Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 05.09.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№8381 по описа за 2018 година и
за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №314969 от
16.01.2018г., постановено по гр.дело №49972/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 41-ви
състав, са отхвърлени
предявените от Р.Б.Б. в качеството й на майка и законен представител на М.Н.С.
срещу Н.И.М.искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД за сумата от 25000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесна повреда, получена
в резултат от падане на необезопасен, неограден и несигнализиран експонат в Н.И.М.,
които са търпени за времето от 15.06.2017г. до 24.07.2017г., както и сумата от
1267.85 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди -
разходи за лечение. С решението е осъдена на основание чл.78,
ал.3 ГПК Р.Б.Б.
в качеството й на майка и законен представител на М.Н.С. да заплати на Н.И.М.сумата
от 1418 лв., представляваща сторени в производството разноски за тази съдебна
инстанция.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца - М.Н.С., малолетен, действащ чрез
неговата майка и законен представител Р.Б.Б., чрез адв. Д.Б., с която се обжалва изцяло решение №314969
от 16.01.2018г., постановено по гр.дело №49972/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 41-ви
състав, като са инвокирани доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния
закон и при допуснати процесуални нарушения. Излага се, че правно необоснован,
неподкрепен от събраните по делото доказателства, е изводът на първоинстанционния
съд, че в хода на съдебното производство не са доказани всички кумулативни
предпоставки, обуславящи ангажирането на отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД. Твърди се, че от съвкупния анализ на събраните доказателства се установява
по категоричен начин, че причиненото травматично увреждане на ищеца - закрито счупване на дясна бедрена кост, станало на 15.06.2017г. около
12:00 часа при посещение в Н.И.М., е резултат на противоправно поведение на служители на ответника, които са
проявили бездействие като не са изпълнили свои служебни задължения по
обезопасяване на експонати, поставени в лапидариума на Н.И.М., не са положили дължимата
грижа и надзор за поставяне на надписи и ограждения, което е основание за ангажирането
на гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД на ответника. Поддържа се, че
първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на разпитаните по
делото свидетели - Н. и П., без да отчита факта, че същите са служители на
ответника и като такива са заинтересовани по делото да бъде установено, че
обезопасяването на експонати, поставени в лапидариума на Н.И.М.е действително извършено. Излага
се още, че в резултат на неправилната преценка на събраните гласни
доказателства СРС е обосновал незаконосъобразен краен извод, че по делото не е
доказано наличието на противоправно поведение от страна на ответника, което да
е в причинна връзка с причинените на ищеца вреди. По изложените съображения
моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло първоинстанционното
решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове като
основателни и доказани. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете
съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски пред
въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5
от ГПК относно претендирани от въззиваемия разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата
страна - Н.И.М., чрез пълномощник адв.К.Б., в
законоустановения срок депозира писмен отговор, в който изразява становище относно
неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че при
постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приложил
правилно материалния и процесуалния закон, като се е съобразил и анализирал
релевантните за спора факти и доказателства, отчел е обстоятелството, че в хода
на съдебното производство не са доказани всички елементи от сложния фактически
състав на нормата на чл.49 от ЗЗД, даваща основание за ангажиране на
гаранционно-обезпечитената отговорност на ответника. Поддържа се, че от приетите
писмени и гласни доказателства се установява по категоричен начин, че ищецът и
неговия законен представител са били инструктирани за задължителното поведение
на деца при извънкласни занимания, включително и при посещения на музея, но
въпреки инструкциите малолетното дете е навлязло в изградения лапидариум, който
е бил обезопасен - експонатите са били оградени с въжета,
поставени на повече от два метра разстояние от тях, както и са били поставени
указателни табели със забрана за преминаване и докосване на експонатите. В тази
връзка се твърди, че правилно СРС е приел, че полученото травматичното
увреждане, което е претърпял ищеца не е причинено от противоправно поведение на
служители на ответника и липсва основание за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по реда на чл.49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно решение. Претендира
присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция. Представя списък
по чл.80 от ГПК. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно
претендирани от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.
