№ 207
гр. Бургас, 16.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
Сложи за разглеждане докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно
гражданско дело № 20242000500285 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Въззивникът ищец С. И. И., редовно призован, не се явява.
Представлява се от адвокат М. от Адвокатска колегия – Сливен, надлежно
упълномощен.
Въззивникът ответник Прокуратура на Република България, редовно
призована, се представлява от прокурор при Апелативна прокуратура, Бургас
– М.Д..
АДВОКАТ М.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните и липсата на
други процесуални пречки по хода на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно доклада, изготвен с
1
Определение № 358/19.07.2024 година, с което са приети за допустими
въззивната жалба С. И. И. и въззивната жалба на Прокуратурата на Република
България, против Решение № 141 от 08.05.2024г., постановено по гр.д.№
377/2023г. по описа на Окръжен съд – Сливен, и делото е внесено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
АДВОКАТ М.: Поддържам въззивната жалба. Поддържам и отговора
по въззивната жалба на ответната страна, като оспорвам същата. Нямам
възражения по доклада на съда. Няма да сочим нови доказателства. Да се
приключи събирането на доказателствата.
ПРОКУРОР Д.: Поддържам въззивната жалба на Окръжна прокуратура
и оспорвам жалбата на ищеца. Поддържам отговора на въззивната жалба.
Нямам възражения по доклада на съда. Няма да сочим нови доказателства. Да
се приключи събирането на доказателствата.
По доказателствата, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ДАВА ХОД на устните състезания:
АДВОКАТ М.: Уважаеми апелативни съдии, изложил съм подробно в
двете жалби всички свои доводи. Още с подаването на жалбата от
пострадалото лице е било ясно на районния прокурор в К., че няма извършено
престъпление. Не е въвеждане в заблуждение, не е имало имотна облага от
това. Жалбата е била написана от адвокат с директно обвинение за измама,
който не носи наказателна отговорност за набеждаване, предвид съдебната
практика. Не ми е известно защо районния прокурор при липса на данни за
извършено престъпление е образувал досъдебно производство и моят клиент е
трябвало да премине през всичко това и да претърпи всички описани вреди.
Наказателният процес е бил незаконен и това е станало видно от резултата.
2
Ето защо, моля съдът да уважи в пълен размер предявените искове за
неимуществени вреди, които не бяха уважени от окръжния съд в Сливен.
Моля да ни присъдите разноските, както за настоящата съдебна
инстанция, така и за първата.
ПРОКУРОР Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната
жалба на Окръжна прокуратура - Сливен срещу решението на Окръжен съд -
Сливен, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на
ищеца С. И. сумата от 9 500 лева обезщетение за неимуществени вреди,
сумата от 4 300 лева обезщетение за имуществени вреди (адвокатско
възнаграждение) и 1000 лева разноски по делото, което е с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за незаконно повдигнато обвинение по досъдебно
производство, наказателното производство по което е приключено с
окончателен оправдателен съдебен акт.
Поддържам жалбата на окръжния прокурор във всички изложени
аргументи, обосноваващи възражението против законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт.
Първоинстанционният съд е постановил един несправедлив акт по
отношение размера на присъдените обезщетения, тъй като е дал прекомерна
вяра на претенцията на ищеца и показанията на неговите близките и не е
обсъдил и преценил в достатъчна степен следните обстоятелства:
Проведеното наказателно производство, в двете му фази - досъдебна и
съдебна, е продължило около 27 месеца, но в досъдебната фаза действията с
ищеца в качеството му на обвиняемо лице са продължили едва от 01.03.2021г.,
когато му е повдигнато обвинение до 03.12.2021г., когато е окончателното
предявяване на разследването, което и по националните и по европейските
стандарти не е прекомерен срок както само по себе си, така и с оглед предмета
на разследване за престъплението „измама“. Тук трябва да се отбележи и
фактът, че размерът на продължителността в съдебната фаза е бил обусловен
от фактори, различни от прокуратурата, а е било въпрос на организация,
ръководена от съда.
На досъдебното производство спрямо ищеца е била взета МНО
„подписка“, която освен, че е най-леката е и без какъвто и вредоносен за
3
личната, семейна и професионална среда на ищеца, не са му били налагани
никакви други МПП.
