XXXIII-350 от кв. 46 по плана на квартал Д., град П., област П.(негова
собственост), и УПИ XXIX-353 от кв. 46 по плана на квартал Д., град П.,
област П., който спор подлежи на разрешаване от съд по реда на Гражданския
процесуален кодекс във връзка със Закона за собствеността, премества ограда
от бетонни колове с метална мрежа, намираща се на границата между двата
имота, въпреки несъгласието от страна Т. И. П. и Р.Н.П..
Районният съд е направил подробен анализ на извършеното от подс. Д.
престъпление, както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна правилно е прието, че подсъдимият е реализирал
признаците на състава на престъплението с действията си по преместване на
оградната мрежа с 27 кв.м. към дворното място на пострадалата Т. П. след
като е налице спор между тях за общата граница между имотите им с
позоваване на трайната практика на съдилищата и ВКС – Решение №99 от
25.03.2009 г. по НД №43/2009 г. на ВКС, Трето наказателно отделение.
Установено е по делото по безспорен начин, че е налице възникнал спор
между двете страни по повод на претендирано право, което в дадения случай
е осъществено от Д. не по установения от закона ред.
Правилна е преценката на решаващия съд и че случаят не е маловажен
по смисъла на чл.93, т.9 от НК дотолкова, доколкото с неправомерното си
поведение подс.Д., освен че е ограничил достъпа на семейството на
пострадалата до трайните им насаждения, ги е поставил в положение да
търсят правата си по съдебен ред.
Правилно е прието и че от субективна страна подс. Д. е извършил
престъплението с пряк умисъл при целени и настъпили общественоопасни
последици. В този смисъл наново е коментирана и СТЕ, назначена по делото с
позоваване на трайната практика на ВКС с изброяване на решения по отделни
идентични дела на ВКС.
Обосновано и законосъобразно подс. Д. е признат за невиновен и
оправдан за обвинението да е осъществил деянието при грубо незачитане на
установения правов ред и действията му да са придружени с унищожаване и
повреждане на насаждения, тъй като грубото незачитане на реда не е елемент
от фактическия състав на самооправството, а и липсата на данни при самото
извършване на престъплението, действията на подсъдимия да изразяват
някаква брутална демонстрация, с която се нарушава общественият интерес.
Правилно е преценено също, че унищожаването и повреждането на
насажденията на пострадалата, останали зад оградата при изграждането й от
подсъдимия, също не е елемент от фактическия състав на престъплението по
чл.323, ал.1 от НК.
При правилно установена фактическа обстановка и направена въз
основа на нея правна квалификация на деянието след като се е съборазил с
целите на генералната и специалната превенции, районният съд е наложил
7
едно справедливо на подс. Д. Д. наказание от шест месеца „лишаване от
свобода“ и Глоба в размер на 100 лева. При определянето му са спазени
принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, като
в този вид и размер то е съответно на извършеното.
Обсъден е и въпросът за наличие или не на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства или изключителни такива, като правилно не е
приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 от НК.
Законосъобразно спрямо подс.Д. е приложен института на условното
осъждане, като на основание чл.66, ал.1от НК е отложено изпълнението на
наложеното му наказание от шест месеца лишаване от свобода с изпитателен
срок от три години, като е преценено, че за постигане целите на наказанието
не се налага той да го изтърпява ефективно и да бъде лишен от естествената
си социална среда.
Оплакванията, изложени с въззивната жалба и поддържани пред
настоящата инстанция са неоснователни.
Доводите за незаконосъобразност на атакувания акт касаят самото
осъждане на подсъдимия Д., като с тях се твърди за липса на съставомерност
на деянието. Разгледани по съществото си същите са неоснователни. Както
районният съд правилно е приел в мотивите си в настоящия случай с
преместването на оградата в парцела на пострадалата Т. П., подс. Д. е
осъществил самоволно не по установения от закона ред едно оспорвано от Т.
П. свое право, която е подала жалба в Общината, полицията и съответно
завела гражданско дело по повод на имотния спор.
Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила също не се приемат от въззивната инстанция. Наистина мотивите на
решаващия съд са доста лаконични, но на свой ред са достатъчно ясни въз
основа на кои доказателствени източници са приети фактите по делото, като е
правилна и дадената въз основа на тях правна квалификация. На забележката,
че не е посочено в каква част се кредитират показанията на разпитаните
свидетели, Окръжният съд би добавил, че те с оглед на осъдителната присъда
са кредитирани в частта им, в която подкрепят обвинителната теза.
По изложените съображения обжалваната присъда следва да се
потвърди, поради което и съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260006 от 13.04.2021 г., постановена по
НОХД № 266/2019 г. Районен съд – Първомай.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9