Предявени са от М.Н.С., малолетен, действащ чрез
неговата майка и законен представител Р.Б.Б. срещу Н.И.М.искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди - болки и страдания, получени в резултат на травматично
увреждане, станало на 15.06.2017г. около 12:00 часа при посещение в Н.И.М., от
падане на необезопасен, неограден и несигнализиран експонат, поставен в лапидариума на Н.И.М., както и за заплащане на сумата от
1267.85 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди -
направени разходи за лечение, ведно със законна лихва върху посочените суми от
датата на увреждането - 15.06.2017г. до окончателното им плащане.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Пред настоящата инстанция и на основание
чл.266, ал.2, т.2 от ГПК е прието като нововъзникнало след подаване на
въззивната жалба доказателство епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” на
10.02.2018г., от която е видно, че малолетният М.Н.С. е постъпил в Клиника по
детска ортопедия и травматология за периода от 07.02.2018г. до 10.02.2018г. за
извършване на оперативна процедура на таза и долния крайник със среден обем и
сложност, която се налага да бъде извършена за изваждане на поставени импланти
в бедрената кост.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима –
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно, тъй като неправилен и несъответстващ на събраните по делото
доказателства и постановен в противоречие на материалния закон е обоснованият
краен извод на СРС за липсата на
основание за ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника
поради недоказаност на факта за наличието на
противоправно поведение на служители на ответника, в резултат на което ищецът е
претърпял описания в исковата молба инцидент, станал на 15.06.2017г. около
12:00 часа при посещение в Н.И.М., при който от падане на експонат, поставен в лапидариума на Н.И.М., е получил закрито счупване на дясна бедрена
кост. Наведените доводи във
въззивна жалба за доказаност на елементите на сложния фактически състав на нормата
на чл.49 от ЗЗД са изцяло основателни.
Настоящият
въззивен състав намира, че в конкретния случай са налице предпоставките по чл.49 ЗЗД за ангажиране на
отговорността на Н.И.М.в качеството й на юридическо лице. Несъмнено Н.И.М.отговаря
деликтно по чл.49 ЗЗД за действията и
бездействията на своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението на нейни задължения, вменени й от законодателството или
произтичащи от технически и други правила или от характера на работата, респективно
за действия и бездействията на своите служители, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея. В конкретния казус се
претендират вреди, настъпили в резултат на инцидент, станал на 15.06.2017г. около 12:00 часа при посещение в Н.И.М.,
при който от
падане на експонат, поставен в лапидариума на Н.И.М.,
ищецът е получил травматично увреждане - закрито счупване на дясна бедрена кост,
за което се твърди, че се намира в причинна връзка с противоправното
бездействие на служители на Н.И.М.- неизпълнени законови, респективно служебни
задължения за обезопасяване на експонати, поставени в лапидариума на Н.И.М., чрез поставяне на ограждания с въжета и
предупредителни табели с цел да се гарантира опазване на същите от външна
намеса и увреждания, както и за обезпечаване на здравето и сигурността на
посетителите.
В
конкретната хипотеза настоящият състав приема, че основният спорен въпрос е досежно доказано ли е наличието на
противоправно и виновно
поведение на служители на ответника, в причинна връзка от което е настъпил
претърпения от ищеца вредоносен резултат - закрито счупване на дясна бедрена
кост.
Основно
задължение на всеки е да не вреди другиму. То произтича непосредствено от
закона (чл.45 от ЗЗД). В този смисъл следва
да се приеме, че противоправно се явява всяко поведение, което нарушава
изискванията на посочената императивна правна норма, като при деликтите то се
изразява в накърняване на предписанията на тази норма да не се вреди другиму. При
неговото неизпълнение за увреждащия възниква задължението да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. В този смисъл следва да се приеме, че деликтът
дефинитивно предполага противоправно и виновно причиняване на вреди от
конкретен извършител, причинени от него по повод изпълнение на служебни
задължения, възложени от възложителя. В случая основателен се явява доводът на
въззивника, че по делото е доказано конкретно увреждащо поведение на служители
на ответника, които
са проявили бездействие като не са изпълнили свои законови, респективно служебни
задължения по обезопасяване на експонати, поставени в лапидариума на Н.И.М., не са положили
дължимата грижа и надзор за поставяне на надписи и ограждения, което се определя
като противоправно. В тази насока са
показанията на разпитаната по делото свидетелка Иванова, която заявява пред съда, че на 15.06.2017г.