Провежданото разследване по делото е било със слаб интензитет върху
личната сфера на обвиняемия, тъй като действията по разследване спрямо
него са се изразили единствено в две постановления за повдигане на
обвинение, два разпита като обвиняемо лице и едно предявяване на
разследването по делото.
Съдът е придал изключителна вяра и достоверност на показанията на
свидетелите, без да отчита задължението по чл. 172 от ГПК да ги подложи на
внимателна преценка и анализ, с оглед изключителната им лична връзка с
ищеца - двама от тях са близки роднини, а третият е негов приятел.
Съдебно-психологичната експертиза е поставена в основата на
съдебния акт, без да се държи сметка, че не е спазена процедурата по нейното
приемане, от една страна и от друга, че разсъжденията с нея са абстрактни,
неконкретни и с противоречия между писмената част и изслушването на
вещото лице в съдебно заседание.
Приемането от съда на влошено здравословно състояние, в резултат на
незаконното обвинение срещу него, е необосновано доказателствено.
Липсват каквито и да било обективни доказателства за причинно-следствена
връзка между незаконното обвинение и влошеното здраве на ищеца, било то
физическо или психическо;
Направеното от ответника възражение по чл. 5 от ЗОДОВ е останало
без внимание и отговор в постановения съдебен акт.
По отношение на списъка с разноските по чл. 80 от ГПК, делото не се
характеризира с особена фактическа и правна сложност, поради което и на
основание чл.78а, ал.5 от ГПК поддържам възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което следва да бъде редуцирано до
минималните размери
Обезщетението от 9500 лева за неимуществени вреди не удовлетворява
изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи, така че
да бъде спазен принципът, че при различни по степен на тежест вреди да е
възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по
леките случаи по-малко. Присъденото в настоящия случай обезщетение се
4
явява в противоречие с практиката на ВКС. Така например за случаи с много
по-тежък резултат както по отношение тежестта на обвинението, така и по
отношение тежестта на взетата МНО, съдът е присъждал много по-малки по
размер обезщетения. С Решение № 172 от 12.07.2017 г. по гр. дело №
4357/2016 г., IV-то ГО на ВКС, за обвинение по чл. 116 НК (убийство с
квалифициращи елементи), с взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ за период от 2 месеца, изменена в „парична гаранция“ от 10 000 лева и
с продължителност от 7 години на наказателното производство, е бил
определен размер от 3500 лева обезщетение; с Решение № 281 от 30.11.2018 г.
по гр. д. № 582/2018 г., IV г. о. на ВКС, за обвинения по чл. чл. 311 от НК
(документно престъпление от длъжностно лице) и по чл. 212, ал. 4 от НК
(документна измама в големи размери), с продължителност от 6 години на
наказателното производство и редица други утежняващи обстоятелства от
семеен и здравословен характер, е бил определен размер от 6 500 лева
обезщетение; с Решение № 93 от 4.07.2018 г. по гр. д. № 3460/2017 г., III г. о.
на ВКС, за обвинение по чл. 255, ал. 3 от НК (данъчно престъпление в особено
големи размери) с продължителност от 2 години и 2 месеца на наказателното
производство е бил определен размер от 5 500 лева обезщетение; с Решение №
60 от 14.05.2019 г. по гр. д. № 2324/2018 г., IV г. о. на ВКС, за обвинение по чл.
195 от НК (квалифицирана кражба) с продължителност от 2 години на
наказателното производство е бил определен размер от 2000 лева
обезщетение, с изрично позоваване на трайно установена съдебна практика,
ориентирана при обичайните за причиненото от незаконното обвинение
неудобство, притеснение, безпокойство, страх към релевантния период от
време, да определя обезщетение около 1000 лв. за всяка година от
наказателното производство.
Затова, моля да уважите въззивната жалба на прокуратурата и
отмените решението на Окръжен съд - Сливен в частта на признатия размер
обезщетение за неимуществени вреди от 9500 лева, като го намалите
неколкократно, съобразявайки изложеното в жалбата относно оценката на
доказателствения материал по делото, продължителността на срока на
досъдебното и на наказателното производство изобщо, а също и размера на
имуществените вреди и признати разноски по делото, предвид тяхната
необоснованост и прекомерност по размер.
5
СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.40 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6