при излизане от детския център на Н.И.М., била заедно с ищеца и друго дете, включено в организираното
извънучилищно мероприятие, като в момента, в който се подготвила да снима
другия ученик, ищецът се отделил от тях и влязъл сред експонатите, след което чула
вик, обърнала се и видяла паднала плоча върху ищеца, бързо се приближила,
отместила плочата, с наименование «стела» и издърпала детето. Свидетелката
изрично сочи, че около експонатите не е
имало ограждения или предупредителни надписи, колчета били поставени от
служители на музея пред нея, след инцидента, докато се очаквало
пристигането на линейка. Настоящият състав счита, че противно на изложеното
от първостепенния съд показанията на свидетелка Иванова следва да бъдат кредитирани като дадени
в резултат на нейни преки и непосредствени впечатления - очевидец е на
процесния инцидент, в резултат на който ищецът е претърпял травматично
увреждане, същите не са противоречиви. Изцяло противоположни са показанията на
другите двама разпитани свидетели - Н. и П., които са служители на ответника, и
които заявяват пред съда, че към датата на инцидента е имало поставени
ограждения около лапидариума, както и че са били поставени табели с размери
На следващо място
не може да бъде споделен доводът на въззиваемия, че след като ищецът е бил инструктиран за дължимо поведение при провеждане на
мероприятия извън територията на 20 СУ „Кузман Шапкарев” в
рамките на лятна ваканционна програма на учениците от начален етап 2017г., включваща
посещение на Н.И.М.на 15.06.2017г., в това
число е подписана и декларация от законния представител на ищеца от
05.06.2017г., в която същата декларира, че е запозната с инструктажа за безопасност
и културно поведение, и не е спазил дадения инструктаж сам е поставил себе в
неблагоприятно за него положение, от което не може да черпи права, поради което
липсва основание да се приеме, че настъпилият вредоносен резултат е в следствие
на противоправното поведение от страна на служители на ответника. Макар че в
случая е доказано неизпълнението на дадения инструктаж от страна на ищеца, то съдът
счита, че това обстоятелство не освобожда служителите на ответника от изпълнение
на служебните
им задължения по обезопасяване на експонатите, поставени в лапидариума на Н.И.М., както и полагане
на дължимата грижа и надзор за поставяне на надписи и ограждения около тях. С оглед на изложеното и след
преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд обосновава извода, че възникналият
вредоносен резултат за ищеца - М.Н.С., малолетен, е настъпил вследствие на противоправното поведение на служители на ответника, които са проявили бездействие
като не са изпълнили свои служебни задължения и тези вменени им по закон
досежно обезопасяване на експонати, поставени в лапидариума на Н.И.М., не са положили
дължимата грижа и надзор за поставяне на надписи и ограждения. На следващо място съдът счита,
че в случая не е оборена презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Виновното поведението
на служители на ответника е проявено под формата на небрежност, която е могла
да бъде избегната, ако беше положена дължимата грижа. Само за пълнота
въззивният съд счита, че в случая липсва основание да се приеме, че увреждането
е причинено в резултат на случайно събитие. За да се приеме, че е налице случайно
събитие следва да бъде установено по категоричен начин, че служителите на
ответника са направили всичко необходимо, но въпреки положените усилия е
възникнал вредоносния резултат. В случая по делото такова поведение на
служители на ответника не е доказано, а отделно от това в тази насока няма наведени твърдения
от страна на въззиваемия. Следователно се налага извода, че полученото травматично
увреждане на
ищеца - М.Н.С., малолетен, е причинено от
противоправното поведение на служителите на ответника, т.е. доказана е
причинно-следствената връзка между тях.
При определяне на
размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди съдът следва да
прецени тежестта и характера на претърпяните увреждания, както и да се съобрази
с наложилото
се в обществото понятие за справедливост при приложение на разпоредбата на чл.52
от ЗЗД. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се съизмерва с обществения критерий за
справедливост и да възмезди увредения за всички неимуществени вреди. Размерът
на неимуществените вреди, обаче, е индивидуален и е свързан с конкретността на
случая. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52
33Д, което понятие обаче не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда при определяне техния размер. В конкретния случай при съобразяване с изложеното, настоящата въззивна
инстанция счита, че по делото е доказано, че ищецът е претърпял в резултат на процесния инцидент неимуществени вреди, установени
по вид, интензитет и продължителност, преживял е физически страдания и болки
предвид характера на увреждането - закрито счупване на дясна бедрена
кост в нейната средна част. В тази
насока са констатациите на вещо
лице д-р К. в приетата по
делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, в която експертът
е посочил, че претърпяното травматично увреждане на ищеца - М.Н.С., малолетен, изразяващо се в счупване на дясна
бедрена кост в нейната средна част, е наложило да бъде откаран по спешност и
хоспитализиран за 6 дни в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", като е била извършена
оперативна интервенция, при която са поставени 2 еластични титаниеви пирона в
медуларния канал на костта за безпроблемно зарастване, като възстановителният период е бил
около 3 месеца - 10 дни на постелен режим, 2 месеца се е
придвижва с патерици и 1 месец походката е била нестабилна, което отговаря на
медицинските критерии за конкретното счупване при липса на усложнения.
Експертът е посочил още, че претърпените болки и страдания от ищеца за 24 часа
до оперативното лечение в лечебното заведение са били с висока интензивност,
след което в следоперативния период до 10 дни същите са били умерени с изостряне при опит за
раздвижване на десния крак, след което постепенно са намалявали до края на
възстановителния период. Експертът е посочил още, че поставените импланти следва да се извадят в първата половина на 2018г., за което по
делото е приета като доказателство епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” на
10.02.2018г., от която е видно, че малолетният М.Н.С. е постъпил в Клиника по
детска ортопедия и травматология за периода от 07.02.2018г. до 10.02.2018г. за
извършване на оперативна процедура на таза и долния крайник със среден обем и
сложност, която се налага да бъде извършена за изваждане на поставени импланти
в бедрената кост. Преживяните
от ищеца болки и страдания се установяват и от показанията на свидетеля Н. С., негов баща, който заявява пред съда, че
непосредствено след инцидента, на територията на лечебното заведение, където е
откаран, ищецът е изпитвал силна болка и е плачел, поставянето на упойка е
изисквало консултация, тъй като детето е било с установена астма и алергии, след
наместването е продължавал да изпитва болка, бил е изтощен. Свидетелят сочи, че
ищецът приемал болкоуспокояващи, изпитвал болка и дискомфорт и от поставената
екстензия, първите 10 дни след изписването от лечебното заведение той му
помагал да се обслужва. Свидетелят сочи, че от средата на месец декември 2017г.
ищецът е започнал да се движи сам и е ходил на училище, но са останали
психически последици от травмата - не желаел да посещава извънкласни занимания,
не желаел да остава сам, да кара колело и да се качва на пързалки, тъй като се
е страхувал да не падне и да не се нарани. Свидетелят установява, че детето
първоначално се страхувало да ходи, притеснявало се дали ще му се оправи крака.
Съдът преценявайки показанията на свидетеля Н. С. с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, счита че следва да се кредитират, тъй като същият като баща на ищеца има
преки и непосредствени впечатления от преживяванията на ищеца и неговото
емоционално състояние, интензитета на изпитваната болка непосредственно след
претърпения инцидент, така и до неговото пълно възстановяване, както и се
отчита факта, че показанията на свидетеля не са противоречиви, а напротив -
взаимно допълващи се и кореспондиращи с констатациите на вещото лице д-р К. в приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.
С оглед
доказаните в хода на производството претърпени от ищеца в следствие на
процесния индицент болки и страдания, преценявайки възрастта на пострадалия - към датата на
инцидента малолетният ищец е бил на 9 години, тежестта на уврежданията, техният
интензитет, периода на възстановяване, факта, че ищецът е претърпял две оперативни
интервенции, като в резултат на първата оперативна интервенция при ищеца са налице два оперативни
цикатрикса, които ще останат до живот /в тази насока е налице изявление на вещото
лице д-р К. в съдебно заседание/, а също така и с оглед обществения критерий за справедливост и съдебната
практика, съдът намира,
че сумата от 25000.00 лв. представлява
справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен размер причинените на ищеца
неимуществени вреди.
По отношение на претенцията за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът счита, че
същата се явява доказана за сумата от 1267.85 лв., представляваща направени
разходи за лечение, изразяващи се в покупка
на два броя еластични титаниеви пирона 3.5 x
Предвид изложените правни аргументи
съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.49 и чл.45 от ЗЗД за присъждане на ищеца на
обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от процесния
индицент се явяват основателни и доказани и като такава следва да бъдат уважени.
Поради несъвпадение на изводите на СРС с тези на настоящата инстанция обжалваното
съдебно решение, в т.ч. и в частта за разноските, следва да бъде отменено изцяло
и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважат изцяло
предявените искове за заплащане на сумата от 1267.85 лв., обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, както и на
сумата от 25000.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, причинени от настъпил инцидент, станал на
15.06.2017г. в резултат от падане на необезопасен, неограден и несигнализиран експонат
в Н.И.М., ведно със
законната лихва върху горните суми, считано от датата на увреждането – 15.06.2017г., до окончателното им изплащане.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на
разноски има ищеца. Пред СРС ищецът е приложил списък по чл.80 от ГПК, съгласно
който сторените от него разноски са в размер на 3000.00 лв., платен адвокатски
хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.07.2017г.,
платена държавна такса в размер на 1056.00 лв. и хонорар за вещо лице в размер
на сумата от 102.90 лв.. В хода на устните състезания ответникът, чрез неговия
процесуален представител е направил възражение за прекомерност по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани разноски от ищеца за платено адвокатско
възнаграждение, което настоящият състав счита за основателно доколкото
претендираните разноски от ищеца за платено адвокатско възнаграждение са
прекомерни и завишени и несъответстват на размерите, регламентирани в Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед размера на материалния интерес, така и с оглед конкретната фактическа и
правна сложност на делото. В случая въззивният съд приема, че претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат редуцирани до сумата от 1500.00 лв., която се
преценява както с оглед определеният размер, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
така и с оглед извършените от процесуалния представител правни действия. На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца общо сумата от 2658.90 лв., сторени разноски пред първата инстанция.
На въззивника-ищец се дължат и
разноски, сторени от него пред СГС. Съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК
сторените от въззивника-ищец разноски са в размер на 2000.00 лв., платен
адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от
19.12.2018г., както и платена държавна такса в размер на 533.00 лв.. Пред
въззивната инстанция въззиваемият-ответник в депозирана молба от 14.06.2019г.
прави възражение за прекомерност досежно претендирани от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция. Разгледано възражението по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно доколкото претендираните разноски от
въззивника-ищец за платено адвокатско възнаграждение са прекомерни и завишени и
несъответстват на размерите, регламентирани в Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано на сумата от 1000.00 лв.,
която настоящият състав преценява както с оглед определеният размер, съгласно
чл.7, ал.2, т.4 във връзка с чл.9, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и с извършените от
процесуалния представител правни действия. На основание чл.81 и чл.273 във
връзка чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемия-ответник следва да бъде осъден да заплати
на въззивника-ищец общо сумата от 1533.00 лв., сторени разноски пред въззивната
инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №314969 от 16.01.2018г.,
постановено по гр.дело №49972/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 41-ви състав,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.И.М., с адрес: град София, ул.”********да заплати на М.Н.С., малолетен, с ЕГН **********,
действащ чрез неговата майка и законен представител Р.Б.Б., с ЕГН **********,***; на основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД сумата от 25000.00 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от
претърпяно травматично увреждане -
закрито счупване на дясна бедрена кост в нейната средна
част, в резултат на настъпил
инцидент, станал на 15.06.2017г. в следствие на падане на необезопасен, неограден и
несигнализиран експонат, поставен в лапидариума на територията на Н.И.М., както и сумата от 1267.85 лв.,
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за лечение, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на
увреждането – 15.06.2017г., до окончателното им изплащане; както и на основание чл.81 и чл.273 във
връзка с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2658.90 лв.,
сторени разноски пред първата инстанция; както и сумата от 1533.00 лв., сторени разноски пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./